Какво означава да бъдеш Assessor в коучинга

Какво означава да бъдеш Assessor в коучинга

В началото ще сложа думата. Защо Assessor ли? Ако използвам думата оценител, веднага влизам в противоречие с нещо основополагащо в коучинга – неговата безоценъчност.

Затова приемете тази професионална, словесна забежка от моя страна и останете, за да разберете какви са функциите на Assessor-а в коучинга и как това се отнася до мен.

Има моменти в професионалния път, които не са просто следваща стъпка, а естествено продължение на нещо вътрешно узряло. За мен такъв момент беше решението да премина през специализираното обучение за Assessor.

Това не беше просто допълване на професионалните знания. Не беше още един сертификат. Споделяла съм вече, че моят стремеж към нивото PCC (Professional Certified Coach) в рамките на ICF(International Coaching Federation) никога не е бил самоцел. Още от самото начало на идеята ми за това той беше свързан с нещо много по-дълбоко. С възможността да предам нататък.

Да създам среда, в която коучингът не просто се учи, а се въплъщава.

Каква е ролята на Assessor-а в това?

Всяко сериозно, професионално обучение по коучинг по стандартите на ICF (International Coaching Federation) предоставя възможност на студентите в него да получат цялостна оценка на професионалната си подготовка. Това не е оценяване с метрична система в най-прекия смисъл, с който сме свикнали от училище или университета.

Това е всеобхватна, пълноценна обратна връзка на представянето на коуча, която без да спестява онова, което не е постигнато, е етична. А въз основа на постигнатото, вдъхновява и окрилява. Това е майсторство на обективизма и подкрепата. Нещо, което рядко срещаме в обичайния си живот.
В професионалния коучинг има един фин, но съществен момент. Моментът, когато коучът има потребност от менторска подкрепа или насоки за развитието му към по-високо ниво на сертификация. Точно тогава професионалната роля на Assessor-а е безценна.

Тя се проявява в умението да разпознава и чува нюансите в тишината, в думите, в енергията между коуча и клиента. В дълбочината на партньорството помежду им или в закотвянето върху техники и липсата на присъствие.

Какъв е пътят дотук?

Обучението за Assessor не е нещо, до което се достига случайно. То би могло да е естественото продължение като лична инициатива на онези, които вече са извървели пътя до PCC. Самият процес на подготовка за Assessor изисква спиране, осмисляне и натрупване на опитност и мотивация. В него има много слушане. Много прецизност. И най-вече много търпение и смирение пред процеса на израстване и развитие на колегите.

Днес зад гърба си имам над 50 часа специализирано обучение в посоката да бъда Assessor. Но по-важното е, че това знание ми предоставя ново професионално зрение.

Какво дава това на практика?

Ролята на Assessor-а не е титла. Тя е отговорност и възможност.
Възможност да подкрепям коучове в тяхното професионално израстване. Да бъда обективно огледало, което помага за разпознаване на нивото, на което се намират в момента. Да съдействам в подготовката за сертификация, включително за PCC.

Тази работа е сърцето на обучението „Коучинг фар“, където подкрепям курсистите да изграждат своята професионална идентичност. Тя е и отделна възможност за всеки коуч извън обучението, който търси задълбочена менторска визия за себе си.
Ако трябва да обобщя смисъла на този етап, бих го нарекла просто: предаване нататък.

Всичко, което съм учила, преживяла и изградила в работата си, намира своя естествен израз в това да го споделям. Не като суха теория, а като присъствие, отношение и разбиране. Да бъда Assessor означава да съм опора за другите да достигнат своето ниво, без да ги водя насила, а като съм до тях, за да го разпознаят сами.

В крайна сметка, това не е история за квалификация. А за това как един път, извървян с отдаденост, се превръща във възможност да осветявам пътя и на други.

Ако в началото коучингът беше за мен откриване на себе си, днес той е начин да бъда до тях в тяхното собствено откриване.

P.S. Буквално в настоящия момент ICF обяви новината за въвеждането на квалификацията Mentor Coach Qualification (MCQ). Тази промяна подчертава още по-силно ролята на Assessor-ските умения, които описах в статията, като отлична основа в засиления процес на менторинг в обучителните програми, акредитирани от ICF.

Какви качества са необходими, за да станеш коуч

Какви качества са необходими, за да станеш коуч

Ако си задаваш този въпрос, вероятно бързаш към отговора му. Затова няма да те бавя с увод, а направо ще пристъпя към същественото.
Можеш веднага да приемеш, че, за да си коуч, е необходимо да ти харесва да работиш с хора, да си емпатична личност и да имаш стремеж към постоянно учене и развитие.


Това е базисът, отвъд който са важни още редица лични качества, които много вероятно да притежаваш без да подозираш, че не само биха ти свършили работа, а могат да са твоят летящ старт в коучинга.
Ще се съгласиш ли с мен, ако кажа, че ние, съвременните хора, сме свикнали да влизаме в роли? Така живеем. Обличаме костюма на експерта, маската на мениджъра или униформата на служителя. Но … Има и една група хора, които носят в себе си нещо различно. Хм. Сега изведнъж си спомних за “Летящите хора” на Валери Петров.

Те не просто търсят нова работа. Те търсят възможност тяхната природа най-после да спре да бъде странна и да се превърне в професионален актив. Не в актив. Да се превърне в икигай. В страст. В делото на живота им.

Ето белезите на човека, за когото коучингът не е просто избор, а естествено продължение на личността им.

  1. Знаеш, че не си като другите
    В компания, където всички се надвикват и надпреварват да говорят, където всеки едва дочаква ред, за да каже: „Аз на твое място…“, ти си този, който замълчава не от липса на мнение, а от липса на порив да го натрапваш.
  2. Умееш да създаваш естествена среда за споделяне
    Ако често разбираш, че хората предпочитат да говорят за нещо важно или лично с теб, а не с друг, това не е случайност. Сигурно притежаваш умение да създаваш общо пространство, да съхраняваш поверителността на споделеното, да слушаш с внимание, да мълчиш деликатно и съпричастно.
  3. Търсиш чистотата на смисъла в нов професионален контекст
    Може би имаш зад гърба си много професионални постижения, но усещаш, че корпоративните цели и резултати вече не са така важни за теб. Откриваш един специфичен, различен елемент на удовлетворение в това да видиш светването на очите у другия и да почувстваш добавената стойност в живота си, дори само, като му дадеш подкрепа и разбиране.
  4. Вярваш в идеята за дългото бягане
    В епохата на бързите схеми и лесните решения, ти си от немногото, които вярват в силата на процеса. Знаеш, че истинската промяна изисква време, задълбоченост и етика. Привлича те идеята да развиеш майсторлък в нещо, което се учи и надгражда цял живот. Такъв майсторлък, в който времето работи за теб, а не срещу теб.
  5. Имаш просветителски дух
    Има една шепа хора с възрожденски дух, сред които сигурно можеш да се причислиш и ти. Те виждат, че средата в България е залята от масов песимизъм и липса на визия, но вярват, че промяната на индивидуално ниво е начинът тази промяна да се случи и на глобално.

Знаеш ли, мисля си да спра дотук.
Не защото няма още качества, а защото тези са достатъчни, за да се разпознаеш или да се отдръпнеш честно.

И тук, в края на статията, ми идва да променя малко въпроса.
Сега бих го поставила така:
Какви качества са необходими, за да станеш Истински коуч.

Мисля си, че ти вече подразбираш отговора му.
Много вероятно е той да ти казва, че
Ставаш. Имаш талант да бъдеш.

Останалото се шлифова.
С търпение и страст.
С учене и опит.
Стъпка по стъпка.

Нека ги извървим заедно.
Навреме си за началото в този път.
Каня те в професионалното си обучение по коучинг.
За да стане твоят талант твой икигай.

Светлината, която не чака да я последват

Светлината, която не чака да я последват

Среднощ е. Не спя. Не заради пълната луна.
Не и защото мислите ми не си мълчат, а защото нещо в мен е станало съвсем ясно в мрака на нощта.


Виждам хората, с които извървях дълъг път, започващ от прага на промяната. Аз продължих. Други останаха с думите „някой ден“, „когато се подредят нещата“, „ако има време“. Тази нощ виждам как годините минават, а „някой ден“ за други се е превърнало във „вече е късно“ и “няма за кога”.


Аз не вървя, за да ги изпреваря. Не се състезавам с никого. Дори със себе си. Знам, че светя, но не нося светлина, за да заслепявам. Вървя просто по пътя, който душата ми посочи.


Ако някой ме погледне отстрани, може да усети носталгия по непреживяното. По онова в себе си, за което още не е живял, но за което е копнял. Не за да се огледа с вина, а за да си спомни, че може. Че никога не е късно да дръзнеш, да повярваш на своя глас и да поемеш към онова, което винаги е чакало теб. И продължава да те чака, останало на течение от профучаващите години.


Но все пак знам. За повечето е късно. Не защото времето ги е настигнало, а защото са се отказали да вярват.
Свитото сърце наричат разум. Страха – отговорност. Навика – сигурност. Бездействието в техния собствен живот – стабилност.


Животът услужливо им подава все нови доказателства, че няма смисъл. А смисълът е там, където го оставиха. В първата стъпка, която не направиха. В първия отказ да рискуват. В първия момент, в който избраха сигурното пред живото, познатото пред развихреното.


Ако трябва да бъдеш напълно честен със себе си, кое от тези се превърна в твое оправдание пред теб самия? Сподели в коментар, ако си готов да свалиш тази маска от себе си.


Истината е такава: никой няма да те спаси. Нито обстоятелствата, нито времето, нито човекът до теб. Не чакай подкрепа от друг, за да започнеш, за да направиш своите стъпки по своя си път. Невъзможно е някой да повярва в теб преди ти да си повярваш. Не изисквай човек до теб, който да ти каже думи на подкрепа като от розов филм и да те насърчи в нещо, в което ти все още не си си позволил да присъстваш.


Всичко, което чакаш да се случи, чака теб. Ако ти стоиш на място, то също. Всичко започва от теб. Не ти го следваш, а то върви по твоите стъпки.


Трепна ли нещо в теб? Ако да, какво е първото нещо, което дръзваш да направиш в негово име утре?

Не в негово име, а в своето. И не утре! Още днес!


Ако има такова нещо, не го приспивай. Не го потискай. Не го усмирявай.


То е твоят собствен зов. Не моят, а на твоята душа, която ти си стопирал с убеждението, че нищо няма да се промени, че нищо няма смисъл да се прави.


Станете. Тези, които още имат хъса да дръзнат. Защото светлината няма да чака. Тя просто ще продължи напред.


А аз ще продължа да вървя. Дори след безсънни нощи като тази. Самостойно, тихо, ясно, през собствената си светлина.

Когато вътрешният ти свят надраства работното място

Когато вътрешният ти свят надраства работното място

Каква е връзката между професиите и нивата на Спиралната динамика? Какво се случва, когато преживяваме конфликт между вътрешния си свят, изтъкан от променящи се ценности, и културата на работното място? Как да съчетаем смисъла и удовлетворението от работата с професията си?

Спиралната динамика е модел, който описва развитието на нашите ценности и мотивация през различни “цветни“ етапи на нашия живот. Когато работя с клиенти, често ги каня да разделят живота си на периоди. Интересното е, че почти никой не го прави по календарни години.

Инстинктивно човек подрежда времето според ценностите, които са го водили тогава. Всеки от тези периоди носи различна значимост и нова гледна точка към работата, успеха, смисъла и усещането за общност.

Тази статия има акцент върху вътрешния конфликт между обновяващата се ценностна система на човек, професията и работното му място. Често този конфликт остава невидим за другите, а понякога и за самия човек, но тялото и емоциите му го изживяват болезнено през тревожност, тихи депресии, бърнаут или дори хронични заболявания.

Когато мястото, на което работим, е на друго ниво според Спиралната динамика, различно от вътрешния ни ритъм на развитие по собствената ни спирала, напрежението е неизбежно. Чувстваме се притиснати, неразбрани, постоянно уморени, сякаш изцедени до последна капка, макар отвън всичко да изглежда перфектно.

А понякога, когато неусетно сме узрели за следваща стъпка, в нас избухва силен импулс за промяна. Той може да ни стресне, а на околните да изглежда безумен, но всъщност е естествен сигнал, че ценностите ни търсят ново пространство нагоре по спиралата.

Когато цветовете се сблъскат

Понякога напрежението между нашите ценности и работната култура не създава просто леко неудобство. Напротив, усеща се като сблъсък на светове. От една страна е вътрешният ни свят, изтъкан от опит, прозрения и нужда от смисъл. От друга – служебната ни среда, в която всичко е подчинено на показатели, срокове и чужди очаквания.
Това не е битка между добри и лоши хора, а между различни „цветове“ в Спиралната динамика.

Това са различни начини да гледаме на живота, да определяме приоритети и да вземаме решения. Когато тези цветове са твърде отдалечени нива по спиралата, те нямат общ език. Работата започва да изсмуква радостта и удовлетворението, вместо да ги подхранва. Тогава дори най-дребните детайли от работния ден като срещи, отчети, разговори с ръководители или клиенти, започват да тежат и да ни демонстрират, че вече сме на друго място вътре в себе си.

Има и още един болезнен сценарий, при който човек може да започне кариерата си в роля, която изобщо не съответства на вътрешния му свят. Българска поговорка казва: „Роден за поп, станал генерал.“
Мнозина тръгват по професионалния си път, който им е бил посочен като сигурен, престижен, печеливш без да имат нагласата или дързостта да си зададат въпроса: „А какво всъщност иска душата ми?“.

През годините на трудовия си стаж свикват с постоянната си фонова неудовлетвореност и по подразбиране вярват, че истинският живот започва след края на работното време или през отпуската. Липсва им виждането, че имат право да бъдат истински живи именно докато работят.

Точно в такива моменти, когато сме пораснали отвъд старите рамки или никога не сме попадали в нашето истинско поле, се раждат истории като тази на Даниела и Светла.


🌱

Даниела е от малък, провинциален град. Завършва право, защото така е по-сигурно и перспективно да остане в столицата. Родителите ѝ са горди, а приятелите ѝ завиждат за възможностите. Още от първия ден в адвокатската кантора обаче усеща тежест в гърдите. Денят ѝ е пълен с документи, прецизност и спорове за правото на хора, които не познава. Работата ѝ се върти като в омагьосана окръжност на синьото ниво по спиралната динамика.
Даниела обича справедливостта, но истинската ѝ страст винаги е била да работи с деца, да рисува с тях, да им разказва истории, да се радва на невинността им. Само че никога не е смятала, че това може да бъде нейна професия.
Години наред тя пренебрегва тихия глас вътре в себе си и продължава да върви по отъпканата пътека. Тялото ѝ започва да говори вместо нея с постоянни главоболия, отпадналост и безсъние. Всяка сутрин тръгва към офиса със свито сърце и усещането, че оставя живота си някъде другаде.


🌱


Светла години наред е звездата на отдела по маркетинг с бърз ум, точни анализи, впечатляващи резултати, характерни за оранжевото ниво по спиралната динамика. Наградите и бонусите се редят, но зад усмивката ѝ расте и усещането за празнота. Всяка нова кампания внася кратък прилив на адреналин, след който остава тишина и въпрос: „Това ли е всичко?“
С времето понеделник се превръща в неин кошмар. Таи изопнатите си нерви на работа, но у дома не може да се познае в гневните си, критични изблици срещу всички. След това се усамотява в разглеждане на снимки от студентските си години. Там вижда една различна Светла. Такава, която се смее с непознати хора, която е независима от поддържането на статус и умее да е спонтанно щастлива.

Колкото повече се изкачва в корпоративната стълбица, толкова по-далечна ѝ изглежда тази версия на самата нея.
Светла интуитивно усеща, че е попаднала в цвят (свят), който вече не ѝ подхожда, но няма език да го обясни. А и кой би напуснал сигурна работа заради нещо толкова неясно като липса на смисъл?

🌱

Какво можем да направим, когато ценностите и работата ни не си говорят

Когато усещаме, че работното ни място не отразява вътрешния ни свят, първата мисъл често е „трябва да напусна“. Понякога това е вярното решение, особено когато сме се задържали твърде дълго в роля, която вече не подхранва растежа ни. Тогава промяната не е бягство, а естествена крачка към живот, в който се чувстваме цялостни.
Но не винаги отговорът е в рязката смяна на посоката.

Понякога е достатъчно да дадем пространство на новите си ценности, без да захвърляме всичко познато. Можем да внесем повече смисъл в ежедневието си, като се включим в кауза, която ни трогва, или като започнем малък страничен проект, който дава храна на любопитството ни. Някой намира радост, когато предава опита си на по-млад колега, друг – когато създава вътрешна група за учене или подкрепа. Дори доброволческа дейност веднъж месечно може да върне усещането, че сме на правилното място, защото душата ни отново диша.
Друг път осъзнаването, че „нещо в мен се е променило и пораснало“, е достатъчен стимул, за да намерим начин да го вплетем в живота си, без да рушим всичко изградено.

Спиралната динамика е незаменим компас в такива моменти.

Тя показва, че вътрешното ни недоволство не е каприз, егоизъм или проява на глупост, а е естествен етап от развитието на ценностите ни. Когато разпознаем своя „цвят“, започваме да разбираме защо досегашната работа ни уморява или защо изведнъж ни се иска да направим смел завой. Това знание сваля тежестта на вината и съмненията. Вече не се питаме „Какво не ми е наред?“, а „Кое ниво в мен иска да се прояви?“.

С тази яснота можем да вземем най-доброто решение за себе си. Понякога означава да тръгнем към ново поле на изява, по-близко до настоящите ни ценности. Друг път – да останем, където сме, но да внесем свеж въздух чрез проекти, доброволчество или нови роли. Когато виждаме собственото си развитие като движение по спиралата, изборите стават по-спокойни, а стъпките – по-уверени.

Като тези на героите в нашите истории – специално създадени за тази статия (за да не наруша поверителността на отношенията с клиентите ми), но същевременно много близки до реалността, в която се намираме.

🌱

Даниела дълго се обвинява, че не умее да бъде достатъчно мотивирана в адвокатската кантора. След като се запозна със Спиралната динамика, тя осъзна, че не е мързелива и неблагодарна, а просто живее в цвят (свят), който не е неин. Разбра, че нейната душа винаги е била зелена. Копнеела е за връзка, грижа и творчество. Това знание ѝ даде смелост да започне малки промени, вместо рязко да напусне.
Даниела започна да води арт-работилници за деца през уикенда, а в кантората предложи да организира вътрешни обучения за екипна работа и добри комуникационни практики. Постепенно усети, че тялото ѝ спира да протестира. Тя вече даваше на ценностите си място, дори в рамките на синия свят на специалността ѝ и на нейната работа.

🌱

Когато Светла научи какво е Спирална динамика, тя за първи път видя себе си в картата на нивата. Беше преминала от оранжевото поле на успеха към зелената територия на смисъла и общността и прекрачваше в жълтото, интегриращо целия ѝ опит и мъдрост. Това знание подреди хаоса в главата ѝ и вече не се обвиняваше, че не е достатъчно амбициозна. Просто ценностите ѝ бяха пораснали.
Няколко месеца Светла планира своята промяна. Обмисляше варианти да остане в маркетинга, но да работи за каузи и фондации, да отвори творческо студио за обучения и комуникация, дори да се присъедини към университетски екип, който разработва програми за предприемачески умения у ученици. Познаването на Сприралната динамика ѝ помогна да види, че всички тези пътеки говорят на едно и също ниво: зеленото, и че ключът е не просто да смени работата, а да следва ценностите си, където и да я отведат дори към нивото в жълто.
Светла напусна корпоративния свят и избра посока, която на мнозина изглеждаше безумна. Замина за малко село, където купи стара къща и я превърна в място за срещи, учене и свързване с природата. Там започна да организира уикенд работилници по готварство, фотография, градинарство, разговори край огъня. Постепенно около нея се събраха хора, които търсеха бавен ритъм и истински разговори.
Сега Светла се шегува, че вече няма клиенти, а гости и че най-голямото ѝ KPI е смехът на хората, които си тръгват с пълно сърце. Завоят беше рязък и несигурен, но за пръв път от години тя се чувства на място, където душата ѝ диша свободно и приносът ѝ е видим, извън таблици с резултати, но в погледите на хората около нея.

Обобщение и покана


Даниела и Светла са само две лица на една и съща истина: когато вътрешният ни свят започне да се променя, работата ни вече неизбежно не може да остане същата. Това не е каприз, нито слабохарактерност.
Това е естественият пулс на развитието. Нездравословно е за нас да не го направим, ощетяващо – за света около нас да не го облагородим с онова, което можем да му дадем. Ценностите ни растат, светогледът ни се разширява, а животът тихо, но настойчиво ни кани към следваща стъпка.


Спиралната динамика ни помага да видим, че под привидния хаос и неяснота стоят конкретни стъпки.
Понякога първата стъпка е нежна – нов проект, доброволческа инициатива, споделяне на опит. Друг път е смел скок към завой на 180 градуса към работа, която носи повече смисъл и усещане за принос. Важното е да знаем, че имаме право на избор и че той може да бъде подреден, когато разберем на кое ниво в спиралата се намираме сега и на кое е нашето истинско място в бъдеще.


🌱 Ако усещате, че и вашият вътрешен свят вече надраства мястото, на което работите, поканата ми е да се присъедините към „Отвъд очевидното“ – курса, в който превръщаме модела на спиралната динамика в жива карта за избори, един от който е нова посока в професионалния път.
Курсът е място за знание, за лични прозрения и за практика, които превръщат цветовете на спиралата в реални стъпки. Ако тази статия е запалила искра на любопитство, позволете ѝ да ви отведе по-нататък в едно пътуване, което може да подреди не само кариерата ви, а и начина, по който гледате на себе си и на света.

Следете блога ми или се абонирайте за бюлетина ми, за да не пропуснете втората ѝ част. В нея ще ви разкажа как различните нива на Спиралната динамика осветяват преходите между стара и нова работа и как можем да излезем от “окопа си”, за да преминем към автентичност и принос.


А дотогава разгледайте следващия списък с цветните нива и примерните професии, подходящи за всяко. Оставете си миг тишина и се запитайте:

Къде съм аз и моята професия, и как искам да изглежда следващата глава от книгата на моя живот?

Бежово ниво – оцеляване, осигуряване на базисни потребности

военен на опасна мисия, спасител, санитар, чистач, земеделски работник, строител на тежки обекти, пастир, работник в минна или горска индустрия

Виолетово ниво – принадлежност и традиции

дългогодишен семеен бизнес, член на фамилен съвет, фолклорен артист, занаятчия, готвач в традиционна кухня, домакин на малък семеен хотел, гид в етнографски музей

Червено ниво – сила, действие, бързи резултати

директни продажби, бодигард, охранител, ръководител на малък екип, спортен треньор, състезател, предприемач в рискови начинания, координатор на спешни екипи

Синьо ниво – ред, правила, сигурност

счетоводител, администратор, полицай, юрист, статистик, учител в традиционно училище, офицер, инспектор в държавна структура, специалист по качество

Оранжево ниво – постижения, печалба, статус

маркетинг мениджър, брокер на имоти, финансов консултант, предприемач, продуктов мениджър, специалист по бизнес развитие, търговски директор, PR експерт, консултант по управление

Зелено ниво – смисъл, общност, грижа

социален работник, психолог, преподавател, коуч, фасилитатор на групи, медиатор, ментор, специалист по човешки ресурси с фокус върху хората, арт терапевт, координатор на НПО

Жълто ниво – интеграция, системно мислене, свобода

стратегически консултант, коуч, учен-изследовател, иновационен мениджър, обучител по лидерство, дизайнер на процеси, създател на нови образователни програми, ментор за стартиращи бизнеси

Тюркоазено ниво – цялост и глобална перспектива

холистичен терапевт, социален предприемач, консултант по устойчиво развитие, фасилитатор на глобални каузи, визионер в екологични или хуманитарни проекти, духовен водач със социален принос

Хляб от възкръснал квас

Хляб от възкръснал квас

Всичко е свързано с всичко. Думите, с хляба. Той с кваса. Със слънцето през прозореца. С трепета на сърцето ми. С покоя в него. С вълнението. С мен цялата.

Обичам да тъка истории, но един стан никога не ми стига. Докато оставя думите да отлежат в ума и във файла, ставам и се посвещавам на още нещо. Особено красиво е, ако е нещо също толкова живо като думите. Какво по-живо от един квас и хляба от него.

Разказвала съм ви за слабостта си към тях. Понатрупах не само опит, а и наблюдения кога как реагира тази живинка квасът. Разбрах, че не е само до температура на въздуха, до качество на водата и брашното. Има и още някакъв невидим чалъм. Майстория някаква, дето иде отвътре, от преди да пипна с ръцете. Веднъж става добре, друг път – още повече, трети път – хич.

Това “хич” ми се случи само веднъж. Тогава използвах правенето на хляб да се съвзема от разочарованието, за което си позволих да разкажа откровено.
Юлско беше времето, топло-претопло. Всичко по технологията спазих, само дето резултат не видях. Едно беше различно от друг път. Тъжна бях и квасът го разбра. Натъжи се и той, и не шупна.

От тогава не бях се занимавала с квасен хляб. То жеги ли не бяха, та не ни се ядеше хляб. То курс ли не създавах, писах, творих и … И забравих кваса в хладилника ненахранен. Миличкият! Така беше прегладнял и заспал, че като надникнах под капака, се уплаших че е загинал.

Днес обаче нещо в мен се ококори. Свежо надникна през душата ми. Като че ли това, дето го разказах онзи ден, ми е било като камък на сърцето, който сега най-после е паднал.
Спори ми някак всичко по-леко, с повече радост. Нещо от мен струи невидимо, но осезаемо.

Преди малко оставих някакви думи да си отлежат и извадих буркана с квас. Отсипах от него и само докато му добавя брашънце, чудото се случи мигновено пред очите ми. В същата секунда започна да шупва, да шушне, да прави красиви мехурчета и те радостни като мене.

Да ни се чуди човек колко малко ни трябва. На мен – шепа откровени думи и кураж да ги напиша, на кваса – шепа брашно и още нещо. Онова специално нещо-тайнство, което отвътре мене лъчисто обля купичката с кваса и я напълни с мерака за живот и за съзидаване.

Ще го бъде май този хляб. Натам отиват нещата. Не очаквах нищо, а май ще получа най-доброто. Хляб от възкръснал квас!
Ако квасът реагира така, то какво ли ѝ е на моята душа?!

А на твоята?

Разбери своя цвят. Тест за нивото ти на спирална динамика

Разбери своя цвят. Тест за нивото ти на спирална динамика

Случвало ли ти се е да погледнеш някого и да си кажеш:
„Леле… този човек живее в съвсем друг свят.“
Или да чуеш това за себе си. Било ли е да си в една стая, в един екип, на една маса, а сякаш говорите на съвсем различни езици, въпреки че езикът е роден български?
Някои преследват резултати. Други се придържат към правилата. Трети просто искат всички да са добре. Не си въобразяваш. Това не са просто личностни разлики. Това са различни нива на съзнание.

Спиралната динамика описва тези нива като цветове – осем свята на развитие, през които преминаваме като личности, общества, култури. Всяко от тях носи своя логика, своя истина и свой уникален смисъл. И всеки от нас носи водеща енергия, подобно на цветна вибрация, която определя как възприемаме света, как взимаме решения, как обичаме, страдаме, работим, създаваме.


С тази статия имаш възможност да надникнеш навътре и да откриеш кой е твоят водещ цвят (макар цветовете да са само условни обозначения) в настоящия момент, какви зони на развитие ти предстоят и какви слепи петна остават скрити.


Тестът по-долу е мой авторски – няма аналог и няма да го откриеш другаде. Създаден е с една цел: да ти помогне да се видиш ясно, вероятно по различен от обичайния начин.
Не е диагностика, нито формула. А покана. Към себеопознаване. Към пътуване през осем вътрешни свята. Към онази тиха точка, където разбираш, че не си само един цвят, а носиш в себе си потенциала на всички.


Всяко твърдение в теста ще те насочи към твоята дълбока мотивация, към онези ценности, които движат избора ти, дори когато не си напълно наясно с тях.
Ако чувстваш потребност от повече яснота какво са нивата на спиралната динамика, преди теста можеш да прочетеш статията, която описва подробно всяко от тях.

А сега – отдели си 10 минути. Дишай спокойно. Отговаряй спонтанно и честно. Няма грешни отговори, има само истина, която чака да бъде чута. От теб.


Знам, че вече нямаш търпение, но обезателно прочети краткото указание за попълване на теста.

Всяко ниво на спиралната динамика е описано в теста с 5 твърдения. За всяко твърдение разполагаш със скала от 1 до 5, за да го оцениш. Твоята задача е да избереш числото, което най-точно описва доколко това твърдение отговаря на теб в момента. Не е задължително да използваш всичките оценки от 1 до 5 за всяко ниво, а само тези, които съответстват. Не се чуди прекалено много. Първото ти усещане обикновено е най-вярно.


Ето какво означава всяка цифра:
1 – Изобщо не ме описва: Това твърдение е напълно чуждо на моето мислене, поведение или ценности. Не се припокривам с него.
2 – По-скоро не ме описва: Има много малка прилика с мен, или е нещо, което рядко бих направил/а, или по-скоро не е важно за мен.
3 – Отчасти ме описва / Не съм сигурна: Това твърдение ме описва само донякъде, зависи от ситуацията или не мога да кажа със сигурност дали е така за мен.
4 – Доста ме описва: Твърдението е доста вярно за мен, описва нещо, което често мисля, чувствам или правя.
5 – Напълно ме описва: Това твърдение е абсолютно вярно за мен. То е основна част от моето мислене, моите ценности или моето поведение.

След теста те очаква и неговото тълкуване.

Бежово ниво – Инстинкт, оцеляване, базова сигурност
1. В моменти на стрес се водя почти изцяло от инстинктите си.
2. Трудно ми е да мисля за бъдещето, когато нямам осигурена финансова сигурност.
3. Често несъзнателно повтарям стари модели на поведение, най-вече защото ми носят усещане за сигурност.
4. Живея с впечатлението, че светът постоянно изисква от мен издръжливост и адаптация.
5. На работното място за мен е най-важна стабилността – например сигурна заплата, постоянен трудов договор, икономически стабилен работодател и др

Виолетово ниво – Принадлежност, традиция, „племе“, защита

  1. Имам силна потребност да принадлежа към семейство, общност, екип или духовна традиция.

2. Харесва ми да спазвам ритуали и обичаи, защото ми дават усещане за смисъл и единение с другите.

3. Проявявам склонност да се съобразявам с желанията на близките си, дори ако не съвпадат с моите.

4. Изпитвам щастие, когато имам възможност да участвам в сплотена група за кратко или по-дълго време.

5. Считам, че в работна, екипна среда, лоялността е по-важна от индивидуалното представяне.

Червено ниво – Его, сила, граници, импулс, завоюване
1. Постоянно трябва да се боря за своето място и да демонстрирам волята си, за да ме уважават.
2. Имам силен характер и не се страхувам да заявя себе си, дори с риск от конфликт.
3. Харесва ми да бъда лидер и да упражнявам влияние, като очаквам бързи и видими резултати.
4. В професионален план, стремежът ми е да доминирам в своята област и да покажа професионализма си.
5. Често попадам в ситуации, в които ми се налага да поема контрол, за да осигуря бързо и ефективно решение.


Синьо ниво – Ред, вяра, дълг, истина
1. Уповавам се на правилата, законите и йерархията, защото те осигуряват стабилност и ред в обществото и организацията, в която работя.
2. Водещи принципи в моя живот са дългът, отговорността и спазването на поетите обещания.
3. В работата си предпочитам да следвам установени процедури и да се стремя към предсказуем резултат.
4. За мен е важно да има ясно разграничение между правилно и грешно, добро и зло.
5. Чувствам се комфортно да живея и работя в добре организирана система, където всеки знае мястото си и задълженията си.


Оранжево ниво – Развитие, цели, личен успех, рационалност
1. Мотивирам се от желанието да постигам повече успех, да се развивам и да надграждам себе си.
2. Харесвам конкуренцията и благодарение на нея виждам възможности за лични постижения.
3. В професионален аспект, фокусът ми е върху финансовата печалба, ефективността и постигането на амбициозни цели.
4. Често търся нови пътища и стратегии, за да изпреваря статуквото.
5. Ценя рационалността, логиката и способността да се намират най-ефективните решения на проблемите.


Зелено ниво – Свързаност, емпатия, равенство, грижа
1. При вземането на решения водещи за мен са сътрудничеството, етиката и грижата за благосъстоянието на другите.
2. Вярвам в равнопоставеността и се стремя да създавам среда, в която всеки глас е чут, уважаван и включен в общ процес.
3. На работното място избягвам авторитарен стил на управление, а предпочитам емпатия, равнопоставеност и гъвкава комуникация.
4. Търся смисъл и автентичност във всичко, което правя, и се стремя към личностно извисяване и разбирателство с околните.
5. Предпочитам да работя в среда, където човешките отношения и ценности са по-важни от печалбата или йерархията.


Жълто ниво – Сложност, автономия, холистично системно мислене
1. За мен е лесно да виждам как всичко е свързано и как една промяна влияе на цялата система.
2. Знам, че светът постоянно се променя и това ме вдъхновява да се променям и аз в хармония с него.
3. Мога да говоря с хора, които мислят много различно от мен, и да търся общите неща, вместо да споря.
4. За мен е естествено да възприемам разнообразието от идеи и гледни точки без да ги оценявам и да влагам критика.
5. Работя най-добре там, където всеки е свободен да споделя идеи и решенията се вземат с мисъл за цялата картина, а не само по правила или за бърза печалба.

Тюркоазено ниво – Съзнателна еволюция, единство, интегралност
1. Мотивирам се не от нужда или цел, а от вътрешна истина и съзвучие с живота.
2. Усещам силна връзка между себе си, природата и цялата вселена, сякаш сме едно цяло.
3. Вярвам, че животът ми има по-дълбок, духовен смисъл и съм част от нещо много по-голямо.
4. Често получавам интуитивни прозрения, които ми помагат да виждам как дори сложните неща могат да работят в хармония.
5. Стремя се да живея и работя по начин, който е балансиран с естествения ред на нещата и с общото благо.

Резултати от теста и какво означават те?
След като попълни теста, събери точките за всяко цветно ниво по отделно. Ето какво ще ти кажат тези числа:
Най-висока сума: Твоят главен цвят в настоящия момент. Това е цветът, който описва как обикновено мислиш, какво е важно за теб и как действаш в повечето ситуации. Представи си го като твоя основен филтър, през който гледаш на живота. Той показва кои са твоите най-силни ценности, които те водят в личен план и в работата.
Втора по големина сума: Цвят, който се развива или те натоварва. Това е интересно. Тази втора сума може да показва, че сега учиш или развиваш нови ценности, които са свързани с този цвят. Или пък, че понякога, когато си под стрес или под напрежение, започваш да мислиш и действаш по начин, който е типичен за този цвят. Това може да е знак за вътрешен растеж или пък за нещо, което те кара да се чувстваш неспокоен.
Трета и всички по-ниски суми: Твоите спящи цветове. Тези по-ниски резултати показват ценности и начини на мислене, които в момента не използваш активно. Те не са лоши или негативни – просто са по-малко изразени у теб в този етап от живота. Може би дори не ги осъзнаваш или не ги цениш достатъчно. Представи си ги като скрити таланти или умения, които чакат да бъдат събудени и развити. Ако им обърнеш внимание, те могат да отключат нов потенциал в теб.

Вероятно тези резултати са разпалили искрата на любопитството в теб и докоснаха дълбините на собствената ти същност. Ако се стремиш да разбулиш още тайни, ако търсиш пътя към едно по-цялостно и осъзнато съществуване, вратите на познанието са отворени за теб.


Каня те да се присъединиш към курса по Спирална динамика, който стартираме на 20 октомври. Това е повече от обучение. Това е поканата за едно преобразяващо пътешествие, където ще откриеш как да живееш в пълно съзвучие със себе си и света. Позволете си да направите този стъпка, научете повече за курса и как да станете част от групата му.