16 разлики между егоизма и любовта към себе си – втора част

16 разлики между егоизма и любовта към себе си – втора част

Ще започна с това, с което започнах първата част на тази статия: 

Не си егоист, щом темата ѝ те вълнува.

Просто си една от многото жени, чувствителни по въпроса дали да обичаш себе си, не е форма на егоизъм.

Заслужава си да повторя и казаното в края на статията: 

Любовта към себе си не е разумен егоизъм, а е любов.

Критерият за егоизъм е измежду всичките 16 разлики, които открих, между него и любовта към себе си. Първите 8 вече описах.

Продължавам със следващите още толкова.

9. Егоистът постоянно търси чуждо внимание, защото има нужда да е в неговия център. Иска да го хвалят и да му се възхищават. Няма значение за какво. Най-важното за него е, да е постоянно и от всички. Егоистът си има свои твърди правила и това е едно от тях. Ако някой го наруши, той не само бива игнориран, но и бива системно наказван от егоиста, докато не се върне в хора на пеещите похвални химни.

Когато преживяваш любовта към себе си, приемаш спокойно, както неодобрение и безразличие, така и похвала, и аплодисменти от другите.  И нещо особено важно – приемаш ги спокойно и от своя страна. Имаш смелостта да се упреквеш без да се самоунищожаваш или самоунижаваш. Имаш дързостта да отбелязваш дори малките си успехи и да ги използваш, за да те движат към по-големите. Харесваш се във всяка ситуация, независимо колко успешно или не си се представила. Просто вървиш напред и се развиваш.

10. Егоистът ненавижда себе си по принцип, затова е алчен и ненаситен за любов от вън. Той мисли, че се харесва и обича, но критериите му за това са изкривени и изопачени. Възприема любовта към себе си само чрез преживяването на удоволствие и в ненаситния си стремеж към следващи нови и нови. Абсолютно задължителен елемент на това изживяване е, то да бъде афиширано, за да предизвика завист или възхищение, които според егоиста представляват външната любов, от която той се нуждае.

Обичайки себе си, празнуваш живота си такъв, какъвто е. Самият акт на собственото съществуване, на това, че те има, на това, че си, е достатъчно силен аргумент да ти е добре. Чувстваш се в мир със себе си и не си зависима от друг или други, за да изпитваш любов. Просто разполагаш с нея през цялото време в изобилие за теб и в същото изобилие за всички други, защото няма какво да я ограничи.

11. Егоистът е недоволен от обстоятелствата, но не поема отговорност за случилото се или за бъдеща промяна. Той  е компетентен по всички проблемни и злободневни въпроси и знае как да оправи света. Това му дава право да критикува всичко и всеки. Прави го по шумен и брутален начин. В същото време не предприема нищо. Бърка реактивността си с липсващата му активност. Очаква светът да му целува краката и да поеме вината, че животът на егосита не е идеален.

Ако изпитваш любов към себе си, знаеш и силните, и слабите си страни. Приемаш се такава, каквато си. Приемаш и другите такива, каквито са те самите. Не си в постоянно състояние да поправяш света и да налагаш критерии за правилност.  Това не те лишава от ясни позиции и гледна точка. Поемаш пълна отговорност за нещата, които ти се случват или не се случват според плановете или очакванията ти.  

12. Егоистът постоянно навлиза през границите на другите. Такива граници на практика не съществуват за него и затова не ги зачита. Позволява си да го прави, нахлувайки във физическото лично пространство на хората, така и във вътрешния им мир. Настоятелно иска нещо и не понася отказ. 

Любовта към себе си ти помага да умееш да поставяш  граници и да съхраняваш себе си, и взаимоотношенията си. Обичаш партньора си силно без да си негова половина и не очакваш той да допълва твоята липсваща. Защото и двамата сте цялостни, както и всички други хора. Границите, които поставяш са прозрачни, но реални, различими и ясни. С любов излизаш от тях и пак с любов допускаш другите през тях. Ако тази любов липсва, границите се бетонират и са до небето. 

13.  Егоистът умее да натрапва поведение, което самият той определя като помощ. Тя най-често е нетърсена от никого. Егоистът е определил сам и според своите критерии, че това може да направи и иска да го направи, защото не му коства нещо особено или му е приятно. Често такава помощ има видими, конкретни измерения. Но от тази помощ се нуждае преди всичко самият егоист, защото чрез нея се изживява като добрият човек, какъвто е в своите очи. Ако успее да натрапи помощта си, след това очаква благодарност и демонстрира страдание, ако не я получи.

Когато си пропита от любов към себе си, проявяваш своята доброта и даваш подкрепа, но не на всяка цена. Умееш и да откажеш, като при това не нараняваш другите и не изпитваш вина. Това става възможно, защото когато се обичаш, уважението и зачитането от теб към другите и от тях към теб, е двустранен процес с еднаква интензивност. Наистина не се случва изведнъж, нито е нещо, което подлежи на възпитаване, на разговори с такава цел или на обучение. То просто се случва. Така, както се случва самата любов – естествено и леко.

14. Егоистът не е в състояние на възрастен, независимо на каква възраст е. Не може да постигне зрялост на личността си. Може да е високо образован, да има високо интелектуално равнище, но си остава емоционално незрял и коефициентът му на емоционална интелигентност е твърде нисък.

Любовта към себе си е в основата на емоционалния интелект. Прави те емоционално компетентна. Всяко твое действие е зряло и мъдро. Не поучаваш хората как да живеят, но те самите искат да живеят като теб. 

15. Егоистът създава негативно пространство около себе си. Независимо дали общува или просто пребивава някъде, хората около него не се чувстват добре. Той излъчва напрежение, каквото изпитва непрекъснато. Пропит е от него до такава степен, че го приема за естествено състояние и не познава спокоен и истински свободен живот. 

Когато обичаш себе си, в твоето обкръжение е приятно без особена причина, просто е хубаво около теб и с теб, и толкова. Независимо какво правиш, когато е от позицията на жената, която обича себе си, облагородяваш света – не само в периметъра около теб. Защото излъчваш любов и зареждаш с нея стъпките на твоя житейски път. Затова по него спонтанно тръгват и те следват. 

16. Егоистът е зависим от околните, от тяхното одобрение, възхищение и обслужване. Изпитва страх да не остане без тях. Може да са на разстояние, но е от значение да са на разположение. За него да е без тях, е равносилно на гибел. Егоизмът поглъща ресурси. Той практически е всепоглъщащ. 

Любовта към себе си е ресурсно чувство. Тя е чувство само за теб, но и за споделяне с другите.

Тя е истинското ти спасение от егоизма. 

16 разлики между егоизма и любовта към себе си – първа част

16 разлики между егоизма и любовта към себе си – първа част

Ако четеш тази статия, не си егиост. Егоистът не счита себе си за егоист. Никога не изпитва тревога по този въпрос и затова дори не би обърнал внимание на статия като тази.

Може би обаче те тревожи въпросът любовта към себе си не е ли егоизъм. Като майка, съпруга, любима или дъщеря се питаш:
Правилно ли е да обичам себе си?
Не е ли егоистично от моя страна?
Няма ли да нараня или ощетя някого, ако обичам себе си?

Сигурно изпитваш вина, че това е лошо или чуваш натяквания, че мислиш само за себе си.
Или част от възпитанието ти включва модела на себеотричане, в което да пренебрегваш себе си е с ранга на ценност. Затова всеки път, когато се смилиш към себе си и почувстваш любов към своето аз, се упрекваш и бързаш да проявиш и докажеш любов към другите, а себе си да забравиш и да се поставиш на заден план.

Но, едно голямо НО, тези съмнения в необходимостта на обичта към себе си или отъждествяването ѝ с егоизма, не те правят егоист нито означават, че си. Нищо подобно!
Любовта не се изчерпва и не става по-студена, от това, че обичаш себе си.

Предлагам ти подкрепа в 16 твърдения, във всяко от които има паралел между егоиста и жената, която се обича. Респективно същото се отнася и до мъжете. В тези твърдения ще видиш кривото огледало на убежденията, заради които изпитваш съмнения и се самообвиняваш. Ще се успокоиш и ще се заобичаш. Поне, докато четеш, а после може да опиташ и импровизираш в реалния живот.

Да започваме!

1. Егоистът е користен във всичко, което прави. Всяко нещо е насочено към неговата лична облага. Дори, когато изразява или дава любов, очаква да получи любов или нещо друго в замяна. За него това е толкова естествено, че му се получава на автопилот, без дори да се замисля, че действа, воден от такива подбуди. Не си струва да го убеждаваме, че е егоист. В представите си за себе си, той може би е алтруист.

Когато се обичаш, знаеш как да обичаш. Сърцето ти умее да обича. И себе, и другите. Правиш го безкористно и безусловно, не правиш нищо, с което да заслужиш любов, нито обичаш, само ако чувстваш и си сигурна, че те обичат. Като се обичаш, намираш това за естествено, когато го виждаш и в другите, подкрепяш ги в това и се радваш.
Когато не обичаш себе си, а само другите, е много вероятно да вярваш в следното: заслужаваш да обичаш себе си, когато те те обичат, а ще те обичат, ако ти даваш все повече и повече любов.
Каква е причино-следствената връзка? Ако я откриеш, пиши ми. Аз, често, не я виждам.

2. Егоистът има чувство за собствено превъзходство над другите, възприема себе си като единствено прав и не търпи мнение, различно от неговото. Критика към него нажежава възмущението му и в същото време е безсмислена, защото егоистът е съвършен за себе си и не подлежи на промяна, която идва отвън. При разтърсващи събития промяната би дошла отвътре и има шанс да разпука егиозма на егоиста.


Когато изпитваш любов към себе си, ставаш спокойна и толерантна. Приемаш, че всеки е един различен свят и си съгласна с това. Знаеш, че другият има своя истина и картина за света и с това го прави красив и многообразен. Любовта към себе си те прави устойчива на критика, от която взимаш нещо градивно без то да те разруши.

3. Егоистът не съчувства на другите, но очаква да го съжаляват. Съпричастността му е толкова чужда, че напада яростно всяка проява на съпричастност, описвайки я като злонамерена, опасна или ненужна. Негова цел става да принизи или унижи хората, които проявяват или получават съпричастност.

Като обичаш себе си, умееш да си добра и мила към себе си. Не ти е необходимо да те съжаляват и не ти се налага да влизаш в ролята на жертва. Не е нужно да страдаш, за да привлечеш външно внимание. Просто имаш всичко това в изобилие. Най-вече, защото източникът на любов си ти самата и я чувстваш в 100% от времето. Тя не се изчерпва, като обичаш себе си, а на обратно – има за всички. Лесно е да привлечеш любов и тя сама идва при теб. А емпатията, съчувствието и съпричастността от твоя страна към другите се случват с лекотата, с която дишаш.

4. Егоистът се дразни, ако някой друг получава внимание, грижи, съчувствие. Егоистът е убеден, че ако в неговия живот липсва нещо, това нещо трябва да му бъде дадено по подразбиране. Ако някой разполага с такова нещо, това провокира завист и озлобление у егоиста, че не е дадено на него.

Любовта към себе си ти позволява да знаеш какво искаш и още по-важно – как да го имаш без да е за сметка на някой друг, нито някой друг да е длъжен да ти го осигури. Да живееш по такъв начин, не само не ощетява хората около теб, а ги увлича, мотивира, вдъхновява и те да заобичат себе си и да знаят какво искат ОТ и ЗА себе си.

5. Егоистът счита другите, че са длъжни да действат в негова полза, но трябва да са му благодарни за това. Самият той е лишен от чувството на благодарност и признателност. Не вижда защо и на кого, а и това би го накарало да се почувства като равен с него, което е напълно недопустимо. Егоистът винаги и във всичко е над.

Любовта към себе си те прави човек признателен и благодарен на всички, дори да няма специална причини за това. Достатъчно ти е, че ги има в твоя живот. Любовта към себе си допълва мъдростта и смирението в теб. Това се случва спонтанно и естествено.

6. Егоистът манипулира и се възползва от другите, за да стане по неговата. Той разполага с богат инструментариум и майсторски борави с него, за да провокира и предизвиква чувство на вина, срам, съмнения, страх и др. С помощта на страданията, които предизвиква у другите, си подсигурява най-доброто стечение на обстоятелствата, които се движат под негов диктат.

Като имаш здрава връзка със себе си, основана на любов към себе си, имаш здрави и почтени взаимоотношения. Не хабиш енергия, сили и други ресурси да задвижваш събитията манипулативно, нито се налага да ги контролираш. Живееш в мир със себе си и с външния свят.

7. Егоистът не умее да прощава, като в същото време всички са грешни пред него в неговите очи в една или друга степен. Той е потърпевш, с него са злоупотребили, на него нещо му дължат . Понеже всичко му се полага, не може да прощава, но има за какво да натяква, мърмори и досажда.

Любовта към себе си облагородява и теб, и другите. Защото еднакво лесно обичаш безкористно и безусловно себе си и тях. От такава позиция всички са равни и по силата на това, че всъщност и грешката е правилна, прошката ти се удава без болка, страдание или неудобство. Просто прощаваш и продължаваш напред.

8. Егоистът не дава нищо, не е щедър. Дори и да има, дори и в излишък, няма да даде, защото другият трябва да заслужи това. Единствен вариант да му се откъсне от сърцето е, ако потиска или унижава до крайна степен, когато усещането му за сила и власт, му позволят да даде.

Когато обичаш себе си, живееш леко. Простотата на живота те радва постоянно и затова даваш със същата радост. Даваш, не защото имаш в повече, а заради удовлетворението и обмена на чувства и енергия.

Това е само половината. Има още толкова във втора част на тази статия.
Преди нея е много важно да отбележа, че любовта към себе си не е доста модерният термин “разумен егоизъм”. Не е!

Това е любов. Ако те озадачава малко или повече, е защото не си я изпитвала тази любов към себе си. Не си си я позволила до сега в пълния ѝ размах. Но тя винаги е в теб. Там е и те чака да се запознаете, да я допуснеш и да повярваш в нея. Другото ще го свърши тя. Само поискай.

Бърнаут обича силни жени

Бърнаут обича силни жени

Казвала ли си си: “Защо все на мен се случват такива неща, заради които трябва да съм мъжко момиче? Омръзна ми! Искам да знам как го правят другите жени, които винаги има кой да ги носи на ръце!”
Ако мислите ти са в тази посока, отговорът, който търсиш, се е запътил да изскочи в следващите редове.
Преди да напиша тази статия бях планирала да се казва по друг начин.
Как ти се струва “5 причини да харесваш своя бърнаут”?
Името промених, но съдържанието остава такова, каквото го бях замислила.
Замисълът ми беше и е да замисля теб, жената, която определя себе си като силна.
Преди да стигнем до петте причини, да приемаш бърнаут като нещо нормално и дори полезно, ще споделя едно житейско наблюдение, върху което съм заострила вниманието си вече години наред. Това е един повтарящ се факт, който се случва с различни жени, без връзка помежду им. А именно:
Колкото повече една жена твърди за себе си, че е силна, толкова повече неприятности я сполетяват и се налага да проявява все повече и повече сила.
Прочети това изречение още веднъж, моля те. Напомням, че го изказвам с пълно приемане и безкритичност. Просто факт. Факт, който ме провокира да си поблъскам главата защо е така.
Ще споделя до какъв извод стигнах. Не е задължително да се съгласяваш, но ще бъде от полза за други жени като теб и мен, да прочетем мнението ти.
И все пак, защо става така?
Когато възприемем себе си като силни жени, на първо място убеждаваме себе в това. А след това и цялата вселена, ако мога да се изразя по този начин. И тя откликва, като ни поднася от онова, с което декларираме, че се справяме отлично. Неприятностите!
Ако не ти харесва да говоря за вселената, то може би е по-приемливо да говоря за твоите вътрешни ментални и емоционални настройки и убеждения, които рано или късно стават физически. Без да искаме го правим.
Това означава, че започваме да се държим по определен начин,
да имаме определени и утвърдени навици, заради това, че сме силни.
Да си създаваме ценности и да им служим, заради това, че сме силни.
Да се въвличаме и по този начин да привличаме събития и взаимодействия,
които, ако не сме силни, ще ни повалят и унищожат.
А това автоматично подхранва нашата лична история за силната жена, която без да забелязва, се върти в омагьосания кръг на собствената си сила, дочаквайки следващия епизод силови предизвикателства и т.н., и т.н.
Казах го с повечко думи и има вероятност да не ме разбра напълно, но вярвам, че ще ми дадеш знак за това.
Аз ще продължа да говоря точно по този въпрос – за силната жена, с други изразни средства и в бъдеще и ако сега не ме разбра, ще има следващ път, когато ще ти се получи. Просто сега говоря малко повече емоционално, защото си спомням своя силов период, когато Силата си имаше ремарке, наречено Бърнаут. Затова нарекох този материал “Бърнаут обича силните жени”.

Но сега да видим защо силните жени обичат бърнаут. В този пост само ще маркирам. По-нататък – още.

Причина 1 – Ти си професионалист. Професионализмът се доказва с наличието на бърнаут. Той става редовен почти като месечния цикъл. Става предвидим и очакван, защото се превръща в нещо като признание за това, че професионалните ти усилия не са били напразни.

Причина 2 – Ти си модерен човек. Модерните хора страдат от бърнаут, знаят това и го приемат, също както приемат задръстванията. Неприятно, но неизбежно в модерния свят.

Причина 3 – Ти си отговорна личност. Поемането на отговорност е отговорност. Изтощително е и понякога въобще не се вижда от тези, пред които е поета. Но наличието на бърнаут се забелязва и понякога временно намалява тежестта на отговорностите.

Причина 4 – Ти си успешна. Въпреки това си мислиш, че не си. Започваш да вярваш, че си постигнала върха на следващия етап в професионализма си, само ако преживееш бърнаут на финала му.

Причина 5 – Ти си силна. Справяш се и преодоляваш проблемите. Прочети първата половина на този материал.

Какво мислиш за тези причини да харесваш своя бърнаут? Аз мисля, че има още много. Сега спирам, за да не прегорим.

Да следващия път!

P.S. Това е една от статиите в колекцията „Живот без бърнаут“, чиято мисия е да те подкрепя, информира, предпази или изведе от прегаряне.

Изключителна техника 2х100 в помощ при вземане на решения

Вземането на решение не е лесна работа. Понякога е толкова трудно, че ти идва да обърнеш две големи. В тази статия обаче категорично няма да става дума за тях.

В нея ще ти споделя своята авторска коучинг-техника 2 х 100 и всяка прилика с 2 големи питиета е случайна.

2 х 100 е един различен подход, когато си силно разколебан какво да решиш. Това е метод, на който да се опреш, при положение, че имаш две противоположни становища за това какво да предприемеш. Всяко те дърпа в различна посока и те раздира с доводи за и против.

Това може да са въпроси от личния ти живот. Например дали да продължиш да живееш с половинката си или завинаги да се разделиш. Възможно е да ти се налага да вземеш решение дали да напуснеш работата си или да продължиш да работиш на същото място. Може да се тормозиш над въпроса да напуснеш ли мястото, където живееш и да заминеш /или пък да се върнеш/ или да си останеш там, където си.

Ако се изтощаваш от безрезултатно мислене, ако се луташ между два полюса, ако си пробвал всякакви логически средства за вземане на решение, но все още не си успял – направи тази проста техника.

С нея ще видиш нещата от друга гледна точка. Ще ти стане ясно какво и защо е най-добро за теб. Ще се успокоиш, защото ще вземеш крайното решение. И ще ти олекне!

Какво все пак е 2 х 100?

Това са два списъка от по сто неща във всеки. В единия ще са преценките ти по определен въпрос. В другия – доводите ти по противоположния.

Преди да започнеш да ги създаваш, им сложи по едно име. Не просто заглавие, ами направо се провокирай сам с тях. Ако се тормозиш примерно дали да продължиш да живееш с човека до себе си или да се разделиш завинаги, не слагай най-отгоре въпрос със същото съдържание. Нека не е от рода на „100 причини да продължа да живея с….“ и „100 причини да се разделя с…..“. Щом до сега не си отговорил на въпрос, поставен така, значи нямаш нужда от толкова дълбока оран в момента. Дай да го направим по-полека и да вземем леко обходен вариант на действие. Опитай със „100 неща, които харесвам в….“ и „100 неща, които не харесвам в …..“. Ако се чудиш и маеш пред дилема за промяна в кариерен план, пробвай с нещо като „100 неща от работата ми, за които винаги ще си спомням с добро“ и „100 неща, които искам задължително да забравя завинаги“

Името може директно или индиректно да се отнася до твоята дилема. Ако от много време си блъскаш главата над отговора, опитай с индиректен въпрос. Заобиколните пътища също водят до крайната точка.

Ако пък си знаеш, че ти подхожда да стреляш право целта, се спри на директно име и се прицелвай веднага.

Предполагам, че някога за нещо друго си пробвал да си правиш два списъка. Единият с положително, а другият с отрицателно съдържание. С плюсове и минуси. После гледаш в кой има по-голямо брой точки. Да речем: плюсове и минуси във връзката ми с….. . Възможно е даже да си правил подобни и за вземане на решение. Не изключвам ползата от такова упражнение. Уверявам те обаче, че тя не е пълна.

Написал си толкова точки във всеки списък, колкото са ти хрумнали уж случайно. Написването е било натоварено от твоите вътрешни очаквания и предубеждения. И така без да искаш си ги изпълнил с преднамереност и субективизъм. А още и с много логика или точно обратното – само с чувства.

С техниката, която сега ти предлагам, ще избегнеш точно това. След малко ще ти кажа как.

Защо два, а не един списък от по сто, ще ме попиташ? Казвам ти веднага.

Защото само един не върши толкова добра работа специално при вземане на решения. Аз много харесвам и често препоръчвам един списък 100,

когато човек има нужда да види нещо същностно, когато нещо е пред очите му, но му убягва.

Вземането на решение е още по-сложно. Направо разбиваме мозъка си от мислене и пак не виждаме и разбираме кое ще ни пасва най-добре. Ето затова се притичва на помощ още един списък от 100 неща.

За какво са ти пък именно 100?

Първо:

Защото и двата са с еднакъв брой, но с противоположни причини.

Малко по-нагоре ти припомних положителния и отрицателния списък – онзи с плюсовете и минусите. Така си свободен да си напишеш колкото ти дойдат наум. Е да, ама така съвсем не нарочно сам правиш единия по-обширен.

Когато ти задам точната бройка /в случая 100 и за двата/, избягваш от възможността да разкрасиш или очерниш единия за сметка на другия.

100 на 100 във всеки списък си е чисто 100%, че ще повиши обективността ти.

Има обаче още една причина да са толкова: 100. И тя е много, много по-съществена от първата.

Гледай сега.

Да направиш списък със сто неща си е невъзможна мисия. Да, направо ти го казвам. Невъзможно е, ако подходиш към него като към списък с покупки или списък с подаръци, гости, менюта или там каквото друго се сетиш.

Скритият коз тук е да го направиш по съвсем различен начин. Само тогава ще имаш резултат.

Какъв е този начин?

Да започнем с това от какво имаш нужда, за да изпълниш тази техника.

Друг път те призовавам да правиш нещата, още докато четеш статията. Сега ти казвам обратното.

В никакъв случай не започвай сега. Предварително си създай такива условия, че да можеш да поработиш върху всеки списък на спокойствие, в уединение на удобно място.

Ще ти отнеме за всеки списък между 40 минути и час и нещо. Направи първо единия и почини преди другия. Или направо го пиши на следващ ден, но не отлагай за повече.

Сега те чувам как ми казваш, че нямаш време.

Знам и ти вярвам, че е така. Но ще те попитам

А имаш ли време да изпитваш мъките на невзетото решение?

И

Колко време мина, откакто се опитваш да вземеш това решение?

Сравни го с времето за правене на това упражнение, за което ти говоря.

И така. Да се върнем на въпросния начин как да успешно да направиш списък от сто неща без да се откажеш на по-ранен етап. А то и ще ти се прииска – да знаеш.

Затова Затова раздели писането на три етапа

Първият ще бъде докъм 20 и някой си пункт. През него ще ти се получава бързо и почти безпрепятствено. Дори няма да се замисляш. Това ще са нещата, които по принцип знаеш, които с нищо не те изненадват. Затова ще отнеме най-кратко време.

После мисълта ти леко ще се забави и с малко повече мислене ще докараш списъка докъм 30 и някоя точка най-много. И край. Така ще си кажеш. Ще ти стане тегаво и столът ще започне да ти убива. Но понеже сега четеш това, ще съм те предупредила, че този момент е неизбежен и е преодолим.

Не се отказвай и не отлагай за после. Продължи без прекъсване, просто продължи даже да си казваш, че няма какво повече да допълниш. Допустимо е да ти се повторят някои неща. Нищо. Давай. Повтори ги с онези думи, които сега ти идват наум.

Така , с или без повторения, ще откараш още 20-тина точки. И без да забележиш, съвсем тихо и на пръсти ще ти е дошла на гости една муза. С нейна помощ ще продължиш по на сетне съвсем естествено и все по-бързо и лесно ще се сещаш за все повече и повече неща. Ще ти стане забавно и приятно.

Така е защото си му отпуснал края. В този период на писане ще пишеш с въображението си, отвъд здравата логика. Ще си отвял нанякъде вътрешната си автоцензура и тя ще спи.

Това е моментът на моментите. Това е мигът на откровението. Тук е наградният фонд.

Голямата награда, същинското прозрение, от което се нуждаеш е някъде тук. Ще се появят чувства, ще изскочат емоции, ще бъдеш себе си.

Затова е необходимо списъкът да е дълъг.

Така ще минеш през Така ще минеш през трите етапа –

1.преднамерено, субективно писане,

2.продължаваш малко насила и въпреки всичко,

3.отпускаш се неусетно

и мисълта ти потича.

Докосваш се до интуицията си до непознатия си вътрешен свят. Няма да разбереш как ще стигнеш 100, че може и да ги задминеш. Въпреки че преди това се чудеше как така ще ти се получат толкова много.

Добрата новина е, че форматът на писане свършва с тези 2 х 100.

Другата добра новина е, че това не е всичко.

Интересната част от работата ти предстои. И за да бъде тя действително интригуваща и мега полезна, ще допълня още едно указание.

Указание последно, отнасящо се до писането на списъците. Последно по ред, но първенец по важност.

Затова ти казвам чак сега, за да се открои.

Моля те, обърни особено внимание на следното.

Докато ги пишеш тези списъци, ще те обземат различни чувства, кога по-слаби, кога по-силни, може чак просълзяващи те. Бъди наблюдателен за тях.

Особено за онези, които са си играли на криеница до сега. Те ще те втрещят, не защото не знаеш, че си способен да ги изпиташ. Ще те изненадат, защото ще се появят там, където и когато най-малко ги очакваш.

Ще пишеш за нещо супер прозаично, а то ще те разнежи. Или нещо делово може да налее очите ти със сълзи. Или ще описваш нещо, за което по принцип си знаеш, че е любовно, нежно и гальовно, а пък ще те прегризе неистов гняв, например.

Изобщо: Изобщо: очаквай неочакваното. И бъди готов да го удостоиш с внимание.

Щом усетиш мощно или необичайно, или пък неуместно според теб чувство, го запиши до съответната точка в списъка. Запиши го без миг отлагане, в момента на изпитването му, защото той е толкова кратък, че след малко е отминал и ти си забравил за чувството.

Какво е било то?

Колко силно по скала от 1 до 10?

Сигурно ще попиташ защо всъщност това е толкова важно?

Ами защото търсиш решението с главно Р.

Р като Ръмжи, като Реже, като Разбива, като Разпарчедосва

Реше-тката, от която искаш да се измъкнеш ,

За да създаде

Реше-нието, до което искаш да достигнеш.

Просто записвай чувствата. Съвсем кратичко. И това – краткото,

ще ти създаде новата визия и ще бъде главният действащ.

Спри. След втория списък просто спри. Стани за час или за половин ден.

Забрави за 2 х 100. Разсей се с нещо преди да се върнеш към тях. За да ги анализираш.

По отношение на чувствата

В единия ще преобладават страхът и негативизмът. Виж обаче какво е създало в същия списък позитивно чувство. Такова обезателно ще има.

А как стоят нещата в другия списък, който по подразбиране е по-ведър? Там кое чувство е противоположното на позитива и

коя причина точка от списъка го създава.

После да разгледай повтарящите се неща.

Как ти се виждат?

Защо си им отделил внимание няколко пъти?

Какви еднакви и какви различни думи си употребил в тях.

Еднакви или различни чувства предизвикват?

Не съм ти го казвала до сега, но му дойде времето.

Всичките тези списъци, чувства, повторения и прочие,

всичките тези чудесии идват да ти подскажат на интуитивно ниво какви твои ценности те задължават да ги удовлетвориш.

Те са скритата причина, те са невидимият спусък, те също така са и знакът стоп или горивото в двигателя.

Те ще са тези, заради които вземаш някакво решение или се пазиш от вземането му.

В някакъв житейски етап в миналото ти сам си си ги опитомил. Но сега при вземането на решение някоя от тези ценности ти се е усукала около краката и не можеш да мръднеш.

Актуална ли ти е?

Хубавото на тези списъци е, че ако досега си се изнервял пред избор А и избор Б, може сега да си започнал да разширяваш хоризонта и да виждаш вече избор В, а защо не и избор Ю или Я.

Толкова много начини, избори и възможности имаш, че можеш да стигнеш до края на азбуката с тях.

А ние с теб сега стигнахме края на статията.

Именно тук, на финала, ще се върна към заглавието й. Винаги гледам да го избера така, че да те повикам с него.

Но едновременно в тези няколко първоначални думи съм и абсолютно откровена. Кръстих тази статия „Изключителна техника „2 х 100“ в помощ при вземане на решения“. Сега ще ти кажа какво й е толкова изключителното.

Както сам се убеди, тя си е наистина такава, защото изключи всичко познато, което си пробвал.

Такава е особено и най-вече, защото изключва възможността да не вземеш решението.

Сигурна съм, че ще успееш!

Аз ти подсказах как.

Ти си на ред!

Бързаш ли да вземеш решение? 4 стъпки за 7 минути и готово!

Бързаш ли да вземеш решение? 4 стъпки за 7 минути и готово!

Бързаш ли да вземеш решение? Измъчваш ли се от това, че не го правиш?

Ако не търпи отлагане, а не намираш решението, прочети този материал.

Той не се отнася до вероятно познатите ти Декартови въпроси/координати.

Ще ти помогна с четири прости въпроса в моя коучинг стил. С тях ще  прозреш  ситуацията по различен начин и ще разбереш защо вземането на решение буксува. След това или просто ще вземеш решение, или ще се окаже, че всъщност… 

Я, по-добре да не те бавя повече, защото ти така или иначе бързаш.

Вземи си лист, химикал и 7 минути. Ако нямаш нищо за писане, даже не си вземай. Но относно 7-те минути, не ги прави на повече, защото иначе ще включиш автоматично  действащите си съпротиви.

Просто продължи с четенето и си отговаряй на въпросите  с по няколко отговора – не само с един. Обикновено след втория или третия се появява най-искреният и най-лично твоят.

Давай да вървим нататък! Бързо и кратко си спомни в момента над кой въпрос си блъскаш главата и търсиш решение. 

Ако имаш под ръка лист, запиши го и си очертай една окръжност. Ако не – представи си я. 

Много ги обичам окръжностите – не ни дават възможност да натъпкваме мислите си в ъгли. 

Сега  раздели окръжността на четири еднакви сектора, както направихме в Площад на любовта. Във всеки от тях ще има по един въпрос.

Ако ще си записваш отговорите, както е най-добре, направи по една извеждаща стрелка от съответния сектор. Все едно, че излизаш от затворения кръг на невзетото решение. И ги записвай вън от окръжността.

Въпрос 1: 

По какви причини искаш това?

Ако наистина държиш да намериш решение, не се измъквай с отговори от рода на: 

„Защото искам да съм щастлив, да съм добре, да съм богат.“

„Защото НЕ искам еди-какво си.“

„Защото еди-кой си го иска.“

„Защото искам да съм полезен на другите.“

Много ми се ще да поостана още в този сектор и да обясня защо с подобни отговори не намираш решение, а се самосаботираш. Но нали знам, че бързаш, няма да те бавя. Ако ти е важно още сега да разбереш, просто ми пиши и ще ти отговоря.

Преди втория въпрос ще добавя само:
Като отговориш на въпрос 1, прецени доколко това твое искане продължава да ти е актуално и в момента.

Въпрос 2:

Какви потребности са скрити зад търсенето на това решение?

Отново – акцентирай, фокусирай се върху своите собствени потребности, а не нечии чужди или свързани с нещо извън теб. Отговори с няколко отговора бързо, преди да се е обадил вътрешният ти критик и да те цензурира, че си егоист или безотговорен и т.н.

Въпрос 3:

В момента тези потребности блокирани ли са, ограничени ли са, нарушени ли са?

Отговори отново няколко пъти бързо и откровено. Погледни – търсеното решение единствено ли то ще те доведе до заветния резултат и дали имаш част от него /или целия/ още сега. Почувствай, преди да си задълбал в мисленето, дали тези блокировки, ограничения и нарушения са реални или услужливо си си ги привнесъл.

Въпрос 4:

С помощта на какво можеш да реализираш тази своя потребност?

Дай воля на фантазията си, на мечтите си. Размахай нашироко въображението си. И току виж – някое от тях се окаже, че е напълно изпълнимо и постижимо. Още повече – по някакъв лесен, прост и семпъл начин. Лесните неща не са за подценяване, нито лишават делата ни от отговорност и смисъл. Като при това този различен подход е по-елегантен и не е стресиращ, не е толкова зависим от някой или нещо.  

Ще сложи край на мъките ти по вземане на решение и със сигурност довежда до възклицанието:

„Ей, как не съм се сетил!“

Ето така! 

Една окръжност с четири въпроса за седем минути.

И облекчението без страдание и с малко въображение да вземеш решение.

Със сигурност имаш приятели, които също търсят своето. Сподели с тях това, което прочете сега.

И да не забравиш да се похвалиш. Разкажи ми как се развиват нещата при теб.