Щипката любов или как се измерва любовта?
Няколко дена след като се омъжих, бях приятно изненадана, когато ми се обади моята първа учителка от детската градина. Тя ме поздрави с радостното събитие и ми каза, че иска да се видим. Поканих я на гости и съвсем скоро я посрещнах у дома с огромно удоволствие. Тя ми поднесе комплект със забележителни подаръци, които не съм забравила и до днес четвърт век по-късно.
Разтворих опаковката и открих вътре пакет захар и щипки за пране. Веднага разбрах, че тук има скрит смисъл и се приготвих да чуя от учителката си какъв е той. Тя ми каза, че това е специален подарък за младоженци. Захарта е символ на сладостта на любовта по между им, а щипките за пране – на привързаността им с пожелание да е така завинаги.
Измина много, много време…
Станах отличен сладкар. Научих се да правя чудеса от захар. Щраквам с пръсти и правя торта, щраквам втори път и правя бисквитки. Благодарение на практиката и опита, които добих, вкъщи постоянно ухае на току-що опечен кекс. А колко щипки за пране се счупиха през тези години?! Нямат брой, защото теглото на простряното през това време пране вероятно надхвърля цял тон.
Как се измерва любовта? За това няма определена единица мярка.
В последно време твърде често се говори за щипката любов. Това словосъчетание се употребява от различни блогъри и участници в телевизионни кулинарни формати. Стремейки се да съхранят неповторимостта на приготвеното блюдо, казват, че добавят щипка любов.
Това означава ли, че без любов няма да се постигне такъв възхитителен резултат?
Или работата не е само в любовта, а още в личния, индивидуален подход?
А може би тайната е скрита именно в тази прословута щипка?.. Колко е тя?
Всеки кулинар си има отговор. Аз също. Продуктите, които използвам, винаги са едни и същи. И яйцата, и захарта, и брашното – с леки вариации… Пропорциите винаги са запазени, но дори букетът от аромати: ванилия, канела, какао, се усеща по различен начин. Семейството и приятелите ми опитват и казват, че резултатът е отличен. Аз съм сигурна, че се е получило вкусно. Обаче вкусът всеки път малко се различава и аз знам защо.
Моят собствен опит, не толкова сладкарски, колкото житейски, ми помага да отговоря. Количеството на любовта вътре в мен е променливо и в съответствие с това се изменя и магическата щипка на тази най-специална подправка. Като забелязах това, като че ли изведнъж разбрах смисъла на всякакви древни ритуали, свързани с приготвянето на храна. За мен стана очевидно, че не просто готвя. Всъщност създавам картина на собствените си чувства, които изпитвам по време на приготвянето на тази храна. Например:
– Преизпълнена съм с любов, направо преливам!
– Днес съм емоционално изстинала – стойте по-далече от мен!
– Искам да прегърна целия свят, да дам любов на всеки и пак ще ми остане!
– Всичко е балансирано, дозата любов е измерена и точна – днес може да не ми давате, но и не очаквайте да получите!
Този списък може да бъде продължен безкрайно.
Между другото, какъв е твоят?
Струвало ли ти се е някога, че захарта подслажда различно?
На мен да. Това означава, че тези, които се наслаждават на кулинарните ми умения, интуитивно възприемат и моите чувства. Настройвам ги, така както се настройва инструмент, и веднага от тях се разлива такава вълна от любов, каквато сама съм изпратила към тях.
Ако си представим, че любовта е преди всичко енергия, значи тя оказва влияние не само върху храната. Нейното най-мощно въздействие е радиацията на нашата същност, невидимото излъчване на мислите ни, квантовото въздействие на любовта.
Това, което се излива от душите ни, облива с потока си хората около нас. В такива моменти ставаме свръхсетивни и започваме да отдаваме като огледало това, което сме получили.
Колко ми е приятно да усещам, че към мен се връща любов! Иска ми се още и още! Колкото повече се връща, толкова по-хубав става животът! Тогава не само захарта става по-сладка, но и всяка целувка! И не само всяка целувка, а всяка секунда от денонощието! И повече няма трудности и печал.
Всичко е просто! Всичко е решимо! Всичко е леко! Вездесъщата любов!
Тогава защо не винаги е така? Къде се крие посланието на подаръка на моята учителка?
Тайнството на любовта просто е пред очите ни!
Думата любов няма умалително име! Тази жизнено важна ценност е винаги огромна!
В такъв случай защо си позволяваме да говорим за щипка любов?
Това незначително количество представлява само няколко нейни прашинки. Ако двама души живеят като прикрепени един към друг, то тяхната любов не е просто щипка. Нека поставим тази щипка любов в буркан за подправки с етикет „Банални фрази“. На практика толкова не е достатъчно.
Щипката любов е твърде малко количество, но трябва да се добавя всеки ден, за да бъде любовта велика!
На 35
На 35 години!
Не, не аз! Една тетрадка!
Eдна много специална тетрадка навърши 35. Това е нейната история.
Моята майка умееше да прави изключително много неща. Изпипваше детайлите им, като при това успяваше да не бъде перфекционист. Правеше всичко с такава лекота, която, погледната отстрани, изглеждаше като забавление. Нямаше значение дали това й отнема дни или седмици, или повече… Или е нещо, което става на едни дъх. Всичко, всичко, имаше нейния неповторим стил, белязан от
отдаденост, вдъхновение и прецизност.
Сега оценявам, че онова, което правеше нещата така специални и неповторими, е отношението, с което тя ги зареждаше. Онази невидима енергия, която излъчваше, попиваше трайно в делата й. У дома стените с тапетите, залепени от нея, създаваха неподражаема атмосфера. Цветята й, които галеше с върха на пръстите си, не спираха изобилно да цъфтят. С дрехите, които ми плетеше и шиеше, ме обличаше приказно всеки ден. Храната, която приготвяше, се запомняше с всички сетива.
Някъде по онова време, в моята ранна младост, майка ми си е дала сметка, че всички неща приличат на прелетни птици. Тези, които създаваше, отлитаха според продължителността си на живот. Самата аз израствах и отлитането ми беше само въпрос на време.
И тогава, на прага на моите 20, е решила да ми направи подарък за навършването им.
Такъв, че да пребъде отвъд времето, което на нея й е отредено. Такъв подарък, който не е натруфен със суета, но да напомня за майчината обич.
Такъв, че да го има и в обикновения ми делник, и в празника ми.
Такъв, че да ме провокира, да го поддържам през целия си следващ живот и да го доизпипвам.
Да, направи го.
И това нещо е много просто. От позицията ми на зряла жена днес мога да кажа, че е направо гениално.
Преди да споделя какво е то, ще разкажа и още нещо за моята майка.
Вече казах, че беше майсторка в кулинарията. Това обаче не е достатъчно.
Тя ревностно се интересуваше от рецепти, останали от поколенията. Записваше ги в една голяма тетрадка, която полека-лека се беше превърнала в родова хроника. До името на всяка рецепта беше написано името на първоизточника й. Така, ако се зачетях, можех да се върна буквално столетие назад и да си представя живота през цялото това време.
Той беше като нарисуван чрез думите, които са употребени в описанието на рецептите, чрез продуктите, които са използвани и чрез количествата им. Според това можех да си представя колко големи са били семействата, колко интензивен е бил животът, колко калории са изгаряли в ежедневието си хората тогава… Какви са били делниците им и как са празнували. Можех да проследя как се е променял животът на жените през 20 век, та чак до живота на майка ми и на мен самата.
И така, моята мила майка решила да препише тази тетрадка за мен. Започнала да я преписва скришом, за да бъде изненада. Но рецептите бяха в такова голямо количество, че времето не й беше стигнало или… Или е преценила нещо, което аз сега знам със сигурност.
Личната включеност в даден процес, създава отдаденост.
На 20-я си рожден ден със сигурност съм получила повече от един подарък. Честно, не си ги спомням. Един от тях остана и е постоянно пред очите ми. Това е тетрадката с рецепти, започната от майка ми.
Тя грижливо е избрала качествена тетрадка с няколко стотин станици. Вероятно доста я е търсила, защото преди 35 години такива не се намираха ей така. Няколко стотин са и рецептите в нея. Както казах, не всички бяха преписани, така че след като си получих подаръка, продължих с преписването. А след като свършиха, просто продължих.
Продължих без да съзнавам, че на свой ред създавам история. Този път своята лична, а по-късно на семейството ми. Записвах рецепти, които представляваха интерес за мен и по начин, който ми даваше яснота как да ги изпълня. Гледам на много от тях сега с умиление и носталгия като на нещо мило и наивно.
Наскоро си дадох сметка, че все по-рядко отварям тетрадката. Станала съм по-взискателна какво да допусна да запиша в нея, въпреки, че има още 1/3 празни страници.
Запомнила съм много от рецептите наизуст и ги поглеждам само за сверка. Но най-съществената причина е, че тетрадката доскоро беше ценна.
Вече е безценна!
Майка ми вече я няма, но нейният подарък и съдържанието му останаха.
Поредният ми рожден ден. Отворих отново тетрадката с рецепти.
Осъзнах колко време е изтекло, откакто я получих. Видях за пореден път майчиния красив почерк. Почувствах удовлетворение, че бях изпълнила пожеланието от заглавната страница.
Извадих необходимите продукти. Унесох се в работата си. Масло, захар… Харесва ми да ги бъркам на ръка и да чувам как кристалчетата захар хрускат под дървената лъжица.
Ах! Дървената лъжица! Тя материализира рецептите ми и е горе-долу на толкова години като тетрадката. И пак е от майка.
Стана ми приятно като се загледах. Забелязах, че единият й край е започнал да намалява от употреба.
Не много! Има още време пред нея. И много повече пред мен. Какво ли ще забъркаме заедно?
Какво ли ще си забъркам аз в идните години?
Имам спомени! Имам идеи за бъдеще! Имам мечти!
Имам разбирането, че всеки момент е подходящ за тях.
И за:
Обичам те, мамо!
Благодаря ти!
Думи, за които не е необходим специален повод, защото всеки става такъв чрез тях.
Думи, за които един живот не стига, ала нищо не може да ги спре след него.
След него?
Не! Още днес! Сега! В този момент! Кажи ги!
Без значение дали ти си на 35, на по-малко или на повече.
После ми остави знак за това. За това, че твоят днешен ден стана различен!
С
„Обичам те, мамо!
Благодаря ти!„
3/1-техника за три пъти по-високо качество, което да форсираш след 3 минути
В тази статия всичко е по три. Като в приказките. Но не е приказка, макар да носи стойността на истинска магия. Преди да ти кажа каква е тя ще те попитам нещо:
Случвало ли ти се е да искаш да правиш нещо все по-добре и да повишиш качеството си на работа? Обаче се чувстваш като забит в дървена врата пирон и не можеш да помръднеш? Тогава какво?
Ето ти една хитра 3/1 техника за измъкване от подобно положение. С нейна помощ ще имаш възможност да отпрашиш напред към три пъти по-високо качество.
Като начало са ти необходими само три неща / както вече забелязваш в тази статия действително всичко е по три/:
1. между три и десет минути лично време
2. трикратно по-висока откровеност пред себе си
3. нещо за писане
И така, щом четеш тази статия, значи имаш за цел да подобриш качеството на ….. Ти си знаеш на какво. Вероятно си мечтал за това. Представял си си кое как ще бъде.
Добре…. Виж! Представи си, че вече си постигнал това качество.
Какви твои компетентности са ти помогнали за това?
Може би с някои си на Ти още сега. Други си напипал в хода на работата си. За трети направо си запретнал ръкави и си ги научил от А-Бе-то.
Напиши три от тях в колонка на листа, който си взе преди малко.
Замисли се, но не прекалено много. Остави на интуицията ти също да се издокара.
От тук нататък става по-интересно. Ще имаш възможност да ги оцениш по З – У – П.
З идва от Зная, У – от Умея, П – от Прилагам.
ЗНАНИЕТО, УМЕНИЕТО и ПРИЛАГАНЕТО са ТРИЕДИНСТВОТО на КАЧЕСТВОТО!
И не само на качеството. На големия успех, на личното щастие и на каквото друго ти дойде на ум също!
Май тази техника може да бъде наречена универсална, подобно на формулата за високи резултати. Хвърли едно око на статията ми за нея.
Някъде около този момент изтичат първите 3 минути, откакто започна да четеш тази статия. Както казах в заглавието, след третата минута идва форсирането.
Продължаваме!
Знанието за дадена компетентност осветлява какво е това и какво е нашето разбиране за него.
Умението на дадена компетентност показва доколко можем да я използваме в живота или работата си.
Прилагането е свързано с реалното правене на компетентността в реални условия.
Ще ти дам примера, който най-често използвам за онагледяване на З – У – П. Това е карането на автомобил.
Знанието тук означава да познаваш закона и да имаш книжка.
Умението е самото шофиране.
Правенето е практикуването на шофоьорските права и умения и колко често е това.
Всяко едно от тези три неща е възможно само по себе без другите. Но какъв е резултатът, с какво качество? И какви са последствията?
Нека се върнем към твоите три компетентности.
До колонката, която си състави, направи още три – по една за ЗНАЯ, УМЕЯ и ПРИЛАГАМ.
Най-горе си измисли и нарисувай по един символ за зная, умея и прилагам.
Как ти се струва – защо избра точно тези? Каквото и да си нарисувал, всичко е правилно и точно. Бъди сигурен!
Отговори си на въпроса:
Какво знаеш за всяка от тези компетентности? Как ти ги разбираш? Оцени това знание от 1 до 10 и напиши тази оценка на всеки ред в първата колонка.
Сега дойде ред на умението, което имаш към настоящия момент.
Доколко можеш да правиш или изпълняваш тази компетентност сега? Доколко е развито сега това твое умение? Пак от 1 до 10 го оцени и запиши в редовете на втората колонка.
Накрая, но съвсем не на последно място, направи същото и за прилагането.
Доколко в момента прилагаш постоянно знанията и уменията, които имаш във вида, в който са?
Какво ще кажеш за тези резултати? Гледаш към най-ниския показател. Познах ли?
Може би се досещаш какво ще те попитам изцяло в моя коучинг стил.
Кой показател има най-високата ти оценка?
И веднага ще добавя – фокусирай се върху него. Нека това бъде първата промяна към тройно по-високо качество.
Подобри най-доброто!
Това ще ти даде няколко големи ползи.
1. Очевидно това е твоя сила, а може би и страст. Ще ти бъде лесно и приятно да допълниш нещо, което ти носи удоволствие.
А от там ще доприпка и по-високата мотивация за промени!
Защото нали говорим за три пъти по-високо качество. А пък то без промени ще си остане като забит пирон.
2. Да подобриш това, в което вече си доказано добър, е направо гениално! Гениално е, защото ще избегнеш клопката на отличния показател.
Тя е толкова по-коварна, колкото е по-висока оценката ти. На такава оценка се заспива като в чисти чаршафи. Когато се събудиш, чаршафите са измачкани, а компетентността вече не е на онази висота.
Затова постоянно задобрявай и подобрявай най-добрата версия на най-доброто, на което се способен!
Как да стане това? Ти как мислиш?
Ако най-високата ти оценка за дадената компетентност може да стане с три единици по-висока, благодарение на три прости действия, кои са те?
Дори и да си дал най-високата оценка 10, те уверявам, че с постоянни и неголеми усилия, тя би могла да прекрачи в 11. После по същия начин да надигне глава до 12. По нататък вече по навик ще отиде на 13, а след това иди го гони този показател.
Така както хоризонтът се измества, когато го приближиш, така и твоят максимален резултат ще става по-висок! Изводът е, че твоето лично съвършенство няма граници!
Кой символ би избрал за един такъв висококачествен резултат? Нарисувай и него.
Нека не забравяме, че и по-ниските ти резултати в табличката също имат нужда от ухажване. Да, точно така. От ухажване. Не от напъване, не от гири или панаири.
Аз съм привърженик на това нещата да се получават с лекота.
Сега, след като си си доставил удоволствие
постигнал си още по-висок резултат в най-доброто от себе си,
създал си си самочувствие,
натъпкал си всичките си джобове с мотивация…
не ти остава друго, освен да продължиш да подобряваш компетентностите си по всички редове и колонки.
С колко единици е добре да се увеличи оценката ти, така че качеството ти да помръдне от мъртвата точка? С какво си допринесъл, ако приемем, че това вече се е случило?
Дай възможност на ума и въображението ти да си стиснат ръцете. Ти само запиши каквото те ти подскажат и си нарисувай символ. Какви три прости действия си предприел в началото на промяната към по-високо качество? А! Това начало е днес, сега, точно в този момент!
Няма да те бавя повече да четеш. Защото наистина е време! Време е за три неща:
1. Да запомниш, че:
без триединството на ЗНАЯ, УМЕЯ, ПРИЛАГАМ дори от стола не би могъл да станеш.
равномерното и едновременно подобряване на ЗНАЯ, УМЕЯ, ПРИЛАГАМ създава вкуса на геометричната прогресия х3.
2. Да започнеш:
да засилваш най-силните си компетентности
да ухажваш по-слабите си компетентости
с прости действия – постоянно, безотказно, в индивидуален стил.
3. Да си направиш „печат“ за високо качество като:
разгледаш символите, които нарисува
обединиш в един знак тяхното значение
и го поставиш така че да го виждаш всеки ден.
Всяко нещо може да бъде променено към по-добро. Ти можеш да направиш това.
Абсолютен ДАР за облекчено планиране и лесно изпълнение
ДАР е семпла, лесно изпълнима техника за планиране. Можеш да я използваш като продължение на статията ми за 3/1 -техниката за високо качество и да презаредиш в движение. Няма да те убеждавам какво истинско богатство е скрито в ДАР. Сигурна съм, че след около 10 минути ще си се убедила сама.
В тази статия продължавам да споделям с теб доказано работещи техники от своята практика. Нарекох ДАР тази, защото тя е точно това!
С нея
Заличаваш своите тревоги и страхове, разтреперващи те преди началото на нещо ново и голямо.
Ставаш изумително последователна и безотказна в действията си
Постигаш галопиращи резултати във всеки момент.
Най-голямата полза от ДАР обаче е в ЛЕКОТАТА, с която планираш и изпълняваш плана.
Къде ще използваш тази техника ли? Буквално във всичко, с което си имаш работа.
Тя импулсира професионалния ти напредък.
Дава тласък в учебния ти процес.
Разгръща личните ти взаимоотношения.
Удря рамо на по-доброто ти здраве.
Принципът е еднакъв. Освен това, щом една сфера в живота се подобри, това прихваща и всички останали.
Преди да ти я поДАРя, ще те попитам:
Как се чувстваш, когато е необходимо да се заловиш с нещо ново, голямо, с някаква промяна?
Установила съм, че не само аз съм нервна и под стрес. Става ми лошо, понякога до такава степен, та чак ми иде да се откажа, да избягам, да захвърля всичко преди да го започна.
И как иначе? Нали пред мен стои не ангажимент, а цяла канара! Нито да я заобиколи човек, нито да я прескочи!
Как е при теб?
Усещаш ли несигурност и неувереност преди началото?
Изпитваш ли нежелание да продължиш напред след като вече си започнала? А страх? Или леност (да не кажа направо мързел) без иначе да си мързелива по принцип?
Това те демотивира, а после се разочароваш от себе си и чувстваш вина, че си се отказала. И така до следващия път, когато всичко се повтори, а ти затвърдиш мнението, че не ти върви или че си пълен провал.
Ако е така, спри със самообвиненията! До тази точка.
Защото сега ще споделя с теб своята удивителна техника ДАР. Тя помага на мен безотказно всеки път, когато стоя пред канарата. Помага на моите клиенти и те я използват постоянно.
В техниката съм скрила един малък трик. Той я отличава от баналното и със сигурност познато планиране стъпка по стъпка, което много хора са опитвали. При едни работи, при други – не.
С Д А Р обаче винаги се получава отличен резултат!
Избрах името Д А Р от първите букви на
Д – действия
А – алтернативи
Р – радост
Виж как да използваш и прилагаш моя ДАР.
Имаш някаква цел.
Д е свързана с действията, които искаш да планираш, за да я постигнеш. С риск да повторя нещо, което вече знаеш, ще кажа – нарежи плана на парчета, раздели го на етапи, направи си отделни стъпки. Да, знам че знаеш това и че последния път, когато направи така, това не ти свърши добра работа.
Точно тук ще ти поднеса поднеса първата част от поДАРъка.
Размерът има определящо значение!
Ако си направила план, в който отделните действия те затрудняват, значи планът може да се раздроби на още по-прости и лесни действия. Стъпката, на която се равнява всяко от тях, може да се направи по-малка. Ето този размер имам предвид. Малкият!
Той е индивидуален. Ако аз и ти планираме едно и също, стъпките на плана ни ще се различават. Затова аз ще имам своя, ти – твоя. Всяка от нас ще го съобрази с личните си възможности.
Е да, но как да знаеш дали това е наистина твоят размер още преди да си започнала да изпълняваш постъпковия си план?
От просто по-просто! Запитай се
Това отделно действие ще ме затрудни ли?
Стресира ли ме мисълта за него?
Усещам ли страх от него? А съмнения или демотивация?
Ако отговориш с да, продължавай да разделяш всяко действие на две или три по-лесни. След всяко разделяне тествай отново с горните въпроси. Щом почувстваш, че си ОК и че това не ти е трудно, значи си достигнала точната големина на своята стъпка. И е време същинското действие да започне!
Тук плюсовете са не един:
+ 1 Лесните неща стават лесно
Знам че не ти казвам нещо изненадващо, но то и няма нужда. Щом е лесно, грабвай се и го прави!
+ 2 Простите неща запазват енергията ти за дълго време.
Това е много полезно нещо. Който го има, постига повече!
+ 3 Сложните процеси съдържат в себе си много на брой по-прости.
Имах учител по математика, който ни учеше да решаваме прости задачи и да ги различаваме след това в по-сложните.
Нека допълня плюсовете и с един минус.
-1 Има риск от лесните и прости стъпки да ти стане скучно и да придремеш. Така пак може да се откажеш преди финала.
Затова идва ред на втората част от моя поДАРък.
На всеки 3-4 по-семпли действия-стъпки, оставяй по едно по-трудно, но все пак изпълнимо от теб. То ще подкрепя интереса и борбеността ти. Хубавото е, че ти си избираш кое да е това действие. А също така избираш и момента за него.
Като казвам момента, да не забравя да ти напомня нещо, което си знаеш. Всяка стъпка, дори и най-микроскопичната, има своя момент или период на изпълнение. Ти си ги записваш, нали? За срока става дума.
Въпреки всичко, което споделих до тук, ще ти кажа нещо, в което съм убедена.
Трудностите са нещо полезно! Път без завои приспива и стават катастрофи. Това да ти е трудно и притеснено е ясен знак, че си се заловила с нещо ново и мащабно. Ако напълно е заличен всякакъв стрес, значи се опитваш да трупаш точки с нещо рутинно, което ще те върне в изходната ти позиция без никакъв напредък.
Но!
Не е необходимо да се разбиваш и отрепваш от трудностите по пътя.
Ако постоянно ти е трудно, не означава, че полагаш по-качествени усилия, че си по-отговорна, че ще имаш по-висок резултат или че така си по-трудолюбива. Не! Разбери го! Означава само и единствено, че си приела да работиш като ти е супер трудно. А също и че не си потърсила възможности да не е така.
Затова
Веднага ще допълня Веднага ще допълня третата част от поДАРъка.
Нека е трудна голямата, крайна цел! Нека са лесни стъпките в плана! Ако безотказно се стремиш към крайната си цел, с повече и по-прости действия нито ще се забавиш, нито ще пренебрегнеш каквото и да било.
Напротив!
Успяла си да съхраниш себе си, удоволствието от работата и своята активност.
Активност ли? Ами че тя беше А-то от моята техника Д А Р! Именно беше, защото вече не е.
Забелязах, че е от голяма полза да заменя активността с Алтернативността.
Може да си увлечена по това, което правиш, да си целеустремена, може да си разгорещена и максимално активна и… И да забиеш в някое действие, колкото и просто да е то. Пинкаш се, правиш, струваш и няма излизане. Няма излизане, защото предвиденият изход или вход е само един. Губиш време, сили и не можеш да продължиш.
Ето затова е толкова ценно да имаш алтернативи. Имаш обходни маршрути, а също и зони за отдих. С тях ставаш могъща!
Така че ти поднасям следващата четвърта доза от моя поДАРък с въпросите:
Кое от всички микродействия ти изглежда обречено?
Потърси го преди да си го започнала.
Ако не го осъществиш, какво ще се случи? Как това ще се отрази на цялостното ти движение напред?
С какво алтернативно действие можеш да го замениш? При какви обстоятелства? При какви срокове?
Отдели си време за тази част от ДАР-а. Алтернативите ще те освежат, ще те напоят с повече спокойствие, ще ти докарат прилив на увереност. Имаш нужда от всичко това. Така че наблегни на буквата А.
Веднага след това ще се намести и Р!
Р – като радост! Радостта от процеса! Представи си, че имаш списък със семпли и разнообразни стъпки. Имаш алтернативни действия, имаш моменти на отдих. Но нямаш ли усещането за радост, нямаш ли го подрипването по лъжичката, за какво го правиш всичко това? Вярвай ми, правя ти не голям, а направо огромен поДАРък с въпроса:
Какво чувство те гъделичка през по-голяма част от времето?
Спри и го почувствай! Не го мисли, не се осланяй на логиката – почувствай го!
Позволи си да го усетиш точно такова каквото е, а не каквото ти или някой друг иска да бъде.
Радостта не се предизвиква по необходимост. Нея или я има, или я няма. Тя един от най-верните тестове дали си струва да продължаваш.
Ако се е превърнала в постоянен дефицит, се върни на буквата А. Нека А бъде твоят Анализ защо буксуваш безрадостно. Нека А подскаже на сърцето ти дали продължава да е Актуално това, с което си се заела.
В друга статия ще ти споделя какво можеш да направиш в такава ситуация.
Сега ще донапълня своя поДАРък с още повече радост.
Кажи с коя стъпка си готова да поекспериментираш?
Какво би направила по-различно, по-шантаво дори?
Да си търсиш още повече и още повече радост ще ти създаде навика да си щастлива. Да си щастлива без чувство на вина!
Кой ако не ти, стигна чак до тук, до този момент и тази буква, до тази стъпка?
На какво искаш да се осмелиш?
Какво още ще си разрешиш измежду всичко, което правиш?
То може да е свързано с крайната ти цел, но би могло да е нещо специално за теб – като награда за постигнат етап.
Реши го веднага, още сега. И го запиши!
Записаното остава! След всичко прочетено, запиши и си направи ДАР от край до край!
Има начин всичко, каквото искаш, да бъде постигнато! От теб!
6Stoilka Stoyanova, Яна Мицева и 4 други4 коментара11 споделянияХаресванеКоментарСподеляне
Коментари
Най-уместноНапишете коментар…
- Dochka DanchevaБени тъкмо навреме получих поДАР акът ти.От три дни боледувам чувството си за вина.Стахът от неизвестното и не желаното демотивира силно.Хубаво е ,че те има.Благодаря за поДАРръка!Направих голям завой в живота си и се чувствам добре благодарение на тво… Вижте повече
2
- Харесване
- · Отговор
- · 2 г.
АвторАлбена Славова – коуч за преодоляване на кризиБлагодаря ти от сърце!- Харесване
- · Отговор
- · 2 г.
Преглед на още 1 коментар0
Доброто, което правим
Това е една от истинските истории, които са ми се случили и които никога нява да забравя.
Преди години отивах на работа много рано сутрин. Качвах се на тролей на спирка, където често срещах млада жена с дъщеря и. Не можех да не ги забележа, защото почти винаги бяхме единствените, поради твърде ранния час. Момиченцето беше винаги с ученическа раница, която майката носеше и грижливо поставяше на гърба и, когато тролеят идваше.
Те, двете, бяха картина, която винаги стопляше сърцето ми. Представляваха един общ образ на обич и взаимност. Нямаше прегръдки нито целувки, но имаше светлина в майчините очи, която попиваше в детските.
Имаше обаче и още нещо, което не можех да не забележа. Майката и детето бяха спретнато облечени, но скромността им беше толкова крайна, че подсказваше за недоимък. Бях запомнила, че жената беше винаги обута с едни и същи пластмасови чехли. Първите месеци на учебната година са топли и чехлите не бяха толкова необичайни, но денят, за който сега разказвам, беше малко преди Коледа.
Времето вече беше застудяло, а толкова рано сутрин, зимата хапеше сериозно. Докато чаках тролея, на спирката дойдоха двете. Отдавна не бях ги виждала и зъзнейки в момента, останах изумена. Майката беше със същите леки чехли, а жилищни блокове наоколо няма. Със сигурност беше повървяла дотук доста.
Веднага си спомних, че в началото на есента бях отделила едно яке и съвсем нови ботуши, които смятах да предложа, когато ги видя отново. И ето го моментът, по-подходящ отвсякога, а аз стоях като замръзнала, не толкова от ниските температури, колкото от неудобство, което ме завладя изведнъж.
Тази млада жена излъчваше такова достойнство, че не смеех да се приближа и предложа да направя нещо за тях. Струваше ми се, че това ще и навреди повече от студа, заради който видимо потреперваше.
Изминаха няколко минути, не повече от пет. И моят тролей дойде. Трябваше да се кача.
Оттогава много пъти си мисля за тях. Бяха като герои в някаква вълшебна приказка, защото повече никога не ги видях.
Бях изпуснала мига, който ми се предостави.
Или бях съхранила човешкото достойнство на една горда майка.