Това е една от истинските истории, които са ми се случили и които никога нява да забравя.
Преди години отивах на работа много рано сутрин. Качвах се на тролей на спирка, където често срещах млада жена с дъщеря и. Не можех да не ги забележа, защото почти винаги бяхме единствените, поради твърде ранния час. Момиченцето беше винаги с ученическа раница, която майката носеше и грижливо поставяше на гърба и, когато тролеят идваше.
Те, двете, бяха картина, която винаги стопляше сърцето ми. Представляваха един общ образ на обич и взаимност. Нямаше прегръдки нито целувки, но имаше светлина в майчините очи, която попиваше в детските.
Имаше обаче и още нещо, което не можех да не забележа. Майката и детето бяха спретнато облечени, но скромността им беше толкова крайна, че подсказваше за недоимък. Бях запомнила, че жената беше винаги обута с едни и същи пластмасови чехли. Първите месеци на учебната година са топли и чехлите не бяха толкова необичайни, но денят, за който сега разказвам, беше малко преди Коледа.
Времето вече беше застудяло, а толкова рано сутрин, зимата хапеше сериозно. Докато чаках тролея, на спирката дойдоха двете. Отдавна не бях ги виждала и зъзнейки в момента, останах изумена. Майката беше със същите леки чехли, а жилищни блокове наоколо няма. Със сигурност беше повървяла дотук доста.
Веднага си спомних, че в началото на есента бях отделила едно яке и съвсем нови ботуши, които смятах да предложа, когато ги видя отново. И ето го моментът, по-подходящ отвсякога, а аз стоях като замръзнала, не толкова от ниските температури, колкото от неудобство, което ме завладя изведнъж.
Тази млада жена излъчваше такова достойнство, че не смеех да се приближа и предложа да направя нещо за тях. Струваше ми се, че това ще и навреди повече от студа, заради който видимо потреперваше.
Изминаха няколко минути, не повече от пет. И моят тролей дойде. Трябваше да се кача.
Оттогава много пъти си мисля за тях. Бяха като герои в някаква вълшебна приказка, защото повече никога не ги видях.
Бях изпуснала мига, който ми се предостави.
Или бях съхранила човешкото достойнство на една горда майка.
