Определението за егоизъм гласи, че това е човек, който поставя личните си интереси над тези на другите. Странно е, че тази дума няма синоним, но още по странно е колко силно сме пропити от вкаменената ни тревожност да не се окажем самите ние в клопката на обвинения в егоизъм.

Старанието ни е да сме в постоянен режим на себеотдаване 24/7 до степен на себеотричане и себезачеркване, понякога до пълно обезличаване на личността си, не защото не изпитваме потребност от обич, внимание и грижа за себе си, а защото ни държи неистов страх, че някой ще се обърне и ще ни зашлеви обвинението, че сме егоистични. Ще ни каже, че правим само, каквото си искаме, че не се интересуваме или грижим достатъчно, ще ни порицае, че го отхвърляме и пренебрегваме, че сме безотговорни и себични.

От това боли повече и от шамар. Направо си е едно тежко круше, истинско крушение за душата. Затова отново се връщаме в удобната, защото е позната, но болезнена зона на комфорт на ниската себеоценка и високото себеотдаване с надежда, че някой ще ни зачете усилията и болките.

Но … Разковничето е в думата високото от предното изречение. Защото се оказва, че на толкова високо няма никой, въпреки очакванията ни, че старанието ни е на висотата на нечий пиедестал, където не друг, а ние самите сме възкачили този, който много бихме искали да му подхожда дадената височина. Е, там сме само ние. Лошата новина е, че сме сами, но хубавата е, че сме се изкачили високо, макар че това изкачване има други начини на изпълнение с по-малко болка и разочарования.

Сега вече има две възможности – едната е да се сурнем юнашката, да се претърколим, охлузим, ожулим и нараним, за да се върнем в ниското, където стои онзи, дето уж бил на високото. Другата възможност е, пребивавайки там на високото, да останем достатъчно дълго в усамотение, докато получим прозрение/я.

Например такова възможно е, че егоистът не си ти. А е точно този, който хвърля върху теб такива тежки обвинения. Как така не си го знаела досега, как така не си го виждала?! Ами много просто.
Това е един особен вид егоизъм. Аз го нарекох КРИСТАЛЕН, защото той е направо прозрачен, до степен на невидимост. Виждаш през него човека, който е такъв или онакъв, но за когото никой не може да каже, че е егоист. Прави толкова много неща, наистина. Но като се замислиш, те са все такива, които поддържат имиджа му в определена благотворна светлина, в която се къпе собственото му его.

И в същото време на процеса на това виждане чувстваш съвсем осезателно, че около него има стена, даже цял зид, дори цяла вселена, която го обгръща, но невидимо, прозрачно и го прави недосегаем, защото е като щит. Ето това е КРИСТАЛНИЯТ му егоизъм.

Блъскаш се в него, защото не го виждаш.
Не достигаш до човека, защото той се брани с него.
И това е вездесъщата му зловеща, двойствена същност.

Да има нещо, което не си личи, но то да е толкова мощно, че да те съсипва и да е толкова твърдо, че всеки твой опит за докосване, се превръща в рикушет срещу теб.

Летят шрапнели!

Такъв вид егоизъм не се свежда до обичайните прояви на физическото ниво на живота. Той е префинен и супер манипулиращ, така че да подсигури всичко еднолично желано от него, но така че да не се усетиш, че те ощетява директно, а да ти бръкне в душата като с нажежена кука, за да бъде преживяването му още по-хубаво не за теб естествено.

За да бъдеш ти виновна, че КРИСТАЛНИЯТ егоист има нужда от егоизма си, за да си излъска кристалната обвивка от някакви несъществуващи петна, с които уж си го оплескала. Ако я нямаше кристалната обвивка, нямаше да има и петна, нали?

И какво да правиш сега, ако правилно разбра моята метафора за КРИСТАЛНИЯ егоизъм и ако получи прозрение, че не ти си егоист, а си в лапите на някой такъв?!

Ако досега не си станала като него, значи няма шанс и не се опитвай да бъдеш кристална като защита срещу му, за да не нараниш волно или не, когото и да било. Спасението е в поставянето на така наречените граници.

Твоите лични граници.

И знаеш ли кое е най-трудното. Не е самото поставяне и отстояване на границите, а очертаването на твоята територия, защото досега твоята е била и на КРИСТАЛНИЯ. Началото, дори не първата крачка, а още преди нея, е това да си позволиш да имаш своя територия – на физическо, ментално, интелектуално, духовно ниво и на всякакво друго, което ти дойде наум. Да си го позволиш и да я видиш тази територия, тъй като тя си е там – съвсем различима и същевременно размита до безкрайност.

И чак тогава – след осъзнаването ѝ, след виждането ѝ, след приемането ти, че е твоя, чак тогава идва и обновеното действане от позиция на очертаване на границата и недопускането на това някой да ти я нарушава.

КРИСТАЛНИЯТ разбира от граници. Нали се е обградил с една такава. Респектира се от чуждите КРИСТАЛНИ. Сигурно е, че около него гравитират такива по принципа на подобието и привличането. Сигурно е и друго обаче – за него ще бъде невероятно изумление точно ти да поставяш граници и то твои лични.

Това ще е процес. Дълъг, творчески, духовен, но също и чисто физически процес. Акцентът е върху последната дума и с това искам да ти кажа, че отнема време и то много. Затова добрата подготовка е ключова. Тази статия би могла да бъде част от нея и както казах малко по-горе, предшестваща първата крачка.

Сега ще спра до тук. Защото предполагам, даже си позволявам да знам, че си в лек ступор, ако си заподозряла, че страдаш заради нечий /на някой много близък човек/ КРИСТАЛЕН егоизъм. Аз ти обещавам, че ще имаш подкрепата ми със следващи статии за това как да отстояваш границите си.

Но сега те моля, остани в настоящото си прозрение. Не бързай да излизаш от него като се заемеш с нещо познато и потънеш в успокоителните дебри на рутината. Остани така.

Това е грижа за себе си.

Споделете тази статия: