Днес ще получиш от мен ускорението, за което казваш, че ти липсва. Някои го наричат шут.
Допълвам темата за мотивацията с бърза и интересна техника, благодарение на която, вътрешната ти мотивация ще подскочи. След това на свой ред ще ти се прииска да направиш същото. Ще успееш да се заемеш с онези неща, за които си убеден, че си неспособен.
Различни хора са ми казвали, че “се нуждаят от шут” – директен цитат. Общото по между им е фактът, че искат да постигнат резултат, там където срещат затруднение.
А ти?
Чувам утвърдителния ти отговор.
Всички в един или друг момент сме изпитвали желание или необходимост да сме успешни там, където сме се сблъсквали с непреодолими трудности.
В такива моменти ни се струва, че ни липсва мотивация. Забелязваш ли? Казвам: „Струва ни се“. В действителност не е така. Изобщо!
Ако нещо ни е трудно, това не означава, че ни липсва мотивация, а значи, че
мотивацията ни е неправилна.
Малко е странно да я наричам така.
Обикновено гледаме на мотивацията като на нещо, което има единствената даденост
да ни дърпа напред,
да ни тласка отзад,
да ни тупа по рамото и
да ни изпраща устремно в космоса.
Но всъщност прекарваме по голяма част от времето на живота си като се залъгваме с мотивация, която е неработеща.
Може би това твърдение ти идва малко повече. Вероятно те притесних или разгневих. Леко те зачудих или разбутах любопитството ти.
Всичко това е добре. Много добре.
Защото идва ред на обещаната техника. Можеш да я използваш за съвсем семпли неща или за мега проекти.
Ще те попитам нещо. След като прочетеш въпроса, се облегни удобно, отклони поглед встрани, отпусни се и почувствай. Почувствай отговора с цялото си тяло. Не потъвай в размисъл. Пусни си музика и кажи:
Какво искаш точно сега?
Забеляза ли, че не ти подсказах нищо.
Ти си свободен да искаш всичко.
От чаша кафе до екскурзия до Марс. От усмивка на приятел до любовта на живота си.
Независимо какво е, допиши следващите две изречения:
Аз искам това, за да ………………………………………………………………….
Аз мога това, защото ………………………………………………………………..
Напиши повече от едно продължение.
Пиши, изтръпнал от неувереност. Пиши, притиснат от недоверие.
Пиши, въпреки тях, но най-вече заради тях.
Те имат нужда от вниманието ти, за да ги забележиш и видиш колко са нищожни. Пренебрежимо малки са в сравнение с това, което ще те смути.
Ще те смути способността ти да направиш повече, отколкто си очаквал.
Колкото повече думи застанат след „за да“, толкова повече ще бъдат и след „защото“. Тези две изречения са един общ организъм – събуден, енергичен, креативен.
С тях можеш да създадеш начина
да имаш чаша кафе насред пустинята,
да се поразтъпчеш на Марс за разнообразие,
да те сгрее усмивката на забравен приятел,
да те разтърси голямата любов.
Ти можеш да си причината и средството!
Използвай гребена на вълната.
Продължи и зачеркни онези думи, измежду написаните, които ти казват нещо познато. А сега подчертай онези, които ти поднасят нещо ново.
Онези, които зачеркна, не са ти актуални. Можеш да ги ползваш от време на време, но определено се нуждаеш от обновлението на подчертаните.
Те ще са твоята свежа енергия! Те ще са онзи шут, който споменах в началото.
Знаеш ли какво? Той няма да е отвън.
Външната мотивация има само временен ефект. Ако тя продължи дълго, може направо да убие желанието ти да действаш.
Най-мощна е тази мотивация, която си създаваш сам.
Затова и тези, подчертаните думи, ще те сръчкат ребром. Не ставай, преди да си ги оползотворил. Направи това, което сега ще ти предложа, защото без него нищо няма да се промени. Ще останеш с няколко минути прочетено време, с една направена техника и без нито грам повече мотивация.
Ето защо още сега напиши:
Какво ново разбра за себе си?
На какво си способен за да имаш, каквото искаш?
Какво различно нещо ще започнеш да правиш?
Кога?
Как ще преодолееш причините да не го направиш?
Да не забравя! Щастието няма да е щастие, ако настъпи някога. Тогава, когато имаш, каквото искаш. Щастието е щастие, когато те съпътства в преодоляването, в прескачането, в извървявянето. Започва сега!
И така!
Време е да се разделим. До следващия път. Дотогава разкажи на приятел какво прочете. Подкрепи вътрешната му мотивация. Провокирай себе си! Напиши свой пост за това.
Пробив в личната мотивация! Само с два въпроса. В момента: Чувстваш ли се моитивирана? А демотивирана? Поне за едно нещо в живота си. На който от двата въпроса да отговориш положително, тази статия ще ти е от полза. В единия случай ще ти открие защо ти липсва мотивация, а в другия – как да я повишиш. Общото между двата варианта е, че ще ти представя метод, чрез който да достигаш най-високо ниво на мотивация всеки път, когато това ти е необходимо. Да, всеки път! Защото ще ти покажа най-добрия начин да бъдеш мотивирана. Това означава да знаеш как да се самомотивираш. Всеки друг вид мотивация изглежда избелял пред колоритната сила на вътрешната мотивация, лично твоя, неподражаема никому. Ще ти предложа своя авторска техника в коучинг стил и ще те провокирам с два последователни въпроса. За отличен резултат ти препоръчвам: Изпълни техниката, докато я четеш. Така ще избегнеш вероятността да си създадеш предубеденост в отговорите си. Тя несъзнателно би възникнала, ако прочетеш всичко до края. Така че или сега си отдели 5 минути , или отложи четенето за своите 5 минути лично време по-късно, каквито вярвам, че си отделяш всекидневно. Напиши отговорите в два отделни списъка, най-добре на отделни листи или файлове. Добре е да не виждаш какво си отговорила на единия въпрос, докато отговаряш на другия. По-нататък ще разбереш защо.
Въпрос №1 Какво искаш ЗА себе си? Изброй в списък нещата, които би искала в материален и нематериален план. Хайде, дай воля на желанията, на мечтите, на идеите си! Позволи си! Разгърни ги, разхвърляй ги, пусни ги да полетят! Искай с всички сили! Наискай се! В края на краищата това е само един списък. Нали така? Прочети втория въпрос, само когато отговориш изчерпателно на първия.
Въпрос №2 Какво искаш ОТ себе си? Абстрахирай се от първия списък. Забрави го. Него вече го написа. Направи нов на друг лист или файл. Отново започни да искаш този път ОТ себе си. Толкова, колкото си позволяваш сама. Развихри се, но моля те, бъди искрена и безоценъчна. Това ще рече да не си казваш кое от този списък си способна или не да изпълниш. Пиши бързо, преди да се включи твоята автоцензура.
Сега, след като вече имаш двата списъка, ги сложи един до друг. Спомни си какво чувстваше, докато пишеше единия и какво, докато пишеше другия. Дай си сметка кой въпрос те затрудни повече, макар и малко. Разгледай кой от двата списъка е по-дълъг и помисли защо. Забележи дали има повтарящи се или подобни по смисъл редове и в двата списъка. Това е много възлово. Точно тук двата въпроса се завързват така, че стават основа за твоята самомотивация. Получава се нещо подобно на самосбъдващо се пророчество и ти можеш да го прогнозираш.
Ако например си отговорила, че искаш ЗА себе си повече пари и искаш ОТ себе си да си намериш по-добре платена работа, има ли нужда да ти казвам извода? Колкото повече съвпадения в двата списъка имаш, толкова по-мотивирана личност си. Толкова си по-склонна да се самомотивираш и да не очакваш благоденствието да се изсипе като дъжд отгоре ти. Колкото по-малко са, толкова повече изкристализирва твоят самосаботаж. Нещата тук не опират да искаш за себе си по-малко, а да го подкрепяш ти самата повече от всеки друг. Важно е също да си дадеш сметка дали нещата, които искаш от себе си, предизвикват твоя интерес, доколко са ти познати или изпълнени със сложност, дали са банални и т.н. Важно е разбира се, нито да се биеш в гърдите, че всичко това е абсолютно постижимо във всеки един момент, нито да се уклюмваш, като си мислиш, че ще останеш само с едното искане за кой ли път. Защото нали затова е тази статия. Да не останеш на ниво „искам“.
Затова: Подчертай в първия списък нещата, които те мотивират да искаш от себе си повече. Сега направи обратното. Подчертай нещата във втория списък, които те мотивират по-дръзко да искаш нещо за себе. А сега допиши и в двата списъка онова, което отпосле ти дойде наум. Виждаш ли? Те – всичките отговори на двата въпроса, са свързани! На определено ниво на мислене да искаш ЗА и ОТ себе си става едно и също. По еднакъв начин те импулсират за най-необходимото, за да бъде осъществено всяко искане. А именно – импулсират те да действаш! Тогава мотивацията сменя агрегатното си състояние и се превръща в нещо реално в живота ти. Влиза в него като материална придобивка или емоционално преживяване. Кара те пълнокръвно да се радваш, да се чувстваш успешен и уверен в себе си. Ставаш човек, който смело дописва нови и нови отговори на два толкова прости и толкова същностни въпроса: Какво искаш ЗА себе си? Какво искаш ОТ себе си? Сега е твой ред да ги зададеш на някого като споделиш статията с него.
Промяната е нещо, което създава копнеж. Понякога нетърпимо силен. Само че как да я случи човек тази промяна е въпрос непоносимо стържещ отвътре.
Поставя си човек Цел – голяма, предизвикателна, с малко, повече или напълно изяснена конкретика и крайни резултати.
И пак да му се не види, пътят към нея се не види.
Вярно, слушали сме как по-мъдрите от нас казват, че пътят се открива, когато стъпим на него.
Ама къде е самият път? А! Това ли е? Ами той прилича на пътечка!..
Не на писта за излитане, още по-малко на космодрум.
Настъпва един смут, едно объркване, което разбърква като вихрушка стремежите човешки, възможностите, потребностите за ред и контрол, взаимоотношенията и смисъла. От всичко това не само, че не се ражда яснота, а направо създава световъртеж, от който като че ли човек тупва на земята. Остава на място в очакване пътят да се покаже и тогава Промяната да започне да се случва.
Всичко обаче е много просто. Всичко е пред очите на всички. Повтаря се всеки ден с търпелив преговор на материала за промяната от общодостъпен, безплатен и щедър на знание учител.
Великият майстор на промените, гуруто на времето, диригентът, чийто ритъм следваме безпрекословно.
Слънцето!
Умее ги то промените. Случва ги ден след ден, сезон след сезон, години, векове, епохи … Нищо не го отклонява от това, на което учи онези, които виждат урока.
Всеки ден в точен час, без закъснение или оправдание за бездействие, слънцето първо създава предчувствие за изгрев. Обагря, прокрадва светлина, деликатно, ненатрапчиво подготвя света за новия ден.
Не бърза, но с равномерно темпо започва да рисува първата слънчева пътека. Тя е още съвсем тясна, не се откроява, не обещава да е ослепителна.
Но ясно заявява, че денят започва, нощта напомня за себе си само по луната, от която е останала една финална дантелка, като облаче, за което след минути никой няма да си спомня.
Промяната е в ход и вече е необратима.
От там до онази лъчиста, необятно широка слънчева пътека има още работа да се свърши, още небесни дела да изтърколи слънцето. И то, нали е слънце, знае как и умее.
Ще си преподаде урока и до залез ще предаде щафетата на луната. За да може, който обича да учи по мрак, да има и за него как.
Това е моят метафоричен фото разказ от брега на морето.
В неговия финал ще споделя с теб представата си за пътя на Промяната.
В началото нейният път прилича на тясна, горска пътечка, която първо извежда от гората, а чак след това става по-широк коларски път. Малко поизровен и неравен, но все пак път, по който личи, че някой вече е вървял. Този път извежда по някое време на шосе, а по-нататък то се превръща в междуселищен път тук-так с някоя табела, но най-вече интуицията и увереността продължават да навигират. Едва след дълъг път, понякога в нищото, друг път завръщащ в противоположна посока, се ширва магистлала. Качествена, с означения и с връчена истинска навигация, благодарение на която, става ясно, че част от магистралата е и писта за излитане или кацане за желаещите да летят. Има и много ясно отклонение към космодрума, за излитащите в свободния космос.
Пътят на Промяната не е еднозначен, а променлив. Той е повече метафоричен, отколкото ясно очертан. На всяка педя от него има подкрепа, която може да е маскирана като опасност.
Пътят никога не се вижда докрай и също така никога не отправя рекламни послания и обещания за успех.
Защо ли?
Защото успехът е там по подразбиране. Също както слънцето по подразбиране изгрява и залязва всеки ден. Пред очите ни.
Предоставям в блога една от стаиите в бъдещата колекция „Въздействащо писане“. Възползвай се от пректическите идеи в нея как да направиш всеки свой пост по-жив и ми остави обратна връзка по начин, който предпочиташ – в отговор тук или на мейл. Благодаря ти!
Здравейте във времето за рубриката по въздействащо писане!
Днес слагаме на пауза прилагателните и разчитаме на глаголите да демонстрират как правят текста по-жив.
Прилагателните са изиграли своята роля в училище, когато сме научили, че придават изразителност и красота. Нашите постове имат нужда не само от тях. Животът ни е толкова динамичен, че мисленето ни е ориентирано към движение и реализиране. Затова и текстовете ни са жадни за енергийната напитка на глаголите.
С повече силни глаголи писането се раздвижва, хваща човек за ръка, вглежда го в себе си, заслушва го в историята си и започват да дишат в общ ритъм.
Глаголите правят интересното. Те привеждат в действие. Предизвикват човек да е активен. Привличат го към съучастие. Повишават вероятността да потърси точно
ТЕБ,
без самият той да знае, че прави това,
защото си дръзнала да се откроиш със своите глаголи.
Когато научих за силата на глаголите, погледнах доста скептично и недоверчиво. Но резултатът от използването им отвея славата на прилагателните. От тогава се влюбих в глаголите и не пропускам възможност да ги похваля. По-долу предлагам пример за емоционалната градация, която умеят да създават.
Той отвори вратата.
Той ритна вратата и тя се отвори.
Той срита вратата и тя поддаде.
Той довърши вратата със замах.
Вратата изтрещя и се откърти.
Вратата изкрещя и се предаде.
Когато пишем обикновено, въздействието ни е също обикновено.
Аудиторията ни е прочела много обикновени текстове.
Само мощта на думите ни я извлича от навика да чете по диагонал или бързо да забравя прочетеното.
Когато употребяваме тук-там в текста красноречиви глаголи, от това красноречие се възползва целият текст, защото силният глагол оставя следи от емоции до и след края на четенето.
Това не противоречи на SEO оптимизацията на текстовете. Съживяването, оцветяването и събуждането на текста не се конфронтира с правилата за писане на продажбени текстове нито с борбата за вниманието на търсачките в интернет.
Даже напротив! Последните данни говорят, че именно търсачките започват отново да придават по-голямо значение на полезното съдържание, поднесено по-интересно и по-завладяващо, за сметка на сухотата на оптимизирания текст.
Така е за всички видове постове, даже за супер кратки, информативни текстове. Дори само един по-различаващ се глагол в тях, е котвата, която кара човек да задържи в паметта си останалото съдържание и да се възползва от него.
Нали за това копнеем?!
За любителите на правилата обобщих няколко такива.
Но и без правила как се прави, а с фантазия и експериментаторски дух, енергията в текста гарантирано се вдига.
Глаголите, които правят текста по-жив, е добре
да са в сегашно време,
да са по-рядко употребявани, но познати и с разбираемо значение,
да предизвикат изненада, да привлекат вниманието, да създадат ахване,
да имат допълнителен, метафоричен смисъл,
да изместят фокуса от разказващия или произвеждащия действието върху резултата от ставащото и ползата от него,
да удовлетворяват в текста всички сетива (блести, звучи, ухае, заглажда, подслажда),
да се заместват понякога с отглаголни съществителни и отглаголни прилагателни.
Сега ти си на ход да експериментираш. Оставям няколко изречения по-долу. Моето предложение е да ги пренапишеш с различни думи плюс един или повече силни глаголи, така че да звучат по-вълнуващо.
Основно правило нека бъде
Върху каквото пада акцентът, върху това изгради новата фраза.
За справка виж примера с вратата по-горе. Когато фокусът е върху самата врата, силният глагол се отнася до нея.
Или ако хвърлим поглед на първото от предложените изречения, нека фокусът не е върху този, който прави хората щастливи. Глаголът правя се отнася до него, но всъщност резултатът е в ползата за хората, че те стават щастливи. Как да изглежда това изречение, така че хората да са подлог, а силният глагол да се отнася до тях? Ако има нужда, използвай повече от 3 думи може и напълно различни от тези в узречението.
Няма правилно и неправилно.
Развихри се.
А ето и изреченията:
Правя хората щастливи.
Това е място за релакс и творчество.
Събитието дава шанс на млади изпълнители.
Режим, който възстановява силите и пречиства организма.
Програмата създава хармония в семейните взаимоотношения.
Ако чувстваш нужда от подкрепа, за да си повярваш, че можеш да пишеш въздействащо или за това да си създадеш постоянство в писането, или да промениш стила си на писане, или просто да споделиш как пренаписа горните изречения, потърси ме.
Каня те да отворим следващата ми кутия със спомени. В действителност нямам нито една такава. Не събирам спомени от никакъв характер. Нито веществени, нито дигитални. Дори снимки. И тях съм свела до някакъв абсолютен минимум. Сред това скромно пространство, без никакъв предварителен критерий, съм съхранила очевидно важни за мен неща. Една шепа от тях ще видиш най-отдолу. Не бързай да скролваш. Нека стигнем до там заедно.
Днес ще ти разкажа за нещо, което понастоящем се вихри и набира преголяма популярност в България. За мен беше част от ежедневието ми в един отдалечен период от време, когато все още носеше повече магичност и тайнство. Ще ти разкажа за увлечението ми по неврограификата и себеразкриването, което тя ми даде, от което можеш да си дръпнеш нещо за себе си.
Връзката ми с нея започна покрай коучинга. Създателят на въпросната неврографика е психолог и коуч и ,четейки негови публикации, забелязах и това. Ако се чудиш как е правилно да се каже и пише, неЙрографика и неВрографика, ще оставя на теб да си избереш, а аз само ще вметна, че на руски думи като “неврология” например, се пишат с Й, а пък авторът е руснак.
Две неща ме грабнаха в тази техника. Простотата на изпълнение и дълбочината, която може да се достигне. Заплених се искрено и от сърце. Експериментирах, развихрих се, потопих се в нея. Творях на воля и както винаги и тогава, ми беше изключително важно да го правя по мой автентичен и неподражаем начин. Не взаимствах, а създавах и с всеки детайл се потапях все по-дълбоко в своето вътрешно пространство.
Сама изненадах себе си с развитието на похвата, който се разгръщаше напълно спонтанно. Сякаш нещо се надграждаше, променяше структурата си и се явяваше от самосебе си върху листите. Изумявах се от най-най-ранните неврографики, защото в тях откривах образи, които по никакъв начин не бях заложила. Виждах златна рибка, пеперуда, цветя и какво ли още не.
Но с времето всичко се променяше, сякаш цели светове се изтъркулваха и на тяхно място стабилно заставаха нови. Красотата на процеса беше в пълната липса на контрол от моя страна. За пореден път в живота си се убеждавах, че контролът е само навик, по-скоро възпитан, отколкото вроден, ощетяващ, но не и градивен.
Връзката с вътрешния свят се случва не ВЪВ, а ИЗВЪН. Там, където липсват правила за спазване или очертаване и очакване на определен резултат. Запазвам си правото да продължа тази мисъл след малко.
Преди това ще разкажа какво се случи във връзката ми с неврографиката. Защото то си беше връзка. До голяма степен повлияна от появата на Ковид. Прибирането на цялото семейство у дома реорганизира използването на работните пространства. Едно от тях използвах до този момент да разхвърлям творчески всичко, което използвах, без да пречи на никого.
Другият фактор, който ми повлия да се пооттегля, е егрегорът, който се създаде някак много мощно, предлагайки изобилие от обучения по неврографика, точни похвати и процедурност. Почувствах и чувствам силна групова енергия, твърде различна от онази, която ме очарова преди години.
Но разбира се, връзката ми с неврографиката си остава като стара любов, която ръжда не хваща. Съхранила съм си и практикувам нейната най-лесна, експресна и най-непопулярна версия.
Използвам я например, когато очаквам онлайн включване на един или повече хора. Изпълвам тези минути с покой и креативност, а страницата на винаги наличния пред мен тефтер, с нещо ажурно и неповторимо, пък ако ще да е и само с химикал.
Как става ли? Може би е назрял моментът да направя един мастър клас по неврографика за хора с малко време и потребност от бързо влизане в медитативно състояние, съчетано с бистър, ясен ум. А такъв ум работи в пъти по-добре от напрегнатия. Ако проявяваш интерес, пиши.
А пък аз ще спра до тук и ще ти пожелая до следващия път. Сега остана само, както обещах в началото, да споделя шепата снимки, на малкото неврографики, които съм снимала. Нарочно не ги подреждам хронологично.
Този уебсайт използва "бисквитки". Моля, приемете или вижте повече информация тук.
Privacy & Cookies Policy
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these cookies, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may have an effect on your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
