Универсална формула за високи резултати

Винаги съм избягвала гръмките изрази, също както бягам и от реклами. Чуя ли, че се опитват да ми продадат универсално не знам какво си, така и не научавам какво е то, защото още преди да съм разбрала, вече съм изключила или слуха си, или телевизора. Думата универсално ми навява нещо пресилено, неестествено и твърде съмнително. Но ето, че сега самата аз я използвам още в заглавието. При това не става въпрос за двусмислие, а за моя абсолютна убеденост, че има нещо, което приложено във всяка дейност, дава отлични резултати, а те, благодарение на него, стават все по-добри и по-добри във времето. Това е формулата

m 100% M

Неин автор е Ицхак Пинтосевич, от когото получих основите на професионалния #коучинг. Освен, че е приложима в постигането на всяка цел, тази формула е удивително проста. Тя е полезна, ако вече много пъти си започвал нещо и си се отказвал след време или наистина искаш да си сигурен, че ще започнеш и ще успееш в начиначието си.

Първата буква във формулата – m, означава минимум. Това е такава величина, която можеш да изпълниш всеки ден при всички случаи. Например, ако става дума за тренировки, може да бъде 5 минути. Това е онзи минимум, който сам определяш, така че да ти напълно възможно да го изпълниш, независимо от обстоятелствата.

Обикновено, когато обяснявам тази част на формулата, забелязвам три вида реакция.

При първата хората ми казват: „Как така при всякакви обстоятелства?“, но след като разгледат възможността да поемат един свръх минимален ангажимент, обстоятелствата вече не са преграда.

Вторите тъкмо на обратно, веднага определят своя минимум: „Ще бъде еди колко си минути“. Сега аз на свой ред ги питам: „Тези еди колко си минути ще можеш ли да изпълниш абсолютно всеки ден?“. Понякога се оказва, че е необходимо да намалят още минутките, за да бъдат действително изпълними всекидневно.

Третите са убедени, че с тези само няколко минутки на ден нищо не се постига.

Поемането на такъв минимален ангажимент пред себе си има невероятен ефект.

1. Създава навик. Като при това го прави без колосални усилия.

2. С този минимум /напр. 5 минути тренировка/ също се приближаваш към търсения резултат.

3. Където са 5 минутки, там са и 7, и 10 т.н., което ще рече, че с течение на времето ще почувстваш сам потребност и ще намериш възможност минимумът плавно да стане по-голям.

4. Благодарение на минимума лесно се преодоляват мързела и оправданията.

5. е5. е най-главно – ще съхраниш уважението към себе си, че си удържал на думата сиизпълняваш решението си безотказно и се придвижваш към целта си.

Следващото във формулата е 100%. Това е оптималното, което да правиш всеки ден, за постигане на твоята цел. Пак ти сам определяш колко е това според твоите индивидуални възможности. И тук, както и когато ставаше дума за m, е нужно да си честен пред себе си и да прецениш собствените си 100% без да се изхвърляш. Ако отново се обърнем към примера с тренировките, твоето оптимално време би могло да бъде един час, но би могло да бъде и 20 минути. Няма правилно и неправилно. Има индивидуално.

Ето как се подреждат нещата – ще има дни, когато ще тренираш на 100%, но ще има и такива, когато ще тренираш с твоите безотказни минимум минути време.

М във формулата означава максимум. Това е някаква наистина нереално висока величина, която можеш да изпълниш, когато си обзет от изключително вдъхновение. Възможно е да бъде само веднъж в месеца или даже по-рядко. Пак ти сам определяш колко е това, но така, че хем да е трудно изпълнимо, хем да не е невъзможно и да е по силите ти. Например две едночасови тренировки на ден. Това М е нещо като примамлив идеал, който те зарежда с енергия и те мотивира.

И така нещата добиват следния облик: в около 80% от дните изпълняваш твоите 100% . Когато ти е невъзможно, се опираш на твоя минимум. А когато си свръх мотивиран, правиш своя максимум.

Както казах в началото, тази формула е Както казах в началото, тази формула е универсална. Тренировките са само пример и могат да бъдат заменени с всякакъв род дейност, който се нуждае от последователност, упоритост и поддържане на духа. Възможно е да раздробиш всеки свой ангажимент на по-малки. Вместо за минути, както беше в примера по-горе, може да се отнася до друга величина, която касае конкретната работа. Направи го така, че на теб да ти е комфортно и да ти е приятно. Задай своето индивидуално темпо на придвижване към целта и ще задминеш максималистите, които се изтощават с постоянно гонене на свръх резултати и минималистите, които се отказват при първото изпотяване. Ще имаш периоди на по-висока скорост, друг път на по-ниска, но най-същественото е, че няма да имаш моменти на спиране. Постигай уверено резултати без разочарования и стрес. Започни още днес да използваш

m 100% М

Има начин!

За да си сигурен, че този път ще действаш без бавене и двоумение, се свържи с мен. Ще ти помогна да започнеш и да не спреш, докато не успееш в новата си цел!

alb.slavova@gmail.com

https://www.facebook.com/domatenatastranichka/

6Анета Желева, Яна Мицева и 4 други3 коментара4 споделянияХаресванеКоментарСподеляне

Коментари

Най-уместноНапишете коментар…

  • Яна МицеваБлагодаря ти за прекрасната идея. Използвам я успешно вече цяла година. ❤1
    • Харесване
    •  · Отговор
    •  · 1 г.
Пътят на Промяната

Пътят на Промяната

Промяната е нещо, което създава копнеж. Понякога нетърпимо силен. Само че как да я случи човек тази промяна е въпрос непоносимо стържещ отвътре. 

Поставя си човек Цел – голяма, предизвикателна, с малко, повече или напълно изяснена конкретика и крайни резултати. 

И пак да му се не види, пътят към нея се не види.

Вярно, слушали сме как по-мъдрите от нас казват, че пътят се открива, когато стъпим на него. 

Ама къде е самият път? А! Това ли е? Ами той прилича на пътечка!..

Не на писта за излитане, още по-малко на космодрум.

Настъпва един смут, едно объркване, което разбърква като вихрушка стремежите човешки, възможностите, потребностите за ред и контрол, взаимоотношенията и смисъла. От всичко това не само, че не се ражда яснота, а направо създава световъртеж, от който като че ли човек тупва на земята. Остава на място в очакване пътят да се покаже и тогава Промяната да започне да се случва.

Всичко обаче е много просто. Всичко е пред очите на всички. Повтаря се всеки ден с търпелив преговор на материала за промяната от общодостъпен, безплатен и щедър на знание учител.

Великият майстор на промените, гуруто на времето, диригентът, чийто ритъм следваме безпрекословно.

Слънцето!

Умее ги то промените. Случва ги ден след ден, сезон след сезон, години, векове, епохи … Нищо не го отклонява от това, на което учи онези, които виждат урока.

Всеки ден в точен час, без закъснение или оправдание за бездействие, слънцето първо създава предчувствие за изгрев. Обагря, прокрадва светлина, деликатно, ненатрапчиво подготвя света за новия ден. 

Не бърза, но с равномерно темпо започва да рисува първата слънчева пътека. Тя е още съвсем тясна, не се откроява, не обещава да е ослепителна. 

Но ясно заявява, че денят започва, нощта напомня за себе си само по луната, от която е останала една финална дантелка, като облаче, за което след минути никой няма да си спомня. 

Промяната е в ход и вече е необратима. 

От там до онази лъчиста, необятно широка слънчева пътека има още работа да се свърши, още небесни дела да изтърколи слънцето. И то, нали е слънце, знае как и умее. 

Ще си преподаде урока и до залез ще предаде щафетата на луната. За да може, който обича да учи по мрак, да има и за него как.

Това е моят метафоричен фото разказ от брега на морето.

В неговия финал ще споделя с теб представата си за пътя на Промяната. 

В началото нейният път прилича на тясна, горска пътечка, която първо извежда от гората, а чак след това става по-широк коларски път. Малко поизровен и неравен, но все пак път, по който личи, че някой вече е вървял. Този път извежда по някое време на шосе, а по-нататък то се превръща в междуселищен път тук-так с някоя табела, но най-вече интуицията и увереността продължават да навигират. Едва след дълъг път, понякога в нищото, друг път завръщащ в противоположна посока, се ширва магистлала. Качествена, с означения и с връчена истинска навигация, благодарение на която, става ясно, че част от магистралата е и писта за излитане или кацане за желаещите да летят. Има и много ясно отклонение към космодрума, за излитащите в свободния космос. 

Пътят на Промяната не е еднозначен, а променлив. Той е повече метафоричен, отколкото ясно очертан. На всяка педя от него има подкрепа, която може да е маскирана като опасност. 

Пътят никога не се вижда докрай и също така никога не отправя рекламни послания и обещания за успех. 

Защо ли?

Защото успехът е там по подразбиране. Също както слънцето по подразбиране изгрява и залязва всеки ден. Пред очите ни.

Хитър начин да планираме спокойно и сигурно

Хитър начин да планираме спокойно и сигурно

Как беше онази крилата фраза за планирането?
Ако искаме да разсмеем господ, да му разкажем за плановете си. Нещо такова.
Защо тогава въобще да планираме? Нещата така или иначе винаги се объркват или обратното – подреждат се, но не според плановете ни.
Когато сме си направили труда да отделим време, мислили сме, записали сме всичко, планирали сме и какво? Само се изнервяме, като дойде ред да изпълняваме планираното.
Вместо да сме по-успешни, по-продуктивни, по-подредени, става обратното.
Това с планирането не работи!
Наистина ли?

Аз ще се върна към крилатата мисъл по-горе, защото щом е крилата, позволява полет на мисълта. Ще я променя с тази:
Ако искаме да се посмеем заедно с господ, нека да планираме по нов начин.
А той е такъв, че да има много варианти и всеки от тях да е достатъчно добър, за да сме доволни, да е изпълним, резултативен и накрая да имаме силите и желанието да се посмеем заедно с господ.
Какъв е този начин?
Как да планираме спокойно и със сигурен резултат?
В снимките по-долу.

А тук е мястото да ти подаря промо кода
albena10
който предоставя 10% отстъпка от планера за 2022-ра.
Хубавото няма нужда от много думи. Просто го виж и си направи комплект с книгата с коучинг въпроси, която специално подготвих, за да бъде попълването на планера по-лесно и с повече полза за теб.

Защо планирането е грижа за себе си?

Защо планирането е грижа за себе си?

Да планираш никога не е било твоето нещо.
Ти си творческа личност и не се побираш в рамки.
Планирането е за тези, които се занимават с бизнес.
Планираното никога не се случва според плана и затова е безсмислено.

Да, така е!
Едновременно с това не е.
Този пост е за онези от вас, които са експериментатори и новатори.

За тези, които искат да станат по-спокойни и да имат повече свободно време.
За хората, които се стремят да намалят стреса и спрат да прегарят.
За тези, които обичат близките си.
За онези, които знаят, че е време да започнат да обичат себе си.

Всичко това има шанс да случи и да се превърне в навик през 2024-та.

Защо да планираме следващата година преди празниците?

Защо да планираме следващата година преди празниците?

Този материал е за хората, които искат 2023-та да е по-добра, по-успешна, по-спокойна, по-нормална, с повече от хубавото и с по-малко от лошото.
Той е за тези, които искат това да не са само думи от пост, а да са реалност в живота.

Ти си от тези хора. Знам, че си, защото познавам хората, които ме следват.
Те са творци на живота си.

Този пост е първият от поредица, посветена на планирането и създаването на живота догодина. Той отговаря на въпроса
Защо е добре да планираме следващата година преди празниците?


Не отлагай.
Важно е да планираш 2023-та преди празниците.
Виж по-долу защо.

12  причини за преумора, които не забелязваш и как да започнеш да се избавяш от тях

12 причини за преумора, които не забелязваш и как да започнеш да се избавяш от тях

Ти си преуморена!

Няма нужда да съм пророк, за да го кажа.

Не се съмнявам, че е така, щом четеш третото изречение след заглавието. Тялото, умът и душата ти го изразяват на своя език и по техния начин. Ти го познаваш най-добре.

От колко време е тази умора?

Не е от вчера. Отново не е необходимо да гадая, за да позная.

Вчерашната умора е като лятна роса. Отминава бързо и без последствия. Отдавна наслоената прилича повече на есенна слана. Вдига се все по-бавно и всяка следваща прави все по-големи поразии.

Но нека се върнем на лятото. Сезонът на отпуските ще яхне сърфа или ще се търкаля по зелени морави.

Колко време ще трае той?

и

Колко време след това ще те връхлети познатата умора?

Дали ще се е изпарила напълно през отпуската?

Или, не дай си боже, да се доизмориш през нея…

Вече усещаш, че отивам към темата за липсата на истинска почивка. От нея се ширва прекият път до хроничната умора.

Тя е онази, с която си лягаш да спиш и с която се събуждаш сутрин. Тя тежи зад очите ти, пълни като с олово главата ти. Разнищва мислите ти, потулва думите ти.

Заради нея краката ти не подприпкват, а се влачат. Заради нея нямаш сили да се замислиш за някои належащи неща, камо ли да ги предприемеш.

Пак заради нея се примиряваш, че тази умора идва задължително с времето и на колкото и години да си, приемаш, че така е закономерно.

В тази статия не повдигам въпроса защо си изморена, а по какви причини не почиваш.

Искаш ли това да не е така?

Не познавам човек, който да отговори, че не иска.

Но пък 90 на сто съм сигурна, че ще си кажеш „Да, но….“. Ако те изпълват съмнения и предубеждения, не те възпирам да дочетеш статията. Но не те възпирам и да отидеш да си полегнеш.

Кратко и ясно „ДА“ означава

първо, че искаш да се вгледаш в причините.

Дори да предполагаш, че ги знаеш, виж още 12, за които може и да не подозираш. Може да си свикнала дотолкова с тях, че те да са станали невидими, въпреки че са пред очите ти.

Това „ДА“ подсказва още, че

си готова да поемеш ангажимент пред себе си да промениш това-онова, въпреки всичко.

За всяка от нас „това-онова“ има различно съдържание. А „въпреки всичко“ са нашите препъни камъни, с които сами сме барикадирали пътя си към моментите за почивка.

Описвам тези 12 причини в случайна последователност и без да ги анализирам. Само факти без нюанс на оценка. Смесвам професионални с непрофесионални, тъй като всяка от нас изпитва умора поради коктейл от причини. Включвам и себе си в това число.

Да преминем полека към списъка с НЕобичайните заподозрени:

1. Вършиш много неща едновременно. Почиваш си от една дейност или работа, като се заемаш с друга.

2. Приемаш бърнаут за проява на висок професионализъм и естествена част от пъзела на модерния живот. Регулярно изпадаш в такова състояние.

3. Не се откъсваш напълно от работата си, защото тя ти доставя удоволствие и ти е интересна.

4. Нямаш хоби или имаш твърде много хобита.

5. Не си възпитана да почиваш, нямаш навика да го правиш, приемаш го за лентяйстване или загуба на време, през което можеш да свършиш нещо полезно.

6. Опитваш се да оправиш света. Влагаш много енергия да реагираш, да се гневиш, да изказваш мнение, да протестираш.

7. Поставяш знак = между умората си и високата отговорност или проява на грижа, обич, колегиалност, лоялност. Връхлита те вина, ако не се раздадеш до последната капка.

8. Стремиш се към постоянно МАКСИМАЛНО ниво и високо темпо във всичко, което правиш ( или почти всичко ).

9. Очакваш да настъпи перфектен момент без грижи и проблеми и тогава да си позволиш почивка.

10. СВЪРХАКТИВНА си в една област, но имаш ниска САМОУВЕРЕНОСТ в друга.

11. Правиш много неща, защото ТРЯБВА

12. В обичайните неща, които вършиш, преобладават ТРУДНИТЕ. Лесните не са за теб.

Нямам претенции този списък да е окончателен или изчерпателен. Той беше доста по-кратък, когато започнах да пиша статията. Виждам, че има шанс да стане безкраен. Не смятам да го продължавам обаче. Ти схвана каква картинка нахвърлях в него.

Докато го чете, може би се присети за още някоя причина, с която допълваш своя коктейл. Няма лошо да я напишеш в коментар по-долу.

От първо лице мога да кажа, че да се почива е трудно. Тази трудност е специфична зона на комфорт.

Всеки човек си има не една, а много най-различни такива зони. Излизането извън тях е възможно да включи повечко усилия и ангажираност. Такова е традиционното схващане.

Друг път обаче, като този, за който сега си приказваме,

излизането извън зоната на комфорт, , изключва усилия и ангажименти.

Идвало ли ти е наум, че в стремежа си да почиваш, всъщност се натоварваш?

Или че може би си превърнала в зона на своя комфорт нещо, което считаш за изтощително, изнурително и неприятно?

Става като в Стокхолмския синдром, който привързва заложника към похитителя му и дори поражда симпатия към него.

Ако реша да попитам ти коя си –

А/ заложник

или

Б/ похитител

какво ще избереш?

Не бързай да казваш каквото и да е. Поне не още, защото искам да ти припомня началото на статията. Тоест, щом избираш да четеш тази статия, приемаш, че

искаш да видиш причините да не си почиваш и да започнеш да ги променяш.

Абсолютно права си, че със сигурност външни причини има – с лопата да ги ринеш. Но пак така сигурно е, че вътрешните не са по-малко.

Затова грабни предизвикателството да избереш отговор Б. Направи го без нюанс на упрек, гняв, възмущение или вина.

Приеми, че си допуснала да похитиш сама възможностите си за отдих.

Да ти кажа честно, до една го правим!

Каталясваме всеотдайно и многопосочно!

Как да започнем да спираме обаче?

Като начало ти предлагам

ДВЕ СУПЕР ПРОСТИ СТЪПКИ С ИДЕЯТА ДА ТИ СТАНАТ НАВИК.

1. Стани наблюдателна. По-точно – самонаблюдателна.

Забелязвай какво правиш, как го правиш, с колко сили или без колко енергия.

Само наблюдавай. Не анализирай.

Отбележи своите съставки на коктейла с причини.

За малко повече настроение, кажи: Този коктейл става ли за пиене? Или прилича повече на коктейл „Молотов“?

2. Отделяй си всекидневно лично време, в което да чуваш мислите в главата си. Моля те, не прави още нещо в този и без друго кратък момент .

Не наричай тези минутки „Време да се поглезя“.

Това е времето, когато изслушваш себе си с разбиране и нежност.

Не искам да ти казвам какъв ще бъде резултатът от тези две семпли стъпки.

Първо защото

резултат ще има единствено, ако ги затвърдиш в навик.

А това изисква постоянство и практикуване всеки ден.

Второ, защото искам да запазя елемент на изненада.

По някое време тази изненада ще ти се изтърси с всичка сила. И когато това стане ще те отнесе до прозрение. В негова подкрепа ще са отговорите на тези коучинг въпроси:

Ако ситуацията, в която си, остане същата, то какво ти можеш да промениш, за да си набавяш моментите за почивка?

Какво би било добре да добавиш и да изхвърлиш от поведението си?

(Изхвърли и добави – в природата няма празно пространство и ако не добавиш, някой друг ще ти добави отвън.)

Какво означава за теб да си починеш?

Какъв начин на всекидневна почивка можеш да си създадеш?

Как можеш да строшиш рамката на стереотипа си да се преуморяваш?

Отговор „Не знам“ е едно добро начало. То маркира първоначалното ти желание за промяна. Точно зад този отговор наднича истина, която избягваш. Коя е тя?

Близо до финала ще те сръчкам с въпроса

Защо пък не?

Какво толкова?

Ако вземеш да си починеш още днес. Още сега. След последната точка.

Какво СТРАШНО ще се случи, ако го направиш?

Хайде, действай. Ех, пък и аз! Исках да кажа – спри да действаш!

От това Земята няма да спре да се върти!

Какво полезно намери за себе си в тази статия? Остави отзивСподели  го с мен и с още някоя приятелка, която също като нас не умее да почива.

Край. Млъквам. Оставям те да се насладиш на почивката си.

Най-уместно Напишете коментар…