Пътят на Промяната

Пътят на Промяната

Промяната е нещо, което създава копнеж. Понякога нетърпимо силен. Само че как да я случи човек тази промяна е въпрос непоносимо стържещ отвътре. 

Поставя си човек Цел – голяма, предизвикателна, с малко, повече или напълно изяснена конкретика и крайни резултати. 

И пак да му се не види, пътят към нея се не види.

Вярно, слушали сме как по-мъдрите от нас казват, че пътят се открива, когато стъпим на него. 

Ама къде е самият път? А! Това ли е? Ами той прилича на пътечка!..

Не на писта за излитане, още по-малко на космодрум.

Настъпва един смут, едно объркване, което разбърква като вихрушка стремежите човешки, възможностите, потребностите за ред и контрол, взаимоотношенията и смисъла. От всичко това не само, че не се ражда яснота, а направо създава световъртеж, от който като че ли човек тупва на земята. Остава на място в очакване пътят да се покаже и тогава Промяната да започне да се случва.

Всичко обаче е много просто. Всичко е пред очите на всички. Повтаря се всеки ден с търпелив преговор на материала за промяната от общодостъпен, безплатен и щедър на знание учител.

Великият майстор на промените, гуруто на времето, диригентът, чийто ритъм следваме безпрекословно.

Слънцето!

Умее ги то промените. Случва ги ден след ден, сезон след сезон, години, векове, епохи … Нищо не го отклонява от това, на което учи онези, които виждат урока.

Всеки ден в точен час, без закъснение или оправдание за бездействие, слънцето първо създава предчувствие за изгрев. Обагря, прокрадва светлина, деликатно, ненатрапчиво подготвя света за новия ден. 

Не бърза, но с равномерно темпо започва да рисува първата слънчева пътека. Тя е още съвсем тясна, не се откроява, не обещава да е ослепителна. 

Но ясно заявява, че денят започва, нощта напомня за себе си само по луната, от която е останала една финална дантелка, като облаче, за което след минути никой няма да си спомня. 

Промяната е в ход и вече е необратима. 

От там до онази лъчиста, необятно широка слънчева пътека има още работа да се свърши, още небесни дела да изтърколи слънцето. И то, нали е слънце, знае как и умее. 

Ще си преподаде урока и до залез ще предаде щафетата на луната. За да може, който обича да учи по мрак, да има и за него как.

Това е моят метафоричен фото разказ от брега на морето.

В неговия финал ще споделя с теб представата си за пътя на Промяната. 

В началото нейният път прилича на тясна, горска пътечка, която първо извежда от гората, а чак след това става по-широк коларски път. Малко поизровен и неравен, но все пак път, по който личи, че някой вече е вървял. Този път извежда по някое време на шосе, а по-нататък то се превръща в междуселищен път тук-так с някоя табела, но най-вече интуицията и увереността продължават да навигират. Едва след дълъг път, понякога в нищото, друг път завръщащ в противоположна посока, се ширва магистлала. Качествена, с означения и с връчена истинска навигация, благодарение на която, става ясно, че част от магистралата е и писта за излитане или кацане за желаещите да летят. Има и много ясно отклонение към космодрума, за излитащите в свободния космос. 

Пътят на Промяната не е еднозначен, а променлив. Той е повече метафоричен, отколкото ясно очертан. На всяка педя от него има подкрепа, която може да е маскирана като опасност. 

Пътят никога не се вижда докрай и също така никога не отправя рекламни послания и обещания за успех. 

Защо ли?

Защото успехът е там по подразбиране. Също както слънцето по подразбиране изгрява и залязва всеки ден. Пред очите ни.

Хитър начин да планираме спокойно и сигурно

Хитър начин да планираме спокойно и сигурно

Как беше онази крилата фраза за планирането?
Ако искаме да разсмеем господ, да му разкажем за плановете си. Нещо такова.
Защо тогава въобще да планираме? Нещата така или иначе винаги се объркват или обратното – подреждат се, но не според плановете ни.
Когато сме си направили труда да отделим време, мислили сме, записали сме всичко, планирали сме и какво? Само се изнервяме, като дойде ред да изпълняваме планираното.
Вместо да сме по-успешни, по-продуктивни, по-подредени, става обратното.
Това с планирането не работи!
Наистина ли?

Аз ще се върна към крилатата мисъл по-горе, защото щом е крилата, позволява полет на мисълта. Ще я променя с тази:
Ако искаме да се посмеем заедно с господ, нека да планираме по нов начин.
А той е такъв, че да има много варианти и всеки от тях да е достатъчно добър, за да сме доволни, да е изпълним, резултативен и накрая да имаме силите и желанието да се посмеем заедно с господ.
Какъв е този начин?
Как да планираме спокойно и със сигурен резултат?
В снимките по-долу.

А тук е мястото да ти подаря промо кода
albena10
който предоставя 10% отстъпка от планера за 2022-ра.
Хубавото няма нужда от много думи. Просто го виж и си направи комплект с книгата с коучинг въпроси, която специално подготвих, за да бъде попълването на планера по-лесно и с повече полза за теб.

Защо планирането е грижа за себе си?

Защо планирането е грижа за себе си?

Да планираш никога не е било твоето нещо.
Ти си творческа личност и не се побираш в рамки.
Планирането е за тези, които се занимават с бизнес.
Планираното никога не се случва според плана и затова е безсмислено.

Да, така е!
Едновременно с това не е.
Този пост е за онези от вас, които са експериментатори и новатори.

За тези, които искат да станат по-спокойни и да имат повече свободно време.
За хората, които се стремят да намалят стреса и спрат да прегарят.
За тези, които обичат близките си.
За онези, които знаят, че е време да започнат да обичат себе си.

Всичко това има шанс да случи и да се превърне в навик през 2024-та.

Защо да планираме следващата година преди празниците?

Защо да планираме следващата година преди празниците?

Този материал е за хората, които искат 2023-та да е по-добра, по-успешна, по-спокойна, по-нормална, с повече от хубавото и с по-малко от лошото.
Той е за тези, които искат това да не са само думи от пост, а да са реалност в живота.

Ти си от тези хора. Знам, че си, защото познавам хората, които ме следват.
Те са творци на живота си.

Този пост е първият от поредица, посветена на планирането и създаването на живота догодина. Той отговаря на въпроса
Защо е добре да планираме следващата година преди празниците?


Не отлагай.
Важно е да планираш 2023-та преди празниците.
Виж по-долу защо.

12  причини за преумора, които не забелязваш и как да започнеш да се избавяш от тях

12 причини за преумора, които не забелязваш и как да започнеш да се избавяш от тях

Ти си преуморена!

Няма нужда да съм пророк, за да го кажа.

Не се съмнявам, че е така, щом четеш третото изречение след заглавието. Тялото, умът и душата ти го изразяват на своя език и по техния начин. Ти го познаваш най-добре.

От колко време е тази умора?

Не е от вчера. Отново не е необходимо да гадая, за да позная.

Вчерашната умора е като лятна роса. Отминава бързо и без последствия. Отдавна наслоената прилича повече на есенна слана. Вдига се все по-бавно и всяка следваща прави все по-големи поразии.

Но нека се върнем на лятото. Сезонът на отпуските ще яхне сърфа или ще се търкаля по зелени морави.

Колко време ще трае той?

и

Колко време след това ще те връхлети познатата умора?

Дали ще се е изпарила напълно през отпуската?

Или, не дай си боже, да се доизмориш през нея…

Вече усещаш, че отивам към темата за липсата на истинска почивка. От нея се ширва прекият път до хроничната умора.

Тя е онази, с която си лягаш да спиш и с която се събуждаш сутрин. Тя тежи зад очите ти, пълни като с олово главата ти. Разнищва мислите ти, потулва думите ти.

Заради нея краката ти не подприпкват, а се влачат. Заради нея нямаш сили да се замислиш за някои належащи неща, камо ли да ги предприемеш.

Пак заради нея се примиряваш, че тази умора идва задължително с времето и на колкото и години да си, приемаш, че така е закономерно.

В тази статия не повдигам въпроса защо си изморена, а по какви причини не почиваш.

Искаш ли това да не е така?

Не познавам човек, който да отговори, че не иска.

Но пък 90 на сто съм сигурна, че ще си кажеш „Да, но….“. Ако те изпълват съмнения и предубеждения, не те възпирам да дочетеш статията. Но не те възпирам и да отидеш да си полегнеш.

Кратко и ясно „ДА“ означава

първо, че искаш да се вгледаш в причините.

Дори да предполагаш, че ги знаеш, виж още 12, за които може и да не подозираш. Може да си свикнала дотолкова с тях, че те да са станали невидими, въпреки че са пред очите ти.

Това „ДА“ подсказва още, че

си готова да поемеш ангажимент пред себе си да промениш това-онова, въпреки всичко.

За всяка от нас „това-онова“ има различно съдържание. А „въпреки всичко“ са нашите препъни камъни, с които сами сме барикадирали пътя си към моментите за почивка.

Описвам тези 12 причини в случайна последователност и без да ги анализирам. Само факти без нюанс на оценка. Смесвам професионални с непрофесионални, тъй като всяка от нас изпитва умора поради коктейл от причини. Включвам и себе си в това число.

Да преминем полека към списъка с НЕобичайните заподозрени:

1. Вършиш много неща едновременно. Почиваш си от една дейност или работа, като се заемаш с друга.

2. Приемаш бърнаут за проява на висок професионализъм и естествена част от пъзела на модерния живот. Регулярно изпадаш в такова състояние.

3. Не се откъсваш напълно от работата си, защото тя ти доставя удоволствие и ти е интересна.

4. Нямаш хоби или имаш твърде много хобита.

5. Не си възпитана да почиваш, нямаш навика да го правиш, приемаш го за лентяйстване или загуба на време, през което можеш да свършиш нещо полезно.

6. Опитваш се да оправиш света. Влагаш много енергия да реагираш, да се гневиш, да изказваш мнение, да протестираш.

7. Поставяш знак = между умората си и високата отговорност или проява на грижа, обич, колегиалност, лоялност. Връхлита те вина, ако не се раздадеш до последната капка.

8. Стремиш се към постоянно МАКСИМАЛНО ниво и високо темпо във всичко, което правиш ( или почти всичко ).

9. Очакваш да настъпи перфектен момент без грижи и проблеми и тогава да си позволиш почивка.

10. СВЪРХАКТИВНА си в една област, но имаш ниска САМОУВЕРЕНОСТ в друга.

11. Правиш много неща, защото ТРЯБВА

12. В обичайните неща, които вършиш, преобладават ТРУДНИТЕ. Лесните не са за теб.

Нямам претенции този списък да е окончателен или изчерпателен. Той беше доста по-кратък, когато започнах да пиша статията. Виждам, че има шанс да стане безкраен. Не смятам да го продължавам обаче. Ти схвана каква картинка нахвърлях в него.

Докато го чете, може би се присети за още някоя причина, с която допълваш своя коктейл. Няма лошо да я напишеш в коментар по-долу.

От първо лице мога да кажа, че да се почива е трудно. Тази трудност е специфична зона на комфорт.

Всеки човек си има не една, а много най-различни такива зони. Излизането извън тях е възможно да включи повечко усилия и ангажираност. Такова е традиционното схващане.

Друг път обаче, като този, за който сега си приказваме,

излизането извън зоната на комфорт, , изключва усилия и ангажименти.

Идвало ли ти е наум, че в стремежа си да почиваш, всъщност се натоварваш?

Или че може би си превърнала в зона на своя комфорт нещо, което считаш за изтощително, изнурително и неприятно?

Става като в Стокхолмския синдром, който привързва заложника към похитителя му и дори поражда симпатия към него.

Ако реша да попитам ти коя си –

А/ заложник

или

Б/ похитител

какво ще избереш?

Не бързай да казваш каквото и да е. Поне не още, защото искам да ти припомня началото на статията. Тоест, щом избираш да четеш тази статия, приемаш, че

искаш да видиш причините да не си почиваш и да започнеш да ги променяш.

Абсолютно права си, че със сигурност външни причини има – с лопата да ги ринеш. Но пак така сигурно е, че вътрешните не са по-малко.

Затова грабни предизвикателството да избереш отговор Б. Направи го без нюанс на упрек, гняв, възмущение или вина.

Приеми, че си допуснала да похитиш сама възможностите си за отдих.

Да ти кажа честно, до една го правим!

Каталясваме всеотдайно и многопосочно!

Как да започнем да спираме обаче?

Като начало ти предлагам

ДВЕ СУПЕР ПРОСТИ СТЪПКИ С ИДЕЯТА ДА ТИ СТАНАТ НАВИК.

1. Стани наблюдателна. По-точно – самонаблюдателна.

Забелязвай какво правиш, как го правиш, с колко сили или без колко енергия.

Само наблюдавай. Не анализирай.

Отбележи своите съставки на коктейла с причини.

За малко повече настроение, кажи: Този коктейл става ли за пиене? Или прилича повече на коктейл „Молотов“?

2. Отделяй си всекидневно лично време, в което да чуваш мислите в главата си. Моля те, не прави още нещо в този и без друго кратък момент .

Не наричай тези минутки „Време да се поглезя“.

Това е времето, когато изслушваш себе си с разбиране и нежност.

Не искам да ти казвам какъв ще бъде резултатът от тези две семпли стъпки.

Първо защото

резултат ще има единствено, ако ги затвърдиш в навик.

А това изисква постоянство и практикуване всеки ден.

Второ, защото искам да запазя елемент на изненада.

По някое време тази изненада ще ти се изтърси с всичка сила. И когато това стане ще те отнесе до прозрение. В негова подкрепа ще са отговорите на тези коучинг въпроси:

Ако ситуацията, в която си, остане същата, то какво ти можеш да промениш, за да си набавяш моментите за почивка?

Какво би било добре да добавиш и да изхвърлиш от поведението си?

(Изхвърли и добави – в природата няма празно пространство и ако не добавиш, някой друг ще ти добави отвън.)

Какво означава за теб да си починеш?

Какъв начин на всекидневна почивка можеш да си създадеш?

Как можеш да строшиш рамката на стереотипа си да се преуморяваш?

Отговор „Не знам“ е едно добро начало. То маркира първоначалното ти желание за промяна. Точно зад този отговор наднича истина, която избягваш. Коя е тя?

Близо до финала ще те сръчкам с въпроса

Защо пък не?

Какво толкова?

Ако вземеш да си починеш още днес. Още сега. След последната точка.

Какво СТРАШНО ще се случи, ако го направиш?

Хайде, действай. Ех, пък и аз! Исках да кажа – спри да действаш!

От това Земята няма да спре да се върти!

Какво полезно намери за себе си в тази статия? Остави отзивСподели  го с мен и с още някоя приятелка, която също като нас не умее да почива.

Край. Млъквам. Оставям те да се насладиш на почивката си.

Най-уместно Напишете коментар…

Абсолютен ДАР за облекчено планиране и лесно изпълнение

Абсолютен ДАР за облекчено планиране и лесно изпълнение

ДАР е семпла, лесно изпълнима техника за планиране. Можеш да я използваш като продължение на статията ми за 3/1 -техниката за високо качество и да презаредиш в движение. Няма да те убеждавам какво истинско богатство е скрито в ДАР. Сигурна съм, че след около 10 минути ще си се убедила сама.

В тази статия продължавам да споделям с теб доказано работещи техники от своята практика. Нарекох ДАР тази, защото тя е точно това!

С нея

Заличаваш своите тревоги и страхове, разтреперващи те преди началото на нещо ново и голямо.

Ставаш изумително последователна и безотказна в действията си

Постигаш галопиращи резултати във всеки момент.

Най-голямата полза от ДАР обаче е в ЛЕКОТАТА, с която планираш и изпълняваш плана.

Къде ще използваш тази техника ли? Буквално във всичко, с което си имаш работа.

Тя импулсира професионалния ти напредък.

Дава тласък в учебния ти процес.

Разгръща личните ти взаимоотношения.

Удря рамо на по-доброто ти здраве.

Принципът е еднакъв. Освен това, щом една сфера в живота се подобри, това прихваща и всички останали.

Преди да ти я поДАРя, ще те попитам:

Как се чувстваш, когато е необходимо да се заловиш с нещо ново, голямо, с някаква промяна?

Установила съм, че не само аз съм нервна и под стрес. Става ми лошо, понякога до такава степен, та чак ми иде да се откажа, да избягам, да захвърля всичко преди да го започна.

И как иначе? Нали пред мен стои не ангажимент, а цяла канара! Нито да я заобиколи човек, нито да я прескочи!

Как е при теб?

Усещаш ли несигурност и неувереност преди началото?

Изпитваш ли нежелание да продължиш напред след като вече си започнала? А страх? Или леност (да не кажа направо мързел) без иначе да си мързелива по принцип?

Това те демотивира, а после се разочароваш от себе си и чувстваш вина, че си се отказала. И така до следващия път, когато всичко се повтори, а ти затвърдиш мнението, че не ти върви или че си пълен провал.

Ако е така, спри със самообвиненията! До тази точка.

Защото сега ще споделя с теб своята удивителна техника ДАР. Тя помага на мен безотказно всеки път, когато стоя пред канарата. Помага на моите клиенти и те я използват постоянно.

В техниката съм скрила един малък трик. Той я отличава от баналното и със сигурност познато планиране стъпка по стъпка, което много хора са опитвали. При едни работи, при други – не.

С Д А Р обаче винаги се получава отличен резултат!

Избрах името Д А Р от първите букви на

Д – действия

А – алтернативи

Р – радост

Виж как да използваш и прилагаш моя ДАР.

Имаш някаква цел.

Д е свързана с действията, които искаш да планираш, за да я постигнеш. С риск да повторя нещо, което вече знаеш, ще кажа – нарежи плана на парчета, раздели го на етапи, направи си отделни стъпки. Да, знам че знаеш това и че последния път, когато направи така, това не ти свърши добра работа.

Точно тук ще ти поднеса поднеса първата част от поДАРъка.

Размерът има определящо значение!

Ако си направила план, в който отделните действия те затрудняват, значи планът може да се раздроби на още по-прости и лесни действия. Стъпката, на която се равнява всяко от тях, може да се направи по-малка. Ето този размер имам предвид. Малкият!

Той е индивидуален. Ако аз и ти планираме едно и също, стъпките на плана ни ще се различават. Затова аз ще имам своя, ти – твоя. Всяка от нас ще го съобрази с личните си възможности.

Е да, но как да знаеш дали това е наистина твоят размер още преди да си започнала да изпълняваш постъпковия си план?

От просто по-просто! Запитай се

Това отделно действие ще ме затрудни ли?

Стресира ли ме мисълта за него?

Усещам ли страх от него? А съмнения или демотивация?

Ако отговориш с да, продължавай да разделяш всяко действие на две или три по-лесни. След всяко разделяне тествай отново с горните въпроси. Щом почувстваш, че си ОК и че това не ти е трудно, значи си достигнала точната големина на своята стъпка. И е време същинското действие да започне!

Тук плюсовете са не един:

+ 1 Лесните неща стават лесно

Знам че не ти казвам нещо изненадващо, но то и няма нужда. Щом е лесно, грабвай се и го прави!

+ 2 Простите неща запазват енергията ти за дълго време.

Това е много полезно нещо. Който го има, постига повече!

+ 3 Сложните процеси съдържат в себе си много на брой по-прости.

Имах учител по математика, който ни учеше да решаваме прости задачи и да ги различаваме след това в по-сложните.

Нека допълня плюсовете и с един минус.

-1 Има риск от лесните и прости стъпки да ти стане скучно и да придремеш. Така пак може да се откажеш преди финала.

Затова идва ред на втората част от моя поДАРък.

На всеки 3-4 по-семпли действия-стъпки, оставяй по едно по-трудно, но все пак изпълнимо от теб. То ще подкрепя интереса и борбеността ти. Хубавото е, че ти си избираш кое да е това действие. А също така избираш и момента за него.

Като казвам момента, да не забравя да ти напомня нещо, което си знаеш. Всяка стъпка, дори и най-микроскопичната, има своя момент или период на изпълнение. Ти си ги записваш, нали? За срока става дума.

Въпреки всичко, което споделих до тук, ще ти кажа нещо, в което съм убедена.

Трудностите са нещо полезно! Път без завои приспива и стават катастрофи. Това да ти е трудно и притеснено е ясен знак, че си се заловила с нещо ново и мащабно. Ако напълно е заличен всякакъв стрес, значи се опитваш да трупаш точки с нещо рутинно, което ще те върне в изходната ти позиция без никакъв напредък.

Но!

Не е необходимо да се разбиваш и отрепваш от трудностите по пътя.

Ако постоянно ти е трудно, не означава, че полагаш по-качествени усилия, че си по-отговорна, че ще имаш по-висок резултат или че така си по-трудолюбива. Не! Разбери го! Означава само и единствено, че си приела да работиш като ти е супер трудно. А също и че не си потърсила възможности да не е така.

Затова

Веднага ще допълня Веднага ще допълня третата част от поДАРъка.

Нека е трудна голямата, крайна цел! Нека са лесни стъпките в плана! Ако безотказно се стремиш към крайната си цел, с повече и по-прости действия нито ще се забавиш, нито ще пренебрегнеш каквото и да било.

Напротив!

Успяла си да съхраниш себе си, удоволствието от работата и своята активност.

Активност ли? Ами че тя беше А-то от моята техника Д А Р! Именно беше, защото вече не е.

Забелязах, че е от голяма полза да заменя активността с Алтернативността.

Може да си увлечена по това, което правиш, да си целеустремена, може да си разгорещена и максимално активна и… И да забиеш в някое действие, колкото и просто да е то. Пинкаш се, правиш, струваш и няма излизане. Няма излизане, защото предвиденият изход или вход е само един. Губиш време, сили и не можеш да продължиш.

Ето затова е толкова ценно да имаш алтернативи. Имаш обходни маршрути, а също и зони за отдих. С тях ставаш могъща!

Така че ти поднасям следващата четвърта доза от моя поДАРък с въпросите:

Кое от всички микродействия ти изглежда обречено?

Потърси го преди да си го започнала.

Ако не го осъществиш, какво ще се случи? Как това ще се отрази на цялостното ти движение напред?

С какво алтернативно действие можеш да го замениш? При какви обстоятелства? При какви срокове?

Отдели си време за тази част от ДАР-а. Алтернативите ще те освежат, ще те напоят с повече спокойствие, ще ти докарат прилив на увереност. Имаш нужда от всичко това. Така че наблегни на буквата А.

Веднага след това ще се намести и Р!

Р – като радост! Радостта от процеса! Представи си, че имаш списък със семпли и разнообразни стъпки. Имаш алтернативни действия, имаш моменти на отдих. Но нямаш ли усещането за радост, нямаш ли го подрипването по лъжичката, за какво го правиш всичко това? Вярвай ми, правя ти не голям, а направо огромен поДАРък с въпроса:

Какво чувство те гъделичка през по-голяма част от времето?

Спри и го почувствай! Не го мисли, не се осланяй на логиката – почувствай го!

Позволи си да го усетиш точно такова каквото е, а не каквото ти или някой друг иска да бъде.

Радостта не се предизвиква по необходимост. Нея или я има, или я няма. Тя един от най-верните тестове дали си струва да продължаваш.

Ако се е превърнала в постоянен дефицит, се върни на буквата А. Нека А бъде твоят Анализ защо буксуваш безрадостно. Нека А подскаже на сърцето ти дали продължава да е Актуално това, с което си се заела.

В друга статия ще ти споделя какво можеш да направиш в такава ситуация.

Сега ще донапълня своя поДАРък с още повече радост.

Кажи с коя стъпка си готова да поекспериментираш?

Какво би направила по-различно, по-шантаво дори?

Да си търсиш още повече и още повече радост ще ти създаде навика да си щастлива. Да си щастлива без чувство на вина!

Кой ако не ти, стигна чак до тук, до този момент и тази буква, до тази стъпка?

На какво искаш да се осмелиш?

Какво още ще си разрешиш измежду всичко, което правиш?

То може да е свързано с крайната ти цел, но би могло да е нещо специално за теб – като награда за постигнат етап.

Реши го веднага, още сега. И го запиши!

Записаното остава! След всичко прочетено, запиши и си направи ДАР от край до край!

Има начин всичко, каквото искаш, да бъде постигнато! От теб!

https://www.facebook.com/domatenatastranichka/

#планиране #стъпкапостъпка

6Stoilka Stoyanova, Яна Мицева и 4 други4 коментара11 споделянияХаресванеКоментарСподеляне

Коментари

Най-уместноНапишете коментар…

  • Dochka DanchevaБени тъкмо навреме получих поДАР акът ти.От три дни боледувам чувството си за вина.Стахът от неизвестното и не желаното демотивира силно.Хубаво е ,че те има.Благодаря за поДАРръка!Направих голям завой в живота си и се чувствам добре благодарение на тво… Вижте повече2
    • Харесване
    •  · Отговор
    •  · 2 г.

Преглед на още 1 коментар0