Ще започна с това, с което започнах първата част на тази статия:
Не си егоист, щом темата ѝ те вълнува.
Просто си една от многото жени, чувствителни по въпроса дали да обичаш себе си, не е форма на егоизъм.
Заслужава си да повторя и казаното в края на статията:
Любовта към себе си не е разумен егоизъм, а е любов.
Критерият за егоизъм е измежду всичките 16 разлики, които открих, между него и любовта към себе си. Първите 8 вече описах.
Продължавам със следващите още толкова.
9. Егоистът постоянно търси чуждо внимание, защото има нужда да е в неговия център. Иска да го хвалят и да му се възхищават. Няма значение за какво. Най-важното за него е, да е постоянно и от всички. Егоистът си има свои твърди правила и това е едно от тях. Ако някой го наруши, той не само бива игнориран, но и бива системно наказван от егоиста, докато не се върне в хора на пеещите похвални химни.
Когато преживяваш любовта към себе си, приемаш спокойно, както неодобрение и безразличие, така и похвала, и аплодисменти от другите. И нещо особено важно – приемаш ги спокойно и от своя страна. Имаш смелостта да се упреквеш без да се самоунищожаваш или самоунижаваш. Имаш дързостта да отбелязваш дори малките си успехи и да ги използваш, за да те движат към по-големите. Харесваш се във всяка ситуация, независимо колко успешно или не си се представила. Просто вървиш напред и се развиваш.
10. Егоистът ненавижда себе си по принцип, затова е алчен и ненаситен за любов от вън. Той мисли, че се харесва и обича, но критериите му за това са изкривени и изопачени. Възприема любовта към себе си само чрез преживяването на удоволствие и в ненаситния си стремеж към следващи нови и нови. Абсолютно задължителен елемент на това изживяване е, то да бъде афиширано, за да предизвика завист или възхищение, които според егоиста представляват външната любов, от която той се нуждае.
Обичайки себе си, празнуваш живота си такъв, какъвто е. Самият акт на собственото съществуване, на това, че те има, на това, че си, е достатъчно силен аргумент да ти е добре. Чувстваш се в мир със себе си и не си зависима от друг или други, за да изпитваш любов. Просто разполагаш с нея през цялото време в изобилие за теб и в същото изобилие за всички други, защото няма какво да я ограничи.
11. Егоистът е недоволен от обстоятелствата, но не поема отговорност за случилото се или за бъдеща промяна. Той е компетентен по всички проблемни и злободневни въпроси и знае как да оправи света. Това му дава право да критикува всичко и всеки. Прави го по шумен и брутален начин. В същото време не предприема нищо. Бърка реактивността си с липсващата му активност. Очаква светът да му целува краката и да поеме вината, че животът на егосита не е идеален.
Ако изпитваш любов към себе си, знаеш и силните, и слабите си страни. Приемаш се такава, каквато си. Приемаш и другите такива, каквито са те самите. Не си в постоянно състояние да поправяш света и да налагаш критерии за правилност. Това не те лишава от ясни позиции и гледна точка. Поемаш пълна отговорност за нещата, които ти се случват или не се случват според плановете или очакванията ти.
12. Егоистът постоянно навлиза през границите на другите. Такива граници на практика не съществуват за него и затова не ги зачита. Позволява си да го прави, нахлувайки във физическото лично пространство на хората, така и във вътрешния им мир. Настоятелно иска нещо и не понася отказ.
Любовта към себе си ти помага да умееш да поставяш граници и да съхраняваш себе си, и взаимоотношенията си. Обичаш партньора си силно без да си негова половина и не очакваш той да допълва твоята липсваща. Защото и двамата сте цялостни, както и всички други хора. Границите, които поставяш са прозрачни, но реални, различими и ясни. С любов излизаш от тях и пак с любов допускаш другите през тях. Ако тази любов липсва, границите се бетонират и са до небето.
13. Егоистът умее да натрапва поведение, което самият той определя като помощ. Тя най-често е нетърсена от никого. Егоистът е определил сам и според своите критерии, че това може да направи и иска да го направи, защото не му коства нещо особено или му е приятно. Често такава помощ има видими, конкретни измерения. Но от тази помощ се нуждае преди всичко самият егоист, защото чрез нея се изживява като добрият човек, какъвто е в своите очи. Ако успее да натрапи помощта си, след това очаква благодарност и демонстрира страдание, ако не я получи.
Когато си пропита от любов към себе си, проявяваш своята доброта и даваш подкрепа, но не на всяка цена. Умееш и да откажеш, като при това не нараняваш другите и не изпитваш вина. Това става възможно, защото когато се обичаш, уважението и зачитането от теб към другите и от тях към теб, е двустранен процес с еднаква интензивност. Наистина не се случва изведнъж, нито е нещо, което подлежи на възпитаване, на разговори с такава цел или на обучение. То просто се случва. Така, както се случва самата любов – естествено и леко.
14. Егоистът не е в състояние на възрастен, независимо на каква възраст е. Не може да постигне зрялост на личността си. Може да е високо образован, да има високо интелектуално равнище, но си остава емоционално незрял и коефициентът му на емоционална интелигентност е твърде нисък.
Любовта към себе си е в основата на емоционалния интелект. Прави те емоционално компетентна. Всяко твое действие е зряло и мъдро. Не поучаваш хората как да живеят, но те самите искат да живеят като теб.
15. Егоистът създава негативно пространство около себе си. Независимо дали общува или просто пребивава някъде, хората около него не се чувстват добре. Той излъчва напрежение, каквото изпитва непрекъснато. Пропит е от него до такава степен, че го приема за естествено състояние и не познава спокоен и истински свободен живот.
Когато обичаш себе си, в твоето обкръжение е приятно без особена причина, просто е хубаво около теб и с теб, и толкова. Независимо какво правиш, когато е от позицията на жената, която обича себе си, облагородяваш света – не само в периметъра около теб. Защото излъчваш любов и зареждаш с нея стъпките на твоя житейски път. Затова по него спонтанно тръгват и те следват.
16. Егоистът е зависим от околните, от тяхното одобрение, възхищение и обслужване. Изпитва страх да не остане без тях. Може да са на разстояние, но е от значение да са на разположение. За него да е без тях, е равносилно на гибел. Егоизмът поглъща ресурси. Той практически е всепоглъщащ.
Любовта към себе си е ресурсно чувство. Тя е чувство само за теб, но и за споделяне с другите.
Тя е истинското ти спасение от егоизма.
