Универсална формула за високи резултати

Винаги съм избягвала гръмките изрази, също както бягам и от реклами. Чуя ли, че се опитват да ми продадат универсално не знам какво си, така и не научавам какво е то, защото още преди да съм разбрала, вече съм изключила или слуха си, или телевизора. Думата универсално ми навява нещо пресилено, неестествено и твърде съмнително. Но ето, че сега самата аз я използвам още в заглавието. При това не става въпрос за двусмислие, а за моя абсолютна убеденост, че има нещо, което приложено във всяка дейност, дава отлични резултати, а те, благодарение на него, стават все по-добри и по-добри във времето. Това е формулата

m 100% M

Неин автор е Ицхак Пинтосевич, от когото получих основите на професионалния #коучинг. Освен, че е приложима в постигането на всяка цел, тази формула е удивително проста. Тя е полезна, ако вече много пъти си започвал нещо и си се отказвал след време или наистина искаш да си сигурен, че ще започнеш и ще успееш в начиначието си.

Първата буква във формулата – m, означава минимум. Това е такава величина, която можеш да изпълниш всеки ден при всички случаи. Например, ако става дума за тренировки, може да бъде 5 минути. Това е онзи минимум, който сам определяш, така че да ти напълно възможно да го изпълниш, независимо от обстоятелствата.

Обикновено, когато обяснявам тази част на формулата, забелязвам три вида реакция.

При първата хората ми казват: „Как така при всякакви обстоятелства?“, но след като разгледат възможността да поемат един свръх минимален ангажимент, обстоятелствата вече не са преграда.

Вторите тъкмо на обратно, веднага определят своя минимум: „Ще бъде еди колко си минути“. Сега аз на свой ред ги питам: „Тези еди колко си минути ще можеш ли да изпълниш абсолютно всеки ден?“. Понякога се оказва, че е необходимо да намалят още минутките, за да бъдат действително изпълними всекидневно.

Третите са убедени, че с тези само няколко минутки на ден нищо не се постига.

Поемането на такъв минимален ангажимент пред себе си има невероятен ефект.

1. Създава навик. Като при това го прави без колосални усилия.

2. С този минимум /напр. 5 минути тренировка/ също се приближаваш към търсения резултат.

3. Където са 5 минутки, там са и 7, и 10 т.н., което ще рече, че с течение на времето ще почувстваш сам потребност и ще намериш възможност минимумът плавно да стане по-голям.

4. Благодарение на минимума лесно се преодоляват мързела и оправданията.

5. е5. е най-главно – ще съхраниш уважението към себе си, че си удържал на думата сиизпълняваш решението си безотказно и се придвижваш към целта си.

Следващото във формулата е 100%. Това е оптималното, което да правиш всеки ден, за постигане на твоята цел. Пак ти сам определяш колко е това според твоите индивидуални възможности. И тук, както и когато ставаше дума за m, е нужно да си честен пред себе си и да прецениш собствените си 100% без да се изхвърляш. Ако отново се обърнем към примера с тренировките, твоето оптимално време би могло да бъде един час, но би могло да бъде и 20 минути. Няма правилно и неправилно. Има индивидуално.

Ето как се подреждат нещата – ще има дни, когато ще тренираш на 100%, но ще има и такива, когато ще тренираш с твоите безотказни минимум минути време.

М във формулата означава максимум. Това е някаква наистина нереално висока величина, която можеш да изпълниш, когато си обзет от изключително вдъхновение. Възможно е да бъде само веднъж в месеца или даже по-рядко. Пак ти сам определяш колко е това, но така, че хем да е трудно изпълнимо, хем да не е невъзможно и да е по силите ти. Например две едночасови тренировки на ден. Това М е нещо като примамлив идеал, който те зарежда с енергия и те мотивира.

И така нещата добиват следния облик: в около 80% от дните изпълняваш твоите 100% . Когато ти е невъзможно, се опираш на твоя минимум. А когато си свръх мотивиран, правиш своя максимум.

Както казах в началото, тази формула е Както казах в началото, тази формула е универсална. Тренировките са само пример и могат да бъдат заменени с всякакъв род дейност, който се нуждае от последователност, упоритост и поддържане на духа. Възможно е да раздробиш всеки свой ангажимент на по-малки. Вместо за минути, както беше в примера по-горе, може да се отнася до друга величина, която касае конкретната работа. Направи го така, че на теб да ти е комфортно и да ти е приятно. Задай своето индивидуално темпо на придвижване към целта и ще задминеш максималистите, които се изтощават с постоянно гонене на свръх резултати и минималистите, които се отказват при първото изпотяване. Ще имаш периоди на по-висока скорост, друг път на по-ниска, но най-същественото е, че няма да имаш моменти на спиране. Постигай уверено резултати без разочарования и стрес. Започни още днес да използваш

m 100% М

Има начин!

За да си сигурен, че този път ще действаш без бавене и двоумение, се свържи с мен. Ще ти помогна да започнеш и да не спреш, докато не успееш в новата си цел!

alb.slavova@gmail.com

https://www.facebook.com/domatenatastranichka/

6Анета Желева, Яна Мицева и 4 други3 коментара4 споделянияХаресванеКоментарСподеляне

Коментари

Най-уместноНапишете коментар…

  • Яна МицеваБлагодаря ти за прекрасната идея. Използвам я успешно вече цяла година. ❤1
    • Харесване
    •  · Отговор
    •  · 1 г.

Пет златни правила за по-добър живот

Коучингът се основава на пет правила. Те ми се сториха странни, когато се запознах с тях за първи път. Въпреки че са прости, ми беше необходимо време, за да осмисля всяко. Когато това стана, почувствах, че са се превърнали в стил на моя начин на живот и са му придали по-високо качество. Най-хубавото е, че сега това се случва и с хората, които ползват услугите ми на коуч. Една от тях е Dochka Dancheva , която наскоро сподели с мен, как се развиват изключителните промени при нея. Тя се чувства по-здрава и щастлива и предприема неща, за които само е мечтала по-рано като буквално е въплътила петте правила на коучинга в живота си. Това ме вдъхнови да напиша тази статия. Ето ги и тях самите.

Първо правило

С всички всичко е наред /ОК/

На пръв поглед изглежда парадоксално и като че ли самото правило въобще не е наред. Същността му е, че с теб всичко е ОК, с мен – също и с хората наоколо е така. Всеки е такъв какъвто е и това е негово право. Всеки е индивидуалност. Това нито е лошо, нито добро, а е чудесна основа за общуване и преодоляване на различията. Ако някой е по-различен от повечето или е особен с нещо, не значи, че не би могъл да се справя с обичайните неща. Означава само, че си има негов начин да го прави. Такова отношение към хората събужда в тях желание и увереност да се развиват и да ни отговорят със същото приеман. Да приемем някой не ни налага да сме абсолютно съгласни с мнението и принципите му. Като се съгласим, че с него всичко е наред, просто му даваме право да си ги има, така както ние имаме своите. Вместо да реагираме и критикуваме, бихме могли разглеждаме дадена ситуация като задача с няколко решения. При това е възможно нито едно от тях да не е нашето и пак да сме ОК. Ето защо това първо правило често е наричано златно.

Второ правило

Всеки човек разполага с всички необходими ресурси, за да постигне това, което иска.

Със сигурност звучи спорно и твърде абстрактно. Събужда желание за дебат и самозащита, защото веднага се сещаме за не по-малко от сто неща, които нямаме, за да направим това, което желаем. Така е само ако останем в рамките на стереотипното мислене и обичайните стандарти. Но да не забравяме, че става дума за принципите на коучинга и че той самият цели излизане извън познатите рамки. Като се каже, че всеки човек има необходимите ресурси, не означава, че у всички нас те са еднакви. Означава, че всички имаме своите си възможности. Те не са само тези, на които сме свикнали да се опираме. Имаме още много, към които да се обърнем, но за които не подозираме. За това, ако повярваме, че са част от нашата същност, ще намерим творчески подход да ги открием и използваме в своя полза.

Трето правило

Човек винаги прави най-правилния избор за дадения момент.

Ако ни се случва да извършваме някоя постъпка, за която после съжаляваме, за какъв

правилен избор изобщо може да се говори? Става дума за избор в конкретния много кратък момент на вземане на решение. Тогава сме разсъждавали по определен начин. След това може по съвсем различен, който прави избора ни да изглежда неудачен. Логиката на третото правило се състои в това, че ако човек разшири гледната си точка, ще има не един възможен избор, а много повече. Ако при това той избира самостоятелно, без чужди съвети и указания, ще направи най-правилния избор за себе си в конкретния момент.

Четвърто правило

Във всеки момент от живота си човек е воден от добро намерение в своето поведение.

отново на първо четене звучи странно. Стойността на това правило ни обезоръжава в непрекъснатия ни стремеж да слагаме етикети за правилно и неправилно относно

своето поведение и това на другите. Ако си спомним мотива ни да предприемем нещо, за което сега се упрекваме, ще видим, че всъщност сме искали най-доброто за себе си и сме били изпълнение единствено и само с добро намерение към нас самите. Това важи и за всички останали.

Пето правило

Измененията са неизбежни

Достатъчно е да се огледаме и да видим, че около нас в природата, всичко неизбежно се променя. Но ние като представители на човешкия вид имаме възможността да изберем дали промените в нашия собствен живот да са продукт на външни

обстоятелства и само да ги наблюдаваме или да им влияем, управляваме и контролираме. От тук изводът се налага сам. Неизбежността на измененията ни кара да не им се противопоставяме. Възможността за избор да им влияем ни придава смелост, решимост и вдъхновение. Всеки от нас сам решава какво да е отношението му към измененията в живота.

Обикновено след прочитането на #петте_правила_на_коучинга възникват въпроси. Много вероятно, у теб да се е появило объркване и несъгласие. Има не по-малка вероятност обаче да са те вдъхновили и мотивирали. Сподели с мен.

https://www.facebook.com/domatenatastranichka/
Феноменът „трябва“ или как да намалиш стреса

Феноменът „трябва“ или как да намалиш стреса

Думите, с които се изразяваме, показват начина ни на мислене и вътрешните
ни подбуди да правим едно или друго нещо. Ако се вслушаме в думите, които
най-често използваме, можем да открием послание, което отправяме сами
към себе си. Онези думи, които повтаряме, подсказват за повторение на
конкретни наши действия.
Сигурно всеки от нас може да се сети за някакъв сценарий, който по
необясними причини, се случва многократно в живота му. Именно най-често
употребяваните думи, могат да хвърлят светлина върху тези причини. Веднъж
излезли на показ, те стават ясни и можем да ги контролираме, а не те нас.
В тази статия отделям специално внимание на една дума, влязла в толкова
честа употреба, че сме се слели и отъждествили с нея.
Ако се чуваш по много пъти на ден да казваш „трябва“, прочети до края този
материал, защото чрез него може още днес да намериш решение на не един
наболял проблем.

„Трябва“ е като универсална подправка. Подхожда на изречения, в които
говорим за личния си живот, за кариерата си, за партньора си, за децата, за
дохода си, за дома, за колата, за свободното време, за външния си вид…
Сещаш ли се за такива?
Нахвърляй си няколко.
Нека примерите са твои, защото на мен не ми идват наум.
Преди време си наложих да започна да отвиквам от тази дума. В един момент
се улових, че я употребявам по всякакъв повод. Съдържанието й според
тълковния речник означава, че нещо е нужно, необходимо, налага се,
задължително е, наложително е, редно е, изисква се.
Разбира се, има задължителни неща, но едва ли всичко, за което казвах, че
трябва, беше точно такова.
Оказа се, че според моето „трябва“ имам твърде завишени, дори невротични
изисквания, като се почне към мен самата и се свърши с дреболии, отвъд
периметъра на моя живот.
„Трябва това, трябва онова…“

Няма да казвам какво, не само защото вече ги позабравих тези мои „трябва“,
но и защото не искам да ти подсказвам за твоите.
Но ще ти помогна да ги видиш със следните въпроси:
Какво трябва да правиш?
или
Как трябва да изглеждаш?
или
Какъв трябва да бъде семейният ти живот (кариера, доход, дом, автомобил и
т.н.)?

Всъщност повече ми се иска да те попитам това, което попитах тогава себе
си:
Трябва ли наистина?
и
Кой каза, че трябва?
и
Ако все пак трябва, за какво и на кого му трябва?
Защо трябва?


Аз открих, че това постоянно трябване, до голяма степен припокрива
чувството ми за отговорност. Ако съм отговорна майка, съпруга, служител,
дъщеря, приятел, гражданин, трябва… (следва списък с отегчително много
точки).
След това успях да видя колко умело трябването създава още доста други
усещания – за дълг, за чест, отговорност, почтеност, лоялност, любов,
разбирателство, обич, приятелство, колегиалност, интелигентност.
Има и още, но ще спра, защото вярвам, че разбираш, какво узнах за себе си
тогава.
Оказа се, че има само около 15% неща, които наистина заслужават да се
употреби за тях тази дума. Те изискват действително усилие, мощен устрем,
стремглавост и не търпят никакъв компромис. Струва си да се напъна и,
каквото и да ми костват, да ги свърша.
Когато осъзнах, че не съм длъжна, че не е 100% задължително, че съм
свободна да реша дали трябва и защо, знаеш ли какво още стана?
Стана това, че ми се освободи страшно много енергия, която по-рано
употребявах, за да поддържам този „трябва“-стандарт.

Стана това, че никой и нищо не пострадаха, а даже напротив –
спечелиха повече внимание и позитивност от моя страна.
Станаха и още твърде много интересни неща, но нека има за писане и
друг път, а пък и ти да можеш да си пофантазираш какво би било за теб,
ако решиш, че не трябва и да ми разкажеш после.
Опаковките с универсални подправки имат описано съдържание и там
присъстват всякакви желани и нежелани добавки. Наред с ароматни треви и
билки, гъмжи от Е-та и всякакви подобрители на вкуса. Това е една от
причините да не ги харесвам.
Също както спрях да харесвам „трябва“. Предпочитам сама да избирам една
по една подправките и да ги смесвам според вкуса си.
Понякога е по-лесно да различа желанията си, друг път не толкова и затова
използвам познанията и опита си в коучинга, който стана стил на моя живот.
Той е полезен на мен, може да бъде от полза и на теб да разпознаеш своите
„трябва“-модели, да се избавиш от някои от тях, за да живееш с по-малко
нерви и стрес по-балансиран и спокоен живот.

Ускорение на мотивацията

Ускорение на мотивацията

Ускорение на мотивацията: ето как

Днес ще получиш от мен ускорението, за което казваш, че ти липсва. Някои го наричат шут.

Допълвам темата за мотивацията с бърза и интересна техника, благодарение на която, вътрешната ти мотивация ще подскочи. След това на свой ред ще ти се прииска да направиш същото. Ще успееш да се заемеш с онези неща, за които си убеден, че си неспособен. 

Различни хора са ми казвали, че “се нуждаят от шут” – директен цитат. Общото по между им е фактът, че искат да постигнат резултат, там където срещат затруднение.

А ти?

Чувам утвърдителния ти отговор. 

Всички в един или друг момент сме изпитвали желание или необходимост да сме успешни там, където сме се сблъсквали с непреодолими трудности.

В такива моменти ни се струва, че ни липсва мотивация. Забелязваш ли? Казвам: „Струва ни се“. В действителност не е така. Изобщо!

Ако нещо ни е трудно, това не означава, че ни липсва мотивация, а значи, че

мотивацията ни е неправилна.

Малко е странно да я наричам така.

Обикновено гледаме на мотивацията като на нещо, което има единствената даденост  

да ни дърпа напред, 

да ни тласка отзад, 

да ни тупа по рамото и 

да ни изпраща устремно в космоса. 

Но всъщност прекарваме по голяма част от времето на живота си като се залъгваме с мотивация, която е неработеща.

Може би това твърдение ти идва малко  повече. Вероятно те  притесних или разгневих. Леко те зачудих или разбутах любопитството ти. 

Всичко това е добре. Много добре. 

Защото идва ред на обещаната техника. Можеш да я използваш за съвсем семпли неща или за мега проекти.

Ще те попитам нещо. След като прочетеш въпроса, се облегни удобно, отклони поглед встрани, отпусни се и почувствай. Почувствай отговора с цялото си тяло. Не потъвай в размисъл. Пусни си  музика и кажи:

Какво искаш точно сега?

Забеляза ли, че не ти подсказах нищо. 

Ти си свободен да искаш всичко. 

От чаша кафе до екскурзия до Марс. От усмивка на приятел до любовта на живота си. 

Независимо какво е, допиши следващите две изречения:

  1. Аз искам това, за да ………………………………………………………………….
  2. Аз мога това, защото ………………………………………………………………..

Напиши повече от едно продължение. 

Пиши, изтръпнал от неувереност. Пиши, притиснат от недоверие. 

Пиши, въпреки тях, но най-вече заради тях. 

Те имат нужда от вниманието ти, за да ги забележиш и видиш колко са нищожни. Пренебрежимо малки са в сравнение с това, което ще те смути.

Ще те смути способността ти да направиш повече, отколкто си очаквал.

Колкото повече думи застанат след „за да“, толкова повече ще бъдат и след „защото“.  Тези две изречения са един общ организъм – събуден, енергичен, креативен. 

С тях можеш да създадеш начина 

да имаш чаша кафе насред пустинята, 

да се поразтъпчеш на Марс за разнообразие, 

да те сгрее усмивката на забравен приятел, 

да те разтърси голямата любов. 

Ти можеш да си причината и средството!

Използвай гребена на вълната. 

Продължи и зачеркни онези думи, измежду написаните, които ти казват нещо познато. А сега подчертай онези, които ти поднасят нещо ново. 

Онези, които зачеркна, не са ти актуални. Можеш да ги ползваш от време на време, но определено се нуждаеш от обновлението на подчертаните. 

Те ще са твоята свежа енергия! Те ще са онзи шут, който споменах в началото. 

Знаеш ли какво? Той няма да е отвън. 

Външната мотивация има само временен ефект. Ако тя продължи дълго, може направо да убие желанието ти да действаш. 

Най-мощна е тази мотивация, която си създаваш сам. 

Затова и тези, подчертаните думи, ще те сръчкат ребром. Не ставай, преди да си ги оползотворил. Направи това, което сега ще ти предложа, защото без него нищо няма да се промени. Ще останеш с няколко минути прочетено време, с една направена техника и без нито грам повече мотивация. 

Ето защо още сега напиши:

  • Какво ново разбра за себе си?
  • На какво си способен за да имаш, каквото искаш?
  • Какво различно нещо ще започнеш да правиш?
  • Кога?
  • Как ще преодолееш причините да не го направиш?

Да не забравя! Щастието няма да е щастие, ако настъпи някога. Тогава, когато имаш, каквото искаш.  Щастието е щастие, когато те съпътства в преодоляването, в прескачането, в извървявянето. Започва сега!

И така! 

Време е да се разделим. До следващия път.  Дотогава разкажи на приятел какво прочете. Подкрепи вътрешната му мотивация. Провокирай себе си! Напиши свой пост за това. 

Разкажи ми. Пиши  ми.

Пробив в личната мотивация

Пробив в личната мотивация

Пробив в личната мотивация! Само с два въпроса.
В момента:
Чувстваш ли се моитивирана? А демотивирана?
Поне за едно нещо в живота си.
На който от двата въпроса да отговориш положително, тази статия ще ти е от полза.
В единия случай ще ти открие
защо ти липсва мотивация,
а в другия – как да я повишиш.
Общото между двата варианта е, че ще ти представя метод, чрез който да достигаш най-високо ниво на мотивация всеки път, когато това ти е необходимо.
Да, всеки път!
Защото ще ти покажа най-добрия начин да бъдеш мотивирана.
Това означава
да знаеш как да се самомотивираш.
Всеки друг вид мотивация изглежда избелял пред колоритната сила на вътрешната мотивация, лично твоя, неподражаема никому.
Ще ти предложа своя авторска техника в коучинг стил и ще те провокирам с два последователни въпроса.
За отличен резултат ти препоръчвам:
Изпълни техниката, докато я четеш.
Така ще избегнеш вероятността да си създадеш предубеденост в отговорите си. Тя несъзнателно би възникнала, ако прочетеш всичко до края. Така че или сега си отдели 5 минути , или отложи четенето за своите 5 минути лично време по-късно, каквито вярвам, че си отделяш всекидневно.
Напиши отговорите в два отделни списъка, най-добре на отделни листи или файлове.
Добре е да не виждаш какво си отговорила на единия въпрос, докато отговаряш на другия. По-нататък ще разбереш защо.


Въпрос №1
Какво искаш ЗА себе си?
Изброй в списък нещата, които би искала в материален и нематериален план. Хайде, дай воля на желанията, на мечтите, на идеите си! Позволи си! Разгърни ги, разхвърляй ги, пусни ги да полетят!
Искай с всички сили! Наискай се!
В края на краищата това е само един списък. Нали така?
Прочети втория въпрос, само когато отговориш изчерпателно на първия.

Въпрос №2
Какво искаш ОТ себе си?
Абстрахирай се от първия списък. Забрави го. Него вече го написа.
Направи нов на друг лист или файл. Отново започни да искаш този път ОТ себе си. Толкова, колкото си позволяваш сама. Развихри се, но моля те, бъди искрена и безоценъчна. Това ще рече да не си казваш кое от този списък си способна или не да изпълниш. Пиши бързо, преди да се включи твоята автоцензура.

Сега, след като вече имаш двата списъка, ги сложи един до друг.
Спомни си какво чувстваше, докато пишеше единия и какво, докато пишеше другия.
Дай си сметка кой въпрос те затрудни повече, макар и малко.
Разгледай кой от двата списъка е по-дълъг и помисли защо.
Забележи дали има повтарящи се или подобни по смисъл редове и в двата списъка.

Това е много възлово. Точно тук двата въпроса се завързват така, че стават основа за твоята самомотивация. Получава се нещо подобно на самосбъдващо се пророчество и ти можеш да го прогнозираш.


Ако например си отговорила, че искаш ЗА себе си повече пари и искаш ОТ себе си да си намериш по-добре платена работа, има ли нужда да ти казвам извода?
Колкото повече съвпадения в двата списъка имаш, толкова по-мотивирана личност си. Толкова си по-склонна да се самомотивираш и да не очакваш благоденствието да се изсипе като дъжд отгоре ти.
Колкото по-малко са, толкова повече изкристализирва твоят самосаботаж. Нещата тук не опират да искаш за себе си по-малко, а да го подкрепяш ти самата повече от всеки друг.
Важно е също да си дадеш сметка дали нещата, които искаш от себе си, предизвикват твоя интерес, доколко са ти познати или изпълнени със сложност, дали са банални и т.н. Важно е разбира се, нито да се биеш в гърдите, че всичко това е абсолютно постижимо във всеки един момент, нито да се уклюмваш, като си мислиш, че ще останеш само с едното искане за кой ли път. Защото нали затова е тази статия. Да не останеш на ниво „искам“.

Затова:
Подчертай в първия списък нещата, които те мотивират да искаш от себе си повече.
Сега направи обратното.
Подчертай нещата във втория списък, които те мотивират по-дръзко да искаш нещо за себе.
А сега допиши и в двата списъка онова, което отпосле ти дойде наум.
Виждаш ли? Те – всичките отговори на двата въпроса, са свързани!
На определено ниво на мислене да искаш ЗА и ОТ себе си става едно и също.
По еднакъв начин те импулсират за най-необходимото, за да бъде осъществено всяко искане.
А именно – импулсират те да действаш!
Тогава мотивацията сменя агрегатното си състояние и се превръща в нещо реално в живота ти. Влиза в него като материална придобивка или емоционално преживяване. Кара те пълнокръвно да се радваш, да се чувстваш успешен и уверен в себе си. Ставаш човек, който смело дописва нови и нови отговори на два толкова прости и толкова същностни въпроса:
Какво искаш ЗА себе си?
Какво искаш ОТ себе си?

Сега е твой ред да ги зададеш на някого като споделиш статията с него.

Пътят на Промяната

Пътят на Промяната

Промяната е нещо, което създава копнеж. Понякога нетърпимо силен. Само че как да я случи човек тази промяна е въпрос непоносимо стържещ отвътре. 

Поставя си човек Цел – голяма, предизвикателна, с малко, повече или напълно изяснена конкретика и крайни резултати. 

И пак да му се не види, пътят към нея се не види.

Вярно, слушали сме как по-мъдрите от нас казват, че пътят се открива, когато стъпим на него. 

Ама къде е самият път? А! Това ли е? Ами той прилича на пътечка!..

Не на писта за излитане, още по-малко на космодрум.

Настъпва един смут, едно объркване, което разбърква като вихрушка стремежите човешки, възможностите, потребностите за ред и контрол, взаимоотношенията и смисъла. От всичко това не само, че не се ражда яснота, а направо създава световъртеж, от който като че ли човек тупва на земята. Остава на място в очакване пътят да се покаже и тогава Промяната да започне да се случва.

Всичко обаче е много просто. Всичко е пред очите на всички. Повтаря се всеки ден с търпелив преговор на материала за промяната от общодостъпен, безплатен и щедър на знание учител.

Великият майстор на промените, гуруто на времето, диригентът, чийто ритъм следваме безпрекословно.

Слънцето!

Умее ги то промените. Случва ги ден след ден, сезон след сезон, години, векове, епохи … Нищо не го отклонява от това, на което учи онези, които виждат урока.

Всеки ден в точен час, без закъснение или оправдание за бездействие, слънцето първо създава предчувствие за изгрев. Обагря, прокрадва светлина, деликатно, ненатрапчиво подготвя света за новия ден. 

Не бърза, но с равномерно темпо започва да рисува първата слънчева пътека. Тя е още съвсем тясна, не се откроява, не обещава да е ослепителна. 

Но ясно заявява, че денят започва, нощта напомня за себе си само по луната, от която е останала една финална дантелка, като облаче, за което след минути никой няма да си спомня. 

Промяната е в ход и вече е необратима. 

От там до онази лъчиста, необятно широка слънчева пътека има още работа да се свърши, още небесни дела да изтърколи слънцето. И то, нали е слънце, знае как и умее. 

Ще си преподаде урока и до залез ще предаде щафетата на луната. За да може, който обича да учи по мрак, да има и за него как.

Това е моят метафоричен фото разказ от брега на морето.

В неговия финал ще споделя с теб представата си за пътя на Промяната. 

В началото нейният път прилича на тясна, горска пътечка, която първо извежда от гората, а чак след това става по-широк коларски път. Малко поизровен и неравен, но все пак път, по който личи, че някой вече е вървял. Този път извежда по някое време на шосе, а по-нататък то се превръща в междуселищен път тук-так с някоя табела, но най-вече интуицията и увереността продължават да навигират. Едва след дълъг път, понякога в нищото, друг път завръщащ в противоположна посока, се ширва магистлала. Качествена, с означения и с връчена истинска навигация, благодарение на която, става ясно, че част от магистралата е и писта за излитане или кацане за желаещите да летят. Има и много ясно отклонение към космодрума, за излитащите в свободния космос. 

Пътят на Промяната не е еднозначен, а променлив. Той е повече метафоричен, отколкото ясно очертан. На всяка педя от него има подкрепа, която може да е маскирана като опасност. 

Пътят никога не се вижда докрай и също така никога не отправя рекламни послания и обещания за успех. 

Защо ли?

Защото успехът е там по подразбиране. Също както слънцето по подразбиране изгрява и залязва всеки ден. Пред очите ни.