Преди да започнеш да свикваш да поставяш лични граници и да се стараеш да превърнеш това от плахо и нерешително едноактно действие в навик, има нещо.
Нещо много съществено, с което да се заемеш наистина сериозно преди това.
То е дълбоката основа, в която ще налееш бетона на успеха, който сега ти се струва невероятен.
Изглежда ти непосилен този успех, защото нали не умееш да поставяш граници и да ги очертаваш забележимо. Плашещо е, понеже не е твоето да ги отстояваш, камо ли да го правиш всеки път, когато се налага. А то си се налага, знаем го и двете. Успехът в начинанието така те кара да се съмняваш, че някога вече ще умееш да поставяш граници, че завързва стомаха ти като морски възел.
Не му се плаши на възела. Ако не може да се развърже, ще го разсечем.
Винаги има начин, да знаеш!
Един от тях е тази статия, с която ще подготвиш предстартово умението си да поставяш лични граници. Тя е посветена не на това как да го правиш. С това ще се заемем в следващата статия. В тази заедно с теб ще насочим сноп ярка светлина към случаите, когато в настоящия си живот не отстояваш позиция и граници. Статията ще ти помогне да видиш като на длан кога и при какви обстоятелства се случва това.
Защо е важно да им отделим внимание?
Ако допуснем, че ентусиазирано се втурнеш да поставяш границите си, преди да използваш моята идея да поизследваш настоящата си ситуация, има опасност да се случат три неща.
Едното е, че ще виждаш, че не си поставила гранници, след като вече е минал моментът, когато е било необходимо.
Второ – ще се гневиш както на ситуацията и хората, които са нарушили граничната ти зона, така и на себе си, но без това да води до какъвто и да било резултат или промяна.
Трето – ще задействаш някакво евентуално действие в стила на отстояването на личните ти граници, постфактум, което има вероятност само да усложни обстановката, но не и да регламентира твоите граници.
Много важен извод на този етап от статията е, че
Границите се отстояват адекватно тогава, когато нарушаването им бъде маркирано в момента на нарушаването им.
И още един извод.
Всяко последващо анализиране не е нищо повече от анализ и статистика, но само активен нов и вече променен модел на мислене и действие, водят до онази промяна, която имаш право да наречеш
„Вече мога да отстоявам своите граници!„
и която към този ден и час все още те тревожи.
Затова – напред към наблюдателността, вниманието и милосърдието към себе си.
С наблюдателност ще се превърнеш в Зоркото око за известно време (не завинаги), през което да виждаш себе си и какво правиш като страничен наблюдател.
С внимание ще зследваш случващото се.
И с милосърдие ще се отнасяш към себе си, дори да ти се иска да се обвиниш.
С въпросите по-долу ти помагам в тази нелека задача, но ти обещавам, че тя ще те подготви блестящо за бъдещи действия.
НАБЛЮДАТЕЛНОСТ
- В кои сфери от своя живот не умееш да поставяш граници?
- Във всичките ли непоставянето на граници се проявява по един и същ начин или има различни варианти на твоето поведение?
- Какви са повтарящите се ситуации, когато се случва това?
- Какво ги предшества?
- Как можеш да различиш такива моменти, за да бъдеш подготвена?
Направи едно истинско разследване. Направи го хладнокръвно и безкритично. Просто наблюдавай. Може би е добър вариант да си записваш. Записвай просто фактите. Не им добавяй никаква емоционалност. Просто факти – какво, кога, с кого, при какви обстоятелства се случи, в коя сфера на живот. Забележи общото и повтарящото се между тях. Запиши изводи и прозрения.
ВНИМАНИЕ
- Когато пропускаш да поставиш граница или да я запазиш, от какво се притесняваш или опасяваш в този момент?
- Какво се случва с теб, когато границите ти са нарушени – как се чувстваш, какво преживяваш във физически план?
- Какво се случва с нарушителя?
Внимателното вглеждане в детайлите на случващото се, ще ти подскаже докъде се е простряла зоната ти на комфорт, която си осигуряваш с непоставянето на граници. Да, няма грешка. Претоварваш се, не отказваш да поемеш още ангажименти, пренебрегваш себе си, забравяш за обещанието си да се грижиш за здравето и духа си и още по хиляди начини изпадаш в такива ситуации, в които има възможност някой да забележи твоя принос, да прояви благодарност към теб, да ти даде одобрението си или просто да те приеме. Все базисни копнежи и прекрасни усещания, от които се нуждаем всички и които можем не само да имаме, но да са и по-силно изразени, ако си позволим да поставяме граници. Затова на този етап е важно да видиш какво се случва. Отново е добре да записваш.
МИЛОСЪРДИЕ
Без него накъде?! Когато станем наблюдателни и започнем да вникваме в детайлите, може да се удивим, дори направо да се втрещим.
- Това аз ли го правя?!
- Аз ли постъпвам така?!
- Направо не е истина!
В мига преди да позволиш в кръвта ти да се излее първата капка на омраза към себе и да образува коктейл с другите капки на гняв и разочарование, поеми въздух и докато го издишаш, заобичай себе си още по-силно. Точно в този миг заслужаваш обич и приемане повече от когато и да било.
Защото
Ти дръзна да видиш истината в очите!
Ти не избяга, когато видя каквото не ти харесва!
Ти направи всичко това, за да промениш себе си към по-добро, за да направиш живота си по-качествен, за да се радваш на по-хармонични взаимоотношения.
Не всеки би го направил, а много хора биха се придърпали обратно, дълбоко в зоната си на комфорт, където е познатото макар и болезнено поведение.
Ще ти кажа
Преди да спре да боли е страшно!
Но не страшно, понеже наистина е страшно, а страшно, защото е непознато.
Този тип страшно доста бързо се разсейва.
Особено, когато имаш подкрепа.
А аз ти я давам и съм плътно до твоето рамо.
Първа част на статията Поставянето на лични граници.
