Цял живот живея на брега на морето. Зная много легенди за него. Слушала съм истински и измислени истории защо се казва Черно. Един факт е неоспорим.

Всяка година по това време морето става особено опасно. В началото на август излиза вълна. Допреди седмица е било кротко и галещо. През прозрачните му води сенките на чайките са докосвали дъното.

Но ето – минава Илинден. Вълните захапват плажа все по-навътре. Крещят шумно и блъскат всичко по пътя си. Забелязват се отдалече как се нервират и човек може да си пресметне силата.

Дали има изобщо смисъл да им се пречка или предпочита да шляпка по мокрия пясък и да си прави селфита.

С гръмогласните и търчащи вълни е така. Само малко да ги погледаш и послушаш, и стават предвидими. Не че не са опасни, но някак си предупреждават: Гледай си плажното масло и не се шляй без повод над глезен.

Има обаче едно друго, подмолно вълнение. Неслучайно му викат мъртвак. В този момент на лятото го има най-много.

Има си физическо обяснение и който се интересува от него, може да го намери и прочете. Това физическо обяснение казва и защо именно край брега мъртвото вълнение е най-силно.

Гледаш го морето – не море, а моренце. Иде ти да се грабнеш, та да го преплуваш цялото. Толкова е съблазнително и кротко. Ако си на плаж със спасител обаче, ще видиш жълт флаг – ей така, от нищото сякаш.

Няма вятър, флагчето се отпуснало надолу, а пък в морето не пускат навътре. Има мъртво въление! Мъртво, мъртво, колко да е мъртво?! Чак пък толкова?!

И ако не знаеш много легенди, ако не си слушал истински и измислени истории, защо се казва Черно, ще влезеш в морето. И още как!

Жегата мори повече от усещането за риск. Става животоспасяващо да предприемеш животозастрашаващ скок в зоната на мъртвата вълна.

Ето за това ще става дума в днешната ми статия.

Как да се измъкнеш от житейска ситуация, която драматично напомня на мъртвото вълнение?

Има такива моменти. Направо виждаш как те напускат силите да се бориш по-нататък. Уж брегът е близо, но е недосегаем. Искаш да си стъпиш на краката, да имаш твърда почва под себе си.

Хвърляш всички сили да плуваш стремглаво. Първо – както са те учили, после паникьорската. За малко си викаш – защо ми беше изобщо да влизам в морето. Защо ми беше да се захващам с почивка на море?

Като нахален кадър от филм, умът ти извиква спомен от предната вечер и пиенето на бира с приятели. Беше цяла вечер, а пък сега е само част от секундата. Няма време за губене. Защото няма още много време по принцип.

Също, както е в живота. Толкова много искаме да постигнем нещо. Наистина, толкова много! Рискуваме. Хвърляме се през глава. Какво толкова! Няма начин – ще успеем.

Усещаме първите признаци за подводното вълнение, но пак – какво толкова! Ще успеем! Амбициите помагат, положителното мислене, целенасочеността, планът за действие. Всичко е в наша полза.

И само едно в наша вреда. Едно, но когато това – едното, е мъртвото вълнение, всичките наши предимства отиват под пясъка на дъното. А то – едното мъртво вълнение, се заусуква и ни завлича точно там.

На дъното! Не ни е там мястото! Нито на тебе, нито на мене! Не сме влезли, за да не излезем никога. Не сме започнали, за да не докараме до успешен край!

И тогава брегът става самоцел! Само една цел! И да му се не види, тя е толкова близо, а е безумно недостъпна.

Както ти казах в началото, цял живот живея край морето. Едно от нещата, които са ми разказвали, е как да се спаси човек в такава ситуация.

Как да стигне брега?

Като започне да плува в обратна посока.

Ето – казах ти го в едно изречение.

Когато си заложник на мъртво вълнение:

За да стигнеш брега, му обърни гръб.

За да го видиш отново, първо спри да гледаш към него.

За да се прибереш по-скоро, отдели време за обраната посока.

И за това си има физическо обяснение и то също може да бъде прочетено. За да не сметнеш, че не съм наясно, а само така си приказвам, ще го спомена накратко.

Мъртвото вълнение е силно в прилежащата зона до брега. Разбира се, много е опасно. И най-опитни плувци, не могат да мерят сили с него. Но и то си има слабо място.

Някъде пак по брега има друга – спокойна зона, през която като по коридор, може да се излезе. Тъкмо заради нея, спасителите съветват – ако тръгне да те влече, ти пък се изхитри, и плувай навътре. Сам ще усетиш, че по някое време отпуска.

Сега, като ги пиша тези неща, се сещам за една статия, която прочетох преди години. В нея един американски блогър, Стийв Павлина, използваше скАла от 1 до 10. И казваше така:

Ако си на 7, но не ти е ОК, трябва да се разкараш оттам.

В статията седмИцата май беше сравнена с блато. Или поне аз съм си създала такова впечатление. Сега обаче седмИцата ми прилича повече на мъртво вълнение.

Стийв продължаваше така: Кой ти казва, че пътят към десятката е направо? Възможно е да ти се наложи да се спуснеш до дъното на скАлата и чак тогава да се оттласнеш.

Ако търсиш само прекия път към 8, 9 и 10, може никога да не ги достигнеш. Може да изхабиш страшно много сили и енергия в това да бъдеш праволинеен. И едновременно – безрезултатен.

Естествено в спускането риск има. Да набиеш рязко спирачки. Да тръгнеш назад. Да започнеш от нулата. Никой и нищо не вещае, че няма да се законтриш някъде там.

Няма сигурност, че ще бъдеш достатъчно последователен, че ще имаш подкрепяща среда, че ще намериш верния път към десятката.

Съвсем неслучайно пиша тази статия точно сега – в апогея на мъртвото вълнение. Защо го използвам за сравнение? Не за да те плаша. Изплозвам го, защото в такава ситуация има няколко изключително съществени фактора. Те са от решаващо значение.

Първо:

Непоносимостта на ситуация е достигнала своята кулминация.

Второ:

Нямаш повече никакви съпротиви да избереш обратния път за направо. Като единствено възможен и спасителен.

Всичко това поради един единствен факт – просто искаш да продължиш да живееш!

Или, пренесено в житейската ти ситуация:

Разбираш, че борбата да търчиш праволинейно е станала безсмислена.

Осъзнаваш, че обходният маршрут е допустим и възможен.

Пестиш всяка своя останала силица и се изпълваш с безусловна вяра.

Предприемаш първите реални действия по обратния път, водещ направо.

Познавам хора, за които постигането на успех по този начин, не е успех.

Какво от това че ще стигнеш брега? Нали си изневерил на посоката? Нали си се изплашил? Паникьосал си се бил?

Срам те е да си спомниш. Изпитваш вина пред себе си. Яд те е, как можа да ти се случи.

Не си успял, а толкова искаше… Провал! Абсолютен провал!

Хубаво се каня аз да я забраня тази дума. И тогава ще съм първата, която ще спре да я употребява.

А вместо провал, ще ти кажа – жив си!

Събери слънце, изсъхвай и ето го морето. Не се е свършило с това че смелостта ти се свърши по едно време.

Лятото продължава, независимо, че силите ти се бяха изцедили до капка.

Подбери момента. Не изчаквай много. Проучи дали повече няма мъртво вълнение.

Вече си знаеш урока. Защото:

Ти си човекът, който дръзна да се бори с морето!

Ти си човекът, който не го победи, но не му позволи то да те надвие!

Ти направи всичко това, докато другите си правеха селфита на плажа.

Обичай риска, но не живей заради него!

Обичай сигурността, но не загубвай мечтите за открито море!

Споделете тази статия: