Писмо с марка

Здравей!

Пиша ти писмо с марка, само че без марка.

Не искам да кажа – като едно време, а само – като доскоро.

Аз пращах много писма и получавах също толкова. Не ми е домъчняло за вкуса на лепилото на марката.

Сетих се за това покрай нещо странично, каквото са фотоапаратите. Фотоапаратите с лента!

Ле-ле! Излезли са отново на мода!

Освен, че пращах много писма, снимах много – с лентов фотоапарат. Снимала съм дори със светкавица, която се зарежда с ток от контакт, така че дължината на кабела създаваше периметъра на снимане.

Какво е общото между лентовите фотоапарати и писмата с марка?

Една дума: очакването.

Моментът от залепването на плика на моето писмо до разлепването на плика на получения отговор продължаваше не дни, а понякога направо седмици.

Очакването изтъняваше с времето и тъкмо да се превърне в нетърпение, зървах в дупките на пощенската кутия нечий почерк. Това означаваше само едно – плик с писмо. От този миг насетне отиването с асансьор до петия етаж ми се струваше, че отнема толкова, колкото да изкача връх Ботев. Остава сред най-свидните ми преживявания в този живот!

Имало е всякакви писма по съдържание. Спомням си даже за две, не, по-точно за едно, заради което си изплаках сълзите. Така си мислех поне. Но дори и него, писмото, заради което плаках ли плаках, всичките, съм ги очаквала с трепет, внимание и нежност.

О като обич

Ч като чувствам

А като Ах

К като крила

В като велико

А като абсолютно

Н като небе

Е като екран

Ако ти се занимава, разкажи история с тези думи или само сглоби изречение с тях. И ми го прати все едно е писмо с марка, само че без марка. А пък аз ще се направя, че търся ключа от пощата, после ще се престоря, че чакам асансьора… Докато си представям, че отключвам външната врата, ще си досипя още спомен за очакване.

Очакването да снимам последния 36-ти кадър. Всичките внимателно подбирани, да не би пък лентата да свърши в най-неподходящия момент, който искам да бъде фотографиран, а да не мога. Очакването да проявя лентата, а след това още малко, докато видя снимките.Черно-белите рязко преминаха в цветни, преминаването на цветните в цифрови беше още по-шеметно.

И тъкмо тогава очакването се сви в няколко секунди от щракването до „Я да видя как съм излязла!”. Направо се разтвори и изпари.

Писмата станаха на един поглед разстояние, снимките на едно вдишане-издишане време и обратното. Мигновеността направи очакването лукс.

Какво е то в действителност?

Сега се досещам, че чакам и очаквам не са само две различни думи. Те са направо различни състояния.

Чакането е неприятно и нервоизхабяващо. Очакването е въжделено и вдъхновяващо. Чакането събаря, но очакването мотивира.

Една буква О в началото на думата прави душата да възкликне: „О!”, да се зареди с търпение, да повика фантазията и да заОчаква.

На мен очакването ми подаряваше всеки път мечти.

Какво ли ще прочета в следващия отговор?

Колко бързо ли ще дойде?

Каква ли картичка или цвете, изсушено между страниците на книга, ще получа?

На каква ли хартия ще е написано?

Какво ли ще съм хванала в кадъра на снимката?

Какво неочаквано ще се е добавило в мига на отваряне на обектива?

Кои снимки ще подредя в албум?

Това очакване, което описвам, е антикварно. Чувството да очаквам го няма. Виж, чакането, не се е повлияло никак от технологиите, като че ли не само в моя живот. Има го…

Започнах с идеята за писмо с марка. Марката всъщност е неговата цена.

Ако днес сме лишени от удоволствието и трепета на очакването, то написаното, казаното, винаги има своята цена.

Каква е тя?

Как оценяваш нещата, които четеш?

Как определяш, че едно нещо струва, а друго – не?

По какво разбираш стойността на това, което четеш точно в момента?

Каква е тя?

Сложи своята словесна марка и ми прати писмо.

Благодаря ти!