от Albena Slavova | май 12, 2026 | коучинг, личностно израстване, Откровено за коучинга
Защо в България произнасянето на думата коучинг предизвиква повдигане на веждата?
Странен факт е, че и на изток, и на запад от България коучингът е много по-разпознаваем и използван. По нашите земи обаче му подхожда индианското име Липсващия елемент. Само че не става дума за романтиката на Майн Рид, а за много сериозни неща от реалността ни.
Дълго съм разсъждавала върху този феномен. И като коуч, който всеки ден практикува в България, и като човек, израснал сред същите мисловни филтри. Според мен отговорът се крие в някои специфични особености на нашата народопсихология, които действат като защитен механизъм. А също и като буфер срещу напредък, задържащ в зоната на комфорт на привидната мъдрост.
Тази статия е за онези, които са готови да свалят бронята на подозрителността. Пиша я без да поставям диагноза, но и без да си затварям очите пред (не)способността ни да се доверяваме, да се развиваме и променяме. Като личности и като общество.
Езиков патриотизъм
У нас, щом се произнесе „коучинг“, една от неизбежните, почти първосигнални реакции си остава езиковата отбрана. Още преди да са попитали „Какво е това?”, отправят критика с: „А защо с тази чужда дума? Нямаме ли си българска?“.
Зад тази загриженост за езика често стои смесица от културна несигурност и непознаване както на същността на коучинга, така и на естествения начин, по който езикът се развива. Понякога в защитата на чистия роден език започваме да се държим като по-светци и от Свети Георги, размахвайки меча на родолюбието срещу всяка нова дума. А истината е, че езикът, като жив организъм се развива. Не само допуска, но и има нужда от заемки, за да назовава новите идеи, явления и професии, които времето неизбежно ражда.
Отхвърляне, отричане, заклеймяване
Ако не разбираме нещо или не можем да го проумеем, защото е извън обхвата на досегашния ни опит, най-лесният изход е да го отречем и заклеймим. Това не е просто несъгласие, а опит да заличим съществуването на различното и новото.
Както е казал шопът, изправен пред жираф: “Е, те такова животно нема!”. В този фолклорен абсурд се крие цяла философия на оцеляването. Ако нещо не се вписва в моя двор, значи то е измама или посегателство. Това отричане е нашият начин да си спестим дискомфорта от признанието, че светът е станал по-голям, отколкото сме готови да приемем.
Идеологическо недоверие
В култура, тренирана да се пази от идеологическа пропаганда, фалшиви обещания и кухи лозунги, всяко вдъхновяващо послание за вътрешна промяна, каквато е заложена в коучинга, по подразбиране буди подозрение. А след него автоматично се активира своеобразен национален имунитет на скептицизма.
За много хора коучингът звучи като поредната форма на скрита манипулация или вносен оптимизъм. Естествено възникват въпроси като: „Какво всъщност се опитват да ми продадат?“ или „Къде е уловката?“ като защитна стена срещу нови разочарования.
Инфлация на истината
Живеем във време, в което всеки с достъп до интернет може да се обяви за експерт, гуру и дори коуч (без да има нищо общо с коучинга). Това масово самопровъзгласяване на специалисти предизвика една специфична и опасна инфлация на истината и морала.
В очите на масовия потребител е почти невидима разликата между международно акредитиран коуч професионалист, псевдо коуч или инфлуенсър, създал мотивационно съдържание в YouTube. Когато социалните мрежи заливат с фалшиви решения и вълшебни хапчета, хората естествено се бронират с пренебрежение.
Необходимост от контрол
В нашата култура често се сблъскваме с един парадокс. От една страна, притежаваме силно изразен индивидуализъм, който ни дава самочувствието, че разбираме от всичко. От друга – изпитваме подсъзнателна потребност да следваме чужди повели.
Коучингът, в своята същност, не предлага готови рецепти, нито гаранции за успех. Затова той често изглежда рискован в очите на народ, който искрено цени свободата си, но е обвързан исторически с преклонение пред чужда воля.
Уязвимост
В българския модел на мислене се гледа на търсенето на помощ и подкрепа като на акт на слабохарактерност и лично поражение. Работата с професионален коуч често се възприема като мълчаливо признание, че „нещо не ми е наред“. Тази уязвимост предизвиква срам и ни кара да крием вътрешните си конфликти зад маската на привидна стабилност, вярвайки, че истински успешният човек е длъжен да бъде неуязвим и постоянно силен. Опираме се на многовековния си стоицизъм, мълчаливо търпение и приемане на болката.
Недоверието в себе си
Недоверието към коучинга не е насочено само към него, а всъщност е форма на недоверие към собствената ни вътрешна автономия. В контекста на народопсихологията ни това се проявява като наследена през поколенията ниска самооценка.
Като едно тихо, вкоренено в детството усещане, че не знаем достатъчно, че не сме достатъчно добри, каквото и да правим. Вътрешно си знаем, че винаги ни трябва някой „по-голям“, който да ни покаже правилния път. Когато човек е убеден, че отговорите са винаги извън него, идеята на коучинга му изглежда абсурдна.
В тази статия аз не вдигам меч срещу змея на отричането, за да го убия. Моята цел не е да го побеждавам или да споря с него, а да го опитомя. Искам да предложа светлина там, където страхът от непознатото е създал сенки, и да заменя надменността на „знаещия“ с любопитството на изследователя.
Коучингът не е чуждо тяло в зеницата на националния ни поглед. Той е колкото актуален и в тон с времето, толкова и древен, колкото е нашата история. Ако го приемем, няма да обезценим онова, което българската ни душа тачи като свидно и родно. Напротив. Висша форма на родолюбие е да ставаме все по-осъзнати за собствените си ограничения, по-освободени от критикарство и по-отговорни към собствения си живот.
Професионалният коучинг не е магическо заклинание за щастие, а етичен ангажимент към истината. Той е упование да вярваме на собствения си глас в свят, препълнен с чужди гласове.
Като коуч, а вече и ментор, и преподавател, моята мисия е именно тази: да подкрепям онези, които дръзват да погледнат над хоризонта си, за да открият, че пътят отвъд него започва в тях самите. Така, когато превърнем непознатото в учебна зона, змеят спира да бъде заплаха и се превръща в пазител на нашата лична сила.
от Albena Slavova | мар. 6, 2026 | коучинг, личностно израстване, Откровено за коучинга, реализация
В последните години идеята за учене през целия живот се превърна в един от най-силните културни феномени на нашето време.
Курсове, семинари, обучения, програми за личностно развитие. Възможностите за учене са повече от всякога. Хората четат, включват се в обучителни курсове, участват в групи, търсят нови гледни точки. Те се стремят да разберат себе си по-добре, да разширят хоризонтите си, да намерят нова посока в професионален или личен план.
И в това има нещо наистина красиво. То говори за изконния ни човешки стремеж да израстваме, за желанието ни да живеем по-добре.
Да не оставаме там, където сме.
Да ставаме по-добри.
Да откриваме нови възможности в себе си и в света.
Този импулс за постоянно учене обхвана едновременно не едно поколение от хора, които не приемат живота като нещо завършено и фиксирано, а като процес на постоянно разгръщане.
Но паралелно с него постепенно започва да се появява и едно по-тихо усещане, че нещо не е както бихме искали, въпреки целия учебен устрем.
Усещането, че въпреки всички обучения, дипломи и сертификати, въпреки новите знания и осъзнатост, нещо съществено остава непроменено. Не просто нещо. Животът ни си остава същият.
А това предизвиква вътрешен конфликт между реалността и желанията, усещане за неудовлетвореност и тревогата, че не е ясно какво ги поражда.
Капанът на двуизмерното развитие
В контекста на ученето през целия живот развитието действително се случва. Но често то остава в една специфична двумерна плоскост.
Първото ѝ измерение е знанието на новите концепции, модели и разбирания, които усвояваме.
Второто измерение е вдъхновението от прозрението, че е възможен друг начин на живот.
Това може да бъде много мощна комбинация. Но понякога тя е илюзорна.
Защото може да създаде усещане за движение, растеж и промяна, които в действителност никога не се случват. Когато развитието остава само в тези две измерения, постепенно в живота на човека се появява едно трудно назовимо чувство.
То не идва веднага. Не се появява след първото обучение.
Нито след второто. Появява се по-късно.
След още една програма.
След още един семинар.
След още едно вдъхновяващо преживяване.
И тогава човек започва да усеща нещо странно. Той знае повече.
Разбира повече. Вижда себе си и живота си по друг начин.
Но когато се огледа в огледалото на реалността си, открива, че структурата на живота му почти не се е променила. Работата е същата. Достигнала е предела на възможностите, които предлага. И дори да има кариерно израстване, вътрешната пустота не се запълва.
Взаимоотношенията са на същото ниво. Посоката във всекидневието е същата. Дори ако е обходил половината свят. Потенциалът е по-осъзнат. Но остава до голяма степен неразгърнат.
И тогава се появява едно смущаващо вътрешно противоречие. От едната страна стои убеждението за развитие и надграждане. От другата – усещането за застой, безсмислие и липса на радост.
Когато вдъхновението не е достатъчно
Това преживяване често поражда объркване. Понякога дори вина или друг вид авторегресия.
„Може би не съм усвоил достатъчно това, което съм научил.“
„Може би трябва още да уча.“
„Може би следващото обучение ще бъде различно.“
„Може би другият преподавател, ментор или експерт ще ми даде, това, от което имам нужда.“
И така започва едно лутане от програма към програма в търсене на липсващия елемент. Без него човек може дълго време, понякога цял живот, да продължава да се развива интелектуално.
Да натрупва знания. Да обогатява разбирането си за света. Да постига материален успех или висок статус. Но вътре да остава същият копнеж. Същата пустота от това, че нещо важно липсва.
Тогава развитието започва да прилича на движение в кръг.
Нов курс.
Нова идея.
Ново вдъхновение.
И после отново връщане към изходната точка. Това не означава, че ученето е безсмислено. Означава само, че в него липсва още едно измерение.
Оста Z: Третото измерение на смисъла
Това липсващо измерение може да се опише като оста Z – третото измерение на личното и професионалното развитие. Ако знанието и вдъхновението създават двуизмерна плоскост, то оста Z добавя нещо съвсем различно. Придава дълбочина на смисъла и височина на посоката.
Придава задълбоченост и извисеност. Именно с тях започва истинската промяна.
Оста Z е мястото, в което развитието престава да бъде само функция на мисълта и започва да се превръща в движение на самия живот.
В този момент знанието и вдъхновението вече не са само преживяване. Те започват да се превръщат в реалност.
Мащабиране: От знание към съзидание
Разсъждавайки върху тази липсваща трета ос, постепенно започнах да формулирам едно понятие, което нарекох мащабиране.
Същинската промяна започва, когато се променя самият мащаб на живота. Когато човек излезе от двумерната му плоскост и навлезе в друго, по-дълбоко измерение.
Точно това наричам мащабиране. То не означава просто да научиш още нещо. Нито само да израснеш кариерно.
Мащабирането означава да откриеш онова едно нещо, което дава ясна посока, цел и ускорение на живота. То пробужда действие.
А неговото гориво са смисълът и мисията, вложени в него.
В този момент човек започва да изгражда нова реалност. Не само за себе си, но и за другите, защото приносът към света става естествена част от пътя.
Идеята и разбирането ми за мащабирането ме свърза още по-силно с коучинга. Коучингът е една от малкото професии, в които трите оси на развитието съществуват едновременно:
придобиване на знание,
вдъхновение като вътрешно състояние,
постоянен смисъл.
Триединството в коучинга
В коучинга се вплитат в триединство:
личностното развитие на коуча,
професионалното му усъвършенстване
и способността да подкрепя развитието на други хора.
Коучингът не е просто един от многото случайни инструменти или банални техники. Той е професия със структура, етика, стандарти и ясно очертан път на развитие.
В международната практика този път е структуриран чрез стандартите на International Coaching Federation (ICF) – най-голямата професионална организация в света на коучинга.
Тази рамка очертава естественото израстване на коуча през различни нива на майсторство. Този път не е просто поредица от сертификати. Той е процес, в който човек развива едновременно:
професионални умения
вътрешна зрялост и мъдрост
и способността да подкрепя трансформацията на други хора.
Затова коучингът е едно уникално пространство, в което развитието по оста Z може да се случи едновременно на личностно, професионално и духовно ниво. Именно тук вътрешното търсене на смисъл започва естествено да се превръща в реален професионален път.
Перспективата на професионалното обучение по коучинг Level 2 ICF
Точно в тази перспектива създадох обучението „Коучинг фар“.
Това е професионална програма по коучинг, изградена по стандартите за Level 2 на ICF, която съчетава условия за:
дълбока личностна трансформация,
сериозна професионална подготовка
и възможност за международна сертификация АСС или PCC ICF.
Това е сериозен залог за третото измерение в живота.
Пилотната група на „Коучинг фар“ започва на 23 март.
Групата ще бъде малка, за да може процесът да бъде истински задълбочен, а вниманието ми към всеки участник – лично и ангажирано.
В нея каня хора, които усещат липсата на третото измерение в живота си. Хора, които не искат да се примирят с двуизмерността му.
Ако разпознаваш в себе си нуждата от мащабиране, едно от местата в тази група може да бъде твоето.
Заеми своето място. И добави липсващото измерение в своя живот.
от Albena Slavova | фев. 21, 2026 | коучинг, Откровено за коучинга, реализация
Тук ще намерите отговор на въпросите, свързани с професионалното обучение по коучинг „Коучинг фар“ , които най-често получавам. По-долу виждате техния списък, след който са отговорите на всеки от тях. Ако имате други, различни въпроси, попитайте ме и своевременно ще получите отговор от мен.
Въпроси и навигацията им в тази статия
- За кого е подходящо това професионално обучение по коучинг?
- По какви стандарти е създадено обучението и какъв сертификат получавам?
- Какво точно ще се изучава в „Коучинг фар“?
- Каква е социалната мисия и кауза на обучението „Коучинг фар“?
- Какви възможности за реализация дава обучението след това?
- Как се работи с маркетинга на коучинга в рамките на обучението?
- Колко часа съдържа обучението „Коучинг фар“?
- Колко месеца продължава?
- Какво е съдържанието на обучението?
- Какво е предвидено, така че обучението да се вписва в живота на ангажирани хора?
- Каква е идеята на свободната четвърта седмица?
- Колко време седмично отнема обучението?
- В колко часа ще се провеждат занятията?
- Има ли занятия през уикенда?
- Предвижда ли се ваканция на обучението?
- Как се провежда обучението?
- Необходимо ли е предходно образование или професионален опит?
- Каква е цената на обучението „Коучинг фар“?
- Какви са вариантите на заплащане на обучението „Коучинг фар“?
- Предоставят ли се записи на лекциите?
- Ще има ли подкрепяща професионална среда след края на обучението?
1. За кого е подходящо това професионално обучение по коучинг?
„Коучинг фар“ е курс, създаден за хора, които искат да изградят коучинга като своя нова професия или да го интегрират в настоящата си работа.
Обучението “Коучинг фар” е подходящо както за хора, които започват от нулата и търсят стабилна професионална основа, така и за практикуващи коучове, които желаят да надградят експертизата си в съответствие със стандартите на ICF.
Обучението има ясна социална мисия със специално внимание към хора, които поради житейски обстоятелства, здравословни причини или грижа за дете или близък не могат да упражняват професия, изискваща физическо присъствие, но имат стремеж и вътрешна готовност да работят с хора и да практикуват професионално в онлайн среда.
Обучението е особено подходящо за участници с амбиция за професионална сертификация на ниво ACC или PCC ICF, както и за специалисти в помагащи професии – психолози, терапевти, консултанти, фасилитатори, HR специалисти, педагози и други професионалисти, работещи с хора.
Тази програма е за тези, които търсят задълбочен, практичен и етичен подход към коучинга и са готови да се ангажират с реален процес на професионално и личностно развитие.
2. По какви стандарти е създадено обучението и какъв сертификат получавам?
„Коучинг фар“ е създаден в пълно съответствие със стандартите на ICF за Level 2 и следва всички изисквания за съдържание, структура и професионално качество на този тип програми. Още в самото начало взех съзнателно решение обучението да бъде изградено по международната рамка на ICF – не като формалност, а като реален стандарт за работа и развитие.
Програмата покрива изискванията за Level 2 обучение и е структурирана така, че да подготви участниците не само за завършване на курс, а за реална професионална практика и последваща сертификация.
Съгласно процедурите на ICF една обучителна програма може да бъде официално акредитирана, след като бъде проведен поне един завършен курс. Поради това първата група стартира като пилотна. След нейното успешно приключване ще бъде подадена заявка за акредитация към ICF.
След получаване на акредитацията участниците в пилотната група ще получат сертификат за завършено обучение Level 2. Този сертификат им дава възможност да кандидатстват за професионална сертификация към ICF (ACC или PCC) и да го включат в своето CV и професионално портфолио съгласно действащите изисквания.
За мен е важно обучението да бъде не просто курс, а стабилна професионална основа, която отговаря на международните стандарти и подкрепя устойчиво развитие в коучинг професията.
3. Какво точно ще се изучава в „Коучинг фар“?
Учебният процес е изграден върху коучинг компетентностите на ICF, PCC маркерите и Етичния кодекс на ICF. Те са професионалната рамка, върху която стъпва цялото обучение и служат като основа за изграждане на стабилна коучинг практика.
Работим не само върху разбирането на тези стандарти, а върху тяхното реално прилагане. За по-задълбочена интеграция включвам и трансформационни теории и модели, които подпомагат процеса на работа с клиенти, както и работа върху видимостта, позиционирането и етичното представяне на коучинг практиката.
Акцентът е върху интеграцията между теория, практика и личностно развитие. Целта не е просто познаване на рамката, а изграждане на професионална идентичност и устойчив стил на работа.
4. Каква е социалната мисия и кауза на обучението „Коучинг фар“?
Социалната мисия на „Коучинг фар“ е съзнателна част от моята концепция за обучението. Създадох я с намерението да дам възможност за усвояване и професионално практикуване на коучинг в онлайн среда на хора, чиято житейска реалност изисква различен формат на професионална реализация.
„Коучинг фар“ е насочен към хора, които вследствие на заболяване или травма са загубили подвижността си и не могат да посещават физическо работно място, но са преминали през дълбока лична трансформация и имат вътрешна готовност да подкрепят други в изграждането на нова житейска визия.
В обхвата на тази мисия са и майки на деца със специални потребности, за които гъвкавата и смислена онлайн професионална реализация не е удобство, а необходимост — начин да съчетаят грижата с личностно и професионално развитие.
Програмата е насочена и към родители, загубили дете, които след преминаване през терапевтичен процес търсят път към нов смисъл и възможност да подкрепят други родители в сходна ситуация. В този контекст коучингът е подход, насочен към бъдещето, визията и посоката, след като острият етап на болката е преминат.
За участниците, към които е насочена социалната мисия, е предвидена преференциална цена и разсрочено плащане.
Това е съзнателна част от моя ангажимент обучението да бъде реално достъпно за хората, за които то може да бъде професионален и житейски поврат, без компромис в качеството и стандарта на подготовка.
„Коучинг фар“ подкрепя превръщането на личната трансформация в професионална компетентност. Целта е хора, преминали през трудни житейски преживявания, да могат отговорно и етично да практикуват като коучинг специалисти, без да се замества ролята на психотерапията.
5. Какви възможности за реализация дава обучението след това?
Възможностите за реализация зависят от личните цели и професионалната посока на всеки участник. Обучението създава стабилна основа и дава право на професионално позициониране като коуч.
Завършилите могат да изградят собствена коучинг практика, да интегрират коучинг подхода в своята настояща професия или да продължат пътя си към професионална сертификация към ICF на ниво ACC или PCC, съгласно действащите изисквания.
Създадох програмата така, че тя да бъде не крайна точка, а устойчива основа за развитие — независимо дали участникът избира самостоятелна практика, интегриране в организация или международна сертификация.
6. Как се работи с видимостта и позиционирането на коучинг практиката?
В „Коучинг фар“ маркетингът не е отделен модул и не следва моделите на директния или агресивен маркетинг. Това е съзнателен мой избор.
Работим с концепцията за маркетинг на присъствието – начин коучинг практиката да бъде видима и разпознаваема по автентичен, етичен и ненатрапчив начин.
Тази работа е интегрирана в целия обучителен процес и се развива паралелно с ученето и практиката. Фокусът е върху изграждането на устойчива професионална видимост, личен стил и ясно позициониране, които произтичат от реалната компетентност, а не от маркетингови техники.
7. Колко часа съдържа обучението „Коучинг фар“?
Общият обем на обучението е 166 часа. Този формат е съобразен с изискванията на ICF за Level 2 и покрива необходимата дълбочина на подготовка за професионална коучинг практика.
За мен беше важно програмата да не бъде интензивен кратък курс, а процес с достатъчно пространство за усвояване, практика и интеграция. 166 часа означават ангажимент. Означават време за изграждане на компетентност, а не просто запознаване с темата.
Това е обучение, което изисква участие и отдаденост – и именно затова създава стабилна професионална основа.
8. Колко месеца продължава обучението “Коучинг фар”?
Общата продължителност на обучението „Коучинг фар“ е 8 месеца и половина, с включена двуседмична лятна ваканция.
Избрах тази времева рамка съзнателно. Тя позволява плавно и задълбочено учене, регулярна практика и реална интеграция между отделните етапи на подготовката. За мен беше важно процесът да бъде устойчив и да създава стабилна професионална основа, а не ускорено преминаване през съдържание.
9. Какво е съдържанието на обучението?
Съдържанието на обучението “Коучинг фар” е изградено върху стандартите на ICF за Level 2 и обхваща всички коучинг компетентности, Етичния кодекс и РСС маркери, необходими за професионална практика.
Работим чрез комбинация от лекции, упражнения, практическа работа, групов и индивидуален менторинг, както и самостоятелна подготовка между срещите. За мен е важно обучението да бъде процес на изграждане на професионална идентичност, а не просто усвояване на техники.
Теорията, практиката и личната интеграция вървят паралелно, така че в края на програмата участниците да могат да работят уверено, етично и в съответствие с международните стандарти.
10. Какво е предвидено, така че обучението да се вписва в живота на ангажирани хора?
Обучението е организирано в четириседмични цикли (3 + 1) с идеята да съчетава дълбочина на работа с балансирано натоварване и предвидено време за интеграция.
В първите три седмици от всеки цикъл се провеждат по една лекция (120 минути) и една практика (120 минути) седмично, в два различни дни. Часовете се съгласуват предварително с участниците, така че програмата да бъде съвместима с тяхната професионална и лична ангажираност.
Всяка четвърта седмица е свободна – без занятия. Това е съзнателен елемент от структурата. Тя дава пространство за интеграция на знанията, практика и възстановяване, така че процесът да бъде устойчив и да не води до прегаряне.
(Повече за това може да прочетете в отделния въпрос „Каква е идеята на свободната четвърта седмица?“)
11. Каква е идеята на свободната четвърта седмица?
Свободната четвърта седмица в „Коучинг фар“ е съзнателно въведен от мен елемент в обучителния ритъм. Създадох я като време за интеграция – за преговор на материала, самостоятелна работа и осмисляне, без добавяне на ново съдържание.
Тази седмица е и подходящо време, когато участниците могат по свое желание да провеждат помежду си и допълнителни коучинг, извън учебния план. Това не е изискване, а възможност – за изграждане на увереност, за реална практика и за постепенно натрупване на часове, които могат да бъдат включат в професионалното си портфолио.
Така още по време на обучението започва формирането на практикуващ коуч – в защитена среда и с подкрепата на общност от колеги, които преминават през същия процес. Това естествено приближава участниците и до изискванията на ICF за необходимите часове практика при сертификация на ниво ACC или PCC.
12. Колко време седмично отнема обучението?
Седмичното ангажиране е общо 4 часа, разпределени в два различни дни по 2 часа. Всеки учебен час е равен на 60 минути.
Това натоварване е планирано така, че да осигури фокусирана и задълбочена работа, без да претоварва участниците.
Относно началните часове на провеждане вижте въпроса „В колко часа ще се провеждат занятията“
13. В колко часа ще се провеждат занятията?
Часовете на провеждане не са предварително фиксирани от мен. Това е съзнателен мой подход, който прилагам във всичките си обучения.
Преди началото на курса провеждам анкета, чрез която се уточняват предпочитаните дни и часови диапазони на участниците. На тази база се изгражда график, така че да бъде максимално съвместим с професионалната и личната им ангажираност.
За мен е важно високото ниво на програмата да върви заедно с реалистична организация на времето. Гъвкавостта тук не означава липса на структура, а уважение към зрелите хора, които поемат този ангажимент.
14. Има ли занятия през уикенда?
Не се предвижда ангажираност през уикенда.
Съзнателно съм избрала обучението да се провежда в делнични дни, така че уикендите да останат пространство за личен живот, възстановяване и баланс. Вярвам, че устойчивото професионално развитие изисква и ясни граници във времето.
15. Предвижда ли се ваканция на обучението?
Да. В рамките на този поток са предвидени две седмици лятна ваканция.
Тя е съобразена с продължителността на програмата и с необходимостта от естествена пауза в един дългосрочен процес на учене и практика. Моята цел е обучението да следва реалния ритъм на живота, а не да го изолира от него.
16. Как се провежда обучението?
Обучението е изцяло онлайн базирано.
Избрах този формат съзнателно. Той позволява участие от различни места в България и чужбина, гъвкавост за ангажирани хора и изграждане на професионална практика, която по своята същност също може да бъде развивана онлайн.
Онлайн форматът не е компромис, а естествена част от концепцията на програмата.
17. Необходимо ли е предходно образование или професионален опит?
Не. За участие в обучението не се изисква специално образование, нито принадлежност към някаква конкретна професия като психолог, терапевт, консултант или каквато и да била друга.
Програмата е структурирана така, че позволява започване от нулата и последователно изграждане на коучинг компетентности в съответствие със стандартите на ICF.
По-важни от предходната професионална принадлежност са мотивацията, зрелостта и готовността за сериозен процес на учене и практика.
18. Каква е цената на обучението „Коучинг фар“?
Цената на обучението е 3000 евро.
В рамките на социалната мисия на „Коучинг фар“ се предлага преференциална цена от 1800 евро.
И в двата случая е предвидена възможност за разсрочено плащане в рамките на периода на обучението.
Цената отразява нивото на програмата, съответствието ѝ със стандартите на ICF за Level 2 и професионалната подготовка, която тя предоставя. Тя отразява и личния ми ангажимент към качеството на преподаване и менторската подкрепа през целия процес.
За пилотната
група цената е позиционирана на най-достъпното ниво, на което подобна програма може да бъде предложена в този етап. След официалната акредитация към ICF тя ще бъде актуализирана в съответствие с международната ѝ валидност.
19. Какви са вариантите на заплащане на обучението „Коучинг фар“?
Обучението може да бъде заплатено еднократно или на разсрочено плащане.
Стандартна цена – 3000 евро
– Еднократно плащане: 3000 евро
– Разсрочено плащане: първоначална вноска от 500 евро и 8 месечни вноски по 350 евро
(Обща стойност при разсрочено плащане: 3300 евро)
Цена в рамките на социалната мисия – 1800 евро
– Еднократно плащане: 1800 евро
– Разсрочено плащане: първоначална вноска от 300 евро и 8 месечни вноски по 210 евро
(Обща стойност при разсрочено плащане: 1980 евро)
Всички посочени суми са крайни и включват ДДС. Не се предвиждат допълнителни или скрити разходи. При необходимост издавам фактура За мен е важно участниците да имат пълна яснота относно финансовия ангажимент още в момента на вземане на своето решение.
20. Предоставят ли се записи на лекциите?
Да. Запис от всяка лекция се предоставя на следващия ден след провеждането ѝ.
Участниците получават и PDF версия на презентациите, които могат да използват като учебен материал и за последващ преговор. Това позволява по-задълбочено усвояване и връщане към съдържанието при необходимост.
21. Ще има ли подкрепяща професионална среда след края на обучението?
Да.
След завършване на обучението участниците остават част от общо професионално пространство, което създадох с цел поддържане и развитие на коучинг практиката.
В тази среда се обменя и обновява професионална информация, включват се участници от следващите обучителни потоци и се създават възможности за договаряне на коучинг сесии между колеги.
Това пространство подкрепя натрупването на практически часове, необходими за професионална сертификация, и създава жива, активна общност от практикуващи коучове. За мен е важно обучението да завършва с начало на професионален път, а не с формално приключване на курс.
Ако след всички тези въпроси усещаш яснота и вътрешно „да“, вероятно това обучение има своето място в твоя професионален път.
„Коучинг фар“ не е просто програма, а пространство за израстване, зрялост и реална професионална реализация.
Ако решиш да направиш следващата крачка, можеш да заявиш участие или да се свържеш с мен за кратък разговор, в който да уточним дали това е правилният избор за твоя етап и цели.
от Albena Slavova | ян. 26, 2026 | коучинг, личностно израстване, мотивация, вдъхновение, Откровено за коучинга
Ако си задаваш този въпрос, вероятно бързаш към отговора му. Затова няма да те бавя с увод, а направо ще пристъпя към същественото.
Можеш веднага да приемеш, че, за да си коуч, е необходимо да ти харесва да работиш с хора, да си емпатична личност и да имаш стремеж към постоянно учене и развитие.
Това е базисът, отвъд който са важни още редица лични качества, които много вероятно да притежаваш без да подозираш, че не само биха ти свършили работа, а могат да са твоят летящ старт в коучинга.
Ще се съгласиш ли с мен, ако кажа, че ние, съвременните хора, сме свикнали да влизаме в роли? Така живеем. Обличаме костюма на експерта, маската на мениджъра или униформата на служителя. Но … Има и една група хора, които носят в себе си нещо различно. Хм. Сега изведнъж си спомних за “Летящите хора” на Валери Петров.
Те не просто търсят нова работа. Те търсят възможност тяхната природа най-после да спре да бъде странна и да се превърне в професионален актив. Не в актив. Да се превърне в икигай. В страст. В делото на живота им.
Ето белезите на човека, за когото коучингът не е просто избор, а естествено продължение на личността им.
- Знаеш, че не си като другите
В компания, където всички се надвикват и надпреварват да говорят, където всеки едва дочаква ред, за да каже: „Аз на твое място…“, ти си този, който замълчава не от липса на мнение, а от липса на порив да го натрапваш.
- Умееш да създаваш естествена среда за споделяне
Ако често разбираш, че хората предпочитат да говорят за нещо важно или лично с теб, а не с друг, това не е случайност. Сигурно притежаваш умение да създаваш общо пространство, да съхраняваш поверителността на споделеното, да слушаш с внимание, да мълчиш деликатно и съпричастно.
- Търсиш чистотата на смисъла в нов професионален контекст
Може би имаш зад гърба си много професионални постижения, но усещаш, че корпоративните цели и резултати вече не са така важни за теб. Откриваш един специфичен, различен елемент на удовлетворение в това да видиш светването на очите у другия и да почувстваш добавената стойност в живота си, дори само, като му дадеш подкрепа и разбиране.
- Вярваш в идеята за дългото бягане
В епохата на бързите схеми и лесните решения, ти си от немногото, които вярват в силата на процеса. Знаеш, че истинската промяна изисква време, задълбоченост и етика. Привлича те идеята да развиеш майсторлък в нещо, което се учи и надгражда цял живот. Такъв майсторлък, в който времето работи за теб, а не срещу теб.
- Имаш просветителски дух
Има една шепа хора с възрожденски дух, сред които сигурно можеш да се причислиш и ти. Те виждат, че средата в България е залята от масов песимизъм и липса на визия, но вярват, че промяната на индивидуално ниво е начинът тази промяна да се случи и на глобално.
Знаеш ли, мисля си да спра дотук.
Не защото няма още качества, а защото тези са достатъчни, за да се разпознаеш или да се отдръпнеш честно.
И тук, в края на статията, ми идва да променя малко въпроса.
Сега бих го поставила така:
Какви качества са необходими, за да станеш Истински коуч.
Мисля си, че ти вече подразбираш отговора му.
Много вероятно е той да ти казва, че
Ставаш. Имаш талант да бъдеш.
Останалото се шлифова.
С търпение и страст.
С учене и опит.
Стъпка по стъпка.
Нека ги извървим заедно.
Навреме си за началото в този път.
Каня те в професионалното си обучение по коучинг.
За да стане твоят талант твой икигай.
от Albena Slavova | ян. 18, 2026 | коучинг, личностно израстване, Откровено за коучинга
Тази статия е за стандарти и възможностите, които предоставят. В нея давам отговори на някои важни въпроси.
Какво е коучинг? Защо стандартът в коучинга има значение?
Какво означават ICF, ACC, PCC и Level 2 и защо те са знак за професионализъм, качество и етична зрялост?
Защо за мен тези абревиатури са не просто част от биографията ми, а част от каузата ми за развитието на коучинга в България?
Преди да разгърна статията в цялост ще се спра на най-съществения въпрос.
Какво в действителност е коучинг? И какво не е?
В България преобладава твърде изкривено разбиране за него, а от там произтича понякога и негативно отношение, което получава незаслужено.
Буквално епидемично се е разраснал броят на хората, които боравят прекалено свободно с това понятие, фриволно наричат себе си коуч без никаква връзка със същността му и без необходимото обучение.
Коучингът е професионален, партньорски процес, в който коучът създава пространство клиентът сам да стигне до своите отговори, решения и действия. Без натиск, без съвети и без водене.
Всичко, което включва убеждаване, натрапване, съветване, налагане на идеи или обещания за бързи резултати, не е коучинг, независимо как е наречено. Истинският коуч не знае „по-добре“, не дърпа клиента напред и не го тласка към универсални решения.
Право да нарече себе си коуч има онзи, който е преминал професионално обучение, работи в ясна етична рамка и носи отговорност за процеса, в който участва наравно с клиента.
Какво е ICF и защо стандартът има значение?
International Coaching Federation (ICF) е най-голямата и най-утвърдена професионална организация за коучинг в света.
Това е организацията, която създава професионалния гръбнак на коучинга в световен мащаб.
Появява се преди 30 години като отговор на нуждата коучингът да бъде разпознаваем като професия, а не като набор от добри практики. В пространство, в което се работи с хора, цели и вътрешни процеси, липсата на стандарт води не до свобода, а до хаотичност и размиване на роли, отговорности и граници.
Стандартът, който ICF задава, не цели да направи коучовете еднакви. Напротив. Той пази индивидуалността, като ясно очертава рамката, в която тя може да се изразява професионално. Това е рамка, която отличава коучинга от всеки вид терапия, консултиране, преподаване или менторство и която защитава клиента от непрофесионална намеса.
Когато един коуч работи по стандартите на ICF, означава, че:
спазва етичен кодекс, поставящ клиента в центъра;
работи с ясно дефинирани професионални принципи, например, но не само, под формата на коучинг компетенции;
познава и уважава границите на своята роля като коуч.
За клиента стандартите на IСF придават сигурност, че коучът срещу него е професионалист. Работи в ясни етични стандарти, не упражнява преса или манипулация, пази автономията и самостойността му, поддържа безопасно общуване, изградено с уважение и приемане.
Именно това прави възможно коучингът да е професионален процес, а не субективно въздействие. Процес, в който клиентът разгръща потенциала си, разкрива ресурсите си, постига целите си.
Този процес стои и в основата на сертификациите на ICF –
ACC (Associate Certified Coach)
PCC (Professional Certified Coach)
MCC (Master Certified Coach).
Това не са титли, а ориентири докъде е стигнал един коуч в своята професионална подготовка и развитие. Те сочат нивото на професионална зрялост, всеотдайност към професията, целенасочеността и постоянството за развитие.
Те често се възприемат като емблеми, които коучът взима на определен етап от развитието си. В действителност те не са нещо, което просто се получава, нито са задължителни. Те са нещо, до което се израства и са жалони за професионална целеустременост и отдаденост.
В тази статия слагам акцент на ACC и PCC.
ACC е първото ниво на международна сертификация на ICF и представлява стабилната основа, върху която се гради професионалният коучинг. Тук коучът работи осъзнато в рамките на своята коучинг роля. Това е етапът, в който показва, че може да присъства, да слуша, да задава въпроси и да води клиентски-ориентиран процес. Постигането на ACC говори за яснота, дисциплина и поета отговорност, че коучът знае какво прави и, не по-малко важно, какво не бива да прави.
PCC е знак за изминат следващ етап, където вече не става въпрос на техника, а на качество на присъствието на коуча в коучинг процеса. Работата му става по-тиха, по-дълбока, по-прецизна и още по-деликатна. Коучът умее да остане с клиента и в несигурността, и в емоционалността на момента, без да го запълва със съвети или интерпретации. Умее да не бърза, да подхожда с доверие към клиента, към себе си и към процеса.
PCC показва, че коучът е преминал отвъд нуждата да доказва компетентност. Това е ниво, на което професионализмът му се усеща не само в думите, а в пространството, което коучът създава. Именно затова PCC се свързва със зрялост не като превъзходство, а като дълбоко усвоена отговорност.
И ACC, и PCC не са възможни без сериозно, качествено образование. Те не се постигат в кратки курсове или натрупване на формални часове, а чрез обучение, което включва системно усвояване на знания, практика, постоянен менторинг, обратна връзка и реална оценка на крайния резултат от обучението.
Точно тук обученията по стандарт Level 2 на ICF имат ключово значение, защото създават универсална основа, върху която може да се изгради както ACC, така и PCC, без компромис с никой от необходимите елементи за постигането им.
За клиента това разграничение е изключително важно, дори и той да не познава термините. Защото работа с коуч, който е ACC или PCC ICF стои гаранцията, че коучът е минал път на учене, практика, менторско наблюдение и себерефлексия. Че не импровизира, не се упражнява, не оказва натиск, а създава професионално пространство, в което клиентът може да се чувства в сигурност и да разгръща себе си.
За мен PCC ICF е не само професионално постижение.
През годините, в които безотказно се приближавах към него, коучингът престана да бъде просто професионален ангажимент в рамките на някакво коучинг взаимодействие.
Коучингът стана мой постоянен стил на живот. Промени целия ми живот. Изпълни го с дълбок, активен смисъл. Направи го по-истински, по-стойностен и задълбочен. Позволи ми да провидя мисия в делата си.
За мен тя е свързана с развитието на коучинга в България.
С възможността за създаване на качествени коучинг специалисти, които искат да практикуват коучинг професионално или да го интегрират в своите професионални и житейски роли.
Позволявам си погледна по-глобално, отвъд професионалните възможности за реализация или за кариерна промяна чрез усвояването на коучинг.
Това е начин да се допълни и формира в обществото ни критична маса от хора с новаторско мислене, неподправена честност, етична чувствителност, висока осъзнатост и отговорност.
През годините идеята ми за тази мисия изкристализира и постепенно се оформи в кауза. Да създам учебна програма за дълбоко, професионално обучение по коучинг.
Нарекох го „Коучинг фар“.
Това е образователна програма, създадена в съответствие с всички изисквания на ICF за Level 2. Предстои да стартира пилотната група на това обучение, така че след завършването ѝ да подам заявка за акредитация на обучението от ICF, след което курсистите да получат своите сертификати.
В съдържанието съм заложила изучаването на коучинг не само като метод и умение, а като
трансформиращ начин на мислене и присъствие, а също и като възможност всеки курсист да намери приложение на наученото.
Предлагам “Коучинг фар” на хора, които искат да се развиват сериозно като коучинг специалисти или на професионалисти, които интегрират коучинг подхода в живота и работата си.
Всичко за програмата и философията ѝ съм описала на нейната страница.
„Коучинг фар“ е израз на тази кауза, но преди всичко е място, в което стандартите, за които говоря, няма да се преподават формално, а автентично ще се преживяват и въплъщават в реалността.
Като начин на мислене, присъствие и избор, който остава отвъд рамките на едно обучение. Завинаги.
от Albena Slavova | ян. 12, 2026 | коучинг, лично, Откровено за коучинга
Когато ме питат как съм открила коучинга, аз казвам на шега: лежейки на дивана. И това е самата истина. Отвъд шегата е фактът, че лежах на дивана, защото се възстановявах от операция. Няколко седмици по-рано хирургът ми обясни, че е важно да направя тази операция, но не е спешно. Аз, само дето не му стиснах ръката с думите: Има сделка, докторе!
Нито си дадох време за размисъл, нито за алтернативно решение. Още там, в кабинета, поисках да насрочим дата за операция, защото виждах в това възможност да бъда в болничен за известно време, през което да потърся нова работа. Тази, настоящата, така я мразех, че бях започнала да мразя и себе си заради безсилието да променя ситуацията. Затова ми беше безразлично, че ще преживея операция. Дори хирургът да ми беше казал, че ще ми отреже главата, пак щях да съм съгласна.
И така, лежейки на дивана у дома с лаптоп в скута, преглеждах сайтове, които предлагат тренерски услуги. Това беше моят фокус и стремеж, защото това беше и моята сила. Имах дълъг професионален опит в голяма национална компания, в която бях част от екипа вътрешнофирмени тренери. Вече знаех, че не само имам знания в това, а и истински талант. Затова, след като вече бях извън компанията, търсех подобни възможности, докато работя нещо друго, което ме изцежда и деформира.
Така в един от сайтовете прочетох непознатата за мен дума коучинг. Поинтересувах се какво е и още с първоначалната информация се влюбих в него като от пръв поглед. Този момент раздели живота ми на две. Преди коучинга и след него.
Много бързо разбрах колко хармонично коучингът допълва мен и моите професионални търсения. Но разбрах и още нещо – не се става коуч току-така. Само с четене на книги не може да се случи. Необходима е сериозна подготовка.
Няколко месеца след тази съдбовна среща бях изправена пред дилемата: А сега накъде? Без работа, защото бях напуснала, без ясен план, защото напускането ми не беше планирано, с много тревога, но и с още повече дързост. Изборът ми беше еднозначен. Беше дошло времето да се посветя на коучинга.
Последваха години на учене, натрупване на опит с клиенти и на създаване на индивидуална коучинг практика. Години на възход, но и на много трудности. Сблъсквах се с липса на разбиране и подкрепа, с неяснота и безпътица.
Беше време на професионална самота. Понякога космическа самота и усещане за безтегловност. Но нито за миг не се отказвах. Падах, ставах и продължавах.
Учех се на дигитален маркетинг в хода на всичко това. Напредвах стъпка по стъпка по силата на проба и грешка. С много постоянство и вдъхновение. Със стремеж към съвършенство, екологичност и етичност. С главна ценност да дам на клиентите си принос и дълбок смисъл.
Преминах през не едно коучинг обучение докато стигна до разбирането и възможността за АСТР. Това беше пробивът за мен. Вече имах опит и зрялост и усещах, че съм готова за следващ, по-дълбок професионален етап.
За първи път си позволих да си представя, че бих могла да стана PCC ICF. Дотогава това изглеждаше като terra incognita – нещо далечно и недостижимо. Но бях пораснала. И естественото продължение беше обучението ACTP, макар и не на български език.
Можех ли да започна с такова обучение още в началото? Да. Ако знаех. Ако имаше с кого да говоря откровено за коучинга. Както правя в момента с теб.
Не съжалявам за това изместване във времето то моето АСТР. Така получих възможността да уча точно от моята преподавателка, а в този тип обучения личността на водещия е толкова важна, колкото и професионализмът.
Обучението АСТР беше нов, мощен двигател за моя професионализъм. В този момент аз вече имах стотици часове натрупан практически опит, но за сертификацията ми като РСС беше необходимо той да се отброи след началото на АСТР, така че приех, отброяването им да започне отново. Никога и в никой момент не гледах на клиентите си като бройка. Не пресмятах часове и хора, а давах принос и подкрепа. Докато не почувствах, че професионалната ми зрялост не е стигнала необходимия предел. Тогава и часовете вече бяха достатъчни, за да пристъпя към последната стъпка на своята сертификация.
През всичкото това време на упоритост и всеотдайност стремежът ми да стана РСС не беше проява на суета или проекция на егото. Преминавайки през АСТР прозрях каква ценност е такова обучение както за това един коуч да стане качествен специалист, така и за съзряването на личността му. Затова планирах да създам подобно обучение на български. За да протегна ръка към хора, които искат да изминат този процес, за да им помогна това да стане по-лесно, за по-кратко време и на роден български език.
РСС отговаря на изискванията на ICF не просто да създам и провеждам, а и да акредитирам обучение level 2, благодарение на което курсистите да поемат по своя път на сертификация като АСС или РСС, уверено да създадат своя коучинг практика, да надградят с коучинг компетентност настоящата си работа или в други житейски роли.
Подготовката за самия изпит – последната стъпка пред сертифицирането ми като РСС, се оказа сложен етап за мен. Това беше преди всичко време на много сериозна и дълбока вътрешна работа, укрепване на духа и емоционалната ми устойчивост. Затова и успешното сертифициране стана за мен един от най-удовлетворяващите успехи в живота ми, който не може да се сравни с никой друг.
Скоро след това пристъпих към създаване на планираното професионално обучение по коучинг. То отдавна вече беше в съзнанието и в душата ми и очакваше момента просто да го излея.
Нарекох го Коучинг фар.
Не само защото цял живот живея на брега на морето и от прозореца си виждам Варненския фар.
Няма да обяснявам метафората на фара, но ще оставя това на своите бъдещи курсисти – онези които безпогрешно ще разберат смисъла на посланието. Онези, които искат да за себе си същото, което аз вече имам, но и много повече, защото е възможно.
То започва с едно решение. Това да направят първата стъпка.
Сега съм на прага на провеждане на обучението Коучинг фар с пилотна група. След финала му ще подам заявка за неговата акредитация от ICF като обучение Level 2.
Ето такъв е моят път от дивана до фара.
Повече от десет години съзидателна работа, опит и знания, които ще споделям в Коучинг фар с тези, които разпознават себе си в тази история и са готови да поемат по своя път.
А тук е страница, където ще откриеш повече за професионалната програма Коучинг фар.
