Няколко дена след като се омъжих, бях приятно изненадана, когато ми се обади моята първа учителка от детската градина. Тя ме поздрави с радостното събитие и ми каза, че иска да се видим. Поканих я на гости и съвсем скоро я посрещнах у дома с огромно удоволствие. Тя ми поднесе комплект със забележителни подаръци, които не съм забравила и до днес четвърт век по-късно.

Разтворих опаковката и открих вътре пакет захар и щипки за пране. Веднага разбрах, че тук има скрит смисъл и се приготвих да чуя от учителката си какъв е той. Тя ми каза, че това е специален подарък за младоженци. Захарта е символ на сладостта на любовта по между им, а щипките за пране – на привързаността им с пожелание да е така завинаги. 

Измина много, много време…

Станах отличен сладкар. Научих се да правя чудеса от захар. Щраквам с пръсти и правя торта, щраквам втори път и правя бисквитки. Благодарение на практиката и опита, които добих, вкъщи постоянно ухае на току-що опечен кекс. А колко щипки за пране се счупиха през тези години?! Нямат брой, защото теглото на простряното през това време пране вероятно надхвърля цял тон.

Как се измерва любовта? За това няма определена единица мярка.

В последно време твърде често се говори за щипката любов. Това словосъчетание се употребява от различни блогъри и участници в телевизионни кулинарни формати. Стремейки се да съхранят неповторимостта на приготвеното блюдо, казват, че добавят щипка любов.

Това означава ли, че без любов няма да се постигне такъв възхитителен резултат?

Или работата не е само в любовта, а още в личния, индивидуален подход?

А може би тайната е скрита именно в тази прословута щипка?.. Колко е тя?

Всеки кулинар си има отговор. Аз също. Продуктите, които използвам, винаги са едни и същи. И яйцата, и захарта, и брашното – с леки вариации… Пропорциите винаги са запазени, но дори букетът от аромати: ванилия, канела, какао, се усеща по различен начин. Семейството и приятелите ми опитват и казват, че резултатът е отличен. Аз съм сигурна, че се е получило вкусно. Обаче вкусът всеки път малко се различава и аз знам защо.

Моят собствен опит, не толкова сладкарски, колкото житейски, ми помага да отговоря. Количеството на любовта вътре в мен е променливо и в съответствие с това се изменя и магическата щипка на тази най-специална подправка. Като забелязах това, като че ли изведнъж разбрах смисъла на всякакви древни ритуали, свързани с приготвянето на храна. За мен стана очевидно, че не просто готвя. Всъщност създавам картина на собствените си чувства, които изпитвам по време на приготвянето на тази храна. Например:

– Преизпълнена съм с любов, направо преливам!

– Днес съм емоционално изстинала – стойте по-далече от мен!

– Искам да прегърна целия свят, да дам любов на всеки и пак ще ми остане!

– Всичко е балансирано, дозата любов е измерена и точна – днес може да не ми давате, но и не очаквайте да получите!

Този списък може да бъде продължен безкрайно.

Между другото, какъв е твоят?

Струвало ли ти се е някога, че захарта подслажда различно?

На мен да. Това означава, че тези, които се наслаждават на кулинарните ми умения, интуитивно възприемат и моите чувства. Настройвам ги, така както се настройва инструмент, и веднага от тях се разлива такава вълна от любов, каквато сама съм изпратила към тях.

Ако си представим, че любовта е преди всичко енергия, значи тя оказва влияние не само върху храната. Нейното най-мощно въздействие е радиацията на нашата същност, невидимото излъчване на мислите ни, квантовото въздействие на любовта.

Това, което се излива от душите ни, облива с потока си хората около нас. В такива моменти ставаме свръхсетивни и започваме да отдаваме като огледало това, което сме получили.

Колко ми е приятно да усещам, че към мен се връща любов! Иска ми се още и още! Колкото повече се връща, толкова по-хубав става животът! Тогава не само захарта става по-сладка, но и всяка целувка! И не само всяка целувка, а всяка секунда от денонощието! И повече няма трудности и печал.

Всичко е просто! Всичко е решимо! Всичко е леко! Вездесъщата любов!

Тогава защо не винаги е така? Къде се крие посланието на подаръка на моята учителка?

Тайнството на любовта просто е пред очите ни!

Думата любов няма умалително име! Тази жизнено важна ценност е винаги огромна!

В такъв случай защо си позволяваме да говорим за щипка любов?

Това незначително количество представлява само няколко нейни прашинки. Ако двама души живеят като прикрепени един към друг, то тяхната любов не е просто щипка. Нека поставим тази щипка любов в буркан за подправки с етикет „Банални фрази“. На практика толкова не е достатъчно.

Щипката любов е твърде малко количество, но трябва да се добавя всеки ден, за да бъде любовта велика!