от Albena Slavova | май 3, 2026 | коучинг, лично
Как открихте пътя към личното щастие и защо решихте да го споделите с останалите?
Дълго време живеех в едно особено състояние – имах достатъчно, но не изпитвах истинско щастие. Нямах основание да кажа, че съм нещастна, но вътрешно усещах липса на смисъл и удовлетворение най-вече във връзка с работата ми.
Това, което най-силно потисках, беше един дълбок вътрешен порив, който стоеше заключен в мен и не намираше своя език и форма да бъде изразен.
Срещата ми с коучинга промени всичко и раздели живота ми на преди него и след това. В коучинга не просто открих нова професия, а преоткрих себе си. Това беше моментът, в който си позволих пълна кариерна промяна – решение, което изискваше решителност и смелост, но се оказа напълно правилно за мен.
Оттогава вече повече от десет години не просто вървя по този път, а придружавам и други по техния. И днес мога да кажа спокойно: аз съм щастлив човек и знам как става.
Споделям това с другите, защото съм убедена, че щастието не е химера, привилегия или случайност. То е възможно и всеки има право на това.
Кой беше най-важният урок, който научихте по пътя към постигането на PCC сертификацията си към International Coaching Federation (ICF)?
Трудно е да откроя само един урок, защото подготовката за PCC сертификацията е една дълбока трансформация на професионално и личностно ниво едновременно. Ако трябва да го обобщя, бих казала, че това беше урок по баланс.
Мекотата, финесът и уважението към човека срещу мен винаги са били мой стил на работа. Но големият ми урок беше да се науча да съчетавам амбицията си за развитие със смирение. Да не „натискам“ процеса, а да му позволя да се разгърне. Научих се да доизпипвам в дълбочина всеки детайл, без да бързам.
Разбрах, че истинският професионализъм не е в това да бързаш към следващото ниво, а в узряването във всяка стъпка – винаги в името на клиента.
Това оказа влияние не само върху начина ми на работата, но и върху начина, по който разбирам живота и го живея.
Каква е разликата между коучинг и психотерапия?
Коучингът и психотерапията имат различен фокус.
Психотерапията работи с преживявания, болки и травми от миналото и подпомага тяхното изцеление.
Коучингът е стъпил в настоящия момент – тук и сега – и е насочен към това какво човек иска да създаде и постигне в живота си оттук нататък. Коучингът не лекува, не прави терапия, не дава съвети или универсални алгоритми за успех.Той е партньорство, чрез което клиентът е подкрепен да намира свои индивидуални решения и да разгръща максимално своя потенциал.
Какъв е потенциалът на коучинга да внесе положителна промяна в живота ни?
Потенциалът на коучинга е огромен, защото той активира вътрешните ресурси на човека – често такива, за които не подозира.
Основната сила тук е в авторството. Когато с помощта на коучинга човек достигне до собствените си решения, той ги следва с много по-голяма увереност и лична мотивация, отколкото когато идват отвън.
Именно това превръща промените и успехите в живота му не просто в еднократни събития, а в устойчиви и удовлетворяващи процеси.
Кои са най-честите проблеми сред съвременните професионалисти, които водят до напрежение и липса на удовлетвореност?
Един от най-честите проблеми, с които хора от различни професии се обръщат към мен, е прегарянето (бърнаут). Смята се, че то е резултат от постоянен стрес и претоварване, но според моя опит причините са по-дълбоки.
В основата почти винаги стои липсата на смисъл или усещането, че това, което правим, вече е лишено от него. Към това се добавя и невъзможността да видим реалния резултат от труда си – полагаме усилия, но не усещаме тяхната стойност.
Друг отежняващ фактор е отдалечаването от самите нас. Често човек изпълнява чужди цели, следва външни очаквания и прави компромиси заради престиж или блага, без да чува собствения си вътрешен глас.
Именно тази загуба на смисъл и връзка със себе си стои в основата на напрежението и неудовлетвореността.
Как коучингът може да помогне?
Коучингът помага, като създава защитено пространство, където човек да се абстрахира от външния шум, да се обърне към себе си и да види ясно какво наистина иска.
Често отговорите изненадват, но именно тази яснота показва къде се коренят трудностите и накъде е неговият собствен път.
Най-ценното е, че коучингът не остава на ниво прозрение, а подкрепя това разбиране да се трансформира в реални действия и промяна.
Каква е целта на предлаганите от вас коучинг курсове – да превърне и нас в професионални коучове или да ни помогне да се справяме с житейските предизвикателства?
И двете. Всъщност едното неизбежно води до другото.
Моето авторско обучение „Коучинг фар“ е създадено по стандартите на ICF (International Coaching Federation) за Level 2 и дава възможност за последваща сертификация като ACC (Associate Certified Coach) или PCC (Professional Certified Coach).
То подготвя участниците да практикуват коучинг на високо ниво – както като самостоятелна професия, така и като подход, който може да се интегрира в различни области, като преподаване, психология, HR, управление на екипи и др.
Моята цел е да създам среда за задълбочена теоретична и практическа подготовка, като същевременно подкрепя участниците в тяхното израстване като личности.
Изучаването на коучинг само по себе си е дълбоко трансформиращ процес. То променя мисленето, разширява мирогледа и изгражда нови, жизнеутвърждаващи нагласи, които ни правят по-устойчиви пред житейските предизвикателства.
Защо избрахте името „Коучинг фар“ за Вашето обучение?
Избрах името „Коучинг фар“, защото нивото на майсторство, към което водя моите курсисти, не е просто трупане на техники. То е процес на изграждане на идентичност – вътрешна стабилност, цялостност и зрялост.
Моята мисия е да ги подкрепя да заемат позиция, в която коучингът е тих, но дълбок и въздействащ. Не просто да прилагат знания и умения, а започват да въплъщават коучинга.
Фарът е символ на устойчивост и присъствие. Той осветява, вдъхва доверие и дава надежда, като същевременно оставя свободата на избора на посока. Точно както аз работя с моите курсисти.
Какъв е профилът на хората, които посещават вашите коучинг курсове?
Хората, които идват в моите курсове, са осъзнати, търсещи и силно мотивирани за развитие. Много от тях са на етап на кариерна промяна или преминават през лични трансформации, които ги подтикват да търсят нов смисъл и посока. Някои практикуват помагащи професии или са в бизнес среда, в която искат да внесат по-различен стил на комуникация.
Важна част от „Коучинг фар“ е неговата социална мисия. Обучението е създадено така, че да дава възможност за професионална онлайн реализация на хора, за които това е не само удобство, а необходимост. То протяга ръка към хора с ограничена подвижност или майки на деца със специални потребности, които поради това са у дома и не могат да упражняват своите професии.
Общото между всички участници е, че са визионери – хора, които не само търсят промяна за себе си, но и искат да бъдат част от промяната за другите и за обществото.
Кое е най-важното нещо, което искате те да научат по време на обучението си и да превърнат в част от живота си?
Най-важното, което бих искала да научат, не са само знанията и практическите умения. Искам да им предам отношението към коучинга – любовта към него, вдъхновението и отдадеността към практиката. Деликатността и етичността в отношението към клиентите. Търпението и смирението, с които да извайват професионализма си.
За мен е важно да повярват истински в себе си и в своите възможности. Да знаят, че когато нещо е имало енергията да стане тяхна мечта, то носи в себе си потенциала да се реализира.
И да имат смелостта да го последват.
Какво можем да очакваме от организираните от вас ритрийти?
За осма поредна година провеждам ритрийти два пъти годишно в партньорство с Таня Иванова. В рамките на четири дни, сред тишината на чиста природа, създаваме пространство, в което жени, често непознати помежду си, изграждат доверие и се потапят в топла, сърдечна и приятелска атмосфера.
По време на ритрийта участничките се свързват по-дълбоко със себе си, откриват нови гледни точки, а енергията и вътрешният им баланс се усилват.
За всяко издание подготвям изцяло нови, авторски практики под формата на арт коучинг и игрови преживявания, които са едновременно леки и забавни, но и дълбоко трансформиращи.
Ефектът, който хората отнасят със себе си, е усещане за обновление, спокойствие и вътрешна хармония, което остава дълго след самия ритрийт.
Можете ли да споделите с нас случай от практиката си (при спазване на конфиденциалност), който показва възможностите на коучинга за позитивна трансформация на живота?
Като професионалист, обвързан с Етичния кодекс на ICF, се придържам към абсолютна конфиденциалност и се въздържам да разказвам конкретни случаи. Но има нещо, което наблюдавам отново и отново в практиката си и което мога да си позволя да споделя.
Клиентите идват с различни конкретни теми, но промяната, която настъпва след нашата работа, често надхвърля първоначалния фокус. С промяната в мисленето и нагласите им започва да се променя и начинът, по който действат. Това естествено се разпростира и в други сфери от живота им и го променя в дълбочина.
Нерядко се подобряват взаимоотношенията им, дори когато това не е било тема на нашата работа. Отразява се благотворно и на здравето им, защото връзката между психика и тяло е реална и съществена.
Именно в тази тиха, но дълбока и мощна възможност за промяна виждам голямата стойност и сила на коучинга.
от Albena Slavova | апр. 17, 2026 | коучинг, лично, мотивация, вдъхновение
В началото ще сложа думата. Защо Assessor ли? Ако използвам думата оценител, веднага влизам в противоречие с нещо основополагащо в коучинга – неговата безоценъчност.
Затова приемете тази професионална, словесна забежка от моя страна и останете, за да разберете какви са функциите на Assessor-а в коучинга и как това се отнася до мен.
Има моменти в професионалния път, които не са просто следваща стъпка, а естествено продължение на нещо вътрешно узряло. За мен такъв момент беше решението да премина през специализираното обучение за Assessor.
Това не беше просто допълване на професионалните знания. Не беше още един сертификат. Споделяла съм вече, че моят стремеж към нивото PCC (Professional Certified Coach) в рамките на ICF(International Coaching Federation) никога не е бил самоцел. Още от самото начало на идеята ми за това той беше свързан с нещо много по-дълбоко. С възможността да предам нататък.
Да създам среда, в която коучингът не просто се учи, а се въплъщава.
Каква е ролята на Assessor-а в това?
Всяко сериозно, професионално обучение по коучинг по стандартите на ICF (International Coaching Federation) предоставя възможност на студентите в него да получат цялостна оценка на професионалната си подготовка. Това не е оценяване с метрична система в най-прекия смисъл, с който сме свикнали от училище или университета.
Това е всеобхватна, пълноценна обратна връзка на представянето на коуча, която без да спестява онова, което не е постигнато, е етична. А въз основа на постигнатото, вдъхновява и окрилява. Това е майсторство на обективизма и подкрепата. Нещо, което рядко срещаме в обичайния си живот.
В професионалния коучинг има един фин, но съществен момент. Моментът, когато коучът има потребност от менторска подкрепа или насоки за развитието му към по-високо ниво на сертификация. Точно тогава професионалната роля на Assessor-а е безценна.
Тя се проявява в умението да разпознава и чува нюансите в тишината, в думите, в енергията между коуча и клиента. В дълбочината на партньорството помежду им или в закотвянето върху техники и липсата на присъствие.
Какъв е пътят дотук?
Обучението за Assessor не е нещо, до което се достига случайно. То би могло да е естественото продължение като лична инициатива на онези, които вече са извървели пътя до PCC. Самият процес на подготовка за Assessor изисква спиране, осмисляне и натрупване на опитност и мотивация. В него има много слушане. Много прецизност. И най-вече много търпение и смирение пред процеса на израстване и развитие на колегите.
Днес зад гърба си имам над 50 часа специализирано обучение в посоката да бъда Assessor. Но по-важното е, че това знание ми предоставя ново професионално зрение.
Какво дава това на практика?
Ролята на Assessor-а не е титла. Тя е отговорност и възможност.
Възможност да подкрепям коучове в тяхното професионално израстване. Да бъда обективно огледало, което помага за разпознаване на нивото, на което се намират в момента. Да съдействам в подготовката за сертификация, включително за PCC.
Тази работа е сърцето на обучението „Коучинг фар“, където подкрепям курсистите да изграждат своята професионална идентичност. Тя е и отделна възможност за всеки коуч извън обучението, който търси задълбочена менторска визия за себе си.
Ако трябва да обобщя смисъла на този етап, бих го нарекла просто: предаване нататък.
Всичко, което съм учила, преживяла и изградила в работата си, намира своя естествен израз в това да го споделям. Не като суха теория, а като присъствие, отношение и разбиране. Да бъда Assessor означава да съм опора за другите да достигнат своето ниво, без да ги водя насила, а като съм до тях, за да го разпознаят сами.
В крайна сметка, това не е история за квалификация. А за това как един път, извървян с отдаденост, се превръща във възможност да осветявам пътя и на други.
Ако в началото коучингът беше за мен откриване на себе си, днес той е начин да бъда до тях в тяхното собствено откриване.
P.S. Буквално в настоящия момент ICF обяви новината за въвеждането на квалификацията Mentor Coach Qualification (MCQ). Тази промяна подчертава още по-силно ролята на Assessor-ските умения, които описах в статията, като отлична основа в засиления процес на менторинг в обучителните програми, акредитирани от ICF.
от Albena Slavova | мар. 6, 2026 | коучинг, личностно израстване, Откровено за коучинга, реализация
В последните години идеята за учене през целия живот се превърна в един от най-силните културни феномени на нашето време.
Курсове, семинари, обучения, програми за личностно развитие. Възможностите за учене са повече от всякога. Хората четат, включват се в обучителни курсове, участват в групи, търсят нови гледни точки. Те се стремят да разберат себе си по-добре, да разширят хоризонтите си, да намерят нова посока в професионален или личен план.
И в това има нещо наистина красиво. То говори за изконния ни човешки стремеж да израстваме, за желанието ни да живеем по-добре.
Да не оставаме там, където сме.
Да ставаме по-добри.
Да откриваме нови възможности в себе си и в света.
Този импулс за постоянно учене обхвана едновременно не едно поколение от хора, които не приемат живота като нещо завършено и фиксирано, а като процес на постоянно разгръщане.
Но паралелно с него постепенно започва да се появява и едно по-тихо усещане, че нещо не е както бихме искали, въпреки целия учебен устрем.
Усещането, че въпреки всички обучения, дипломи и сертификати, въпреки новите знания и осъзнатост, нещо съществено остава непроменено. Не просто нещо. Животът ни си остава същият.
А това предизвиква вътрешен конфликт между реалността и желанията, усещане за неудовлетвореност и тревогата, че не е ясно какво ги поражда.
Капанът на двуизмерното развитие
В контекста на ученето през целия живот развитието действително се случва. Но често то остава в една специфична двумерна плоскост.
Първото ѝ измерение е знанието на новите концепции, модели и разбирания, които усвояваме.
Второто измерение е вдъхновението от прозрението, че е възможен друг начин на живот.
Това може да бъде много мощна комбинация. Но понякога тя е илюзорна.
Защото може да създаде усещане за движение, растеж и промяна, които в действителност никога не се случват. Когато развитието остава само в тези две измерения, постепенно в живота на човека се появява едно трудно назовимо чувство.
То не идва веднага. Не се появява след първото обучение.
Нито след второто. Появява се по-късно.
След още една програма.
След още един семинар.
След още едно вдъхновяващо преживяване.
И тогава човек започва да усеща нещо странно. Той знае повече.
Разбира повече. Вижда себе си и живота си по друг начин.
Но когато се огледа в огледалото на реалността си, открива, че структурата на живота му почти не се е променила. Работата е същата. Достигнала е предела на възможностите, които предлага. И дори да има кариерно израстване, вътрешната пустота не се запълва.
Взаимоотношенията са на същото ниво. Посоката във всекидневието е същата. Дори ако е обходил половината свят. Потенциалът е по-осъзнат. Но остава до голяма степен неразгърнат.
И тогава се появява едно смущаващо вътрешно противоречие. От едната страна стои убеждението за развитие и надграждане. От другата – усещането за застой, безсмислие и липса на радост.
Когато вдъхновението не е достатъчно
Това преживяване често поражда объркване. Понякога дори вина или друг вид авторегресия.
„Може би не съм усвоил достатъчно това, което съм научил.“
„Може би трябва още да уча.“
„Може би следващото обучение ще бъде различно.“
„Може би другият преподавател, ментор или експерт ще ми даде, това, от което имам нужда.“
И така започва едно лутане от програма към програма в търсене на липсващия елемент. Без него човек може дълго време, понякога цял живот, да продължава да се развива интелектуално.
Да натрупва знания. Да обогатява разбирането си за света. Да постига материален успех или висок статус. Но вътре да остава същият копнеж. Същата пустота от това, че нещо важно липсва.
Тогава развитието започва да прилича на движение в кръг.
Нов курс.
Нова идея.
Ново вдъхновение.
И после отново връщане към изходната точка. Това не означава, че ученето е безсмислено. Означава само, че в него липсва още едно измерение.
Оста Z: Третото измерение на смисъла
Това липсващо измерение може да се опише като оста Z – третото измерение на личното и професионалното развитие. Ако знанието и вдъхновението създават двуизмерна плоскост, то оста Z добавя нещо съвсем различно. Придава дълбочина на смисъла и височина на посоката.
Придава задълбоченост и извисеност. Именно с тях започва истинската промяна.
Оста Z е мястото, в което развитието престава да бъде само функция на мисълта и започва да се превръща в движение на самия живот.
В този момент знанието и вдъхновението вече не са само преживяване. Те започват да се превръщат в реалност.
Мащабиране: От знание към съзидание
Разсъждавайки върху тази липсваща трета ос, постепенно започнах да формулирам едно понятие, което нарекох мащабиране.
Същинската промяна започва, когато се променя самият мащаб на живота. Когато човек излезе от двумерната му плоскост и навлезе в друго, по-дълбоко измерение.
Точно това наричам мащабиране. То не означава просто да научиш още нещо. Нито само да израснеш кариерно.
Мащабирането означава да откриеш онова едно нещо, което дава ясна посока, цел и ускорение на живота. То пробужда действие.
А неговото гориво са смисълът и мисията, вложени в него.
В този момент човек започва да изгражда нова реалност. Не само за себе си, но и за другите, защото приносът към света става естествена част от пътя.
Идеята и разбирането ми за мащабирането ме свърза още по-силно с коучинга. Коучингът е една от малкото професии, в които трите оси на развитието съществуват едновременно:
придобиване на знание,
вдъхновение като вътрешно състояние,
постоянен смисъл.
Триединството в коучинга
В коучинга се вплитат в триединство:
личностното развитие на коуча,
професионалното му усъвършенстване
и способността да подкрепя развитието на други хора.
Коучингът не е просто един от многото случайни инструменти или банални техники. Той е професия със структура, етика, стандарти и ясно очертан път на развитие.
В международната практика този път е структуриран чрез стандартите на International Coaching Federation (ICF) – най-голямата професионална организация в света на коучинга.
Тази рамка очертава естественото израстване на коуча през различни нива на майсторство. Този път не е просто поредица от сертификати. Той е процес, в който човек развива едновременно:
професионални умения
вътрешна зрялост и мъдрост
и способността да подкрепя трансформацията на други хора.
Затова коучингът е едно уникално пространство, в което развитието по оста Z може да се случи едновременно на личностно, професионално и духовно ниво. Именно тук вътрешното търсене на смисъл започва естествено да се превръща в реален професионален път.
Перспективата на професионалното обучение по коучинг Level 2 ICF
Точно в тази перспектива създадох обучението „Коучинг фар“.
Това е професионална програма по коучинг, изградена по стандартите за Level 2 на ICF, която съчетава условия за:
дълбока личностна трансформация,
сериозна професионална подготовка
и възможност за международна сертификация АСС или PCC ICF.
Това е сериозен залог за третото измерение в живота.
Пилотната група на „Коучинг фар“ започва на 23 март.
Групата ще бъде малка, за да може процесът да бъде истински задълбочен, а вниманието ми към всеки участник – лично и ангажирано.
В нея каня хора, които усещат липсата на третото измерение в живота си. Хора, които не искат да се примирят с двуизмерността му.
Ако разпознаваш в себе си нуждата от мащабиране, едно от местата в тази група може да бъде твоето.
Заеми своето място. И добави липсващото измерение в своя живот.
от Albena Slavova | фев. 21, 2026 | коучинг, Откровено за коучинга, реализация
Тук ще намерите отговор на въпросите, свързани с професионалното обучение по коучинг „Коучинг фар“ , които най-често получавам. По-долу виждате техния списък, след който са отговорите на всеки от тях. Ако имате други, различни въпроси, попитайте ме и своевременно ще получите отговор от мен.
Въпроси и навигацията им в тази статия
- За кого е подходящо това професионално обучение по коучинг?
- По какви стандарти е създадено обучението и какъв сертификат получавам?
- Какво точно ще се изучава в „Коучинг фар“?
- Каква е социалната мисия и кауза на обучението „Коучинг фар“?
- Какви възможности за реализация дава обучението след това?
- Как се работи с маркетинга на коучинга в рамките на обучението?
- Колко часа съдържа обучението „Коучинг фар“?
- Колко месеца продължава?
- Какво е съдържанието на обучението?
- Какво е предвидено, така че обучението да се вписва в живота на ангажирани хора?
- Каква е идеята на свободната четвърта седмица?
- Колко време седмично отнема обучението?
- В колко часа ще се провеждат занятията?
- Има ли занятия през уикенда?
- Предвижда ли се ваканция на обучението?
- Как се провежда обучението?
- Необходимо ли е предходно образование или професионален опит?
- Каква е цената на обучението „Коучинг фар“?
- Какви са вариантите на заплащане на обучението „Коучинг фар“?
- Предоставят ли се записи на лекциите?
- Ще има ли подкрепяща професионална среда след края на обучението?
1. За кого е подходящо това професионално обучение по коучинг?
„Коучинг фар“ е курс, създаден за хора, които искат да изградят коучинга като своя нова професия или да го интегрират в настоящата си работа.
Обучението “Коучинг фар” е подходящо както за хора, които започват от нулата и търсят стабилна професионална основа, така и за практикуващи коучове, които желаят да надградят експертизата си в съответствие със стандартите на ICF.
Обучението има ясна социална мисия със специално внимание към хора, които поради житейски обстоятелства, здравословни причини или грижа за дете или близък не могат да упражняват професия, изискваща физическо присъствие, но имат стремеж и вътрешна готовност да работят с хора и да практикуват професионално в онлайн среда.
Обучението е особено подходящо за участници с амбиция за професионална сертификация на ниво ACC или PCC ICF, както и за специалисти в помагащи професии – психолози, терапевти, консултанти, фасилитатори, HR специалисти, педагози и други професионалисти, работещи с хора.
Тази програма е за тези, които търсят задълбочен, практичен и етичен подход към коучинга и са готови да се ангажират с реален процес на професионално и личностно развитие.
2. По какви стандарти е създадено обучението и какъв сертификат получавам?
„Коучинг фар“ е създаден в пълно съответствие със стандартите на ICF за Level 2 и следва всички изисквания за съдържание, структура и професионално качество на този тип програми. Още в самото начало взех съзнателно решение обучението да бъде изградено по международната рамка на ICF – не като формалност, а като реален стандарт за работа и развитие.
Програмата покрива изискванията за Level 2 обучение и е структурирана така, че да подготви участниците не само за завършване на курс, а за реална професионална практика и последваща сертификация.
Съгласно процедурите на ICF една обучителна програма може да бъде официално акредитирана, след като бъде проведен поне един завършен курс. Поради това първата група стартира като пилотна. След нейното успешно приключване ще бъде подадена заявка за акредитация към ICF.
След получаване на акредитацията участниците в пилотната група ще получат сертификат за завършено обучение Level 2. Този сертификат им дава възможност да кандидатстват за професионална сертификация към ICF (ACC или PCC) и да го включат в своето CV и професионално портфолио съгласно действащите изисквания.
За мен е важно обучението да бъде не просто курс, а стабилна професионална основа, която отговаря на международните стандарти и подкрепя устойчиво развитие в коучинг професията.
3. Какво точно ще се изучава в „Коучинг фар“?
Учебният процес е изграден върху коучинг компетентностите на ICF, PCC маркерите и Етичния кодекс на ICF. Те са професионалната рамка, върху която стъпва цялото обучение и служат като основа за изграждане на стабилна коучинг практика.
Работим не само върху разбирането на тези стандарти, а върху тяхното реално прилагане. За по-задълбочена интеграция включвам и трансформационни теории и модели, които подпомагат процеса на работа с клиенти, както и работа върху видимостта, позиционирането и етичното представяне на коучинг практиката.
Акцентът е върху интеграцията между теория, практика и личностно развитие. Целта не е просто познаване на рамката, а изграждане на професионална идентичност и устойчив стил на работа.
4. Каква е социалната мисия и кауза на обучението „Коучинг фар“?
Социалната мисия на „Коучинг фар“ е съзнателна част от моята концепция за обучението. Създадох я с намерението да дам възможност за усвояване и професионално практикуване на коучинг в онлайн среда на хора, чиято житейска реалност изисква различен формат на професионална реализация.
„Коучинг фар“ е насочен към хора, които вследствие на заболяване или травма са загубили подвижността си и не могат да посещават физическо работно място, но са преминали през дълбока лична трансформация и имат вътрешна готовност да подкрепят други в изграждането на нова житейска визия.
В обхвата на тази мисия са и майки на деца със специални потребности, за които гъвкавата и смислена онлайн професионална реализация не е удобство, а необходимост — начин да съчетаят грижата с личностно и професионално развитие.
Програмата е насочена и към родители, загубили дете, които след преминаване през терапевтичен процес търсят път към нов смисъл и възможност да подкрепят други родители в сходна ситуация. В този контекст коучингът е подход, насочен към бъдещето, визията и посоката, след като острият етап на болката е преминат.
За участниците, към които е насочена социалната мисия, е предвидена преференциална цена и разсрочено плащане.
Това е съзнателна част от моя ангажимент обучението да бъде реално достъпно за хората, за които то може да бъде професионален и житейски поврат, без компромис в качеството и стандарта на подготовка.
„Коучинг фар“ подкрепя превръщането на личната трансформация в професионална компетентност. Целта е хора, преминали през трудни житейски преживявания, да могат отговорно и етично да практикуват като коучинг специалисти, без да се замества ролята на психотерапията.
5. Какви възможности за реализация дава обучението след това?
Възможностите за реализация зависят от личните цели и професионалната посока на всеки участник. Обучението създава стабилна основа и дава право на професионално позициониране като коуч.
Завършилите могат да изградят собствена коучинг практика, да интегрират коучинг подхода в своята настояща професия или да продължат пътя си към професионална сертификация към ICF на ниво ACC или PCC, съгласно действащите изисквания.
Създадох програмата така, че тя да бъде не крайна точка, а устойчива основа за развитие — независимо дали участникът избира самостоятелна практика, интегриране в организация или международна сертификация.
6. Как се работи с видимостта и позиционирането на коучинг практиката?
В „Коучинг фар“ маркетингът не е отделен модул и не следва моделите на директния или агресивен маркетинг. Това е съзнателен мой избор.
Работим с концепцията за маркетинг на присъствието – начин коучинг практиката да бъде видима и разпознаваема по автентичен, етичен и ненатрапчив начин.
Тази работа е интегрирана в целия обучителен процес и се развива паралелно с ученето и практиката. Фокусът е върху изграждането на устойчива професионална видимост, личен стил и ясно позициониране, които произтичат от реалната компетентност, а не от маркетингови техники.
7. Колко часа съдържа обучението „Коучинг фар“?
Общият обем на обучението е 166 часа. Този формат е съобразен с изискванията на ICF за Level 2 и покрива необходимата дълбочина на подготовка за професионална коучинг практика.
За мен беше важно програмата да не бъде интензивен кратък курс, а процес с достатъчно пространство за усвояване, практика и интеграция. 166 часа означават ангажимент. Означават време за изграждане на компетентност, а не просто запознаване с темата.
Това е обучение, което изисква участие и отдаденост – и именно затова създава стабилна професионална основа.
8. Колко месеца продължава обучението “Коучинг фар”?
Общата продължителност на обучението „Коучинг фар“ е 8 месеца и половина, с включена двуседмична лятна ваканция.
Избрах тази времева рамка съзнателно. Тя позволява плавно и задълбочено учене, регулярна практика и реална интеграция между отделните етапи на подготовката. За мен беше важно процесът да бъде устойчив и да създава стабилна професионална основа, а не ускорено преминаване през съдържание.
9. Какво е съдържанието на обучението?
Съдържанието на обучението “Коучинг фар” е изградено върху стандартите на ICF за Level 2 и обхваща всички коучинг компетентности, Етичния кодекс и РСС маркери, необходими за професионална практика.
Работим чрез комбинация от лекции, упражнения, практическа работа, групов и индивидуален менторинг, както и самостоятелна подготовка между срещите. За мен е важно обучението да бъде процес на изграждане на професионална идентичност, а не просто усвояване на техники.
Теорията, практиката и личната интеграция вървят паралелно, така че в края на програмата участниците да могат да работят уверено, етично и в съответствие с международните стандарти.
10. Какво е предвидено, така че обучението да се вписва в живота на ангажирани хора?
Обучението е организирано в четириседмични цикли (3 + 1) с идеята да съчетава дълбочина на работа с балансирано натоварване и предвидено време за интеграция.
В първите три седмици от всеки цикъл се провеждат по една лекция (120 минути) и една практика (120 минути) седмично, в два различни дни. Часовете се съгласуват предварително с участниците, така че програмата да бъде съвместима с тяхната професионална и лична ангажираност.
Всяка четвърта седмица е свободна – без занятия. Това е съзнателен елемент от структурата. Тя дава пространство за интеграция на знанията, практика и възстановяване, така че процесът да бъде устойчив и да не води до прегаряне.
(Повече за това може да прочетете в отделния въпрос „Каква е идеята на свободната четвърта седмица?“)
11. Каква е идеята на свободната четвърта седмица?
Свободната четвърта седмица в „Коучинг фар“ е съзнателно въведен от мен елемент в обучителния ритъм. Създадох я като време за интеграция – за преговор на материала, самостоятелна работа и осмисляне, без добавяне на ново съдържание.
Тази седмица е и подходящо време, когато участниците могат по свое желание да провеждат помежду си и допълнителни коучинг, извън учебния план. Това не е изискване, а възможност – за изграждане на увереност, за реална практика и за постепенно натрупване на часове, които могат да бъдат включат в професионалното си портфолио.
Така още по време на обучението започва формирането на практикуващ коуч – в защитена среда и с подкрепата на общност от колеги, които преминават през същия процес. Това естествено приближава участниците и до изискванията на ICF за необходимите часове практика при сертификация на ниво ACC или PCC.
12. Колко време седмично отнема обучението?
Седмичното ангажиране е общо 4 часа, разпределени в два различни дни по 2 часа. Всеки учебен час е равен на 60 минути.
Това натоварване е планирано така, че да осигури фокусирана и задълбочена работа, без да претоварва участниците.
Относно началните часове на провеждане вижте въпроса „В колко часа ще се провеждат занятията“
13. В колко часа ще се провеждат занятията?
Часовете на провеждане не са предварително фиксирани от мен. Това е съзнателен мой подход, който прилагам във всичките си обучения.
Преди началото на курса провеждам анкета, чрез която се уточняват предпочитаните дни и часови диапазони на участниците. На тази база се изгражда график, така че да бъде максимално съвместим с професионалната и личната им ангажираност.
За мен е важно високото ниво на програмата да върви заедно с реалистична организация на времето. Гъвкавостта тук не означава липса на структура, а уважение към зрелите хора, които поемат този ангажимент.
14. Има ли занятия през уикенда?
Не се предвижда ангажираност през уикенда.
Съзнателно съм избрала обучението да се провежда в делнични дни, така че уикендите да останат пространство за личен живот, възстановяване и баланс. Вярвам, че устойчивото професионално развитие изисква и ясни граници във времето.
15. Предвижда ли се ваканция на обучението?
Да. В рамките на този поток са предвидени две седмици лятна ваканция.
Тя е съобразена с продължителността на програмата и с необходимостта от естествена пауза в един дългосрочен процес на учене и практика. Моята цел е обучението да следва реалния ритъм на живота, а не да го изолира от него.
16. Как се провежда обучението?
Обучението е изцяло онлайн базирано.
Избрах този формат съзнателно. Той позволява участие от различни места в България и чужбина, гъвкавост за ангажирани хора и изграждане на професионална практика, която по своята същност също може да бъде развивана онлайн.
Онлайн форматът не е компромис, а естествена част от концепцията на програмата.
17. Необходимо ли е предходно образование или професионален опит?
Не. За участие в обучението не се изисква специално образование, нито принадлежност към някаква конкретна професия като психолог, терапевт, консултант или каквато и да била друга.
Програмата е структурирана така, че позволява започване от нулата и последователно изграждане на коучинг компетентности в съответствие със стандартите на ICF.
По-важни от предходната професионална принадлежност са мотивацията, зрелостта и готовността за сериозен процес на учене и практика.
18. Каква е цената на обучението „Коучинг фар“?
Цената на обучението е 3000 евро.
В рамките на социалната мисия на „Коучинг фар“ се предлага преференциална цена от 1800 евро.
И в двата случая е предвидена възможност за разсрочено плащане в рамките на периода на обучението.
Цената отразява нивото на програмата, съответствието ѝ със стандартите на ICF за Level 2 и професионалната подготовка, която тя предоставя. Тя отразява и личния ми ангажимент към качеството на преподаване и менторската подкрепа през целия процес.
За пилотната
група цената е позиционирана на най-достъпното ниво, на което подобна програма може да бъде предложена в този етап. След официалната акредитация към ICF тя ще бъде актуализирана в съответствие с международната ѝ валидност.
19. Какви са вариантите на заплащане на обучението „Коучинг фар“?
Обучението може да бъде заплатено еднократно или на разсрочено плащане.
Стандартна цена – 3000 евро
– Еднократно плащане: 3000 евро
– Разсрочено плащане: първоначална вноска от 500 евро и 8 месечни вноски по 350 евро
(Обща стойност при разсрочено плащане: 3300 евро)
Цена в рамките на социалната мисия – 1800 евро
– Еднократно плащане: 1800 евро
– Разсрочено плащане: първоначална вноска от 300 евро и 8 месечни вноски по 210 евро
(Обща стойност при разсрочено плащане: 1980 евро)
Всички посочени суми са крайни и включват ДДС. Не се предвиждат допълнителни или скрити разходи. При необходимост издавам фактура За мен е важно участниците да имат пълна яснота относно финансовия ангажимент още в момента на вземане на своето решение.
20. Предоставят ли се записи на лекциите?
Да. Запис от всяка лекция се предоставя на следващия ден след провеждането ѝ.
Участниците получават и PDF версия на презентациите, които могат да използват като учебен материал и за последващ преговор. Това позволява по-задълбочено усвояване и връщане към съдържанието при необходимост.
21. Ще има ли подкрепяща професионална среда след края на обучението?
Да.
След завършване на обучението участниците остават част от общо професионално пространство, което създадох с цел поддържане и развитие на коучинг практиката.
В тази среда се обменя и обновява професионална информация, включват се участници от следващите обучителни потоци и се създават възможности за договаряне на коучинг сесии между колеги.
Това пространство подкрепя натрупването на практически часове, необходими за професионална сертификация, и създава жива, активна общност от практикуващи коучове. За мен е важно обучението да завършва с начало на професионален път, а не с формално приключване на курс.
Ако след всички тези въпроси усещаш яснота и вътрешно „да“, вероятно това обучение има своето място в твоя професионален път.
„Коучинг фар“ не е просто програма, а пространство за израстване, зрялост и реална професионална реализация.
Ако решиш да направиш следващата крачка, можеш да заявиш участие или да се свържеш с мен за кратък разговор, в който да уточним дали това е правилният избор за твоя етап и цели.
от Albena Slavova | фев. 11, 2026 | живот без бърнаут, коучинг, лично, личностно израстване
Днес получих подарък кашон с 11 книги. Десет от тях са за логотерапията. Учението на Виктор Франкъл за смисъла. В същия ден, в който в цялото ни обществено пространство продължава да ечи трагедията на шесторното убийство. Продължава програмата на безкрайния политически театър на абсурда, а социалните мрежи са въртоп от думи, но и от тежкото, лепкаво мълчание на една уморена интелигенция.
Прелиствайки тези книги, се изпълних с дълбока благодарност, а също така и разбрах нещо болезнено. Ние в България преживяваме бърнаут на духа. С другия, обичайния, професионалния, или безумно го приемаме за норма, или непохватно се борим с него. Но с прегорелия си дух … Не!
Бърнаут на духа не е умората от многочасовия, монотонен работен ден. Бърнаут на духа настъпва, когато лошите новини станат толкова много, че вътрешният ни бушон изключва, въпреки че не спираме – да реагираме, да коментираме, да се тревожим.
Само че вътрешният ни бушон е изпушил и сме на тъмно. Там, вътре, където светлината е равносилна на живот.
Спираме дори да мечтаем. Съвсем осъзнато. Какви мечти в такова вълче време на оцеляване. Затваряме се в черупките си. Наблюдаваме воайорски как някой друг все още се опитва да държи фенера запален.
Усещам вашето мълчание. То тежи. Понякога в него провиждам обвинение: „Как можеш да говориш за коучинг, за Ниво 2, за майсторство, когато светът ни се разпада?“
Но истината е, че аз не заравям глава в пясъка. Аз съпреживявам всяка трагедия. Всеки обществен и политически трус разтърсват и мен. Но също така знам, че именно в най-големия мрак ни е нужен Активен Смисъл, за да не се превърнем в чудовища или кухи черупки.
Злободневието се превръща в капан за души. Нашите прегорели души. Когато обществото ни е в екзистенциален вакуум, ставаме мнителни. Започваме да правим напук. Когато нещо е забранено, го искаме. Когато ни се предлага път към свобода и развитие, го подминаваме с цинизъм.
Този цинизъм е щит. Ако се съгласим, че има смисъл да учим и да ставаме по-добри хора ( защо не и коучинг специалисти в т.ч.), това означава да поемем отговорност. А отговорността е последното нещо, за което имаме сили в състояние на духовен бърнаут.
Франкъл, който е оцелял в концентрационните лагери, подготвя своите трудове не в моменти на спокойствие, а сред най-нечовешкия ужас. Той ни учи, че смисълът не е лукс за мирни и спокойни времена.
Смисълът е стратегия за оцеляване.
Моят „Фар“ е вашето право на светлина.
Моето обучение, което стартира на 23 март, не е просто професионален курс по коучинг.
За мен то е акт на съпротива срещу мръсотията и нихилизма. Не ви предлагам да избягате от реалността. Предлагам ви да изградите вътрешна устойчивост, която е по-силна от външния хаос.
Майсторството в коучинга е майсторство на присъствието и отговорността. Да можеш да чуеш човека срещу теб, когато целият свят крещи. Да намериш ценното в пепелта. Ако престанем да се стремим към това, ние преставаме да бъдем онази интелигентна част от обществото, за която се смятаме. Ставаме просто наблюдатели на собствения си залез и разпад.
Ще бъда болезнено откровена с вас. Миналата есен, когато един мой проект остана нечут, сърцето ми се сви. Почувствах се излишна. Честно казано не за първи път. Помислих си, че може би българите сме племе, което обича да страда в бурни спорове, вместо да израства активно с мисъл. Днес, пред лицето на новите трагедии, този мой страх се завръща.
Но тези 11 книги на бюрото ми ми напомнят за нещо друго. Те са подарък от клиентка, която реши да учи логотерапия паралелно с моя курс. Една запалена искра. Един човек, който избра да има съдържание и смисъл, не да бъде черупка.
Ако днес се чувствате потиснати, ако политическата и емоционална нестабилност ви карат да искате да се откажете от плановете си, какво печелите?
Животът минава. Той няма да ни изчака да станем стабилни, за да ни даде право на смисъл. Ние сами трябва да си го вземем.
Не ви каня да се запишете на курс, за да запълните бройка. Каня ви, за да не позволим на духовния бърнаут да спечели. Трябват ми още трима спътници, които вярват, че майсторството е единственият ни достоен отговор на посредствеността и насилието.
Знам, че много от вас четат това в прикритие. Знам, че някои може би изпитват дори злорадство пред моята уязвимост. Но знам и че сред вас са тези, чиито ценности са като моите ценности. Тези, които ги боли точно толкова, колкото и мен.
Имаме право да превърнем това страдание в постижение и кажем „Да“ на живота, въпреки всичко.
Вратата към новия коридор е отворена до 23 март. Не за да избягаме от света, а за да се върнем в него по-силни, по-цели и по-смислени.
Защото ако ние не държим светлината, то кой?
от Albena Slavova | ян. 26, 2026 | коучинг, личностно израстване, мотивация, вдъхновение, Откровено за коучинга
Ако си задаваш този въпрос, вероятно бързаш към отговора му. Затова няма да те бавя с увод, а направо ще пристъпя към същественото.
Можеш веднага да приемеш, че, за да си коуч, е необходимо да ти харесва да работиш с хора, да си емпатична личност и да имаш стремеж към постоянно учене и развитие.
Това е базисът, отвъд който са важни още редица лични качества, които много вероятно да притежаваш без да подозираш, че не само биха ти свършили работа, а могат да са твоят летящ старт в коучинга.
Ще се съгласиш ли с мен, ако кажа, че ние, съвременните хора, сме свикнали да влизаме в роли? Така живеем. Обличаме костюма на експерта, маската на мениджъра или униформата на служителя. Но … Има и една група хора, които носят в себе си нещо различно. Хм. Сега изведнъж си спомних за “Летящите хора” на Валери Петров.
Те не просто търсят нова работа. Те търсят възможност тяхната природа най-после да спре да бъде странна и да се превърне в професионален актив. Не в актив. Да се превърне в икигай. В страст. В делото на живота им.
Ето белезите на човека, за когото коучингът не е просто избор, а естествено продължение на личността им.
- Знаеш, че не си като другите
В компания, където всички се надвикват и надпреварват да говорят, където всеки едва дочаква ред, за да каже: „Аз на твое място…“, ти си този, който замълчава не от липса на мнение, а от липса на порив да го натрапваш.
- Умееш да създаваш естествена среда за споделяне
Ако често разбираш, че хората предпочитат да говорят за нещо важно или лично с теб, а не с друг, това не е случайност. Сигурно притежаваш умение да създаваш общо пространство, да съхраняваш поверителността на споделеното, да слушаш с внимание, да мълчиш деликатно и съпричастно.
- Търсиш чистотата на смисъла в нов професионален контекст
Може би имаш зад гърба си много професионални постижения, но усещаш, че корпоративните цели и резултати вече не са така важни за теб. Откриваш един специфичен, различен елемент на удовлетворение в това да видиш светването на очите у другия и да почувстваш добавената стойност в живота си, дори само, като му дадеш подкрепа и разбиране.
- Вярваш в идеята за дългото бягане
В епохата на бързите схеми и лесните решения, ти си от немногото, които вярват в силата на процеса. Знаеш, че истинската промяна изисква време, задълбоченост и етика. Привлича те идеята да развиеш майсторлък в нещо, което се учи и надгражда цял живот. Такъв майсторлък, в който времето работи за теб, а не срещу теб.
- Имаш просветителски дух
Има една шепа хора с възрожденски дух, сред които сигурно можеш да се причислиш и ти. Те виждат, че средата в България е залята от масов песимизъм и липса на визия, но вярват, че промяната на индивидуално ниво е начинът тази промяна да се случи и на глобално.
Знаеш ли, мисля си да спра дотук.
Не защото няма още качества, а защото тези са достатъчни, за да се разпознаеш или да се отдръпнеш честно.
И тук, в края на статията, ми идва да променя малко въпроса.
Сега бих го поставила така:
Какви качества са необходими, за да станеш Истински коуч.
Мисля си, че ти вече подразбираш отговора му.
Много вероятно е той да ти казва, че
Ставаш. Имаш талант да бъдеш.
Останалото се шлифова.
С търпение и страст.
С учене и опит.
Стъпка по стъпка.
Нека ги извървим заедно.
Навреме си за началото в този път.
Каня те в професионалното си обучение по коучинг.
За да стане твоят талант твой икигай.
