Работодателите търсят стресоустойчиви служители. Още докато трае интервюто ти за работа, са те проверили по този показател. Стресоустойчивият човек е трудноподатлив на бърнаут.
Така ли е?
Има ли връзка между стресоустойчивостта и клопката на прегарянето?
Ако си издръжлив и неподатлив на стрес, има ли риск за теб да прегориш точно поради това?
На тези въпроси е посветена статията, която четеш.
В нея ще намериш провокативен поглед върху връзката бърнаут – стресоустойчивост.
В края на статията те чака тест за стресоустойчивост, който можеш да си направиш още сега. Преди да се скролнеш към него, кажи – как преценяваш себе си по отношение на стреса. А сега сравни своя отговор с отговорите на теста.

В този ред от статията ще въведа едно чисто техническо понятие – умора на материала.
“Това е процес на постепенно натрупване на структурни повреди в резултат на повтарящи се променливи натоварвания, при което якостта на материала прогресивно намалява. Скоростта на развитие на процеса зависи от честотата на натоварване, свойствата на материала и прилаганата сила.”
Всеки материал има праг, над който се счупва, скъсва, поврежда се необратимо. Казано на непрофесионален, нетехнически език – ако многократно, постоянно огъваш, усукваш, сгъваш и т.н. на едно и също място даден здрав по принцип материал, започваш да го повреждаш. Първоначално невидимо, после едва забележимо, следват леки видими промени, след което разрушителната повреда може да настъпи внезапно. Всичко това се случва толкова по-скоростно, колкото по често “изморяваш” материала.
“Умората на материала е сериозен технически проблем” се казва по-нататък в цитата от Уикипедия. Такъв може да бъде взет от всеки учебник по материалознание на техническите средни училища или университети.

Препоръчват три основни метода за справяне.
1. Поддържане на натоварването под прага на границата на умора;
2. Проектиране за такова време на експлоатация, след което детайлът се заменя с нов;
3. Периодична проверка за пукнатини и замяна на детайла, след като пукнатината надвиши критичната дължина.

Защо говоря за умора на материла? Каква е връзката между стресоустойчивостта и бърнаут? Повишената стресоустойчивост не предпазва ли от бърнаут?

Краткият отговор е НЕ.
Малко по-дългият е – само временно е буфер.
Още по-дългият отговор е, че устойчивостта на стрес има праг на поносимост и продължителност, след който рязко настъпва бърнаут заради въпросната стресоустойчивост.

Стресът е поносим и преодолим, ако не е постоянна величина на присъствие. Стресоустойчивостта прилича на сърфиране по гребена на вълната, където са изострени максимално вниманието, концентрацията и напрежението на сърфиста. Там, на гребена на вълната, скоростта е убийствена и затова в тялото му за секунда се изливат хормоните на стреса, които го спасяват и които го карат да изживява еуфорията на успеха. Но същите хормони, ако мигът продължи дълго, започват да унищожават същото това тяло, а възхитата на човешкото му его се изпарява.
Дори най-опитният, най-лудият и вманиачен по риска сърфист, сърфира, сърфира и …
Спира. Стресоустойчивият служител обаче не.
Ако си човек, който е много стресоустойчив, това не означава, че не си податлив на стрес, че си застрахован срещу него или си ваксиниран срещу прегаряне.

Да, служебният стрес е прибавената величина към ангажиментите, описани в длъжностната характеристика. В голяма част от случаите, когато се появява, стресът е израз на нещо съвсем различно от теб и от преките ти задължения. Обикновено има един конкретен или няколко такива източника. Може да бъде избегнат с по-добра организация на времето, процеса и работното пространство, чрез повишаване на емоционалната интелигентност /и не само на емоционалната/, чрез разграничаване на чувството за отговорност и професионализъм от създаването на напрежение и стрес, и т.н.
Ако изброените неща са все такива, върху които не можеш да влияеш, не се оттегляй с мисълта, че нищо не може да се направи и че стресът е закономерен. Ти си човекът, който е назначен, защото освен всички други качества, е и стресоустойчив. Но също така ти си човекът, който може да осъзнае, че е ненормално не да имаш бърнаут, а да си нон стоп на гребена на вълната на стреса. Ненормално е, някой друг да решава вместо теб, че там ти е мястото, и то само дотогава, когато настъпи “умора на материала” и дойде време да те сменят или, не дай си боже, да се разболееш и си тръгнеш скоропостижно.

Затова, развивай своята стресоустойчивост, но не я използвай непрекъснато!

Защото

Ако “Бърнаут” е име на площад, “Стресоустойчивост” е името на най-пряката улица, която води към него.

Бърнаут е професионално прегаряне, а стресът е натоварването, което води до т.н. умора на материала и последващо разрушаване.
Ти си елемент в един сложен и голям корпоративен механизъм. Вечни елементи не съществуват. Когато се повредят след многократно натоварване над допустимите граници за стрес на материала, следва смяна на елемента с нов.
Ти обаче не си бурма! Ти не си някакъв човешки материал!
Ти си Личност, ти си Жена. Ако в професионален план всеки е заменим /в т.ч. и ти/, то в живота на много хора ти си единствена.
Когато си с бърнаут, не си себе си. Когато си с бърнаут, лишаваш тези хора от себе си. Когато си с бърнаут, лишаваш себе си от себе си.

Затова, направи теста за стресоустойчивост и се ориентирай чрез резултатите.

Никога не избирай стреса! Не избирай бърнаут!
Избери себе си!

Тест за стресоустойчовст

ТвърдениеРядкоПонякогаЧесто
Чувствам се недооценена на работа и извън нея.123
Старая се да работя и/или уча, дори когато не съм напълно здрав/а.123
Тревожа се за качеството на своята работа.123
Случва ми се да съм настроен/а агресивно.123
Не понасям критики по свой адрес.123
Понякога съм раздразнителна.123
Старая се да съм лидер там, където е възможно.123
Считат ме за настойчив и напорист човек.123
Страдам от безсъние.123
Умея да се противопоставя на неприятелите си.123
Преживявам емоционално и болезнено неприятностите.123
Не ми стига времето за отдих.123
При мен възникват конфликтни ситуации.123
Липсва ми сила да реализирам себе си.123
Не ми достига време, за да се занимавам с нещо любимо.123
Всичко върша бързо.123
Изпитвам страх, че няма да получа нова работа /нова реализация/.123
Действам спонтанно и разгорещено, а после се притеснявам от постъпките си и се тревожа за резултата от тях. 123

Резултати:

  • 51 – 54 –  много ниска стресоустойчивост
  • 53 – 50 – ниска стресоустойчивост
  • 49 – 46 – стресоустойчивост под средното ниво 
  • 45 – 42 – близко до средното ниво на стресоустойчивост
  • 41 – 38 – средна стресоустойчивост
  • 37 – 34 – малко над средната стресоустойчивост 
  • 33 – 30 – значително над средното ниво, но под високото 
  • 29 – 26 – висока стресоустойчивост
  • 18 – 22 – много висока стресоустойчивост 






Споделете тази статия: