Това е една съвсем истинска история. Всяка нейна дума.
Тя започна преди няколко години, когато станах доброволец в Няма невъзможни неща. Спомням си, като че ли беше вчера, своята първа среща с участниците – младежи със специални потребности. Наближаваха Коледа и Нова година. Събрахме се в кръгче около масата. Слепвахме бисквитки, които след това си похапнахме. Имаше и нещо друго, което направихме. Изработихме късмети. Всеки надписа своя върху цветно малко листче, нави го на рулце и го завърза с конопена връвчица.
След това пуснахме всички късмети в бутилка и я затворихме.
А после…
После сякаш хвърлихме бутилката в океана на времето. Измина още една година. Вече бях станала част от екипа на Няма невъзможни неща. Като координатор на доброволците, бях изпратила писма до всички с покана за среща.
Тъкмо тогава пред очите ми изплава онази бутилка с късмети. Вълната на спомена ми я поднесе и аз с готовност започнах да я използвам всеки път, когато идваше доброволец. Разклащах бутилката и я отварях, за да може някое късметче да попадне в дланта на нашия доброволец.
И така всеки път ставах свидетел на едно и също. Написаните думи доставяха истинска радост и удивление!
Среща след среща…
Един ден спонтанно реших и аз да си взема късметче от бутилката .Та нали тя беше свързана с моята най-първа поява при нашите специални младежи. Разклатих, отворих и извадих това, което се подаде най-отпред.
Когато развързах връвта, останах поразена!
Това беше късметът, който бях направила самата аз!
Бях забравила какво съм написала. Но думите ме трогнаха толкова мощно, че внимателно навих листчето като нещо скъпоценно и го прибрах в малкия несесер, който нося винаги със себе си. От постоянното носене вече години наред хартията се поизмачка, но това не пречи на съдържанието.
То остава неизменно, магнетично и стойностно!
То е нещо, в което вярвам и което ти пожелавам от цялото си сърце!
