Вземането на решение не е лесна работа. Понякога е толкова трудно, че ти идва да обърнеш две големи. В тази статия обаче категорично няма да става дума за тях.

В нея ще ти споделя своята авторска коучинг-техника 2 х 100 и всяка прилика с 2 големи питиета е случайна.

2 х 100 е един различен подход, когато си силно разколебан какво да решиш. Това е метод, на който да се опреш, при положение, че имаш две противоположни становища за това какво да предприемеш. Всяко те дърпа в различна посока и те раздира с доводи за и против.

Това може да са въпроси от личния ти живот. Например дали да продължиш да живееш с половинката си или завинаги да се разделиш. Възможно е да ти се налага да вземеш решение дали да напуснеш работата си или да продължиш да работиш на същото място. Може да се тормозиш над въпроса да напуснеш ли мястото, където живееш и да заминеш /или пък да се върнеш/ или да си останеш там, където си.

Ако се изтощаваш от безрезултатно мислене, ако се луташ между два полюса, ако си пробвал всякакви логически средства за вземане на решение, но все още не си успял – направи тази проста техника.

С нея ще видиш нещата от друга гледна точка. Ще ти стане ясно какво и защо е най-добро за теб. Ще се успокоиш, защото ще вземеш крайното решение. И ще ти олекне!

Какво все пак е 2 х 100?

Това са два списъка от по сто неща във всеки. В единия ще са преценките ти по определен въпрос. В другия – доводите ти по противоположния.

Преди да започнеш да ги създаваш, им сложи по едно име. Не просто заглавие, ами направо се провокирай сам с тях. Ако се тормозиш примерно дали да продължиш да живееш с човека до себе си или да се разделиш завинаги, не слагай най-отгоре въпрос със същото съдържание. Нека не е от рода на „100 причини да продължа да живея с….“ и „100 причини да се разделя с…..“. Щом до сега не си отговорил на въпрос, поставен така, значи нямаш нужда от толкова дълбока оран в момента. Дай да го направим по-полека и да вземем леко обходен вариант на действие. Опитай със „100 неща, които харесвам в….“ и „100 неща, които не харесвам в …..“. Ако се чудиш и маеш пред дилема за промяна в кариерен план, пробвай с нещо като „100 неща от работата ми, за които винаги ще си спомням с добро“ и „100 неща, които искам задължително да забравя завинаги“

Името може директно или индиректно да се отнася до твоята дилема. Ако от много време си блъскаш главата над отговора, опитай с индиректен въпрос. Заобиколните пътища също водят до крайната точка.

Ако пък си знаеш, че ти подхожда да стреляш право целта, се спри на директно име и се прицелвай веднага.

Предполагам, че някога за нещо друго си пробвал да си правиш два списъка. Единият с положително, а другият с отрицателно съдържание. С плюсове и минуси. После гледаш в кой има по-голямо брой точки. Да речем: плюсове и минуси във връзката ми с….. . Възможно е даже да си правил подобни и за вземане на решение. Не изключвам ползата от такова упражнение. Уверявам те обаче, че тя не е пълна.

Написал си толкова точки във всеки списък, колкото са ти хрумнали уж случайно. Написването е било натоварено от твоите вътрешни очаквания и предубеждения. И така без да искаш си ги изпълнил с преднамереност и субективизъм. А още и с много логика или точно обратното – само с чувства.

С техниката, която сега ти предлагам, ще избегнеш точно това. След малко ще ти кажа как.

Защо два, а не един списък от по сто, ще ме попиташ? Казвам ти веднага.

Защото само един не върши толкова добра работа специално при вземане на решения. Аз много харесвам и често препоръчвам един списък 100,

когато човек има нужда да види нещо същностно, когато нещо е пред очите му, но му убягва.

Вземането на решение е още по-сложно. Направо разбиваме мозъка си от мислене и пак не виждаме и разбираме кое ще ни пасва най-добре. Ето затова се притичва на помощ още един списък от 100 неща.

За какво са ти пък именно 100?

Първо:

Защото и двата са с еднакъв брой, но с противоположни причини.

Малко по-нагоре ти припомних положителния и отрицателния списък – онзи с плюсовете и минусите. Така си свободен да си напишеш колкото ти дойдат наум. Е да, ама така съвсем не нарочно сам правиш единия по-обширен.

Когато ти задам точната бройка /в случая 100 и за двата/, избягваш от възможността да разкрасиш или очерниш единия за сметка на другия.

100 на 100 във всеки списък си е чисто 100%, че ще повиши обективността ти.

Има обаче още една причина да са толкова: 100. И тя е много, много по-съществена от първата.

Гледай сега.

Да направиш списък със сто неща си е невъзможна мисия. Да, направо ти го казвам. Невъзможно е, ако подходиш към него като към списък с покупки или списък с подаръци, гости, менюта или там каквото друго се сетиш.

Скритият коз тук е да го направиш по съвсем различен начин. Само тогава ще имаш резултат.

Какъв е този начин?

Да започнем с това от какво имаш нужда, за да изпълниш тази техника.

Друг път те призовавам да правиш нещата, още докато четеш статията. Сега ти казвам обратното.

В никакъв случай не започвай сега. Предварително си създай такива условия, че да можеш да поработиш върху всеки списък на спокойствие, в уединение на удобно място.

Ще ти отнеме за всеки списък между 40 минути и час и нещо. Направи първо единия и почини преди другия. Или направо го пиши на следващ ден, но не отлагай за повече.

Сега те чувам как ми казваш, че нямаш време.

Знам и ти вярвам, че е така. Но ще те попитам

А имаш ли време да изпитваш мъките на невзетото решение?

И

Колко време мина, откакто се опитваш да вземеш това решение?

Сравни го с времето за правене на това упражнение, за което ти говоря.

И така. Да се върнем на въпросния начин как успешно да направиш списък от сто неща без да се откажеш на по-ранен етап. А то и ще ти се прииска – да знаеш.

Затова раздели писането на три етапа

Първият ще бъде докъм 20 и някой си пункт. През него ще ти се получава бързо и почти безпрепятствено. Дори няма да се замисляш. Това ще са нещата, които по принцип знаеш, които с нищо не те изненадват. Затова ще отнеме най-кратко време.

После мисълта ти леко ще се забави и с малко повече мислене ще докараш списъка докъм 30 и някоя точка най-много. И край. Така ще си кажеш. Ще ти стане тегаво и столът ще започне да ти убива. Но понеже сега четеш това, ще съм те предупредила, че този момент е неизбежен и е преодолим.

Не се отказвай и не отлагай за после. Продължи без прекъсване, просто продължи даже да си казваш, че няма какво повече да допълниш. Допустимо е да ти се повторят някои неща. Нищо. Давай. Повтори ги с онези думи, които сега ти идват наум.

Така , с или без повторения, ще откараш още 20-тина точки. И без да забележиш, съвсем тихо и на пръсти ще ти е дошла на гости една муза. С нейна помощ ще продължиш по на сетне съвсем естествено и все по-бързо и лесно ще се сещаш за все повече и повече неща. Ще ти стане забавно и приятно.

Така е защото си му отпуснал края. В този период на писане ще пишеш с въображението си, отвъд здравата логика. Ще си отвял нанякъде вътрешната си автоцензура и тя ще спи.

Това е моментът на моментите. Това е мигът на откровението. Тук е наградният фонд.

Голямата награда, същинското прозрение, от което се нуждаеш е някъде тук. Ще се появят чувства, ще изскочат емоции, ще бъдеш себе си.

Затова е необходимо списъкът да е дълъг.

Така ще минеш през трите етапа –

1.преднамерено, субективно писане,

2.продължаваш малко насила и въпреки всичко,

3.отпускаш се неусетно

и мисълта ти потича.

Докосваш се до интуицията си до непознатия си вътрешен свят. Няма да разбереш как ще стигнеш 100, че може и да ги задминеш. Въпреки че преди това се чудеше как така ще ти се получат толкова много.

Добрата новина е, че форматът на писане свършва с тези 2 х 100.

Другата добра новина е, че това не е всичко.

Интересната част от работата ти предстои. И за да бъде тя действително интригуваща и мега полезна, ще допълня още едно указание.

Указание последно, отнасящо се до писането на списъците. Последно по ред, но първенец по важност.

Затова ти казвам чак сега, за да се открои.

Моля те, обърни особено внимание на следното.

Докато ги пишеш тези списъци, ще те обземат различни чувства, кога по-слаби, кога по-силни, може чак просълзяващи те. Бъди наблюдателен за тях.

Особено за онези, които са си играли на криеница до сега. Те ще те втрещят, не защото не знаеш, че си способен да ги изпиташ. Ще те изненадат, защото ще се появят там, където и когато най-малко ги очакваш.

Ще пишеш за нещо супер прозаично, а то ще те разнежи. Или нещо делово може да налее очите ти със сълзи. Или ще описваш нещо, за което по принцип си знаеш, че е любовно, нежно и гальовно, а пък ще те прегризе неистов гняв, например.

Изобщо: очаквай неочакваното. И бъди готов да го удостоиш с внимание.

Щом усетиш мощно или необичайно, или пък неуместно според теб чувство, го запиши до съответната точка в списъка. Запиши го без миг отлагане, в момента на изпитването му, защото той е толкова кратък, че след малко е отминал и ти си забравил за чувството.

Какво е било то?

Колко силно по скала от 1 до 10?

Сигурно ще попиташ защо всъщност това е толкова важно?

Ами защото търсиш решението с главно Р.

Р като Ръмжи, като Реже, като Разбива, като Разпарчедосва

Решетката, от която искаш да се измъкнеш ,

За да създаде

Решението, до което искаш да достигнеш.

Просто записвай чувствата. Съвсем кратичко. И това – краткото,

ще ти създаде новата визия и ще бъде главният действащ.

Спри. След втория списък просто спри. Стани за час или за половин ден.

Забрави за 2 х 100. Разсей се с нещо преди да се върнеш към тях. За да ги анализираш.

По отношение на чувствата

В единия ще преобладават страхът и негативизмът. Виж обаче какво е създало в същия списък позитивно чувство. Такова обезателно ще има.

А как стоят нещата в другия списък, който по подразбиране е по-ведър? Там кое чувство е противоположното на позитива и

коя точка от списъка го създава.

После  разгледай повтарящите се неща.

Как ти се виждат?

Защо си им отделил внимание няколко пъти?

Какви еднакви и какви различни думи си употребил в тях?

Еднакви или различни чувства предизвикват?

Не съм ти го казвала до сега, но му дойде времето.

Всичките тези списъци, чувства, повторения и прочие,

всичките тези чудесии идват да ти подскажат на интуитивно ниво какви твои ценности те задължават да ги удовлетвориш.

Те са скритата причина, те са невидимият спусък, те също така са и знакът стоп или горивото в двигателя.

Те ще са тези, заради които вземаш някакво решение или се пазиш от вземането му.

В някакъв житейски етап в миналото ти сам си си ги опитомил. Но сега при вземането на решение някоя от тези ценности ти се е усукала около краката и не можеш да мръднеш.

Актуална ли ти е?

Хубавото на тези списъци е, че ако досега си се изнервял пред избор А и избор Б, може сега да си започнал да разширяваш хоризонта и да виждаш вече избор В, а защо не и избор Ю или Я.

Толкова много начини, избори и възможности имаш, че можеш да стигнеш до края на азбуката с тях.

А ние с теб сега стигнахме края на статията.

Именно тук, на финала, ще се върна към заглавието й. Винаги гледам да го избера така, че да те повикам с него.

Но едновременно в тези няколко първоначални думи съм и абсолютно откровена. Кръстих тази статия „Изключителна техника „2 х 100“ в помощ при вземане на решения“. Сега ще ти кажа какво й е толкова изключителното.

Както сам се убеди, тя си е наистина такава, защото изключи всичко познато, което си пробвал.

Такава е особено и най-вече, защото изключва възможността да не вземеш решението.

Сигурна съм, че ще успееш!

Аз ти подсказах как.

Ти си на ред!