Зоната на комфорт ли? Какво за нея? Там всичко е ясно!
За нея знаеш, че е територията на твоята уседналост. В нея си складирал навиците си, модела си на мислене, обичайните неща от живота, такъв какъвто е в последно време. Или направо – какъвто е бил винаги.
В зоната на комфорт се чувстваш удобно. Там всичко ти е познато. В зоната на комфорт не фучат хали, мълнии не раздират небето… Стоп!
Нали казахме „Различен поглед“?! Какво ме у различното на битието, изтъкано от рутина? Нищо!!
Ако това беше филм, сега щеше да следва връщане назад с няколко кадъра. Само че не е филм, затова прочети отново трите изречения преди думата „Стоп“. Тъкмо оттам ще се отклоним към различната версия за зона на комфорт, която ще ти предложа сега, веднага.
Какво ще кажеш за това? Зоната на комфорт да е удобното и познато място, но там мощни циклони и антициклони редовно да си устройват срещи. Бури, гръмотевици и порои да ни съпътстват всекидневно. Няма празно!
Харесвам парадоксите в мисленето! Считам, че истината не се ражда в спора, а именно в парадокса. Защото предоставя друг ъгъл на гледната точка.
Затова ти нахвърлях този противоречив образ на зоната на комфорт –
натъкмих на едно и също място удобството и сигурността с катаклизмите и неприятностите.
С увереност твърдя – да, това е друг вид зона на комфорт. По-точно една от многото.
Кой е казал, че зоната на комфорт е само една? Защо се говори за нея само в единствено число?
Този словесен модел сам по себе си поражда представата за ЕДНА окръжност, в която щъкаме всеки по своему.
Но нали си приказваме за нещо различно?! Хайде да го направим!
Вземи си 5-10 листчета от кубче. На всяко от тях напиши по една сфера от твоя живот. Например „работа“, „семейство“, „здраве“ и т.н. Нарочно няма да подсказвам повече, защото твоите могат да се казват по твой си уникален начин.
Като ги напишеш всичките, бъди сигурен, че пропускаш някоя. Затова, след като дочетеш до край статията, се върни още веднъж към листчетата. Ще видиш как още някоя сфера ще изскочи изневиделица.
И така, вече разполагаш с някакво количество житейски области, които 24/7 се надскачат във вечната борба за челното място. Всяка една има или доскоро е имало своя зона на комфорт.
Твоята задачка е да я направиш видима, разпознаваема и контролируема.
Как именно?
Вземи едно по едно листчетата. Прочитай как си го именувал и задръж вниманието си върху това. Концентрирай се, защото сега ще те питам нещо.
Нещо за зоната на комфорт без да става дума за комфорт.
Нещо за онова, което ти дава сигурност без изобщо да съдържа и прашинка от нея.
Нещо ,което си приел и си привикнал с него, въпреки че искаш да бягаш в противоположна посока.
Подготви се да си много открит пред себе си.
Защото много от нашите зони на комфорт не приличат на зони на комфорт. Те идеално са се напаснали към съответните сфери на живот.
Приличат на нещо в тях и съществуват благодарение на мимикрията.
Понякога са превзели цялата сфера и са я заробили.
Няма по-приспано робство от това цяла територия да бъде превърната в зона на комфорт!!
Тук ще отворя една преднамерена скоба, където ще поместя следното обяснение.
Покоят, омиротворението, балансът, щастието … Това не е зона на комфорт.
Зона на комфорт е, когато промяната чака на автостоп на пътя с табела „неизбежно“, а я подминаваме.
Зона на комфорт е, когато решението пищи в ушите ни, а оставаме глухи за него.
Зона на комфорт е, когато повторението на събитията ни внушава, че това е животът в пълнота и ние му вярваме.
Какви са още зоните на комфорт?
Те са коварни, защото се маскират като неща или хора, чиито жертви сме. Протестираме срещу им, вдигаме знамена, правим скандали. Или тихо страдаме като жертви и обливаме със сълзи дните си.
Те са подмолни, защото пропагандират, че ако не реагираме постоянно, не сме отговорни. Че ако не сме във вечни войни и битки, не сме войни, не сме бойци. Само дето пропускат да обяснят, че да сме реактивни и активни не е едно и също. И че да сме войни /респективно бойци/ може би вече не ни е актуално…
Те са манипулативни, защото ни разиграват да повтаряме един и същи дубъл в различни филми. И просто да не слизаме от кръста на саможертвата, за да спасяваме и да се раздаваме до самозабрава.
Тези зони на комфорт така ни замазват очите, че
преставаме да виждаме отвъд тях,
преставаме да мислим със собствените си мисли,
преставаме да чуваме зова на живота отвред.
Ето я самата зона на комфорт – вездесъща и поглъщаща! Сценарий, натъпкан в калъп!
Да страдаме по навик!
Да воюваме от удобство!
Да спасяваме по шаблон!
Парадокс! Нали ти казах!
Но нека се върнем към листчетата с твоите сфери на живот.
В кои откриваш зона на комфорт?
Кои от тези зони на комфорт са от различния тип, който описах?
Хем да страдаш, хем да си в привикнал с това?
Хем да му се противиш, хем да си оставаш само с противенето?
Ако откриеш такива зони на комфорт, идва ред да си ги очертаеш върху съответното листче.
Ето какво имам предвид.
Нека всяка такава зона бъде една окръжност. Но не всички ще бъдат еднакви. Ще се различават по радиус. Ти сам задай размера му от 1 до 10 според това колко всеобхватна е зоната.
Преди това си отговори какво за теб е 1 и какво 10.
Тогава постави размера на радиуса за всяка своя различна зона на комфорт. И разбира се начертай тези окръжности.
Сега ще ти е необходима маса или бюро с разчистена повърхност.
В средата постави предмет, който да олицетворява теб самия.
Ти си в центъра на всички събития!
Започни да разполагаш около този предмет своите листчета. Гледай да образуваш нещо подобно на концентрични окръжности според това колко ти е близка дадената житейска сфера.
Разполагай и дори застъпвай /ако считаш за нужно/ отделните области. Когато разположиш всички, спри и ги огледай.
Те са на листчета, за да можеш удобно да ги разместваш. Ето сега е подходящият момент за това. Пренареждай ги, докато не почувстваш, че няма какво повече да промениш точно в този момент.
Тогава:
Стани прав и разгледай от височината на погледа си!
Колко от сферите на живот имат очертани кръгчета на различна зона на комфорт?
Колко близко стоят до центъра /който си ти самият/?
Какво изливат директно там? Какви чувства, преживявания, енергия?
Това какво ти дава? И какво ти отнема?
От височината на погледа си можеш да видиш живота си всеобхватно.
Имаш възможност да го пренаредиш върху масата.
Представи си, че е минала половин година.
Какво би разместил – отдалечил или приближил до центъра?
Това как се отнася до различните зони на комфорт и радиуса на всяка от тях?
Какво се е променило?
Какви твои роли в живота ще отслабнат от това?
А кои ще станат по-силни?
Ти как ще се почувстваш от това?
Какво си направил, променил, завършил или започнал през тази половин година?
За излизането от зоната на комфорт се говори като за нещо, което ще донесе стрес, напрежение и болка. Така е – не отричам!
Но при различните зони на комфорт е наопаки. Стресът, напрежението и болката са вътре в зоната.
Стереотипът ни на мислене ни кара да се страхуваме какво ни чака отвъд високата ограда на зоната на комфорт. Притесняваме се, че вероятно там е още по-зле, отколкото вътре. Застопорени и нервни, не намираме физическите сили да прескочим оградата.
А пък да ти кажа, то не си и струва да я прескачаме.
Защото тя си има врата!
Така сме устроени, така сме възпитани, така ни сочи предишният ни опит… Все да прескачаме високи огради. Да разбиваме стени – понякога с глава. Да се справяме с големи трудности и препятствия.
Дотолкова, че сме забравили как се прави по лесния начин.
Просто да излезем през вратата.
Просто да е просто!
И там да видим, че в цялата красота на простотата се простират зелени ливади. Цъфтят цветя. Пеят птици. Дъги разкрасяват небето. А свежият въздух изпълва гърдите ни.
Само една врата между различната зона на комфорт и целия необятно красив свят наоколо!
Наскоро бях на едно вълшебно място високо в планината. Не можех да повярвам, че все още има такива – недокоснати от бетон и интернет.
Вълшебството се допълваше от още нещо. Малкото къщи, накацали по поляните на припек, нямаха огради!
Магията идва от начина, по който изглеждат.
Представи си къщи без огради! Не излизаш на двора. Излизаш директно на слънце и безгранична свобода. Моментално ставаш част от тях!
Представи си живот без зоната на комфорт.
Излизаш от зоната и ставаш част от истинския комфорт.
