Бързаш ли да вземеш решение? Измъчваш ли се от това, че не го правиш?

Ако не търпи отлагане, а не намираш решението, прочети този материал.

Той не се отнася до вероятно познатите ти Декартови въпроси/координати.

Ще ти помогна с четири прости въпроса в моя коучинг стил. С тях ще  прозреш  ситуацията по различен начин и ще разбереш защо вземането на решение буксува. След това или просто ще вземеш решение, или ще се окаже, че всъщност… 

Я, по-добре да не те бавя повече, защото ти така или иначе бързаш.

Вземи си лист, химикал и 7 минути. Ако нямаш нищо за писане, даже не си вземай. Но относно 7-те минути, не ги прави на повече, защото иначе ще включиш автоматично  действащите си съпротиви.

Просто продължи с четенето и си отговаряй на въпросите  с по няколко отговора – не само с един. Обикновено след втория или третия се появява най-искреният и най-лично твоят.

Давай да вървим нататък! Бързо и кратко си спомни в момента над кой въпрос си блъскаш главата и търсиш решение. 

Ако имаш под ръка лист, запиши го и си очертай една окръжност. Ако не – представи си я. 

Много ги обичам окръжностите – не ни дават възможност да натъпкваме мислите си в ъгли. 

Сега  раздели окръжността на четири еднакви сектора, както направихме в Площад на любовта. Във всеки от тях ще има по един въпрос.

Ако ще си записваш отговорите, както е най-добре, направи по една извеждаща стрелка от съответния сектор. Все едно, че излизаш от затворения кръг на невзетото решение. И ги записвай вън от окръжността.

Въпрос 1: 

По какви причини искаш това?

Ако наистина държиш да намериш решение, не се измъквай с отговори от рода на: 

„Защото искам да съм щастлив, да съм добре, да съм богат.“

„Защото НЕ искам еди-какво си.“

„Защото еди-кой си го иска.“

„Защото искам да съм полезен на другите.“

Много ми се ще да поостана още в този сектор и да обясня защо с подобни отговори не намираш решение, а се самосаботираш. Но нали знам, че бързаш, няма да те бавя. Ако ти е важно още сега да разбереш, просто ми пиши и ще ти отговоря.

Преди втория въпрос ще добавя само:
Като отговориш на въпрос 1, прецени доколко това твое искане продължава да ти е актуално и в момента.

Въпрос 2:

Какви потребности са скрити зад търсенето на това решение?

Отново – акцентирай, фокусирай се върху своите собствени потребности, а не нечии чужди или свързани с нещо извън теб. Отговори с няколко отговора бързо, преди да се е обадил вътрешният ти критик и да те цензурира, че си егоист или безотговорен и т.н.

Въпрос 3:

В момента тези потребности блокирани ли са, ограничени ли са, нарушени ли са?

Отговори отново няколко пъти бързо и откровено. Погледни – търсеното решение единствено ли то ще те доведе до заветния резултат и дали имаш част от него /или целия/ още сега. Почувствай, преди да си задълбал в мисленето, дали тези блокировки, ограничения и нарушения са реални или услужливо си си ги привнесъл.

Въпрос 4:

С помощта на какво можеш да реализираш тази своя потребност?

Дай воля на фантазията си, на мечтите си. Размахай нашироко въображението си. И току виж – някое от тях се окаже, че е напълно изпълнимо и постижимо. Още повече – по някакъв лесен, прост и семпъл начин. Лесните неща не са за подценяване, нито лишават делата ни от отговорност и смисъл. Като при това този различен подход е по-елегантен и не е стресиращ, не е толкова зависим от някой или нещо.  

Ще сложи край на мъките ти по вземане на решение и със сигурност довежда до възклицанието:

„Ей, как не съм се сетил!“

Ето така! 

Една окръжност с четири въпроса за седем минути.

И облекчението без страдание и с малко въображение да вземеш решение.

Със сигурност имаш приятели, които също търсят своето. Сподели с тях това, което прочете сега.

И да не забравиш да се похвалиш. Разкажи ми как се развиват нещата при теб.

Споделете тази статия: