
Поставянето на лични граници – част 4
Четвъртата статия, свързана с поставянето на личните граници, ще бъде провокативна. Още сега съвсем откровено ще кажа, че е възможно да предизвика такова удивление, от което да заболи. Целта ми не е такава, но нещата, които ще прочетете са необикновен поглед по темата и ще ви отведат твърде далеч, което може да се окаже изключително близо.
Ще става дума за един особен вид нарушаване на личните граници. Това е случаят, когато толкова много сме разширили своите граници, че сме прекрачили чуждите и сме възприели тази територия като своя. Някой друг се опитва да отвоюва своята от нас, което може да ни изглежда като посегателство спрямо нашата. Удивителен парадокс!
В този случай потърпевши са и двете страни. Оплакванията, тегобите и страданията им са еднакви. Еднакво силни, интензивни и нагнетяващи до степен на взаимна непоносимост. Но, ако сте прочели вече част 1, 2 и 3, знаете, че протестът срещу нарушаването на личните граници може да е мълчалив, неясен и дори скрит.
Затова е възможно всяка от двете страни да не знае за мъките на другата или да ги интерпретира така, както на нея ѝ приляга. Гледната точка в стил “Струва ми се, че е така, значи е така!” е твърде встрани от реалността и от фактите в нея. Още повече нажежава страстите и отдалечава хората един от друг. Нахлуващият през личните граници, продължава да прави това още по-настървено. В името на дълга, на отговорността, на взаимните чувства и т.н.
На мен ми прилича на филм на ужасите, в какъвто за съжаление, живеят много хора, приели това за обичайно.
Нека се върнем на парадокса, който описах в началото. Какви са ситуациите, когато човек преминава границата и се настанява в чуждата с цялата добронамереност, на която е способен? Те са толкова много, че не биха се побрали в тази статия, но все пак има няколко, особено често срещащи се. Ще опиша само 3 от тях.
Ситуация 1
Детето или децата са пораснали. Станали са самостоятелни. Живеят според свои правила или се опитват чрез проба и грешка да си систематизират такива.
Когато са били малки, още повече, когато са били съвсем малки, техният свят е бил също толкова неголям. Нуждаели са се от нас, за да го опознават и разширяват.
Затова сме били толкова близо, плътно до тяхната граница, която с времето е започнала да става по-осезаема, а периметърът на техния свят се е разширявал и приобщавал все повече нови, интересни неща в него.
В началото сме били едно от тях – най-важното и най-необходимото.
Но с течение на годините сме пропуснали да се върнем към своите предишни граници. Да, своите! Да очертаем отново своята лична територия и да се придържаме в нея.
Причината ли? Вероятно от тревога, че ще загубим близостта си с децата. А може би и по навик, защото престоят ни се е превърнал в рутина.
Именно в тази дума е разкодирането на нашето недоволство, че някой се опитва да ни изтика, кога деликатно, кога не, което на нас ни изглежда като нарушаване на нашите собствени граници. И то наистина е точно това, но като знак, че е време да преначертаем картата на живота си.
Ситуация 2
Партньорът ни все по-често протестира, че има нужда от свобода.
Възможно е да го прави и безгласно, без думи, например боледувайки.
Не става дума за скука в съвместния живот или сива празнота във взаимоотношенията. Това е друга тема. Тук говоря за напрежението, пораждано от свръхблизост и свръхобгрижване, отнемащи местоимението “аз” и вменяващо обезателното и постоянно “ние”.
Личното пространство във физически и емоционален план е необходимост като въздуха и водата. В началото на връзката сливането е толкова еуфорично, че може да стане предпоставка за същинска зависимост. В такъв случай дори вече не се отнася до прекрачване през границата на другия и настаняване там със сърце, пълно с любов. Не.
Тук става дума за тотално преливане и припокриване на своята територия с тази на партньора. Това предизвиква истинско затъмнение във връзката, усещане за отнемане на идентичността и стремеж към повече лично пространство, което отново е подсказка за преначертаване на границите и създаване на различни твоя, моя и наша територия.
Ситуация 3
Тя е интересна с факта, че децата, не всички разбира се, са забравили, че родителите имат нужда и право на лична територия. Разсеяно гледат на техните граници като на нещо, което е съвсем в реда на нещата да пренебрегват. Старателно ги изтриват с крачките си с постоянното влизане и излизане през тях.
Спекулират с родителските чувства и използват внушения. Разполагат с родителската лична територия като със своя и извличат дивиденти с убеждението, че им се полагат. Правят това с такава впечатляваща лекота, като че ли родителите нямат никакъв друг вариант и избор, защото нали нямат своя територия.
На понятието граници се гледа с възмущение като на проява на егоизъм. Точно поради тази причина неприкосновената проява на родителската любов се идентифицира неизбежно най-вече със съгласието и доброволността личната територия да бъде преотстъпена за вечни времена.
И тук, както и в другите ситуации, стремежът на родителите за освобождаване на някакъв процент от личния им периметър може силно да накърни усещането за границите на децата им.
Просто има моменти за преосмисляне и пренаписване на личната история и на делата в нея.
Поставянето на лични граници – първа част
Поставянето на лични граници – втора част
Поставянето на лични граници – трета част
Тази статия е написана от Албена Славова – лайф коуч и тренер