Харесвам „Приятели“. Мислих си, че е така, защото обичам да го гледам с дъщеря си. С това долитат свежест и настроение.
Открих обаче още една съществена причина.
Намирам много детайли в диалозите, на които преди години въобще не съм обръщала внимание. Един такъв направо се впи в ума и не излиза от там вече няколко седмици.
Думите на Чандлър сами поискаха да ги напиша.
Сцената беше предколедна. Той се готвеше да отпътува за престижното си работно място в друг град и да се раздели с приятелите точно за празника. И тогава каза: „Не харесвам работата си. Но нали с всички е така?…“ А тези „всички“ вкупом му отговориха, че те изпитват радост от това, което работят.
Не си спомням кой епизод е и в кой сезон. Но мога със сигурност да кажа, че ми стана двойно по-приятно. Хем гледам „Приятели“ с едно вече голямо момиче, хем се почувствах сигурна, че отдавна не съм в отбора на Чандлър.
Само миг размисъл и ми просветна, че съм преминала в другия отбор. Потупах се мислено по рамото и пак така ведро си казах: „Започнала си да работиш с радост !“.
Осъзнах, че съм се оттласнала от това да спра да не харесвам работата си и че то вече не ми е актуално. Преминала съм и през етапа на напасване с това, което харесвам да работя, защото и хубавото си иска адаптация.
От къде извира радостта в работата ми?
1. Нещата, които правя са ми повече от интересни. Те са по силите ми, но много внимавам да не са ми твърде лесни и да не ми доскучае.
Затова през интервали от време си залагам елементи на сложност или ново знание, които добавям. Така имам две големи ползи:
– Предпазвам се от рутината.
– Повишавам качеството на работата си.
2. Работя много съсредоточено и фокусирано. Това в моя случай изглежда така:
– Съсредоточение върху големите цели.
– Фокусиране върху елементите им и междинните резултати.
3. Дотолкова съм увлечена в това, което правя, че придобивам повече сили да преодолявам нещата, които ми пречат в това.
4. Нещата, които правя, зависят от мен. Мога да развихря творческото си мислене. Мога да бъда хуманист. Имам възможност да правя всичко това без ограничения и да виждам крайния резултат.
5. Изхвърлила съм от употреба думата „трябва“. На нейно място стои осмисленото и подплатено „искам, защото …….“. “ Мога“ и „правя“ се побратимиха.
6. Когато работя, ме изпълва усещането за сливане с дадената дейност и хора. Ставам безгранична. След след това се преизпълвам със сила, мъдрост и удовлетворение.
Това не е на една ръка разстояние от радостта. Това е самата радост!
Когато я има в работата, има я навсякъде другаде – в дреболиите на ежедневието, в любовта и взаимоотношенията, в сънищата...
Моята започна с доверието в една значка.
Сега не само знам, а и помагам на хората, които ме потърсят да видят, че в живота им
Всичко си е супер!
И става още по!
