Площад на любовта

от Albena Slavova | ян. 31, 2022 | любов, мъдрост

Наричат февруари месец на любовта.
Аз бих се съгласила с това заради една причина, съвсем различна от Свети Валентин.
Забелязала ли си колко много рожденици има в месеца на Водолеите? Това ми се стори интересно, защото всички те са на различна възраст. Не е било заради бум в раждаемостта през определена година. Тогава върнах от февруари девет месеца назад и попаднах във вълшебството на късната пролет.

Май! Природата напира във всички посоки да създава, да цъфти и да ражда! Такива сме ние Водолеите! Заченати през май, за да материализираме любовта през февруари. Аз също съм Водолей!
Тъкмо затова съм заделила специално внимание на величието на любовта, не кога да е, а сега – в тази статия. Тя ще бъде, както обикновено, много кратка, за да не те бавя нито миг да направиш описаната техника. С нея имаш възможност да разхубавиш своята любов, каквато и да е тя в момента на колкото и години да си.
За да бъде любовта на мечтите ти, любовта на твоя живот!

Тази статия ще бъде толкова мъничка, че ще прилича на градче, в което табелите за вход и изход са от двете страни на площада. Площадите обикновено са кръгли.
Затова очертай един голям кръг и го раздели на 4 еднакви части. Във всяка от тях ще има по един въпрос.
Преди да ти кажа кои са въпросите, ще отделя внимание на отговорите. На всеки въпрос дай няколко отговора, например 3-4. След малко отново ще се върна към отговорите.

А сега е време за самите въпроси:

1. Какво ми дава любовта с ………………………… /името на твоя човек/?
   Когато говорим за даване, автоматично включваме представата си за получаване. Обикновено получаването свързваме с някакви позитиви. И то безспорно е така. Но не само. Затова отговори многостранно и разбира се откровено, включвайки и негативите на това даване.

2. Какво аз давам в тази любов?
Отново разгледай от различни аспекти своето даване с всички чудесни и прекрасни неща и всички, не толкова такива.

3. Какво е нужно на нашата любов с ………………………. ?
Неслучайно във въпроса не се съдържа определение относно това нужно за какво. Развихри се извън всички рамки.

4. Какво мога да подобря още сега?
Подобряването не винаги означава, че предметът на подобряване е в лошо състояние. Напротив! Ако подобряваме нещата, когато са добри, те по-трудно могат да се влошат. Макар че и има една фина граница, отвъд която всяко по-нататъшно подобряване, само би навредило.

Така че, ти си на ход.
Ти самата с наличните ресурси и нито един вповече, с твоите лични и уникални качества. Помисли в перспектива, разгледай гледната точка на любимия си, представи си неговите реакции.
Независимо дали обичаш изненадите, ако излезем извън техния контекст, тогава… Тогава, както вече казах, ти си на ход.
Сега те оставям с това семпло, но силно въздействащо кръгче. Обещах да съм кратка и спазвам обещаното. Също както обещах чрез тази техника да извлечеш дълготраен, положетелен ефект върху твоята любов.
На теб пожелавам площадът на любовта ти да е винаги пълен – с двама, които го създават по между си!
Днес, тази седмица и завинаги!

Улички

от Albena Slavova | юли 19, 2021 | лично, личностно израстване, любов, мотивация, вдъхновение, мъдрост

Това е статия, която се прочита за не повече от 2 минути. Късичка е, защото ще ти разкажа за нещо също толкова късо. Ще видиш какво.

През есента преди Ковид имах една седмица, в която ми се натрупа доста пътуване. Близката до нас като разстояние, език, култура и сърдечност Хърватия, ме вкара в схема от различен сухоземен транспорт и 6 самолетни полета.

Пистата за излитане се е превърнала в клише, когато се говори за личностно развитие и върхови постижения в живота. Тя винаги е черна, подобно на житейски събития, които ни предизвикват да се отлепим от стария модел на поведение и да полетим.

През тази една седмица видях много писти. Излитах… Кацах… И пак, и пак.

Докато чаках по летища поредния полет, изваждах телефона си и разглеждах направените в Хърватия снимки. Дадох си сметка, че измежду тях има няколко, които нежно галят спомените ми.

На тях няма снимани никакви хора. Мен ме няма. Няма емоции. А въпреки това не можех да откъсна поглед. Просто улички в стария Сплит, щракнати в един късен следобед. Най-уникалната е най-късата уличка в света. По мои сметки не по-дълга от 3 метра. Всяка от тези улички има ясна посока, видима от край до край.

Всяка една извежда до светлина в края на тунела от сгради.

Всяка блести, излъскана от милиони извървени стъпки.

Всяка стъпка на всеки пътник е отнесла микроскопична частица от уличката и едновременно е придала допълнителен блясък на каменната настилка.

Така е с малките улици. Държах ги в дланта си.

Около мен бързаха пътници. Всеки с багажа си. И разбира се излитаха самолети.

Не запомних нито една писта. Не им обърнах внимание. Не ми се прииска да ги снимам.

Обичам усещането за полет.

Обаче преди полета ми хареса да взема със себе си посоката, светлината и опита на своите малки житейски улички.

И да полетя!

Щипката любов или как се измерва любовта?

от Albena Slavova | фев. 14, 2021 | лично, личностно израстване, любов, мъдрост

Няколко дена след като се омъжих, бях приятно изненадана, когато ми се обади моята първа учителка от детската градина. Тя ме поздрави с радостното събитие и ми каза, че иска да се видим. Поканих я на гости и съвсем скоро я посрещнах у дома с огромно удоволствие. Тя ми поднесе комплект със забележителни подаръци, които не съм забравила и до днес четвърт век по-късно.

Разтворих опаковката и открих вътре пакет захар и щипки за пране. Веднага разбрах, че тук има скрит смисъл и се приготвих да чуя от учителката си какъв е той. Тя ми каза, че това е специален подарък за младоженци. Захарта е символ на сладостта на любовта по между им, а щипките за пране – на привързаността им с пожелание да е така завинаги. 

Измина много, много време…

Станах отличен сладкар. Научих се да правя чудеса от захар. Щраквам с пръсти и правя торта, щраквам втори път и правя бисквитки. Благодарение на практиката и опита, които добих, вкъщи постоянно ухае на току-що опечен кекс. А колко щипки за пране се счупиха през тези години?! Нямат брой, защото теглото на простряното през това време пране вероятно надхвърля цял тон.

Как се измерва любовта? За това няма определена единица мярка.

В последно време твърде често се говори за щипката любов. Това словосъчетание се употребява от различни блогъри и участници в телевизионни кулинарни формати. Стремейки се да съхранят неповторимостта на приготвеното блюдо, казват, че добавят щипка любов.

Това означава ли, че без любов няма да се постигне такъв възхитителен резултат?

Или работата не е само в любовта, а още в личния, индивидуален подход?

А може би тайната е скрита именно в тази прословута щипка?.. Колко е тя?

Всеки кулинар си има отговор. Аз също. Продуктите, които използвам, винаги са едни и същи. И яйцата, и захарта, и брашното – с леки вариации… Пропорциите винаги са запазени, но дори букетът от аромати: ванилия, канела, какао, се усеща по различен начин. Семейството и приятелите ми опитват и казват, че резултатът е отличен. Аз съм сигурна, че се е получило вкусно. Обаче вкусът всеки път малко се различава и аз знам защо.

Моят собствен опит, не толкова сладкарски, колкото житейски, ми помага да отговоря. Количеството на любовта вътре в мен е променливо и в съответствие с това се изменя и магическата щипка на тази най-специална подправка. Като забелязах това, като че ли изведнъж разбрах смисъла на всякакви древни ритуали, свързани с приготвянето на храна. За мен стана очевидно, че не просто готвя. Всъщност създавам картина на собствените си чувства, които изпитвам по време на приготвянето на тази храна. Например:

– Преизпълнена съм с любов, направо преливам!

– Днес съм емоционално изстинала – стойте по-далече от мен!

– Искам да прегърна целия свят, да дам любов на всеки и пак ще ми остане!

– Всичко е балансирано, дозата любов е измерена и точна – днес може да не ми давате, но и не очаквайте да получите!

Този списък може да бъде продължен безкрайно.

Между другото, какъв е твоят?

Струвало ли ти се е някога, че захарта подслажда различно?

На мен да. Това означава, че тези, които се наслаждават на кулинарните ми умения, интуитивно възприемат и моите чувства. Настройвам ги, така както се настройва инструмент, и веднага от тях се разлива такава вълна от любов, каквато сама съм изпратила към тях.

Ако си представим, че любовта е преди всичко енергия, значи тя оказва влияние не само върху храната. Нейното най-мощно въздействие е радиацията на нашата същност, невидимото излъчване на мислите ни, квантовото въздействие на любовта.

Това, което се излива от душите ни, облива с потока си хората около нас. В такива моменти ставаме свръхсетивни и започваме да отдаваме като огледало това, което сме получили.

Колко ми е приятно да усещам, че към мен се връща любов! Иска ми се още и още! Колкото повече се връща, толкова по-хубав става животът! Тогава не само захарта става по-сладка, но и всяка целувка! И не само всяка целувка, а всяка секунда от денонощието! И повече няма трудности и печал.

Всичко е просто! Всичко е решимо! Всичко е леко! Вездесъщата любов!

Тогава защо не винаги е така? Къде се крие посланието на подаръка на моята учителка?

Тайнството на любовта просто е пред очите ни!

Думата любов няма умалително име! Тази жизнено важна ценност е винаги огромна!

В такъв случай защо си позволяваме да говорим за щипка любов?

Това незначително количество представлява само няколко нейни прашинки. Ако двама души живеят като прикрепени един към друг, то тяхната любов не е просто щипка. Нека поставим тази щипка любов в буркан за подправки с етикет „Банални фрази“. На практика толкова не е достатъчно.

Щипката любов е твърде малко количество, но трябва да се добавя всеки ден, за да бъде любовта велика!

На 35

от Albena Slavova | фев. 7, 2021 | лично, личностно израстване, любов, мотивация, вдъхновение, мъдрост

На 35 години!

Не, не аз! Една тетрадка! 

Eдна много специална тетрадка навърши 35. Това е нейната история. 

Моята майка  умееше да прави изключително много неща. Изпипваше детайлите им, като при това успяваше да не бъде перфекционист. Правеше всичко с такава лекота, която, погледната отстрани, изглеждаше като забавление. Нямаше значение дали това й отнема дни или седмици, или повече… Или е нещо, което става на едни дъх. Всичко, всичко, имаше нейния неповторим стил, белязан от 

отдаденост, вдъхновение и прецизност. 

Сега оценявам, че онова, което правеше нещата така специални и неповторими, е отношението, с което тя ги зареждаше. Онази невидима енергия, която излъчваше, попиваше трайно в делата й. У дома стените с тапетите, залепени от нея, създаваха неподражаема атмосфера. Цветята й, които галеше с върха на пръстите си, не спираха изобилно да цъфтят. С дрехите, които ми плетеше и шиеше, ме обличаше приказно всеки ден. Храната, която приготвяше, се запомняше с всички сетива. 

Някъде по онова време, в моята ранна младост, майка ми си е дала сметка, че всички неща приличат на прелетни птици. Тези, които създаваше, отлитаха според продължителността си на живот. Самата аз  израствах и отлитането ми беше само въпрос на време. 

И тогава, на прага на моите 20, е решила да ми направи подарък за навършването им. 

Такъв, че да пребъде отвъд времето, което на нея й е отредено. Такъв подарък, който не е натруфен със суета, но да напомня за майчината обич. 

Такъв, че да го има и в обикновения ми делник, и в празника ми. 

Такъв, че да ме провокира, да го поддържам през целия си следващ живот и да го доизпипвам. 

Да, направи го. 

И това нещо е много просто. От позицията ми на зряла жена днес мога да кажа, че  е направо гениално.

Преди да споделя какво е то, ще разкажа и още нещо за моята майка. 

Вече казах, че беше майсторка в кулинарията. Това обаче не е достатъчно. 

Тя ревностно се интересуваше от рецепти, останали от поколенията. Записваше ги в една голяма тетрадка, която полека-лека се беше превърнала в родова хроника. До името на всяка рецепта беше написано името на първоизточника й. Така, ако се зачетях, можех да се върна буквално столетие назад и да си представя живота през цялото това  време. 

Той беше като нарисуван чрез думите, които са употребени в описанието на рецептите, чрез продуктите, които са използвани и чрез количествата им.  Според това можех да си представя колко големи са били семействата, колко интензивен е бил животът, колко калории са изгаряли в ежедневието си хората тогава… Какви са били делниците им и как са празнували. Можех да проследя как се е променял животът на жените през 20 век, та чак до живота на майка ми и на мен самата.

И така, моята мила майка решила да препише тази тетрадка за мен. Започнала да я преписва скришом, за да бъде изненада. Но рецептите бяха в такова голямо количество, че времето не й беше стигнало или… Или е преценила нещо, което аз сега знам със сигурност.

Личната включеност в даден процес, създава отдаденост.

На 20-я си рожден ден със сигурност съм получила повече от един подарък. Честно, не си ги спомням. Един от тях остана и е постоянно пред очите ми. Това е тетрадката с рецепти, започната от майка ми. 

Тя грижливо е избрала качествена тетрадка с няколко стотин станици. Вероятно доста я е търсила, защото преди 35 години такива не се намираха ей така. Няколко стотин са и рецептите в нея. Както казах, не всички бяха преписани, така че след като си получих подаръка, продължих с преписването. А след като свършиха, просто продължих. 

Продължих без да съзнавам, че на свой ред създавам история. Този път своята лична, а по-късно на семейството ми. Записвах рецепти, които представляваха интерес за мен и по начин, който ми даваше яснота как да ги изпълня. Гледам на много от тях сега с умиление и носталгия като на нещо мило и наивно. 

Наскоро си дадох сметка, че все по-рядко отварям тетрадката. Станала съм по-взискателна какво да допусна да запиша в нея, въпреки, че има още 1/3 празни страници. 

Запомнила съм много от рецептите наизуст и ги поглеждам само за сверка. Но най-съществената причина е, че тетрадката доскоро беше ценна. 

Вече е безценна!

Майка ми вече  я няма, но нейният подарък и съдържанието му останаха.

Поредният ми рожден ден. Отворих отново тетрадката с рецепти. 

Осъзнах колко време е изтекло, откакто я получих. Видях за пореден път майчиния красив почерк. Почувствах удовлетворение, че бях изпълнила пожеланието от заглавната страница.

Извадих необходимите продукти. Унесох се в работата си. Масло, захар… Харесва ми да ги бъркам на ръка и да чувам как кристалчетата захар хрускат под дървената лъжица. 

Ах! Дървената лъжица! Тя материализира рецептите ми и е горе-долу на толкова години като тетрадката. И пак е от майка.  

Стана ми приятно като се загледах. Забелязах, че единият й край е започнал да намалява от употреба. 

Не много! Има още време пред нея. И много повече пред мен. Какво ли ще забъркаме заедно? 

Какво ли ще си забъркам аз в идните години?

Имам спомени! Имам идеи за бъдеще! Имам мечти! 

Имам разбирането, че всеки момент е подходящ за тях.

И за:

Обичам те, мамо!

Благодаря ти!

Думи, за които не е необходим специален повод, защото всеки става такъв чрез тях.

Думи, за които един живот не стига, ала нищо не може да ги спре след него.

След него? 

Не! Още днес! Сега! В този момент! Кажи ги! 

Без значение дали ти си на 35, на по-малко или на повече.

После ми остави знак за това. За това, че твоят днешен ден стана различен! 

С 

„Обичам те, мамо!

Благодаря ти!„