Стресоустойчивост – прекият път към бърнаут

Стресоустойчивост – прекият път към бърнаут

Работодателите търсят стресоустойчиви служители. Още докато трае интервюто ти за работа, са те проверили по този показател. Стресоустойчивият човек е трудноподатлив на бърнаут.
Така ли е?
Има ли връзка между стресоустойчивостта и клопката на прегарянето?
Ако си издръжлив и неподатлив на стрес, има ли риск за теб да прегориш точно поради това?
На тези въпроси е посветена статията, която четеш.
В нея ще намериш провокативен поглед върху връзката бърнаут – стресоустойчивост.
В края на статията те чака тест за стресоустойчивост, който можеш да си направиш още сега. Преди да се скролнеш към него, кажи – как преценяваш себе си по отношение на стреса. А сега сравни своя отговор с отговорите на теста.

В този ред от статията ще въведа едно чисто техническо понятие – умора на материала.
“Това е процес на постепенно натрупване на структурни повреди в резултат на повтарящи се променливи натоварвания, при което якостта на материала прогресивно намалява. Скоростта на развитие на процеса зависи от честотата на натоварване, свойствата на материала и прилаганата сила.”
Всеки материал има праг, над който се счупва, скъсва, поврежда се необратимо. Казано на непрофесионален, нетехнически език – ако многократно, постоянно огъваш, усукваш, сгъваш и т.н. на едно и също място даден здрав по принцип материал, започваш да го повреждаш. Първоначално невидимо, после едва забележимо, следват леки видими промени, след което разрушителната повреда може да настъпи внезапно. Всичко това се случва толкова по-скоростно, колкото по често “изморяваш” материала.
“Умората на материала е сериозен технически проблем” се казва по-нататък в цитата от Уикипедия. Такъв може да бъде взет от всеки учебник по материалознание на техническите средни училища или университети.

Препоръчват три основни метода за справяне.
1. Поддържане на натоварването под прага на границата на умора;
2. Проектиране за такова време на експлоатация, след което детайлът се заменя с нов;
3. Периодична проверка за пукнатини и замяна на детайла, след като пукнатината надвиши критичната дължина.

Защо говоря за умора на материла? Каква е връзката между стресоустойчивостта и бърнаут? Повишената стресоустойчивост не предпазва ли от бърнаут?

Краткият отговор е НЕ.
Малко по-дългият е – само временно е буфер.
Още по-дългият отговор е, че устойчивостта на стрес има праг на поносимост и продължителност, след който рязко настъпва бърнаут заради въпросната стресоустойчивост.

Стресът е поносим и преодолим, ако не е постоянна величина на присъствие. Стресоустойчивостта прилича на сърфиране по гребена на вълната, където са изострени максимално вниманието, концентрацията и напрежението на сърфиста. Там, на гребена на вълната, скоростта е убийствена и затова в тялото му за секунда се изливат хормоните на стреса, които го спасяват и които го карат да изживява еуфорията на успеха. Но същите хормони, ако мигът продължи дълго, започват да унищожават същото това тяло, а възхитата на човешкото му его се изпарява.
Дори най-опитният, най-лудият и вманиачен по риска сърфист, сърфира, сърфира и …
Спира. Стресоустойчивият служител обаче не.
Ако си човек, който е много стресоустойчив, това не означава, че не си податлив на стрес, че си застрахован срещу него или си ваксиниран срещу прегаряне.

Да, служебният стрес е прибавената величина към ангажиментите, описани в длъжностната характеристика. В голяма част от случаите, когато се появява, стресът е израз на нещо съвсем различно от теб и от преките ти задължения. Обикновено има един конкретен или няколко такива източника. Може да бъде избегнат с по-добра организация на времето, процеса и работното пространство, чрез повишаване на емоционалната интелигентност /и не само на емоционалната/, чрез разграничаване на чувството за отговорност и професионализъм от създаването на напрежение и стрес, и т.н.
Ако изброените неща са все такива, върху които не можеш да влияеш, не се оттегляй с мисълта, че нищо не може да се направи и че стресът е закономерен. Ти си човекът, който е назначен, защото освен всички други качества, е и стресоустойчив. Но също така ти си човекът, който може да осъзнае, че е ненормално не да имаш бърнаут, а да си нон стоп на гребена на вълната на стреса. Ненормално е, някой друг да решава вместо теб, че там ти е мястото, и то само дотогава, когато настъпи “умора на материала” и дойде време да те сменят или, не дай си боже, да се разболееш и си тръгнеш скоропостижно.

Затова, развивай своята стресоустойчивост, но не я използвай непрекъснато!

Защото

Ако “Бърнаут” е име на площад, “Стресоустойчивост” е името на най-пряката улица, която води към него.

Бърнаут е професионално прегаряне, а стресът е натоварването, което води до т.н. умора на материала и последващо разрушаване.
Ти си елемент в един сложен и голям корпоративен механизъм. Вечни елементи не съществуват. Когато се повредят след многократно натоварване над допустимите граници за стрес на материала, следва смяна на елемента с нов.
Ти обаче не си бурма! Ти не си някакъв човешки материал!
Ти си Личност, ти си Жена. Ако в професионален план всеки е заменим /в т.ч. и ти/, то в живота на много хора ти си единствена.
Когато си с бърнаут, не си себе си. Когато си с бърнаут, лишаваш тези хора от себе си. Когато си с бърнаут, лишаваш себе си от себе си.

Затова, направи теста за стресоустойчивост и се ориентирай чрез резултатите.

Никога не избирай стреса! Не избирай бърнаут!
Избери себе си!

Тест за стресоустойчовст

ТвърдениеРядкоПонякогаЧесто
Чувствам се недооценена на работа и извън нея.123
Старая се да работя и/или уча, дори когато не съм напълно здрав/а.123
Тревожа се за качеството на своята работа.123
Случва ми се да съм настроен/а агресивно.123
Не понасям критики по свой адрес.123
Понякога съм раздразнителна.123
Старая се да съм лидер там, където е възможно.123
Считат ме за настойчив и напорист човек.123
Страдам от безсъние.123
Умея да се противопоставя на неприятелите си.123
Преживявам емоционално и болезнено неприятностите.123
Не ми стига времето за отдих.123
При мен възникват конфликтни ситуации.123
Липсва ми сила да реализирам себе си.123
Не ми достига време, за да се занимавам с нещо любимо.123
Всичко върша бързо.123
Изпитвам страх, че няма да получа нова работа /нова реализация/.123
Действам спонтанно и разгорещено, а после се притеснявам от постъпките си и се тревожа за резултата от тях. 123

Резултати:

  • 51 – 54 –  много ниска стресоустойчивост
  • 53 – 50 – ниска стресоустойчивост
  • 49 – 46 – стресоустойчивост под средното ниво 
  • 45 – 42 – близко до средното ниво на стресоустойчивост
  • 41 – 38 – средна стресоустойчивост
  • 37 – 34 – малко над средната стресоустойчивост 
  • 33 – 30 – значително над средното ниво, но под високото 
  • 29 – 26 – висока стресоустойчивост
  • 18 – 22 – много висока стресоустойчивост 






15 израза, които ти подсказват да потърсиш подкрепа

15 израза, които ти подсказват да потърсиш подкрепа

Едно от характерните състояние при бърнаут е, че човек се бетонира в стремежа си да НЕ търси помощ и подкрепа за преодоляването му. Изпитва неудобство, срам, вина, страх и недоверие, че нещо може да се подобри и промени. Продължава да работи и живее в същото темпо без да обръща внимание на принципа, че промените са неизбежни. 

Те така или иначе се случват, тогава защо да не ги предизвикаме сами, да ги реализираме в удобния момент преди краха, да ги изпълним в по-щадящ за нас вариант, вместо да оставяме всичко да става от само себе си, да се случва болезнено и в ужасно неудобен момент. 

Има изрази, които употребяваме, които услужливо  ни подсказват, че е време да предприемем ние промяната, преди тя да ни е отнесла като цунами, на чийто гребен се носи с бясна скорост и сила нашият собствен бърнаут.

Промяната става възможна, поносима, индивидуална, когато е с подкрепа, каквато е време да потърсим ако казваме:

  1. Не мога повече.
  2. Нещо трябва да се промени.
  3. Срамувам се от себе си.
  4. Това е краят.
  5. Ами, ако всички разберат как се чувствам?
  6. Ще стана за смях.
  7. Всичко ми е все едно.
  8. Искам всичко да свърши.
  9. На нищо не съм способен/на
  10. Ще разочаровам близките си, колегите, екипа си, ръководството.
  11. Чувствата ми са като блокирани.
  12. Струва ми се, че животът ми изтича от мен.
  13. Каквото и да правя, няма благодарност и признателност.
  14. Нямам удовлетворение.
  15. Животът ми няма смисъл.

Тези 15 са достатъчни, въпреки че списъкът може да стане безкрайно дълъг. Няма да те травмирам с повече. 

Но, моля те, чуй себе си. Чуй какво си казваш.

Кой друг живее твоя живот?

Никой, защото е той е единствено твой!

Имаш ли резервен живот?

Едва ли.

Какво правиш с този?

Какво допускаш да прави той с теб?

Мечтаеше ли за бърнаут?

А за какво мечтаеше?

За какво мечтаеш сега?

Погрижи се за себе си, само поискай!

Протягам ти ръка.

Десет убеждения, зад които се крие бърнаут

Десет убеждения, зад които се крие бърнаут

Бърнаут е опасен и коварен. Той причинява щети, унищожава здравето, разбива психиката, прави живота непоносим. Най-страшното е, че върши всичко това скрито и незабележимо. Разраства се, докато играе на криеница с нас, макар това да не е игра. 

Питаш се:

Как го постига? 

Ние му даваме тази възможност.

Защо не го различаваме?

Защото го маскираме до степен на пълна мимикрия.

Защо правим това?
Защото обратното излиза извън зоната ни на комфорт, (в която сме свикнали с дискомфорта).

Как прикриваме бърнаута?

Опаковаме го с голяма част от убежденията си.

Кои например?

Ето 10 най-често срещани убеждения, които създават митологията на бърнаут:

  1. Успех се постига с жертви, на каквито съм готов/а.
  2. Високите цели изискват максимални усилия затова съм максималист и/или перфекционист.
  3. От бърнаут се оплакват само слабите, безхарактерни и мързеливи хора.
  4. Вече съм приживял/а не един бърнаут и не умрях от това.
  5. Бърнаут е срам за мен и го пазя в тайна.
  6. Това не е бърнаут, това е умора, която ще изчезне след отпуската.
  7. Имам депресия, не бърнаут.
  8. Ако имам бърнаут, значи съм ненормален/на.
  9. Ще ми мине от само себе си.
  10. Бърнаут не съществува. Той е модерна измишльотина.

Искрено ти желая да нямаш такива убеждения.

Макар че, щом ги прочете, е малко вероятно.

Колко на брой подобни или същите убеждения е необходимо да имаш, за да разпознаеш своя бърнаут и да го извадиш от бункера му? 

Колко неприятен е необходимо да бъде животът ти, за си позволиш да поискаш и да го направиш истински хубав? 

Какво ти пречи да повярваш, че това е възможно и постижимо?

Можеш ли да продължиш да живееш по същия начин цял живот?

А докога?

Докато се погрижиш за себе си.

Направи го. Само поискай!

Протягам ти ръка.

Къде си скрила от себе си своето спокойствие

Къде си скрила от себе си своето спокойствие

Който може, си го може!
Всички ние сме големи майстори в това да скрием от себе си онова, от което толкова силно се нуждаем – своето спокойствие.
Ако си олицетворение на уравновесеност, покой и баланс, приеми искреното ми възхищение. Ти си скъпоценното изключение от правилото, под чийто общ знаменател сме се натикали ние – другите.
Дробната черта на знаменателя ни е като родна стряха и не смеем да й изменим. Защото правилата са, за да се спазват, а това обединяващо ни правило гласи:

Ако си тревожна постоянно, значи те е грижа, значи обичаш, ти си отговорна, ти си лоялна, не си егоист, на теб може да се разчита!

Честно е да кажа, че с такива думи бих започнала този текст преди години. Преди вече доста години, когато наистина се намирах под общия знаменател на тревожността по подразбиране. Сега не съм над него, а се измъкнах напълно.
И разбрах, че от такава стряха – пази Боже!
Помъдрях и прозрях, че “автоимунното” прегаряне, което си докарваме сами, до голяма степен се случва заради тревожността, която сме приели като стереотип. В редките случаи, когато успяваме да я игнорираме, моментално я заместваме с чувство на вина, че сме го сторили и бързо се връщаме в изходна позиция. Следва спринт към нова тревога. Спокойствие ли?!

Тук не става дума за онези ситуации, които са брутални житейски урагани. Говорим за всекидневния живот с всекидневните препъникамъни, които е по силите ни да подминем, да прескочим или, ей така за кеф, да вземем в ръка и да изхвърлим далеч встрани. Знам, че разбираш за какво ти говоря. Знам, че изпитваш раздразнение в момента, че се опитвам да ти отнема правото на тревожност. Но, я чакай, нали щях да ти разказвам за спокойствие?! Не го правя все още, защото те моля заради теб самата, кажи, не на мен, а на себе си, кои са твоите препъникамъни всеки ден, заради които включваш тревожността си на автомат?
Назови ги.
Изброй ги.
Напиши ги.

Сега вече имаш камъните, под които стои скрито твоето спокойствие. Къс по къс, е скътано ту в ръцете на някое палаво детенце, ту е дадено на вироглавия тийнейджър, ту е връчено на половинката, на майката на половинката, на любовта на живота ни, на шефа, на счетоводителя, на маникюристката, на фитнес инструктора, на съседите, на правителството, на …
И т.н.
Всеки един от тях е получил дял от твоето спокойствие. Всеки един от тях трябва да направи или да не направи конкретно нещо или неща, което е единствено условие да си върнеш спокойствието и да бъдеш спокойна.

Трябва ли? А възможно ли е? Ако не стане според очакванията ти за “трябва”, колко време от живота си си готова да погубиш?
В чии ръце е твоето спокойствие?
Вземи си го обратно! Само поискай!

 

Последната капка, с която прелива чашата на твоя бърнаут

Последната капка, с която прелива чашата на твоя бърнаут

Чашата преля!

Допреди миг беше на ръба. 

Ако върнем още няколко кадъра назад – под ръба имаше един пръст, че и повече.

Поглед в по-далечното минало – чашата ти е тревожно пълна наполовина, но все още безгрижно празна също толкова.

Чашата на твоя бърнаут!

Вече преля!

Кой от изброените по-горе моменти би взела под внимание, ако можеше да се върнеш в миналото, за да предотвратиш настоящия момент? 

Оставям ти тази тема за размисъл, а аз ще се фокусирам върху последната капка, която предизвика крайния резултат. 

На ръба ти дава усещането за риск, който те привлича и затова си го избрала.

На ръба е еднакво адреналиново, но и внушаващо сигурност. 

Защото на ръба продължаваш да се доверяваш на самовнушението, че държиш нещата под контрол.

Вярваш, че успехът си струва усилията, да се задържаш в това трудно равновесие – на ръба.

Последната капка е такова събитие или преживяване, без което щеше да продължиш да си на ръба.

И ако няма дренаж на чашата, ако не позволиш на някой да отпие щедро от нея, ако сама не отлееш предвидливо…

Е, тогава има реалната вероятност ти самата да изтечеш от твоята чаша ведно с извънредното съдържание, което я препълваше допреди малко, допреди една капка време.

Граничното чувство между бърнаут и небърнаут се усеща отчетливо. Безчувствени сме към неговото бавно и неусетно настъпление, но финалът е осезателен. Допускам, че знаеш това, тъй като си го преживявала вече. В този все още предстоящ момент може би винаги си смятала, че настъпването на бърнаут е неизбежно, щом си стигнала този краен етап. 

Но не е! Не е неизбежно! Точно миг преди бърнаут можеш да не го допуснеш!

Така е, защото, макар да се повторя, ще  кажа още веднъж, 

в този миг усещаш, предчувстваш, разбираш, че идва бърнаут,

а до този миг не си.

Това знание е вече резултат 1:0 за теб!

Как да спечелиш мача с бърнаут?

Като анализираш последната капка сега!

Когато говорим за бърнаут, разглеждаме неговите кардинални причини. За всяка от нас те са различни, но във всеки отделен случай има една, която е доминираща. Каквато и да е тя за теб, последната капка има съвсем различен характер и няма връзка с тази причина. 

Последната капка е нещо, което ти се изсипва като от засада. Насочила си целия си антибърнаут имунитет да противодейства на главния причинител на твоя бърнаут. А капката е нещо невероятно дребно, неочаквано и те сварва неподготвена за нея. Нямаш сила да я понесеш, свръхчувствителна си, безумно изтощена и капката сякаш тежи тон и те затиска. Всеки друг път би изглеждала като дреболия, като нещо без значение, но не и сега, когато си на ръба.

Това е нечия дума или претенция, предявена в момента. Това е някакво взаимоотношение, спомен, звук… Това е неканено чувство, внезапна асоциация…

И въобще не е задължително да е неприятно, болезнено, травмиращо…

Дори хубавото, чистото, Обичното пак могат да капнат последната капка, която няма къде да се дене, освен в контейнера на твоята чаша, с която разполагаш за цял живот – твоята единствена душа.

Как да спреш капката, която вече се процежда и оформя?

Когато си на ръба, изключи всичко, освен себе си.

Какво означава това за теб? Не подминавай въпроса и не чети нататък, преди да си отговориш.

Това “всичко”, което си каза, че не може да бъде изключено, ще пострада истински след малко, когато си в бърнаут, когато си непълноценна като майка, съпруга, дъщеря, приятел, като ценен кадър и професионалист. А ще се удивиш, колко никак няма да пострада твоето “всичко”, ако го изключиш. 

Ще ти споделя една тайна – “всичко”-то ще остане доволно. А последната капка ще спре да се оформя и ще се изпари. 

Когато понижиш общия си стресов фон от допълнително натоварване извън кардиналната причина, все едно, че отливаш малко от чашата. Оттук и намаляването на усещането, че си на ръба, а това от само себе си прави значението на капката невзрачно. Последната капка обича да си придава важност, невзрачността не е по вкуса и и… И ти сама я предотвратяваш, защото си малко, наистина малко, но все пак по-добре.

Да, знам, много съм метафорична, но никак не искам да ти давам по-точни съвети. Те няма да сработят за теб, а аз не искам да те разочаровам. Готовите идеи за справяне са неработещи, защото ти си уникална и имаш нужда от идея, създадена според твоята уникална ситуация. Нещо, само за теб. Такива идеи се създават с коучинг. Вече знаеш това от мен. 

Не оставяй прегарянето да те изпепели!

Погрижи се за себе си! 

https://albenaslavova.com/individual/