от Albena Slavova | ное. 4, 2025 | живот без бърнаут, здраве/тонус, коучинг, лично, личностно израстване, мотивация, вдъхновение, мъдрост, реализация
Среднощ е. Не спя. Не заради пълната луна.
Не и защото мислите ми не си мълчат, а защото нещо в мен е станало съвсем ясно в мрака на нощта.
Виждам хората, с които извървях дълъг път, започващ от прага на промяната. Аз продължих. Други останаха с думите „някой ден“, „когато се подредят нещата“, „ако има време“. Тази нощ виждам как годините минават, а „някой ден“ за други се е превърнало във „вече е късно“ и “няма за кога”.
Аз не вървя, за да ги изпреваря. Не се състезавам с никого. Дори със себе си. Знам, че светя, но не нося светлина, за да заслепявам. Вървя просто по пътя, който душата ми посочи.
Ако някой ме погледне отстрани, може да усети носталгия по непреживяното. По онова в себе си, за което още не е живял, но за което е копнял. Не за да се огледа с вина, а за да си спомни, че може. Че никога не е късно да дръзнеш, да повярваш на своя глас и да поемеш към онова, което винаги е чакало теб. И продължава да те чака, останало на течение от профучаващите години.
Но все пак знам. За повечето е късно. Не защото времето ги е настигнало, а защото са се отказали да вярват.
Свитото сърце наричат разум. Страха – отговорност. Навика – сигурност. Бездействието в техния собствен живот – стабилност.
Животът услужливо им подава все нови доказателства, че няма смисъл. А смисълът е там, където го оставиха. В първата стъпка, която не направиха. В първия отказ да рискуват. В първия момент, в който избраха сигурното пред живото, познатото пред развихреното.
Ако трябва да бъдеш напълно честен със себе си, кое от тези се превърна в твое оправдание пред теб самия? Сподели в коментар, ако си готов да свалиш тази маска от себе си.
Истината е такава: никой няма да те спаси. Нито обстоятелствата, нито времето, нито човекът до теб. Не чакай подкрепа от друг, за да започнеш, за да направиш своите стъпки по своя си път. Невъзможно е някой да повярва в теб преди ти да си повярваш. Не изисквай човек до теб, който да ти каже думи на подкрепа като от розов филм и да те насърчи в нещо, в което ти все още не си си позволил да присъстваш.
Всичко, което чакаш да се случи, чака теб. Ако ти стоиш на място, то също. Всичко започва от теб. Не ти го следваш, а то върви по твоите стъпки.
Трепна ли нещо в теб? Ако да, какво е първото нещо, което дръзваш да направиш в негово име утре?
Не в негово име, а в своето. И не утре! Още днес!
Ако има такова нещо, не го приспивай. Не го потискай. Не го усмирявай.
То е твоят собствен зов. Не моят, а на твоята душа, която ти си стопирал с убеждението, че нищо няма да се промени, че нищо няма смисъл да се прави.
Станете. Тези, които още имат хъса да дръзнат. Защото светлината няма да чака. Тя просто ще продължи напред.
А аз ще продължа да вървя. Дори след безсънни нощи като тази. Самостойно, тихо, ясно, през собствената си светлина.
от Albena Slavova | сеп. 22, 2025 | личностно израстване, мотивация, вдъхновение, реализация, спирална динамика
Каква е връзката между професиите и нивата на Спиралната динамика? Какво се случва, когато преживяваме конфликт между вътрешния си свят, изтъкан от променящи се ценности, и културата на работното място? Как да съчетаем смисъла и удовлетворението от работата с професията си?
Спиралната динамика е модел, който описва развитието на нашите ценности и мотивация през различни “цветни“ етапи на нашия живот. Когато работя с клиенти, често ги каня да разделят живота си на периоди. Интересното е, че почти никой не го прави по календарни години.
Инстинктивно човек подрежда времето според ценностите, които са го водили тогава. Всеки от тези периоди носи различна значимост и нова гледна точка към работата, успеха, смисъла и усещането за общност.
Тази статия има акцент върху вътрешния конфликт между обновяващата се ценностна система на човек, професията и работното му място. Често този конфликт остава невидим за другите, а понякога и за самия човек, но тялото и емоциите му го изживяват болезнено през тревожност, тихи депресии, бърнаут или дори хронични заболявания.
Когато мястото, на което работим, е на друго ниво според Спиралната динамика, различно от вътрешния ни ритъм на развитие по собствената ни спирала, напрежението е неизбежно. Чувстваме се притиснати, неразбрани, постоянно уморени, сякаш изцедени до последна капка, макар отвън всичко да изглежда перфектно.
А понякога, когато неусетно сме узрели за следваща стъпка, в нас избухва силен импулс за промяна. Той може да ни стресне, а на околните да изглежда безумен, но всъщност е естествен сигнал, че ценностите ни търсят ново пространство нагоре по спиралата.
Когато цветовете се сблъскат
Понякога напрежението между нашите ценности и работната култура не създава просто леко неудобство. Напротив, усеща се като сблъсък на светове. От една страна е вътрешният ни свят, изтъкан от опит, прозрения и нужда от смисъл. От друга – служебната ни среда, в която всичко е подчинено на показатели, срокове и чужди очаквания.
Това не е битка между добри и лоши хора, а между различни „цветове“ в Спиралната динамика.
Това са различни начини да гледаме на живота, да определяме приоритети и да вземаме решения. Когато тези цветове са твърде отдалечени нива по спиралата, те нямат общ език. Работата започва да изсмуква радостта и удовлетворението, вместо да ги подхранва. Тогава дори най-дребните детайли от работния ден като срещи, отчети, разговори с ръководители или клиенти, започват да тежат и да ни демонстрират, че вече сме на друго място вътре в себе си.
Има и още един болезнен сценарий, при който човек може да започне кариерата си в роля, която изобщо не съответства на вътрешния му свят. Българска поговорка казва: „Роден за поп, станал генерал.“
Мнозина тръгват по професионалния си път, който им е бил посочен като сигурен, престижен, печеливш без да имат нагласата или дързостта да си зададат въпроса: „А какво всъщност иска душата ми?“.
През годините на трудовия си стаж свикват с постоянната си фонова неудовлетвореност и по подразбиране вярват, че истинският живот започва след края на работното време или през отпуската. Липсва им виждането, че имат право да бъдат истински живи именно докато работят.
Точно в такива моменти, когато сме пораснали отвъд старите рамки или никога не сме попадали в нашето истинско поле, се раждат истории като тази на Даниела и Светла.
🌱
Даниела е от малък, провинциален град. Завършва право, защото така е по-сигурно и перспективно да остане в столицата. Родителите ѝ са горди, а приятелите ѝ завиждат за възможностите. Още от първия ден в адвокатската кантора обаче усеща тежест в гърдите. Денят ѝ е пълен с документи, прецизност и спорове за правото на хора, които не познава. Работата ѝ се върти като в омагьосана окръжност на синьото ниво по спиралната динамика.
Даниела обича справедливостта, но истинската ѝ страст винаги е била да работи с деца, да рисува с тях, да им разказва истории, да се радва на невинността им. Само че никога не е смятала, че това може да бъде нейна професия.
Години наред тя пренебрегва тихия глас вътре в себе си и продължава да върви по отъпканата пътека. Тялото ѝ започва да говори вместо нея с постоянни главоболия, отпадналост и безсъние. Всяка сутрин тръгва към офиса със свито сърце и усещането, че оставя живота си някъде другаде.
🌱
Светла години наред е звездата на отдела по маркетинг с бърз ум, точни анализи, впечатляващи резултати, характерни за оранжевото ниво по спиралната динамика. Наградите и бонусите се редят, но зад усмивката ѝ расте и усещането за празнота. Всяка нова кампания внася кратък прилив на адреналин, след който остава тишина и въпрос: „Това ли е всичко?“
С времето понеделник се превръща в неин кошмар. Таи изопнатите си нерви на работа, но у дома не може да се познае в гневните си, критични изблици срещу всички. След това се усамотява в разглеждане на снимки от студентските си години. Там вижда една различна Светла. Такава, която се смее с непознати хора, която е независима от поддържането на статус и умее да е спонтанно щастлива.
Колкото повече се изкачва в корпоративната стълбица, толкова по-далечна ѝ изглежда тази версия на самата нея.
Светла интуитивно усеща, че е попаднала в цвят (свят), който вече не ѝ подхожда, но няма език да го обясни. А и кой би напуснал сигурна работа заради нещо толкова неясно като липса на смисъл?
🌱
Какво можем да направим, когато ценностите и работата ни не си говорят
Когато усещаме, че работното ни място не отразява вътрешния ни свят, първата мисъл често е „трябва да напусна“. Понякога това е вярното решение, особено когато сме се задържали твърде дълго в роля, която вече не подхранва растежа ни. Тогава промяната не е бягство, а естествена крачка към живот, в който се чувстваме цялостни.
Но не винаги отговорът е в рязката смяна на посоката.
Понякога е достатъчно да дадем пространство на новите си ценности, без да захвърляме всичко познато. Можем да внесем повече смисъл в ежедневието си, като се включим в кауза, която ни трогва, или като започнем малък страничен проект, който дава храна на любопитството ни. Някой намира радост, когато предава опита си на по-млад колега, друг – когато създава вътрешна група за учене или подкрепа. Дори доброволческа дейност веднъж месечно може да върне усещането, че сме на правилното място, защото душата ни отново диша.
Друг път осъзнаването, че „нещо в мен се е променило и пораснало“, е достатъчен стимул, за да намерим начин да го вплетем в живота си, без да рушим всичко изградено.
Спиралната динамика е незаменим компас в такива моменти.
Тя показва, че вътрешното ни недоволство не е каприз, егоизъм или проява на глупост, а е естествен етап от развитието на ценностите ни. Когато разпознаем своя „цвят“, започваме да разбираме защо досегашната работа ни уморява или защо изведнъж ни се иска да направим смел завой. Това знание сваля тежестта на вината и съмненията. Вече не се питаме „Какво не ми е наред?“, а „Кое ниво в мен иска да се прояви?“.
С тази яснота можем да вземем най-доброто решение за себе си. Понякога означава да тръгнем към ново поле на изява, по-близко до настоящите ни ценности. Друг път – да останем, където сме, но да внесем свеж въздух чрез проекти, доброволчество или нови роли. Когато виждаме собственото си развитие като движение по спиралата, изборите стават по-спокойни, а стъпките – по-уверени.
Като тези на героите в нашите истории – специално създадени за тази статия (за да не наруша поверителността на отношенията с клиентите ми), но същевременно много близки до реалността, в която се намираме.
🌱
Даниела дълго се обвинява, че не умее да бъде достатъчно мотивирана в адвокатската кантора. След като се запозна със Спиралната динамика, тя осъзна, че не е мързелива и неблагодарна, а просто живее в цвят (свят), който не е неин. Разбра, че нейната душа винаги е била зелена. Копнеела е за връзка, грижа и творчество. Това знание ѝ даде смелост да започне малки промени, вместо рязко да напусне.
Даниела започна да води арт-работилници за деца през уикенда, а в кантората предложи да организира вътрешни обучения за екипна работа и добри комуникационни практики. Постепенно усети, че тялото ѝ спира да протестира. Тя вече даваше на ценностите си място, дори в рамките на синия свят на специалността ѝ и на нейната работа.
🌱
Когато Светла научи какво е Спирална динамика, тя за първи път видя себе си в картата на нивата. Беше преминала от оранжевото поле на успеха към зелената територия на смисъла и общността и прекрачваше в жълтото, интегриращо целия ѝ опит и мъдрост. Това знание подреди хаоса в главата ѝ и вече не се обвиняваше, че не е достатъчно амбициозна. Просто ценностите ѝ бяха пораснали.
Няколко месеца Светла планира своята промяна. Обмисляше варианти да остане в маркетинга, но да работи за каузи и фондации, да отвори творческо студио за обучения и комуникация, дори да се присъедини към университетски екип, който разработва програми за предприемачески умения у ученици. Познаването на Сприралната динамика ѝ помогна да види, че всички тези пътеки говорят на едно и също ниво: зеленото, и че ключът е не просто да смени работата, а да следва ценностите си, където и да я отведат дори към нивото в жълто.
Светла напусна корпоративния свят и избра посока, която на мнозина изглеждаше безумна. Замина за малко село, където купи стара къща и я превърна в място за срещи, учене и свързване с природата. Там започна да организира уикенд работилници по готварство, фотография, градинарство, разговори край огъня. Постепенно около нея се събраха хора, които търсеха бавен ритъм и истински разговори.
Сега Светла се шегува, че вече няма клиенти, а гости и че най-голямото ѝ KPI е смехът на хората, които си тръгват с пълно сърце. Завоят беше рязък и несигурен, но за пръв път от години тя се чувства на място, където душата ѝ диша свободно и приносът ѝ е видим, извън таблици с резултати, но в погледите на хората около нея.
Обобщение и покана
Даниела и Светла са само две лица на една и съща истина: когато вътрешният ни свят започне да се променя, работата ни вече неизбежно не може да остане същата. Това не е каприз, нито слабохарактерност.
Това е естественият пулс на развитието. Нездравословно е за нас да не го направим, ощетяващо – за света около нас да не го облагородим с онова, което можем да му дадем. Ценностите ни растат, светогледът ни се разширява, а животът тихо, но настойчиво ни кани към следваща стъпка.
Спиралната динамика ни помага да видим, че под привидния хаос и неяснота стоят конкретни стъпки.
Понякога първата стъпка е нежна – нов проект, доброволческа инициатива, споделяне на опит. Друг път е смел скок към завой на 180 градуса към работа, която носи повече смисъл и усещане за принос. Важното е да знаем, че имаме право на избор и че той може да бъде подреден, когато разберем на кое ниво в спиралата се намираме сега и на кое е нашето истинско място в бъдеще.
🌱 Ако усещате, че и вашият вътрешен свят вече надраства мястото, на което работите, поканата ми е да се присъедините към „Отвъд очевидното“ – курса, в който превръщаме модела на спиралната динамика в жива карта за избори, един от който е нова посока в професионалния път.
Курсът е място за знание, за лични прозрения и за практика, които превръщат цветовете на спиралата в реални стъпки. Ако тази статия е запалила искра на любопитство, позволете ѝ да ви отведе по-нататък в едно пътуване, което може да подреди не само кариерата ви, а и начина, по който гледате на себе си и на света.
Следете блога ми или се абонирайте за бюлетина ми, за да не пропуснете втората ѝ част. В нея ще ви разкажа как различните нива на Спиралната динамика осветяват преходите между стара и нова работа и как можем да излезем от “окопа си”, за да преминем към автентичност и принос.
А дотогава разгледайте следващия списък с цветните нива и примерните професии, подходящи за всяко. Оставете си миг тишина и се запитайте:
Къде съм аз и моята професия, и как искам да изглежда следващата глава от книгата на моя живот?
Бежово ниво – оцеляване, осигуряване на базисни потребности
военен на опасна мисия, спасител, санитар, чистач, земеделски работник, строител на тежки обекти, пастир, работник в минна или горска индустрия
Виолетово ниво – принадлежност и традиции
дългогодишен семеен бизнес, член на фамилен съвет, фолклорен артист, занаятчия, готвач в традиционна кухня, домакин на малък семеен хотел, гид в етнографски музей
Червено ниво – сила, действие, бързи резултати
директни продажби, бодигард, охранител, ръководител на малък екип, спортен треньор, състезател, предприемач в рискови начинания, координатор на спешни екипи
Синьо ниво – ред, правила, сигурност
счетоводител, администратор, полицай, юрист, статистик, учител в традиционно училище, офицер, инспектор в държавна структура, специалист по качество
Оранжево ниво – постижения, печалба, статус
маркетинг мениджър, брокер на имоти, финансов консултант, предприемач, продуктов мениджър, специалист по бизнес развитие, търговски директор, PR експерт, консултант по управление
Зелено ниво – смисъл, общност, грижа
социален работник, психолог, преподавател, коуч, фасилитатор на групи, медиатор, ментор, специалист по човешки ресурси с фокус върху хората, арт терапевт, координатор на НПО
Жълто ниво – интеграция, системно мислене, свобода
стратегически консултант, коуч, учен-изследовател, иновационен мениджър, обучител по лидерство, дизайнер на процеси, създател на нови образователни програми, ментор за стартиращи бизнеси
Тюркоазено ниво – цялост и глобална перспектива
холистичен терапевт, социален предприемач, консултант по устойчиво развитие, фасилитатор на глобални каузи, визионер в екологични или хуманитарни проекти, духовен водач със социален принос
от Albena Slavova | сеп. 11, 2025 | ефективност, здраве/тонус, лично, личностно израстване, мотивация, вдъхновение, мъдрост, реализация, спирална динамика
Всичко е свързано с всичко. Думите, с хляба. Той с кваса. Със слънцето през прозореца. С трепета на сърцето ми. С покоя в него. С вълнението. С мен цялата.
Обичам да тъка истории, но един стан никога не ми стига. Докато оставя думите да отлежат в ума и във файла, ставам и се посвещавам на още нещо. Особено красиво е, ако е нещо също толкова живо като думите. Какво по-живо от един квас и хляба от него.
Разказвала съм ви за слабостта си към тях. Понатрупах не само опит, а и наблюдения кога как реагира тази живинка квасът. Разбрах, че не е само до температура на въздуха, до качество на водата и брашното. Има и още някакъв невидим чалъм. Майстория някаква, дето иде отвътре, от преди да пипна с ръцете. Веднъж става добре, друг път – още повече, трети път – хич.
Това “хич” ми се случи само веднъж. Тогава използвах правенето на хляб да се съвзема от разочарованието, за което си позволих да разкажа откровено.
Юлско беше времето, топло-претопло. Всичко по технологията спазих, само дето резултат не видях. Едно беше различно от друг път. Тъжна бях и квасът го разбра. Натъжи се и той, и не шупна.
От тогава не бях се занимавала с квасен хляб. То жеги ли не бяха, та не ни се ядеше хляб. То курс ли не създавах, писах, творих и … И забравих кваса в хладилника ненахранен. Миличкият! Така беше прегладнял и заспал, че като надникнах под капака, се уплаших че е загинал.
Днес обаче нещо в мен се ококори. Свежо надникна през душата ми. Като че ли това, дето го разказах онзи ден, ми е било като камък на сърцето, който сега най-после е паднал.
Спори ми някак всичко по-леко, с повече радост. Нещо от мен струи невидимо, но осезаемо.
Преди малко оставих някакви думи да си отлежат и извадих буркана с квас. Отсипах от него и само докато му добавя брашънце, чудото се случи мигновено пред очите ми. В същата секунда започна да шупва, да шушне, да прави красиви мехурчета и те радостни като мене.
Да ни се чуди човек колко малко ни трябва. На мен – шепа откровени думи и кураж да ги напиша, на кваса – шепа брашно и още нещо. Онова специално нещо-тайнство, което отвътре мене лъчисто обля купичката с кваса и я напълни с мерака за живот и за съзидаване.
Ще го бъде май този хляб. Натам отиват нещата. Не очаквах нищо, а май ще получа най-доброто. Хляб от възкръснал квас!
Ако квасът реагира така, то какво ли ѝ е на моята душа?!
А на твоята?
от Albena Slavova | авг. 4, 2025 | вземане на решение, живот без бърнаут, здраве/тонус, коучинг, лично, мъдрост, реализация, спирална динамика
Това е една моя дълбоко лична история, за която говоря много рядко. Дори когато съм го правила, никога не съм я разказвала толкова искрено, колкото съм готова да разкажа сега.
Точно на тази дата преди години напуснах с гръм и трясък работата си. Навън беше адска жега, но вътре в мен – още повече. Всичко вреше, кипеше и се топеше. Животът ми изтичаше като разтопена лава.
Вървях по един дълъг, пуст коридор под грамадната сграда, в която работех. Съдбата беше подредила този мизансцен, за да засили усещането ми за самота, за изгубеност, за хаос.
Предстоеше да направя нещо безумно. Да си напусна “хубавата” работа, на която други твърдяха, че биха изкарали до пенсия. А аз напусках – без предварителен план, без осигуреност, без нищо. Тогава не разбирах какво става. Защо е така? Защо доброто за едни е убийствено и унищожително за мене? Какво всъщност е важно за мен? Права ли съм да искам нещо различно? Ами отговорността пред семейството?
Нямах нито един адекватен отговор. Имах само един коридор, по който да вървя и в това време в главата ми да се блъска въпросът:
Какво ще стане?
Да. Напуснах. Не. Не правете като мен – не и по този начин. Не и преди да намерите отговорите на вътрешните си брожения, каквито неизбежно има. Има начин да ги откриете. И да започнете своята лична промяна спокойно и уверено.
За мен моите отговори дойдоха на следващото лято. Дотогава вече си бях хванала пътя – този, който неизменно вървя и до сега. Беше копнян, дълбок, житейски избор. Беше решение през сърцето, прегърнало ума, за да го кротне. Беше толкова моето, че правех крачки по новия си път трепетна и трепереща.
Но въпреки това през цялото време в мен оставаше една смутна тревога. Тя беше жива, защото онези въпроси нямаха отговор и това не ми даваше мира. Въпреки усещането, че коучингът е моето, се притеснявах. Имах нужда от да съм сигурна, имах нужда от убедителен аргумент, че съм постъпила правилно.
Защото колкото и да е вдъхновяващо новото, то не стъпва на твърда почва и не намира разбиране и подкрепа просто ей така. От раз, хоп и всичко да е прекрасно. Цветя и рози! Напротив!
Но който търси, намира. Така и аз съвсем неочаквано намерих не един отговор, не всичките, а цяло съкровище, което дава отговорите завинаги и за всичко.
Беше се извъртяла почти една година от напускането ми. Отново беше лято. Отново жега. И един курс по трансформационен коучинг, който придаде смисъл на лятото. В него за първи път научих за съществуването и дълбокия смисъл на спиралната динамика.
Още в първите минути, когато чух за нея, потече мощен вътрешен процес на прозрения, които се нижеха едно след друго и отмиваха една след друга тревогите ми. Разбрах! Прозрях! Било е неизбежно! Нямало е как да бъде по друг начин.
Стана ми понятна цялата картина на събитията от близкото минало. Не е имало нито добри, нито лоши – имало е просто различни нива на спиралната динамика. Имало е противобой на моята спирала с тази на професионалната ми среда и хората около мен.
Ако тогава съм знаела за спиралната динамика, онзи коридор щеше да ми изглежда като писта за излитане, защото щях да знам какво ми предстои, да бъда спокойна и сигурна в себе си.
Е, да, но тогава си нямах и представа. И се гърчех във вътрешната си агония. Сега, толкова години по-късно, едно от нещата, върху които сериозно се потрудих през изминалото време, е усвояването на спиралната динамика в детайли.
Макар и сложна като материя, аз не само я прилагам и използвам, но разказвам за нея разбираемо и интересно. Имам благородната амбиция да науча всеки, който желае, да я използва в своя живот, за своите актуални теми – в личния живот, в бизнеса, във връзките, любовите, здравето, кариерните промени, новите посоки, в хубавото и в трудното в живота.
Днес, години по-късно, тази история не е просто минало. Тя е част от моята лична трансформация и от осъзнатия ми избор да тръгна по нов, смислен път. Това беше моята история. Моята изповед.
Щом си стигнала дотук, вероятно и ти си в своя коридор – в момент на преход, когато търсиш яснота за следващите крачки.
Може би точно сега е твоето време да откриеш нова перспектива със спиралната динамика… и да получиш повече, отколкото очакваш.
от Albena Slavova | окт. 24, 2024 | ефективност, мотивация, вдъхновение, реализация
Информацията ни залива. Не. Направо е като въздуха. Навсякъде около нас е, но едновременно също като него е и невидима, защото сме свикнали с присъствието ѝ. Претръпнали сме и не я забелязваме. Не ѝ обръщаме внимание. Безразлични сме. Всъщност има защо да е така.
Направи един експеримент. Излез за 2 минути от тази летаргия и прочети първите два поста, в която и социалка да избереш, които спонсорирано или не, ти предлагат някакви неща. Раз-два, прочете ли ги? Ако има три, четири, резултатът ще е пак този, който няма нужда да съм екстрасенс, за да прогнозирам.
Постовете си приличат си. Приличат си еднояйчно. Без значение, че говорят за различни стоки и услуги. Всичко в тях е описано с еднакъв стил и с еднакви думи, сякаш се говори за едно и също нещо. При това с вкус на парников домат през зимата. Липсва му плътност и живот.
Вероятно си един от многото хора, които имат свой бизнес като източник на основен или допълнителен доход. Почти всекидневно се сблъскваш с необходимостта да публикуваш информация, чрез която да достигаш до клиентите си. Сигурна съм, че имаш не малко преминати обучения и тренинги как се пише творчески, как се създава дигитално съдържание, как се прилагат готови скриптове и формули, и още в този дух.
Въпреки това, щом седнеш пред компютъра, настъпва нещо като парализа на мисълта и на пръстите ти. Кое беше сега, какво трябваше или не трябваше? Какво да кажеш, как и с какви думи? А когато е готово и го публикуваш, то не предизвиква интереса, който очакваш и който заслужаваш.
Прости ми, че ще прочета мислите ти. Нито си харесваш публикацията особено, нито ефектът от нея, а на всичкото отгоре ти костваше толкова време и усилия. Като погледнем, че това се случва ден след ден, то генерира тонове ненужна неудовлетвореност и безрезултатно страдание.
Хайде повече да не е така! Отдели още 3 минути и остани с мен. До края на статията ще ти предложа 11 причини да пишеш въздействащо. Наистина – акцентът е върху въздействащо. Това, да пишеш въздействащо, означава да пишеш по такъв начин, че да излезеш извън руслото на обичайното писане. Да промениш стила и начина си на изразяване. Да очакват с нетърпение постовете ти, където и да е това. Да оказваш влияние!
Нека първо да видим защо е важно да е така и след това как да стане.
Защо са важни въздействащите постове?
- Ангажират аудиторията: Когато твоите постове са интересни и провокиращи, те карат хората да взаимодействат с тях – да коментират, да споделят и да се връщат за още. Това създава чувство за общност с теб и с твоята аудитория и укрепва връзката ти с нея.
- Увеличават видимостта ти: Алгоритмите на социалните мрежи предпочитат съдържание, което генерира много взаимодействия. Колкото повече хора харесват, коментират и споделят твоите постове, толкова по-голяма е вероятността те да бъдат показани на още повече хора.
- Изграждат авторитет: Редовното публикуване на качествено и въздействащо съдържание те позиционира като експерт в твоята област. Когато хората виждат, че си информиран и знаеш какво говориш, те са по-склонни да ти се доверят.
- Генерират трафик: Въздействащите постове могат да привлекат нови посетители към твоя сайт или блог. Това от своя страна може да доведе до увеличаване на продажбите или абонатите за твоя бюлетин.
- Укрепват бранда: Постовете ти са като визитка за твоя бранд. Те отразяват твоите ценности, стил и глас. Правят отчетливо и различимо. Качественото, въздействащо съдържание може да помогне да изградиш положителна репутация и да се отличиш от конкуренцията.
- Увеличават доверието: Когато последователно споделяш ценна и въздействаща информация, с която докосваш и оказваш влияние, изграждаш доверие сред аудиторията си.
- Хората започват да те възприемат като надежден източник на информация и са по-склонни да се обръщат точно към теб за съвет или препоръки.
- Подобряват SEO: Алгоритмите на търсачките дават приоритет на съдържание, което е ангажиращо и полезно за потребителите, каквото е въздействащото. Когато твоите постове генерират много взаимодействия, те се класират по-добре в резултатите от търсенето, което означава, че повече хора ще могат да ги открият.
- Стимулират обсъждания: Въздействащите постове могат много повече от всички други да започнат интересни дискусии и да създадат общност около твоя бранд. Това е чудесен начин да получиш ценна обратна връзка от аудиторията си и да разбереш какво мислят те за твоите продукти или услуги.
- Повишават продажбите: Когато успееш въздействащо, а не по силата на пластмасови внушения, да убедиш хората в стойността на това, което предлагаш, те са по-склонни да направят покупка. Въздействащите постове играят ключова роля в процеса на вземане на решение.
- Привличат партньори: Ако си в търсене на сътрудничество с други професионалисти, експерти, брандове или инфлуенсъри, качественото и въздействащо съдържание може да ти помогне да привлечеш и тяхното внимание.
11 причини, отговаря щи на въпроса защо, стигат. Време е за решението как. Именно как да започнеш да пишеш въздействащо?
Книгата “Въздействащо писане” е отлично начало за самостоятелна работа.
С подкрепа винаги е по-добре, разбира се. Имаш моята с “Успех и развитие” – менторската ми програма за презентационни умения и въздейтващо писане, в подкрепа на специалисти с помагащи професии.
Винаги всичко може да стане по-добре. В това число и качеството на твоите постове.
Аз мога да ти споделя как, а ти да го усвоиш.
До скоро!
от Albena Slavova | юли 25, 2024 | здраве/тонус, лично, личностно израстване, мотивация, вдъхновение, мъдрост, реализация
Какви ли не истории не научава човек във влака. Наскоро при подобни обстоятелства се запознах с една жена от малък провинциален град. Общителна, мила, почти 70-годишна, тя изпъстряше думите си с трогателни цитати, които въпреки цялото неудобство от жега, шум и прахоляк, неведнъж просълзиха очите ми. Затова се поинтересувах какво е това, което така майсторски използваше и тя с готовност разказа, че освен основната си професия, вече 20-тина години е водеща на сватбените тържества в ресторанта в нейния град. Търсят я не само, защото взема евтино, а и на практика няма конкуренция. Търсят я заради хубавия текст, който въздейства по вече познатия ми начин.
Похвалих я спонтанно и я попитах неин ли е и жената съвсем спокойно ми каза: “О, не, мила, не е!” Преди много години тя присъствала на сватба, на която водещата използвала този сценарий. Сватбата била на близък човек – затова получила запис на видео касета. И понеже много ѝ харесал ритуалът в ресторанта, а и имала да изплаща кредит, отделила време и дума по дума си преписала репликите, а след това ги научила наизуст. После трудът ѝ се отблагодарил, та до ден днешен.
Този пост няма да е за истории от влака. Използвам тази, за да анонсирам с нея темата за авторските права. По-точно за онова авторство, което трудно може да бъде защитено от закона за авторските права, който не веднъж съм прочела.
Тук ще говоря за авторството на нещата, които аз правя, пиша, създавам, провеждам и споделям безплатно (най-вече в интернет).
От години поддържам с авторско съдържание профилите си в социалните мрежи, професионалната си страница и своя сайт. Автор съм на безброй уникални, съдържателни постове, стойностни статии, игри, практики, курсове, тренинги и ритрийти, основани на знанията и опита ми в коучинга. Стоя зад всяка своя дума, заглавие и вложени идеи и концепции, преминали през ума и сърцето ми. Пиша ги и ги разказвам с лекота, защото всеки техен детайл преди това е преминал през дълъг процес на учене, труд, осмисляне, осъзнатост и пресътворяване в реалния мой живот, за да го видя, че работи и чак тогава да дам гаранции за полза и резултат на хората, които са ми се доверили. Затова всеки аспект на онова, което поднасям е истинско и може да бъде наречено с единственото име – авторско.
През времето забелязвам нещо, което се превръща в тенденция.
Става дума за това, как аудиторията използва безплатните и достъпни ресурси в интернет. Разбира се свободно, но и преспокойно за лични цели, дори такива, които са професионални или комерсиални. Отдавам подобно поведение най-вече на липсата на достатъчно просвета по този въпрос. Признавам, че и на мен преди години ми е липсвала тази култура, но се самоосъзнах и самообразовах.
Мисленето, което има нужда да се коригира, звучи горе-долу по следния начин. Щом дадена информация е безплатна и достъпна, значи всеки може да я използва по начин, който му е необходим. Под информация имам предвид взаимстване както на цели текстове, сценарии или обучения и др., така и техни фрагменти, заглавия или дори концепции.
Когато забелязвам такива, в които разпознавам свои, от една страна съм признателна и удовлетворена. Естествено е, че през този акт на взаимстване или копиране, различавам ползата и ценността, която съм дала. В края на краищата затова съм го създала – за да дам принос, знания и мъдрост.
От друга страна обаче винаги има един нагарчащ привкус. Да, не е нарушен законът за авторското право, но е нарушен един друг, неписан закон – законът за етичността и морала. Всеки път оневинявам хората с тяхното незнание, но с този пост очертавам границата, която не бива да бъде пристъпвана.
Зная, че имам широка аудитория, която ме чете. Затова и сега съм спокойна, че този текст ще бъде прочетен и правилно разбран.
Това, което ми е важно да кажа, е следното. Не налагам ни най-малка забрана. Всеки, който би искал да използва част от моето авторство, може спокойно да го направи, при условие, че ме цитира.
Твоето Нещо, в което влагаш част от Моето Нещо, няма да загуби или да се омаловажи, ако споделиш от къде го взаимстваш и кой е авторът – аз или някой друг, защото това се случва постоянно и с други автори. С това цитиране, дори ще се издигнеш в очите на Своите Хора. Почтеността и моралът винаги добавят стойност на човека, който ги демонстрира. Така че, давай смело!
А още по-добре би било, ако се свържеш с мен преди това.
Тук е моментът да изкажа дълбоката си признателност на хора, които са постъпвали точно така. Питали са ме: “Може ли?” и са приемали както съгласието ми, така и молбата ми да не го правят. Защото – да, имам право и да откажа.
Ако се свържеш с мен, ще се случи още нещо прекрасно. Ще те окуража, че и ти имаш таланта и силите да създаваш свое авторско съдържание. Ще го направя искрено и вдъхновяващо. Още сега те мотивирам да си вярваш повече, отколкото до преди малко.
Ако по някаква причина си използвал/а мои неща без да ме цитираш и/или помолиш за съгласие, не ти се сърдя.
Но не го прави повече по този начин.
Договорихме се, нали?
