С тази статия ще ви потопя в една интригуваща история – тази за зараждането на Спиралната динамика и за нейната същност. Пригответе се да разберете как една теория, която днес ни помага да разбираме света и себе си по толкова дълбок и трансформиращ начин, е започнала своето пътешествие не с ярки цветове и завладяващи имена, каквито има днес, а със студенти, есета и един може би отегчен професор.
Представете си 60-те години на миналия век. В университетските среди царува бихейвиоризмът и психоанализата, а психотерапията преминава. Историята започва с Клеър Грейвс (1914–1986). Той е преподавал психология в малък колеж в САЩ. Студентите му пропускаха го питали: „Коя психологическа теория е истинската? Коя описва човека най-добре?“
Можем да допуснем, че му е писнало. Но вместо да се поддаде на отегчение, д-р Грейвс решава да го превърне в движеща сила за едно мащабно изследване. Той тръгва по свой път, наричайки своята зараждаща се теория с доста академичното и трудно за произнасяне име: „Теория за възникващите циклични нива на съществуване“ (The Emergent Cyclical Levels of Existence Theory). А нивата, за които споменах по-горе, били обозначени с буквени двойки – AN, BO, CP… Доста далеч от днешните цветни и запомнящи се термини.
Вместо да отговори на студентите си, той решил да ги провокира да мислят критично и самостоятелно. Така се ражда един гениален експеримент като им задава привидно простия въпрос:
„Какво представлява психологически зрелият възрастен човек?“
Д-р Грейвс възлага на своите студенти, които са били изключително разнородна група по възраст (от 18 до над 60 години) и произход, да напишат есе, описващо психологически зрелия възрастен човек. Те не са знаели, че участват в изследване, просто им е била дадена задача, която ще бъде оценена. Целта била да се избегне предубеждение и да се получат възможно най-автентични отговори.
Грейвс събира тези есета, грижливо ги копира като запазва анонимността им и ги предава на независими комисии от различни хора. Тези своеобразни съдии са помолени да класифицират отговорите на студентите, без да имат предварителна насока или хипотеза от страна на Грейвс.
Това, което се случва, е наистина забележително. Отново и отново, семестър след семестър, над 75% от есетата попадат в едни и същи, повтарящи се категории. Първоначално се очертават два големи типа мислене:
„Трябва да се адаптираш към света“: Тези студенти описват зрелостта като способност да се приспособиш, да се впишеш, да спазваш правилата и да намериш своето място в съществуващия ред.
„Трябва да промениш света под себе си“: Обратно, тези студенти виждат зрелостта като способност да изразяваш себе си, да променяш средата, да налагаш волята си и да търсиш лична свобода.
С времето тези два основни типа се разделят на по-фини подтипове, разкривайки все по-сложни и нюансирани начини на мислене.
Професор Грейвс не спира дотук. Той започва да наблюдава и измерва множество психодинамични показатели в поведението на студентите – как променят представите си, как учат, каква е динамиката в групите им. Той открива, че тези промени не са случайни, а следват предвидим модел, преминавайки от една категория в друга в определена последователност.
Най-важният момент, който професорът забелязва е развитието в мисленето на студентите си. Това означава, че хората не просто си измислят различни представи за зрелост, а че тези представи са организирани в йерархични системи. Когато човек решава проблемите на едно ниво на съществуване, той развива нови когнитивни способности и ценностни системи, които му позволяват да види нови проблеми и да мисли по нов начин. Това е като да изкачваш стълба – всяко ново стъпало отваря нова гледна точка към нов хоризонт.
Как експериментът отговаря на търсенето на „най-вярната теория“?
Тук е геният на Грейвс. Вместо да каже: „Ето, бихейвиоризмът е верен“ или „Психоанализата е ключът“, той по същество казва на студентите си: „Няма една-единствена „най-вярна“ теория, която да описва всички хора по всяко време. Истината е, че хората възприемат и преживяват реалността по различни начини, в зависимост от нивото на тяхното психологическо развитие.“
Експериментът му показал, че различните психологически теории, които студентите изучавали, всъщност не са били взаимоизключващи се, а по-скоро описват различни аспекти или нива на човешкото съществуване. Например, някои теории може да са по-приложими за хора на едно ниво на развитие (където доминира например фокусът върху адаптацията), докато други са по-релевантни за хора на друго ниво (където например фокусът е върху самоизразяването и промяната).
Ключовото му прозрение е, че не е важно какво точно човек мисли, а как мисли. Начинът, по който структурираме мислите си, ценностите, които ни водят, и проблемите, които се опитваме да решим, са проявление на тези дълбоки нива на съществуване.
Така, чрез този гениален подход, Грейвс открива, че човешката психика се развива по циклични, възникващи нива, които са в постоянно взаимодействие с условията на околната среда. И вместо една-единствена „вярна“ теория, той предлага една динамична рамка, която обяснява многообразието на човешкия опит и развитие.
За съжаление, работата на Грейвс не получава голямо признание приживе и остава чисто теоретична. Но както често се случва с визионерските идеи, тя е поета и развита от неговите ученици – Дон Бек и Крис Коуън. Именно на тях дължим разпространението на теорията в съвремеността и, разбира се, запомнящата се терминология: „Спирална динамика“ с цветните обозначения на нивата, които днес познаваме.
Така че, следващия път, когато чуете за бежово, виолетево, червено, синьо, оранжево, зелено, жълто, тюркоазено или коралово ниво, си спомнете за д-р Грейвс и неговия необичаен експеримент. От един въпрос, зададен на студенти преди десетилетия, се ражда една мощна система за разбиране на човешкото развитие и културните еволюции. Система, описваща както цялото човешко мироздание, така и отделната човешка единица. Теория с практическо приложение, даваща обяснение на станалото и прогнозираща бъдещето.
Ако тази статия предизвика любопитството ви, предстоящият курс по Спирална динамика ще ви даде задълбочени знания за спиралната динамика. В него не само ще изучим тези нива, но ще разберем как те влияят на нашия живот, на отношенията ни, на кариерата ни и на обществото като цяло. Ще виждам целия живот като на длан и ще получа визия, както да го трансформираме.
Спиралната динамика ви предизвика да видите отвъд видимото и да пренапишете собствената си история!
