Бързаш ли да вземеш решение? Измъчваш ли се от това, че не го правиш?
Ако не търпи отлагане, а не намираш решението, прочети този материал.
Той не се отнася до вероятно познатите ти Декартови въпроси/координати.
Ще ти помогна с четири прости въпроса в моя коучинг стил. С тях ще прозреш ситуацията по различен начин и ще разбереш защо вземането на решение буксува. След това или просто ще вземеш решение, или ще се окаже, че всъщност…
Я, по-добре да не те бавя повече, защото ти така или иначе бързаш.
Вземи си лист, химикал и 7 минути. Ако нямаш нищо за писане, даже не си вземай. Но относно 7-те минути, не ги прави на повече, защото иначе ще включиш автоматично действащите си съпротиви.
Просто продължи с четенето и си отговаряй на въпросите с по няколко отговора – не само с един. Обикновено след втория или третия се появява най-искреният и най-лично твоят.
Давай да вървим нататък! Бързо и кратко си спомни в момента над кой въпрос си блъскаш главата и търсиш решение.
Ако имаш под ръка лист, запиши го и си очертай една окръжност. Ако не – представи си я.
Много ги обичам окръжностите – не ни дават възможност да натъпкваме мислите си в ъгли.
Сега раздели окръжността на четири еднакви сектора, както направихме в Площад на любовта. Във всеки от тях ще има по един въпрос.
Ако ще си записваш отговорите, както е най-добре, направи по една извеждаща стрелка от съответния сектор. Все едно, че излизаш от затворения кръг на невзетото решение. И ги записвай вън от окръжността.
Въпрос 1:
По какви причини искаш това?
Ако наистина държиш да намериш решение, не се измъквай с отговори от рода на:
„Защото искам да съм щастлив, да съм добре, да съм богат.“
„Защото НЕ искам еди-какво си.“
„Защото еди-кой си го иска.“
„Защото искам да съм полезен на другите.“
Много ми се ще да поостана още в този сектор и да обясня защо с подобни отговори не намираш решение, а се самосаботираш. Но нали знам, че бързаш, няма да те бавя. Ако ти е важно още сега да разбереш, просто ми пиши и ще ти отговоря.
Преди втория въпрос ще добавя само:
Като отговориш на въпрос 1, прецени доколко това твое искане продължава да ти е актуално и в момента.
Въпрос 2:
Какви потребности са скрити зад търсенето на това решение?
Отново – акцентирай, фокусирай се върху своите собствени потребности, а не нечии чужди или свързани с нещо извън теб. Отговори с няколко отговора бързо, преди да се е обадил вътрешният ти критик и да те цензурира, че си егоист или безотговорен и т.н.
Въпрос 3:
В момента тези потребности блокирани ли са, ограничени ли са, нарушени ли са?
Отговори отново няколко пъти бързо и откровено. Погледни – търсеното решение единствено ли то ще те доведе до заветния резултат и дали имаш част от него /или целия/ още сега. Почувствай, преди да си задълбал в мисленето, дали тези блокировки, ограничения и нарушения са реални или услужливо си си ги привнесъл.
Въпрос 4:
С помощта на какво можеш да реализираш тази своя потребност?
Дай воля на фантазията си, на мечтите си. Размахай нашироко въображението си. И току виж – някое от тях се окаже, че е напълно изпълнимо и постижимо. Още повече – по някакъв лесен, прост и семпъл начин. Лесните неща не са за подценяване, нито лишават делата ни от отговорност и смисъл. Като при това този различен подход е по-елегантен и не е стресиращ, не е толкова зависим от някой или нещо.
Ще сложи край на мъките ти по вземане на решение и със сигурност довежда до възклицанието:
„Ей, как не съм се сетил!“
Ето така!
Една окръжност с четири въпроса за седем минути.
И облекчението без страдание и с малко въображение да вземеш решение.
Със сигурност имаш приятели, които също търсят своето. Сподели с тях това, което прочете сега.
И да не забравиш да се похвалиш. Разкажи ми как се развиват нещата при теб.