Карантина.
Стоим си у дома и ни е необичайно.
Стараем се да свикнем и да направим престоя си вкъщи смислен и полезен.
Вчера по телефона получих приятна провокация от моя приятелка да споделя нещо.То като че ли се нуждае точно от такава домашна карантина, за да се превърне в един супер полезен и здравословен навик.
Спортуването у дома от нас – зрелите дами.
Ако много пъти сте решавали да започнете с някаква физическа активност и сте оставали само с решението,
Ако сте започвали, но скоро след това сте се отказвали,
Ако си мислите, че това не е за вас, въпреки че имате нужда,
Ако не можете да намерите време, начин или мотивация за спорт,
То следващите редове са истинска манна небесна. Ще ви помогнат да започнете да бъдете физически активни, това ще ви доставя радост и ще го превърнете в навик. Ще се влюбите в този принцип и ще започнете да го прилагате буквално във всичко.Нека все пак се върнем към спорта и всички видове физическо натоварване.
Ширят се няколко основни убеждения, свързани с неговото практикуване.
Необходимо е:
Да се тренира продължително време, за да има резултат – например час и повече наведнъж.
Да се тренира в зала или друго специално мястоДа се тренира под ръководството на треньор.
Да се тренира в група с други хора или поне с приятел/ка за компания.
Да имаме специална, удобна, красива екипировкаДа имаме финансовите средства за тренировки и екип.
Да имаме подкрепа, за да го правим.Хващам се за последното, понеже в този момент вече получавате мощна подкрепа. От мен.
Защото въпросната манна небесна, която искам да изсипя в следващите редове, използвам всеки ден до такава степен, че съм накамарила многогодишен личен опит.
Аз не съм спортист. Но имам навик да бъда физически активна всеки ден по един лесен и достъпен начин. Благодарение на това:
избягвам редица свои болежки,
подвижна и пъргава съм,
рядко боледувам,
в добро настроение съм,
изглеждам елегантно.
Още в заглавието казах, че това е просто.
Простотата е в простотата!
Ако сме си казвали, че ако не е в зала и с треньор, не се брои за физическа активност и/или че нямаме време за цял час тренировка –ОК, тогава нека е по-малко време и нека е у дома.
Да, но у дома още по-малко разполагаме с време и всички се въртят наоколо и пречат.Точно така е! Така е до момента, в който създадем правило от рода на това, че всеки има право и нужда отсвоите няколко минути лично време и празно простарнство през това време, изказано със съвсем конкретни думи.
Тук се спирам, за да направя един скромен завой в посока каква би била ползата за другите от вашите минути лично време, използвано за спорт у дома. Тя се казва личен пример. А той е заразен, за щастие в хубавия смисъл на думата. Ако сте записали детето си на спорт, но вие не спортувате, вероятността детето ви да си изгради навик и в бъдеще да спортува, е половинчата.Но ако вижда ден след ден, че вие правите това без да се откажете, засилвате неговия интерес да бъде активно сега и в бъдеще. Връщам се към основната тема:простотата да се спортува при домашни условия и как да стане постоянен навик.
Ето как на 2 квадратни метра:
Започнете със съвсем малко време. Секретът е точно в това!! Толкова малко време, че да не предизвиква физически болки и травми. Вие си го определете колко да бъде. Важно е да го направите, тъй като в противен случай ще се захласнете, ще получите мускулна треска и утре ще се откажете. Освен това, като имате определено от вас време и го изкарате до край, си създавате самочувствие и наработвате самоувереност. А това ще ви трябва.Тъкмо за да си изпълните определеното от вас време е необходимо да е толкова минимално, че да е безотказно при всякакви обстоятелства и да не е само днес.
Дори това да е само 1 минута, това е повече отколкото нищо. Една минута днес, ще ви създаде тонус и желание, ще ви достави удоволствие, ще ви мотивира, че можете.Наистина можете! Така че направо ви питам – с колко минути ще започнете?Това реално изпълнимо ли е? Не се ли подценихте или обратното, не се надценихте?
Коригирайте времето, ако е необходимо. Сега. А след това идва ред на въпроса:
Какво да правите всъщност? Простотата е в това да изберете нещо много семпло за начало. Нещо, което бихте могли да направите днес и да продължите да го правите през следващите дни. Няколко маха с ръце, клякания, повдигане на пръсти, някое от упражненията на физзарядката от училище, когато бяхме първа смяна, една ръченица…
Може да се потопите в идеите в интернет.Ако сте от дамите, които се потискат и депресират при вида на нечии плочки на корема и стегнато дупе, гледайки спортни клипове, започннете без клипове. Скоро ще се изненадате, че се прокрадва вече някакъв нов навик и радостта от него ще изкорени тревожността ви при вида на нечие мега спортно тяло, качено на клип в мрежата. Ето тогава ще сте готови да черпите от идеите там. Продължете с това супер кратко време на трениране у дома и през идните дни. Тялото ви само ще ви подскаже кога да си добавите още.
Как всъщност да стане навик? Как да стане всекидневна практика нещо, което до сега е било необичайно, а може би дори има и отрцитални резултати от предишни опити в миналото?За да се превърне в навик, не е задължително да става с колосални усилия и да бъде неприятно. До тук изписах немалко редове как въобще да бъде без усилия.
Привикването ще дойде само. Вие му помогнете като правите вашите занимания по едно и също време на деня. Кое да е това време е пак ваш избор. Аз съм свикнала да е сутрин, но всъщност през годините е било в най-различен час, даже и вечер. Навикът се хваща под ръка с хубавата емоция, която да си създадете. А тя харесва неща като музика, записана медитация, тишина /защо пък не/, аромат на свещ или свеж плод, маска за лице, която да сложите през това време, някоя мека дрешка, която толкова си обичате и за която да се сетите сега, че я имате… За да не пропуснете, сложете си напомняне.
А ако въпреки това се случи да се сетите, че сте забравили, това всъщност означава най-вече, че се сещате за вашия домашен спорт.
След всичко написано ето го и обобщено като рецепта в първо лице:
- Правя кратки, но всекидневни упражнения у дома.
2. Определила съм сама продължителността им.
3. Играя своята гимнастика по едно и също време на деня
4. Избрала съм някакъв приятен елемент, с който да си доставя удоволствие през това време.
5. Не се надпреварвам с никого нито със себе си
6. Допълвам още време и упражнения към практиката си, тогава, когато почувствам, че мога.
7. В дните, когато не съм в добра кондиция, си позволявам да правя гимнастика само 1 минута, но не пропускам.
8. Не забравям, основния принцип – по-добре малко, но не и никак!
Поздравления!
За това, че след малко ще направите своята първа домашна тренировка.
Сигурна съм!
Защото току-що прочете последния ред от статия, която се казва:
„Най-простият начин да започнеш да спортуваш без да се откажеш”.
