от Albena Slavova | юли 19, 2021 | лично, личностно израстване, любов, мотивация, вдъхновение, мъдрост
Това е статия, която се прочита за не повече от 2 минути. Късичка е, защото ще ти разкажа за нещо също толкова късо. Ще видиш какво.
През есента преди Ковид имах една седмица, в която ми се натрупа доста пътуване. Близката до нас като разстояние, език, култура и сърдечност Хърватия, ме вкара в схема от различен сухоземен транспорт и 6 самолетни полета.
Пистата за излитане се е превърнала в клише, когато се говори за личностно развитие и върхови постижения в живота. Тя винаги е черна, подобно на житейски събития, които ни предизвикват да се отлепим от стария модел на поведение и да полетим.
През тази една седмица видях много писти. Излитах… Кацах… И пак, и пак.
Докато чаках по летища поредния полет, изваждах телефона си и разглеждах направените в Хърватия снимки. Дадох си сметка, че измежду тях има няколко, които нежно галят спомените ми.
На тях няма снимани никакви хора. Мен ме няма. Няма емоции. А въпреки това не можех да откъсна поглед. Просто улички в стария Сплит, щракнати в един късен следобед. Най-уникалната е най-късата уличка в света. По мои сметки не по-дълга от 3 метра. Всяка от тези улички има ясна посока, видима от край до край.
Всяка една извежда до светлина в края на тунела от сгради.
Всяка блести, излъскана от милиони извървени стъпки.
Всяка стъпка на всеки пътник е отнесла микроскопична частица от уличката и едновременно е придала допълнителен блясък на каменната настилка.
Така е с малките улици. Държах ги в дланта си.
Около мен бързаха пътници. Всеки с багажа си. И разбира се излитаха самолети.
Не запомних нито една писта. Не им обърнах внимание. Не ми се прииска да ги снимам.
Обичам усещането за полет.
Обаче преди полета ми хареса да взема със себе си посоката, светлината и опита на своите малки житейски улички.
И да полетя!
от Albena Slavova | юли 11, 2021 | лично, личностно израстване, мотивация, вдъхновение, мъдрост
Юли, седем вечерта, градски плаж. Малкото останали на него правят пейзажа да изглежда рехав.
На този фон се откроява човек с металотърсач – съвременният златотърсач. Тараши плажа за изгубени бижута.
Хм! Това проява на прекален оптимизъм ли е, че някой плажуващ неблагоразумно се е нагиздил с повече от необходимото?
Или е проява на прекален песимизъм, че нищо друго не му остава на човека, освен да се надява на нещо, изгубено от някой друг?
Златотърсачът с металотърсач работеше доста системно, ритмично и обиграно, защото не се застоя в периметъра на погледа ми, а продължи по дължината на плажната ивица. Предстоеше да се свечери, а пясък за преравяне имаше няколко километра.
Не знам дали намери, каквото търсеше. Не знам дали знаеше какво търси. Но ми направи услуга аз да си намеря своето, което да споделя с теб.
Всяко едно нещо може да бъде погледнато от две различни страни.
Мислите могат да омиротворяват ума, но същите тези мисли биха могли болезнено да го накълват.
Мисли като гълъби.
Не съм допускала, че гълъбите, освен символ на мира и духа, е възможно да нанасят вреда.
Тази година долитат на ята и кацат върху саксиите ми с мушката. Мачкат ги и ги кълват, а те не могат да им отвърнат със същото.
Какво ли събитие в екосистемата беше създало това птиче поведение?
Какъв ли бъг ще възникне от него?
И какво от това?
Не, не нихилистичното „К`во от това?”, в смисъл на „К`во пък толкова!”.
Наистина, същинският, същностният въпрос:
Какво от това?
катапултира всяко едно разсъждение и го изстрелва в началото на разсъждаването, ако не е бил поставен още тогава своевременно.
Този супер прост въпрос е наистина супер, но никак не е прост.
Нямаме обичай да си го задаваме и е направо неприлично да го отправим към някой друг.
Какво би било, ако го задаваме?
На себе си? На другите около нас?
За какво служат въпросите?
За да изкопаят отговори.
А те за какво са? Кой има нужда от тях?
Преди години, спомням си много ясно, следях няколко блога. Очаквах всяка седмица новата статия или видео, които се публикуваха периодично. Не само очаквах, а се възползвах от всяка дума.
Но, признавам си, не ми минаваше и през ум да оставя следа за това. Не ми хрумваше да сложа имотикона, че съм прочела или да напиша няколко думи в коментар.
А ти оставяш ли диря, че си минала оттук?
На мен тогава, преди години, ми липсваше знанието, че този, който е написал статията или снимал видеото има нужда от обратна връзка.
Не знаех, че той също се нуждае от подкрепа – от подкрепата на хората, които са потърсили подкрепата му, за да разбере,
че са намерили нещо за себе си, нещо в себе си и са продължили нататък.
Какво става, когато напишем нещо?
А когато не го напишем?
Или, когато не се замислим какво бихме могли да напишем?
И какво от това?
Когато създадох страницата си във фейсбук, а по-късно и сайта си, открих своето липсващо поведение в миналото. От моята днешна гледна точка забелязвам една още по-голяма яма в него.
Онова, неказаното, ненаписаното, невърнатото като обратна връзка, е много, ама много важно всъщност за незнайния читател, който открива себе си в коментара, дори само в имотиконата, оставена отдолу.
Ти от хората ли си, които казват:
„Искам да помагам, искам да съм полезна на другите”?
Бъди!
Направи го още тук и сега. Кажи в коментар под статията – какво мислиш след прочетеното.
Някой със сигурност има нужда точно от твоите думи, от твоята усмивка, от твоя поглед.
Докосни някого с тях, омиротвори някого, остави следа, че прочете тази статия и продължи нататък.
Благодаря ти!
от Albena Slavova | юни 3, 2021 | лично, мотивация, вдъхновение, реализация
Не са много нещата в живота на човек, които са значими, както за него самия, така и за обществото около него.
Щастлива съм, че в моя живот имам такова нещо.
Това е АСТР.
Какво е това? Защо е важно за мен и какво го прави ценно за теб?
Как да се възползваш от тази ценност?
За това ще ти разкажа сега.
Ще ти е интересно и ако искаш да научиш какво изучава един коуч и как ти самата можеш да се квалифицираш.
Както знаеш, аз съм коуч. Това е професия, работа, която с чисто сърце мога да нарека свое призвание. През последните 5 години уча и надграждам тази специфична, много фина материя на познанието.
Коучингът набира популярност, но тъй като не е регулирана професия, много хора наричат себе си коуч след съвсем кратко обучение, нищожно малко практика или дори само след няколко прочетени книги. Или са друг вид специалисти, но използват този термин без основание по една или друга причина. Може би си срещала такива?
Още в самото начало на моя път си обещах да бъда не просто коуч, а да стана много повече. Това означава отличен специалист. Това ме вдъхнови да се стремя и постигам поетапно все по-високи нива.
Честно мога да кажа, че следвам това свое обещание и съчетавам учене, умения и практикуване в професионално триединство.
Ученето само по себе си не ми е самоцел. Когато придобия ново знание, го превръщам в умение, а него превъплъщавам в редовната си практика.
Когато умението започне да става рутинно, идва ред да опресня или разширя знанието.
Когато обаче почувствам, че практиката придобива рутина, разбирам, че е време за качествено ново знание, на по-високо равнище. Предполагам, че така и при теб. Кога се насочваш към нов етап на учене?
Тези хоризонтални и вертикални нива не са случайни. Тях съм ги набелязала и определила предварително. Износвала съм компетентността си също като бременност – ден след ден, не по-рано, но не и по-късно от необходимото, съм предприемала новата крачка по моя коучинг път.
Така дочаках момента през есента на 2020-та да започна обучение с най-висок, световен, клас на акредитация.
До този момент имах зад гърба си около 150 часа обучителни часа в различни обучения по коучинг и повече от 500 часа практика с клиенти. Предполагам, че като цифри, не ти говори много, затова ще го кажа с думи. Това е добре, даже много повече от добре.
Понеже тук разказвам най-вече за обучения, ще допълня, че преди години след класическия коучинг продължих с трасформационен коучинг, с коучинг за личностно предназначение, мотивационен коучинг, арт коучинг и арт терапия.
През есента на миналата година продължих с т.н. АСТР, акредитирано от ICF и през май 2021 се дипломирах.
Не искам да звучи претенциозно, затова бързам да преведа на разбираем език какво е това. Започвам отзад напред.
ICF ( International Coaching Federation ) е най-голямата в света коучинг федерация с 25-годишна история. Създадена е скоро след възникването на коучинга. Да, той е сравнително млад.
ICF създава професионалните и етични стандарти на тази професия като спазването им е гаранция за компетентността на коуча, неговия професионализъм и резултативността от работата му. Тези стандарти се изучават подробно и в детайли в обучения, които биват акредитирани от ICF и покриват високи изисквания към самата обучителна програма.
АСТР ( Accredited Coaching Training Program ) е престижна обучителна програма, акредитирана от ICF и гарантира няколко важни аспекта – брой обучителни часове, брой часове задължителна обучителна практика по време на обучението, наблюдаеми коуч сесии с писмена обратна връзка от ментор, групов и индивидуален менторинг, самостоятелна работа.
Моето обучение имаше 150 часа. За сравнение общият брой часове от всички други обучения, които бях преминала до момента, бяха сумарно толкова. Това беше една чудесна основа, върху която продължих да надграждам с изпипване на детайлите в своята работа. Това беше задълбоченото изучаване на етичния кодекс и на коуч компетентностите.
А това какво е?
Както казах, ICF има стандарти. Бих ги сравнила със значението на ISO само че в света на коучинга. Познаването и прилагането на компетентностите и етичния кодекс са от полза както клиентите, така и за самите коуч специалисти.
Теорията би била голословна без да се приложи – първо в защитената среда на обучителната практика. Този процес е освен всичко и дълбоко катарзисен, защото в продължение на 7 месеца всеки участник ежеседмично биваше и клиент. С ръка на сърце признавам, че това за мен беше дълбоко, много дълбоко поглеждане в себе си и истинско пречистване на душата и ума ми.
За да бъде това така, изключителен принос има авторът и водещ на обучението Руслана Орловска. Личността на учителя, неговият професионализъм и морал са водещи за бъдещите постижения. Благодаря от цялото си сърце!
През живота си съм учила много, но ACTP беше Обучението с главна буква, в което нямаше нито една излишна минута. Всичко беше важно, стойностно и максимално приложимо.
Ще се изненадаш сега, тъй като ще допълня – приложимо в коучинга и в реалния живот. Да, изучаването на коучинг трансформира изучаващия и в един момент коучинг и живот се сливат. Коучингът става стил и начин на живот, а не само професионална активност по време на взаимодействието с клиент.
Краят на едно такова обучение не връчва автоматически сертификат за завършено ACTP. Полага се обемен, нелек тест, който аз покрих с 93%. Но това не е всичко. Обучението дава възможност за сертификация на коуча по критериите на ICF. Необходимо е да се предаде аудио запис на коуч сесия, която отговаря на критериите за PCC.
Налага се да въведа набързо още няколко понятия, на които ще се спра по-подробно друг път. Сега ще кажа само, че възможните нива на сертификация са три. Това са АСС (Associate Certified Coach ) , РСС ( Professional Certified Coach ) и МСС ( Professional Certified Coach ).
Ще допълня, че критериите са точно разписани – това са т.н. маркери, които трябва да бъдат ясно различими в работата на коуча, който кандидатства да стане РСС.
Моята гордост е, че в сесията ми тези маркери присъстваха на 100% и тя ми дава право да се сертифицирам като РСС.
Като се има предвид, че всичко това се случва в неродноезична среда, удовлетворението, което изпитвам, е заслужено.
Какво имам още направя в посока РСС? Това са нови 500 часа практика с клиенти, които са проведени след началото на обучението и които вече натрупвам. Първоначално си мислех, че това изискване има за цел коучът да утвърди стандартите на ICF в работата си. Сега съм убедена, че има още нещо и то е не по-малко важно. Това е предаността на коуча към професията, към ценностите на коучинга и към самия себе си.
Аз чувствам тази преданост.
В началото казах, че АСТР е важно за мен и за обществото около мен. Допълних, че коучингът е част от самия живот и че аз самата съм подобрила личността и професионализма си.
Всичко това е добро и за теб. Ако си в труден период от живота си, ако чувстваш, че прегаряш емоционално и професионално, аз съм твоят коуч.
Но има и още нещо. Ако искаш ти самата да станеш коуч и да вървиш по този вълнуващ път, чуй ме – в бъдеще предстои да създам обучение по коучинг.
Следвай ме, чети ме, пиши ми…
Вече има нещо, което ни свързва.
Коучинг!
