Бърнаут е опасен и коварен. Той причинява щети, унищожава здравето, разбива психиката, прави живота непоносим. Най-страшното е, че върши всичко това скрито и незабележимо. Разраства се, докато играе на криеница с нас, макар това да не е игра.
Питаш се:
Как го постига?
Ние му даваме тази възможност.
Защо не го различаваме?
Защото го маскираме до степен на пълна мимикрия.
Защо правим това?
Защото обратното излиза извън зоната ни на комфорт, (в която сме свикнали с дискомфорта).
Как прикриваме бърнаута?
Опаковаме го с голяма част от убежденията си.
Кои например?
Ето 10 най-често срещани убеждения, които създават митологията на бърнаут:
- Успех се постига с жертви, на каквито съм готов/а.
- Високите цели изискват максимални усилия затова съм максималист и/или перфекционист.
- От бърнаут се оплакват само слабите, безхарактерни и мързеливи хора.
- Вече съм приживял/а не един бърнаут и не умрях от това.
- Бърнаут е срам за мен и го пазя в тайна.
- Това не е бърнаут, това е умора, която ще изчезне след отпуската.
- Имам депресия, не бърнаут.
- Ако имам бърнаут, значи съм ненормален/на.
- Ще ми мине от само себе си.
- Бърнаут не съществува. Той е модерна измишльотина.
Искрено ти желая да нямаш такива убеждения.
Макар че, щом ги прочете, е малко вероятно.
Колко на брой подобни или същите убеждения е необходимо да имаш, за да разпознаеш своя бърнаут и да го извадиш от бункера му?
Колко неприятен е необходимо да бъде животът ти, за си позволиш да поискаш и да го направиш истински хубав?
Какво ти пречи да повярваш, че това е възможно и постижимо?
Можеш ли да продължиш да живееш по същия начин цял живот?
А докога?
Докато се погрижиш за себе си.
Направи го. Само поискай!
Протягам ти ръка.
