Криза! Дума, която в последните повече от три десетилетия стана банална от употреба. За нея се говори, на нея има кой да ѝ обръща внимание.

Моето внимание сега е приковано от житейските кризи, които ни връхлитат. Онези, за които можем да твърдим

„Човек и добре да живее, преживява някоя криза“.

Още в първите изречения ще кажа, че ще ти бъде интересно да четеш нататък, ако преценяваш, че в момента си в криза или ако си преживяла криза наскоро и сега изпитваш страх да не те нападне отново.

Тук ще намериш различен поглед и подход за преодоляването ѝ, както е обичайно за моите статии.

Наскоро подреждах файловете в компютъра си. Видях, че съм отделила на тази тема отделна папка. Грижливо съм събирала в нея различни материали. Темата за житейските кризи ме интересува толкова силно, че години наред разсъждавам върху нея. Сега, като прочетох пак натрупалия се материал, нещо в мен кипна възмутено.

Преминала съм през не една криза, коя от коя по-болезнени и продължителни. Точно това ми даде основание да се възмутя. Всички описания и съвети в папката бяха бездушни, учебникарски и трудно приложими. Звучаха като: „Казвам ти как се справиш, направи го и не ми се жалвай, защото кризата е за добро!“. Спомних си моментите, когато съм чела тези материали и се запитах доколко са ми помогнали да се почувствам по-добре. Отговорих си с „не много“. А твърдо се определям, като човек стъпил стабилно извън житейската криза.

Точно затова реших, че е време да напиша тази статия.

С какво тя ще бъде по-различна?

Преди всичко ще бъде много по-хуманна. В нея ще има много разбиране, съчувствие и ПРИЕМАНЕ. На него ще му отделя специално място и ще го погледнем заедно по различен начин.

В тази статия има вероятност да намериш стимула, с чиято помощ да направиш първата крачка за излизане от твоята криза. Или последната, за която не достига само ей толкова.

Но каква е твоята криза? И дали прилича на някоя от тези в моето минало? А дали има нещо общо между кризите в живота на различните хора?

Да, има. Вече съм сигурна, че не е необходимо да стигаме точно определена възраст, за да ни се полага криза. Или по-точно да имаме биологични причини за обяснение или извинение, че сме в криза – например на средната възраст или критическа, или …

Кризата може да ни застигне във всеки сезон – на годината или живота.

Разрешаването ѝ започва с това да си я разрешим.

Умишлена тавтология! Няма да я редактирам! Защото

Разрешаването на проблема започва с това да разрешим на себе си да го имаме.

Ами като е толкова просто, статията още тук ли свършва?

Не – сега започва!

Да си разрешим да сме в криза не ни хвърля еднозначно под одеялото, където искаме да се сврем и да ревем. Напротив.

Разрешавам на себе си означава да събудим изследователското си любопитство. Да провокираме своя вътрешен Индиана Джоунс и да разгледаме симптомите на своята криза. Има и такива, които са били и са скрита картинка.

След това идва ред да разгледаме причините за тях.

Някъде по това време на нашето изследване може да е започнало да ни става по-леко. Кризата да не ни плаши толкова и да се заизнизва. Възможно е да сме взели да я контролираме повече, отколкото тя нас. Ако все още има какво да изчистваме от нея,

ще схванем как да го направим.

Така че, да се заемаме!

Как изглежда кризата? Какво е характерно?

– Загубваме ориентир в живота. Нямаме нито мечти, нито цели, нито желания.

– Липсва ни яснота какво точно става, какво ни е актуално и какво вече не.

– Разбалансирани сме – на вътрешно и/или на външно ниво. Всичко в ума и в душата ни е като в някаква бъркотия или хаос.

– Стремим се към хармония, а изостряме противоречията – в личните и/или професионалните взаимоотношения.

– Чудим се къде отиде положителното ни отношение към нещата от живота.

– Стремим се неусетно и несъзнателно към запазване на статуквото „Животът е труден/гаден и всичко в него също“ и избягваме като нещо пагубно лесните/простички/свежи неща в него.

– Обичайният модел на нашето поведение ни отвращава.

– Изпитваме силен страх от промените, които желаем за себе си.

– Самосъжаляваме се.

– Задаваме си въпроса :“Това ли беше?“ за всички или някои сфери от живота.

– Търсим настойчиво щастието само там, където в момента го няма и където си знаем, че го няма.

Време е да спра с тиретата. Ако те поканя да ги допълниш, знам, има с какво. В тази статия не го правя. Не искам да задълбаваме излишно в симптомите на кризата. Също, много съществено е да добавя, ако имаш едно или повече от изброените тиренца, съвсем не е задължително да си в криза!

Изброеното по-горе е обобщение. Обратното също важи, защото твоята криза може да има съвсем друго лице. Аз въобще не ти натрапвам идеята да решиш ей сега, че си в криза. Но мисля, че щом четеш вече повече от 700 думи по въпроса, значи той те интересува.

Затова продължаваме напред. Заедно.

Спомням си един виц от моето детство. В него се разказва как някакъв човек си бил загубил ключа и го търсил през нощта на улицата под лампата. Минал друг и го попитал дали го е загубил точно там, където го търси. Първият отговорил: „Не, но тук е светло“.

Горе-долу така търсим избавление от нашите кризи. Бягаме от мястото – физическо и нефизическо, откъдето са почнали. Насочваме се към средства за спасение, които в повечето случаи, до едно са вън от нас самите. Най-вероятно, защото вътре в нас не е толкова светло, колкото имаме нужда да бъде. Ала с това не допускаме светлината.

Излизането от кризата е дълга работа. Колко дълга е много строго индивидуално, но че е работа, две мнения няма. Тя прилича на алгоритъм, който сега ще те замоля, да си начертаеш набързо.

Нарисувай си едно кръгче, вътре в което напиши думата криза.

Кризата прилича на манеж ( с формата на кръгчето ), по който не спираме да се въртим. Колкото повече искаме да излезем от него, толкова повече се увличаме от въртенето в кръг. Преставаме да забелязваме изхода. Забравяме за него, дотолкова, че започваме да твърдим, че изход няма. Ето затова нашият алгоритъм има такъв кръгъл елемент.

От него начертай една права линия надолу, а след това я разклони с две стрелки: на ляво и на дясно. На едната напиши И, а на другата напиши ИЛИ.

„И“ са нашите повтарящи се модели на мислене, нашите твърдения, благодарение на които зацикляме и убедително се връщаме с продължението на тази стрелка не къде да е, а в горната част на кръгчето „криза“ и влизаме отново в него.

Нищо не се променя! Няма надежда! Точно на мен никога не ми се случва нищо хубаво! Винаги е било така!

И т.н., и т.н. …

И-то е безалтернативно. И-то е онази лампа на улично осветление от вица, която хвърля сноп светлина, но само колкото да хвърля и заблуждение. И-то не допуска същностния въпрос: Къде е ключът?

Защото, ако го допусне, отговорът ще блесне като мълния и ще те запрати мигновено към стрелката „ИЛИ“.

Отговорът е, че загубен ключ няма, защото нищо не е заключено.

ИЛИ-то е разкрепостеното мислене на свободния човек.

Дори някой някога да те е убеждавал в обратното,

дори някой да продължава да те уверява, че нямаш алтернативи,

че ти липсва възможност за избор,

дори това да те повлича към дъното на кризата,

това да повярваш и да се потопиш на дъното на своята криза,

е твое решение.

Да повярваш ИЛИ не,

да се съгласиш, че няма избор ИЛИ не,

да чакаш някой да те извлече ИЛИ не

е твое решение.

ИЛИ е дързостта и смелостта на твърдението

Или аз, или никой друг!

Аз съм най-добрият инструмент за излизане от кризата!

Първите няколко крачки, дни, седмици по този нов път на мислене и преосмисляне, са колебливи. Пътят е неотъпкан и непознат. Точно затова в началото на статията подсказах, че е добре да бъдем като Индиана Джоунс, изследвайки своята криза.

Да изследваш означава да поемаш отговорност.

Обичайно поемаме отговорности в работата си, в семействата си, за някой друг или за някакъв ангажимент. Този вид отговорности не ни правят завършено отговорни хора, докато не погледнем на отговорността за излизането от нашата криза като наша и то първостепенна, супер приоритетна отговорност.

Кой друг, ако не аз?

Ако ти звучи неприятно, отблъскващо или помпозно, следващите редове ще предизвикат негодуванието ти. Не те възпирам да стигнеш края на статията. Още повече, че най-полезното и в това време и най-интересното предстоят.

Само искам честно и почтено да предупредя. Сега ще хвърля една лимонка!

Много често казвам, че харесвам парадоксите в мисленето. Те поднасят неповторимия шанс за поврат в него, за какъвто си плаче всяка криза. Така че, ето го поредният:

– Какво удобство ти създава твоята криза?

– Кой и какво ти поднася, докато си в криза?

– Каква полза /не я виждаш на пръв поглед/ извличаш от нея?

– За кого е възмездие кризата?

– А за кого е награда?

Ако продължаваш да четеш, разпознавам в теб себе си, отпреди известно време. Разпознавам човека, който харесва да му е трудно. Аз избирах трудностите съвсем осъзнато. До такава степен, че бях започнала да го правя автоматично. Ако може да не е трудно, не беше стойностно, ценно и успешно. Съвършеният път за преминаване от една криза в друга! Не единственият, разбира се.

Но нека се върна на горните въпроси. Не ги отхвърляй, само защото ти изглеждат нелепи и противоречащи на здравия разум. Те изискват отлежаване, нека поузреят. Този процес може да получи подкрепа от други въпроси, не толкова противоречиви, но задълбочени и имащи силата да те изтеглят от кризата. Запитай се:

– Кои вериги в мисленето си е време да разкъсам?

– С какви нови идеи за себе си е добре да ги заменя?

– Кои са моите негативни вярвания и от къде са се взели?

– Кои са моите ценности в този период от живота?

– Кои от тях са ми били актуални до скоро, а сега вече не са?

– Коя съм аз?

– Каква е мисията ми?

Отговори последователно на онези от въпросите, на които чувстваш, че можеш. Онези, които останат без отговор сега, могат да го намерят след време. А времето, както знаем, е относително понятие. Ускорява се с подкрепа, каквато ти предлагам. Само поискай.

Дори и да не ми пишеш, ще получиш подкрепа тук, до края на статията.

Поемайки към ИЛИ-посоката, стигаш до твърдението:

Решението на проблема е в самия проблем.

Изходът от кризата се съдържа в причината за възникването ѝ.

Както вече ти казах, прекарала съм доста часове в размисъл по темата за житейските кризи. Каквито и обобщения и мисловни карти да съм правила, в крайна сметка болшинството от причините се свеждат приблизително до една. Тя е:

ПРИЕЛИ СМЕ, направили сме някакъв сериозен избор като сме се задоволили с по-малко, отколкото сме искали и имали намерение да получим.

Имали сме желание за повече и сме знаели, че го заслужаваме. Избрали сме половината пред цялото или по-малко от половината. Казали сме си – спирам дотук, и толкова върши работа, не искам да се хабя повече, нямам време за повече, това ми се струва достатъчно добро …

Някои го наричат компромис. Други го наричат примирение.

Аз ще го оприлича на ластични дънки, които са с номер или два по-малки от твоя. Въпреки това си ги купила поради някоя от горните причини или подобна на тях. И сега си носиш тесните дънки, въпреки че ти стягат и ти причиняват дискомфорт. Направо не можеш да дишаш, а всеки път, когато ги обуваш, се тюхкаш и не можеш да си простиш, че ги купи.

Не можеш да ПРИЕМЕШ, че си направила такъв тъп избор, и затова ги носиш, като с това нито дънките променят номера си, нито ти се чувстваш по-добре.

Забеляза ли думата ПРИЕМАМ ? Тя е хем причината, хем изхода.

Причина – приела си нещо по-малко от желаното.

Изход – приеми, че си го направила, не се връщай към това и върви напред.

Приемането е толкова необятна тема! Тя е сред любимите ми. На нея ще отделя друг път по-специално внимание.

С темата за приемането искам да тръгна към финала на статията като към реален изход от кризата. Той е изпълним, ако сега внимателно вникнеш в следното твърдение:

Всеки твой избор, всяко твое решение, са плод на твоето добро намерение.

Разгледай линията на времето като разделена на микроскопични отрязъци. В конкретния, малък миг, който е създал началото на твоята криза, си приела нещо, за което после съжаляваш, носиш последствия, чувстваш вина, болка, гняв /към себе си или другиго/. Ала точно тогава това е било добро за теб. Миг по-късно, година, половин живот след това, вече не, но тогава – да.

Затова се освободи от оценките си за правилно или неправилно. Във всеки миг си била права. Това се отнася пълнокръвно и за другите участници в твоята криза, за други, които гравитират около нея или подхранват енергията ѝ, или страдат в паралел. За всеки от тях, за всеки от нас, за теб и за мен, за всички ни се отнася същото.

Това е толкова фундаментално, че може като с лост да преобърне мисленето ти.

Може да ти отнеме всички останали години от живота, за да се съгласиш с него. Може да го отхвърлиш със замах още сега и завинаги.

Всъщност дали ще се съгласиш или не няма значение за съществуването на изхода от кризата, защото него го има така или иначе.

Аз преминах през него и те очаквам там. Протягам ти ръка.

Можеш! Ела и ти!

Споделете тази статия: