Ускорение на мотивацията

Ускорение на мотивацията

Ускорение на мотивацията: ето как

Днес ще получиш от мен ускорението, за което казваш, че ти липсва. Някои го наричат шут.

Допълвам темата за мотивацията с бърза и интересна техника, благодарение на която, вътрешната ти мотивация ще подскочи. След това на свой ред ще ти се прииска да направиш същото. Ще успееш да се заемеш с онези неща, за които си убеден, че си неспособен. 

Различни хора са ми казвали, че “се нуждаят от шут” – директен цитат. Общото по между им е фактът, че искат да постигнат резултат, там където срещат затруднение.

А ти?

Чувам утвърдителния ти отговор. 

Всички в един или друг момент сме изпитвали желание или необходимост да сме успешни там, където сме се сблъсквали с непреодолими трудности.

В такива моменти ни се струва, че ни липсва мотивация. Забелязваш ли? Казвам: „Струва ни се“. В действителност не е така. Изобщо!

Ако нещо ни е трудно, това не означава, че ни липсва мотивация, а значи, че

мотивацията ни е неправилна.

Малко е странно да я наричам така.

Обикновено гледаме на мотивацията като на нещо, което има единствената даденост  

да ни дърпа напред, 

да ни тласка отзад, 

да ни тупа по рамото и 

да ни изпраща устремно в космоса. 

Но всъщност прекарваме по голяма част от времето на живота си като се залъгваме с мотивация, която е неработеща.

Може би това твърдение ти идва малко  повече. Вероятно те  притесних или разгневих. Леко те зачудих или разбутах любопитството ти. 

Всичко това е добре. Много добре. 

Защото идва ред на обещаната техника. Можеш да я използваш за съвсем семпли неща или за мега проекти.

Ще те попитам нещо. След като прочетеш въпроса, се облегни удобно, отклони поглед встрани, отпусни се и почувствай. Почувствай отговора с цялото си тяло. Не потъвай в размисъл. Пусни си  музика и кажи:

Какво искаш точно сега?

Забеляза ли, че не ти подсказах нищо. 

Ти си свободен да искаш всичко. 

От чаша кафе до екскурзия до Марс. От усмивка на приятел до любовта на живота си. 

Независимо какво е, допиши следващите две изречения:

  1. Аз искам това, за да ………………………………………………………………….
  2. Аз мога това, защото ………………………………………………………………..

Напиши повече от едно продължение. 

Пиши, изтръпнал от неувереност. Пиши, притиснат от недоверие. 

Пиши, въпреки тях, но най-вече заради тях. 

Те имат нужда от вниманието ти, за да ги забележиш и видиш колко са нищожни. Пренебрежимо малки са в сравнение с това, което ще те смути.

Ще те смути способността ти да направиш повече, отколкто си очаквал.

Колкото повече думи застанат след „за да“, толкова повече ще бъдат и след „защото“.  Тези две изречения са един общ организъм – събуден, енергичен, креативен. 

С тях можеш да създадеш начина 

да имаш чаша кафе насред пустинята, 

да се поразтъпчеш на Марс за разнообразие, 

да те сгрее усмивката на забравен приятел, 

да те разтърси голямата любов. 

Ти можеш да си причината и средството!

Използвай гребена на вълната. 

Продължи и зачеркни онези думи, измежду написаните, които ти казват нещо познато. А сега подчертай онези, които ти поднасят нещо ново. 

Онези, които зачеркна, не са ти актуални. Можеш да ги ползваш от време на време, но определено се нуждаеш от обновлението на подчертаните. 

Те ще са твоята свежа енергия! Те ще са онзи шут, който споменах в началото. 

Знаеш ли какво? Той няма да е отвън. 

Външната мотивация има само временен ефект. Ако тя продължи дълго, може направо да убие желанието ти да действаш. 

Най-мощна е тази мотивация, която си създаваш сам. 

Затова и тези, подчертаните думи, ще те сръчкат ребром. Не ставай, преди да си ги оползотворил. Направи това, което сега ще ти предложа, защото без него нищо няма да се промени. Ще останеш с няколко минути прочетено време, с една направена техника и без нито грам повече мотивация. 

Ето защо още сега напиши:

  • Какво ново разбра за себе си?
  • На какво си способен за да имаш, каквото искаш?
  • Какво различно нещо ще започнеш да правиш?
  • Кога?
  • Как ще преодолееш причините да не го направиш?

Да не забравя! Щастието няма да е щастие, ако настъпи някога. Тогава, когато имаш, каквото искаш.  Щастието е щастие, когато те съпътства в преодоляването, в прескачането, в извървявянето. Започва сега!

И така! 

Време е да се разделим. До следващия път.  Дотогава разкажи на приятел какво прочете. Подкрепи вътрешната му мотивация. Провокирай себе си! Напиши свой пост за това. 

Разкажи ми. Пиши  ми.

Пробив в личната мотивация

Пробив в личната мотивация

Пробив в личната мотивация! Само с два въпроса.
В момента:
Чувстваш ли се моитивирана? А демотивирана?
Поне за едно нещо в живота си.
На който от двата въпроса да отговориш положително, тази статия ще ти е от полза.
В единия случай ще ти открие
защо ти липсва мотивация,
а в другия – как да я повишиш.
Общото между двата варианта е, че ще ти представя метод, чрез който да достигаш най-високо ниво на мотивация всеки път, когато това ти е необходимо.
Да, всеки път!
Защото ще ти покажа най-добрия начин да бъдеш мотивирана.
Това означава
да знаеш как да се самомотивираш.
Всеки друг вид мотивация изглежда избелял пред колоритната сила на вътрешната мотивация, лично твоя, неподражаема никому.
Ще ти предложа своя авторска техника в коучинг стил и ще те провокирам с два последователни въпроса.
За отличен резултат ти препоръчвам:
Изпълни техниката, докато я четеш.
Така ще избегнеш вероятността да си създадеш предубеденост в отговорите си. Тя несъзнателно би възникнала, ако прочетеш всичко до края. Така че или сега си отдели 5 минути , или отложи четенето за своите 5 минути лично време по-късно, каквито вярвам, че си отделяш всекидневно.
Напиши отговорите в два отделни списъка, най-добре на отделни листи или файлове.
Добре е да не виждаш какво си отговорила на единия въпрос, докато отговаряш на другия. По-нататък ще разбереш защо.


Въпрос №1
Какво искаш ЗА себе си?
Изброй в списък нещата, които би искала в материален и нематериален план. Хайде, дай воля на желанията, на мечтите, на идеите си! Позволи си! Разгърни ги, разхвърляй ги, пусни ги да полетят!
Искай с всички сили! Наискай се!
В края на краищата това е само един списък. Нали така?
Прочети втория въпрос, само когато отговориш изчерпателно на първия.

Въпрос №2
Какво искаш ОТ себе си?
Абстрахирай се от първия списък. Забрави го. Него вече го написа.
Направи нов на друг лист или файл. Отново започни да искаш този път ОТ себе си. Толкова, колкото си позволяваш сама. Развихри се, но моля те, бъди искрена и безоценъчна. Това ще рече да не си казваш кое от този списък си способна или не да изпълниш. Пиши бързо, преди да се включи твоята автоцензура.

Сега, след като вече имаш двата списъка, ги сложи един до друг.
Спомни си какво чувстваше, докато пишеше единия и какво, докато пишеше другия.
Дай си сметка кой въпрос те затрудни повече, макар и малко.
Разгледай кой от двата списъка е по-дълъг и помисли защо.
Забележи дали има повтарящи се или подобни по смисъл редове и в двата списъка.

Това е много възлово. Точно тук двата въпроса се завързват така, че стават основа за твоята самомотивация. Получава се нещо подобно на самосбъдващо се пророчество и ти можеш да го прогнозираш.


Ако например си отговорила, че искаш ЗА себе си повече пари и искаш ОТ себе си да си намериш по-добре платена работа, има ли нужда да ти казвам извода?
Колкото повече съвпадения в двата списъка имаш, толкова по-мотивирана личност си. Толкова си по-склонна да се самомотивираш и да не очакваш благоденствието да се изсипе като дъжд отгоре ти.
Колкото по-малко са, толкова повече изкристализирва твоят самосаботаж. Нещата тук не опират да искаш за себе си по-малко, а да го подкрепяш ти самата повече от всеки друг.
Важно е също да си дадеш сметка дали нещата, които искаш от себе си, предизвикват твоя интерес, доколко са ти познати или изпълнени със сложност, дали са банални и т.н. Важно е разбира се, нито да се биеш в гърдите, че всичко това е абсолютно постижимо във всеки един момент, нито да се уклюмваш, като си мислиш, че ще останеш само с едното искане за кой ли път. Защото нали затова е тази статия. Да не останеш на ниво „искам“.

Затова:
Подчертай в първия списък нещата, които те мотивират да искаш от себе си повече.
Сега направи обратното.
Подчертай нещата във втория списък, които те мотивират по-дръзко да искаш нещо за себе.
А сега допиши и в двата списъка онова, което отпосле ти дойде наум.
Виждаш ли? Те – всичките отговори на двата въпроса, са свързани!
На определено ниво на мислене да искаш ЗА и ОТ себе си става едно и също.
По еднакъв начин те импулсират за най-необходимото, за да бъде осъществено всяко искане.
А именно – импулсират те да действаш!
Тогава мотивацията сменя агрегатното си състояние и се превръща в нещо реално в живота ти. Влиза в него като материална придобивка или емоционално преживяване. Кара те пълнокръвно да се радваш, да се чувстваш успешен и уверен в себе си. Ставаш човек, който смело дописва нови и нови отговори на два толкова прости и толкова същностни въпроса:
Какво искаш ЗА себе си?
Какво искаш ОТ себе си?

Сега е твой ред да ги зададеш на някого като споделиш статията с него.

Обратният път, който води направо

Обратният път, който води направо

Цял живот живея на брега на морето. Зная много легенди за него. Слушала съм истински и измислени истории защо се казва Черно. Един факт е неоспорим.

Всяка година по това време морето става особено опасно. В началото на август излиза вълна. Допреди седмица е било кротко и галещо. През прозрачните му води сенките на чайките са докосвали дъното.

Но ето – минава Илинден. Вълните захапват плажа все по-навътре. Крещят шумно и блъскат всичко по пътя си. Забелязват се отдалече как се нервират и човек може да си пресметне силата.

Дали има изобщо смисъл да им се пречка или предпочита да шляпка по мокрия пясък и да си прави селфита.

С гръмогласните и търчащи вълни е така. Само малко да ги погледаш и послушаш, и стават предвидими. Не че не са опасни, но някак си предупреждават: Гледай си плажното масло и не се шляй без повод над глезен.

Има обаче едно друго, подмолно вълнение. Неслучайно му викат мъртвак. В този момент на лятото го има най-много.

Има си физическо обяснение и който се интересува от него, може да го намери и прочете. Това физическо обяснение казва и защо именно край брега мъртвото вълнение е най-силно.

Гледаш го морето – не море, а моренце. Иде ти да се грабнеш, та да го преплуваш цялото. Толкова е съблазнително и кротко. Ако си на плаж със спасител обаче, ще видиш жълт флаг – ей така, от нищото сякаш.

Няма вятър, флагчето се отпуснало надолу, а пък в морето не пускат навътре. Има мъртво въление! Мъртво, мъртво, колко да е мъртво?! Чак пък толкова?!

И ако не знаеш много легенди, ако не си слушал истински и измислени истории, защо се казва Черно, ще влезеш в морето. И още как!

Жегата мори повече от усещането за риск. Става животоспасяващо да предприемеш животозастрашаващ скок в зоната на мъртвата вълна.

Ето за това ще става дума в днешната ми статия.

Как да се измъкнеш от житейска ситуация, която драматично напомня на мъртвото вълнение?

Има такива моменти. Направо виждаш как те напускат силите да се бориш по-нататък. Уж брегът е близо, но е недосегаем. Искаш да си стъпиш на краката, да имаш твърда почва под себе си.

Хвърляш всички сили да плуваш стремглаво. Първо – както са те учили, после паникьорската. За малко си викаш – защо ми беше изобщо да влизам в морето. Защо ми беше да се захващам с почивка на море?

Като нахален кадър от филм, умът ти извиква спомен от предната вечер и пиенето на бира с приятели. Беше цяла вечер, а пък сега е само част от секундата. Няма време за губене. Защото няма още много време по принцип.

Също, както е в живота. Толкова много искаме да постигнем нещо. Наистина, толкова много! Рискуваме. Хвърляме се през глава. Какво толкова! Няма начин – ще успеем.

Усещаме първите признаци за подводното вълнение, но пак – какво толкова! Ще успеем! Амбициите помагат, положителното мислене, целенасочеността, планът за действие. Всичко е в наша полза.

И само едно в наша вреда. Едно, но когато това – едното, е мъртвото вълнение, всичките наши предимства отиват под пясъка на дъното. А то – едното мъртво вълнение, се заусуква и ни завлича точно там.

На дъното! Не ни е там мястото! Нито на тебе, нито на мене! Не сме влезли, за да не излезем никога. Не сме започнали, за да не докараме до успешен край!

И тогава брегът става самоцел! Само една цел! И да му се не види, тя е толкова близо, а е безумно недостъпна.

Както ти казах в началото, цял живот живея край морето. Едно от нещата, които са ми разказвали, е как да се спаси човек в такава ситуация.

Как да стигне брега?

Като започне да плува в обратна посока.

Ето – казах ти го в едно изречение.

Когато си заложник на мъртво вълнение:

За да стигнеш брега, му обърни гръб.

За да го видиш отново, първо спри да гледаш към него.

За да се прибереш по-скоро, отдели време за обраната посока.

И за това си има физическо обяснение и то също може да бъде прочетено. За да не сметнеш, че не съм наясно, а само така си приказвам, ще го спомена накратко.

Мъртвото вълнение е силно в прилежащата зона до брега. Разбира се, много е опасно. И най-опитни плувци, не могат да мерят сили с него. Но и то си има слабо място.

Някъде пак по брега има друга – спокойна зона, през която като по коридор, може да се излезе. Тъкмо заради нея, спасителите съветват – ако тръгне да те влече, ти пък се изхитри, и плувай навътре. Сам ще усетиш, че по някое време отпуска.

Сега, като ги пиша тези неща, се сещам за една статия, която прочетох преди години. В нея един американски блогър, Стийв Павлина, използваше скАла от 1 до 10. И казваше така:

Ако си на 7, но не ти е ОК, трябва да се разкараш оттам.

В статията седмИцата май беше сравнена с блато. Или поне аз съм си създала такова впечатление. Сега обаче седмИцата ми прилича повече на мъртво вълнение.

Стийв продължаваше така: Кой ти казва, че пътят към десятката е направо? Възможно е да ти се наложи да се спуснеш до дъното на скАлата и чак тогава да се оттласнеш.

Ако търсиш само прекия път към 8, 9 и 10, може никога да не ги достигнеш. Може да изхабиш страшно много сили и енергия в това да бъдеш праволинеен. И едновременно – безрезултатен.

Естествено в спускането риск има. Да набиеш рязко спирачки. Да тръгнеш назад. Да започнеш от нулата. Никой и нищо не вещае, че няма да се законтриш някъде там.

Няма сигурност, че ще бъдеш достатъчно последователен, че ще имаш подкрепяща среда, че ще намериш верния път към десятката.

Съвсем неслучайно пиша тази статия точно сега – в апогея на мъртвото вълнение. Защо го използвам за сравнение? Не за да те плаша. Изплозвам го, защото в такава ситуация има няколко изключително съществени фактора. Те са от решаващо значение.

Първо:

Непоносимостта на ситуация е достигнала своята кулминация.

Второ:

Нямаш повече никакви съпротиви да избереш обратния път за направо. Като единствено възможен и спасителен.

Всичко това поради един единствен факт – просто искаш да продължиш да живееш!

Или, пренесено в житейската ти ситуация:

Разбираш, че борбата да търчиш праволинейно е станала безсмислена.

Осъзнаваш, че обходният маршрут е допустим и възможен.

Пестиш всяка своя останала силица и се изпълваш с безусловна вяра.

Предприемаш първите реални действия по обратния път, водещ направо.

Познавам хора, за които постигането на успех по този начин, не е успех.

Какво от това че ще стигнеш брега? Нали си изневерил на посоката? Нали си се изплашил? Паникьосал си се бил?

Срам те е да си спомниш. Изпитваш вина пред себе си. Яд те е, как можа да ти се случи.

Не си успял, а толкова искаше… Провал! Абсолютен провал!

Хубаво се каня аз да я забраня тази дума. И тогава ще съм първата, която ще спре да я употребява.

А вместо провал, ще ти кажа – жив си!

Събери слънце, изсъхвай и ето го морето. Не се е свършило с това че смелостта ти се свърши по едно време.

Лятото продължава, независимо, че силите ти се бяха изцедили до капка.

Подбери момента. Не изчаквай много. Проучи дали повече няма мъртво вълнение.

Вече си знаеш урока. Защото:

Ти си човекът, който дръзна да се бори с морето!

Ти си човекът, който не го победи, но не му позволи то да те надвие!

Ти направи всичко това, докато другите си правеха селфита на плажа.

Обичай риска, но не живей заради него!

Обичай сигурността, но не загубвай мечтите за открито море!


Улички

Улички

Това е статия, която се прочита за не повече от 2 минути. Късичка е, защото ще ти разкажа за нещо също толкова късо. Ще видиш какво.

През есента преди Ковид имах една седмица, в която ми се натрупа доста пътуване. Близката до нас като разстояние, език, култура и сърдечност Хърватия, ме вкара в схема от различен сухоземен транспорт и 6 самолетни полета.

Пистата за излитане се е превърнала в клише, когато се говори за личностно развитие и върхови постижения в живота. Тя винаги е черна, подобно на житейски събития, които ни предизвикват да се отлепим от стария модел на поведение и да полетим.

През тази една седмица видях много писти. Излитах… Кацах… И пак, и пак.

Докато чаках по летища поредния полет, изваждах телефона си и разглеждах направените в Хърватия снимки. Дадох си сметка, че измежду тях има няколко, които нежно галят спомените ми.

На тях няма снимани никакви хора. Мен ме няма. Няма емоции. А въпреки това не можех да откъсна поглед. Просто улички в стария Сплит, щракнати в един късен следобед. Най-уникалната е най-късата уличка в света. По мои сметки не по-дълга от 3 метра. Всяка от тези улички има ясна посока, видима от край до край.

Всяка една извежда до светлина в края на тунела от сгради.

Всяка блести, излъскана от милиони извървени стъпки.

Всяка стъпка на всеки пътник е отнесла микроскопична частица от уличката и едновременно е придала допълнителен блясък на каменната настилка.

Така е с малките улици. Държах ги в дланта си.

Около мен бързаха пътници. Всеки с багажа си. И разбира се излитаха самолети.

Не запомних нито една писта. Не им обърнах внимание. Не ми се прииска да ги снимам.

Обичам усещането за полет.

Обаче преди полета ми хареса да взема със себе си посоката, светлината и опита на своите малки житейски улички.

И да полетя!