Изплези се!
Обратният път, който води направо
Цял живот живея на брега на морето. Зная много легенди за него. Слушала съм истински и измислени истории защо се казва Черно. Един факт е неоспорим.
Всяка година по това време морето става особено опасно. В началото на август излиза вълна. Допреди седмица е било кротко и галещо. През прозрачните му води сенките на чайките са докосвали дъното.
Но ето – минава Илинден. Вълните захапват плажа все по-навътре. Крещят шумно и блъскат всичко по пътя си. Забелязват се отдалече как се нервират и човек може да си пресметне силата.
Дали има изобщо смисъл да им се пречка или предпочита да шляпка по мокрия пясък и да си прави селфита.
С гръмогласните и търчащи вълни е така. Само малко да ги погледаш и послушаш, и стават предвидими. Не че не са опасни, но някак си предупреждават: Гледай си плажното масло и не се шляй без повод над глезен.
Има обаче едно друго, подмолно вълнение. Неслучайно му викат мъртвак. В този момент на лятото го има най-много.
Има си физическо обяснение и който се интересува от него, може да го намери и прочете. Това физическо обяснение казва и защо именно край брега мъртвото вълнение е най-силно.
Гледаш го морето – не море, а моренце. Иде ти да се грабнеш, та да го преплуваш цялото. Толкова е съблазнително и кротко. Ако си на плаж със спасител обаче, ще видиш жълт флаг – ей така, от нищото сякаш.
Няма вятър, флагчето се отпуснало надолу, а пък в морето не пускат навътре. Има мъртво въление! Мъртво, мъртво, колко да е мъртво?! Чак пък толкова?!
И ако не знаеш много легенди, ако не си слушал истински и измислени истории, защо се казва Черно, ще влезеш в морето. И още как!
Жегата мори повече от усещането за риск. Става животоспасяващо да предприемеш животозастрашаващ скок в зоната на мъртвата вълна.
Ето за това ще става дума в днешната ми статия.
Как да се измъкнеш от житейска ситуация, която драматично напомня на мъртвото вълнение?
Има такива моменти. Направо виждаш как те напускат силите да се бориш по-нататък. Уж брегът е близо, но е недосегаем. Искаш да си стъпиш на краката, да имаш твърда почва под себе си.
Хвърляш всички сили да плуваш стремглаво. Първо – както са те учили, после паникьорската. За малко си викаш – защо ми беше изобщо да влизам в морето. Защо ми беше да се захващам с почивка на море?
Като нахален кадър от филм, умът ти извиква спомен от предната вечер и пиенето на бира с приятели. Беше цяла вечер, а пък сега е само част от секундата. Няма време за губене. Защото няма още много време по принцип.
Също, както е в живота. Толкова много искаме да постигнем нещо. Наистина, толкова много! Рискуваме. Хвърляме се през глава. Какво толкова! Няма начин – ще успеем.
Усещаме първите признаци за подводното вълнение, но пак – какво толкова! Ще успеем! Амбициите помагат, положителното мислене, целенасочеността, планът за действие. Всичко е в наша полза.
И само едно в наша вреда. Едно, но когато това – едното, е мъртвото вълнение, всичките наши предимства отиват под пясъка на дъното. А то – едното мъртво вълнение, се заусуква и ни завлича точно там.
На дъното! Не ни е там мястото! Нито на тебе, нито на мене! Не сме влезли, за да не излезем никога. Не сме започнали, за да не докараме до успешен край!
И тогава брегът става самоцел! Само една цел! И да му се не види, тя е толкова близо, а е безумно недостъпна.
Както ти казах в началото, цял живот живея край морето. Едно от нещата, които са ми разказвали, е как да се спаси човек в такава ситуация.
Как да стигне брега?
Като започне да плува в обратна посока.
Ето – казах ти го в едно изречение.
Когато си заложник на мъртво вълнение:
За да стигнеш брега, му обърни гръб.
За да го видиш отново, първо спри да гледаш към него.
За да се прибереш по-скоро, отдели време за обраната посока.
И за това си има физическо обяснение и то също може да бъде прочетено. За да не сметнеш, че не съм наясно, а само така си приказвам, ще го спомена накратко.
Мъртвото вълнение е силно в прилежащата зона до брега. Разбира се, много е опасно. И най-опитни плувци, не могат да мерят сили с него. Но и то си има слабо място.
Някъде пак по брега има друга – спокойна зона, през която като по коридор, може да се излезе. Тъкмо заради нея, спасителите съветват – ако тръгне да те влече, ти пък се изхитри, и плувай навътре. Сам ще усетиш, че по някое време отпуска.
Сега, като ги пиша тези неща, се сещам за една статия, която прочетох преди години. В нея един американски блогър, Стийв Павлина, използваше скАла от 1 до 10. И казваше така:
Ако си на 7, но не ти е ОК, трябва да се разкараш оттам.
В статията седмИцата май беше сравнена с блато. Или поне аз съм си създала такова впечатление. Сега обаче седмИцата ми прилича повече на мъртво вълнение.
Стийв продължаваше така: Кой ти казва, че пътят към десятката е направо? Възможно е да ти се наложи да се спуснеш до дъното на скАлата и чак тогава да се оттласнеш.
Ако търсиш само прекия път към 8, 9 и 10, може никога да не ги достигнеш. Може да изхабиш страшно много сили и енергия в това да бъдеш праволинеен. И едновременно – безрезултатен.
Естествено в спускането риск има. Да набиеш рязко спирачки. Да тръгнеш назад. Да започнеш от нулата. Никой и нищо не вещае, че няма да се законтриш някъде там.
Няма сигурност, че ще бъдеш достатъчно последователен, че ще имаш подкрепяща среда, че ще намериш верния път към десятката.
Съвсем неслучайно пиша тази статия точно сега – в апогея на мъртвото вълнение. Защо го използвам за сравнение? Не за да те плаша. Изплозвам го, защото в такава ситуация има няколко изключително съществени фактора. Те са от решаващо значение.
Първо:
Непоносимостта на ситуация е достигнала своята кулминация.
Второ:
Нямаш повече никакви съпротиви да избереш обратния път за направо. Като единствено възможен и спасителен.
Всичко това поради един единствен факт – просто искаш да продължиш да живееш!
Или, пренесено в житейската ти ситуация:
Разбираш, че борбата да търчиш праволинейно е станала безсмислена.
Осъзнаваш, че обходният маршрут е допустим и възможен.
Пестиш всяка своя останала силица и се изпълваш с безусловна вяра.
Предприемаш първите реални действия по обратния път, водещ направо.
Познавам хора, за които постигането на успех по този начин, не е успех.
Какво от това че ще стигнеш брега? Нали си изневерил на посоката? Нали си се изплашил? Паникьосал си се бил?
Срам те е да си спомниш. Изпитваш вина пред себе си. Яд те е, как можа да ти се случи.
Не си успял, а толкова искаше… Провал! Абсолютен провал!
Хубаво се каня аз да я забраня тази дума. И тогава ще съм първата, която ще спре да я употребява.
А вместо провал, ще ти кажа – жив си!
Събери слънце, изсъхвай и ето го морето. Не се е свършило с това че смелостта ти се свърши по едно време.
Лятото продължава, независимо, че силите ти се бяха изцедили до капка.
Подбери момента. Не изчаквай много. Проучи дали повече няма мъртво вълнение.
Вече си знаеш урока. Защото:
Ти си човекът, който дръзна да се бори с морето!
Ти си човекът, който не го победи, но не му позволи то да те надвие!
Ти направи всичко това, докато другите си правеха селфита на плажа.
Обичай риска, но не живей заради него!
Обичай сигурността, но не загубвай мечтите за открито море!
Улички
Това е статия, която се прочита за не повече от 2 минути. Късичка е, защото ще ти разкажа за нещо също толкова късо. Ще видиш какво.
През есента преди Ковид имах една седмица, в която ми се натрупа доста пътуване. Близката до нас като разстояние, език, култура и сърдечност Хърватия, ме вкара в схема от различен сухоземен транспорт и 6 самолетни полета.
Пистата за излитане се е превърнала в клише, когато се говори за личностно развитие и върхови постижения в живота. Тя винаги е черна, подобно на житейски събития, които ни предизвикват да се отлепим от стария модел на поведение и да полетим.
През тази една седмица видях много писти. Излитах… Кацах… И пак, и пак.
Докато чаках по летища поредния полет, изваждах телефона си и разглеждах направените в Хърватия снимки. Дадох си сметка, че измежду тях има няколко, които нежно галят спомените ми.
На тях няма снимани никакви хора. Мен ме няма. Няма емоции. А въпреки това не можех да откъсна поглед. Просто улички в стария Сплит, щракнати в един късен следобед. Най-уникалната е най-късата уличка в света. По мои сметки не по-дълга от 3 метра. Всяка от тези улички има ясна посока, видима от край до край.
Всяка една извежда до светлина в края на тунела от сгради.
Всяка блести, излъскана от милиони извървени стъпки.
Всяка стъпка на всеки пътник е отнесла микроскопична частица от уличката и едновременно е придала допълнителен блясък на каменната настилка.
Така е с малките улици. Държах ги в дланта си.
Около мен бързаха пътници. Всеки с багажа си. И разбира се излитаха самолети.
Не запомних нито една писта. Не им обърнах внимание. Не ми се прииска да ги снимам.
Обичам усещането за полет.
Обаче преди полета ми хареса да взема със себе си посоката, светлината и опита на своите малки житейски улички.
И да полетя!
Остави следа и продължи нататък
Юли, седем вечерта, градски плаж. Малкото останали на него правят пейзажа да изглежда рехав.
На този фон се откроява човек с металотърсач – съвременният златотърсач. Тараши плажа за изгубени бижута.
Хм! Това проява на прекален оптимизъм ли е, че някой плажуващ неблагоразумно се е нагиздил с повече от необходимото?
Или е проява на прекален песимизъм, че нищо друго не му остава на човека, освен да се надява на нещо, изгубено от някой друг?
Златотърсачът с металотърсач работеше доста системно, ритмично и обиграно, защото не се застоя в периметъра на погледа ми, а продължи по дължината на плажната ивица. Предстоеше да се свечери, а пясък за преравяне имаше няколко километра.
Не знам дали намери, каквото търсеше. Не знам дали знаеше какво търси. Но ми направи услуга аз да си намеря своето, което да споделя с теб.
Всяко едно нещо може да бъде погледнато от две различни страни.
Мислите могат да омиротворяват ума, но същите тези мисли биха могли болезнено да го накълват.
Мисли като гълъби.
Не съм допускала, че гълъбите, освен символ на мира и духа, е възможно да нанасят вреда.
Тази година долитат на ята и кацат върху саксиите ми с мушката. Мачкат ги и ги кълват, а те не могат да им отвърнат със същото.
Какво ли събитие в екосистемата беше създало това птиче поведение?
Какъв ли бъг ще възникне от него?
И какво от това?
Не, не нихилистичното „К`во от това?”, в смисъл на „К`во пък толкова!”.
Наистина, същинският, същностният въпрос:
Какво от това?
катапултира всяко едно разсъждение и го изстрелва в началото на разсъждаването, ако не е бил поставен още тогава своевременно.
Този супер прост въпрос е наистина супер, но никак не е прост.
Нямаме обичай да си го задаваме и е направо неприлично да го отправим към някой друг.
Какво би било, ако го задаваме?
На себе си? На другите около нас?
За какво служат въпросите?
За да изкопаят отговори.
А те за какво са? Кой има нужда от тях?
Преди години, спомням си много ясно, следях няколко блога. Очаквах всяка седмица новата статия или видео, които се публикуваха периодично. Не само очаквах, а се възползвах от всяка дума.
Но, признавам си, не ми минаваше и през ум да оставя следа за това. Не ми хрумваше да сложа имотикона, че съм прочела или да напиша няколко думи в коментар.
А ти оставяш ли диря, че си минала оттук?
На мен тогава, преди години, ми липсваше знанието, че този, който е написал статията или снимал видеото има нужда от обратна връзка.
Не знаех, че той също се нуждае от подкрепа – от подкрепата на хората, които са потърсили подкрепата му, за да разбере,
че са намерили нещо за себе си, нещо в себе си и са продължили нататък.
Какво става, когато напишем нещо?
А когато не го напишем?
Или, когато не се замислим какво бихме могли да напишем?
И какво от това?
Когато създадох страницата си във фейсбук, а по-късно и сайта си, открих своето липсващо поведение в миналото. От моята днешна гледна точка забелязвам една още по-голяма яма в него.
Онова, неказаното, ненаписаното, невърнатото като обратна връзка, е много, ама много важно всъщност за незнайния читател, който открива себе си в коментара, дори само в имотиконата, оставена отдолу.
Ти от хората ли си, които казват:
„Искам да помагам, искам да съм полезна на другите”?
Бъди!
Направи го още тук и сега. Кажи в коментар под статията – какво мислиш след прочетеното.
Някой със сигурност има нужда точно от твоите думи, от твоята усмивка, от твоя поглед.
Докосни някого с тях, омиротвори някого, остави следа, че прочете тази статия и продължи нататък.
Благодаря ти!
Как да си направиш самоувереност с вкус на сладко от вишни?
В тази статия разказвам за самоувереност. За домашно сладко от вишни – също.
Тя е за онези,
които страдат от липсата на самоувереност,
които искат да си я създадат
и които знаят, че самоувереността им не зависи от външни фактори.
Тази статия не е за хора,
които са свикнали с ниската си самоувереност,
които вярват, че не е по силите им да я повишат
и правят само това, което тя позволява.
Тази статия задейства тайните механизми на задвижване на вътрешната увереност. Продължава да въздейства дълго време след последната дума. Това се случва, ако използваш коучинг-техниките, които на драго сърце споделям с теб. Ако се ограничиш само с прочитане на статията, ще отлетят 13 минути и толкова.
Началото на това въздействие започва сега:
Кажи честно, защо реши да четеш тази статия?
Изпитваш ли крещяща необходимост от самоувереност?
Жадуваш ли да се препълниш с нея?
Искаш ли да се понесеш като чайка в лятно небе –
без страх от провал,
без опасения,
без нито миг отлагане?
Хайде тогава!
Добрата новина е, че самоувереността се прави, така както може да бъде направено сладко от вишни. Остани с мен и ще ти покажа. Ще бъде полезно и приятно. С необичаен поглед по темата и с аромат на домашно сладко.
До края на статията ще притежаваш две рецепти. Едната за качествена самоувереност, която сама иска да расте. Другата – за сладко, което става готово за 5 минути.
По различно време и в различна степен абсолютно всички хора страдат от ниска самоувереност. Ти, аз и всички останали. Дори да не го показваме. Страдаме! Всички!
Самоувереността и сладкото от вишни си приличат по много неща. Едно от тях е, че в началото и на двете се отстраняват костилките.
Затова ето какво те провокирам да направиш.
Дай пълна воля на ниската си самооценка сега!
Не я крий от себе си и не скривай себе си зад нея!
Огледай я хубаво. Приеми всяка своя отрицателна представа за себе си. Приеми, наблягам на тази дума, че в момента, точно сега не си чак толкова добра, колкото би могла да бъдеш. Това приемане ще ти даде възможност
да си позволиш
да осъзнаваш и наблюдаваш
своите слаби страни без да се критикуваш.
Остани така – безоценъчна и неутрална. Това не е някакво дзен правило. Това е поведение, което като с лупа ще изнесе на показ несъвършенствата ти. Те са тези, които спъват развитието на самоувереността ти.
Ако разполагаш с пълна купа рубинени, ароматни вишни, ще ги изхвърлиш ли, защото имат костилки? Едва ли! Затова ти предлагам да се обърнеш спокойно към качествата си, дърпащи с все сила надолу твоята увереност.
Кои от тях можеш да изброиш без да се замисляш?
Запиши си ги сега. Да, да – точно сега, защото вече си яхнала вълната.
Ако позадълбаеш в мислите си, какво още можеш да добавиш?
Направи списък и го запази.
Сети ли се за още нещо, което да допълниш в списъка? Допиши и него.
После си сложи напомняне в телефона за същата дата, но след месец, след три и след половин година. Разглеждай списъка периодично и отбелязвай онези качества-саботьори на увереността ти в себе си, които все още продължават да съществуват. А сега продължи с четенето, за да си харесаш един от начините да ги пребориш.
Преднамерените опити да повишиш самоувереността си без ясна визия какво да промениш, са обречени. Затова
Ниската ти самооценка в момента е ключ към решаване на този проблем.
ВСЕКИ ПРОБЛЕМ СЪДЪРЖА В СЕБЕ СИ СВОЕТО РЕШЕНИЕ.
То е като капак на винт, с който херметически е затворено бурканчето със сладко. Същият винт, ако бъде завъртян в правилната посока, ще отвие капака и ще се насладиш на сладкото.
Концентрирай се върху посоката на завъртане на капака с въпроса:
Ниската ти самоувереност каква твоя потребност удовлетворява в момента?
Не прескачай този парадоксален въпрос. Не си го и помисляй. Тук си сама със себе си. Никой не чува мислите ти. Никой не упражнява контрол и не слага оценка на откровеността ти. Позволи си я. Тя ще ти нашепне (а може направо да изкрещи)
какво правиш
или
какво при никакви обстоятелства не правиш,
защото не вярваш в себе си.
Ще ти помогна в това. Ще ти задам още един помощен въпрос.
От какво се предпазваш чрез ниската си самоувереност?
Каква си разрешаваш да бъдеш чрез нея?
Нарисувай този образ. Скицирай го набързо, без големи детайли.
А каква си позволяваш да НЕ бъдеш заради ниската си самоувереност?
Каква си, когато ти липсва самоувереност?
Отговорите на тези въпроси ще те побутнат да дорисуваш скицата с няколко детайла.
А след това кажи:
Каква ще бъдеш, когато самоувереността ти порасне?
Какво ново ще можеш да правиш?
Какви свои качества ще разгърнеш?
Нарисувай и този образ. Пак така – скицирай. Разгледай двата образа и открий разликите. Какво ще кажеш за това, което виждаш? Кой образ избираш за себе си?
Ако сега си мислиш: „Как кой? Много ясно, че всеки ще избере втория!“, ще ти споделя и това, че има хора, привързани към ниската си самооценка. Те избират първия образ и за тях по-нататъшото четене на тази статия се обезпредметява.
Приемам, че ти си изпитала трепет към втората картинка и ти предлагам да продължиш с четенето. За теб предстои най-интересната и вълнуваща част от статията.
Преди да ти я разгърна, ще добавя, че днес повече няма да рисуваме. Допускам, че може да си пренебрегнала или оставила за после рисунките от по-горе. Може да си си казала нещо от рода на: „Хайде сега пък и да рисувам. Да не съм дете?! Аз и не мога!“.
Ще се повторя, но пак ще кажа, че сега си сама със себе си. Тези рисунки не са за изложба и няма да бъдат представяни пред никого. Погледни на тях като на тайния език, с който разговаряш сама със себе си.
Това е кодираното послание, което си отправяш. Само ти съхраняваш кода за декодирането. С негова помощ би могла да видиш себе си, както никога до сега. Затова направи тези рисунки. И чак тогава продължи с втората част на статията ми.
Имаме време. Представи си как върху почистените вишни в купата насипаната бяла захар полека започва да се топи и да налива ален сироп. Същият, който ще сплоти всичко във фантастично сладко.
Онова, което ще сплоти твоята увереност в себе си, се съдържа в списъка по-долу.
Усъвършенстване
Компетентност
Успех
Нищо ново под слънцето. В началото на статията обаче обещах да има необикновен поглед върху познатите неща и ще си удържа на думата.
Погледни на усъвършенстването ето по този начин.
У – СЪ – ВЪРШ енстване
У – вътре
Вътре в себе си
СЪ – заедно със (като СЪжителство със СЪквартирант или СЪкооператор)
Заедно със своята СЪРЦЕвина
ВЪРШ – от върша (правя) или от вършина (връх), а защо не от вършея
Вършея, правя и стигам върха.
Така погледнато усъвършенстването е вътрешен процес заедно със себе си. То е отвътре навън. Искам да кажа, че опитите да подобриш нещо на външно ниво ще си остават с плахи резултати. Могат да бъдат дори безрезултатни, докато не побутнеш или направо не разореш начина си на мислене и отношението си към себе си.
Опитай със следващите 5 въпроса.
Отделяш ли време да се вслушаш в мислите си всеки ден?
Припомняш ли си досегашни свои успехи?
Мечтаеш ли?
Казваш ли НЕ, когато искаш да откажеш?
Цениш ли себе си и усилията си в трудни моменти?
Всеки отрицателен отговор подкопава твоята самоувереност. Имаш избор. Всичко да си остане, както си е. Или да се изправиш пред въпроса
Какво да започна да правя, така че да заменя отрицателните си отговори с положителни?
Иди изпий чаша вода. Вдишай няколко пъти дълбоко. Раздвижи ръцете и шията си.
Този въпрос е сложен. Но има отговор. Даже много отговори. Намериш ли първия от тях, следващите ще заподскачат един след друг. Също като мехурчетата захарна пяна на сладкото, което току-що забълбука.
Компетентността, за която споменах, не е онази, която седи удобно върху дипломи и сертификати.
Тя не е емоционалната компетентност, която излива ендорфини в любовния живот. Е, коя е тогава? Тя е компетентността
да знаеш какво искаш!
Има вероятност самоувереността да ти липсва тъкмо заради това, че нямаш ясна формулировка към какво се стремиш.
Каква цел имаш?
Какво ще бъде най-важно, когато я постигнеш?
Отговорите на тези въпроси могат да отнемат известно време. Отдай им внимание. Не мога да ти гарантирам с колко процента ще надигне глава твоята самоувереност. Едно е сигурно обаче. Тя ще се размърда! Ще си стъпи на краката! Целта винаги подкокоросва самоувереността да прави така.
Също както гейзерите горещ сироп, които карат вишните да танцуват около тях.
Успехът е като сладко от вишни. Гребваш си една вишничка и невероятният и вкус те кара да си вземеш следваща. Успехът в нещо, даже дребно, създава апетит и готовност за следващия и за следващия. По някое време затваряш бурканчето със сладко, но продължаваш да усещаш вкуса, който се разлива върху небцето ти. Удовлетворението от успехите по същия начин напомня за тях. Единствената разлика между консумирането на сладкото и успехите е, че вишничките намаляват, но успехите стават повече с всеки следващ. За целта е необходимо да разполагаш с успехи.
Помисли за кратко, и кажи
Какво малко нещо, което винаги си искала и никога не си правила, можеш да опиташ да направиш още днес?
Какво ще ти помогне не само да опиташ, ами направо да започнеш да го правиш?
Какво чувство ще те изпълни, когато го направиш?
И сега внимание! Провокация!
Ами, ако се провалиш?
Ще ти призная, че ако имам власт да залича дума от речника на всички езици, тази дума ще бъде
Провал
Няма ли кой да я изтрие? Е, няма!
Тогава си я забрани ти!
Защото провал е само дума, но не и факт! Фактите са други. Придобиваш опит.
Всеки резултат, какъвто и да е той, е обратна връзка как да го направиш по-добре следващия път. Просто гледай да продължиш с правенето и да го направиш по друг начин. Всеки резултат е някакъв успех!
И въобще не я мисли самоувереността си! Тя така или иначе вече започна да се енергизира.
Не ти остава друго, освен да я подкрепиш! Действай!
Хайде да разбъркаме сладкото като за последно и да го дръпнем от огъня. Нали ти казах, 5 минути му стигат. И аз си мислех, че е голяма философИя да направя сладко. А се оказа по-лесно, отколкото очаквах. Просто изпълних това, което ме бяха посъветвали.
Аз използвах желираща захар. И ми се получи сладкото, което исках.
Ти можеш да използваш въпросите в тази статия. И ще започнеш да повишаваш увереността в себе си.
Сега имам няколко бурканчета с рубинени вишни в гъст сироп. Сладко, подходящо за всеки момент, също както увереността в себе си подхожда на всеки момент в живота.
Истинското съкровище в тях е вкусът. Киселият придава стойност на сладкия. Както е в постигането на самоувереност. Всяко усилие си струва!
Твоето и на всеки, дръзнал да си направи самоувереност.
Кой е той? Познаваш ли го?
Подкрепи го, като му споделиш тази статия.
Аз ще подкрепя теб. Разкажи ми кой от отговорите на въпросите по-горе те препъва най-сериозно? Ще ти отделя специално време да поговорим, за да разкараш това препятствие от пътя си.
Напиши коментар по-долу или ми изпрати писмо.
Доскоро!
#коучинг #нискасамоувереност #по-високасамоувереност
12Анета Желева, Tatyana Dikova и 10 други6 коментара13 споделянияХаресванеКоментарСподеляне
Коментари
Най-уместноНапишете коментар…
- Весела ПървановаЕхааа, супер! Истинтски майстор на сладкото, опс на самоувереността и на разказа! Задължително направи еди уебинар по тази статия
1
- Харесване
- · Отговор
- · 2 г.
АвторАлбена Славова – коуч за преодоляване на кризиБлагодаря! Ще направя – обещавам!- Харесване
- · Отговор
- · 2 г.
Какво е АСТР и защо е ценно за теб
Не са много нещата в живота на човек, които са значими, както за него самия, така и за обществото около него.
Щастлива съм, че в моя живот имам такова нещо.
Това е АСТР.
Какво е това? Защо е важно за мен и какво го прави ценно за теб?
Как да се възползваш от тази ценност?
За това ще ти разкажа сега.
Ще ти е интересно и ако искаш да научиш какво изучава един коуч и как ти самата можеш да се квалифицираш.
Както знаеш, аз съм коуч. Това е професия, работа, която с чисто сърце мога да нарека свое призвание. През последните 5 години уча и надграждам тази специфична, много фина материя на познанието.
Коучингът набира популярност, но тъй като не е регулирана професия, много хора наричат себе си коуч след съвсем кратко обучение, нищожно малко практика или дори само след няколко прочетени книги. Или са друг вид специалисти, но използват този термин без основание по една или друга причина. Може би си срещала такива?
Още в самото начало на моя път си обещах да бъда не просто коуч, а да стана много повече. Това означава отличен специалист. Това ме вдъхнови да се стремя и постигам поетапно все по-високи нива.
Честно мога да кажа, че следвам това свое обещание и съчетавам учене, умения и практикуване в професионално триединство.
Ученето само по себе си не ми е самоцел. Когато придобия ново знание, го превръщам в умение, а него превъплъщавам в редовната си практика.
Когато умението започне да става рутинно, идва ред да опресня или разширя знанието.
Когато обаче почувствам, че практиката придобива рутина, разбирам, че е време за качествено ново знание, на по-високо равнище. Предполагам, че така и при теб. Кога се насочваш към нов етап на учене?
Тези хоризонтални и вертикални нива не са случайни. Тях съм ги набелязала и определила предварително. Износвала съм компетентността си също като бременност – ден след ден, не по-рано, но не и по-късно от необходимото, съм предприемала новата крачка по моя коучинг път.
Така дочаках момента през есента на 2020-та да започна обучение с най-висок, световен, клас на акредитация.
До този момент имах зад гърба си около 150 часа обучителни часа в различни обучения по коучинг и повече от 500 часа практика с клиенти. Предполагам, че като цифри, не ти говори много, затова ще го кажа с думи. Това е добре, даже много повече от добре.
Понеже тук разказвам най-вече за обучения, ще допълня, че преди години след класическия коучинг продължих с трасформационен коучинг, с коучинг за личностно предназначение, мотивационен коучинг, арт коучинг и арт терапия.
През есента на миналата година продължих с т.н. АСТР, акредитирано от ICF и през май 2021 се дипломирах.
Не искам да звучи претенциозно, затова бързам да преведа на разбираем език какво е това. Започвам отзад напред.
ICF ( International Coaching Federation ) е най-голямата в света коучинг федерация с 25-годишна история. Създадена е скоро след възникването на коучинга. Да, той е сравнително млад.
ICF създава професионалните и етични стандарти на тази професия като спазването им е гаранция за компетентността на коуча, неговия професионализъм и резултативността от работата му. Тези стандарти се изучават подробно и в детайли в обучения, които биват акредитирани от ICF и покриват високи изисквания към самата обучителна програма.
АСТР ( Accredited Coaching Training Program ) е престижна обучителна програма, акредитирана от ICF и гарантира няколко важни аспекта – брой обучителни часове, брой часове задължителна обучителна практика по време на обучението, наблюдаеми коуч сесии с писмена обратна връзка от ментор, групов и индивидуален менторинг, самостоятелна работа.
Моето обучение имаше 150 часа. За сравнение общият брой часове от всички други обучения, които бях преминала до момента, бяха сумарно толкова. Това беше една чудесна основа, върху която продължих да надграждам с изпипване на детайлите в своята работа. Това беше задълбоченото изучаване на етичния кодекс и на коуч компетентностите.
А това какво е?
Както казах, ICF има стандарти. Бих ги сравнила със значението на ISO само че в света на коучинга. Познаването и прилагането на компетентностите и етичния кодекс са от полза както клиентите, така и за самите коуч специалисти.
Теорията би била голословна без да се приложи – първо в защитената среда на обучителната практика. Този процес е освен всичко и дълбоко катарзисен, защото в продължение на 7 месеца всеки участник ежеседмично биваше и клиент. С ръка на сърце признавам, че това за мен беше дълбоко, много дълбоко поглеждане в себе си и истинско пречистване на душата и ума ми.
За да бъде това така, изключителен принос има авторът и водещ на обучението Руслана Орловска. Личността на учителя, неговият професионализъм и морал са водещи за бъдещите постижения. Благодаря от цялото си сърце!
През живота си съм учила много, но ACTP беше Обучението с главна буква, в което нямаше нито една излишна минута. Всичко беше важно, стойностно и максимално приложимо.
Ще се изненадаш сега, тъй като ще допълня – приложимо в коучинга и в реалния живот. Да, изучаването на коучинг трансформира изучаващия и в един момент коучинг и живот се сливат. Коучингът става стил и начин на живот, а не само професионална активност по време на взаимодействието с клиент.
Краят на едно такова обучение не връчва автоматически сертификат за завършено ACTP. Полага се обемен, нелек тест, който аз покрих с 93%. Но това не е всичко. Обучението дава възможност за сертификация на коуча по критериите на ICF. Необходимо е да се предаде аудио запис на коуч сесия, която отговаря на критериите за PCC.
Налага се да въведа набързо още няколко понятия, на които ще се спра по-подробно друг път. Сега ще кажа само, че възможните нива на сертификация са три. Това са АСС (Associate Certified Coach ) , РСС ( Professional Certified Coach ) и МСС ( Professional Certified Coach ).
Ще допълня, че критериите са точно разписани – това са т.н. маркери, които трябва да бъдат ясно различими в работата на коуча, който кандидатства да стане РСС.
Моята гордост е, че в сесията ми тези маркери присъстваха на 100% и тя ми дава право да се сертифицирам като РСС.
Като се има предвид, че всичко това се случва в неродноезична среда, удовлетворението, което изпитвам, е заслужено.
Какво имам още направя в посока РСС? Това са нови 500 часа практика с клиенти, които са проведени след началото на обучението и които вече натрупвам. Първоначално си мислех, че това изискване има за цел коучът да утвърди стандартите на ICF в работата си. Сега съм убедена, че има още нещо и то е не по-малко важно. Това е предаността на коуча към професията, към ценностите на коучинга и към самия себе си.
Аз чувствам тази преданост.
В началото казах, че АСТР е важно за мен и за обществото около мен. Допълних, че коучингът е част от самия живот и че аз самата съм подобрила личността и професионализма си.
Всичко това е добро и за теб. Ако си в труден период от живота си, ако чувстваш, че прегаряш емоционално и професионално, аз съм твоят коуч.
Но има и още нещо. Ако искаш ти самата да станеш коуч и да вървиш по този вълнуващ път, чуй ме – в бъдеще предстои да създам обучение по коучинг.
Следвай ме, чети ме, пиши ми…
Вече има нещо, което ни свързва.
Коучинг!