Ако четеш тази статия, не си егиост. Егоистът не счита себе си за егоист. Никога не изпитва тревога по този въпрос и затова дори не би обърнал внимание на статия като тази.
Може би обаче те тревожи въпросът любовта към себе си не е ли егоизъм. Като майка, съпруга, любима или дъщеря се питаш:
Правилно ли е да обичам себе си?
Не е ли егоистично от моя страна?
Няма ли да нараня или ощетя някого, ако обичам себе си?
Сигурно изпитваш вина, че това е лошо или чуваш натяквания, че мислиш само за себе си.
Или част от възпитанието ти включва модела на себеотричане, в което да пренебрегваш себе си е с ранга на ценност. Затова всеки път, когато се смилиш към себе си и почувстваш любов към своето аз, се упрекваш и бързаш да проявиш и докажеш любов към другите, а себе си да забравиш и да се поставиш на заден план.
Но, едно голямо НО, тези съмнения в необходимостта на обичта към себе си или отъждествяването ѝ с егоизма, не те правят егоист нито означават, че си. Нищо подобно!
Любовта не се изчерпва и не става по-студена, от това, че обичаш себе си.
Предлагам ти подкрепа в 16 твърдения, във всяко от които има паралел между егоиста и жената, която се обича. Респективно същото се отнася и до мъжете. В тези твърдения ще видиш кривото огледало на убежденията, заради които изпитваш съмнения и се самообвиняваш. Ще се успокоиш и ще се заобичаш. Поне, докато четеш, а после може да опиташ и импровизираш в реалния живот.
Да започваме!
1. Егоистът е користен във всичко, което прави. Всяко нещо е насочено към неговата лична облага. Дори, когато изразява или дава любов, очаква да получи любов или нещо друго в замяна. За него това е толкова естествено, че му се получава на автопилот, без дори да се замисля, че действа, воден от такива подбуди. Не си струва да го убеждаваме, че е егоист. В представите си за себе си, той може би е алтруист.
Когато се обичаш, знаеш как да обичаш. Сърцето ти умее да обича. И себе, и другите. Правиш го безкористно и безусловно, не правиш нищо, с което да заслужиш любов, нито обичаш, само ако чувстваш и си сигурна, че те обичат. Като се обичаш, намираш това за естествено, когато го виждаш и в другите, подкрепяш ги в това и се радваш.
Когато не обичаш себе си, а само другите, е много вероятно да вярваш в следното: заслужаваш да обичаш себе си, когато те те обичат, а ще те обичат, ако ти даваш все повече и повече любов.
Каква е причино-следствената връзка? Ако я откриеш, пиши ми. Аз, често, не я виждам.
2. Егоистът има чувство за собствено превъзходство над другите, възприема себе си като единствено прав и не търпи мнение, различно от неговото. Критика към него нажежава възмущението му и в същото време е безсмислена, защото егоистът е съвършен за себе си и не подлежи на промяна, която идва отвън. При разтърсващи събития промяната би дошла отвътре и има шанс да разпука егиозма на егоиста.
Когато изпитваш любов към себе си, ставаш спокойна и толерантна. Приемаш, че всеки е един различен свят и си съгласна с това. Знаеш, че другият има своя истина и картина за света и с това го прави красив и многообразен. Любовта към себе си те прави устойчива на критика, от която взимаш нещо градивно без то да те разруши.
3. Егоистът не съчувства на другите, но очаква да го съжаляват. Съпричастността му е толкова чужда, че напада яростно всяка проява на съпричастност, описвайки я като злонамерена, опасна или ненужна. Негова цел става да принизи или унижи хората, които проявяват или получават съпричастност.
Като обичаш себе си, умееш да си добра и мила към себе си. Не ти е необходимо да те съжаляват и не ти се налага да влизаш в ролята на жертва. Не е нужно да страдаш, за да привлечеш външно внимание. Просто имаш всичко това в изобилие. Най-вече, защото източникът на любов си ти самата и я чувстваш в 100% от времето. Тя не се изчерпва, като обичаш себе си, а на обратно – има за всички. Лесно е да привлечеш любов и тя сама идва при теб. А емпатията, съчувствието и съпричастността от твоя страна към другите се случват с лекотата, с която дишаш.
4. Егоистът се дразни, ако някой друг получава внимание, грижи, съчувствие. Егоистът е убеден, че ако в неговия живот липсва нещо, това нещо трябва да му бъде дадено по подразбиране. Ако някой разполага с такова нещо, това провокира завист и озлобление у егоиста, че не е дадено на него.
Любовта към себе си ти позволява да знаеш какво искаш и още по-важно – как да го имаш без да е за сметка на някой друг, нито някой друг да е длъжен да ти го осигури. Да живееш по такъв начин, не само не ощетява хората около теб, а ги увлича, мотивира, вдъхновява и те да заобичат себе си и да знаят какво искат ОТ и ЗА себе си.
5. Егоистът счита другите, че са длъжни да действат в негова полза, но трябва да са му благодарни за това. Самият той е лишен от чувството на благодарност и признателност. Не вижда защо и на кого, а и това би го накарало да се почувства като равен с него, което е напълно недопустимо. Егоистът винаги и във всичко е над.
Любовта към себе си те прави човек признателен и благодарен на всички, дори да няма специална причини за това. Достатъчно ти е, че ги има в твоя живот. Любовта към себе си допълва мъдростта и смирението в теб. Това се случва спонтанно и естествено.
6. Егоистът манипулира и се възползва от другите, за да стане по неговата. Той разполага с богат инструментариум и майсторски борави с него, за да провокира и предизвиква чувство на вина, срам, съмнения, страх и др. С помощта на страданията, които предизвиква у другите, си подсигурява най-доброто стечение на обстоятелствата, които се движат под негов диктат.
Като имаш здрава връзка със себе си, основана на любов към себе си, имаш здрави и почтени взаимоотношения. Не хабиш енергия, сили и други ресурси да задвижваш събитията манипулативно, нито се налага да ги контролираш. Живееш в мир със себе си и с външния свят.
7. Егоистът не умее да прощава, като в същото време всички са грешни пред него в неговите очи в една или друга степен. Той е потърпевш, с него са злоупотребили, на него нещо му дължат . Понеже всичко му се полага, не може да прощава, но има за какво да натяква, мърмори и досажда.
Любовта към себе си облагородява и теб, и другите. Защото еднакво лесно обичаш безкористно и безусловно себе си и тях. От такава позиция всички са равни и по силата на това, че всъщност и грешката е правилна, прошката ти се удава без болка, страдание или неудобство. Просто прощаваш и продължаваш напред.
8. Егоистът не дава нищо, не е щедър. Дори и да има, дори и в излишък, няма да даде, защото другият трябва да заслужи това. Единствен вариант да му се откъсне от сърцето е, ако потиска или унижава до крайна степен, когато усещането му за сила и власт, му позволят да даде.
Когато обичаш себе си, живееш леко. Простотата на живота те радва постоянно и затова даваш със същата радост. Даваш, не защото имаш в повече, а заради удовлетворението и обмена на чувства и енергия.
Това е само половината. Има още толкова във втора част на тази статия.
Преди нея е много важно да отбележа, че любовта към себе си не е доста модерният термин “разумен егоизъм”. Не е!
Това е любов. Ако те озадачава малко или повече, е защото не си я изпитвала тази любов към себе си. Не си си я позволила до сега в пълния ѝ размах. Но тя винаги е в теб. Там е и те чака да се запознаете, да я допуснеш и да повярваш в нея. Другото ще го свърши тя. Само поискай.
