Това е вече трета поредна статия, посветена на личните граници. В нея, както и в първа, и втора част , все още няма да дам препоръка как се отстояват личните граници, защото все още има няколко въпроса, чиито отговори не търпят пренебрегване.

Един такъв въпрос е

Какво всъщност представляват личните граници?

Унифициран отговор няма, но краткият му вариант е:

Зависи от човека.

Колкото хора, толкова и индивидуални преценки за нещо толкова лично, колкото е това къде свършва моето аз и къде започва твоето.

Ще разгледам тези варианти един по един.

За начало обръщам поглед към пълната липса на граница. 

Възможно е да я няма, защото тя никога не е поставяна било то несъзнателно или като съзнателен собствен избор на поведение. Поставянето ѝ би се възприело като посегателство върху друг или други. Може да пробуди тревожност да би някой да се почувства наранен, ранен или ограничен. Може би липсата на граница дава удовлетворението, че така правят добрите хора, грижовните, ангажираните, тези, на които може да се разчита, лоялните, хората с висок професионализъм и т.н.

Възможно е също някога, много отдавна границата бегло, набързо или небрежно да е била очертана като с тебешир. След много стъпки върху нея се е изтрила и заличила, до степен никой да не си спомня, че я е имало. Или под прикритието на добронамереност, любов и стремеж мир да има на всяка цена, липсва желание да вземе тебешира и да я очертае отново.

В тези случаи човек трудно би дал определение на понятие за лична граница. То ще изглежда мъгливо и абстрактно.

А аз продължавам с вариантите на отговор на въпроса какво са личните гланици. Възможен друг такъв е на граница, която е доста пластична. Тя ту угодно, ту притеснително отваря широки врати в нея. Ту строго и заплашително се издига висока и непревземаема. Различима граница е, но обусловена от външни фактори, според това в каква роля, в какъв статус, в каква житейска сфера човек се чувства застрашен или застрашава, създава близост или отхвърля. Такава граница по-скоро е широка зона, в която става договарянето врати ли ще се отварят или зидове ще се издигат.

Трети вариант на отговор биха дали хора, за които личната граница е не само позната и видима, но е свещена. За тях тя е нажежена до червено жичка, която потреперва неспокойно, дори само при нечия мисъл да я доближи. Такава лична граница може да се окаже минно поле без предупредителни знаци. Може да е високоволтов плет, готов да изпържи всяка прелитаща муха. Такива граници се пазят строго, но с цената на голям преразход на енергия и самота. Те гарантират дълбоки залежи на страх, срам, вина, ранимост, неувереност, които е важно да останат скрити за външния свят.

Всъщност какъвто и отговор да даде човек за неговата граница, по-интересното е не какъв е самият отговор, а от кога не е актуализиран. Защото границата, независимо дали я има или не и каква е в действителност, е точно такава не от днес. И също не от днес е такова и виждането за нея. Но човекът вътре в границата си се е променял през времето, ставал е по-мек и благ или по-твърд и коравосърдечен. Може би вече границата, която си има по подразбиране от памти века, да не му подхожда, да не му е по мярка. Както и животът, който води да не му е по мярка, защото го е оформил около тази отдавна неактуализира граница. 

Ето така. Преди още да сме се замислили как да опазваме границите си е важно да видим дали първо да не ги променим и направим по-съответстващи на нас самите.

Поставянето на лични граници – част 1

Поставянето на лични граници – част 2

Преди да започнеш да свикваш да поставяш лични граници и да се стараеш да превърнеш това от плахо и нерешително едноактно действие в навик, има нещо.

Нещо много съществено, с което да се заемеш наистина сериозно преди това.

То е дълбоката основа, в която ще налееш бетона на успеха, който сега ти се струва невероятен.

Изглежда ти непосилен този успех, защото нали не умееш да поставяш граници и да ги очертаваш забележимо. Плашещо е, понеже не е твоето да ги отстояваш, камо ли да го правиш всеки път, когато се налага. А то си се налага, знаем го и двете. Успехът в начинанието така те кара да се съмняваш, че някога вече ще умееш да поставяш граници, че завързва стомаха ти като морски възел.

Не му се плаши на възела. Ако не може да се развърже, ще го разсечем.

Винаги има начин, да знаеш!

Един от тях е тази статия, с която ще подготвиш предстартово умението си да поставяш лични граници. Тя е посветена не на това как да го правиш. С това ще се заемем в следващата статия. В тази заедно с теб ще насочим сноп ярка светлина към случаите, когато в настоящия си живот не отстояваш позиция и граници. Статията ще ти помогне  да видиш като на длан кога и при какви обстоятелства се случва това.

Защо е важно да им отделим внимание?

Ако допуснем, че ентусиазирано се втурнеш да поставяш границите си, преди да използваш моята идея да поизследваш настоящата си ситуация, има опасност да се случат три неща.

Едното е, че ще виждаш, че не си поставила гранници, след като вече е минал моментът, когато е било необходимо.

Второ – ще се гневиш както на ситуацията и хората, които са нарушили граничната ти зона, така и на себе си, но без това да води до какъвто и да било резултат или промяна.

Трето – ще задействаш някакво евентуално действие в стила на отстояването на личните ти граници, постфактум, което има вероятност само да усложни обстановката, но не и да регламентира твоите граници.

Много важен извод на този етап от статията е, че

Границите се отстояват адекватно тогава, когато нарушаването им бъде маркирано в момента на нарушаването им.

И още един извод.

Всяко последващо анализиране не е нищо повече от анализ и статистика, но само активен нов и вече променен модел на мислене и действие, водят до онази промяна, която имаш право да наречеш

„Вече мога да отстоявам своите граници!„

и която към този ден и час все още те тревожи.

Затова – напред към наблюдателността, вниманието и милосърдието към себе си.

С наблюдателност ще се превърнеш в Зоркото око за известно време (не завинаги), през което да виждаш себе си и какво правиш като страничен наблюдател.

С внимание ще зследваш случващото се.

И с милосърдие ще се отнасяш към себе си, дори да ти се иска да се обвиниш.

С въпросите по-долу ти помагам в тази нелека задача, но ти обещавам, че тя ще те подготви блестящо за бъдещи действия.

НАБЛЮДАТЕЛНОСТ 

• В кои сфери от своя живот не умееш да поставяш граници?

• Във всичките ли непоставянето на граници се проявява по един и същ начин или има различни варианти на твоето поведение?

• Какви са повтарящите се ситуации, когато се случва това?

• Какво ги предшества?

• Как можеш да различиш такива моменти, за да бъдеш подготвена?

Направи едно истинско разследване. Направи го хладнокръвно и безкритично. Просто наблюдавай. Може би е добър вариант да си записваш. Записвай просто фактите. Не им добавяй никаква емоционалност. Просто факти – какво, кога, с кого, при какви обстоятелства се случи, в коя сфера на живот. Забележи общото и повтарящото се между тях. Запиши изводи и  прозрения.

ВНИМАНИЕ

• Когато пропускаш да поставиш граница или да я запазиш, от какво се притесняваш или опасяваш в този момент?

• Какво се случва с теб, когато границите ти са нарушени – как се чувстваш, какво преживяваш във физически план?

• Какво се случва с нарушителя?

Внимателното вглеждане в детайлите на случващото се, ще ти подскаже докъде се е простряла зоната ти на комфорт, която си осигуряваш с непоставянето на граници. Да, няма грешка. Претоварваш се, не отказваш да поемеш още ангажименти, пренебрегваш себе си, забравяш за обещанието си да се грижиш за здравето и духа си и още по хиляди начини изпадаш в такива ситуации, в които има възможност някой да забележи твоя принос, да прояви благодарност към теб, да ти даде одобрението си или просто да те приеме. Все базисни копнежи и прекрасни усещания, от които се нуждаем всички и които можем не само да имаме, но да са и по-силно изразени, ако си позволим да поставяме граници. Затова на този етап е важно да видиш какво се случва. Отново е добре да записваш.

МИЛОСЪРДИЕ

Без него накъде?! Когато станем наблюдателни и започнем да вникваме в детайлите, може да се удивим, дори направо да се втрещим.

• Това аз ли го правя?!
• Аз ли постъпвам така?!
• Направо не е истина!

В мига преди да позволиш в кръвта ти да се излее първата капка на омраза към себе и да образува коктейл с другите капки на гняв и разочарование, поеми въздух и докато го издишаш, заобичай себе си още по-силно. Точно в този миг заслужаваш обич и приемане повече от когато и да било.

Защото

Ти дръзна да видиш истината в очите!

Ти не избяга, когато видя каквото не ти харесва!

Ти направи всичко това, за да промениш себе си към по-добро, за да направиш живота си по-качествен, за да се радваш на по-хармонични взаимоотношения.

Не всеки би го направил, а много хора биха се придърпали обратно, дълбоко в зоната си на комфорт, където е познатото макар и болезнено поведение.

Ще ти кажа

Преди да спре да боли е страшно!

Но не страшно, понеже наистина е страшно, а страшно, защото е непознато.

Този тип страшно доста бързо се разсейва.

Особено, когато имаш подкрепа.

А аз ти я давам и съм плътно до твоето рамо.

Първа част на статията Поставянето на лични граници.

 Трета част на статията Поставянето на лични граници.

Тази статия е за хора, които умеят да поставят граници, но им се налага да го правят твърде често. Това веднага събужда въпроса дали наистина умеят да поставят граници или само така си мислят.
Тази статия ще е особено полезна и за онези, които си знаят, че това им е проблемна зона и искат да се научат как се прави. 

За какво става дума по-долу?

 За това кое поведение доста често е считано като такова, с което поставяме някого на място, с което посочваме къде е нашият личен периметър, през който не бива да се прекрачва, но все пак това не е истинско поставяне на граници или поне не върши работа за дълго.

Това са такива действия и такъв начин на мислене, които приличат на него и успешно го имитират, но които са неефективни и дори водят до обратен ефект като поощряват някой да повтори набезите си на наша територия.

 Ще изброя по най-простичък начин три най-често допускани грешки.

 ГРЕШКА 1

Това е мълчаливо и невидимо поставяне на граници.
При него не отронваш и дума, защото считаш, че щом другият е от твоето обкръжение, то той автоматично знае какво си мислиш и на същия автопилот разбира посланието ти. Такива хора считаме, че са нашите близки от семейството, любимите ни хора, приятелите, колегите и др.
Същият този човек по силата на твоето мълчание би трябвало да знае и как да се държи, респективно как да не нарушава границите ти и да умее да се съобразява с теб. Опасна самозаблуда е, когато имаш подобни идеи, да ти се привижда, че насреща получаваш това което очакваш, но това да е само във въображението ти. 

 Друг аспект на мълчаливото поставяне на граници е вътрешният диалог, който постоянно въртиш в ума си като филм. Той не слиза от екран с години, само че този филм го гледаш единствено ти, както и ти си му главен герой, режисьор и сценарист и само от време на време редактираш част от диалога.

Истината е, че такъв диалог не излиза наяве, остава в някаква твоя тайна и като такава не върши абсолютна никаква работа за опазване на границите ти. Това, което се случва, е, че усилва твоето страдание от факта, че много ясно осъзнаваш границите си – без да ги маркираш, но не по-малко ясно виждаш и нарушаването им без да предприемаш нещо.

 ГРЕШКА 2

Маркираш нарушената територия гръмогласно, крещейки, тръшкайки врати или нещо в този творчески дух на справедливия ти гняв. Когато това се случи, си на етап, в който усещаш, че повече не може така. Някой е прекалил. Е, щом е прекалил, това моментално означава, че твърде дълго някой друг, прости ми, но ти си този някой друг, е позволил това да се случва, като през цялото време на това случване е осъзнавал този факт. Вдигането на врява и джангър са просто изпускане на парата, но не въдворяват ред и справедливост за дълго. Нарушителят в най-добрия случай е изтласкан за кратко време, но патардията не го е отучила, дори вероятно да го е направила по-резистентен към нея. Следващ път може и да не излезе от твоята територия, а просто да продължи с мотото “Викай си, не ми пречиш!”.

 ГРЕШКА 3

Влизаш в диспут, спориш, убеждаваш или противоречиш на този, който ти нарушава личните граници, защото смяташ, че по пътя на убеждаването ще го промениш и той ще спре да прави така. Възможно е да се опитваш да му покажеш своите рани и болки. Почти сигурно е, че ти се иска да получиш някакво възмездие, компенсация или поне извинение. Хубаво би било според усещането ти за справедливост да се постигне споразумение, с което ти се гарантират правата, свободите и териториалната цялост. Търсиш дипломатичен, мирен и добър начин, удовлетворяващ всички страни в дискусията и проявяваш склонност към компромиси само и само да има мир. Но в този момент не правиш нищо по-различно от това да нарушиш напълно самостоятелно своите лични граници.

 В коя грешка припозна твоя начин да очертаваш своето пространство?

Не се кори. Това са модели, които всички следваме, на които сме научени и за които не подозираме.
Най-важното сега е да си отговориш
Какво искаш ти като личност?
и
Как го искаш?

 Това са въпросите – пътепоказател към следващата статия, с която ще продължим темата за поставянето на граници.

 Очакваш ли я?

Втора част на Поставянето на лични граници

Трета част на Поставянето на лични граници

Ще започна с това, с което започнах първата част на тази статия: 

Не си егоист, щом темата ѝ те вълнува.

Просто си една от многото жени, чувствителни по въпроса дали да обичаш себе си, не е форма на егоизъм.

Заслужава си да повторя и казаното в края на статията: 

Любовта към себе си не е разумен егоизъм, а е любов.

Критерият за егоизъм е измежду всичките 16 разлики, които открих, между него и любовта към себе си. Първите 8 вече описах.

Продължавам със следващите още толкова.

9. Егоистът постоянно търси чуждо внимание, защото има нужда да е в неговия център. Иска да го хвалят и да му се възхищават. Няма значение за какво. Най-важното за него е, да е постоянно и от всички. Егоистът си има свои твърди правила и това е едно от тях. Ако някой го наруши, той не само бива игнориран, но и бива системно наказван от егоиста, докато не се върне в хора на пеещите похвални химни.

Когато преживяваш любовта към себе си, приемаш спокойно, както неодобрение и безразличие, така и похвала, и аплодисменти от другите.  И нещо особено важно – приемаш ги спокойно и от своя страна. Имаш смелостта да се упреквеш без да се самоунищожаваш или самоунижаваш. Имаш дързостта да отбелязваш дори малките си успехи и да ги използваш, за да те движат към по-големите. Харесваш се във всяка ситуация, независимо колко успешно или не си се представила. Просто вървиш напред и се развиваш.

10. Егоистът ненавижда себе си по принцип, затова е алчен и ненаситен за любов от вън. Той мисли, че се харесва и обича, но критериите му за това са изкривени и изопачени. Възприема любовта към себе си само чрез преживяването на удоволствие и в ненаситния си стремеж към следващи нови и нови. Абсолютно задължителен елемент на това изживяване е, то да бъде афиширано, за да предизвика завист или възхищение, които според егоиста представляват външната любов, от която той се нуждае.

Обичайки себе си, празнуваш живота си такъв, какъвто е. Самият акт на собственото съществуване, на това, че те има, на това, че си, е достатъчно силен аргумент да ти е добре. Чувстваш се в мир със себе си и не си зависима от друг или други, за да изпитваш любов. Просто разполагаш с нея през цялото време в изобилие за теб и в същото изобилие за всички други, защото няма какво да я ограничи.

11. Егоистът е недоволен от обстоятелствата, но не поема отговорност за случилото се или за бъдеща промяна. Той  е компетентен по всички проблемни и злободневни въпроси и знае как да оправи света. Това му дава право да критикува всичко и всеки. Прави го по шумен и брутален начин. В същото време не предприема нищо. Бърка реактивността си с липсващата му активност. Очаква светът да му целува краката и да поеме вината, че животът на егосита не е идеален.

Ако изпитваш любов към себе си, знаеш и силните, и слабите си страни. Приемаш се такава, каквато си. Приемаш и другите такива, каквито са те самите. Не си в постоянно състояние да поправяш света и да налагаш критерии за правилност.  Това не те лишава от ясни позиции и гледна точка. Поемаш пълна отговорност за нещата, които ти се случват или не се случват според плановете или очакванията ти.  

12. Егоистът постоянно навлиза през границите на другите. Такива граници на практика не съществуват за него и затова не ги зачита. Позволява си да го прави, нахлувайки във физическото лично пространство на хората, така и във вътрешния им мир. Настоятелно иска нещо и не понася отказ. 

Любовта към себе си ти помага да умееш да поставяш  граници и да съхраняваш себе си, и взаимоотношенията си. Обичаш партньора си силно без да си негова половина и не очакваш той да допълва твоята липсваща. Защото и двамата сте цялостни, както и всички други хора. Границите, които поставяш са прозрачни, но реални, различими и ясни. С любов излизаш от тях и пак с любов допускаш другите през тях. Ако тази любов липсва, границите се бетонират и са до небето. 

13.  Егоистът умее да натрапва поведение, което самият той определя като помощ. Тя най-често е нетърсена от никого. Егоистът е определил сам и според своите критерии, че това може да направи и иска да го направи, защото не му коства нещо особено или му е приятно. Често такава помощ има видими, конкретни измерения. Но от тази помощ се нуждае преди всичко самият егоист, защото чрез нея се изживява като добрият човек, какъвто е в своите очи. Ако успее да натрапи помощта си, след това очаква благодарност и демонстрира страдание, ако не я получи.

Когато си пропита от любов към себе си, проявяваш своята доброта и даваш подкрепа, но не на всяка цена. Умееш и да откажеш, като при това не нараняваш другите и не изпитваш вина. Това става възможно, защото когато се обичаш, уважението и зачитането от теб към другите и от тях към теб, е двустранен процес с еднаква интензивност. Наистина не се случва изведнъж, нито е нещо, което подлежи на възпитаване, на разговори с такава цел или на обучение. То просто се случва. Така, както се случва самата любов – естествено и леко.

14. Егоистът не е в състояние на възрастен, независимо на каква възраст е. Не може да постигне зрялост на личността си. Може да е високо образован, да има високо интелектуално равнище, но си остава емоционално незрял и коефициентът му на емоционална интелигентност е твърде нисък.

Любовта към себе си е в основата на емоционалния интелект. Прави те емоционално компетентна. Всяко твое действие е зряло и мъдро. Не поучаваш хората как да живеят, но те самите искат да живеят като теб. 

15. Егоистът създава негативно пространство около себе си. Независимо дали общува или просто пребивава някъде, хората около него не се чувстват добре. Той излъчва напрежение, каквото изпитва непрекъснато. Пропит е от него до такава степен, че го приема за естествено състояние и не познава спокоен и истински свободен живот. 

Когато обичаш себе си, в твоето обкръжение е приятно без особена причина, просто е хубаво около теб и с теб, и толкова. Независимо какво правиш, когато е от позицията на жената, която обича себе си, облагородяваш света – не само в периметъра около теб. Защото излъчваш любов и зареждаш с нея стъпките на твоя житейски път. Затова по него спонтанно тръгват и те следват. 

16. Егоистът е зависим от околните, от тяхното одобрение, възхищение и обслужване. Изпитва страх да не остане без тях. Може да са на разстояние, но е от значение да са на разположение. За него да е без тях, е равносилно на гибел. Егоизмът поглъща ресурси. Той практически е всепоглъщащ. 

Любовта към себе си е ресурсно чувство. Тя е чувство само за теб, но и за споделяне с другите.

Тя е истинското ти спасение от егоизма.