Изключителна техника 2х100 в помощ при вземане на решения

Вземането на решение не е лесна работа. Понякога е толкова трудно, че ти идва да обърнеш две големи. В тази статия обаче категорично няма да става дума за тях.

В нея ще ти споделя своята авторска коучинг-техника 2 х 100 и всяка прилика с 2 големи питиета е случайна.

2 х 100 е един различен подход, когато си силно разколебан какво да решиш. Това е метод, на който да се опреш, при положение, че имаш две противоположни становища за това какво да предприемеш. Всяко те дърпа в различна посока и те раздира с доводи за и против.

Това може да са въпроси от личния ти живот. Например дали да продължиш да живееш с половинката си или завинаги да се разделиш. Възможно е да ти се налага да вземеш решение дали да напуснеш работата си или да продължиш да работиш на същото място. Може да се тормозиш над въпроса да напуснеш ли мястото, където живееш и да заминеш /или пък да се върнеш/ или да си останеш там, където си.

Ако се изтощаваш от безрезултатно мислене, ако се луташ между два полюса, ако си пробвал всякакви логически средства за вземане на решение, но все още не си успял – направи тази проста техника.

С нея ще видиш нещата от друга гледна точка. Ще ти стане ясно какво и защо е най-добро за теб. Ще се успокоиш, защото ще вземеш крайното решение. И ще ти олекне!

Какво все пак е 2 х 100?

Това са два списъка от по сто неща във всеки. В единия ще са преценките ти по определен въпрос. В другия – доводите ти по противоположния.

Преди да започнеш да ги създаваш, им сложи по едно име. Не просто заглавие, ами направо се провокирай сам с тях. Ако се тормозиш примерно дали да продължиш да живееш с човека до себе си или да се разделиш завинаги, не слагай най-отгоре въпрос със същото съдържание. Нека не е от рода на „100 причини да продължа да живея с….“ и „100 причини да се разделя с…..“. Щом до сега не си отговорил на въпрос, поставен така, значи нямаш нужда от толкова дълбока оран в момента. Дай да го направим по-полека и да вземем леко обходен вариант на действие. Опитай със „100 неща, които харесвам в….“ и „100 неща, които не харесвам в …..“. Ако се чудиш и маеш пред дилема за промяна в кариерен план, пробвай с нещо като „100 неща от работата ми, за които винаги ще си спомням с добро“ и „100 неща, които искам задължително да забравя завинаги“

Името може директно или индиректно да се отнася до твоята дилема. Ако от много време си блъскаш главата над отговора, опитай с индиректен въпрос. Заобиколните пътища също водят до крайната точка.

Ако пък си знаеш, че ти подхожда да стреляш право целта, се спри на директно име и се прицелвай веднага.

Предполагам, че някога за нещо друго си пробвал да си правиш два списъка. Единият с положително, а другият с отрицателно съдържание. С плюсове и минуси. После гледаш в кой има по-голямо брой точки. Да речем: плюсове и минуси във връзката ми с….. . Възможно е даже да си правил подобни и за вземане на решение. Не изключвам ползата от такова упражнение. Уверявам те обаче, че тя не е пълна.

Написал си толкова точки във всеки списък, колкото са ти хрумнали уж случайно. Написването е било натоварено от твоите вътрешни очаквания и предубеждения. И така без да искаш си ги изпълнил с преднамереност и субективизъм. А още и с много логика или точно обратното – само с чувства.

С техниката, която сега ти предлагам, ще избегнеш точно това. След малко ще ти кажа как.

Защо два, а не един списък от по сто, ще ме попиташ? Казвам ти веднага.

Защото само един не върши толкова добра работа специално при вземане на решения. Аз много харесвам и често препоръчвам един списък 100,

когато човек има нужда да види нещо същностно, когато нещо е пред очите му, но му убягва.

Вземането на решение е още по-сложно. Направо разбиваме мозъка си от мислене и пак не виждаме и разбираме кое ще ни пасва най-добре. Ето затова се притичва на помощ още един списък от 100 неща.

За какво са ти пък именно 100?

Първо:

Защото и двата са с еднакъв брой, но с противоположни причини.

Малко по-нагоре ти припомних положителния и отрицателния списък – онзи с плюсовете и минусите. Така си свободен да си напишеш колкото ти дойдат наум. Е да, ама така съвсем не нарочно сам правиш единия по-обширен.

Когато ти задам точната бройка /в случая 100 и за двата/, избягваш от възможността да разкрасиш или очерниш единия за сметка на другия.

100 на 100 във всеки списък си е чисто 100%, че ще повиши обективността ти.

Има обаче още една причина да са толкова: 100. И тя е много, много по-съществена от първата.

Гледай сега.

Да направиш списък със сто неща си е невъзможна мисия. Да, направо ти го казвам. Невъзможно е, ако подходиш към него като към списък с покупки или списък с подаръци, гости, менюта или там каквото друго се сетиш.

Скритият коз тук е да го направиш по съвсем различен начин. Само тогава ще имаш резултат.

Какъв е този начин?

Да започнем с това от какво имаш нужда, за да изпълниш тази техника.

Друг път те призовавам да правиш нещата, още докато четеш статията. Сега ти казвам обратното.

В никакъв случай не започвай сега. Предварително си създай такива условия, че да можеш да поработиш върху всеки списък на спокойствие, в уединение на удобно място.

Ще ти отнеме за всеки списък между 40 минути и час и нещо. Направи първо единия и почини преди другия. Или направо го пиши на следващ ден, но не отлагай за повече.

Сега те чувам как ми казваш, че нямаш време.

Знам и ти вярвам, че е така. Но ще те попитам

А имаш ли време да изпитваш мъките на невзетото решение?

И

Колко време мина, откакто се опитваш да вземеш това решение?

Сравни го с времето за правене на това упражнение, за което ти говоря.

И така. Да се върнем на въпросния начин как да успешно да направиш списък от сто неща без да се откажеш на по-ранен етап. А то и ще ти се прииска – да знаеш.

Затова Затова раздели писането на три етапа

Първият ще бъде докъм 20 и някой си пункт. През него ще ти се получава бързо и почти безпрепятствено. Дори няма да се замисляш. Това ще са нещата, които по принцип знаеш, които с нищо не те изненадват. Затова ще отнеме най-кратко време.

После мисълта ти леко ще се забави и с малко повече мислене ще докараш списъка докъм 30 и някоя точка най-много. И край. Така ще си кажеш. Ще ти стане тегаво и столът ще започне да ти убива. Но понеже сега четеш това, ще съм те предупредила, че този момент е неизбежен и е преодолим.

Не се отказвай и не отлагай за после. Продължи без прекъсване, просто продължи даже да си казваш, че няма какво повече да допълниш. Допустимо е да ти се повторят някои неща. Нищо. Давай. Повтори ги с онези думи, които сега ти идват наум.

Така , с или без повторения, ще откараш още 20-тина точки. И без да забележиш, съвсем тихо и на пръсти ще ти е дошла на гости една муза. С нейна помощ ще продължиш по на сетне съвсем естествено и все по-бързо и лесно ще се сещаш за все повече и повече неща. Ще ти стане забавно и приятно.

Така е защото си му отпуснал края. В този период на писане ще пишеш с въображението си, отвъд здравата логика. Ще си отвял нанякъде вътрешната си автоцензура и тя ще спи.

Това е моментът на моментите. Това е мигът на откровението. Тук е наградният фонд.

Голямата награда, същинското прозрение, от което се нуждаеш е някъде тук. Ще се появят чувства, ще изскочат емоции, ще бъдеш себе си.

Затова е необходимо списъкът да е дълъг.

Така ще минеш през Така ще минеш през трите етапа –

1.преднамерено, субективно писане,

2.продължаваш малко насила и въпреки всичко,

3.отпускаш се неусетно

и мисълта ти потича.

Докосваш се до интуицията си до непознатия си вътрешен свят. Няма да разбереш как ще стигнеш 100, че може и да ги задминеш. Въпреки че преди това се чудеше как така ще ти се получат толкова много.

Добрата новина е, че форматът на писане свършва с тези 2 х 100.

Другата добра новина е, че това не е всичко.

Интересната част от работата ти предстои. И за да бъде тя действително интригуваща и мега полезна, ще допълня още едно указание.

Указание последно, отнасящо се до писането на списъците. Последно по ред, но първенец по важност.

Затова ти казвам чак сега, за да се открои.

Моля те, обърни особено внимание на следното.

Докато ги пишеш тези списъци, ще те обземат различни чувства, кога по-слаби, кога по-силни, може чак просълзяващи те. Бъди наблюдателен за тях.

Особено за онези, които са си играли на криеница до сега. Те ще те втрещят, не защото не знаеш, че си способен да ги изпиташ. Ще те изненадат, защото ще се появят там, където и когато най-малко ги очакваш.

Ще пишеш за нещо супер прозаично, а то ще те разнежи. Или нещо делово може да налее очите ти със сълзи. Или ще описваш нещо, за което по принцип си знаеш, че е любовно, нежно и гальовно, а пък ще те прегризе неистов гняв, например.

Изобщо: Изобщо: очаквай неочакваното. И бъди готов да го удостоиш с внимание.

Щом усетиш мощно или необичайно, или пък неуместно според теб чувство, го запиши до съответната точка в списъка. Запиши го без миг отлагане, в момента на изпитването му, защото той е толкова кратък, че след малко е отминал и ти си забравил за чувството.

Какво е било то?

Колко силно по скала от 1 до 10?

Сигурно ще попиташ защо всъщност това е толкова важно?

Ами защото търсиш решението с главно Р.

Р като Ръмжи, като Реже, като Разбива, като Разпарчедосва

Реше-тката, от която искаш да се измъкнеш ,

За да създаде

Реше-нието, до което искаш да достигнеш.

Просто записвай чувствата. Съвсем кратичко. И това – краткото,

ще ти създаде новата визия и ще бъде главният действащ.

Спри. След втория списък просто спри. Стани за час или за половин ден.

Забрави за 2 х 100. Разсей се с нещо преди да се върнеш към тях. За да ги анализираш.

По отношение на чувствата

В единия ще преобладават страхът и негативизмът. Виж обаче какво е създало в същия списък позитивно чувство. Такова обезателно ще има.

А как стоят нещата в другия списък, който по подразбиране е по-ведър? Там кое чувство е противоположното на позитива и

коя причина точка от списъка го създава.

После да разгледай повтарящите се неща.

Как ти се виждат?

Защо си им отделил внимание няколко пъти?

Какви еднакви и какви различни думи си употребил в тях.

Еднакви или различни чувства предизвикват?

Не съм ти го казвала до сега, но му дойде времето.

Всичките тези списъци, чувства, повторения и прочие,

всичките тези чудесии идват да ти подскажат на интуитивно ниво какви твои ценности те задължават да ги удовлетвориш.

Те са скритата причина, те са невидимият спусък, те също така са и знакът стоп или горивото в двигателя.

Те ще са тези, заради които вземаш някакво решение или се пазиш от вземането му.

В някакъв житейски етап в миналото ти сам си си ги опитомил. Но сега при вземането на решение някоя от тези ценности ти се е усукала около краката и не можеш да мръднеш.

Актуална ли ти е?

Хубавото на тези списъци е, че ако досега си се изнервял пред избор А и избор Б, може сега да си започнал да разширяваш хоризонта и да виждаш вече избор В, а защо не и избор Ю или Я.

Толкова много начини, избори и възможности имаш, че можеш да стигнеш до края на азбуката с тях.

А ние с теб сега стигнахме края на статията.

Именно тук, на финала, ще се върна към заглавието й. Винаги гледам да го избера така, че да те повикам с него.

Но едновременно в тези няколко първоначални думи съм и абсолютно откровена. Кръстих тази статия „Изключителна техника „2 х 100“ в помощ при вземане на решения“. Сега ще ти кажа какво й е толкова изключителното.

Както сам се убеди, тя си е наистина такава, защото изключи всичко познато, което си пробвал.

Такава е особено и най-вече, защото изключва възможността да не вземеш решението.

Сигурна съм, че ще успееш!

Аз ти подсказах как.

Ти си на ред!

Бързаш ли да вземеш решение? 4 стъпки за 7 минути и готово!

Бързаш ли да вземеш решение? 4 стъпки за 7 минути и готово!

Бързаш ли да вземеш решение? Измъчваш ли се от това, че не го правиш?

Ако не търпи отлагане, а не намираш решението, прочети този материал.

Той не се отнася до вероятно познатите ти Декартови въпроси/координати.

Ще ти помогна с четири прости въпроса в моя коучинг стил. С тях ще  прозреш  ситуацията по различен начин и ще разбереш защо вземането на решение буксува. След това или просто ще вземеш решение, или ще се окаже, че всъщност… 

Я, по-добре да не те бавя повече, защото ти така или иначе бързаш.

Вземи си лист, химикал и 7 минути. Ако нямаш нищо за писане, даже не си вземай. Но относно 7-те минути, не ги прави на повече, защото иначе ще включиш автоматично  действащите си съпротиви.

Просто продължи с четенето и си отговаряй на въпросите  с по няколко отговора – не само с един. Обикновено след втория или третия се появява най-искреният и най-лично твоят.

Давай да вървим нататък! Бързо и кратко си спомни в момента над кой въпрос си блъскаш главата и търсиш решение. 

Ако имаш под ръка лист, запиши го и си очертай една окръжност. Ако не – представи си я. 

Много ги обичам окръжностите – не ни дават възможност да натъпкваме мислите си в ъгли. 

Сега  раздели окръжността на четири еднакви сектора, както направихме в Площад на любовта. Във всеки от тях ще има по един въпрос.

Ако ще си записваш отговорите, както е най-добре, направи по една извеждаща стрелка от съответния сектор. Все едно, че излизаш от затворения кръг на невзетото решение. И ги записвай вън от окръжността.

Въпрос 1: 

По какви причини искаш това?

Ако наистина държиш да намериш решение, не се измъквай с отговори от рода на: 

„Защото искам да съм щастлив, да съм добре, да съм богат.“

„Защото НЕ искам еди-какво си.“

„Защото еди-кой си го иска.“

„Защото искам да съм полезен на другите.“

Много ми се ще да поостана още в този сектор и да обясня защо с подобни отговори не намираш решение, а се самосаботираш. Но нали знам, че бързаш, няма да те бавя. Ако ти е важно още сега да разбереш, просто ми пиши и ще ти отговоря.

Преди втория въпрос ще добавя само:
Като отговориш на въпрос 1, прецени доколко това твое искане продължава да ти е актуално и в момента.

Въпрос 2:

Какви потребности са скрити зад търсенето на това решение?

Отново – акцентирай, фокусирай се върху своите собствени потребности, а не нечии чужди или свързани с нещо извън теб. Отговори с няколко отговора бързо, преди да се е обадил вътрешният ти критик и да те цензурира, че си егоист или безотговорен и т.н.

Въпрос 3:

В момента тези потребности блокирани ли са, ограничени ли са, нарушени ли са?

Отговори отново няколко пъти бързо и откровено. Погледни – търсеното решение единствено ли то ще те доведе до заветния резултат и дали имаш част от него /или целия/ още сега. Почувствай, преди да си задълбал в мисленето, дали тези блокировки, ограничения и нарушения са реални или услужливо си си ги привнесъл.

Въпрос 4:

С помощта на какво можеш да реализираш тази своя потребност?

Дай воля на фантазията си, на мечтите си. Размахай нашироко въображението си. И току виж – някое от тях се окаже, че е напълно изпълнимо и постижимо. Още повече – по някакъв лесен, прост и семпъл начин. Лесните неща не са за подценяване, нито лишават делата ни от отговорност и смисъл. Като при това този различен подход е по-елегантен и не е стресиращ, не е толкова зависим от някой или нещо.  

Ще сложи край на мъките ти по вземане на решение и със сигурност довежда до възклицанието:

„Ей, как не съм се сетил!“

Ето така! 

Една окръжност с четири въпроса за седем минути.

И облекчението без страдание и с малко въображение да вземеш решение.

Със сигурност имаш приятели, които също търсят своето. Сподели с тях това, което прочете сега.

И да не забравиш да се похвалиш. Разкажи ми как се развиват нещата при теб.

Обратният път, който води направо

Обратният път, който води направо

Цял живот живея на брега на морето. Зная много легенди за него. Слушала съм истински и измислени истории защо се казва Черно. Един факт е неоспорим.

Всяка година по това време морето става особено опасно. В началото на август излиза вълна. Допреди седмица е било кротко и галещо. През прозрачните му води сенките на чайките са докосвали дъното.

Но ето – минава Илинден. Вълните захапват плажа все по-навътре. Крещят шумно и блъскат всичко по пътя си. Забелязват се отдалече как се нервират и човек може да си пресметне силата.

Дали има изобщо смисъл да им се пречка или предпочита да шляпка по мокрия пясък и да си прави селфита.

С гръмогласните и търчащи вълни е така. Само малко да ги погледаш и послушаш, и стават предвидими. Не че не са опасни, но някак си предупреждават: Гледай си плажното масло и не се шляй без повод над глезен.

Има обаче едно друго, подмолно вълнение. Неслучайно му викат мъртвак. В този момент на лятото го има най-много.

Има си физическо обяснение и който се интересува от него, може да го намери и прочете. Това физическо обяснение казва и защо именно край брега мъртвото вълнение е най-силно.

Гледаш го морето – не море, а моренце. Иде ти да се грабнеш, та да го преплуваш цялото. Толкова е съблазнително и кротко. Ако си на плаж със спасител обаче, ще видиш жълт флаг – ей така, от нищото сякаш.

Няма вятър, флагчето се отпуснало надолу, а пък в морето не пускат навътре. Има мъртво въление! Мъртво, мъртво, колко да е мъртво?! Чак пък толкова?!

И ако не знаеш много легенди, ако не си слушал истински и измислени истории, защо се казва Черно, ще влезеш в морето. И още как!

Жегата мори повече от усещането за риск. Става животоспасяващо да предприемеш животозастрашаващ скок в зоната на мъртвата вълна.

Ето за това ще става дума в днешната ми статия.

Как да се измъкнеш от житейска ситуация, която драматично напомня на мъртвото вълнение?

Има такива моменти. Направо виждаш как те напускат силите да се бориш по-нататък. Уж брегът е близо, но е недосегаем. Искаш да си стъпиш на краката, да имаш твърда почва под себе си.

Хвърляш всички сили да плуваш стремглаво. Първо – както са те учили, после паникьорската. За малко си викаш – защо ми беше изобщо да влизам в морето. Защо ми беше да се захващам с почивка на море?

Като нахален кадър от филм, умът ти извиква спомен от предната вечер и пиенето на бира с приятели. Беше цяла вечер, а пък сега е само част от секундата. Няма време за губене. Защото няма още много време по принцип.

Също, както е в живота. Толкова много искаме да постигнем нещо. Наистина, толкова много! Рискуваме. Хвърляме се през глава. Какво толкова! Няма начин – ще успеем.

Усещаме първите признаци за подводното вълнение, но пак – какво толкова! Ще успеем! Амбициите помагат, положителното мислене, целенасочеността, планът за действие. Всичко е в наша полза.

И само едно в наша вреда. Едно, но когато това – едното, е мъртвото вълнение, всичките наши предимства отиват под пясъка на дъното. А то – едното мъртво вълнение, се заусуква и ни завлича точно там.

На дъното! Не ни е там мястото! Нито на тебе, нито на мене! Не сме влезли, за да не излезем никога. Не сме започнали, за да не докараме до успешен край!

И тогава брегът става самоцел! Само една цел! И да му се не види, тя е толкова близо, а е безумно недостъпна.

Както ти казах в началото, цял живот живея край морето. Едно от нещата, които са ми разказвали, е как да се спаси човек в такава ситуация.

Как да стигне брега?

Като започне да плува в обратна посока.

Ето – казах ти го в едно изречение.

Когато си заложник на мъртво вълнение:

За да стигнеш брега, му обърни гръб.

За да го видиш отново, първо спри да гледаш към него.

За да се прибереш по-скоро, отдели време за обраната посока.

И за това си има физическо обяснение и то също може да бъде прочетено. За да не сметнеш, че не съм наясно, а само така си приказвам, ще го спомена накратко.

Мъртвото вълнение е силно в прилежащата зона до брега. Разбира се, много е опасно. И най-опитни плувци, не могат да мерят сили с него. Но и то си има слабо място.

Някъде пак по брега има друга – спокойна зона, през която като по коридор, може да се излезе. Тъкмо заради нея, спасителите съветват – ако тръгне да те влече, ти пък се изхитри, и плувай навътре. Сам ще усетиш, че по някое време отпуска.

Сега, като ги пиша тези неща, се сещам за една статия, която прочетох преди години. В нея един американски блогър, Стийв Павлина, използваше скАла от 1 до 10. И казваше така:

Ако си на 7, но не ти е ОК, трябва да се разкараш оттам.

В статията седмИцата май беше сравнена с блато. Или поне аз съм си създала такова впечатление. Сега обаче седмИцата ми прилича повече на мъртво вълнение.

Стийв продължаваше така: Кой ти казва, че пътят към десятката е направо? Възможно е да ти се наложи да се спуснеш до дъното на скАлата и чак тогава да се оттласнеш.

Ако търсиш само прекия път към 8, 9 и 10, може никога да не ги достигнеш. Може да изхабиш страшно много сили и енергия в това да бъдеш праволинеен. И едновременно – безрезултатен.

Естествено в спускането риск има. Да набиеш рязко спирачки. Да тръгнеш назад. Да започнеш от нулата. Никой и нищо не вещае, че няма да се законтриш някъде там.

Няма сигурност, че ще бъдеш достатъчно последователен, че ще имаш подкрепяща среда, че ще намериш верния път към десятката.

Съвсем неслучайно пиша тази статия точно сега – в апогея на мъртвото вълнение. Защо го използвам за сравнение? Не за да те плаша. Изплозвам го, защото в такава ситуация има няколко изключително съществени фактора. Те са от решаващо значение.

Първо:

Непоносимостта на ситуация е достигнала своята кулминация.

Второ:

Нямаш повече никакви съпротиви да избереш обратния път за направо. Като единствено възможен и спасителен.

Всичко това поради един единствен факт – просто искаш да продължиш да живееш!

Или, пренесено в житейската ти ситуация:

Разбираш, че борбата да търчиш праволинейно е станала безсмислена.

Осъзнаваш, че обходният маршрут е допустим и възможен.

Пестиш всяка своя останала силица и се изпълваш с безусловна вяра.

Предприемаш първите реални действия по обратния път, водещ направо.

Познавам хора, за които постигането на успех по този начин, не е успех.

Какво от това че ще стигнеш брега? Нали си изневерил на посоката? Нали си се изплашил? Паникьосал си се бил?

Срам те е да си спомниш. Изпитваш вина пред себе си. Яд те е, как можа да ти се случи.

Не си успял, а толкова искаше… Провал! Абсолютен провал!

Хубаво се каня аз да я забраня тази дума. И тогава ще съм първата, която ще спре да я употребява.

А вместо провал, ще ти кажа – жив си!

Събери слънце, изсъхвай и ето го морето. Не се е свършило с това че смелостта ти се свърши по едно време.

Лятото продължава, независимо, че силите ти се бяха изцедили до капка.

Подбери момента. Не изчаквай много. Проучи дали повече няма мъртво вълнение.

Вече си знаеш урока. Защото:

Ти си човекът, който дръзна да се бори с морето!

Ти си човекът, който не го победи, но не му позволи то да те надвие!

Ти направи всичко това, докато другите си правеха селфита на плажа.

Обичай риска, но не живей заради него!

Обичай сигурността, но не загубвай мечтите за открито море!


Направи съмнението в себе си свой съюзник

Направи съмнението в себе си свой съюзник

Отново е понеделник. Седмицата набира обороти. Всичко от петък се влива пълноводно в днешния ден. Създава устойчивото усещане, че тази седмица ще бъде копие миналата.

Ако предходните 7 дена ти бяха по мярка и ги искаш същите отново, моментално спри да четеш и се потопи в преживяването на понедлника. Ако обаче за пореден път усещаш как червейчето на съмнението в себе си те гризе отвътре и дълбае поредната дупка в съзнанието и душата ти… Остани! Прочети тази статия!

Тя е за хората, които се съмняват в себе си. Тя е за тези, които искат да спрат да се съмняват.

И така – понеделник напредва. Ценим взаимно времето си и не се бавим. Ще бъда кратка. Без обстоятелствени обяснения.

Ще ти дам само една техника. Една, но работеща. Една с въздействието на лечение с дълготраен ефект. Ефект – само и единствено, ако я приложиш, разбира се.

Затова ти казвам, че сега е вторият подходящ момент да спреш да четеш. Ако само ще дочетеш до края и ще се влееш в новата седмица, по-добре недей. Иди по делата си, като уважиш и моя труд и не го обезмисляш с бездействието си.

Благодаря ти, че си още тук!

Истинската статия започва точно сега, точно за хора като теб.

Съмнението в себе си! Онова чувство, което ни кара да се питаме:

Ама наистина ли?

Няма да се справя, нали?

Дали изобщо аз съм …

Мога ли го или не…

И т.н.

Допиши си после твоите думи на съмнение. Каквито и да са те, свиването под лъжичката, което те сгърчва, при всички ни е еднакво. И то е само един от много неприятни симптоми. Физическите даже са по-поносими. Но какво да кажем за емоционалните и психическите, които демонично ни подмятат и разпарчедосват.

Хайде да погледнем на съмнението по друг начин! Като наш наш приятел.

Всъщност абсолютно всички чувства, които изпитваме, са ни приятели. Само че на нас ни харесват повече онези, приятните и светли, които искаме да са с нас постоянно. Истината е, че

неприятните, сред които е СЪМНЕНИЕТО в себе си, са също толкова полезни и необходими. Понякога дори повече!

Хайде да го прегърнем през рамо и да го попитаме

За какво ни служи съмнението в себе си?

Какво ни показва?

Какво друго, освен самокритичност и ниска самооценка, би могло да ни носи?

Това, със самокритичността и ниската оценка, го можем. Отигравали сме го цял живот.

Спри да го мислиш сега. Даже аз се учудвам, че ти го казвам. Но е така. Спри!

Нека видим какво създава това съмнение.

При какви обстоятелства то се появява?

Кога е най-силно изразено?

Дай си една минута преди да преминеш към следващия ред и много накратко си отговори на тези два въпроса.

Ето възможните отговори:

Съмнението в себе си се появява когато:

1. Правим нещо. Действаме.

2. Започнали сме или сме в очакване да правим нещо НОВО. Задействали сме се (най-после).

3. Използваме негативен наш или чужд предишен опит.

4. Мислим си, че не ни достига компетентност или знания.

5. Знаем (незнайно откъде), че успехът изисква липса на съмнения.

6. …………………………..

7. …………………………..

Нали знаеш, че винаги давам възможност да се включваш в изброяването? 6 и 7 са за тебе.

Съмнението така или иначе е част от цялостната картинка на действащия човек. Периодите от живота, когато преставаме да се съмняваме в себе си, са периодите,

в които използваме натрупани знания и опит,

в които се опираме на рутината си (това е нейната добра страна),

в които измененията липсват или са незначителни (то пък не може 100% от времето да новаторстваме),

в които сме избрали и/или решили да не предприемаме нищо ново,

в които като цяло ни е добре или сме се съгласили, че поне ни устройва.

Съмненията в себе си възникват мигновено, щом някой от тези показатели се измени, макар и минимално.

Затова, понеже съмнението е сред неприятните преживявания, мнозина предпочитат бездействието. Играят на сигурно. Издигат стени около зоната си на комфорт и я превръщат в крепост за цял живот.

Сега е момент №3 да спреш да четеш статията. Защото няма правилно и неправилно. Ако си в период, когато издигаш такива стени, добре. Благодаря, че прочете дотук!

Аз продължавам със същото експресно темпо с обещаната техника.

Нарекла съм я Нарекла съм я ОВ.

ОВ е технически термин, който означава обратна връзка. Това ще рече, че част от изходния сигнал (или целият) се сравняват с този, който е подаден на входа, като се връща към него. Целта е не само да се сравни, а най-вече да се коригира (усили или намали), така че на изхода да се получи такъв, какъвто го искаме.

Сега ще го кажа по подходящ начин за целите на нашето съмнение.

Когато започнем да правим нещо, било то ново или не, това се случва в рамките на някакво време. По-кратко или по-дълго…

ОВ ще рече да сравняваме постигнатото сега с това какво е било то в даден минал момент. След което да си направим равносметка и да продължим напред с известни корекции.

Преди да я обясня, моля те, запиши (акцентирам върху това – запиши) какво всъщност променяш, върху какво ново работиш, какво изобщо искаш да постигнеш. И след това още веднъж запиши – как точно звучи твоето лично съмнение в себе си.

Например, ако изживяваш някаква трансформация, ако ти е в ход промяна на едно или много нива в живота, това със сигурност се случва вече година. А и повече.

Можеш да използваш за базата си за сравнение дати, които няма как да не помниш. Такива са рождените дни, празници като Нова година, начало на нов сезон и т.н., и т.н.

Може би си сред хората, които си водят дневник. А може си сред тези, които ще решат да започнат да си водят дневник от днес. Точно, за да могат да имат база за сравнение.

Техниката опира до това да сравниш:

Какво е било постигнато тогава и сега?

Как го правеше тогава и как сега?

Как си се чувствал тогава и сега?

Как и в каква посока са се променили търсенията ти?

В какво си по-спокоен и по-уверен?

В какво не си станал по-спокоен и по-уверен?

Кои твои характерни черти са се променили или са започнали да се променят?

Това помага ли ти или ти пречи?

Какво ще помогне на съществуващите пречки да продължат да ти пречат?

Какво ще попречи на онова, което ти е помогнало, да продължи да ти помага?

Точно сега ще те попитам

Колко от нещата, които са ти били полезни, можеш да наречеш вътрешен фактор?

Колко от тези неща, са външни и независещи от теб?

Кои от тези независещи от теб, наистина са 100% такива?

Спирам да питам, защото искам да те подкрепя силно точно сега. Моля те, каквото и както и да си отговориш, прави го без упрек към себе си или към някой друг. ОВ е полезна и върши работа, само когато е безоценъчна.

Знай, че

Във всеки един момент на този период на сравнение,

си действал по-най-добрия възможен начин и

си се водил само и единствено от добри намерения.

Към подобен род ОВ можеш да добавиш още един елемент на сранение.

Това е оценката, която получаваш от другите, без при това да си я търсил. Тя е дошла спонтанно при тебе. Тази спонтанност повишава вероятността да бъде обективна и искрена. Може да ме попиташ как да я получиш като е именно спонтанна.

Просто бъди отворен за нея,

слушай какво ти казват,

прочитай пожеланията, които получаваш по празници,

вглеждай се в знаците на уважение към теб,

вслушвай се с какви въпроси се обръщат към тебе,

забележи какви съвети искат от тебе.

Друг път ще отделя специално внимание на ОВ, която сам да поискаш без при това да си умреш от страх и притеснение.

Сега ще подкрепя стремежа ти да намалиш вътрешните си съмнения с въпроса:

Търсил ли си по този въпрос подкрепата на коуч ?

Знаеш ли в какво се състои тя?

Как може да те избави от мъките на съмнението в себе си?

Попитай ме. И ще ти олекне от отговора, който ще ти дам.

Тук ще отворя една голяма скоба, за да кажа, че винаги поощрявам хората, и теб в това число, да се похвалват за постигнатото. Това директно отрязва цели парчета от вътрешните ти съмнения, защото си позволяваш да забележиш собствения си напредък. През периода на сравнение си извървял някакъв път, който заслужава да бъде отбелязан, похвален и поощрен за вбъдеще.

Ще ти покажа нагледно как става със следващите си думи:

Изключително много се гордея с успехите на своите коучинг клиенти, които не само ми гласуваха доверие, а и отбелязаха забележително развитие, което продължава в дългосрочен аспект. Те промениха начина си на мислене и започнаха да правят нови, изумителни неща, с които са полезни на себе си и на света около себе си. В работата си с тях не пропускам да ги насърчавам да действат не въпреки съмненията в себе си, а рамо до рамо с тези съмнения и да ги превръщат в свой съюзник. Другият им верен съюзник съм аз като коуч.

И така, нека се върнем към самата статия. И към това какво да правиш с тази ОВ, като я получиш по някой от изброените начини.

Вариантите са няколко:

1. Свържи се с мен, защото в следващите точки на вариантите, ще ти бъде по-леко с подкрепата ми.

2. Екпрериментирай смело. Запитвай се

Какво би било, ако направя еди какво си по друг начин (разбира се напиши го този начин и не казвай, че не се сещаш какъв е)?

Какво опасно ще ми се случи?

Какво от това?

3. Импровизирай смело. Запитай се

Какво ми пречи да правя нещо по друг начин, без да съм доизяснил всички детайли?

Ако импровизирам, какъв риск крие това за мен?

И какво от това?

4. Започни или продължи да учиш или добиваш квалификация, само ако си приложил всички знания, които имаш, от първата до последната буква.

Ученето цял живот е нещо, което е мое абсолютно убеждение! Но не по-малко убеждение ми е, че ученето много леко и почти коварно се превръща в самоцел и приспива в нова зона на комфорт. Самото учене не води до действие, камо ли до различно действие. Ученето води до натрупване на знания, а те от своя страна биха могли да създадат мираж, че човек е активен, без той действително да е. И хоп – така изминал целият живот!

Нека обобщя всичко написано и прочетено до момента:

Съмнението в себе си е полезно, защото подсказва какво от нещата, които правим, имаме нужда да коригираме.

Съмнението в себе си намалява само когато продължим или започнем да действаме, като включим някаква промяна.

Тази промяна би могла да е радикална или микроскопична, но въпреки това да намали вътрешното съмнение.

А от там до повишаване на самоувереността ти е само една статия за сладко от вишни. Очаквай я скоро.

С нея ще ти стане хем още по-леко, хем по-сладко. Обещавам!

После разкажи на някого какво прочете и какво смяташ да направиш.

Сподели с него тази статия още сега, защото знам, че си от хората, които обичат да помагат на другите.

12  причини за преумора, които не забелязваш и как да започнеш да се избавяш от тях

12 причини за преумора, които не забелязваш и как да започнеш да се избавяш от тях

Ти си преуморена!

Няма нужда да съм пророк, за да го кажа.

Не се съмнявам, че е така, щом четеш третото изречение след заглавието. Тялото, умът и душата ти го изразяват на своя език и по техния начин. Ти го познаваш най-добре.

От колко време е тази умора?

Не е от вчера. Отново не е необходимо да гадая, за да позная.

Вчерашната умора е като лятна роса. Отминава бързо и без последствия. Отдавна наслоената прилича повече на есенна слана. Вдига се все по-бавно и всяка следваща прави все по-големи поразии.

Но нека се върнем на лятото. Сезонът на отпуските ще яхне сърфа или ще се търкаля по зелени морави.

Колко време ще трае той?

и

Колко време след това ще те връхлети познатата умора?

Дали ще се е изпарила напълно през отпуската?

Или, не дай си боже, да се доизмориш през нея…

Вече усещаш, че отивам към темата за липсата на истинска почивка. От нея се ширва прекият път до хроничната умора.

Тя е онази, с която си лягаш да спиш и с която се събуждаш сутрин. Тя тежи зад очите ти, пълни като с олово главата ти. Разнищва мислите ти, потулва думите ти.

Заради нея краката ти не подприпкват, а се влачат. Заради нея нямаш сили да се замислиш за някои належащи неща, камо ли да ги предприемеш.

Пак заради нея се примиряваш, че тази умора идва задължително с времето и на колкото и години да си, приемаш, че така е закономерно.

В тази статия не повдигам въпроса защо си изморена, а по какви причини не почиваш.

Искаш ли това да не е така?

Не познавам човек, който да отговори, че не иска.

Но пък 90 на сто съм сигурна, че ще си кажеш „Да, но….“. Ако те изпълват съмнения и предубеждения, не те възпирам да дочетеш статията. Но не те възпирам и да отидеш да си полегнеш.

Кратко и ясно „ДА“ означава

първо, че искаш да се вгледаш в причините.

Дори да предполагаш, че ги знаеш, виж още 12, за които може и да не подозираш. Може да си свикнала дотолкова с тях, че те да са станали невидими, въпреки че са пред очите ти.

Това „ДА“ подсказва още, че

си готова да поемеш ангажимент пред себе си да промениш това-онова, въпреки всичко.

За всяка от нас „това-онова“ има различно съдържание. А „въпреки всичко“ са нашите препъни камъни, с които сами сме барикадирали пътя си към моментите за почивка.

Описвам тези 12 причини в случайна последователност и без да ги анализирам. Само факти без нюанс на оценка. Смесвам професионални с непрофесионални, тъй като всяка от нас изпитва умора поради коктейл от причини. Включвам и себе си в това число.

Да преминем полека към списъка с НЕобичайните заподозрени:

1. Вършиш много неща едновременно. Почиваш си от една дейност или работа, като се заемаш с друга.

2. Приемаш бърнаут за проява на висок професионализъм и естествена част от пъзела на модерния живот. Регулярно изпадаш в такова състояние.

3. Не се откъсваш напълно от работата си, защото тя ти доставя удоволствие и ти е интересна.

4. Нямаш хоби или имаш твърде много хобита.

5. Не си възпитана да почиваш, нямаш навика да го правиш, приемаш го за лентяйстване или загуба на време, през което можеш да свършиш нещо полезно.

6. Опитваш се да оправиш света. Влагаш много енергия да реагираш, да се гневиш, да изказваш мнение, да протестираш.

7. Поставяш знак = между умората си и високата отговорност или проява на грижа, обич, колегиалност, лоялност. Връхлита те вина, ако не се раздадеш до последната капка.

8. Стремиш се към постоянно МАКСИМАЛНО ниво и високо темпо във всичко, което правиш ( или почти всичко ).

9. Очакваш да настъпи перфектен момент без грижи и проблеми и тогава да си позволиш почивка.

10. СВЪРХАКТИВНА си в една област, но имаш ниска САМОУВЕРЕНОСТ в друга.

11. Правиш много неща, защото ТРЯБВА

12. В обичайните неща, които вършиш, преобладават ТРУДНИТЕ. Лесните не са за теб.

Нямам претенции този списък да е окончателен или изчерпателен. Той беше доста по-кратък, когато започнах да пиша статията. Виждам, че има шанс да стане безкраен. Не смятам да го продължавам обаче. Ти схвана каква картинка нахвърлях в него.

Докато го чете, може би се присети за още някоя причина, с която допълваш своя коктейл. Няма лошо да я напишеш в коментар по-долу.

От първо лице мога да кажа, че да се почива е трудно. Тази трудност е специфична зона на комфорт.

Всеки човек си има не една, а много най-различни такива зони. Излизането извън тях е възможно да включи повечко усилия и ангажираност. Такова е традиционното схващане.

Друг път обаче, като този, за който сега си приказваме,

излизането извън зоната на комфорт, , изключва усилия и ангажименти.

Идвало ли ти е наум, че в стремежа си да почиваш, всъщност се натоварваш?

Или че може би си превърнала в зона на своя комфорт нещо, което считаш за изтощително, изнурително и неприятно?

Става като в Стокхолмския синдром, който привързва заложника към похитителя му и дори поражда симпатия към него.

Ако реша да попитам ти коя си –

А/ заложник

или

Б/ похитител

какво ще избереш?

Не бързай да казваш каквото и да е. Поне не още, защото искам да ти припомня началото на статията. Тоест, щом избираш да четеш тази статия, приемаш, че

искаш да видиш причините да не си почиваш и да започнеш да ги променяш.

Абсолютно права си, че със сигурност външни причини има – с лопата да ги ринеш. Но пак така сигурно е, че вътрешните не са по-малко.

Затова грабни предизвикателството да избереш отговор Б. Направи го без нюанс на упрек, гняв, възмущение или вина.

Приеми, че си допуснала да похитиш сама възможностите си за отдих.

Да ти кажа честно, до една го правим!

Каталясваме всеотдайно и многопосочно!

Как да започнем да спираме обаче?

Като начало ти предлагам

ДВЕ СУПЕР ПРОСТИ СТЪПКИ С ИДЕЯТА ДА ТИ СТАНАТ НАВИК.

1. Стани наблюдателна. По-точно – самонаблюдателна.

Забелязвай какво правиш, как го правиш, с колко сили или без колко енергия.

Само наблюдавай. Не анализирай.

Отбележи своите съставки на коктейла с причини.

За малко повече настроение, кажи: Този коктейл става ли за пиене? Или прилича повече на коктейл „Молотов“?

2. Отделяй си всекидневно лично време, в което да чуваш мислите в главата си. Моля те, не прави още нещо в този и без друго кратък момент .

Не наричай тези минутки „Време да се поглезя“.

Това е времето, когато изслушваш себе си с разбиране и нежност.

Не искам да ти казвам какъв ще бъде резултатът от тези две семпли стъпки.

Първо защото

резултат ще има единствено, ако ги затвърдиш в навик.

А това изисква постоянство и практикуване всеки ден.

Второ, защото искам да запазя елемент на изненада.

По някое време тази изненада ще ти се изтърси с всичка сила. И когато това стане ще те отнесе до прозрение. В негова подкрепа ще са отговорите на тези коучинг въпроси:

Ако ситуацията, в която си, остане същата, то какво ти можеш да промениш, за да си набавяш моментите за почивка?

Какво би било добре да добавиш и да изхвърлиш от поведението си?

(Изхвърли и добави – в природата няма празно пространство и ако не добавиш, някой друг ще ти добави отвън.)

Какво означава за теб да си починеш?

Какъв начин на всекидневна почивка можеш да си създадеш?

Как можеш да строшиш рамката на стереотипа си да се преуморяваш?

Отговор „Не знам“ е едно добро начало. То маркира първоначалното ти желание за промяна. Точно зад този отговор наднича истина, която избягваш. Коя е тя?

Близо до финала ще те сръчкам с въпроса

Защо пък не?

Какво толкова?

Ако вземеш да си починеш още днес. Още сега. След последната точка.

Какво СТРАШНО ще се случи, ако го направиш?

Хайде, действай. Ех, пък и аз! Исках да кажа – спри да действаш!

От това Земята няма да спре да се върти!

Какво полезно намери за себе си в тази статия? Остави отзивСподели  го с мен и с още някоя приятелка, която също като нас не умее да почива.

Край. Млъквам. Оставям те да се насладиш на почивката си.

Най-уместно Напишете коментар…

Приказка за трите жабки

Приказка за трите жабки

Има една популярна история за три жабки, които стоели на брега на някакво езеро. Едната решила да скочи. Пита се колко останали? Известният отговор е, че са си останали пак три, тъй като жабката само решила да скочи, но не го направила.

Изводът е, че решението и действието не са едно и също. По между им се е ширнало цяло езеро, пълно с колебание, нерешителност, отлагане и други подобни.

Този въпрос обаче може да има още няколко различни отговора. Като всяка приказка, макар и кратка, има и друга поука. Всяка поука е хванала под ръка някое прозрение, но какво е то, се разбира накрая.

Моят вариант на тази приказка започва така…

На брега на едно езеро живеели три жабки. Отсрещният бряг на езерото се виждал неясно. Едната от жабките мечтаела да стигне до него. Понякога ѝ ставало горещо и тя скоквала във водата. Поплувала, поплувала около брега. Виждала как поповите лъжички се гонят в плиткото. Спомняла си че, когато и тя била като тях, слушала от големите жаби, че искат да отидат отсреща.

Чудела се дали тя не би могла? Когато и втръснело да цамбурка, излизала пак на брега, където винаги я чакали другите две жабки. Те слушали възхитено какво им разказва тяхната дружка. Колко силно иска да отиде на другия бряг! Колко искрено е желанието ѝ! Как е решила да преплува езерото!

Минавал ден след ден… Неизменно се повтаряло едно и също. Едната от трите жабки стояла на брега, решена да направи скок, по-дълъг от обичайното и след това да плува неуморно чак до отсреща. Само че, така си и оставала – раздвоена между решението и бездействието.

Колко били жабките на брега?

Станали четири, понеже първата се раздвоила от нерешителност.

Моята история не свършва с този отговор, защото жабките бързичко станали пет, че даже и шест. За този отговор има две възможни причини.

Причина 1 – Станали пет-шест, защото някоя от другите две жабки, а защо не и двете, започнали да подражават на първата. И те решили да скочат и да преплуват езерото. Но правели съвсем същото като нея, т.е. раздвоили се от колебание. Ето как станали пет-шест.

Причина 2 – Трите жабки стоели и гледали към отсрещния бряг. Където има група зяпачи, има и любопитни, да гледат какво гледат другите. Ето така към трите жабки се присъединили още три, а може и повече. И станали цяла група, жабки-кибици.

Имам още един вариант за край на приказката. Той ми е любим.

Един ден върху жабката паднало пожълтяло листо. В плиткото вече нямало попови лъжички, но гласовити малки жабки квакали наоколо. Жабката си казала:

Kакво пък толкова,

това е само някакво си езеро,

няма за кога да отлагам,

тук стана пренаселено,

водата в езерото скоро ще замръзне,

скачам, пък каквото ще да става!

Време е!

Изпълнила се с толкова силна решителност, че направила най-дългия скок в живота си. И заплувала, макар и жабешката, но към далечния бряг на езерото.

Сега идва ред на въпроса, който остава неизменен. Колко жабки останали на брега?

Отговорът е николко!

Как така? Какво станало с другите две?

Другите две, а защо не и повече, също скочили. Като видели примера на първата, почувствали внезапен порив да я последват.

Повярвали, че и те могат да правят такива дълги скокове.

И те се вдъхновили да плуват толкова далече.

Като разказвач на приказки, ми остана само да изведа поуката.

Бездействието привлича, но само действието въвлича!

Историята за трите жабки свършва сега, а твоята продължава.

Винаги имаш избор да бъдеш привлечен или въвлечен.

Всеки момент е подходящ за начало – за теб и другите около теб.

Създай го сега.

Стани и иди да разкажеш тази история на приятел, на колега и на семейството си.

Разкажи им кой е твоят далечен бряг.

Направи първата крачка към него днес!