Колкото повече стискаш, толкова повече се изплъзва

от Albena Slavova | окт. 15, 2025 | живот без бърнаут, лично, личностно израстване, мъдрост, спирална динамика

Колкото повече стискаш, толкова повече се изплъзва.

И аз съм изпадала в ситуации, в които вярвам, че има само една врата.
Че съдбата ми се предопределя от това да я отворя. Че ако точно тази цел не се реализира, нищо друго няма смисъл.
Тогава всичко в мен се фокусираше в това. Влагах мисли, усилия, енергия, безпокойство.

Събуждах се с тази цел, заспивах с нея, опитвах се да подреждам дните си, така че в центъра на всичко случващо се в живота ми бе тя.
Колкото по-важна я правех, толкова по-невъзможна ставаше.
Колкото повече я фаворизирах, толкова повече тя се превръщаше в химера.
Въпреки всичко това или може би точно заради него, колкото повече я стисках, толкова повече тя се изплъзваше. Все едно пясък изтичаше от ръцете ми, оставяйки сухота и грапавост след себе си.

Истината е, че свръхважността е капан.

Тя ни кара да вярваме, че има само един шанс, една врата, един правилен път. А всъщност това е илюзия, създадена от страха, от високата амбиция, от очакванията и разбирането за успех.
Без това, към което се стремим, няма да сме достатъчно добри.
Ако изпуснем този момент, няма да има друг. Ако не успеем, по начина, който възприемаме като единствен, ще изпием горчивата чаша на неуспеха. Дори на провала.

Това звучи като шепот, който ни преследва дори в най-тихите мигове. Очаква да го чуем, да го проумеем и да се вслушаме в него. Преди да го послушаме безропотно имаме правото да го преосмислим. Имаме възможността да си зададем въпроса:

Нима е така наистина?

Отговорът му ни предоставя опцията да изберем друг начин на мислене и себеоценка. Да отпуснем натиска и да се откажем от него. Защото съдбата не обича директивите и контрола.
Ако пропуснем тази нежна възможност, животът започва да ни дава уроци чрез неприятности и болки. Не като наказание, а като покана да погледнем по-широко. Да ни покаже, че вкопчването е всъщност загуба на гъвкавост и радост.
Когато се вкопчваме, виждаме света като тесен коридор. Само с една врата. Стоим пред нея, умоляваме я да се отвори, блъскаме я, ритаме я.

Но ако се отпуснем, започваме да виждаме обходните маршрути. Други възможности, други хора, други проекти, други радости.
И тогава животът се разгръща като градина с много алеи.
Някои са прави и ясни, други са криволичещи и неочаквани, трети водят до пейка, на която просто да поседнем и да си поемем дъх.
Всяка от тези алеи може да бъде начало. Парадоксът е, че именно, когато спрем да стискаме и натискаме, първоначалната цел често сама идва при нас спонтанно. Защото вече не е товар, а просто една от безкрайните възможности, които сме пренебрегвали.

Спиралната динамика ни дава особено яснота и подкрепа в такива напрегнати моменти.
На по-ниските ѝ нива страхът ни кара да вярваме, че има само една истина, една възможност, една врата.
Тогава животът изглежда като битка, в която доминира идеята „Или ще победя, или ще загубя всичко“.
Но когато се развиваме нагоре по спиралата, започваме да виждаме множеството пътеки. Появява се способността да разпознаваме и други гледни точки, да виждаме богатството на изборите, а не ограниченията.

Тогава истинската свобода е в различаването и осмислянето на многообразието. Не в правилната врата, а в умението да преминеш през онази, която в този момент е на твоя път.

✨ Сега те каня да се вгледаш в своя живот:
В коя цел си се вкопчила толкова силно, че тя започва да се изплъзва?

И кои обходни маршрути вече те чакат, ако си позволиш да ги видиш?

Аз самата се уча всеки ден да пускам хватката да не превръщам целите си в окови, а в пътеки.
Когато успея да го направя, когато – както обичам да казвам – му отпусна края, че даже и двата края, тогава откривам, че животът винаги ми показва нови врати.

Не една-единствена, а много. И ги отваря пред мен широко.
Всяка от тях достойно би могла да бъде моето ново начало. По-красиво от бленуваното.

И за теб също.

Да четеш ≠ да живееш

от Albena Slavova | окт. 9, 2025 | ефективност, живот без бърнаут, коучинг, лично, личностно израстване, мъдрост, спирална динамика

Това, което искам да напиша в този пост, може би не е за теб. Сигурна съм обаче, че някой тези думи ще уцелят право в сърцето и ще му подействат като катарзис. В този пост съм поставила дори червена точка като свидетелство, че съм наясно какво пиша и като предупреждение да не четеш след нея.

Понякога си казвам: пиша завладяващо, щедро споделям знания и опит, давам от себе си, от енергията, емоциите и душевността си и…
И хората харесват написаното. Четат го. Споделят го. Връщат се. Препрочитат го. И след това нищо не се случва.

И след това животът им остава същият.

Получават удоволствие от четенето, но остават на същото място. Идва една тиха, подмолна самозаблуда, че щом си се потопил в някакво знание, вече знаеш повече и си се променил.

Ала всъщност промяната започва, едва когато приложиш знанието и направиш крачка в нова посока във физическия, реален свой живот.

Да. Промяната започва винаги отвътре навън, от нашия вътрешен свят, но големият знак STOP е точно там. Защото вътрешната работа не е достатъчна. Не е.

Да четеш, не е като да живееш.

Сега слагам една червена точка 🔴
преди да си позволя да споделя понятието, с което метафорично описвам това състояние.

Нарекла съм го интелектуално воайорство.

С него определям онези читатели, които изпитват удоволствие от четенето и от това невидимо да наблюдават какво като творец правя аз, а и много други посестрими, в нелекия път на това да работим сами за себе си.

И да, в това своеобразно интелектуално воайорство включвам и колекционерите на сертификати. Онези, които събират дипломи и сертификати като медали, без с това да променят живота си. Сертификатът остава, но животът не помръдва.

Моите курсове не са за тях. Те не са за тези, които търсят следващата интересна теория или поредното удостоверение.
Те са за онези, които искат да прекрачат широко извън комфортната зона на четенето. Да слязат от витрина на илюзорното знание. И да заживеят промяната. Да я усетят в себе си. И извън себе си.

Тук няма сертификат за окачване на стената. Има опит, който ще промени стената в теб самата.

Истинската промяна се случва, само когато направиш крачка. И след нея още една и още една… Случва се, когато излезеш от удобството на себеанализирането и влезеш в опита.

Това е напомняне и за вас, и за мен. Защото всички сме били в това състояние. Това не е упрек. Всеки е в различен момент от пътя си.

Въпросът е колко дълго искаш да останеш в това състояние и кога ще продължиш нататък. Аз съм тук за онези, които усещат, че вече е време да направят крачка.

Можем да продължим заедно.
Готова ли си да прекрачиш от четенето към действието?
Аз съм тук – на прага, за да те посрещна.

Първата стъпка може да е моят курс „Отвъд очевидното“ – започваме на 20 октомври. Подробностите са тук.

Дори само, ако този текст те е накарал да се замислиш, това вече е първа стъпка.

Жените и Спиралната динамика

от Albena Slavova | окт. 4, 2025 | здраве/тонус, личностно израстване, мъдрост, спирална динамика

Колко често си се чудила защо понякога си силна и амбициозна, а друг път – уморена и просто жадуваш за почивка? Защо днес търсиш сигурност, а утре – свобода? Спиралната динамика дава отговори на тези въпроси и на много, подобни на тях.

Тя не е теория на книга. Тя е карта на нашия живот. И когато я погледнем през очите на съвременната жена, картата оживява.
Това е спиралата на живота ѝ – винаги в движение, винаги надграждаща. Ако я разгледаш отвъд теорията, може би ще видиш не само цветове и думи, а себе си и своето пътуване в този живот.

На есенния ритрийт, оживихме нивата на спиралната динамика в трансформационна игра. Жените ми казаха: “Това е точно моят живот, моите страхове и надежди.”

Затова сега искам да го споделя и с теб през цветните нива на спиралната динамика. Виж ги и разпознай себе си в тях.

Как жените изживяват нивата на спиралата?

🟤 Бежово

Това е нивото на най-базовите нужди. Жената е заета основно с това да осигури храна, почивка, топлина и оцеляване за себе си и за семейството.

Може би я разпознаваш в себе си, когато с дете на ръце приготвяш вечерята, а мечтаеш единствено за сън.
Или в онези дни от месеца, когато болките са толкова непосилни, че сякаш целият ти свят се свива до едно-единствено желание – да преживееш деня и да имаш кътче, в което да се прибереш.

Тук няма място за големи планове и стратегии. Животът се свежда простичко до тук и сега, до това всички да са нахранени, защитени и живи.

На бежовото ниво животът е постоянна мобилизация на инстинктите. Жената действа първично, без много размисъл, като диво животно в природата.

Егото отсъства или отстъпва непроявено. Стресът и умората са част от всекидневието, но са и сила. Защото именно тук се ражда първичната способност за оцеляване и грижа за тялото.

Страхове: да няма средства за прехрана; да изгуби физическата сигурност.
Цели: да подсигури елементарния комфорт (приготвена вечеря, чист дом); да защити семейството си в буквалния смисъл.
Надежди: да намери миг тишина и покой, в който тялото и умът да се отпуснат, а егото да не е активно.

🟣 Виолетово

На това ниво животът се върти около семейството и рода. Жената държи на традициите, на празниците и обичаите и вярва, че те пазят близките ѝ като осигуряват смисъл и сигурност, щом са неразделни.
Дори когато децата вече имат свои семейства, тя очаква да са заедно като по-рано и трудно допуска тяхното отдалечаване.
Или когато се колебае да вземе решение за себе си, защото чува вътрешния глас, който не пропуска да попита: „Какво ще кажат другите от семейството?“. Понякога те са родителите, друг път съпругът или децата.
Тук е усещането, че ние сме едно. То би могло да носи уют и принадлежност, друг път тежест и ограничение.
Жената на виолетово ниво поддържа хармонията в дома, пази семейните връзки и се стреми да предаде ценностите на децата си. Нейните избори често се подчиняват на фамилията, на това как е прието, на гласовете на дедите.
Страхове: да бъде отхвърлена от близките; някой да наруши реда и традицията; страх от загуба на одобрение.
Цели: да съхрани хармонията в дома; да продължи приемствеността; да предаде ценностите на рода и народа на младото поколение.
Надежди: че семейството ще остане заедно и свързано; че любовта и подкрепата между поколенията ще са по-силни от различията.

🔴 Червено

Тук жената иска да заяви себе си, да бъде чута и уважавана. В ежедневието може да се прояви през упражняването на контрол и настояване да става каквото тя каже – на работата, вкъщи, в партньорството. Обича да взема решения и да действа енергично и импулсивно. Тя е бърза и категорична. Около себе си би могла да създаде стрес за околните или матриархат в семейството.
Може би я разпознаваш в себе си, когато повишиш тон, за да отстоиш и наложиш своята гледна точка.
Или когато в работата не чакаш одобрение, а вземаш решения сама и държиш да бъдат приети.

Жената на червено ниво е ориентирана към бърз резултат. За нея е важно да усеща силата си и да бъде в центъра на вниманието. Тя се определя като силно момиче, което винаги върви с рогата напред.
Страхове: да загуби контрол над другите; да бъде пренебрегната или изместена от светлината на прожекторите.
Цели: да отстоява мнението си; да постига това, което иска незабавно.
Надежди: че ще бъде призната и уважавана за своята сила; че ще може да промени живота си (и този на близките си) със собствената си решителност.

🔵 Синьо

На синьото ниво жената търси ред, правила и сигурност. За нея има “правилен начин” нещата да бъдат правени и тя вярва, че е важно да го следва. Тук се ражда нуждата от структура, дисциплина и ясни граници.
Може би я разпознаваш в себе си, когато поддържаш дома до най-малкия детайл и настояваш всичко да бъде на мястото си. Стоиш до късно вечер, за да е чисто и подредено на другия ден.
Или когато в работата следваш стриктно правилата, уважаваш авторитета и държиш на йерархията.
Това е жената, която пази морала и носи отговорност – пред семейството, пред обществото, пред себе си.
Тя вярва, че стабилността идва от реда. Често е опора за близките си, защото умее да бъде предвидима и последователна. Но понякога строгата ѝ дисциплина тежи – на нея и на другите.
Страхове: от хаос, непредсказуемост и нарушаване на правилата; от липса на сигурност и яснота.
Цели: да поддържа ред и яснота; да бъде отговорна и морална в очите на другите и в своите собствени.
Надежди: че ще изгради стабилен свят за себе си и близките си; че редът и моралът ще донесат сигурност и спокойствие в ежедневието.

🟠 Оранжево

На оранжевото ниво жената е устремена към успех и постижения. Тя иска да се реализира, да гради кариера или бизнес, да печели и да вижда резултатите от труда си. Вярва, че успехът зависи от личните ѝ усилия и често доказва, че „може сама“.
Има вероятност да я разпознаваш, когато работиш до късно, за да завършиш проект, или когато с гордост гледаш на своята кариера, бизнес или финансова независимост.
Или в онзи момент, в който си казваш: „Мога всичко и няма нужда от чужда помощ.“
Това е жената, която инвестира в обучения, развива се непрекъснато и иска да изкачва нови върхове.
Тя е амбициозна, рационална и решителна. В семейството често е тази, която движи нещата напред и иска висок стандарт за себе си и за близките.
Оранжевото носи енергия на хладния разум, на прогреса и развитието, но понякога цената е умора, прегаряне и чувството, че никога не е достатъчно.
Страхове: да не е успешна; да се провали; спад в стандарта на живот; да изгуби статута или признанието си.
Цели: да постигне успех и финансова независимост; да се реализира пълноценно в професията и живота; да има статусно семейство.
Надежди: че постиженията ѝ ще донесат свобода, уважение и възможност да създаде по-добър живот за себе си и хората около нея.

🟢 Зелено

На зеленото ниво жената поставя отношенията и взаимовръзките на първо място. Тя е чувствителна към емоциите на другите и вярва, че хармонията и разбирателството са по-важни от победите и резултатите. Внася хармония и екологичност във всички аспекти на живота.
Може би я разпознаваш, когато успешно балансираш между деца, партньор, родители и работа, така че всички са доволни и обгрижени.
Или изслушваш приятелка, която преминава през труден момент, като ѝ даваш подкрепата с присъствието си, тишината и разбиращия поглед без да натрапваш съвети, личен опит или непотърсено добро.
Зеленото е онова място, където жената казва: „Най-важното е да живеем в разбирателство и взаимност.“
Жената тук търси равенство, толерантност и човешка топлина и ги предоставя всеотдайно. Тя е съпричастна, подкрепяща и често избира професии, в които може да дава от себе си – учител, психолог, терапевт, социален работник. Понякога обаче толкова силно се стреми да избегне конфликта, че пренебрегва собствените си нужди.
Страхове: да не нарани някого; да остане изолирана или да се почувства изключена от голямата общност; да изгуби хармонията.
Цели: да изгражда близки и подкрепящи отношения; да създава хармония в семейството и средата си.
Надежди: че добротата и взаимната подкрепа могат да променят света; че любовта и общността ще бъдат нейното най-голямо богатство.

🟡 Жълто

На жълтото ниво жената започва да свързва знанията, опита и мъдростта си в едно цяло. Тя вече не търси „единствено правилния начин“, а вижда стойността във всички гледни точки. Интересува я смисълът – как работят нещата и как може да интегрира най-доброто от различните пътища, които вече е изминала. Тя знае, че напразни усилия няма, а всяко знание и умение може да бъде приложено.
Може би я разпознаваш, когато четеш книга по психология, а после прилагаш идеята в разговора с детето си и откриваш, че работи.
Или когато водиш екип и намираш начин да чуеш всеки глас, като търсиш решение, което обединява, вместо да разделя или налага еднолично мнение.
Това е жената, която може да бъде едновременно успешна в кариерата си, грижовна майка и активен член на общност, защото вече не вижда противоречия, а взаимовръзки навсякъде и във всичко.
Жълтата жена не се страхува от промяната. Напротив, тя я приема като естествено условие за растеж. Гъвкава е, адаптивна и мисли в дълбочина.
Страхове: да бъде неразбрана; да загуби смисъла; да бъде притисната да следва чужди правила или да изостави своя уникален път.
Цели: да интегрира различни гледни точки; да живее осъзнато и свободно; да търси смисъл във всичко, което прави.
Надежди: че ще открие ново ниво на цялостност и свобода; че ще може да живее живота си по свой собствен начин и да вдъхновява другите чрез пример.

🔵 Тюркоазено

На тюркоазеното ниво жената вижда живота си като част от по-голямо цяло на обществото, планетата, вселената. Тук личното и глобалното вече не се разделят. Всичко е свързано с всичко. Жената чувства и знае, че зад нея във всеки момент стои Висш разум, част от който е и самата тя.
Може би я разпознаваш, когато засаждаш дръвче с детето си и усещаш, че това е дар не само за семейството ти, но и за бъдещите поколения.
Или когато избираш да живееш по-просто и осъзнато, защото вярваш, че малките ти действия носят промяна и за света.
Това е жената, която усеща, че грижата за себе си и грижата за цялото са едно и също.
На тюркоазено нивото интересът се насочва към глобални каузи, духовна свързаност и вътрешен мир. Животът е медитация.
Жената тук вярва, че истинската промяна идва отвътре и че всеки е носител на светлина за света.
Страхове: разрушаване на връзката с всемира; загуба на смисъл и на усещане за единение; изолация от „голямото цяло“.
Цели: да живее в баланс с природата и хората; да бъде част от глобалната трансформация към повече съзнателност и любов.
Надежди: че светът може да стане по-добро място, започвайки от малките лични избори; че хармонията и свързаността ще победят разделението.

От картата към живота

Както виждаш, спиралата не е диаграма в книга. Тя е жива, защото я живеем. Всеки ден минаваме през различни цветове – понякога в оцеляване, понякога в търсене на успех, друг път в жажда за смисъл.
Истината е, че всяка от нас е всички тези жени наведнъж. И когато започнем да ги разбираме и да ги приемаме, ставаме по-свободни и цели.
Точно затова създадох курса по спирална динамика „Отвъд очевидното“ – като карта и като пространство, където да видиш къде си сега, да усетиш накъде те вика животът, и да тръгнеш по този път със смелост и яснота.

Курсът започва на 20 октомври.
Ако вътре в теб вече е прозвучало онова тихо „да“, не го оставяй да заглъхне. То е твоят знак, че е време.

Точно сега.

Когато вътрешният ти свят надраства работното място

от Albena Slavova | сеп. 22, 2025 | личностно израстване, мотивация, вдъхновение, реализация, спирална динамика

Каква е връзката между професиите и нивата на Спиралната динамика? Какво се случва, когато преживяваме конфликт между вътрешния си свят, изтъкан от променящи се ценности, и културата на работното място? Как да съчетаем смисъла и удовлетворението от работата с професията си?

Спиралната динамика е модел, който описва развитието на нашите ценности и мотивация през различни “цветни“ етапи на нашия живот. Когато работя с клиенти, често ги каня да разделят живота си на периоди. Интересното е, че почти никой не го прави по календарни години.

Инстинктивно човек подрежда времето според ценностите, които са го водили тогава. Всеки от тези периоди носи различна значимост и нова гледна точка към работата, успеха, смисъла и усещането за общност.

Тази статия има акцент върху вътрешния конфликт между обновяващата се ценностна система на човек, професията и работното му място. Често този конфликт остава невидим за другите, а понякога и за самия човек, но тялото и емоциите му го изживяват болезнено през тревожност, тихи депресии, бърнаут или дори хронични заболявания.

Когато мястото, на което работим, е на друго ниво според Спиралната динамика, различно от вътрешния ни ритъм на развитие по собствената ни спирала, напрежението е неизбежно. Чувстваме се притиснати, неразбрани, постоянно уморени, сякаш изцедени до последна капка, макар отвън всичко да изглежда перфектно.

А понякога, когато неусетно сме узрели за следваща стъпка, в нас избухва силен импулс за промяна. Той може да ни стресне, а на околните да изглежда безумен, но всъщност е естествен сигнал, че ценностите ни търсят ново пространство нагоре по спиралата.

Когато цветовете се сблъскат

Понякога напрежението между нашите ценности и работната култура не създава просто леко неудобство. Напротив, усеща се като сблъсък на светове. От една страна е вътрешният ни свят, изтъкан от опит, прозрения и нужда от смисъл. От друга – служебната ни среда, в която всичко е подчинено на показатели, срокове и чужди очаквания.
Това не е битка между добри и лоши хора, а между различни „цветове“ в Спиралната динамика.

Това са различни начини да гледаме на живота, да определяме приоритети и да вземаме решения. Когато тези цветове са твърде отдалечени нива по спиралата, те нямат общ език. Работата започва да изсмуква радостта и удовлетворението, вместо да ги подхранва. Тогава дори най-дребните детайли от работния ден като срещи, отчети, разговори с ръководители или клиенти, започват да тежат и да ни демонстрират, че вече сме на друго място вътре в себе си.

Има и още един болезнен сценарий, при който човек може да започне кариерата си в роля, която изобщо не съответства на вътрешния му свят. Българска поговорка казва: „Роден за поп, станал генерал.“
Мнозина тръгват по професионалния си път, който им е бил посочен като сигурен, престижен, печеливш без да имат нагласата или дързостта да си зададат въпроса: „А какво всъщност иска душата ми?“.

През годините на трудовия си стаж свикват с постоянната си фонова неудовлетвореност и по подразбиране вярват, че истинският живот започва след края на работното време или през отпуската. Липсва им виждането, че имат право да бъдат истински живи именно докато работят.

Точно в такива моменти, когато сме пораснали отвъд старите рамки или никога не сме попадали в нашето истинско поле, се раждат истории като тази на Даниела и Светла.

🌱

Даниела е от малък, провинциален град. Завършва право, защото така е по-сигурно и перспективно да остане в столицата. Родителите ѝ са горди, а приятелите ѝ завиждат за възможностите. Още от първия ден в адвокатската кантора обаче усеща тежест в гърдите. Денят ѝ е пълен с документи, прецизност и спорове за правото на хора, които не познава. Работата ѝ се върти като в омагьосана окръжност на синьото ниво по спиралната динамика.
Даниела обича справедливостта, но истинската ѝ страст винаги е била да работи с деца, да рисува с тях, да им разказва истории, да се радва на невинността им. Само че никога не е смятала, че това може да бъде нейна професия.
Години наред тя пренебрегва тихия глас вътре в себе си и продължава да върви по отъпканата пътека. Тялото ѝ започва да говори вместо нея с постоянни главоболия, отпадналост и безсъние. Всяка сутрин тръгва към офиса със свито сърце и усещането, че оставя живота си някъде другаде.

🌱

Светла години наред е звездата на отдела по маркетинг с бърз ум, точни анализи, впечатляващи резултати, характерни за оранжевото ниво по спиралната динамика. Наградите и бонусите се редят, но зад усмивката ѝ расте и усещането за празнота. Всяка нова кампания внася кратък прилив на адреналин, след който остава тишина и въпрос: „Това ли е всичко?“
С времето понеделник се превръща в неин кошмар. Таи изопнатите си нерви на работа, но у дома не може да се познае в гневните си, критични изблици срещу всички. След това се усамотява в разглеждане на снимки от студентските си години. Там вижда една различна Светла. Такава, която се смее с непознати хора, която е независима от поддържането на статус и умее да е спонтанно щастлива.

Колкото повече се изкачва в корпоративната стълбица, толкова по-далечна ѝ изглежда тази версия на самата нея.
Светла интуитивно усеща, че е попаднала в цвят (свят), който вече не ѝ подхожда, но няма език да го обясни. А и кой би напуснал сигурна работа заради нещо толкова неясно като липса на смисъл?

🌱

Какво можем да направим, когато ценностите и работата ни не си говорят

Когато усещаме, че работното ни място не отразява вътрешния ни свят, първата мисъл често е „трябва да напусна“. Понякога това е вярното решение, особено когато сме се задържали твърде дълго в роля, която вече не подхранва растежа ни. Тогава промяната не е бягство, а естествена крачка към живот, в който се чувстваме цялостни.
Но не винаги отговорът е в рязката смяна на посоката.

Понякога е достатъчно да дадем пространство на новите си ценности, без да захвърляме всичко познато. Можем да внесем повече смисъл в ежедневието си, като се включим в кауза, която ни трогва, или като започнем малък страничен проект, който дава храна на любопитството ни. Някой намира радост, когато предава опита си на по-млад колега, друг – когато създава вътрешна група за учене или подкрепа. Дори доброволческа дейност веднъж месечно може да върне усещането, че сме на правилното място, защото душата ни отново диша.
Друг път осъзнаването, че „нещо в мен се е променило и пораснало“, е достатъчен стимул, за да намерим начин да го вплетем в живота си, без да рушим всичко изградено.

Спиралната динамика е незаменим компас в такива моменти.

Тя показва, че вътрешното ни недоволство не е каприз, егоизъм или проява на глупост, а е естествен етап от развитието на ценностите ни. Когато разпознаем своя „цвят“, започваме да разбираме защо досегашната работа ни уморява или защо изведнъж ни се иска да направим смел завой. Това знание сваля тежестта на вината и съмненията. Вече не се питаме „Какво не ми е наред?“, а „Кое ниво в мен иска да се прояви?“.

С тази яснота можем да вземем най-доброто решение за себе си. Понякога означава да тръгнем към ново поле на изява, по-близко до настоящите ни ценности. Друг път – да останем, където сме, но да внесем свеж въздух чрез проекти, доброволчество или нови роли. Когато виждаме собственото си развитие като движение по спиралата, изборите стават по-спокойни, а стъпките – по-уверени.

Като тези на героите в нашите истории – специално създадени за тази статия (за да не наруша поверителността на отношенията с клиентите ми), но същевременно много близки до реалността, в която се намираме.

🌱

Даниела дълго се обвинява, че не умее да бъде достатъчно мотивирана в адвокатската кантора. След като се запозна със Спиралната динамика, тя осъзна, че не е мързелива и неблагодарна, а просто живее в цвят (свят), който не е неин. Разбра, че нейната душа винаги е била зелена. Копнеела е за връзка, грижа и творчество. Това знание ѝ даде смелост да започне малки промени, вместо рязко да напусне.
Даниела започна да води арт-работилници за деца през уикенда, а в кантората предложи да организира вътрешни обучения за екипна работа и добри комуникационни практики. Постепенно усети, че тялото ѝ спира да протестира. Тя вече даваше на ценностите си място, дори в рамките на синия свят на специалността ѝ и на нейната работа.

🌱

Когато Светла научи какво е Спирална динамика, тя за първи път видя себе си в картата на нивата. Беше преминала от оранжевото поле на успеха към зелената територия на смисъла и общността и прекрачваше в жълтото, интегриращо целия ѝ опит и мъдрост. Това знание подреди хаоса в главата ѝ и вече не се обвиняваше, че не е достатъчно амбициозна. Просто ценностите ѝ бяха пораснали.
Няколко месеца Светла планира своята промяна. Обмисляше варианти да остане в маркетинга, но да работи за каузи и фондации, да отвори творческо студио за обучения и комуникация, дори да се присъедини към университетски екип, който разработва програми за предприемачески умения у ученици. Познаването на Сприралната динамика ѝ помогна да види, че всички тези пътеки говорят на едно и също ниво: зеленото, и че ключът е не просто да смени работата, а да следва ценностите си, където и да я отведат дори към нивото в жълто.
Светла напусна корпоративния свят и избра посока, която на мнозина изглеждаше безумна. Замина за малко село, където купи стара къща и я превърна в място за срещи, учене и свързване с природата. Там започна да организира уикенд работилници по готварство, фотография, градинарство, разговори край огъня. Постепенно около нея се събраха хора, които търсеха бавен ритъм и истински разговори.
Сега Светла се шегува, че вече няма клиенти, а гости и че най-голямото ѝ KPI е смехът на хората, които си тръгват с пълно сърце. Завоят беше рязък и несигурен, но за пръв път от години тя се чувства на място, където душата ѝ диша свободно и приносът ѝ е видим, извън таблици с резултати, но в погледите на хората около нея.

Обобщение и покана

Даниела и Светла са само две лица на една и съща истина: когато вътрешният ни свят започне да се променя, работата ни вече неизбежно не може да остане същата. Това не е каприз, нито слабохарактерност.
Това е естественият пулс на развитието. Нездравословно е за нас да не го направим, ощетяващо – за света около нас да не го облагородим с онова, което можем да му дадем. Ценностите ни растат, светогледът ни се разширява, а животът тихо, но настойчиво ни кани към следваща стъпка.

Спиралната динамика ни помага да видим, че под привидния хаос и неяснота стоят конкретни стъпки.
Понякога първата стъпка е нежна – нов проект, доброволческа инициатива, споделяне на опит. Друг път е смел скок към завой на 180 градуса към работа, която носи повече смисъл и усещане за принос. Важното е да знаем, че имаме право на избор и че той може да бъде подреден, когато разберем на кое ниво в спиралата се намираме сега и на кое е нашето истинско място в бъдеще.

🌱 Ако усещате, че и вашият вътрешен свят вече надраства мястото, на което работите, поканата ми е да се присъедините към „Отвъд очевидното“ – курса, в който превръщаме модела на спиралната динамика в жива карта за избори, един от който е нова посока в професионалния път.
Курсът е място за знание, за лични прозрения и за практика, които превръщат цветовете на спиралата в реални стъпки. Ако тази статия е запалила искра на любопитство, позволете ѝ да ви отведе по-нататък в едно пътуване, което може да подреди не само кариерата ви, а и начина, по който гледате на себе си и на света.

Следете блога ми или се абонирайте за бюлетина ми, за да не пропуснете втората ѝ част. В нея ще ви разкажа как различните нива на Спиралната динамика осветяват преходите между стара и нова работа и как можем да излезем от “окопа си”, за да преминем към автентичност и принос.

А дотогава разгледайте следващия списък с цветните нива и примерните професии, подходящи за всяко. Оставете си миг тишина и се запитайте:

Къде съм аз и моята професия, и как искам да изглежда следващата глава от книгата на моя живот?

Бежово ниво – оцеляване, осигуряване на базисни потребности

военен на опасна мисия, спасител, санитар, чистач, земеделски работник, строител на тежки обекти, пастир, работник в минна или горска индустрия

Виолетово ниво – принадлежност и традиции

дългогодишен семеен бизнес, член на фамилен съвет, фолклорен артист, занаятчия, готвач в традиционна кухня, домакин на малък семеен хотел, гид в етнографски музей

Червено ниво – сила, действие, бързи резултати

директни продажби, бодигард, охранител, ръководител на малък екип, спортен треньор, състезател, предприемач в рискови начинания, координатор на спешни екипи

Синьо ниво – ред, правила, сигурност

счетоводител, администратор, полицай, юрист, статистик, учител в традиционно училище, офицер, инспектор в държавна структура, специалист по качество

Оранжево ниво – постижения, печалба, статус

маркетинг мениджър, брокер на имоти, финансов консултант, предприемач, продуктов мениджър, специалист по бизнес развитие, търговски директор, PR експерт, консултант по управление

Зелено ниво – смисъл, общност, грижа

социален работник, психолог, преподавател, коуч, фасилитатор на групи, медиатор, ментор, специалист по човешки ресурси с фокус върху хората, арт терапевт, координатор на НПО

Жълто ниво – интеграция, системно мислене, свобода

стратегически консултант, коуч, учен-изследовател, иновационен мениджър, обучител по лидерство, дизайнер на процеси, създател на нови образователни програми, ментор за стартиращи бизнеси

Тюркоазено ниво – цялост и глобална перспектива

холистичен терапевт, социален предприемач, консултант по устойчиво развитие, фасилитатор на глобални каузи, визионер в екологични или хуманитарни проекти, духовен водач със социален принос