Да четеш ≠ да живееш
Това, което искам да напиша в този пост, може би не е за теб. Сигурна съм обаче, че някой тези думи ще уцелят право в сърцето и ще му подействат като катарзис. В този пост съм поставила дори червена точка като свидетелство, че съм наясно какво пиша и като предупреждение да не четеш след нея.
Понякога си казвам: пиша завладяващо, щедро споделям знания и опит, давам от себе си, от енергията, емоциите и душевността си и…
И хората харесват написаното. Четат го. Споделят го. Връщат се. Препрочитат го. И след това нищо не се случва.
И след това животът им остава същият.
Получават удоволствие от четенето, но остават на същото място. Идва една тиха, подмолна самозаблуда, че щом си се потопил в някакво знание, вече знаеш повече и си се променил.
Ала всъщност промяната започва, едва когато приложиш знанието и направиш крачка в нова посока във физическия, реален свой живот.
Да. Промяната започва винаги отвътре навън, от нашия вътрешен свят, но големият знак STOP е точно там. Защото вътрешната работа не е достатъчна. Не е.
Да четеш, не е като да живееш.
Сега слагам една червена точка 🔴
преди да си позволя да споделя понятието, с което метафорично описвам това състояние.
Нарекла съм го интелектуално воайорство.
С него определям онези читатели, които изпитват удоволствие от четенето и от това невидимо да наблюдават какво като творец правя аз, а и много други посестрими, в нелекия път на това да работим сами за себе си.
И да, в това своеобразно интелектуално воайорство включвам и колекционерите на сертификати. Онези, които събират дипломи и сертификати като медали, без с това да променят живота си. Сертификатът остава, но животът не помръдва.
Моите курсове не са за тях. Те не са за тези, които търсят следващата интересна теория или поредното удостоверение.
Те са за онези, които искат да прекрачат широко извън комфортната зона на четенето. Да слязат от витрина на илюзорното знание. И да заживеят промяната. Да я усетят в себе си. И извън себе си.
Тук няма сертификат за окачване на стената. Има опит, който ще промени стената в теб самата.
Истинската промяна се случва, само когато направиш крачка. И след нея още една и още една… Случва се, когато излезеш от удобството на себеанализирането и влезеш в опита.
Това е напомняне и за вас, и за мен. Защото всички сме били в това състояние. Това не е упрек. Всеки е в различен момент от пътя си.
Въпросът е колко дълго искаш да останеш в това състояние и кога ще продължиш нататък. Аз съм тук за онези, които усещат, че вече е време да направят крачка.
Можем да продължим заедно.
Готова ли си да прекрачиш от четенето към действието?
Аз съм тук – на прага, за да те посрещна.
Първата стъпка може да е моят курс „Отвъд очевидното“ – започваме на 20 октомври. Подробностите са тук.
Дори само, ако този текст те е накарал да се замислиш, това вече е първа стъпка.