Тази статия е за хора, които умеят да поставят граници, но им се налага да го правят твърде често. Това веднага събужда въпроса дали наистина умеят да поставят граници или само така си мислят.
Тази статия ще е особено полезна и за онези, които си знаят, че това им е проблемна зона и искат да се научат как се прави.
За какво става дума по-долу?
За това кое поведение доста често е считано като такова, с което поставяме някого на място, с което посочваме къде е нашият личен периметър, през който не бива да се прекрачва, но все пак това не е истинско поставяне на граници или поне не върши работа за дълго.
Това са такива действия и такъв начин на мислене, които приличат на него и успешно го имитират, но които са неефективни и дори водят до обратен ефект като поощряват някой да повтори набезите си на наша територия.
Ще изброя по най-простичък начин три най-често допускани грешки.
ГРЕШКА 1
Това е мълчаливо и невидимо поставяне на граници.
При него не отронваш и дума, защото считаш, че щом другият е от твоето обкръжение, то той автоматично знае какво си мислиш и на същия автопилот разбира посланието ти. Такива хора считаме, че са нашите близки от семейството, любимите ни хора, приятелите, колегите и др.
Същият този човек по силата на твоето мълчание би трябвало да знае и как да се държи, респективно как да не нарушава границите ти и да умее да се съобразява с теб. Опасна самозаблуда е, когато имаш подобни идеи, да ти се привижда, че насреща получаваш това което очакваш, но това да е само във въображението ти.
Друг аспект на мълчаливото поставяне на граници е вътрешният диалог, който постоянно въртиш в ума си като филм. Той не слиза от екран с години, само че този филм го гледаш единствено ти, както и ти си му главен герой, режисьор и сценарист и само от време на време редактираш част от диалога.
Истината е, че такъв диалог не излиза наяве, остава в някаква твоя тайна и като такава не върши абсолютна никаква работа за опазване на границите ти. Това, което се случва, е, че усилва твоето страдание от факта, че много ясно осъзнаваш границите си – без да ги маркираш, но не по-малко ясно виждаш и нарушаването им без да предприемаш нещо.
ГРЕШКА 2
Маркираш нарушената територия гръмогласно, крещейки, тръшкайки врати или нещо в този творчески дух на справедливия ти гняв. Когато това се случи, си на етап, в който усещаш, че повече не може така. Някой е прекалил. Е, щом е прекалил, това моментално означава, че твърде дълго някой друг, прости ми, но ти си този някой друг, е позволил това да се случва, като през цялото време на това случване е осъзнавал този факт. Вдигането на врява и джангър са просто изпускане на парата, но не въдворяват ред и справедливост за дълго. Нарушителят в най-добрия случай е изтласкан за кратко време, но патардията не го е отучила, дори вероятно да го е направила по-резистентен към нея. Следващ път може и да не излезе от твоята територия, а просто да продължи с мотото “Викай си, не ми пречиш!”.
ГРЕШКА 3
Влизаш в диспут, спориш, убеждаваш или противоречиш на този, който ти нарушава личните граници, защото смяташ, че по пътя на убеждаването ще го промениш и той ще спре да прави така. Възможно е да се опитваш да му покажеш своите рани и болки. Почти сигурно е, че ти се иска да получиш някакво възмездие, компенсация или поне извинение. Хубаво би било според усещането ти за справедливост да се постигне споразумение, с което ти се гарантират правата, свободите и териториалната цялост. Търсиш дипломатичен, мирен и добър начин, удовлетворяващ всички страни в дискусията и проявяваш склонност към компромиси само и само да има мир. Но в този момент не правиш нищо по-различно от това да нарушиш напълно самостоятелно своите лични граници.
В коя грешка припозна твоя начин да очертаваш своето пространство?
Не се кори. Това са модели, които всички следваме, на които сме научени и за които не подозираме.
Най-важното сега е да си отговориш
Какво искаш ти като личност?
и
Как го искаш?
Това са въпросите – пътепоказател към следващата статия, с която ще продължим темата за поставянето на граници.
Очакваш ли я?
Thanks