Защо и кога стартирам отново курса по Спирална динамика
Най-трудният изпит в живота ми ме научи на нещо, което нито една книга не можеше да ми даде.
Защо и кога стартирам отново курса по Спирална динамика?
Ако търсите краткия отговор на този въпрос – скролнете надолу.
С останалите преди това ще споделя нещо, колкото професионално, толкова и дълбоко, искрено лично.
Много от вас са запознати с моите професионални амбиции и планове за развитие в стремежа ми да давам още по-голям принос на аудиторията си. Затова от години съм устремена към сертификация на най-високо световно ниво в областта на коучинга – РСС ICF.
В тази публикация не е мястото да декодирам горната абревиатура, а само ще маркирам, че зад нея стоят немалко години на учене, всеотдайност и безотказен труд от моя страна. Изпълних всички стъпки, с които да придобия право да се явя на сертифициращия изпит.
От началото на 2025-та се посветих на подготовката си за него толкова задълбочено, че всичко останало сложих на пауза. Изчезнах от социалните мрежи, спрях да работя над нови проекти, не създавах нищо ново. Спрях да пиша, което е толкова нетипично за мен. С всичко това наруших не един от собствените си и вселенски принципи. Но като че ли най-фрапантно беше, че наруших онзи, в който твърдя (а и знам), че повечето усилия не водят до по-добър резултат. Да, да, правилно прочете.
На 1 юли тази година за втори път щурмувах върха-изпит за PCC. И за него ще разказвам с повече и интересни подробности, но в други постове и по друго време. Сега само ще спомена, че е най-сложният, на който изобщо някога съм се явявала. Едва няколко точки не ми достигнаха да го взема. Все едно скачаш висок скок, при който прелиташ над високата летва и се приземяваш ведно с нея, а опитът се брои за неуспешен. Беше онова усещане за разочарование, когато си вложил толкова много, а целта пак ти се изплъзва.
Истина е – този резултат ме разтърси. Почувствах се като на ръба. Имаше много ръбове, които услужливо ме канеха да ги премина. Отвъд тях примамват депресията, прегарянето, самосъжалението, усещането за провал.
Връх обаче не се превзема. Връх се изкачва. Дори, когато е връх-изпит.
В онзи момент спиралната динамика се оказа моят спасителен пояс.
Спомних си, че творческата работа винаги е била моят лек. Казах си: Време е да създам нещо, което отлагам отдавна.
В месеците на подготовка чувствах как душата ми копнее да творя и да давам принос на другите. Още по-отдавна в мен зрееше идеята за курс по спирална динамика, като любима моя тема. Години наред съм я изучавала, прилагала в живота и практиката си, превърнала съм я в част от самата себе си. Беше предродилно усещане за неизбежността на раждането на нов живот.
Ето така се роди интензивният курс по Спирална динамика. Като спасение за мен и за другите, които изкачват техните житейски върхове. Курсът бързо заживя свой собствен живот, в който ме въвлече.
Докато го създавах, започнах да навлизам все по-дълбоко не само теорията на спиралната динамика, но и в самата себе си, и в преживяното покрай изпита. Върнах се към изконното си разбиране, че
Пътят към върха е двоен: нагоре и навътре в себе си.
През спиралната динамика проумях странни наглед неща като например защо по време на изпита се чувствах ядосана и гневна, вместо концентрирана и спокойна. Прозрях, че той е конструиран от позицията на по-ниски нива в спиралната динамика, а ценностите на коучинга, които са неизменна част от стила ми не само на работа, а и на живот, са едно две нива по-горе. Как да не се чувства човек разбалансиран и разядосан, когато нещо го дърпа надолу?! Обаче точно там се демонстрира стабилност и стресоустойчивост. Изведнъж всичко си дойде на мястото.
Курсът изтече като поток от мислите ми, от знанията ми, от душата ми. Привлече най-точните хора, с които бързоструйно и интензивно преминахме през него. Докато това се случваше, докато работех над лекциите и разказвах за практическата им приложимост в реалния живот, дойде следващото прозрение за мен.
Невъзможно е да не го проведа отново.
Първоначално намерението ми беше: провеждам интензивния курс, връщам се от есенния ритрийт в края на септември (апропо освободиха се две места и можете да ги заемете на промоционални условия) и веднага потъвам в нова подготовка за изпита. Спиралната динамика ми върна въпроса: Сериозно ли – нова пауза на всичко?
Със сигурност скоро ще стартирам отново подготовката си, но разбрах, че не бих могла да оставя курса настрана. Той се превърна в пътуване – за участниците в първата група, но и за мен.
Видях колко силно работят личните истории, как страховете се превръщат във врати за израстване, как една спонтанна група във Facebook има шанса да стане общност. И през цялото това кратко време спиралната динамика буквално хвърляше прозрения за смисъла ѝ във всяко действие, задача и предизвикателство от ежедневието.
Затова сега, на прага на есента и на новия учебен сезон, реших да стартирам отново курса по Спирална динамика.
Този път в разширен формат. С повече лекции. С повече време за осмислянето и преживяването им. С още по-задълбочени теми и с още повече практическа насоченост, която да ви помага да приложите знанието в реално време, в реални ситуации, всеки ден.
За мен този курс е не просто програма, която водя.
Той е отражение на собствения ми път, в който не липсват колебания и трудности, но в който винаги присъства изборът ми да не спирам, да затварям старите врати и да вървя напред.
Каня ви да бъдете част от това пътешествие. Ако усещате, че и във вашата спирала има врати, които чакат да бъдат затворени, този курс е мястото, където можем да го направим заедно.
Защото Спиралната динамика не е сухарска теория. Тя е живо преживяване. И заедно можем да го направим смислено, човешко и променящо.
Новият курс по Спирална динамика започва на 20 октомври.
Ако и ти усещаш, че е време за твоето нагоре и навътре, ела в това пътешествие.
Всички детайли за курса са в събитието му в блога на моя сайт.
Вярвам, че историите за нашите трудности и израствания могат да вдъхновят и други – споделете своята, ако усещате, че е време.