Липсващият елемент. Коучинг и народопсихология.

от Albena Slavova | май 12, 2026 | коучинг, личностно израстване, Откровено за коучинга

Защо в България произнасянето на думата коучинг предизвиква повдигане на веждата?

Странен факт е, че и на изток, и на запад от България коучингът е много по-разпознаваем и използван. По нашите земи обаче му подхожда индианското име Липсващия елемент. Само че не става дума за романтиката на Майн Рид, а за много сериозни неща от реалността ни.

Дълго съм разсъждавала върху този феномен. И като коуч, който всеки ден практикува в България, и като човек, израснал сред същите мисловни филтри. Според мен отговорът се крие в някои специфични особености на нашата народопсихология, които действат като защитен механизъм. А също и като буфер срещу напредък, задържащ в зоната на комфорт на привидната мъдрост.

Тази статия е за онези, които са готови да свалят бронята на подозрителността. Пиша я без да поставям диагноза, но и без да си затварям очите пред (не)способността ни да се доверяваме, да се развиваме и променяме. Като личности и като общество.

Езиков патриотизъм

У нас, щом се произнесе „коучинг“, една от неизбежните, почти първосигнални реакции си остава езиковата отбрана. Още преди да са попитали „Какво е това?”, отправят критика с: „А защо с тази чужда дума? Нямаме ли си българска?“.

Зад тази загриженост за езика често стои смесица от културна несигурност и непознаване както на същността на коучинга, така и на естествения начин, по който езикът се развива. Понякога в защитата на чистия роден език започваме да се държим като по-светци и от Свети Георги, размахвайки меча на родолюбието срещу всяка нова дума. А истината е, че езикът, като жив организъм се развива. Не само допуска, но и има нужда от заемки, за да назовава новите идеи, явления и професии, които времето неизбежно ражда.

Отхвърляне, отричане, заклеймяване

Ако не разбираме нещо или не можем да го проумеем, защото е извън обхвата на досегашния ни опит, най-лесният изход е да го отречем и заклеймим. Това не е просто несъгласие, а опит да заличим съществуването на различното и новото.

Както е казал шопът, изправен пред жираф: “Е, те такова животно нема!”. В този фолклорен абсурд се крие цяла философия на оцеляването. Ако нещо не се вписва в моя двор, значи то е измама или посегателство. Това отричане е нашият начин да си спестим дискомфорта от признанието, че светът е станал по-голям, отколкото сме готови да приемем.

Идеологическо недоверие

В култура, тренирана да се пази от идеологическа пропаганда, фалшиви обещания и кухи лозунги, всяко вдъхновяващо послание за вътрешна промяна, каквато е заложена в коучинга, по подразбиране буди подозрение. А след него автоматично се активира своеобразен национален имунитет на скептицизма.
За много хора коучингът звучи като поредната форма на скрита манипулация или вносен оптимизъм. Естествено възникват въпроси като: „Какво всъщност се опитват да ми продадат?“ или „Къде е уловката?“ като защитна стена срещу нови разочарования.

Инфлация на истината

Живеем във време, в което всеки с достъп до интернет може да се обяви за експерт, гуру и дори коуч (без да има нищо общо с коучинга). Това масово самопровъзгласяване на специалисти предизвика една специфична и опасна инфлация на истината и морала.
В очите на масовия потребител е почти невидима разликата между международно акредитиран коуч професионалист, псевдо коуч или инфлуенсър, създал мотивационно съдържание в YouTube. Когато социалните мрежи заливат с фалшиви решения и вълшебни хапчета, хората естествено се бронират с пренебрежение.

Необходимост от контрол

В нашата култура често се сблъскваме с един парадокс. От една страна, притежаваме силно изразен индивидуализъм, който ни дава самочувствието, че разбираме от всичко. От друга – изпитваме подсъзнателна потребност да следваме чужди повели.
Коучингът, в своята същност, не предлага готови рецепти, нито гаранции за успех. Затова той често изглежда рискован в очите на народ, който искрено цени свободата си, но е обвързан исторически с преклонение пред чужда воля.

Уязвимост

В българския модел на мислене се гледа на търсенето на помощ и подкрепа като на акт на слабохарактерност и лично поражение. Работата с професионален коуч често се възприема като мълчаливо признание, че „нещо не ми е наред“. Тази уязвимост предизвиква срам и ни кара да крием вътрешните си конфликти зад маската на привидна стабилност, вярвайки, че истински успешният човек е длъжен да бъде неуязвим и постоянно силен. Опираме се на многовековния си стоицизъм, мълчаливо търпение и приемане на болката.

Недоверието в себе си

Недоверието към коучинга не е насочено само към него, а всъщност е форма на недоверие към собствената ни вътрешна автономия. В контекста на народопсихологията ни това се проявява като наследена през поколенията ниска самооценка.
Като едно тихо, вкоренено в детството усещане, че не знаем достатъчно, че не сме достатъчно добри, каквото и да правим. Вътрешно си знаем, че винаги ни трябва някой „по-голям“, който да ни покаже правилния път. Когато човек е убеден, че отговорите са винаги извън него, идеята на коучинга му изглежда абсурдна.

В тази статия аз не вдигам меч срещу змея на отричането, за да го убия. Моята цел не е да го побеждавам или да споря с него, а да го опитомя. Искам да предложа светлина там, където страхът от непознатото е създал сенки, и да заменя надменността на „знаещия“ с любопитството на изследователя.

Коучингът не е чуждо тяло в зеницата на националния ни поглед. Той е колкото актуален и в тон с времето, толкова и древен, колкото е нашата история. Ако го приемем, няма да обезценим онова, което българската ни душа тачи като свидно и родно. Напротив. Висша форма на родолюбие е да ставаме все по-осъзнати за собствените си ограничения, по-освободени от критикарство и по-отговорни към собствения си живот.

Професионалният коучинг не е магическо заклинание за щастие, а етичен ангажимент към истината. Той е упование да вярваме на собствения си глас в свят, препълнен с чужди гласове.

Като коуч, а вече и ментор, и преподавател, моята мисия е именно тази: да подкрепям онези, които дръзват да погледнат над хоризонта си, за да открият, че пътят отвъд него започва в тях самите. Така, когато превърнем непознатото в учебна зона, змеят спира да бъде заплаха и се превръща в пазител на нашата лична сила.

Мащабът, който прави живота 3D

от Albena Slavova | мар. 6, 2026 | коучинг, личностно израстване, Откровено за коучинга, реализация

В последните години идеята за учене през целия живот се превърна в един от най-силните културни феномени на нашето време.

Курсове, семинари, обучения, програми за личностно развитие. Възможностите за учене са повече от всякога. Хората четат, включват се в обучителни курсове, участват в групи, търсят нови гледни точки. Те се стремят да разберат себе си по-добре, да разширят хоризонтите си, да намерят нова посока в професионален или личен план.

И в това има нещо наистина красиво. То говори за изконния ни човешки стремеж да израстваме, за желанието ни да живеем по-добре.

Да не оставаме там, където сме.
Да ставаме по-добри.
Да откриваме нови възможности в себе си и в света.

Този импулс за постоянно учене обхвана едновременно не едно поколение от хора, които не приемат живота като нещо завършено и фиксирано, а като процес на постоянно разгръщане.

Но паралелно с него постепенно започва да се появява и едно по-тихо усещане, че нещо не е както бихме искали, въпреки целия учебен устрем.

Усещането, че въпреки всички обучения, дипломи и сертификати, въпреки новите знания и осъзнатост, нещо съществено остава непроменено. Не просто нещо. Животът ни си остава същият.

А това предизвиква вътрешен конфликт между реалността и желанията, усещане за неудовлетвореност и тревогата, че не е ясно какво ги поражда.

Капанът на двуизмерното развитие

В контекста на ученето през целия живот развитието действително се случва. Но често то остава в една специфична двумерна плоскост.

Първото ѝ измерение е знанието на новите концепции, модели и разбирания, които усвояваме.

Второто измерение е вдъхновението от прозрението, че е възможен друг начин на живот.

Това може да бъде много мощна комбинация. Но понякога тя е илюзорна.

Защото може да създаде усещане за движение, растеж и промяна, които в действителност никога не се случват. Когато развитието остава само в тези две измерения, постепенно в живота на човека се появява едно трудно назовимо чувство.

То не идва веднага. Не се появява след първото обучение.
Нито след второто. Появява се по-късно.

След още една програма.
След още един семинар.
След още едно вдъхновяващо преживяване.

И тогава човек започва да усеща нещо странно. Той знае повече.
Разбира повече. Вижда себе си и живота си по друг начин.

Но когато се огледа в огледалото на реалността си, открива, че структурата на живота му почти не се е променила. Работата е същата. Достигнала е предела на възможностите, които предлага. И дори да има кариерно израстване, вътрешната пустота не се запълва.

Взаимоотношенията са на същото ниво. Посоката във всекидневието е същата. Дори ако е обходил половината свят. Потенциалът е по-осъзнат. Но остава до голяма степен неразгърнат.

И тогава се появява едно смущаващо вътрешно противоречие. От едната страна стои убеждението за развитие и надграждане. От другата – усещането за застой, безсмислие и липса на радост.

Когато вдъхновението не е достатъчно

Това преживяване често поражда объркване. Понякога дори вина или друг вид авторегресия.

„Може би не съм усвоил достатъчно това, което съм научил.“
„Може би трябва още да уча.“
„Може би следващото обучение ще бъде различно.“
„Може би другият преподавател, ментор или експерт ще ми даде, това, от което имам нужда.“

И така започва едно лутане от програма към програма в търсене на липсващия елемент. Без него човек може дълго време, понякога цял живот, да продължава да се развива интелектуално.
Да натрупва знания. Да обогатява разбирането си за света. Да постига материален успех или висок статус. Но вътре да остава същият копнеж. Същата пустота от това, че нещо важно липсва.
Тогава развитието започва да прилича на движение в кръг.
Нов курс.
Нова идея.
Ново вдъхновение.
И после отново връщане към изходната точка. Това не означава, че ученето е безсмислено. Означава само, че в него липсва още едно измерение.

Оста Z: Третото измерение на смисъла

Това липсващо измерение може да се опише като оста Z – третото измерение на личното и професионалното развитие. Ако знанието и вдъхновението създават двуизмерна плоскост, то оста Z добавя нещо съвсем различно. Придава дълбочина на смисъла и височина на посоката.

Придава задълбоченост и извисеност. Именно с тях започва истинската промяна.

Оста Z е мястото, в което развитието престава да бъде само функция на мисълта и започва да се превръща в движение на самия живот.

В този момент знанието и вдъхновението вече не са само преживяване. Те започват да се превръщат в реалност.

Мащабиране: От знание към съзидание

Разсъждавайки върху тази липсваща трета ос, постепенно започнах да формулирам едно понятие, което нарекох мащабиране.

Същинската промяна започва, когато се променя самият мащаб на живота. Когато човек излезе от двумерната му плоскост и навлезе в друго, по-дълбоко измерение.

Точно това наричам мащабиране. То не означава просто да научиш още нещо. Нито само да израснеш кариерно.

Мащабирането означава да откриеш онова едно нещо, което дава ясна посока, цел и ускорение на живота. То пробужда действие.
А неговото гориво са смисълът и мисията, вложени в него.

В този момент човек започва да изгражда нова реалност. Не само за себе си, но и за другите, защото приносът към света става естествена част от пътя.
Идеята и разбирането ми за мащабирането ме свърза още по-силно с коучинга. Коучингът е една от малкото професии, в които трите оси на развитието съществуват едновременно:

придобиване на знание,
вдъхновение като вътрешно състояние,
постоянен смисъл.

Триединството в коучинга

В коучинга се вплитат в триединство:

личностното развитие на коуча,
професионалното му усъвършенстване
и способността да подкрепя развитието на други хора.

Коучингът не е просто един от многото случайни инструменти или банални техники. Той е професия със структура, етика, стандарти и ясно очертан път на развитие.

В международната практика този път е структуриран чрез стандартите на International Coaching Federation (ICF) – най-голямата професионална организация в света на коучинга.

Тази рамка очертава естественото израстване на коуча през различни нива на майсторство. Този път не е просто поредица от сертификати. Той е процес, в който човек развива едновременно:

професионални умения
вътрешна зрялост и мъдрост
и способността да подкрепя трансформацията на други хора.

Затова коучингът е едно уникално пространство, в което развитието по оста Z може да се случи едновременно на личностно, професионално и духовно ниво. Именно тук вътрешното търсене на смисъл започва естествено да се превръща в реален професионален път.

Перспективата на професионалното обучение по коучинг Level 2 ICF

Точно в тази перспектива създадох обучението „Коучинг фар“.

Това е професионална програма по коучинг, изградена по стандартите за Level 2 на ICF, която съчетава условия за:

дълбока личностна трансформация,
сериозна професионална подготовка
и възможност за международна сертификация АСС или PCC ICF.

Това е сериозен залог за третото измерение в живота.

Пилотната група на „Коучинг фар“ започва на 23 март.

Групата ще бъде малка, за да може процесът да бъде истински задълбочен, а вниманието ми към всеки участник – лично и ангажирано.

В нея каня хора, които усещат липсата на третото измерение в живота си. Хора, които не искат да се примирят с двуизмерността му.

Ако разпознаваш в себе си нуждата от мащабиране, едно от местата в тази група може да бъде твоето.

Заеми своето място. И добави липсващото измерение в своя живот.

Жените и Спиралната динамика

от Albena Slavova | окт. 4, 2025 | здраве/тонус, личностно израстване, мъдрост, спирална динамика

Колко често си се чудила защо понякога си силна и амбициозна, а друг път – уморена и просто жадуваш за почивка? Защо днес търсиш сигурност, а утре – свобода? Спиралната динамика дава отговори на тези въпроси и на много, подобни на тях.

Тя не е теория на книга. Тя е карта на нашия живот. И когато я погледнем през очите на съвременната жена, картата оживява.
Това е спиралата на живота ѝ – винаги в движение, винаги надграждаща. Ако я разгледаш отвъд теорията, може би ще видиш не само цветове и думи, а себе си и своето пътуване в този живот.

На есенния ритрийт, оживихме нивата на спиралната динамика в трансформационна игра. Жените ми казаха: “Това е точно моят живот, моите страхове и надежди.”

Затова сега искам да го споделя и с теб през цветните нива на спиралната динамика. Виж ги и разпознай себе си в тях.

Как жените изживяват нивата на спиралата?

🟤 Бежово

Това е нивото на най-базовите нужди. Жената е заета основно с това да осигури храна, почивка, топлина и оцеляване за себе си и за семейството.

Може би я разпознаваш в себе си, когато с дете на ръце приготвяш вечерята, а мечтаеш единствено за сън.
Или в онези дни от месеца, когато болките са толкова непосилни, че сякаш целият ти свят се свива до едно-единствено желание – да преживееш деня и да имаш кътче, в което да се прибереш.

Тук няма място за големи планове и стратегии. Животът се свежда простичко до тук и сега, до това всички да са нахранени, защитени и живи.

На бежовото ниво животът е постоянна мобилизация на инстинктите. Жената действа първично, без много размисъл, като диво животно в природата.

Егото отсъства или отстъпва непроявено. Стресът и умората са част от всекидневието, но са и сила. Защото именно тук се ражда първичната способност за оцеляване и грижа за тялото.

Страхове: да няма средства за прехрана; да изгуби физическата сигурност.
Цели: да подсигури елементарния комфорт (приготвена вечеря, чист дом); да защити семейството си в буквалния смисъл.
Надежди: да намери миг тишина и покой, в който тялото и умът да се отпуснат, а егото да не е активно.

🟣 Виолетово

На това ниво животът се върти около семейството и рода. Жената държи на традициите, на празниците и обичаите и вярва, че те пазят близките ѝ като осигуряват смисъл и сигурност, щом са неразделни.
Дори когато децата вече имат свои семейства, тя очаква да са заедно като по-рано и трудно допуска тяхното отдалечаване.
Или когато се колебае да вземе решение за себе си, защото чува вътрешния глас, който не пропуска да попита: „Какво ще кажат другите от семейството?“. Понякога те са родителите, друг път съпругът или децата.
Тук е усещането, че ние сме едно. То би могло да носи уют и принадлежност, друг път тежест и ограничение.
Жената на виолетово ниво поддържа хармонията в дома, пази семейните връзки и се стреми да предаде ценностите на децата си. Нейните избори често се подчиняват на фамилията, на това как е прието, на гласовете на дедите.
Страхове: да бъде отхвърлена от близките; някой да наруши реда и традицията; страх от загуба на одобрение.
Цели: да съхрани хармонията в дома; да продължи приемствеността; да предаде ценностите на рода и народа на младото поколение.
Надежди: че семейството ще остане заедно и свързано; че любовта и подкрепата между поколенията ще са по-силни от различията.

🔴 Червено

Тук жената иска да заяви себе си, да бъде чута и уважавана. В ежедневието може да се прояви през упражняването на контрол и настояване да става каквото тя каже – на работата, вкъщи, в партньорството. Обича да взема решения и да действа енергично и импулсивно. Тя е бърза и категорична. Около себе си би могла да създаде стрес за околните или матриархат в семейството.
Може би я разпознаваш в себе си, когато повишиш тон, за да отстоиш и наложиш своята гледна точка.
Или когато в работата не чакаш одобрение, а вземаш решения сама и държиш да бъдат приети.

Жената на червено ниво е ориентирана към бърз резултат. За нея е важно да усеща силата си и да бъде в центъра на вниманието. Тя се определя като силно момиче, което винаги върви с рогата напред.
Страхове: да загуби контрол над другите; да бъде пренебрегната или изместена от светлината на прожекторите.
Цели: да отстоява мнението си; да постига това, което иска незабавно.
Надежди: че ще бъде призната и уважавана за своята сила; че ще може да промени живота си (и този на близките си) със собствената си решителност.

🔵 Синьо

На синьото ниво жената търси ред, правила и сигурност. За нея има “правилен начин” нещата да бъдат правени и тя вярва, че е важно да го следва. Тук се ражда нуждата от структура, дисциплина и ясни граници.
Може би я разпознаваш в себе си, когато поддържаш дома до най-малкия детайл и настояваш всичко да бъде на мястото си. Стоиш до късно вечер, за да е чисто и подредено на другия ден.
Или когато в работата следваш стриктно правилата, уважаваш авторитета и държиш на йерархията.
Това е жената, която пази морала и носи отговорност – пред семейството, пред обществото, пред себе си.
Тя вярва, че стабилността идва от реда. Често е опора за близките си, защото умее да бъде предвидима и последователна. Но понякога строгата ѝ дисциплина тежи – на нея и на другите.
Страхове: от хаос, непредсказуемост и нарушаване на правилата; от липса на сигурност и яснота.
Цели: да поддържа ред и яснота; да бъде отговорна и морална в очите на другите и в своите собствени.
Надежди: че ще изгради стабилен свят за себе си и близките си; че редът и моралът ще донесат сигурност и спокойствие в ежедневието.

🟠 Оранжево

На оранжевото ниво жената е устремена към успех и постижения. Тя иска да се реализира, да гради кариера или бизнес, да печели и да вижда резултатите от труда си. Вярва, че успехът зависи от личните ѝ усилия и често доказва, че „може сама“.
Има вероятност да я разпознаваш, когато работиш до късно, за да завършиш проект, или когато с гордост гледаш на своята кариера, бизнес или финансова независимост.
Или в онзи момент, в който си казваш: „Мога всичко и няма нужда от чужда помощ.“
Това е жената, която инвестира в обучения, развива се непрекъснато и иска да изкачва нови върхове.
Тя е амбициозна, рационална и решителна. В семейството често е тази, която движи нещата напред и иска висок стандарт за себе си и за близките.
Оранжевото носи енергия на хладния разум, на прогреса и развитието, но понякога цената е умора, прегаряне и чувството, че никога не е достатъчно.
Страхове: да не е успешна; да се провали; спад в стандарта на живот; да изгуби статута или признанието си.
Цели: да постигне успех и финансова независимост; да се реализира пълноценно в професията и живота; да има статусно семейство.
Надежди: че постиженията ѝ ще донесат свобода, уважение и възможност да създаде по-добър живот за себе си и хората около нея.

🟢 Зелено

На зеленото ниво жената поставя отношенията и взаимовръзките на първо място. Тя е чувствителна към емоциите на другите и вярва, че хармонията и разбирателството са по-важни от победите и резултатите. Внася хармония и екологичност във всички аспекти на живота.
Може би я разпознаваш, когато успешно балансираш между деца, партньор, родители и работа, така че всички са доволни и обгрижени.
Или изслушваш приятелка, която преминава през труден момент, като ѝ даваш подкрепата с присъствието си, тишината и разбиращия поглед без да натрапваш съвети, личен опит или непотърсено добро.
Зеленото е онова място, където жената казва: „Най-важното е да живеем в разбирателство и взаимност.“
Жената тук търси равенство, толерантност и човешка топлина и ги предоставя всеотдайно. Тя е съпричастна, подкрепяща и често избира професии, в които може да дава от себе си – учител, психолог, терапевт, социален работник. Понякога обаче толкова силно се стреми да избегне конфликта, че пренебрегва собствените си нужди.
Страхове: да не нарани някого; да остане изолирана или да се почувства изключена от голямата общност; да изгуби хармонията.
Цели: да изгражда близки и подкрепящи отношения; да създава хармония в семейството и средата си.
Надежди: че добротата и взаимната подкрепа могат да променят света; че любовта и общността ще бъдат нейното най-голямо богатство.

🟡 Жълто

На жълтото ниво жената започва да свързва знанията, опита и мъдростта си в едно цяло. Тя вече не търси „единствено правилния начин“, а вижда стойността във всички гледни точки. Интересува я смисълът – как работят нещата и как може да интегрира най-доброто от различните пътища, които вече е изминала. Тя знае, че напразни усилия няма, а всяко знание и умение може да бъде приложено.
Може би я разпознаваш, когато четеш книга по психология, а после прилагаш идеята в разговора с детето си и откриваш, че работи.
Или когато водиш екип и намираш начин да чуеш всеки глас, като търсиш решение, което обединява, вместо да разделя или налага еднолично мнение.
Това е жената, която може да бъде едновременно успешна в кариерата си, грижовна майка и активен член на общност, защото вече не вижда противоречия, а взаимовръзки навсякъде и във всичко.
Жълтата жена не се страхува от промяната. Напротив, тя я приема като естествено условие за растеж. Гъвкава е, адаптивна и мисли в дълбочина.
Страхове: да бъде неразбрана; да загуби смисъла; да бъде притисната да следва чужди правила или да изостави своя уникален път.
Цели: да интегрира различни гледни точки; да живее осъзнато и свободно; да търси смисъл във всичко, което прави.
Надежди: че ще открие ново ниво на цялостност и свобода; че ще може да живее живота си по свой собствен начин и да вдъхновява другите чрез пример.

🔵 Тюркоазено

На тюркоазеното ниво жената вижда живота си като част от по-голямо цяло на обществото, планетата, вселената. Тук личното и глобалното вече не се разделят. Всичко е свързано с всичко. Жената чувства и знае, че зад нея във всеки момент стои Висш разум, част от който е и самата тя.
Може би я разпознаваш, когато засаждаш дръвче с детето си и усещаш, че това е дар не само за семейството ти, но и за бъдещите поколения.
Или когато избираш да живееш по-просто и осъзнато, защото вярваш, че малките ти действия носят промяна и за света.
Това е жената, която усеща, че грижата за себе си и грижата за цялото са едно и също.
На тюркоазено нивото интересът се насочва към глобални каузи, духовна свързаност и вътрешен мир. Животът е медитация.
Жената тук вярва, че истинската промяна идва отвътре и че всеки е носител на светлина за света.
Страхове: разрушаване на връзката с всемира; загуба на смисъл и на усещане за единение; изолация от „голямото цяло“.
Цели: да живее в баланс с природата и хората; да бъде част от глобалната трансформация към повече съзнателност и любов.
Надежди: че светът може да стане по-добро място, започвайки от малките лични избори; че хармонията и свързаността ще победят разделението.

От картата към живота

Както виждаш, спиралата не е диаграма в книга. Тя е жива, защото я живеем. Всеки ден минаваме през различни цветове – понякога в оцеляване, понякога в търсене на успех, друг път в жажда за смисъл.
Истината е, че всяка от нас е всички тези жени наведнъж. И когато започнем да ги разбираме и да ги приемаме, ставаме по-свободни и цели.
Точно затова създадох курса по спирална динамика „Отвъд очевидното“ – като карта и като пространство, където да видиш къде си сега, да усетиш накъде те вика животът, и да тръгнеш по този път със смелост и яснота.

Курсът започва на 20 октомври.
Ако вътре в теб вече е прозвучало онова тихо „да“, не го оставяй да заглъхне. То е твоят знак, че е време.

Точно сега.

Защо и кога стартирам отново курса по Спирална динамика

от Albena Slavova | сеп. 9, 2025 | здраве/тонус, коучинг, лично, личностно израстване, мъдрост, спирална динамика

Най-трудният изпит в живота ми ме научи на нещо, което нито една книга не можеше да ми даде.

Защо и кога стартирам отново курса по Спирална динамика?

Ако търсите краткия отговор на този въпрос – скролнете надолу.
С останалите преди това ще споделя нещо, колкото професионално, толкова и дълбоко, искрено лично.
Много от вас са запознати с моите професионални амбиции и планове за развитие в стремежа ми да давам още по-голям принос на аудиторията си. Затова от години съм устремена към сертификация на най-високо световно ниво в областта на коучинга – РСС ICF.

В тази публикация не е мястото да декодирам горната абревиатура, а само ще маркирам, че зад нея стоят немалко години на учене, всеотдайност и безотказен труд от моя страна. Изпълних всички стъпки, с които да придобия право да се явя на сертифициращия изпит.

От началото на 2025-та се посветих на подготовката си за него толкова задълбочено, че всичко останало сложих на пауза. Изчезнах от социалните мрежи, спрях да работя над нови проекти, не създавах нищо ново. Спрях да пиша, което е толкова нетипично за мен. С всичко това наруших не един от собствените си и вселенски принципи. Но като че ли най-фрапантно беше, че наруших онзи, в който твърдя (а и знам), че повечето усилия не водят до по-добър резултат. Да, да, правилно прочете.

На 1 юли тази година за втори път щурмувах върха-изпит за PCC. И за него ще разказвам с повече и интересни подробности, но в други постове и по друго време. Сега само ще спомена, че е най-сложният, на който изобщо някога съм се явявала. Едва няколко точки не ми достигнаха да го взема. Все едно скачаш висок скок, при който прелиташ над високата летва и се приземяваш ведно с нея, а опитът се брои за неуспешен. Беше онова усещане за разочарование, когато си вложил толкова много, а целта пак ти се изплъзва.

Истина е – този резултат ме разтърси. Почувствах се като на ръба. Имаше много ръбове, които услужливо ме канеха да ги премина. Отвъд тях примамват депресията, прегарянето, самосъжалението, усещането за провал.

Връх обаче не се превзема. Връх се изкачва. Дори, когато е връх-изпит.

В онзи момент спиралната динамика се оказа моят спасителен пояс.
Спомних си, че творческата работа винаги е била моят лек. Казах си: Време е да създам нещо, което отлагам отдавна.
В месеците на подготовка чувствах как душата ми копнее да творя и да давам принос на другите. Още по-отдавна в мен зрееше идеята за курс по спирална динамика, като любима моя тема. Години наред съм я изучавала, прилагала в живота и практиката си, превърнала съм я в част от самата себе си. Беше предродилно усещане за неизбежността на раждането на нов живот.

Ето така се роди интензивният курс по Спирална динамика. Като спасение за мен и за другите, които изкачват техните житейски върхове. Курсът бързо заживя свой собствен живот, в който ме въвлече.

Докато го създавах, започнах да навлизам все по-дълбоко не само теорията на спиралната динамика, но и в самата себе си, и в преживяното покрай изпита. Върнах се към изконното си разбиране, че

Пътят към върха е двоен: нагоре и навътре в себе си.

През спиралната динамика проумях странни наглед неща като например защо по време на изпита се чувствах ядосана и гневна, вместо концентрирана и спокойна. Прозрях, че той е конструиран от позицията на по-ниски нива в спиралната динамика, а ценностите на коучинга, които са неизменна част от стила ми не само на работа, а и на живот, са едно две нива по-горе. Как да не се чувства човек разбалансиран и разядосан, когато нещо го дърпа надолу?! Обаче точно там се демонстрира стабилност и стресоустойчивост. Изведнъж всичко си дойде на мястото.

Курсът изтече като поток от мислите ми, от знанията ми, от душата ми. Привлече най-точните хора, с които бързоструйно и интензивно преминахме през него. Докато това се случваше, докато работех над лекциите и разказвах за практическата им приложимост в реалния живот, дойде следващото прозрение за мен.

Невъзможно е да не го проведа отново.

Първоначално намерението ми беше: провеждам интензивния курс, връщам се от есенния ритрийт в края на септември (апропо освободиха се две места и можете да ги заемете на промоционални условия) и веднага потъвам в нова подготовка за изпита. Спиралната динамика ми върна въпроса: Сериозно ли – нова пауза на всичко?
Със сигурност скоро ще стартирам отново подготовката си, но разбрах, че не бих могла да оставя курса настрана. Той се превърна в пътуване – за участниците в първата група, но и за мен.

Видях колко силно работят личните истории, как страховете се превръщат във врати за израстване, как една спонтанна група във Facebook има шанса да стане общност. И през цялото това кратко време спиралната динамика буквално хвърляше прозрения за смисъла ѝ във всяко действие, задача и предизвикателство от ежедневието.
Затова сега, на прага на есента и на новия учебен сезон, реших да стартирам отново курса по Спирална динамика.

Този път в разширен формат. С повече лекции. С повече време за осмислянето и преживяването им. С още по-задълбочени теми и с още повече практическа насоченост, която да ви помага да приложите знанието в реално време, в реални ситуации, всеки ден.

За мен този курс е не просто програма, която водя.

Той е отражение на собствения ми път, в който не липсват колебания и трудности, но в който винаги присъства изборът ми да не спирам, да затварям старите врати и да вървя напред.

Каня ви да бъдете част от това пътешествие. Ако усещате, че и във вашата спирала има врати, които чакат да бъдат затворени, този курс е мястото, където можем да го направим заедно.
Защото Спиралната динамика не е сухарска теория. Тя е живо преживяване. И заедно можем да го направим смислено, човешко и променящо.

Новият курс по Спирална динамика започва на 20 октомври.

Ако и ти усещаш, че е време за твоето нагоре и навътре, ела в това пътешествие.

Всички детайли за курса са в събитието му в блога на моя сайт.

Вярвам, че историите за нашите трудности и израствания могат да вдъхновят и други – споделете своята, ако усещате, че е време.