Има една популярна история за три жабки, които стоели на брега на някакво езеро. Едната решила да скочи. Пита се колко останали? Известният отговор е, че са си останали пак три, тъй като жабката само решила да скочи, но не го направила.
Изводът е, че решението и действието не са едно и също. По между им се е ширнало цяло езеро, пълно с колебание, нерешителност, отлагане и други подобни.
Този въпрос обаче може да има още няколко различни отговора. Като всяка приказка, макар и кратка, има и друга поука. Всяка поука е хванала под ръка някое прозрение, но какво е то, се разбира накрая.
Моят вариант на тази приказка започва така…
На брега на едно езеро живеели три жабки. Отсрещният бряг на езерото се виждал неясно. Едната от жабките мечтаела да стигне до него. Понякога ѝ ставало горещо и тя скоквала във водата. Поплувала, поплувала около брега. Виждала как поповите лъжички се гонят в плиткото. Спомняла си че, когато и тя била като тях, слушала от големите жаби, че искат да отидат отсреща.
Чудела се дали тя не би могла? Когато и втръснело да цамбурка, излизала пак на брега, където винаги я чакали другите две жабки. Те слушали възхитено какво им разказва тяхната дружка. Колко силно иска да отиде на другия бряг! Колко искрено е желанието ѝ! Как е решила да преплува езерото!
Минавал ден след ден… Неизменно се повтаряло едно и също. Едната от трите жабки стояла на брега, решена да направи скок, по-дълъг от обичайното и след това да плува неуморно чак до отсреща. Само че, така си и оставала – раздвоена между решението и бездействието.
Колко били жабките на брега?
Станали четири, понеже първата се раздвоила от нерешителност.
Моята история не свършва с този отговор, защото жабките бързичко станали пет, че даже и шест. За този отговор има две възможни причини.
Причина 1 – Станали пет-шест, защото някоя от другите две жабки, а защо не и двете, започнали да подражават на първата. И те решили да скочат и да преплуват езерото. Но правели съвсем същото като нея, т.е. раздвоили се от колебание. Ето как станали пет-шест.
Причина 2 – Трите жабки стоели и гледали към отсрещния бряг. Където има група зяпачи, има и любопитни, да гледат какво гледат другите. Ето така към трите жабки се присъединили още три, а може и повече. И станали цяла група, жабки-кибици.
Имам още един вариант за край на приказката. Той ми е любим.
Един ден върху жабката паднало пожълтяло листо. В плиткото вече нямало попови лъжички, но гласовити малки жабки квакали наоколо. Жабката си казала:
Kакво пък толкова,
това е само някакво си езеро,
няма за кога да отлагам,
тук стана пренаселено,
водата в езерото скоро ще замръзне,
скачам, пък каквото ще да става!
Време е!
Изпълнила се с толкова силна решителност, че направила най-дългия скок в живота си. И заплувала, макар и жабешката, но към далечния бряг на езерото.
Сега идва ред на въпроса, който остава неизменен. Колко жабки останали на брега?
Отговорът е николко!
Как така? Какво станало с другите две?
Другите две, а защо не и повече, също скочили. Като видели примера на първата, почувствали внезапен порив да я последват.
Повярвали, че и те могат да правят такива дълги скокове.
И те се вдъхновили да плуват толкова далече.
Като разказвач на приказки, ми остана само да изведа поуката.
Бездействието привлича, но само действието въвлича!
Историята за трите жабки свършва сега, а твоята продължава.
Винаги имаш избор да бъдеш привлечен или въвлечен.
Всеки момент е подходящ за начало – за теб и другите около теб.
Създай го сега.
Стани и иди да разкажеш тази история на приятел, на колега и на семейството си.
Разкажи им кой е твоят далечен бряг.
Направи първата крачка към него днес!
