16 разлики между егоизма и любовта към себе си – втора част

16 разлики между егоизма и любовта към себе си – втора част

Ще започна с това, с което започнах първата част на тази статия: 

Не си егоист, щом темата ѝ те вълнува.

Просто си една от многото жени, чувствителни по въпроса дали да обичаш себе си, не е форма на егоизъм.

Заслужава си да повторя и казаното в края на статията: 

Любовта към себе си не е разумен егоизъм, а е любов.

Критерият за егоизъм е измежду всичките 16 разлики, които открих, между него и любовта към себе си. Първите 8 вече описах.

Продължавам със следващите още толкова.

9. Егоистът постоянно търси чуждо внимание, защото има нужда да е в неговия център. Иска да го хвалят и да му се възхищават. Няма значение за какво. Най-важното за него е, да е постоянно и от всички. Егоистът си има свои твърди правила и това е едно от тях. Ако някой го наруши, той не само бива игнориран, но и бива системно наказван от егоиста, докато не се върне в хора на пеещите похвални химни.

Когато преживяваш любовта към себе си, приемаш спокойно, както неодобрение и безразличие, така и похвала, и аплодисменти от другите.  И нещо особено важно – приемаш ги спокойно и от своя страна. Имаш смелостта да се упреквеш без да се самоунищожаваш или самоунижаваш. Имаш дързостта да отбелязваш дори малките си успехи и да ги използваш, за да те движат към по-големите. Харесваш се във всяка ситуация, независимо колко успешно или не си се представила. Просто вървиш напред и се развиваш.

10. Егоистът ненавижда себе си по принцип, затова е алчен и ненаситен за любов от вън. Той мисли, че се харесва и обича, но критериите му за това са изкривени и изопачени. Възприема любовта към себе си само чрез преживяването на удоволствие и в ненаситния си стремеж към следващи нови и нови. Абсолютно задължителен елемент на това изживяване е, то да бъде афиширано, за да предизвика завист или възхищение, които според егоиста представляват външната любов, от която той се нуждае.

Обичайки себе си, празнуваш живота си такъв, какъвто е. Самият акт на собственото съществуване, на това, че те има, на това, че си, е достатъчно силен аргумент да ти е добре. Чувстваш се в мир със себе си и не си зависима от друг или други, за да изпитваш любов. Просто разполагаш с нея през цялото време в изобилие за теб и в същото изобилие за всички други, защото няма какво да я ограничи.

11. Егоистът е недоволен от обстоятелствата, но не поема отговорност за случилото се или за бъдеща промяна. Той  е компетентен по всички проблемни и злободневни въпроси и знае как да оправи света. Това му дава право да критикува всичко и всеки. Прави го по шумен и брутален начин. В същото време не предприема нищо. Бърка реактивността си с липсващата му активност. Очаква светът да му целува краката и да поеме вината, че животът на егосита не е идеален.

Ако изпитваш любов към себе си, знаеш и силните, и слабите си страни. Приемаш се такава, каквато си. Приемаш и другите такива, каквито са те самите. Не си в постоянно състояние да поправяш света и да налагаш критерии за правилност.  Това не те лишава от ясни позиции и гледна точка. Поемаш пълна отговорност за нещата, които ти се случват или не се случват според плановете или очакванията ти.  

12. Егоистът постоянно навлиза през границите на другите. Такива граници на практика не съществуват за него и затова не ги зачита. Позволява си да го прави, нахлувайки във физическото лично пространство на хората, така и във вътрешния им мир. Настоятелно иска нещо и не понася отказ. 

Любовта към себе си ти помага да умееш да поставяш  граници и да съхраняваш себе си, и взаимоотношенията си. Обичаш партньора си силно без да си негова половина и не очакваш той да допълва твоята липсваща. Защото и двамата сте цялостни, както и всички други хора. Границите, които поставяш са прозрачни, но реални, различими и ясни. С любов излизаш от тях и пак с любов допускаш другите през тях. Ако тази любов липсва, границите се бетонират и са до небето. 

13.  Егоистът умее да натрапва поведение, което самият той определя като помощ. Тя най-често е нетърсена от никого. Егоистът е определил сам и според своите критерии, че това може да направи и иска да го направи, защото не му коства нещо особено или му е приятно. Често такава помощ има видими, конкретни измерения. Но от тази помощ се нуждае преди всичко самият егоист, защото чрез нея се изживява като добрият човек, какъвто е в своите очи. Ако успее да натрапи помощта си, след това очаква благодарност и демонстрира страдание, ако не я получи.

Когато си пропита от любов към себе си, проявяваш своята доброта и даваш подкрепа, но не на всяка цена. Умееш и да откажеш, като при това не нараняваш другите и не изпитваш вина. Това става възможно, защото когато се обичаш, уважението и зачитането от теб към другите и от тях към теб, е двустранен процес с еднаква интензивност. Наистина не се случва изведнъж, нито е нещо, което подлежи на възпитаване, на разговори с такава цел или на обучение. То просто се случва. Така, както се случва самата любов – естествено и леко.

14. Егоистът не е в състояние на възрастен, независимо на каква възраст е. Не може да постигне зрялост на личността си. Може да е високо образован, да има високо интелектуално равнище, но си остава емоционално незрял и коефициентът му на емоционална интелигентност е твърде нисък.

Любовта към себе си е в основата на емоционалния интелект. Прави те емоционално компетентна. Всяко твое действие е зряло и мъдро. Не поучаваш хората как да живеят, но те самите искат да живеят като теб. 

15. Егоистът създава негативно пространство около себе си. Независимо дали общува или просто пребивава някъде, хората около него не се чувстват добре. Той излъчва напрежение, каквото изпитва непрекъснато. Пропит е от него до такава степен, че го приема за естествено състояние и не познава спокоен и истински свободен живот. 

Когато обичаш себе си, в твоето обкръжение е приятно без особена причина, просто е хубаво около теб и с теб, и толкова. Независимо какво правиш, когато е от позицията на жената, която обича себе си, облагородяваш света – не само в периметъра около теб. Защото излъчваш любов и зареждаш с нея стъпките на твоя житейски път. Затова по него спонтанно тръгват и те следват. 

16. Егоистът е зависим от околните, от тяхното одобрение, възхищение и обслужване. Изпитва страх да не остане без тях. Може да са на разстояние, но е от значение да са на разположение. За него да е без тях, е равносилно на гибел. Егоизмът поглъща ресурси. Той практически е всепоглъщащ. 

Любовта към себе си е ресурсно чувство. Тя е чувство само за теб, но и за споделяне с другите.

Тя е истинското ти спасение от егоизма. 

16 разлики между егоизма и любовта към себе си – първа част

16 разлики между егоизма и любовта към себе си – първа част

Ако четеш тази статия, не си егиост. Егоистът не счита себе си за егоист. Никога не изпитва тревога по този въпрос и затова дори не би обърнал внимание на статия като тази.

Може би обаче те тревожи въпросът любовта към себе си не е ли егоизъм. Като майка, съпруга, любима или дъщеря се питаш:
Правилно ли е да обичам себе си?
Не е ли егоистично от моя страна?
Няма ли да нараня или ощетя някого, ако обичам себе си?

Сигурно изпитваш вина, че това е лошо или чуваш натяквания, че мислиш само за себе си.
Или част от възпитанието ти включва модела на себеотричане, в което да пренебрегваш себе си е с ранга на ценност. Затова всеки път, когато се смилиш към себе си и почувстваш любов към своето аз, се упрекваш и бързаш да проявиш и докажеш любов към другите, а себе си да забравиш и да се поставиш на заден план.

Но, едно голямо НО, тези съмнения в необходимостта на обичта към себе си или отъждествяването ѝ с егоизма, не те правят егоист нито означават, че си. Нищо подобно!
Любовта не се изчерпва и не става по-студена, от това, че обичаш себе си.

Предлагам ти подкрепа в 16 твърдения, във всяко от които има паралел между егоиста и жената, която се обича. Респективно същото се отнася и до мъжете. В тези твърдения ще видиш кривото огледало на убежденията, заради които изпитваш съмнения и се самообвиняваш. Ще се успокоиш и ще се заобичаш. Поне, докато четеш, а после може да опиташ и импровизираш в реалния живот.

Да започваме!

1. Егоистът е користен във всичко, което прави. Всяко нещо е насочено към неговата лична облага. Дори, когато изразява или дава любов, очаква да получи любов или нещо друго в замяна. За него това е толкова естествено, че му се получава на автопилот, без дори да се замисля, че действа, воден от такива подбуди. Не си струва да го убеждаваме, че е егоист. В представите си за себе си, той може би е алтруист.

Когато се обичаш, знаеш как да обичаш. Сърцето ти умее да обича. И себе, и другите. Правиш го безкористно и безусловно, не правиш нищо, с което да заслужиш любов, нито обичаш, само ако чувстваш и си сигурна, че те обичат. Като се обичаш, намираш това за естествено, когато го виждаш и в другите, подкрепяш ги в това и се радваш.
Когато не обичаш себе си, а само другите, е много вероятно да вярваш в следното: заслужаваш да обичаш себе си, когато те те обичат, а ще те обичат, ако ти даваш все повече и повече любов.
Каква е причино-следствената връзка? Ако я откриеш, пиши ми. Аз, често, не я виждам.

2. Егоистът има чувство за собствено превъзходство над другите, възприема себе си като единствено прав и не търпи мнение, различно от неговото. Критика към него нажежава възмущението му и в същото време е безсмислена, защото егоистът е съвършен за себе си и не подлежи на промяна, която идва отвън. При разтърсващи събития промяната би дошла отвътре и има шанс да разпука егиозма на егоиста.


Когато изпитваш любов към себе си, ставаш спокойна и толерантна. Приемаш, че всеки е един различен свят и си съгласна с това. Знаеш, че другият има своя истина и картина за света и с това го прави красив и многообразен. Любовта към себе си те прави устойчива на критика, от която взимаш нещо градивно без то да те разруши.

3. Егоистът не съчувства на другите, но очаква да го съжаляват. Съпричастността му е толкова чужда, че напада яростно всяка проява на съпричастност, описвайки я като злонамерена, опасна или ненужна. Негова цел става да принизи или унижи хората, които проявяват или получават съпричастност.

Като обичаш себе си, умееш да си добра и мила към себе си. Не ти е необходимо да те съжаляват и не ти се налага да влизаш в ролята на жертва. Не е нужно да страдаш, за да привлечеш външно внимание. Просто имаш всичко това в изобилие. Най-вече, защото източникът на любов си ти самата и я чувстваш в 100% от времето. Тя не се изчерпва, като обичаш себе си, а на обратно – има за всички. Лесно е да привлечеш любов и тя сама идва при теб. А емпатията, съчувствието и съпричастността от твоя страна към другите се случват с лекотата, с която дишаш.

4. Егоистът се дразни, ако някой друг получава внимание, грижи, съчувствие. Егоистът е убеден, че ако в неговия живот липсва нещо, това нещо трябва да му бъде дадено по подразбиране. Ако някой разполага с такова нещо, това провокира завист и озлобление у егоиста, че не е дадено на него.

Любовта към себе си ти позволява да знаеш какво искаш и още по-важно – как да го имаш без да е за сметка на някой друг, нито някой друг да е длъжен да ти го осигури. Да живееш по такъв начин, не само не ощетява хората около теб, а ги увлича, мотивира, вдъхновява и те да заобичат себе си и да знаят какво искат ОТ и ЗА себе си.

5. Егоистът счита другите, че са длъжни да действат в негова полза, но трябва да са му благодарни за това. Самият той е лишен от чувството на благодарност и признателност. Не вижда защо и на кого, а и това би го накарало да се почувства като равен с него, което е напълно недопустимо. Егоистът винаги и във всичко е над.

Любовта към себе си те прави човек признателен и благодарен на всички, дори да няма специална причини за това. Достатъчно ти е, че ги има в твоя живот. Любовта към себе си допълва мъдростта и смирението в теб. Това се случва спонтанно и естествено.

6. Егоистът манипулира и се възползва от другите, за да стане по неговата. Той разполага с богат инструментариум и майсторски борави с него, за да провокира и предизвиква чувство на вина, срам, съмнения, страх и др. С помощта на страданията, които предизвиква у другите, си подсигурява най-доброто стечение на обстоятелствата, които се движат под негов диктат.

Като имаш здрава връзка със себе си, основана на любов към себе си, имаш здрави и почтени взаимоотношения. Не хабиш енергия, сили и други ресурси да задвижваш събитията манипулативно, нито се налага да ги контролираш. Живееш в мир със себе си и с външния свят.

7. Егоистът не умее да прощава, като в същото време всички са грешни пред него в неговите очи в една или друга степен. Той е потърпевш, с него са злоупотребили, на него нещо му дължат . Понеже всичко му се полага, не може да прощава, но има за какво да натяква, мърмори и досажда.

Любовта към себе си облагородява и теб, и другите. Защото еднакво лесно обичаш безкористно и безусловно себе си и тях. От такава позиция всички са равни и по силата на това, че всъщност и грешката е правилна, прошката ти се удава без болка, страдание или неудобство. Просто прощаваш и продължаваш напред.

8. Егоистът не дава нищо, не е щедър. Дори и да има, дори и в излишък, няма да даде, защото другият трябва да заслужи това. Единствен вариант да му се откъсне от сърцето е, ако потиска или унижава до крайна степен, когато усещането му за сила и власт, му позволят да даде.

Когато обичаш себе си, живееш леко. Простотата на живота те радва постоянно и затова даваш със същата радост. Даваш, не защото имаш в повече, а заради удовлетворението и обмена на чувства и енергия.

Това е само половината. Има още толкова във втора част на тази статия.
Преди нея е много важно да отбележа, че любовта към себе си не е доста модерният термин “разумен егоизъм”. Не е!

Това е любов. Ако те озадачава малко или повече, е защото не си я изпитвала тази любов към себе си. Не си си я позволила до сега в пълния ѝ размах. Но тя винаги е в теб. Там е и те чака да се запознаете, да я допуснеш и да повярваш в нея. Другото ще го свърши тя. Само поискай.

Бърнаут обича силни жени

Бърнаут обича силни жени

Казвала ли си си: “Защо все на мен се случват такива неща, заради които трябва да съм мъжко момиче? Омръзна ми! Искам да знам как го правят другите жени, които винаги има кой да ги носи на ръце!”
Ако мислите ти са в тази посока, отговорът, който търсиш, се е запътил да изскочи в следващите редове.
Преди да напиша тази статия бях планирала да се казва по друг начин.
Как ти се струва “5 причини да харесваш своя бърнаут”?
Името промених, но съдържанието остава такова, каквото го бях замислила.
Замисълът ми беше и е да замисля теб, жената, която определя себе си като силна.
Преди да стигнем до петте причини, да приемаш бърнаут като нещо нормално и дори полезно, ще споделя едно житейско наблюдение, върху което съм заострила вниманието си вече години наред. Това е един повтарящ се факт, който се случва с различни жени, без връзка помежду им. А именно:
Колкото повече една жена твърди за себе си, че е силна, толкова повече неприятности я сполетяват и се налага да проявява все повече и повече сила.
Прочети това изречение още веднъж, моля те. Напомням, че го изказвам с пълно приемане и безкритичност. Просто факт. Факт, който ме провокира да си поблъскам главата защо е така.
Ще споделя до какъв извод стигнах. Не е задължително да се съгласяваш, но ще бъде от полза за други жени като теб и мен, да прочетем мнението ти.
И все пак, защо става така?
Когато възприемем себе си като силни жени, на първо място убеждаваме себе в това. А след това и цялата вселена, ако мога да се изразя по този начин. И тя откликва, като ни поднася от онова, с което декларираме, че се справяме отлично. Неприятностите!
Ако не ти харесва да говоря за вселената, то може би е по-приемливо да говоря за твоите вътрешни ментални и емоционални настройки и убеждения, които рано или късно стават физически. Без да искаме го правим.
Това означава, че започваме да се държим по определен начин,
да имаме определени и утвърдени навици, заради това, че сме силни.
Да си създаваме ценности и да им служим, заради това, че сме силни.
Да се въвличаме и по този начин да привличаме събития и взаимодействия,
които, ако не сме силни, ще ни повалят и унищожат.
А това автоматично подхранва нашата лична история за силната жена, която без да забелязва, се върти в омагьосания кръг на собствената си сила, дочаквайки следващия епизод силови предизвикателства и т.н., и т.н.
Казах го с повечко думи и има вероятност да не ме разбра напълно, но вярвам, че ще ми дадеш знак за това.
Аз ще продължа да говоря точно по този въпрос – за силната жена, с други изразни средства и в бъдеще и ако сега не ме разбра, ще има следващ път, когато ще ти се получи. Просто сега говоря малко повече емоционално, защото си спомням своя силов период, когато Силата си имаше ремарке, наречено Бърнаут. Затова нарекох този материал “Бърнаут обича силните жени”.

Но сега да видим защо силните жени обичат бърнаут. В този пост само ще маркирам. По-нататък – още.

Причина 1 – Ти си професионалист. Професионализмът се доказва с наличието на бърнаут. Той става редовен почти като месечния цикъл. Става предвидим и очакван, защото се превръща в нещо като признание за това, че професионалните ти усилия не са били напразни.

Причина 2 – Ти си модерен човек. Модерните хора страдат от бърнаут, знаят това и го приемат, също както приемат задръстванията. Неприятно, но неизбежно в модерния свят.

Причина 3 – Ти си отговорна личност. Поемането на отговорност е отговорност. Изтощително е и понякога въобще не се вижда от тези, пред които е поета. Но наличието на бърнаут се забелязва и понякога временно намалява тежестта на отговорностите.

Причина 4 – Ти си успешна. Въпреки това си мислиш, че не си. Започваш да вярваш, че си постигнала върха на следващия етап в професионализма си, само ако преживееш бърнаут на финала му.

Причина 5 – Ти си силна. Справяш се и преодоляваш проблемите. Прочети първата половина на този материал.

Какво мислиш за тези причини да харесваш своя бърнаут? Аз мисля, че има още много. Сега спирам, за да не прегорим.

Да следващия път!

P.S. Това е една от статиите в колекцията „Живот без бърнаут“, чиято мисия е да те подкрепя, информира, предпази или изведе от прегаряне.

Площад на любовта

Площад на любовта

Наричат февруари месец на любовта.
Аз бих се съгласила с това заради една причина, съвсем различна от Свети Валентин.
Забелязала ли си колко много рожденици има в месеца на Водолеите? Това ми се стори интересно, защото всички те са на различна възраст. Не е било заради бум в раждаемостта през определена година. Тогава върнах от февруари девет месеца назад и попаднах във вълшебството на късната пролет.


Май! Природата напира във всички посоки да създава, да цъфти и да ражда! Такива сме ние Водолеите! Заченати през май, за да материализираме любовта през февруари. Аз също съм Водолей!
Тъкмо затова съм заделила специално внимание на величието на любовта, не кога да е, а сега – в тази статия. Тя ще бъде, както обикновено, много кратка, за да не те бавя нито миг да направиш описаната техника. С нея имаш възможност да разхубавиш своята любов, каквато и да е тя в момента на колкото и години да си.
За да бъде любовта на мечтите ти, любовта на твоя живот!


Тази статия ще бъде толкова мъничка, че ще прилича на градче, в което табелите за вход и изход са от двете страни на площада. Площадите обикновено са кръгли.
Затова очертай един голям кръг и го раздели на 4 еднакви части. Във всяка от тях ще има по един въпрос.
Преди да ти кажа кои са въпросите, ще отделя внимание на отговорите. На всеки въпрос дай няколко отговора, например 3-4. След малко отново ще се върна към отговорите.

А сега е време за самите въпроси:

  1. Какво ми дава любовта с ………………………… /името на твоя човек/?
    Когато говорим за даване, автоматично включваме представата си за получаване. Обикновено получаването свързваме с някакви позитиви. И то безспорно е така. Но не само. Затова отговори многостранно и разбира се откровено, включвайки и негативите на това даване.

2. Какво аз давам в тази любов?
Отново разгледай от различни аспекти своето даване с всички чудесни и прекрасни неща и всички, не толкова такива.

3. Какво е нужно на нашата любов с ………………………. ?
Неслучайно във въпроса не се съдържа определение относно това нужно за какво. Развихри се извън всички рамки.

4. Какво мога да подобря още сега?
Подобряването не винаги означава, че предметът на подобряване е в лошо състояние. Напротив! Ако подобряваме нещата, когато са добри, те по-трудно могат да се влошат. Макар че и има една фина граница, отвъд която всяко по-нататъшно подобряване, само би навредило.

Така че, ти си на ход.
Ти самата с наличните ресурси и нито един вповече, с твоите лични и уникални качества. Помисли в перспектива, разгледай гледната точка на любимия си, представи си неговите реакции.
Независимо дали обичаш изненадите, ако излезем извън техния контекст, тогава… Тогава, както вече казах, ти си на ход.
Сега те оставям с това семпло, но силно въздействащо кръгче. Обещах да съм кратка и спазвам обещаното. Също както обещах чрез тази техника да извлечеш дълготраен, положетелен ефект върху твоята любов.
На теб пожелавам площадът на любовта ти да е винаги пълен – с двама, които го създават по между си!
Днес, тази седмица и завинаги!

Зоната на комфорт. Различен поглед.

Зоната на комфорт. Различен поглед.

Зоната на комфорт ли? Какво за нея? Там всичко е ясно!

За нея знаеш, че е територията на твоята уседналост. В нея си складирал навиците си, модела си на мислене, обичайните неща от живота, такъв какъвто е в последно време. Или направо – какъвто е бил винаги.

В зоната на комфорт се чувстваш удобно. Там всичко ти е познато. В зоната на комфорт не фучат хали, мълнии не раздират небето… Стоп!

Нали казахме „Различен поглед“?! Какво ме у различното на битието, изтъкано от рутина? Нищо!!

Ако това беше филм, сега щеше да следва връщане назад с няколко кадъра. Само че не е филм, затова прочети отново трите изречения преди думата „Стоп“. Тъкмо оттам ще се отклоним към различната версия за зона на комфорт, която ще ти предложа сега, веднага.

Какво ще кажеш за това? Зоната на комфорт да е удобното и познато място, но там мощни циклони и антициклони редовно да си устройват срещи. Бури, гръмотевици и порои да ни съпътстват всекидневно. Няма празно!

Харесвам парадоксите в мисленето! Считам, че истината не се ражда в спора, а именно в парадокса. Защото предоставя друг ъгъл на гледната точка.

Затова ти нахвърлях този противоречив образ на зоната на комфорт –

натъкмих на едно и също място удобството и сигурността с катаклизмите и неприятностите.

С увереност твърдя – да, това е друг вид зона на комфорт. По-точно една от многото.

Кой е казал, че зоната на комфорт е само една? Защо се говори за нея само в единствено число?

Този словесен модел сам по себе си поражда представата за ЕДНА окръжност, в която щъкаме всеки по своему.

Но нали си приказваме за нещо различно?! Хайде да го направим!

Вземи си 5-10 листчета от кубче. На всяко от тях напиши по една сфера от твоя живот. Например „работа“, „семейство“, „здраве“ и т.н. Нарочно няма да подсказвам повече, защото твоите могат да се казват по твой си уникален начин.

Като ги напишеш всичките, бъди сигурен, че пропускаш някоя. Затова, след като дочетеш до край статията, се върни още веднъж към листчетата. Ще видиш как още някоя сфера ще изскочи изневиделица.

И така, вече разполагаш с някакво количество житейски области, които 24/7 се надскачат във вечната борба за челното място. Всяка една има или доскоро е имало своя зона на комфорт.

Твоята задачка е да я направиш видима, разпознаваема и контролируема.

Как именно?

Вземи едно по едно листчетата. Прочитай как си го именувал и задръж вниманието си върху това. Концентрирай се, защото сега ще те питам нещо.

Нещо за зоната на комфорт без да става дума за комфорт.

Нещо за онова, което ти дава сигурност без изобщо да съдържа и прашинка от нея.

Нещо ,което си приел и си привикнал с него, въпреки че искаш да бягаш в противоположна посока.

Подготви се да си много открит пред себе си.

Защото много от нашите зони на комфорт не приличат на зони на комфорт. Те идеално са се напаснали към съответните сфери на живот.

Приличат на нещо в тях и съществуват благодарение на мимикрията.

Понякога са превзели цялата сфера и са я заробили.

Няма по-приспано робство от това цяла територия да бъде превърната в зона на комфорт!!

Тук ще отворя една преднамерена скоба, където ще поместя следното обяснение.

Покоят, омиротворението, балансът, щастието … Това не е зона на комфорт.

Зона на комфорт е, когато промяната чака на автостоп на пътя с табела „неизбежно“, а я подминаваме.

Зона на комфорт е, когато решението пищи в ушите ни, а оставаме глухи за него.

Зона на комфорт е, когато повторението на събитията ни внушава, че това е животът в пълнота и ние му вярваме.

Какви са още зоните на комфорт?

Те са коварни, защото се маскират като неща или хора, чиито жертви сме. Протестираме срещу им, вдигаме знамена, правим скандали. Или тихо страдаме като жертви и обливаме със сълзи дните си.

Те са подмолни, защото пропагандират, че ако не реагираме постоянно, не сме отговорни. Че ако не сме във вечни войни и битки, не сме войни, не сме бойци. Само дето пропускат да обяснят, че да сме реактивни и активни не е едно и също. И че да сме войни /респективно бойци/ може би вече не ни е актуално…

Те са манипулативни, защото ни разиграват да повтаряме един и същи дубъл в различни филми. И просто да не слизаме от кръста на саможертвата, за да спасяваме и да се раздаваме до самозабрава.

Тези зони на комфорт така ни замазват очите, че

преставаме да виждаме отвъд тях,

преставаме да мислим със собствените си мисли,

преставаме да чуваме зова на живота отвред.

Ето я самата зона на комфорт – вездесъща и поглъщаща! Сценарий, натъпкан в калъп!

Да страдаме по навик!

Да воюваме от удобство!

Да спасяваме по шаблон!

Парадокс! Нали ти казах!

Но нека се върнем към листчетата с твоите сфери на живот.

В кои откриваш зона на комфорт?

Кои от тези зони на комфорт са от различния тип, който описах?

Хем да страдаш, хем да си в привикнал с това?

Хем да му се противиш, хем да си оставаш само с противенето?

Ако откриеш такива зони на комфорт, идва ред да си ги очертаеш върху съответното листче.

Ето какво имам предвид.

Нека всяка такава зона бъде една окръжност. Но не всички ще бъдат еднакви. Ще се различават по радиус. Ти сам задай размера му от 1 до 10 според това колко всеобхватна е зоната.

Преди това си отговори какво за теб е 1 и какво 10.

Тогава постави размера на радиуса за всяка своя различна зона на комфорт. И разбира се начертай тези окръжности.

Сега ще ти е необходима маса или бюро с разчистена повърхност.

В средата постави предмет, който да олицетворява теб самия.

Ти си в центъра на всички събития!

Започни да разполагаш около този предмет своите листчета. Гледай да образуваш нещо подобно на концентрични окръжности според това колко ти е близка дадената житейска сфера.

Разполагай и дори застъпвай /ако считаш за нужно/ отделните области. Когато разположиш всички, спри и ги огледай.

Те са на листчета, за да можеш удобно да ги разместваш. Ето сега е подходящият момент за това. Пренареждай ги, докато не почувстваш, че няма какво повече да промениш точно в този момент.

Тогава:

Стани прав и разгледай от височината на погледа си!

Колко от сферите на живот имат очертани кръгчета на различна зона на комфорт?

Колко близко стоят до центъра /който си ти самият/?

Какво изливат директно там? Какви чувства, преживявания, енергия?

Това какво ти дава? И какво ти отнема?

От височината на погледа си можеш да видиш живота си всеобхватно.

Имаш възможност да го пренаредиш върху масата.

Представи си, че е минала половин година.

Какво би разместил – отдалечил или приближил до центъра?

Това как се отнася до различните зони на комфорт и радиуса на всяка от тях?

Какво се е променило?

Какви твои роли в живота ще отслабнат от това?

А кои ще станат по-силни?

Ти как ще се почувстваш от това?

Какво си направил, променил, завършил или започнал през тази половин година?

За излизането от зоната на комфорт се говори като за нещо, което ще донесе стрес, напрежение и болка. Така е – не отричам!

Но при различните зони на комфорт е наопаки. Стресът, напрежението и болката са вътре в зоната.

Стереотипът ни на мислене ни кара да се страхуваме какво ни чака отвъд високата ограда на зоната на комфорт. Притесняваме се, че вероятно там е още по-зле, отколкото вътре. Застопорени и нервни, не намираме физическите сили да прескочим оградата.

А пък да ти кажа, то не си и струва да я прескачаме.

Защото тя си има врата!

Така сме устроени, така сме възпитани, така ни сочи предишният ни опит… Все да прескачаме високи огради. Да разбиваме стени – понякога с глава. Да се справяме с големи трудности и препятствия.

Дотолкова, че сме забравили как се прави по лесния начин.

Просто да излезем през вратата.

Просто да е просто!

И там да видим, че в цялата красота на простотата се простират зелени ливади. Цъфтят цветя. Пеят птици. Дъги разкрасяват небето. А свежият въздух изпълва гърдите ни.

Само една врата между различната зона на комфорт и целия необятно красив свят наоколо!

Наскоро бях на едно вълшебно място високо в планината. Не можех да повярвам, че все още има такива – недокоснати от бетон и интернет.

Вълшебството се допълваше от още нещо. Малкото къщи, накацали по поляните на припек, нямаха огради!

Магията идва от начина, по който изглеждат.

Представи си къщи без огради! Не излизаш на двора. Излизаш директно на слънце и безгранична свобода. Моментално ставаш част от тях!

Представи си живот без зоната на комфорт.

Излизаш от зоната и ставаш част от истинския комфорт.

Обратният път, който води направо

Обратният път, който води направо

Цял живот живея на брега на морето. Зная много легенди за него. Слушала съм истински и измислени истории защо се казва Черно. Един факт е неоспорим.

Всяка година по това време морето става особено опасно. В началото на август излиза вълна. Допреди седмица е било кротко и галещо. През прозрачните му води сенките на чайките са докосвали дъното.

Но ето – минава Илинден. Вълните захапват плажа все по-навътре. Крещят шумно и блъскат всичко по пътя си. Забелязват се отдалече как се нервират и човек може да си пресметне силата.

Дали има изобщо смисъл да им се пречка или предпочита да шляпка по мокрия пясък и да си прави селфита.

С гръмогласните и търчащи вълни е така. Само малко да ги погледаш и послушаш, и стават предвидими. Не че не са опасни, но някак си предупреждават: Гледай си плажното масло и не се шляй без повод над глезен.

Има обаче едно друго, подмолно вълнение. Неслучайно му викат мъртвак. В този момент на лятото го има най-много.

Има си физическо обяснение и който се интересува от него, може да го намери и прочете. Това физическо обяснение казва и защо именно край брега мъртвото вълнение е най-силно.

Гледаш го морето – не море, а моренце. Иде ти да се грабнеш, та да го преплуваш цялото. Толкова е съблазнително и кротко. Ако си на плаж със спасител обаче, ще видиш жълт флаг – ей така, от нищото сякаш.

Няма вятър, флагчето се отпуснало надолу, а пък в морето не пускат навътре. Има мъртво въление! Мъртво, мъртво, колко да е мъртво?! Чак пък толкова?!

И ако не знаеш много легенди, ако не си слушал истински и измислени истории, защо се казва Черно, ще влезеш в морето. И още как!

Жегата мори повече от усещането за риск. Става животоспасяващо да предприемеш животозастрашаващ скок в зоната на мъртвата вълна.

Ето за това ще става дума в днешната ми статия.

Как да се измъкнеш от житейска ситуация, която драматично напомня на мъртвото вълнение?

Има такива моменти. Направо виждаш как те напускат силите да се бориш по-нататък. Уж брегът е близо, но е недосегаем. Искаш да си стъпиш на краката, да имаш твърда почва под себе си.

Хвърляш всички сили да плуваш стремглаво. Първо – както са те учили, после паникьорската. За малко си викаш – защо ми беше изобщо да влизам в морето. Защо ми беше да се захващам с почивка на море?

Като нахален кадър от филм, умът ти извиква спомен от предната вечер и пиенето на бира с приятели. Беше цяла вечер, а пък сега е само част от секундата. Няма време за губене. Защото няма още много време по принцип.

Също, както е в живота. Толкова много искаме да постигнем нещо. Наистина, толкова много! Рискуваме. Хвърляме се през глава. Какво толкова! Няма начин – ще успеем.

Усещаме първите признаци за подводното вълнение, но пак – какво толкова! Ще успеем! Амбициите помагат, положителното мислене, целенасочеността, планът за действие. Всичко е в наша полза.

И само едно в наша вреда. Едно, но когато това – едното, е мъртвото вълнение, всичките наши предимства отиват под пясъка на дъното. А то – едното мъртво вълнение, се заусуква и ни завлича точно там.

На дъното! Не ни е там мястото! Нито на тебе, нито на мене! Не сме влезли, за да не излезем никога. Не сме започнали, за да не докараме до успешен край!

И тогава брегът става самоцел! Само една цел! И да му се не види, тя е толкова близо, а е безумно недостъпна.

Както ти казах в началото, цял живот живея край морето. Едно от нещата, които са ми разказвали, е как да се спаси човек в такава ситуация.

Как да стигне брега?

Като започне да плува в обратна посока.

Ето – казах ти го в едно изречение.

Когато си заложник на мъртво вълнение:

За да стигнеш брега, му обърни гръб.

За да го видиш отново, първо спри да гледаш към него.

За да се прибереш по-скоро, отдели време за обраната посока.

И за това си има физическо обяснение и то също може да бъде прочетено. За да не сметнеш, че не съм наясно, а само така си приказвам, ще го спомена накратко.

Мъртвото вълнение е силно в прилежащата зона до брега. Разбира се, много е опасно. И най-опитни плувци, не могат да мерят сили с него. Но и то си има слабо място.

Някъде пак по брега има друга – спокойна зона, през която като по коридор, може да се излезе. Тъкмо заради нея, спасителите съветват – ако тръгне да те влече, ти пък се изхитри, и плувай навътре. Сам ще усетиш, че по някое време отпуска.

Сега, като ги пиша тези неща, се сещам за една статия, която прочетох преди години. В нея един американски блогър, Стийв Павлина, използваше скАла от 1 до 10. И казваше така:

Ако си на 7, но не ти е ОК, трябва да се разкараш оттам.

В статията седмИцата май беше сравнена с блато. Или поне аз съм си създала такова впечатление. Сега обаче седмИцата ми прилича повече на мъртво вълнение.

Стийв продължаваше така: Кой ти казва, че пътят към десятката е направо? Възможно е да ти се наложи да се спуснеш до дъното на скАлата и чак тогава да се оттласнеш.

Ако търсиш само прекия път към 8, 9 и 10, може никога да не ги достигнеш. Може да изхабиш страшно много сили и енергия в това да бъдеш праволинеен. И едновременно – безрезултатен.

Естествено в спускането риск има. Да набиеш рязко спирачки. Да тръгнеш назад. Да започнеш от нулата. Никой и нищо не вещае, че няма да се законтриш някъде там.

Няма сигурност, че ще бъдеш достатъчно последователен, че ще имаш подкрепяща среда, че ще намериш верния път към десятката.

Съвсем неслучайно пиша тази статия точно сега – в апогея на мъртвото вълнение. Защо го използвам за сравнение? Не за да те плаша. Изплозвам го, защото в такава ситуация има няколко изключително съществени фактора. Те са от решаващо значение.

Първо:

Непоносимостта на ситуация е достигнала своята кулминация.

Второ:

Нямаш повече никакви съпротиви да избереш обратния път за направо. Като единствено възможен и спасителен.

Всичко това поради един единствен факт – просто искаш да продължиш да живееш!

Или, пренесено в житейската ти ситуация:

Разбираш, че борбата да търчиш праволинейно е станала безсмислена.

Осъзнаваш, че обходният маршрут е допустим и възможен.

Пестиш всяка своя останала силица и се изпълваш с безусловна вяра.

Предприемаш първите реални действия по обратния път, водещ направо.

Познавам хора, за които постигането на успех по този начин, не е успех.

Какво от това че ще стигнеш брега? Нали си изневерил на посоката? Нали си се изплашил? Паникьосал си се бил?

Срам те е да си спомниш. Изпитваш вина пред себе си. Яд те е, как можа да ти се случи.

Не си успял, а толкова искаше… Провал! Абсолютен провал!

Хубаво се каня аз да я забраня тази дума. И тогава ще съм първата, която ще спре да я употребява.

А вместо провал, ще ти кажа – жив си!

Събери слънце, изсъхвай и ето го морето. Не се е свършило с това че смелостта ти се свърши по едно време.

Лятото продължава, независимо, че силите ти се бяха изцедили до капка.

Подбери момента. Не изчаквай много. Проучи дали повече няма мъртво вълнение.

Вече си знаеш урока. Защото:

Ти си човекът, който дръзна да се бори с морето!

Ти си човекът, който не го победи, но не му позволи то да те надвие!

Ти направи всичко това, докато другите си правеха селфита на плажа.

Обичай риска, но не живей заради него!

Обичай сигурността, но не загубвай мечтите за открито море!