Когато ме питат как съм открила коучинга, аз казвам на шега: лежейки на дивана. И това е самата истина. Отвъд шегата е фактът, че лежах на дивана, защото се възстановявах от операция. Няколко седмици по-рано хирургът ми обясни, че е важно да направя тази операция, но не е спешно. Аз, само дето не му стиснах ръката с думите: Има сделка, докторе!
Нито си дадох време за размисъл, нито за алтернативно решение. Още там, в кабинета, поисках да насрочим дата за операция, защото виждах в това възможност да бъда в болничен за известно време, през което да потърся нова работа. Тази, настоящата, така я мразех, че бях започнала да мразя и себе си заради безсилието да променя ситуацията. Затова ми беше безразлично, че ще преживея операция. Дори хирургът да ми беше казал, че ще ми отреже главата, пак щях да съм съгласна.
И така, лежейки на дивана у дома с лаптоп в скута, преглеждах сайтове, които предлагат тренерски услуги. Това беше моят фокус и стремеж, защото това беше и моята сила. Имах дълъг професионален опит в голяма национална компания, в която бях част от екипа вътрешнофирмени тренери. Вече знаех, че не само имам знания в това, а и истински талант. Затова, след като вече бях извън компанията, търсех подобни възможности, докато работя нещо друго, което ме изцежда и деформира.
Така в един от сайтовете прочетох непознатата за мен дума коучинг. Поинтересувах се какво е и още с първоначалната информация се влюбих в него като от пръв поглед. Този момент раздели живота ми на две. Преди коучинга и след него.
Много бързо разбрах колко хармонично коучингът допълва мен и моите професионални търсения. Но разбрах и още нещо – не се става коуч току-така. Само с четене на книги не може да се случи. Необходима е сериозна подготовка.
Няколко месеца след тази съдбовна среща бях изправена пред дилемата: А сега накъде? Без работа, защото бях напуснала, без ясен план, защото напускането ми не беше планирано, с много тревога, но и с още повече дързост. Изборът ми беше еднозначен. Беше дошло времето да се посветя на коучинга.
Последваха години на учене, натрупване на опит с клиенти и на създаване на индивидуална коучинг практика. Години на възход, но и на много трудности. Сблъсквах се с липса на разбиране и подкрепа, с неяснота и безпътица.
Беше време на професионална самота. Понякога космическа самота и усещане за безтегловност. Но нито за миг не се отказвах. Падах, ставах и продължавах.
Учех се на дигитален маркетинг в хода на всичко това. Напредвах стъпка по стъпка по силата на проба и грешка. С много постоянство и вдъхновение. Със стремеж към съвършенство, екологичност и етичност. С главна ценност да дам на клиентите си принос и дълбок смисъл.
Преминах през не едно коучинг обучение докато стигна до разбирането и възможността за АСТР. Това беше пробивът за мен. Вече имах опит и зрялост и усещах, че съм готова за следващ, по-дълбок професионален етап.
За първи път си позволих да си представя, че бих могла да стана PCC ICF. Дотогава това изглеждаше като terra incognita – нещо далечно и недостижимо. Но бях пораснала. И естественото продължение беше обучението ACTP, макар и не на български език.
Можех ли да започна с такова обучение още в началото? Да. Ако знаех. Ако имаше с кого да говоря откровено за коучинга. Както правя в момента с теб.
Не съжалявам за това изместване във времето то моето АСТР. Така получих възможността да уча точно от моята преподавателка, а в този тип обучения личността на водещия е толкова важна, колкото и професионализмът.
Обучението АСТР беше нов, мощен двигател за моя професионализъм. В този момент аз вече имах стотици часове натрупан практически опит, но за сертификацията ми като РСС беше необходимо той да се отброи след началото на АСТР, така че приех, отброяването им да започне отново. Никога и в никой момент не гледах на клиентите си като бройка. Не пресмятах часове и хора, а давах принос и подкрепа. Докато не почувствах, че професионалната ми зрялост не е стигнала необходимия предел. Тогава и часовете вече бяха достатъчни, за да пристъпя към последната стъпка на своята сертификация.
През всичкото това време на упоритост и всеотдайност стремежът ми да стана РСС не беше проява на суета или проекция на егото. Преминавайки през АСТР прозрях каква ценност е такова обучение както за това един коуч да стане качествен специалист, така и за съзряването на личността му. Затова планирах да създам подобно обучение на български. За да протегна ръка към хора, които искат да изминат този процес, за да им помогна това да стане по-лесно, за по-кратко време и на роден български език.
РСС отговаря на изискванията на ICF не просто да създам и провеждам, а и да акредитирам обучение level 2, благодарение на което курсистите да поемат по своя път на сертификация като АСС или РСС, уверено да създадат своя коучинг практика, да надградят с коучинг компетентност настоящата си работа или в други житейски роли.
Подготовката за самия изпит – последната стъпка пред сертифицирането ми като РСС, се оказа сложен етап за мен. Това беше преди всичко време на много сериозна и дълбока вътрешна работа, укрепване на духа и емоционалната ми устойчивост. Затова и успешното сертифициране стана за мен един от най-удовлетворяващите успехи в живота ми, който не може да се сравни с никой друг.
Скоро след това пристъпих към създаване на планираното професионално обучение по коучинг. То отдавна вече беше в съзнанието и в душата ми и очакваше момента просто да го излея.
Нарекох го Коучинг фар.
Не само защото цял живот живея на брега на морето и от прозореца си виждам Варненския фар.
Няма да обяснявам метафората на фара, но ще оставя това на своите бъдещи курсисти – онези които безпогрешно ще разберат смисъла на посланието. Онези, които искат да за себе си същото, което аз вече имам, но и много повече, защото е възможно.
То започва с едно решение. Това да направят първата стъпка.
Сега съм на прага на провеждане на обучението Коучинг фар с пилотна група. След финала му ще подам заявка за неговата акредитация от ICF като обучение Level 2.
Ето такъв е моят път от дивана до фара.
Повече от десет години съзидателна работа, опит и знания, които ще споделям в Коучинг фар с тези, които разпознават себе си в тази история и са готови да поемат по своя път.
А тук е страница, където ще откриеш повече за професионалната програма Коучинг фар.
