Книжка за всеки ден от седмицата
Това е фото-книжка със страница за всеки ден от седмицата, за да те замисли, усмихне и тонизира.
Всичко си е супер! От значката до #даработишсрадост.
Харесвам „Приятели“. Мислих си, че е така, защото обичам да го гледам с дъщеря си. С това долитат свежест и настроение.
Открих обаче още една съществена причина.
Намирам много детайли в диалозите, на които преди години въобще не съм обръщала внимание. Един такъв направо се впи в ума и не излиза от там вече няколко седмици.
Думите на Чандлър сами поискаха да ги напиша.
Сцената беше предколедна. Той се готвеше да отпътува за престижното си работно място в друг град и да се раздели с приятелите точно за празника. И тогава каза: „Не харесвам работата си. Но нали с всички е така?…“ А тези „всички“ вкупом му отговориха, че те изпитват радост от това, което работят.
Не си спомням кой епизод е и в кой сезон. Но мога със сигурност да кажа, че ми стана двойно по-приятно. Хем гледам „Приятели“ с едно вече голямо момиче, хем се почувствах сигурна, че отдавна не съм в отбора на Чандлър.
Само миг размисъл и ми просветна, че съм преминала в другия отбор. Потупах се мислено по рамото и пак така ведро си казах: „Започнала си да работиш с радост !“.
Осъзнах, че съм се оттласнала от това да спра да не харесвам работата си и че то вече не ми е актуално. Преминала съм и през етапа на напасване с това, което харесвам да работя, защото и хубавото си иска адаптация.
От къде извира радостта в работата ми?
1. Нещата, които правя са ми повече от интересни. Те са по силите ми, но много внимавам да не са ми твърде лесни и да не ми доскучае.
Затова през интервали от време си залагам елементи на сложност или ново знание, които добавям. Така имам две големи ползи:
– Предпазвам се от рутината.
– Повишавам качеството на работата си.
2. Работя много съсредоточено и фокусирано. Това в моя случай изглежда така:
– Съсредоточение върху големите цели.
– Фокусиране върху елементите им и междинните резултати.
3. Дотолкова съм увлечена в това, което правя, че придобивам повече сили да преодолявам нещата, които ми пречат в това.
4. Нещата, които правя, зависят от мен. Мога да развихря творческото си мислене. Мога да бъда хуманист. Имам възможност да правя всичко това без ограничения и да виждам крайния резултат.
5. Изхвърлила съм от употреба думата „трябва“. На нейно място стои осмисленото и подплатено „искам, защото …….“. “ Мога“ и „правя“ се побратимиха.
6. Когато работя, ме изпълва усещането за сливане с дадената дейност и хора. Ставам безгранична. След след това се преизпълвам със сила, мъдрост и удовлетворение.
Това не е на една ръка разстояние от радостта. Това е самата радост!
Когато я има в работата, има я навсякъде другаде – в дреболиите на ежедневието, в любовта и взаимоотношенията, в сънищата...
Моята започна с доверието в една значка.
Сега не само знам, а и помагам на хората, които ме потърсят да видят, че в живота им
Всичко си е супер!
И става още по!
Направи съмнението в себе си свой съюзник
Отново е понеделник. Седмицата набира обороти. Всичко от петък се влива пълноводно в днешния ден. Създава устойчивото усещане, че тази седмица ще бъде копие миналата.
Ако предходните 7 дена ти бяха по мярка и ги искаш същите отново, моментално спри да четеш и се потопи в преживяването на понедлника. Ако обаче за пореден път усещаш как червейчето на съмнението в себе си те гризе отвътре и дълбае поредната дупка в съзнанието и душата ти… Остани! Прочети тази статия!
Тя е за хората, които се съмняват в себе си. Тя е за тези, които искат да спрат да се съмняват.
И така – понеделник напредва. Ценим взаимно времето си и не се бавим. Ще бъда кратка. Без обстоятелствени обяснения.
Ще ти дам само една техника. Една, но работеща. Една с въздействието на лечение с дълготраен ефект. Ефект – само и единствено, ако я приложиш, разбира се.
Затова ти казвам, че сега е вторият подходящ момент да спреш да четеш. Ако само ще дочетеш до края и ще се влееш в новата седмица, по-добре недей. Иди по делата си, като уважиш и моя труд и не го обезмисляш с бездействието си.
Благодаря ти, че си още тук!
Истинската статия започва точно сега, точно за хора като теб.
Съмнението в себе си! Онова чувство, което ни кара да се питаме:
Ама наистина ли?
Няма да се справя, нали?
Дали изобщо аз съм …
Мога ли го или не…
И т.н.
Допиши си после твоите думи на съмнение. Каквито и да са те, свиването под лъжичката, което те сгърчва, при всички ни е еднакво. И то е само един от много неприятни симптоми. Физическите даже са по-поносими. Но какво да кажем за емоционалните и психическите, които демонично ни подмятат и разпарчедосват.
Хайде да погледнем на съмнението по друг начин! Като наш наш приятел.
Всъщност абсолютно всички чувства, които изпитваме, са ни приятели. Само че на нас ни харесват повече онези, приятните и светли, които искаме да са с нас постоянно. Истината е, че
неприятните, сред които е СЪМНЕНИЕТО в себе си, са също толкова полезни и необходими. Понякога дори повече!
Хайде да го прегърнем през рамо и да го попитаме
За какво ни служи съмнението в себе си?
Какво ни показва?
Какво друго, освен самокритичност и ниска самооценка, би могло да ни носи?
Това, със самокритичността и ниската оценка, го можем. Отигравали сме го цял живот.
Спри да го мислиш сега. Даже аз се учудвам, че ти го казвам. Но е така. Спри!
Нека видим какво създава това съмнение.
При какви обстоятелства то се появява?
Кога е най-силно изразено?
Дай си една минута преди да преминеш към следващия ред и много накратко си отговори на тези два въпроса.
Ето възможните отговори:
Съмнението в себе си се появява когато:
1. Правим нещо. Действаме.
2. Започнали сме или сме в очакване да правим нещо НОВО. Задействали сме се (най-после).
3. Използваме негативен наш или чужд предишен опит.
4. Мислим си, че не ни достига компетентност или знания.
5. Знаем (незнайно откъде), че успехът изисква липса на съмнения.
6. …………………………..
7. …………………………..
Нали знаеш, че винаги давам възможност да се включваш в изброяването? 6 и 7 са за тебе.
Съмнението така или иначе е част от цялостната картинка на действащия човек. Периодите от живота, когато преставаме да се съмняваме в себе си, са периодите,
в които използваме натрупани знания и опит,
в които се опираме на рутината си (това е нейната добра страна),
в които измененията липсват или са незначителни (то пък не може 100% от времето да новаторстваме),
в които сме избрали и/или решили да не предприемаме нищо ново,
в които като цяло ни е добре или сме се съгласили, че поне ни устройва.
Съмненията в себе си възникват мигновено, щом някой от тези показатели се измени, макар и минимално.
Затова, понеже съмнението е сред неприятните преживявания, мнозина предпочитат бездействието. Играят на сигурно. Издигат стени около зоната си на комфорт и я превръщат в крепост за цял живот.
Сега е момент №3 да спреш да четеш статията. Защото няма правилно и неправилно. Ако си в период, когато издигаш такива стени, добре. Благодаря, че прочете дотук!
Аз продължавам със същото експресно темпо с обещаната техника.
Нарекла съм я Нарекла съм я ОВ.
ОВ е технически термин, който означава обратна връзка. Това ще рече, че част от изходния сигнал (или целият) се сравняват с този, който е подаден на входа, като се връща към него. Целта е не само да се сравни, а най-вече да се коригира (усили или намали), така че на изхода да се получи такъв, какъвто го искаме.
Сега ще го кажа по подходящ начин за целите на нашето съмнение.
Когато започнем да правим нещо, било то ново или не, това се случва в рамките на някакво време. По-кратко или по-дълго…
ОВ ще рече да сравняваме постигнатото сега с това какво е било то в даден минал момент. След което да си направим равносметка и да продължим напред с известни корекции.
Преди да я обясня, моля те, запиши (акцентирам върху това – запиши) какво всъщност променяш, върху какво ново работиш, какво изобщо искаш да постигнеш. И след това още веднъж запиши – как точно звучи твоето лично съмнение в себе си.
Например, ако изживяваш някаква трансформация, ако ти е в ход промяна на едно или много нива в живота, това със сигурност се случва вече година. А и повече.
Можеш да използваш за базата си за сравнение дати, които няма как да не помниш. Такива са рождените дни, празници като Нова година, начало на нов сезон и т.н., и т.н.
Може би си сред хората, които си водят дневник. А може си сред тези, които ще решат да започнат да си водят дневник от днес. Точно, за да могат да имат база за сравнение.
Техниката опира до това да сравниш:
Какво е било постигнато тогава и сега?
Как го правеше тогава и как сега?
Как си се чувствал тогава и сега?
Как и в каква посока са се променили търсенията ти?
В какво си по-спокоен и по-уверен?
В какво не си станал по-спокоен и по-уверен?
Кои твои характерни черти са се променили или са започнали да се променят?
Това помага ли ти или ти пречи?
Какво ще помогне на съществуващите пречки да продължат да ти пречат?
Какво ще попречи на онова, което ти е помогнало, да продължи да ти помага?
Точно сега ще те попитам
Колко от нещата, които са ти били полезни, можеш да наречеш вътрешен фактор?
Колко от тези неща, са външни и независещи от теб?
Кои от тези независещи от теб, наистина са 100% такива?
Спирам да питам, защото искам да те подкрепя силно точно сега. Моля те, каквото и както и да си отговориш, прави го без упрек към себе си или към някой друг. ОВ е полезна и върши работа, само когато е безоценъчна.
Знай, че
Във всеки един момент на този период на сравнение,
си действал по-най-добрия възможен начин и
си се водил само и единствено от добри намерения.
Към подобен род ОВ можеш да добавиш още един елемент на сранение.
Това е оценката, която получаваш от другите, без при това да си я търсил. Тя е дошла спонтанно при тебе. Тази спонтанност повишава вероятността да бъде обективна и искрена. Може да ме попиташ как да я получиш като е именно спонтанна.
Просто бъди отворен за нея,
слушай какво ти казват,
прочитай пожеланията, които получаваш по празници,
вглеждай се в знаците на уважение към теб,
вслушвай се с какви въпроси се обръщат към тебе,
забележи какви съвети искат от тебе.
Друг път ще отделя специално внимание на ОВ, която сам да поискаш без при това да си умреш от страх и притеснение.
Сега ще подкрепя стремежа ти да намалиш вътрешните си съмнения с въпроса:
Търсил ли си по този въпрос подкрепата на коуч ?
Знаеш ли в какво се състои тя?
Как може да те избави от мъките на съмнението в себе си?
Попитай ме. И ще ти олекне от отговора, който ще ти дам.
Тук ще отворя една голяма скоба, за да кажа, че винаги поощрявам хората, и теб в това число, да се похвалват за постигнатото. Това директно отрязва цели парчета от вътрешните ти съмнения, защото си позволяваш да забележиш собствения си напредък. През периода на сравнение си извървял някакъв път, който заслужава да бъде отбелязан, похвален и поощрен за вбъдеще.
Ще ти покажа нагледно как става със следващите си думи:
Изключително много се гордея с успехите на своите коучинг клиенти, които не само ми гласуваха доверие, а и отбелязаха забележително развитие, което продължава в дългосрочен аспект. Те промениха начина си на мислене и започнаха да правят нови, изумителни неща, с които са полезни на себе си и на света около себе си. В работата си с тях не пропускам да ги насърчавам да действат не въпреки съмненията в себе си, а рамо до рамо с тези съмнения и да ги превръщат в свой съюзник. Другият им верен съюзник съм аз като коуч.
И така, нека се върнем към самата статия. И към това какво да правиш с тази ОВ, като я получиш по някой от изброените начини.
Вариантите са няколко:
1. Свържи се с мен, защото в следващите точки на вариантите, ще ти бъде по-леко с подкрепата ми.
2. Екпрериментирай смело. Запитвай се
Какво би било, ако направя еди какво си по друг начин (разбира се напиши го този начин и не казвай, че не се сещаш какъв е)?
Какво опасно ще ми се случи?
Какво от това?
3. Импровизирай смело. Запитай се
Какво ми пречи да правя нещо по друг начин, без да съм доизяснил всички детайли?
Ако импровизирам, какъв риск крие това за мен?
И какво от това?
4. Започни или продължи да учиш или добиваш квалификация, само ако си приложил всички знания, които имаш, от първата до последната буква.
Ученето цял живот е нещо, което е мое абсолютно убеждение! Но не по-малко убеждение ми е, че ученето много леко и почти коварно се превръща в самоцел и приспива в нова зона на комфорт. Самото учене не води до действие, камо ли до различно действие. Ученето води до натрупване на знания, а те от своя страна биха могли да създадат мираж, че човек е активен, без той действително да е. И хоп – така изминал целият живот!
Нека обобщя всичко написано и прочетено до момента:
Съмнението в себе си е полезно, защото подсказва какво от нещата, които правим, имаме нужда да коригираме.
Съмнението в себе си намалява само когато продължим или започнем да действаме, като включим някаква промяна.
Тази промяна би могла да е радикална или микроскопична, но въпреки това да намали вътрешното съмнение.
А от там до повишаване на самоувереността ти е само една статия за сладко от вишни. Очаквай я скоро.
С нея ще ти стане хем още по-леко, хем по-сладко. Обещавам!
После разкажи на някого какво прочете и какво смяташ да направиш.
Сподели с него тази статия още сега, защото знам, че си от хората, които обичат да помагат на другите.
На 35
На 35 години!
Не, не аз! Една тетрадка!
Eдна много специална тетрадка навърши 35. Това е нейната история.
Моята майка умееше да прави изключително много неща. Изпипваше детайлите им, като при това успяваше да не бъде перфекционист. Правеше всичко с такава лекота, която, погледната отстрани, изглеждаше като забавление. Нямаше значение дали това й отнема дни или седмици, или повече… Или е нещо, което става на едни дъх. Всичко, всичко, имаше нейния неповторим стил, белязан от
отдаденост, вдъхновение и прецизност.
Сега оценявам, че онова, което правеше нещата така специални и неповторими, е отношението, с което тя ги зареждаше. Онази невидима енергия, която излъчваше, попиваше трайно в делата й. У дома стените с тапетите, залепени от нея, създаваха неподражаема атмосфера. Цветята й, които галеше с върха на пръстите си, не спираха изобилно да цъфтят. С дрехите, които ми плетеше и шиеше, ме обличаше приказно всеки ден. Храната, която приготвяше, се запомняше с всички сетива.
Някъде по онова време, в моята ранна младост, майка ми си е дала сметка, че всички неща приличат на прелетни птици. Тези, които създаваше, отлитаха според продължителността си на живот. Самата аз израствах и отлитането ми беше само въпрос на време.
И тогава, на прага на моите 20, е решила да ми направи подарък за навършването им.
Такъв, че да пребъде отвъд времето, което на нея й е отредено. Такъв подарък, който не е натруфен със суета, но да напомня за майчината обич.
Такъв, че да го има и в обикновения ми делник, и в празника ми.
Такъв, че да ме провокира, да го поддържам през целия си следващ живот и да го доизпипвам.
Да, направи го.
И това нещо е много просто. От позицията ми на зряла жена днес мога да кажа, че е направо гениално.
Преди да споделя какво е то, ще разкажа и още нещо за моята майка.
Вече казах, че беше майсторка в кулинарията. Това обаче не е достатъчно.
Тя ревностно се интересуваше от рецепти, останали от поколенията. Записваше ги в една голяма тетрадка, която полека-лека се беше превърнала в родова хроника. До името на всяка рецепта беше написано името на първоизточника й. Така, ако се зачетях, можех да се върна буквално столетие назад и да си представя живота през цялото това време.
Той беше като нарисуван чрез думите, които са употребени в описанието на рецептите, чрез продуктите, които са използвани и чрез количествата им. Според това можех да си представя колко големи са били семействата, колко интензивен е бил животът, колко калории са изгаряли в ежедневието си хората тогава… Какви са били делниците им и как са празнували. Можех да проследя как се е променял животът на жените през 20 век, та чак до живота на майка ми и на мен самата.
И така, моята мила майка решила да препише тази тетрадка за мен. Започнала да я преписва скришом, за да бъде изненада. Но рецептите бяха в такова голямо количество, че времето не й беше стигнало или… Или е преценила нещо, което аз сега знам със сигурност.
Личната включеност в даден процес, създава отдаденост.
На 20-я си рожден ден със сигурност съм получила повече от един подарък. Честно, не си ги спомням. Един от тях остана и е постоянно пред очите ми. Това е тетрадката с рецепти, започната от майка ми.
Тя грижливо е избрала качествена тетрадка с няколко стотин станици. Вероятно доста я е търсила, защото преди 35 години такива не се намираха ей така. Няколко стотин са и рецептите в нея. Както казах, не всички бяха преписани, така че след като си получих подаръка, продължих с преписването. А след като свършиха, просто продължих.
Продължих без да съзнавам, че на свой ред създавам история. Този път своята лична, а по-късно на семейството ми. Записвах рецепти, които представляваха интерес за мен и по начин, който ми даваше яснота как да ги изпълня. Гледам на много от тях сега с умиление и носталгия като на нещо мило и наивно.
Наскоро си дадох сметка, че все по-рядко отварям тетрадката. Станала съм по-взискателна какво да допусна да запиша в нея, въпреки, че има още 1/3 празни страници.
Запомнила съм много от рецептите наизуст и ги поглеждам само за сверка. Но най-съществената причина е, че тетрадката доскоро беше ценна.
Вече е безценна!
Майка ми вече я няма, но нейният подарък и съдържанието му останаха.
Поредният ми рожден ден. Отворих отново тетрадката с рецепти.
Осъзнах колко време е изтекло, откакто я получих. Видях за пореден път майчиния красив почерк. Почувствах удовлетворение, че бях изпълнила пожеланието от заглавната страница.
Извадих необходимите продукти. Унесох се в работата си. Масло, захар… Харесва ми да ги бъркам на ръка и да чувам как кристалчетата захар хрускат под дървената лъжица.
Ах! Дървената лъжица! Тя материализира рецептите ми и е горе-долу на толкова години като тетрадката. И пак е от майка.
Стана ми приятно като се загледах. Забелязах, че единият й край е започнал да намалява от употреба.
Не много! Има още време пред нея. И много повече пред мен. Какво ли ще забъркаме заедно?
Какво ли ще си забъркам аз в идните години?
Имам спомени! Имам идеи за бъдеще! Имам мечти!
Имам разбирането, че всеки момент е подходящ за тях.
И за:
Обичам те, мамо!
Благодаря ти!
Думи, за които не е необходим специален повод, защото всеки става такъв чрез тях.
Думи, за които един живот не стига, ала нищо не може да ги спре след него.
След него?
Не! Още днес! Сега! В този момент! Кажи ги!
Без значение дали ти си на 35, на по-малко или на повече.
После ми остави знак за това. За това, че твоят днешен ден стана различен!
С
„Обичам те, мамо!
Благодаря ти!„
3/1-техника за три пъти по-високо качество, което да форсираш след 3 минути
В тази статия всичко е по три. Като в приказките. Но не е приказка, макар да носи стойността на истинска магия. Преди да ти кажа каква е тя ще те попитам нещо:
Случвало ли ти се е да искаш да правиш нещо все по-добре и да повишиш качеството си на работа? Обаче се чувстваш като забит в дървена врата пирон и не можеш да помръднеш? Тогава какво?
Ето ти една хитра 3/1 техника за измъкване от подобно положение. С нейна помощ ще имаш възможност да отпрашиш напред към три пъти по-високо качество.
Като начало са ти необходими само три неща / както вече забелязваш в тази статия действително всичко е по три/:
1. между три и десет минути лично време
2. трикратно по-висока откровеност пред себе си
3. нещо за писане
И така, щом четеш тази статия, значи имаш за цел да подобриш качеството на ….. Ти си знаеш на какво. Вероятно си мечтал за това. Представял си си кое как ще бъде.
Добре…. Виж! Представи си, че вече си постигнал това качество.
Какви твои компетентности са ти помогнали за това?
Може би с някои си на Ти още сега. Други си напипал в хода на работата си. За трети направо си запретнал ръкави и си ги научил от А-Бе-то.
Напиши три от тях в колонка на листа, който си взе преди малко.
Замисли се, но не прекалено много. Остави на интуицията ти също да се издокара.
От тук нататък става по-интересно. Ще имаш възможност да ги оцениш по З – У – П.
З идва от Зная, У – от Умея, П – от Прилагам.
ЗНАНИЕТО, УМЕНИЕТО и ПРИЛАГАНЕТО са ТРИЕДИНСТВОТО на КАЧЕСТВОТО!
И не само на качеството. На големия успех, на личното щастие и на каквото друго ти дойде на ум също!
Май тази техника може да бъде наречена универсална, подобно на формулата за високи резултати. Хвърли едно око на статията ми за нея.
Някъде около този момент изтичат първите 3 минути, откакто започна да четеш тази статия. Както казах в заглавието, след третата минута идва форсирането.
Продължаваме!
Знанието за дадена компетентност осветлява какво е това и какво е нашето разбиране за него.
Умението на дадена компетентност показва доколко можем да я използваме в живота или работата си.
Прилагането е свързано с реалното правене на компетентността в реални условия.
Ще ти дам примера, който най-често използвам за онагледяване на З – У – П. Това е карането на автомобил.
Знанието тук означава да познаваш закона и да имаш книжка.
Умението е самото шофиране.
Правенето е практикуването на шофоьорските права и умения и колко често е това.
Всяко едно от тези три неща е възможно само по себе без другите. Но какъв е резултатът, с какво качество? И какви са последствията?
Нека се върнем към твоите три компетентности.
До колонката, която си състави, направи още три – по една за ЗНАЯ, УМЕЯ и ПРИЛАГАМ.
Най-горе си измисли и нарисувай по един символ за зная, умея и прилагам.
Как ти се струва – защо избра точно тези? Каквото и да си нарисувал, всичко е правилно и точно. Бъди сигурен!
Отговори си на въпроса:
Какво знаеш за всяка от тези компетентности? Как ти ги разбираш? Оцени това знание от 1 до 10 и напиши тази оценка на всеки ред в първата колонка.
Сега дойде ред на умението, което имаш към настоящия момент.
Доколко можеш да правиш или изпълняваш тази компетентност сега? Доколко е развито сега това твое умение? Пак от 1 до 10 го оцени и запиши в редовете на втората колонка.
Накрая, но съвсем не на последно място, направи същото и за прилагането.
Доколко в момента прилагаш постоянно знанията и уменията, които имаш във вида, в който са?
Какво ще кажеш за тези резултати? Гледаш към най-ниския показател. Познах ли?
Може би се досещаш какво ще те попитам изцяло в моя коучинг стил.
Кой показател има най-високата ти оценка?
И веднага ще добавя – фокусирай се върху него. Нека това бъде първата промяна към тройно по-високо качество.
Подобри най-доброто!
Това ще ти даде няколко големи ползи.
1. Очевидно това е твоя сила, а може би и страст. Ще ти бъде лесно и приятно да допълниш нещо, което ти носи удоволствие.
А от там ще доприпка и по-високата мотивация за промени!
Защото нали говорим за три пъти по-високо качество. А пък то без промени ще си остане като забит пирон.
2. Да подобриш това, в което вече си доказано добър, е направо гениално! Гениално е, защото ще избегнеш клопката на отличния показател.
Тя е толкова по-коварна, колкото е по-висока оценката ти. На такава оценка се заспива като в чисти чаршафи. Когато се събудиш, чаршафите са измачкани, а компетентността вече не е на онази висота.
Затова постоянно задобрявай и подобрявай най-добрата версия на най-доброто, на което се способен!
Как да стане това? Ти как мислиш?
Ако най-високата ти оценка за дадената компетентност може да стане с три единици по-висока, благодарение на три прости действия, кои са те?
Дори и да си дал най-високата оценка 10, те уверявам, че с постоянни и неголеми усилия, тя би могла да прекрачи в 11. После по същия начин да надигне глава до 12. По нататък вече по навик ще отиде на 13, а след това иди го гони този показател.
Така както хоризонтът се измества, когато го приближиш, така и твоят максимален резултат ще става по-висок! Изводът е, че твоето лично съвършенство няма граници!
Кой символ би избрал за един такъв висококачествен резултат? Нарисувай и него.
Нека не забравяме, че и по-ниските ти резултати в табличката също имат нужда от ухажване. Да, точно така. От ухажване. Не от напъване, не от гири или панаири.
Аз съм привърженик на това нещата да се получават с лекота.
Сега, след като си си доставил удоволствие
постигнал си още по-висок резултат в най-доброто от себе си,
създал си си самочувствие,
натъпкал си всичките си джобове с мотивация…
не ти остава друго, освен да продължиш да подобряваш компетентностите си по всички редове и колонки.
С колко единици е добре да се увеличи оценката ти, така че качеството ти да помръдне от мъртвата точка? С какво си допринесъл, ако приемем, че това вече се е случило?
Дай възможност на ума и въображението ти да си стиснат ръцете. Ти само запиши каквото те ти подскажат и си нарисувай символ. Какви три прости действия си предприел в началото на промяната към по-високо качество? А! Това начало е днес, сега, точно в този момент!
Няма да те бавя повече да четеш. Защото наистина е време! Време е за три неща:
1. Да запомниш, че:
без триединството на ЗНАЯ, УМЕЯ, ПРИЛАГАМ дори от стола не би могъл да станеш.
равномерното и едновременно подобряване на ЗНАЯ, УМЕЯ, ПРИЛАГАМ създава вкуса на геометричната прогресия х3.
2. Да започнеш:
да засилваш най-силните си компетентности
да ухажваш по-слабите си компетентости
с прости действия – постоянно, безотказно, в индивидуален стил.
3. Да си направиш „печат“ за високо качество като:
разгледаш символите, които нарисува
обединиш в един знак тяхното значение
и го поставиш така че да го виждаш всеки ден.
Всяко нещо може да бъде променено към по-добро. Ти можеш да направиш това.
