Зоната на комфорт. Различен поглед.

от Albena Slavova | авг. 30, 2021 | здраве/тонус, личностно израстване, мъдрост, реализация

Зоната на комфорт ли? Какво за нея? Там всичко е ясно!

За нея знаеш, че е територията на твоята уседналост. В нея си складирал навиците си, модела си на мислене, обичайните неща от живота, такъв какъвто е в последно време. Или направо – какъвто е бил винаги.

В зоната на комфорт се чувстваш удобно. Там всичко ти е познато. В зоната на комфорт не фучат хали, мълнии не раздират небето… Стоп!

Нали казахме „Различен поглед“?! Какво ме у различното на битието, изтъкано от рутина? Нищо!!

Ако това беше филм, сега щеше да следва връщане назад с няколко кадъра. Само че не е филм, затова прочети отново трите изречения преди думата „Стоп“. Тъкмо оттам ще се отклоним към различната версия за зона на комфорт, която ще ти предложа сега, веднага.

Какво ще кажеш за това? Зоната на комфорт да е удобното и познато място, но там мощни циклони и антициклони редовно да си устройват срещи. Бури, гръмотевици и порои да ни съпътстват всекидневно. Няма празно!

Харесвам парадоксите в мисленето! Считам, че истината не се ражда в спора, а именно в парадокса. Защото предоставя друг ъгъл на гледната точка.

Затова ти нахвърлях този противоречив образ на зоната на комфорт –

натъкмих на едно и също място удобството и сигурността с катаклизмите и неприятностите.

С увереност твърдя – да, това е друг вид зона на комфорт. По-точно една от многото.

Кой е казал, че зоната на комфорт е само една? Защо се говори за нея само в единствено число?

Този словесен модел сам по себе си поражда представата за ЕДНА окръжност, в която щъкаме всеки по своему.

Но нали си приказваме за нещо различно?! Хайде да го направим!

Вземи си 5-10 листчета от кубче. На всяко от тях напиши по една сфера от твоя живот. Например „работа“, „семейство“, „здраве“ и т.н. Нарочно няма да подсказвам повече, защото твоите могат да се казват по твой си уникален начин.

Като ги напишеш всичките, бъди сигурен, че пропускаш някоя. Затова, след като дочетеш до край статията, се върни още веднъж към листчетата. Ще видиш как още някоя сфера ще изскочи изневиделица.

И така, вече разполагаш с някакво количество житейски области, които 24/7 се надскачат във вечната борба за челното място. Всяка една има или доскоро е имало своя зона на комфорт.

Твоята задачка е да я направиш видима, разпознаваема и контролируема.

Как именно?

Вземи едно по едно листчетата. Прочитай как си го именувал и задръж вниманието си върху това. Концентрирай се, защото сега ще те питам нещо.

Нещо за зоната на комфорт без да става дума за комфорт.

Нещо за онова, което ти дава сигурност без изобщо да съдържа и прашинка от нея.

Нещо ,което си приел и си привикнал с него, въпреки че искаш да бягаш в противоположна посока.

Подготви се да си много открит пред себе си.

Защото много от нашите зони на комфорт не приличат на зони на комфорт. Те идеално са се напаснали към съответните сфери на живот.

Приличат на нещо в тях и съществуват благодарение на мимикрията.

Понякога са превзели цялата сфера и са я заробили.

Няма по-приспано робство от това цяла територия да бъде превърната в зона на комфорт!!

Тук ще отворя една преднамерена скоба, където ще поместя следното обяснение.

Покоят, омиротворението, балансът, щастието … Това не е зона на комфорт.

Зона на комфорт е, когато промяната чака на автостоп на пътя с табела „неизбежно“, а я подминаваме.

Зона на комфорт е, когато решението пищи в ушите ни, а оставаме глухи за него.

Зона на комфорт е, когато повторението на събитията ни внушава, че това е животът в пълнота и ние му вярваме.

Какви са още зоните на комфорт?

Те са коварни, защото се маскират като неща или хора, чиито жертви сме. Протестираме срещу им, вдигаме знамена, правим скандали. Или тихо страдаме като жертви и обливаме със сълзи дните си.

Те са подмолни, защото пропагандират, че ако не реагираме постоянно, не сме отговорни. Че ако не сме във вечни войни и битки, не сме войни, не сме бойци. Само дето пропускат да обяснят, че да сме реактивни и активни не е едно и също. И че да сме войни /респективно бойци/ може би вече не ни е актуално…

Те са манипулативни, защото ни разиграват да повтаряме един и същи дубъл в различни филми. И просто да не слизаме от кръста на саможертвата, за да спасяваме и да се раздаваме до самозабрава.

Тези зони на комфорт така ни замазват очите, че

преставаме да виждаме отвъд тях,

преставаме да мислим със собствените си мисли,

преставаме да чуваме зова на живота отвред.

Ето я самата зона на комфорт – вездесъща и поглъщаща! Сценарий, натъпкан в калъп!

Да страдаме по навик!

Да воюваме от удобство!

Да спасяваме по шаблон!

Парадокс! Нали ти казах!

Но нека се върнем към листчетата с твоите сфери на живот.

В кои откриваш зона на комфорт?

Кои от тези зони на комфорт са от различния тип, който описах?

Хем да страдаш, хем да си в привикнал с това?

Хем да му се противиш, хем да си оставаш само с противенето?

Ако откриеш такива зони на комфорт, идва ред да си ги очертаеш върху съответното листче.

Ето какво имам предвид.

Нека всяка такава зона бъде една окръжност. Но не всички ще бъдат еднакви. Ще се различават по радиус. Ти сам задай размера му от 1 до 10 според това колко всеобхватна е зоната.

Преди това си отговори какво за теб е 1 и какво 10.

Тогава постави размера на радиуса за всяка своя различна зона на комфорт. И разбира се начертай тези окръжности.

Сега ще ти е необходима маса или бюро с разчистена повърхност.

В средата постави предмет, който да олицетворява теб самия.

Ти си в центъра на всички събития!

Започни да разполагаш около този предмет своите листчета. Гледай да образуваш нещо подобно на концентрични окръжности според това колко ти е близка дадената житейска сфера.

Разполагай и дори застъпвай /ако считаш за нужно/ отделните области. Когато разположиш всички, спри и ги огледай.

Те са на листчета, за да можеш удобно да ги разместваш. Ето сега е подходящият момент за това. Пренареждай ги, докато не почувстваш, че няма какво повече да промениш точно в този момент.

Тогава:

Стани прав и разгледай от височината на погледа си!

Колко от сферите на живот имат очертани кръгчета на различна зона на комфорт?

Колко близко стоят до центъра /който си ти самият/?

Какво изливат директно там? Какви чувства, преживявания, енергия?

Това какво ти дава? И какво ти отнема?

От височината на погледа си можеш да видиш живота си всеобхватно.

Имаш възможност да го пренаредиш върху масата.

Представи си, че е минала половин година.

Какво би разместил – отдалечил или приближил до центъра?

Това как се отнася до различните зони на комфорт и радиуса на всяка от тях?

Какво се е променило?

Какви твои роли в живота ще отслабнат от това?

А кои ще станат по-силни?

Ти как ще се почувстваш от това?

Какво си направил, променил, завършил или започнал през тази половин година?

За излизането от зоната на комфорт се говори като за нещо, което ще донесе стрес, напрежение и болка. Така е – не отричам!

Но при различните зони на комфорт е наопаки. Стресът, напрежението и болката са вътре в зоната.

Стереотипът ни на мислене ни кара да се страхуваме какво ни чака отвъд високата ограда на зоната на комфорт. Притесняваме се, че вероятно там е още по-зле, отколкото вътре. Застопорени и нервни, не намираме физическите сили да прескочим оградата.

А пък да ти кажа, то не си и струва да я прескачаме.

Защото тя си има врата!

Така сме устроени, така сме възпитани, така ни сочи предишният ни опит… Все да прескачаме високи огради. Да разбиваме стени – понякога с глава. Да се справяме с големи трудности и препятствия.

Дотолкова, че сме забравили как се прави по лесния начин.

Просто да излезем през вратата.

Просто да е просто!

И там да видим, че в цялата красота на простотата се простират зелени ливади. Цъфтят цветя. Пеят птици. Дъги разкрасяват небето. А свежият въздух изпълва гърдите ни.

Само една врата между различната зона на комфорт и целия необятно красив свят наоколо!

Наскоро бях на едно вълшебно място високо в планината. Не можех да повярвам, че все още има такива – недокоснати от бетон и интернет.

Вълшебството се допълваше от още нещо. Малкото къщи, накацали по поляните на припек, нямаха огради!

Магията идва от начина, по който изглеждат.

Представи си къщи без огради! Не излизаш на двора. Излизаш директно на слънце и безгранична свобода. Моментално ставаш част от тях!

Представи си живот без зоната на комфорт.

Излизаш от зоната и ставаш част от истинския комфорт.

Обратният път, който води направо

от Albena Slavova | авг. 28, 2021 | вземане на решение, личностно израстване, мотивация, вдъхновение, мъдрост, реализация

Цял живот живея на брега на морето. Зная много легенди за него. Слушала съм истински и измислени истории защо се казва Черно. Един факт е неоспорим.

Всяка година по това време морето става особено опасно. В началото на август излиза вълна. Допреди седмица е било кротко и галещо. През прозрачните му води сенките на чайките са докосвали дъното.

Но ето – минава Илинден. Вълните захапват плажа все по-навътре. Крещят шумно и блъскат всичко по пътя си. Забелязват се отдалече как се нервират и човек може да си пресметне силата.

Дали има изобщо смисъл да им се пречка или предпочита да шляпка по мокрия пясък и да си прави селфита.

С гръмогласните и търчащи вълни е така. Само малко да ги погледаш и послушаш, и стават предвидими. Не че не са опасни, но някак си предупреждават: Гледай си плажното масло и не се шляй без повод над глезен.

Има обаче едно друго, подмолно вълнение. Неслучайно му викат мъртвак. В този момент на лятото го има най-много.

Има си физическо обяснение и който се интересува от него, може да го намери и прочете. Това физическо обяснение казва и защо именно край брега мъртвото вълнение е най-силно.

Гледаш го морето – не море, а моренце. Иде ти да се грабнеш, та да го преплуваш цялото. Толкова е съблазнително и кротко. Ако си на плаж със спасител обаче, ще видиш жълт флаг – ей така, от нищото сякаш.

Няма вятър, флагчето се отпуснало надолу, а пък в морето не пускат навътре. Има мъртво въление! Мъртво, мъртво, колко да е мъртво?! Чак пък толкова?!

И ако не знаеш много легенди, ако не си слушал истински и измислени истории, защо се казва Черно, ще влезеш в морето. И още как!

Жегата мори повече от усещането за риск. Става животоспасяващо да предприемеш животозастрашаващ скок в зоната на мъртвата вълна.

Ето за това ще става дума в днешната ми статия.

Как да се измъкнеш от житейска ситуация, която драматично напомня на мъртвото вълнение?

Има такива моменти. Направо виждаш как те напускат силите да се бориш по-нататък. Уж брегът е близо, но е недосегаем. Искаш да си стъпиш на краката, да имаш твърда почва под себе си.

Хвърляш всички сили да плуваш стремглаво. Първо – както са те учили, после паникьорската. За малко си викаш – защо ми беше изобщо да влизам в морето. Защо ми беше да се захващам с почивка на море?

Като нахален кадър от филм, умът ти извиква спомен от предната вечер и пиенето на бира с приятели. Беше цяла вечер, а пък сега е само част от секундата. Няма време за губене. Защото няма още много време по принцип.

Също, както е в живота. Толкова много искаме да постигнем нещо. Наистина, толкова много! Рискуваме. Хвърляме се през глава. Какво толкова! Няма начин – ще успеем.

Усещаме първите признаци за подводното вълнение, но пак – какво толкова! Ще успеем! Амбициите помагат, положителното мислене, целенасочеността, планът за действие. Всичко е в наша полза.

И само едно в наша вреда. Едно, но когато това – едното, е мъртвото вълнение, всичките наши предимства отиват под пясъка на дъното. А то – едното мъртво вълнение, се заусуква и ни завлича точно там.

На дъното! Не ни е там мястото! Нито на тебе, нито на мене! Не сме влезли, за да не излезем никога. Не сме започнали, за да не докараме до успешен край!

И тогава брегът става самоцел! Само една цел! И да му се не види, тя е толкова близо, а е безумно недостъпна.

Както ти казах в началото, цял живот живея край морето. Едно от нещата, които са ми разказвали, е как да се спаси човек в такава ситуация.

Как да стигне брега?

Като започне да плува в обратна посока.

Ето – казах ти го в едно изречение.

Когато си заложник на мъртво вълнение:

За да стигнеш брега, му обърни гръб.

За да го видиш отново, първо спри да гледаш към него.

За да се прибереш по-скоро, отдели време за обраната посока.

И за това си има физическо обяснение и то също може да бъде прочетено. За да не сметнеш, че не съм наясно, а само така си приказвам, ще го спомена накратко.

Мъртвото вълнение е силно в прилежащата зона до брега. Разбира се, много е опасно. И най-опитни плувци, не могат да мерят сили с него. Но и то си има слабо място.

Някъде пак по брега има друга – спокойна зона, през която като по коридор, може да се излезе. Тъкмо заради нея, спасителите съветват – ако тръгне да те влече, ти пък се изхитри, и плувай навътре. Сам ще усетиш, че по някое време отпуска.

Сега, като ги пиша тези неща, се сещам за една статия, която прочетох преди години. В нея един американски блогър, Стийв Павлина, използваше скАла от 1 до 10. И казваше така:

Ако си на 7, но не ти е ОК, трябва да се разкараш оттам.

В статията седмИцата май беше сравнена с блато. Или поне аз съм си създала такова впечатление. Сега обаче седмИцата ми прилича повече на мъртво вълнение.

Стийв продължаваше така: Кой ти казва, че пътят към десятката е направо? Възможно е да ти се наложи да се спуснеш до дъното на скАлата и чак тогава да се оттласнеш.

Ако търсиш само прекия път към 8, 9 и 10, може никога да не ги достигнеш. Може да изхабиш страшно много сили и енергия в това да бъдеш праволинеен. И едновременно – безрезултатен.

Естествено в спускането риск има. Да набиеш рязко спирачки. Да тръгнеш назад. Да започнеш от нулата. Никой и нищо не вещае, че няма да се законтриш някъде там.

Няма сигурност, че ще бъдеш достатъчно последователен, че ще имаш подкрепяща среда, че ще намериш верния път към десятката.

Съвсем неслучайно пиша тази статия точно сега – в апогея на мъртвото вълнение. Защо го използвам за сравнение? Не за да те плаша. Изплозвам го, защото в такава ситуация има няколко изключително съществени фактора. Те са от решаващо значение.

Първо:

Непоносимостта на ситуация е достигнала своята кулминация.

Второ:

Нямаш повече никакви съпротиви да избереш обратния път за направо. Като единствено възможен и спасителен.

Всичко това поради един единствен факт – просто искаш да продължиш да живееш!

Или, пренесено в житейската ти ситуация:

Разбираш, че борбата да търчиш праволинейно е станала безсмислена.

Осъзнаваш, че обходният маршрут е допустим и възможен.

Пестиш всяка своя останала силица и се изпълваш с безусловна вяра.

Предприемаш първите реални действия по обратния път, водещ направо.

Познавам хора, за които постигането на успех по този начин, не е успех.

Какво от това че ще стигнеш брега? Нали си изневерил на посоката? Нали си се изплашил? Паникьосал си се бил?

Срам те е да си спомниш. Изпитваш вина пред себе си. Яд те е, как можа да ти се случи.

Не си успял, а толкова искаше… Провал! Абсолютен провал!

Хубаво се каня аз да я забраня тази дума. И тогава ще съм първата, която ще спре да я употребява.

А вместо провал, ще ти кажа – жив си!

Събери слънце, изсъхвай и ето го морето. Не се е свършило с това че смелостта ти се свърши по едно време.

Лятото продължава, независимо, че силите ти се бяха изцедили до капка.

Подбери момента. Не изчаквай много. Проучи дали повече няма мъртво вълнение.

Вече си знаеш урока. Защото:

Ти си човекът, който дръзна да се бори с морето!

Ти си човекът, който не го победи, но не му позволи то да те надвие!

Ти направи всичко това, докато другите си правеха селфита на плажа.

Обичай риска, но не живей заради него!

Обичай сигурността, но не загубвай мечтите за открито море!

Как да получаваш подкрепа?

от Albena Slavova | авг. 8, 2021 | видео, личностно израстване

Ако определяш себе си като силна жена, ако имаш нужда от подкрепа, но не я намираш, този клип съдържа отговора защо е така и как да получаваш подкрепа по адекватен начин.

Улички

от Albena Slavova | юли 19, 2021 | лично, личностно израстване, любов, мотивация, вдъхновение, мъдрост

Това е статия, която се прочита за не повече от 2 минути. Късичка е, защото ще ти разкажа за нещо също толкова късо. Ще видиш какво.

През есента преди Ковид имах една седмица, в която ми се натрупа доста пътуване. Близката до нас като разстояние, език, култура и сърдечност Хърватия, ме вкара в схема от различен сухоземен транспорт и 6 самолетни полета.

Пистата за излитане се е превърнала в клише, когато се говори за личностно развитие и върхови постижения в живота. Тя винаги е черна, подобно на житейски събития, които ни предизвикват да се отлепим от стария модел на поведение и да полетим.

През тази една седмица видях много писти. Излитах… Кацах… И пак, и пак.

Докато чаках по летища поредния полет, изваждах телефона си и разглеждах направените в Хърватия снимки. Дадох си сметка, че измежду тях има няколко, които нежно галят спомените ми.

На тях няма снимани никакви хора. Мен ме няма. Няма емоции. А въпреки това не можех да откъсна поглед. Просто улички в стария Сплит, щракнати в един късен следобед. Най-уникалната е най-късата уличка в света. По мои сметки не по-дълга от 3 метра. Всяка от тези улички има ясна посока, видима от край до край.

Всяка една извежда до светлина в края на тунела от сгради.

Всяка блести, излъскана от милиони извървени стъпки.

Всяка стъпка на всеки пътник е отнесла микроскопична частица от уличката и едновременно е придала допълнителен блясък на каменната настилка.

Така е с малките улици. Държах ги в дланта си.

Около мен бързаха пътници. Всеки с багажа си. И разбира се излитаха самолети.

Не запомних нито една писта. Не им обърнах внимание. Не ми се прииска да ги снимам.

Обичам усещането за полет.

Обаче преди полета ми хареса да взема със себе си посоката, светлината и опита на своите малки житейски улички.

И да полетя!

Остави следа и продължи нататък

от Albena Slavova | юли 11, 2021 | лично, личностно израстване, мотивация, вдъхновение, мъдрост

Юли, седем вечерта, градски плаж. Малкото останали на него правят пейзажа да изглежда рехав.

На този фон се откроява човек с металотърсач – съвременният златотърсач. Тараши плажа за изгубени бижута.

Хм! Това проява на прекален оптимизъм ли е, че някой плажуващ неблагоразумно се е нагиздил с повече от необходимото?

Или е проява на прекален песимизъм, че нищо друго не му остава на човека, освен да се надява на нещо, изгубено от някой друг?

Златотърсачът с металотърсач работеше доста системно, ритмично и обиграно, защото не се застоя в периметъра на погледа ми, а продължи по дължината на плажната ивица. Предстоеше да се свечери, а пясък за преравяне имаше няколко километра.

Не знам дали намери, каквото търсеше. Не знам дали знаеше какво търси. Но ми направи услуга аз да си намеря своето, което да споделя с теб.

Всяко едно нещо може да бъде погледнато от две различни страни.

Мислите могат да омиротворяват ума, но същите тези мисли биха могли болезнено да го накълват.

Мисли като гълъби.

Не съм допускала, че гълъбите, освен символ на мира и духа, е възможно да нанасят вреда.

Тази година долитат на ята и кацат върху саксиите ми с мушката. Мачкат ги и ги кълват, а те не могат да им отвърнат със същото.

Какво ли събитие в екосистемата беше създало това птиче поведение?

Какъв ли бъг ще възникне от него?

И какво от това?

Не, не нихилистичното „К`во от това?”, в смисъл на „К`во пък толкова!”.

Наистина, същинският, същностният въпрос:

Какво от това?

катапултира всяко едно разсъждение и го изстрелва в началото на разсъждаването, ако не е бил поставен още тогава своевременно.

Този супер прост въпрос е наистина супер, но никак не е прост.

Нямаме обичай да си го задаваме и е направо неприлично да го отправим към някой друг.

Какво би било, ако го задаваме?

На себе си? На другите около нас?

За какво служат въпросите?

За да изкопаят отговори.

А те за какво са? Кой има нужда от тях?

Преди години, спомням си много ясно, следях няколко блога. Очаквах всяка седмица новата статия или видео, които се публикуваха периодично. Не само очаквах, а се възползвах от всяка дума.

Но, признавам си, не ми минаваше и през ум да оставя следа за това. Не ми хрумваше да сложа имотикона, че съм прочела или да напиша няколко думи в коментар.

А ти оставяш ли диря, че си минала оттук?

На мен тогава, преди години, ми липсваше знанието, че този, който е написал статията или снимал видеото има нужда от обратна връзка.

Не знаех, че той също се нуждае от подкрепа – от подкрепата на хората, които са потърсили подкрепата му, за да разбере,

че са намерили нещо за себе си, нещо в себе си и са продължили нататък.

Какво става, когато напишем нещо?

А когато не го напишем?

Или, когато не се замислим какво бихме могли да напишем?

И какво от това?

Когато създадох страницата си във фейсбук, а по-късно и сайта си, открих своето липсващо поведение в миналото. От моята днешна гледна точка забелязвам една още по-голяма яма в него.

Онова, неказаното, ненаписаното, невърнатото като обратна връзка, е много, ама много важно всъщност за незнайния читател, който открива себе си в коментара, дори само в имотиконата, оставена отдолу.

Ти от хората ли си, които казват:

„Искам да помагам, искам да съм полезна на другите”?

Бъди!

Направи го още тук и сега. Кажи в коментар под статията – какво мислиш след прочетеното.

Някой със сигурност има нужда точно от твоите думи, от твоята усмивка, от твоя поглед.

Докосни някого с тях, омиротвори някого, остави следа, че прочете тази статия и продължи нататък.

Благодаря ти!

Къде си скрила от себе си своето спокойствие

от Albena Slavova | юли 7, 2021 | живот без бърнаут, здраве/тонус, личностно израстване, мъдрост