Промяната е нещо, което създава копнеж. Понякога нетърпимо силен. Само че как да я случи човек тази промяна е въпрос непоносимо стържещ отвътре.
Поставя си човек Цел – голяма, предизвикателна, с малко, повече или напълно изяснена конкретика и крайни резултати.
И пак да му се не види, пътят към нея се не види.
Вярно, слушали сме как по-мъдрите от нас казват, че пътят се открива, когато стъпим на него.
Ама къде е самият път? А! Това ли е? Ами той прилича на пътечка!..
Не на писта за излитане, още по-малко на космодрум.
Настъпва един смут, едно объркване, което разбърква като вихрушка стремежите човешки, възможностите, потребностите за ред и контрол, взаимоотношенията и смисъла. От всичко това не само, че не се ражда яснота, а направо създава световъртеж, от който като че ли човек тупва на земята. Остава на място в очакване пътят да се покаже и тогава Промяната да започне да се случва.
Всичко обаче е много просто. Всичко е пред очите на всички. Повтаря се всеки ден с търпелив преговор на материала за промяната от общодостъпен, безплатен и щедър на знание учител.
Великият майстор на промените, гуруто на времето, диригентът, чийто ритъм следваме безпрекословно.
Слънцето!
Умее ги то промените. Случва ги ден след ден, сезон след сезон, години, векове, епохи … Нищо не го отклонява от това, на което учи онези, които виждат урока.
Всеки ден в точен час, без закъснение или оправдание за бездействие, слънцето първо създава предчувствие за изгрев. Обагря, прокрадва светлина, деликатно, ненатрапчиво подготвя света за новия ден.
Не бърза, но с равномерно темпо започва да рисува първата слънчева пътека. Тя е още съвсем тясна, не се откроява, не обещава да е ослепителна.
Но ясно заявява, че денят започва, нощта напомня за себе си само по луната, от която е останала една финална дантелка, като облаче, за което след минути никой няма да си спомня.
Промяната е в ход и вече е необратима.
От там до онази лъчиста, необятно широка слънчева пътека има още работа да се свърши, още небесни дела да изтърколи слънцето. И то, нали е слънце, знае как и умее.
Ще си преподаде урока и до залез ще предаде щафетата на луната. За да може, който обича да учи по мрак, да има и за него как.
Това е моят метафоричен фото разказ от брега на морето.
В неговия финал ще споделя с теб представата си за пътя на Промяната.
В началото нейният път прилича на тясна, горска пътечка, която първо извежда от гората, а чак след това става по-широк коларски път. Малко поизровен и неравен, но все пак път, по който личи, че някой вече е вървял. Този път извежда по някое време на шосе, а по-нататък то се превръща в междуселищен път тук-так с някоя табела, но най-вече интуицията и увереността продължават да навигират. Едва след дълъг път, понякога в нищото, друг път завръщащ в противоположна посока, се ширва магистлала. Качествена, с означения и с връчена истинска навигация, благодарение на която, става ясно, че част от магистралата е и писта за излитане или кацане за желаещите да летят. Има и много ясно отклонение към космодрума, за излитащите в свободния космос.
Пътят на Промяната не е еднозначен, а променлив. Той е повече метафоричен, отколкото ясно очертан. На всяка педя от него има подкрепа, която може да е маскирана като опасност.
Пътят никога не се вижда докрай и също така никога не отправя рекламни послания и обещания за успех.
Защо ли?
Защото успехът е там по подразбиране. Също както слънцето по подразбиране изгрява и залязва всеки ден. Пред очите ни.
Това е вече трета поредна статия, посветена на личните граници. В нея, както и в първа, и втора част , все още няма да дам препоръка как се отстояват личните граници, защото все още има няколко въпроса, чиито отговори не търпят пренебрегване.
Един такъв въпрос е
Какво всъщност представляват личните граници?
Унифициран отговор няма, но краткият му вариант е:
Зависи от човека.
Колкото хора, толкова и индивидуални преценки за нещо толкова лично, колкото е това къде свършва моето аз и къде започва твоето.
Ще разгледам тези варианти един по един.
За начало обръщам поглед към пълната липса на граница.
Възможно е да я няма, защото тя никога не е поставяна било то несъзнателно или като съзнателен собствен избор на поведение. Поставянето ѝ би се възприело като посегателство върху друг или други. Може да пробуди тревожност да би някой да се почувства наранен, ранен или ограничен. Може би липсата на граница дава удовлетворението, че така правят добрите хора, грижовните, ангажираните, тези, на които може да се разчита, лоялните, хората с висок професионализъм и т.н.
Възможно е също някога, много отдавна границата бегло, набързо или небрежно да е била очертана като с тебешир. След много стъпки върху нея се е изтрила и заличила, до степен никой да не си спомня, че я е имало. Или под прикритието на добронамереност, любов и стремеж мир да има на всяка цена, липсва желание да вземе тебешира и да я очертае отново.
В тези случаи човек трудно би дал определение на понятие за лична граница. То ще изглежда мъгливо и абстрактно.
А аз продължавам с вариантите на отговор на въпроса какво са личните гланици. Възможен друг такъв е на граница, която е доста пластична. Тя ту угодно, ту притеснително отваря широки врати в нея. Ту строго и заплашително се издига висока и непревземаема. Различима граница е, но обусловена от външни фактори, според това в каква роля, в какъв статус, в каква житейска сфера човек се чувства застрашен или застрашава, създава близост или отхвърля. Такава граница по-скоро е широка зона, в която става договарянето врати ли ще се отварят или зидове ще се издигат.
Трети вариант на отговор биха дали хора, за които личната граница е не само позната и видима, но е свещена. За тях тя е нажежена до червено жичка, която потреперва неспокойно, дори само при нечия мисъл да я доближи. Такава лична граница може да се окаже минно поле без предупредителни знаци. Може да е високоволтов плет, готов да изпържи всяка прелитаща муха. Такива граници се пазят строго, но с цената на голям преразход на енергия и самота. Те гарантират дълбоки залежи на страх, срам, вина, ранимост, неувереност, които е важно да останат скрити за външния свят.
Всъщност какъвто и отговор да даде човек за неговата граница, по-интересното е не какъв е самият отговор, а от кога не е актуализиран. Защото границата, независимо дали я има или не и каква е в действителност, е точно такава не от днес. И също не от днес е такова и виждането за нея. Но човекът вътре в границата си се е променял през времето, ставал е по-мек и благ или по-твърд и коравосърдечен. Може би вече границата, която си има по подразбиране от памти века, да не му подхожда, да не му е по мярка. Както и животът, който води да не му е по мярка, защото го е оформил около тази отдавна неактуализира граница.
Ето така. Преди още да сме се замислили как да опазваме границите си е важно да видим дали първо да не ги променим и направим по-съответстващи на нас самите.
Преди да започнеш да свикваш да поставяш лични граници и да се стараеш да превърнеш това от плахо и нерешително едноактно действие в навик, има нещо.
Нещо много съществено, с което да се заемеш наистина сериозно преди това.
То е дълбоката основа, в която ще налееш бетона на успеха, който сега ти се струва невероятен.
Изглежда ти непосилен този успех, защото нали не умееш да поставяш граници и да ги очертаваш забележимо. Плашещо е, понеже не е твоето да ги отстояваш, камо ли да го правиш всеки път, когато се налага. А то си се налага, знаем го и двете. Успехът в начинанието така те кара да се съмняваш, че някога вече ще умееш да поставяш граници, че завързва стомаха ти като морски възел.
Не му се плаши на възела. Ако не може да се развърже, ще го разсечем.
Винаги има начин, да знаеш!
Един от тях е тази статия, с която ще подготвиш предстартово умението си да поставяш лични граници. Тя е посветена не на това как да го правиш. С това ще се заемем в следващата статия. В тази заедно с теб ще насочим сноп ярка светлина към случаите, когато в настоящия си живот не отстояваш позиция и граници. Статията ще ти помогне да видиш като на длан кога и при какви обстоятелства се случва това.
Защо е важно да им отделим внимание?
Ако допуснем, че ентусиазирано се втурнеш да поставяш границите си, преди да използваш моята идея да поизследваш настоящата си ситуация, има опасност да се случат три неща.
Едното е, че ще виждаш, че не си поставила гранници, след като вече е минал моментът, когато е било необходимо.
Второ – ще се гневиш както на ситуацията и хората, които са нарушили граничната ти зона, така и на себе си, но без това да води до какъвто и да било резултат или промяна.
Трето – ще задействаш някакво евентуално действие в стила на отстояването на личните ти граници, постфактум, което има вероятност само да усложни обстановката, но не и да регламентира твоите граници.
Много важен извод на този етап от статията е, че
Границите се отстояват адекватно тогава, когато нарушаването им бъде маркирано в момента на нарушаването им.
И още един извод.
Всяко последващо анализиране не е нищо повече от анализ и статистика, но само активен нов и вече променен модел на мислене и действие, водят до онази промяна, която имаш право да наречеш
„Вече мога да отстоявам своите граници!„
и която към този ден и час все още те тревожи.
Затова – напред към наблюдателността, вниманието и милосърдието към себе си.
С наблюдателност ще се превърнеш в Зоркото око за известно време (не завинаги), през което да виждаш себе си и какво правиш като страничен наблюдател.
С внимание ще зследваш случващото се.
И с милосърдие ще се отнасяш към себе си, дори да ти се иска да се обвиниш.
С въпросите по-долу ти помагам в тази нелека задача, но ти обещавам, че тя ще те подготви блестящо за бъдещи действия.
НАБЛЮДАТЕЛНОСТ
В кои сфери от своя живот не умееш да поставяш граници?
Във всичките ли непоставянето на граници се проявява по един и същ начин или има различни варианти на твоето поведение?
Какви са повтарящите се ситуации, когато се случва това?
Какво ги предшества?
Как можеш да различиш такива моменти, за да бъдеш подготвена?
Направи едно истинско разследване. Направи го хладнокръвно и безкритично. Просто наблюдавай. Може би е добър вариант да си записваш. Записвай просто фактите. Не им добавяй никаква емоционалност. Просто факти – какво, кога, с кого, при какви обстоятелства се случи, в коя сфера на живот. Забележи общото и повтарящото се между тях. Запиши изводи и прозрения.
ВНИМАНИЕ
Когато пропускаш да поставиш граница или да я запазиш, от какво се притесняваш или опасяваш в този момент?
Какво се случва с теб, когато границите ти са нарушени – как се чувстваш, какво преживяваш във физически план?
Какво се случва с нарушителя?
Внимателното вглеждане в детайлите на случващото се, ще ти подскаже докъде се е простряла зоната ти на комфорт, която си осигуряваш с непоставянето на граници. Да, няма грешка. Претоварваш се, не отказваш да поемеш още ангажименти, пренебрегваш себе си, забравяш за обещанието си да се грижиш за здравето и духа си и още по хиляди начини изпадаш в такива ситуации, в които има възможност някой да забележи твоя принос, да прояви благодарност към теб, да ти даде одобрението си или просто да те приеме. Все базисни копнежи и прекрасни усещания, от които се нуждаем всички и които можем не само да имаме, но да са и по-силно изразени, ако си позволим да поставяме граници. Затова на този етап е важно да видиш какво се случва. Отново е добре да записваш.
МИЛОСЪРДИЕ
Без него накъде?! Когато станем наблюдателни и започнем да вникваме в детайлите, може да се удивим, дори направо да се втрещим.
Това аз ли го правя?!
Аз ли постъпвам така?!
Направо не е истина!
В мига преди да позволиш в кръвта ти да се излее първата капка на омраза към себе и да образува коктейл с другите капки на гняв и разочарование, поеми въздух и докато го издишаш, заобичай себе си още по-силно. Точно в този миг заслужаваш обич и приемане повече от когато и да било.
Защото
Ти дръзна да видиш истината в очите!
Ти не избяга, когато видя каквото не ти харесва!
Ти направи всичко това, за да промениш себе си към по-добро, за да направиш живота си по-качествен, за да се радваш на по-хармонични взаимоотношения.
Не всеки би го направил, а много хора биха се придърпали обратно, дълбоко в зоната си на комфорт, където е познатото макар и болезнено поведение.
Ще ти кажа
Преди да спре да боли е страшно!
Но не страшно, понеже наистина е страшно, а страшно, защото е непознато.
Тази статия е за хора, които умеят да поставят граници, но им се налага да го правят твърде често. Това веднага събужда въпроса дали наистина умеят да поставят граници или само така си мислят.Тази статия ще е особено полезна и за онези, които си знаят, че това им е проблемна зона и искат да се научат как се прави.
За какво става дума по-долу?
За това кое поведение доста често е считано като такова, с което поставяме някого на място, с което посочваме къде е нашият личен периметър, през който не бива да се прекрачва, но все пак това не е истинско поставяне на граници или поне не върши работа за дълго.
Това са такива действия и такъв начин на мислене, които приличат на него и успешно го имитират, но които са неефективни и дори водят до обратен ефект като поощряват някой да повтори набезите си на наша територия.
Ще изброя по най-простичък начин три най-често допускани грешки.
ГРЕШКА 1
Това е мълчаливо и невидимо поставяне на граници.При него не отронваш и дума, защото считаш, че щом другият е от твоето обкръжение, то той автоматично знае какво си мислиш и на същия автопилот разбира посланието ти. Такива хора считаме, че са нашите близки от семейството, любимите ни хора, приятелите, колегите и др.Същият този човек по силата на твоето мълчание би трябвало да знае и как да се държи, респективно как да не нарушава границите ти и да умее да се съобразява с теб. Опасна самозаблуда е, когато имаш подобни идеи, да ти се привижда, че насреща получаваш това което очакваш, но това да е само във въображението ти.
Друг аспект на мълчаливото поставяне на граници е вътрешният диалог, който постоянно въртиш в ума си като филм. Той не слиза от екран с години, само че този филм го гледаш единствено ти, както и ти си му главен герой, режисьор и сценарист и само от време на време редактираш част от диалога.
Истината е, че такъв диалог не излиза наяве, остава в някаква твоя тайна и като такава не върши абсолютна никаква работа за опазване на границите ти. Това, което се случва, е, че усилва твоето страдание от факта, че много ясно осъзнаваш границите си – без да ги маркираш, но не по-малко ясно виждаш и нарушаването им без да предприемаш нещо.
ГРЕШКА 2
Маркираш нарушената територия гръмогласно, крещейки, тръшкайки врати или нещо в този творчески дух на справедливия ти гняв. Когато това се случи, си на етап, в който усещаш, че повече не може така. Някой е прекалил. Е, щом е прекалил, това моментално означава, че твърде дълго някой друг, прости ми, но ти си този някой друг, е позволил това да се случва, като през цялото време на това случване е осъзнавал този факт. Вдигането на врява и джангър са просто изпускане на парата, но не въдворяват ред и справедливост за дълго. Нарушителят в най-добрия случай е изтласкан за кратко време, но патардията не го е отучила, дори вероятно да го е направила по-резистентен към нея. Следващ път може и да не излезе от твоята територия, а просто да продължи с мотото “Викай си, не ми пречиш!”.
ГРЕШКА 3
Влизаш в диспут, спориш, убеждаваш или противоречиш на този, който ти нарушава личните граници, защото смяташ, че по пътя на убеждаването ще го промениш и той ще спре да прави така. Възможно е да се опитваш да му покажеш своите рани и болки. Почти сигурно е, че ти се иска да получиш някакво възмездие, компенсация или поне извинение. Хубаво би било според усещането ти за справедливост да се постигне споразумение, с което ти се гарантират правата, свободите и териториалната цялост. Търсиш дипломатичен, мирен и добър начин, удовлетворяващ всички страни в дискусията и проявяваш склонност към компромиси само и само да има мир. Но в този момент не правиш нищо по-различно от това да нарушиш напълно самостоятелно своите лични граници.
В коя грешка припозна твоя начин да очертаваш своето пространство?
Не се кори. Това са модели, които всички следваме, на които сме научени и за които не подозираме.Най-важното сега е да си отговоришКакво искаш ти като личност?иКак го искаш?
Това са въпросите – пътепоказател към следващата статия, с която ще продължим темата за поставянето на граници.
Ще започна с това, с което започнах първатачаст на тази статия:
Не си егоист, щом темата ѝтевълнува.
Просто си една от многото жени, чувствителни по въпроса дали да обичаш себе си, не е форма на егоизъм.
Заслужава си да повторя и казаното в края на статията:
Любовта към себе си не е разумен егоизъм, а е любов.
Критерият за егоизъм е измежду всичките 16 разлики, които открих, между него и любовта към себе си. Първите 8 вече описах.
Продължавам със следващите още толкова.
9. Егоистът постоянно търси чуждо внимание, защото има нужда да е в неговия център. Иска да го хвалят и да му се възхищават. Няма значение за какво. Най-важното за него е, да е постоянно и от всички. Егоистът си има свои твърди правила и това е едно от тях. Ако някой го наруши, той не само бива игнориран, но и бива системно наказван от егоиста, докато не се върне в хора на пеещите похвални химни.
Когато преживяваш любовта към себе си, приемаш спокойно, както неодобрение и безразличие, така и похвала, и аплодисменти от другите. И нещо особено важно – приемаш ги спокойно и от своя страна. Имаш смелостта да се упреквеш без да се самоунищожаваш или самоунижаваш. Имаш дързостта да отбелязваш дори малките си успехи и да ги използваш, за да те движат към по-големите. Харесваш се във всяка ситуация, независимо колко успешно или не си се представила. Просто вървиш напред и се развиваш.
10. Егоистът ненавижда себе си по принцип, затова е алчен и ненаситен за любов от вън. Той мисли, че се харесва и обича, но критериите му за това са изкривени и изопачени. Възприема любовта към себе си само чрез преживяването на удоволствие и в ненаситния си стремеж към следващи нови и нови. Абсолютно задължителен елемент на това изживяване е, то да бъде афиширано, за да предизвика завист или възхищение, които според егоиста представляват външната любов, от която той се нуждае.
Обичайки себе си, празнуваш живота си такъв, какъвто е. Самият акт на собственото съществуване, на това, че те има, на това, че си, е достатъчно силен аргумент да ти е добре. Чувстваш се в мир със себе си и не си зависима от друг или други, за да изпитваш любов. Просто разполагаш с нея през цялото време в изобилие за теб и в същото изобилие за всички други, защото няма какво да я ограничи.
11. Егоистът е недоволен от обстоятелствата, но не поема отговорност за случилото се или за бъдеща промяна. Той е компетентен по всички проблемни и злободневни въпроси и знае как да оправи света. Това му дава право да критикува всичко и всеки. Прави го по шумен и брутален начин. В същото време не предприема нищо. Бърка реактивността си с липсващата му активност. Очаква светът да му целува краката и да поеме вината, че животът на егосита не е идеален.
Ако изпитваш любов към себе си, знаеш и силните, и слабите си страни. Приемаш се такава, каквато си. Приемаш и другите такива, каквито са те самите. Не си в постоянно състояние да поправяш света и да налагаш критерии за правилност. Това не те лишава от ясни позиции и гледна точка. Поемаш пълна отговорност за нещата, които ти се случват или не се случват според плановете или очакванията ти.
12. Егоистът постоянно навлиза през границите на другите. Такива граници на практика не съществуват за него и затова не ги зачита. Позволява си да го прави, нахлувайки във физическото лично пространство на хората, така и във вътрешния им мир. Настоятелно иска нещо и не понася отказ.
Любовта към себе си ти помага да умееш да поставяш граници и да съхраняваш себе си, и взаимоотношенията си. Обичаш партньора си силно без да си негова половина и не очакваш той да допълва твоята липсваща. Защото и двамата сте цялостни, както и всички други хора. Границите, които поставяш са прозрачни, но реални, различими и ясни. С любов излизаш от тях и пак с любов допускаш другите през тях. Ако тази любов липсва, границите се бетонират и са до небето.
13. Егоистът умее да натрапва поведение, което самият той определя като помощ. Тя най-често е нетърсена от никого. Егоистът е определил сам и според своите критерии, че това може да направи и иска да го направи, защото не му коства нещо особено или му е приятно. Често такава помощ има видими, конкретни измерения. Но от тази помощ се нуждае преди всичко самият егоист, защото чрез нея се изживява като добрият човек, какъвто е в своите очи. Ако успее да натрапи помощта си, след това очаква благодарност и демонстрира страдание, ако не я получи.
Когато си пропита от любов към себе си, проявяваш своята доброта и даваш подкрепа, но не на всяка цена. Умееш и да откажеш, като при това не нараняваш другите и не изпитваш вина. Това става възможно, защото когато се обичаш, уважението и зачитането от теб към другите и от тях към теб, е двустранен процес с еднаква интензивност. Наистина не се случва изведнъж, нито е нещо, което подлежи на възпитаване, на разговори с такава цел или на обучение. То просто се случва. Така, както се случва самата любов – естествено и леко.
14. Егоистът не е в състояние на възрастен, независимо на каква възраст е. Не може да постигне зрялост на личността си. Може да е високо образован, да има високо интелектуално равнище, но си остава емоционално незрял и коефициентът му на емоционална интелигентност е твърде нисък.
Любовта към себе си е в основата на емоционалния интелект. Прави те емоционално компетентна. Всяко твое действие е зряло и мъдро. Не поучаваш хората как да живеят, но те самите искат да живеят като теб.
15. Егоистът създава негативно пространство около себе си. Независимо дали общува или просто пребивава някъде, хората около него не се чувстват добре. Той излъчва напрежение, каквото изпитва непрекъснато. Пропит е от него до такава степен, че го приема за естествено състояние и не познава спокоен и истински свободен живот.
Когато обичаш себе си, в твоето обкръжение е приятно без особена причина, просто е хубаво около теб и с теб, и толкова. Независимо какво правиш, когато е от позицията на жената, която обича себе си, облагородяваш света – не само в периметъра около теб. Защото излъчваш любов и зареждаш с нея стъпките на твоя житейски път. Затова по него спонтанно тръгват и те следват.
16. Егоистът е зависим от околните, от тяхното одобрение, възхищение и обслужване. Изпитва страх да не остане без тях. Може да са на разстояние, но е от значение да са на разположение. За него да е без тях, е равносилно на гибел. Егоизмът поглъща ресурси. Той практически е всепоглъщащ.
Любовта към себе си е ресурсно чувство. Тя е чувство само за теб, но и за споделяне с другите.
Ако четеш тази статия, не си егиост. Егоистът не счита себе си за егоист. Никога не изпитва тревога по този въпрос и затова дори не би обърнал внимание на статия като тази.
Може би обаче те тревожи въпросът любовта към себе си не е ли егоизъм. Като майка, съпруга, любима или дъщеря се питаш: Правилно ли е да обичам себе си? Не е ли егоистично от моя страна? Няма ли да нараня или ощетя някого, ако обичам себе си?
Сигурно изпитваш вина, че това е лошо или чуваш натяквания, че мислиш само за себе си. Или част от възпитанието ти включва модела на себеотричане, в което да пренебрегваш себе си е с ранга на ценност. Затова всеки път, когато се смилиш към себе си и почувстваш любов към своето аз, се упрекваш и бързаш да проявиш и докажеш любов към другите, а себе си да забравиш и да се поставиш на заден план.
Но, едно голямо НО, тези съмнения в необходимостта на обичта към себе си или отъждествяването ѝ с егоизма, не те правят егоист нито означават, че си. Нищо подобно! Любовта не се изчерпва и не става по-студена, от това, че обичаш себе си.
Предлагам ти подкрепа в 16 твърдения, във всяко от които има паралел между егоиста и жената, която се обича. Респективно същото се отнася и до мъжете. В тези твърдения ще видиш кривото огледало на убежденията, заради които изпитваш съмнения и се самообвиняваш. Ще се успокоиш и ще се заобичаш. Поне, докато четеш, а после може да опиташ и импровизираш в реалния живот.
Да започваме!
1. Егоистът е користен във всичко, което прави. Всяко нещо е насочено към неговата лична облага. Дори, когато изразява или дава любов, очаква да получи любов или нещо друго в замяна. За него това е толкова естествено, че му се получава на автопилот, без дори да се замисля, че действа, воден от такива подбуди. Не си струва да го убеждаваме, че е егоист. В представите си за себе си, той може би е алтруист.
Когато се обичаш, знаеш как да обичаш. Сърцето ти умее да обича. И себе, и другите. Правиш го безкористно и безусловно, не правиш нищо, с което да заслужиш любов, нито обичаш, само ако чувстваш и си сигурна, че те обичат. Като се обичаш, намираш това за естествено, когато го виждаш и в другите, подкрепяш ги в това и се радваш. Когато не обичаш себе си, а само другите, е много вероятно да вярваш в следното: заслужаваш да обичаш себе си, когато те те обичат, а ще те обичат, ако ти даваш все повече и повече любов. Каква е причино-следствената връзка? Ако я откриеш, пиши ми. Аз, често, не я виждам.
2. Егоистът има чувство за собствено превъзходство над другите, възприема себе си като единствено прав и не търпи мнение, различно от неговото. Критика към него нажежава възмущението му и в същото време е безсмислена, защото егоистът е съвършен за себе си и не подлежи на промяна, която идва отвън. При разтърсващи събития промяната би дошла отвътре и има шанс да разпука егиозма на егоиста.
Когато изпитваш любов към себе си, ставаш спокойна и толерантна. Приемаш, че всеки е един различен свят и си съгласна с това. Знаеш, че другият има своя истина и картина за света и с това го прави красив и многообразен. Любовта към себе си те прави устойчива на критика, от която взимаш нещо градивно без то да те разруши.
3. Егоистът не съчувства на другите, но очаква да го съжаляват. Съпричастността му е толкова чужда, че напада яростно всяка проява на съпричастност, описвайки я като злонамерена, опасна или ненужна. Негова цел става да принизи или унижи хората, които проявяват или получават съпричастност.
Като обичаш себе си, умееш да си добра и мила към себе си. Не ти е необходимо да те съжаляват и не ти се налага да влизаш в ролята на жертва. Не е нужно да страдаш, за да привлечеш външно внимание. Просто имаш всичко това в изобилие. Най-вече, защото източникът на любов си ти самата и я чувстваш в 100% от времето. Тя не се изчерпва, като обичаш себе си, а на обратно – има за всички. Лесно е да привлечеш любов и тя сама идва при теб. А емпатията, съчувствието и съпричастността от твоя страна към другите се случват с лекотата, с която дишаш.
4. Егоистът се дразни, ако някой друг получава внимание, грижи, съчувствие. Егоистът е убеден, че ако в неговия живот липсва нещо, това нещо трябва да му бъде дадено по подразбиране. Ако някой разполага с такова нещо, това провокира завист и озлобление у егоиста, че не е дадено на него.
Любовта към себе си ти позволява да знаеш какво искаш и още по-важно – как да го имаш без да е за сметка на някой друг, нито някой друг да е длъжен да ти го осигури. Да живееш по такъв начин, не само не ощетява хората около теб, а ги увлича, мотивира, вдъхновява и те да заобичат себе си и да знаят какво искат ОТ и ЗА себе си.
5. Егоистът счита другите, че са длъжни да действат в негова полза, но трябва да са му благодарни за това. Самият той е лишен от чувството на благодарност и признателност. Не вижда защо и на кого, а и това би го накарало да се почувства като равен с него, което е напълно недопустимо. Егоистът винаги и във всичко е над.
Любовта към себе си те прави човек признателен и благодарен на всички, дори да няма специална причини за това. Достатъчно ти е, че ги има в твоя живот. Любовта към себе си допълва мъдростта и смирението в теб. Това се случва спонтанно и естествено.
6. Егоистът манипулира и се възползва от другите, за да стане по неговата. Той разполага с богат инструментариум и майсторски борави с него, за да провокира и предизвиква чувство на вина, срам, съмнения, страх и др. С помощта на страданията, които предизвиква у другите, си подсигурява най-доброто стечение на обстоятелствата, които се движат под негов диктат.
Като имаш здрава връзка със себе си, основана на любов към себе си, имаш здрави и почтени взаимоотношения. Не хабиш енергия, сили и други ресурси да задвижваш събитията манипулативно, нито се налага да ги контролираш. Живееш в мир със себе си и с външния свят.
7. Егоистът не умее да прощава, като в същото време всички са грешни пред него в неговите очи в една или друга степен. Той е потърпевш, с него са злоупотребили, на него нещо му дължат . Понеже всичко му се полага, не може да прощава, но има за какво да натяква, мърмори и досажда.
Любовта към себе си облагородява и теб, и другите. Защото еднакво лесно обичаш безкористно и безусловно себе си и тях. От такава позиция всички са равни и по силата на това, че всъщност и грешката е правилна, прошката ти се удава без болка, страдание или неудобство. Просто прощаваш и продължаваш напред.
8. Егоистът не дава нищо, не е щедър. Дори и да има, дори и в излишък, няма да даде, защото другият трябва да заслужи това. Единствен вариант да му се откъсне от сърцето е, ако потиска или унижава до крайна степен, когато усещането му за сила и власт, му позволят да даде.
Когато обичаш себе си, живееш леко. Простотата на живота те радва постоянно и затова даваш със същата радост. Даваш, не защото имаш в повече, а заради удовлетворението и обмена на чувства и енергия.
Това е само половината. Има още толкова във втора част на тази статия. Преди нея е много важно да отбележа, че любовта към себе си не е доста модерният термин “разумен егоизъм”. Не е!
Това е любов. Ако те озадачава малко или повече, е защото не си я изпитвала тази любов към себе си. Не си си я позволила до сега в пълния ѝ размах. Но тя винаги е в теб. Там е и те чака да се запознаете, да я допуснеш и да повярваш в нея. Другото ще го свърши тя. Само поискай.
Този уебсайт използва "бисквитки". Моля, приемете или вижте повече информация тук.
Privacy & Cookies Policy
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these cookies, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may have an effect on your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.