Идеята да разкажа за себе си далеч не е автобиографична. Няма да следвам хронологична последователност, а ще ви поканя да си представим, че отваряме заедно различни кутии, пълни със спомени. 

От тях вие ще научите нещо ново за мен. А аз ще си припомня каква съм била, какво умея да правя и как това ми е повлияло. Хайде! Да отворим заедно първата кутия и да видим какво има в нея.

В детството и младостта си обичах да плета. Плетях не само на две и на една кука. В един момент ми стана интересно да възродя стари, забравени техники на плетене. Така открих и се научих да плета дантели с игла за шиене, фриволите, Калоферска дантела и т.н. 

След това за дълго се отдалечих от тези майстории.

От онзи период нямам никакви снимки, но ми останаха качества като сръчност и търпение, които в първия възможен момент си намериха нов начин да се пробудят.

Това стана чрез квилинга преди около 15 години. Случи се случайно, късно една вечер видях нещо в интернет, което толкова ме привлече, че ми се прииска да разбера как се прави. Видя ми се просто за изпълнение, но с впечатляващи резултати.

Квилинг е техника, която използва тънки хартиени лентички, които се навиват и съчетават в различни картини. 

Много бързо разбрах, че с готови лентички и с инструменти би се случило по-лесно и практично. Но в онова, макар и не толкова далечно време, нямаше почти никакви хоби магазини или малкото инструменти, които намирах, бяха ужасно скъпи. Това ни най-малко не ме отказа, а бързо открих как и с какво да ги заменя и по какъв начин да режа, навивам и лепя лентичките си. 

Тогава установих за себе си ценност, която е водеща и до сега. За мен е особено важно и ценно аз да съм Автор на всичко, което правя. Никога не копирах и не направих нещо, видяно от интернет, а винаги измислях свои идеи. Адаптирах ги към случая или човека, за когото са предназначени. 

Въображението ми се развихри и започнах да създавам картички и украси за различни поводи и дори за кратко зареждах в няколко подаръчни магазина. Точно това ми донесе едно неочаквано прозрение, което не бих пропуснала да споделя. 

Измежду всичките ми изпипани в детайли и времеемки картички, най-много се търсеше една, която всъщност беше възможно най-семплата и бърза за изработка. На нея имаше едно-две квилинг цветенца и разпръснати тук-там зърна кафе, карамфилчета и пръчици канела. 

От тогава ми остана мъдростта, че крайният резултат не е правопропорционален на вложените усилия. 

И още

Дори да съм вложила малко усилия, имам право да се радвам на резултата, защото го заслужавам в еднаква степен, както когато усилията са големи.

И като за финал

И сега, когато забележа, че се заглавичкам в нещо, очаквайки, че като го правя по сложния начин си гарантирам успех, си задавам въпроса как да го направя по-просто и по-лесно. (Защото успехът идва като следствие от постоянство в Правенето, а не от изнемогата в него.) 

Та така, покрай картичките и квилинга.

Снимките по-долу са една малка част от това, за което ви разказах и качеството им съответства на техниката, която съм имала тогава.

Споделете тази статия: