Моята история
Това е историята на моята кариерна промяна, която Лили Георгиева включи в книгата си “От любов към себе си”.
Специално за второто издание на книгата през пролетта на 2021-ва пренаписах историята си, която бях разказала в първото, така че да бъде актуална.
Беше много полезно и катарзисно да се обърна отново лице в лице към себе си.
Опитай и ти. Разкажи на себе си историята на своя живот, запази я и повтори след няколко месеца, след няколко години и виж сама.
Ето моята.
Казвам се Албена. Моят град е Варна, а годините ми – 55. Не бих ги заменила за по-малко, защото харесвам живота си такъв, какъвто е в момента. Не беше така само до преди 5 години, когато предприех началото на своята голяма промяна в професионален план.
Тогава мислех, че нямам изход. По това време зад гърба си имах трудов стаж повече от две десетилетия. Значителна част от него е свързана с голяма национална компания, в която след дипломирането си започнах работа по специалността си като инженер. Харесвах и специалността, и работата си, но се случиха две неща, които предопределиха живота ми. Аналоговата техника излезе от употреба, а новата, т.н. цифрова, нямаше нужда от обслужване. По-съществено за мен беше, че вече бях разбрала, че имам талант да работя с клиенти и да им влияя положително. Затова посветих следващите немалко години на директните продажби в компанията и на една нова мисия. Станах вътрешнофирмен тренер и така още една моя силна страна намери своята изява. Бях всеотдайна както към клиентите си, така и към колегите си от цялата страна. Това ми даваше известно удовлетворение. Работата беше свързана с изисквания, които създаваха у мен усещането за тесни рамки, липса на смисъл и перспектива. Имаше високи нива на стрес, претоварване и бърнаут. Бях навлязла в 40-те, когато работодателят предприе дискриминиращо съкращаване на персонала по възраст. Тръгнах си с огромна преумора от постоянното напрежение, но и с много опит, знания и умения, които си обещах да използвам в бъдеще.
Исках да продължа да бъда тренер, но тогава това се оказа невъзможно. На два пъти правих компромис и започвах работа, която не ми беше по сърце. Винаги на преден план се изявяваше талантът ми да работя с хора, което продължаваше да бъде моя страст. Но лошите условията на труд, ниското заплащане, лавинообразно нарастващият обем задължения натрупваха разочарования и огорчения. Чувствах се обезценена, потисната, несвободна и изтощена. Нямах перспектива и възможност за развитие, много от качествата ми оставаха неизползвани. Служебната ситуация стана толкова непоносима, че взех окончателно решение. Напуснах внезапно и без предизвестие. Моментът беше много рисков за семейството ми. Не бях финансово стабилна, не бях подготвила достатъчно близките си, не си бях осигурила подкрепа, не разполагах с нищо, върху което да стъпя. В главата ми кънтеше плашещият въпрос: “Какво ще стане с мен?”.
На следващата сутрин извадих една значка с надпис “Всичко си е супер”. Закачих я на видно място и се постарах да и повярвам. Така започнах своята промяна – с оптимистична значка пред очите и много адреналин в кръвта. И двете ми помогнаха да не се сломя. Бях разбрала, че няма смисъл да сменям една работа с друга, подобна на нея и да очаквам да се получи нещо различно. Знаех какво не искам повече да ми се случва и какво умея да правя най-добре. Имах нужда от нова професионална посока, от истинско призвание, от активен смисъл на нещата, които правя.
Бях на 50 – с много знания, опит и житейска мъдрост.
През следващите няколко седмици четях и препрочитах статии, свързани с кариерна промяна и интервюта с жени, които вече са предприели такава. Те бяха по-млади от мен и в повече от случаите – от столицата. Това ме нахъса още повече да наруша статуквото. Написах това свое намерение в първото си писмо до Лили. Бързият отговор ме накара да си повярвам още повече и ме окуражи, че успехът е пред мен.
Вече бях започнала да си правя списък с неща, които бих искала да станат мое професионално поприще. Исках да реализирам мечтата, която вече имах и за която копнеех. Тя беше №1 в моя списък, който приличаше на страница от някое фентъзи. Не знаех как, но знаех, че е време. Тази мечта си имаше име.
Коучинг!
Бях забелязала тихото му появяване в България преди време, когато си търсех реализация като тренер. Това беше любов от пръв поглед. В коучинга видях прекрасна възможност да надградя досегашните си знания и опит. Виждах колко подхожда на личността ми и затова мечтаех да съм професионален коуч. Проучих възможностите за сертификация и се насочих към обучителна програма по професионален коучинг на руски език. Посветих се на учене от душа и сърце. Много скоро лично се уверих в силата на коучинга. Удивих се от възможността му да е полезен във всяка ситуация, която искаме да подобрим в бъдеще. Почувствах колко деликатно, но трайно променя мисленето и повишава качеството на живот. Възхитих се колко мощно влияе върху развихрянето на вътрешния потенциал и неговото реализиране. На мен самата ми помогна да изляза от кризата, в която бях и да преодолея последствията от тежкия бърнаут. Оттогава не съм спирала. Коучингът стана моя съдба.
Оказа се по-трудно, отколкото очаквах, защото той е малко известен в България. С много постоянство и преданост към професията започнах да постигам резултати, с които се гордея. За това говорят отзивите от моите клиенти и забележителните промени, които постигат, благодарение на нашата работа. Към мен се обръщат предимно с жени в период на криза, които искат да имат пълноценен живот без емоционално прегаряне и бърнаут. Към редовните дамски ритрийти, които провеждам няколко пъти годишно, има нарастващ интерес. Дамите, които идват, очакват с нетърпение следващия.
В последните години освен коуч, съм и доброволец в редица проекти и социални дейности, свързани с работа с младежи, някои от които със специални потребности. Правя това с искрена обич и много подкрепа.
В момента се чувствам уверена в професионализма си и високото качество, с което работя. Имам основание за това след като преминах най-високото ниво на обучение и се равнявам по стандартите на ICF – най-голямата в света международна коучинг федерация. Имам нови мечти и планове да създам и водя акредитирани от нея, сертифициращи обучения по професионален коучинг. Целта ми е да го популяризирам в извънкорпоративната му среда, за да бъде достъпен, разпознаем и използван от широк кръг хора, които искат по-осъзнат и качествен живот.
Ще имам трудности, но вече съм убедена, че всяка трудна ситуация е има изход. И сега значката стои на същото място. Спрях да я забелязвам, не само защото се сля с интериора, а защото се сля с мисленето ми. Обичам себе си, обичам работата си и всичко си е супер! Така е!
