Как да намалиш стреса след края на отпуската

от Albena Slavova | авг. 31, 2021 | ефективност, здраве/тонус

С тази кратка статия разполагаш със седем варианта да снижиш стреса след края на отпуската и да продължиш по-спокойно и без депресия.

Краят на отпуската е край и това е. А денят след него, понякога е такъв, че затрива със замах ефекта от всичките дни почивка. Връщаш се на работа в период, когато не достигат хора, ако изобщо стигат.
Заварваш натрупана камара неща, с които само ти се справяш.
Има други, които трябва да поправяш заради това, че някой се е справял с тях в твое отсъствие. И т.н., и т.н.
И в най-благоприятната служебна ситуация, стресът се изостря от спешната необходимост да се адаптираш от лежерността на почивката към динамиката на работа.
Не е лесно, наистина.

Опитай тези 7 идеи за преодоляване на стреса след края на отпускарския сезон.

Зоната на комфорт. Различен поглед.

от Albena Slavova | авг. 30, 2021 | здраве/тонус, личностно израстване, мъдрост, реализация

Зоната на комфорт ли? Какво за нея? Там всичко е ясно!

За нея знаеш, че е територията на твоята уседналост. В нея си складирал навиците си, модела си на мислене, обичайните неща от живота, такъв какъвто е в последно време. Или направо – какъвто е бил винаги.

В зоната на комфорт се чувстваш удобно. Там всичко ти е познато. В зоната на комфорт не фучат хали, мълнии не раздират небето… Стоп!

Нали казахме „Различен поглед“?! Какво ме у различното на битието, изтъкано от рутина? Нищо!!

Ако това беше филм, сега щеше да следва връщане назад с няколко кадъра. Само че не е филм, затова прочети отново трите изречения преди думата „Стоп“. Тъкмо оттам ще се отклоним към различната версия за зона на комфорт, която ще ти предложа сега, веднага.

Какво ще кажеш за това? Зоната на комфорт да е удобното и познато място, но там мощни циклони и антициклони редовно да си устройват срещи. Бури, гръмотевици и порои да ни съпътстват всекидневно. Няма празно!

Харесвам парадоксите в мисленето! Считам, че истината не се ражда в спора, а именно в парадокса. Защото предоставя друг ъгъл на гледната точка.

Затова ти нахвърлях този противоречив образ на зоната на комфорт –

натъкмих на едно и също място удобството и сигурността с катаклизмите и неприятностите.

С увереност твърдя – да, това е друг вид зона на комфорт. По-точно една от многото.

Кой е казал, че зоната на комфорт е само една? Защо се говори за нея само в единствено число?

Този словесен модел сам по себе си поражда представата за ЕДНА окръжност, в която щъкаме всеки по своему.

Но нали си приказваме за нещо различно?! Хайде да го направим!

Вземи си 5-10 листчета от кубче. На всяко от тях напиши по една сфера от твоя живот. Например „работа“, „семейство“, „здраве“ и т.н. Нарочно няма да подсказвам повече, защото твоите могат да се казват по твой си уникален начин.

Като ги напишеш всичките, бъди сигурен, че пропускаш някоя. Затова, след като дочетеш до край статията, се върни още веднъж към листчетата. Ще видиш как още някоя сфера ще изскочи изневиделица.

И така, вече разполагаш с някакво количество житейски области, които 24/7 се надскачат във вечната борба за челното място. Всяка една има или доскоро е имало своя зона на комфорт.

Твоята задачка е да я направиш видима, разпознаваема и контролируема.

Как именно?

Вземи едно по едно листчетата. Прочитай как си го именувал и задръж вниманието си върху това. Концентрирай се, защото сега ще те питам нещо.

Нещо за зоната на комфорт без да става дума за комфорт.

Нещо за онова, което ти дава сигурност без изобщо да съдържа и прашинка от нея.

Нещо ,което си приел и си привикнал с него, въпреки че искаш да бягаш в противоположна посока.

Подготви се да си много открит пред себе си.

Защото много от нашите зони на комфорт не приличат на зони на комфорт. Те идеално са се напаснали към съответните сфери на живот.

Приличат на нещо в тях и съществуват благодарение на мимикрията.

Понякога са превзели цялата сфера и са я заробили.

Няма по-приспано робство от това цяла територия да бъде превърната в зона на комфорт!!

Тук ще отворя една преднамерена скоба, където ще поместя следното обяснение.

Покоят, омиротворението, балансът, щастието … Това не е зона на комфорт.

Зона на комфорт е, когато промяната чака на автостоп на пътя с табела „неизбежно“, а я подминаваме.

Зона на комфорт е, когато решението пищи в ушите ни, а оставаме глухи за него.

Зона на комфорт е, когато повторението на събитията ни внушава, че това е животът в пълнота и ние му вярваме.

Какви са още зоните на комфорт?

Те са коварни, защото се маскират като неща или хора, чиито жертви сме. Протестираме срещу им, вдигаме знамена, правим скандали. Или тихо страдаме като жертви и обливаме със сълзи дните си.

Те са подмолни, защото пропагандират, че ако не реагираме постоянно, не сме отговорни. Че ако не сме във вечни войни и битки, не сме войни, не сме бойци. Само дето пропускат да обяснят, че да сме реактивни и активни не е едно и също. И че да сме войни /респективно бойци/ може би вече не ни е актуално…

Те са манипулативни, защото ни разиграват да повтаряме един и същи дубъл в различни филми. И просто да не слизаме от кръста на саможертвата, за да спасяваме и да се раздаваме до самозабрава.

Тези зони на комфорт така ни замазват очите, че

преставаме да виждаме отвъд тях,

преставаме да мислим със собствените си мисли,

преставаме да чуваме зова на живота отвред.

Ето я самата зона на комфорт – вездесъща и поглъщаща! Сценарий, натъпкан в калъп!

Да страдаме по навик!

Да воюваме от удобство!

Да спасяваме по шаблон!

Парадокс! Нали ти казах!

Но нека се върнем към листчетата с твоите сфери на живот.

В кои откриваш зона на комфорт?

Кои от тези зони на комфорт са от различния тип, който описах?

Хем да страдаш, хем да си в привикнал с това?

Хем да му се противиш, хем да си оставаш само с противенето?

Ако откриеш такива зони на комфорт, идва ред да си ги очертаеш върху съответното листче.

Ето какво имам предвид.

Нека всяка такава зона бъде една окръжност. Но не всички ще бъдат еднакви. Ще се различават по радиус. Ти сам задай размера му от 1 до 10 според това колко всеобхватна е зоната.

Преди това си отговори какво за теб е 1 и какво 10.

Тогава постави размера на радиуса за всяка своя различна зона на комфорт. И разбира се начертай тези окръжности.

Сега ще ти е необходима маса или бюро с разчистена повърхност.

В средата постави предмет, който да олицетворява теб самия.

Ти си в центъра на всички събития!

Започни да разполагаш около този предмет своите листчета. Гледай да образуваш нещо подобно на концентрични окръжности според това колко ти е близка дадената житейска сфера.

Разполагай и дори застъпвай /ако считаш за нужно/ отделните области. Когато разположиш всички, спри и ги огледай.

Те са на листчета, за да можеш удобно да ги разместваш. Ето сега е подходящият момент за това. Пренареждай ги, докато не почувстваш, че няма какво повече да промениш точно в този момент.

Тогава:

Стани прав и разгледай от височината на погледа си!

Колко от сферите на живот имат очертани кръгчета на различна зона на комфорт?

Колко близко стоят до центъра /който си ти самият/?

Какво изливат директно там? Какви чувства, преживявания, енергия?

Това какво ти дава? И какво ти отнема?

От височината на погледа си можеш да видиш живота си всеобхватно.

Имаш възможност да го пренаредиш върху масата.

Представи си, че е минала половин година.

Какво би разместил – отдалечил или приближил до центъра?

Това как се отнася до различните зони на комфорт и радиуса на всяка от тях?

Какво се е променило?

Какви твои роли в живота ще отслабнат от това?

А кои ще станат по-силни?

Ти как ще се почувстваш от това?

Какво си направил, променил, завършил или започнал през тази половин година?

За излизането от зоната на комфорт се говори като за нещо, което ще донесе стрес, напрежение и болка. Така е – не отричам!

Но при различните зони на комфорт е наопаки. Стресът, напрежението и болката са вътре в зоната.

Стереотипът ни на мислене ни кара да се страхуваме какво ни чака отвъд високата ограда на зоната на комфорт. Притесняваме се, че вероятно там е още по-зле, отколкото вътре. Застопорени и нервни, не намираме физическите сили да прескочим оградата.

А пък да ти кажа, то не си и струва да я прескачаме.

Защото тя си има врата!

Така сме устроени, така сме възпитани, така ни сочи предишният ни опит… Все да прескачаме високи огради. Да разбиваме стени – понякога с глава. Да се справяме с големи трудности и препятствия.

Дотолкова, че сме забравили как се прави по лесния начин.

Просто да излезем през вратата.

Просто да е просто!

И там да видим, че в цялата красота на простотата се простират зелени ливади. Цъфтят цветя. Пеят птици. Дъги разкрасяват небето. А свежият въздух изпълва гърдите ни.

Само една врата между различната зона на комфорт и целия необятно красив свят наоколо!

Наскоро бях на едно вълшебно място високо в планината. Не можех да повярвам, че все още има такива – недокоснати от бетон и интернет.

Вълшебството се допълваше от още нещо. Малкото къщи, накацали по поляните на припек, нямаха огради!

Магията идва от начина, по който изглеждат.

Представи си къщи без огради! Не излизаш на двора. Излизаш директно на слънце и безгранична свобода. Моментално ставаш част от тях!

Представи си живот без зоната на комфорт.

Излизаш от зоната и ставаш част от истинския комфорт.

Обратният път, който води направо

от Albena Slavova | авг. 28, 2021 | вземане на решение, личностно израстване, мотивация, вдъхновение, мъдрост, реализация

Цял живот живея на брега на морето. Зная много легенди за него. Слушала съм истински и измислени истории защо се казва Черно. Един факт е неоспорим.

Всяка година по това време морето става особено опасно. В началото на август излиза вълна. Допреди седмица е било кротко и галещо. През прозрачните му води сенките на чайките са докосвали дъното.

Но ето – минава Илинден. Вълните захапват плажа все по-навътре. Крещят шумно и блъскат всичко по пътя си. Забелязват се отдалече как се нервират и човек може да си пресметне силата.

Дали има изобщо смисъл да им се пречка или предпочита да шляпка по мокрия пясък и да си прави селфита.

С гръмогласните и търчащи вълни е така. Само малко да ги погледаш и послушаш, и стават предвидими. Не че не са опасни, но някак си предупреждават: Гледай си плажното масло и не се шляй без повод над глезен.

Има обаче едно друго, подмолно вълнение. Неслучайно му викат мъртвак. В този момент на лятото го има най-много.

Има си физическо обяснение и който се интересува от него, може да го намери и прочете. Това физическо обяснение казва и защо именно край брега мъртвото вълнение е най-силно.

Гледаш го морето – не море, а моренце. Иде ти да се грабнеш, та да го преплуваш цялото. Толкова е съблазнително и кротко. Ако си на плаж със спасител обаче, ще видиш жълт флаг – ей така, от нищото сякаш.

Няма вятър, флагчето се отпуснало надолу, а пък в морето не пускат навътре. Има мъртво въление! Мъртво, мъртво, колко да е мъртво?! Чак пък толкова?!

И ако не знаеш много легенди, ако не си слушал истински и измислени истории, защо се казва Черно, ще влезеш в морето. И още как!

Жегата мори повече от усещането за риск. Става животоспасяващо да предприемеш животозастрашаващ скок в зоната на мъртвата вълна.

Ето за това ще става дума в днешната ми статия.

Как да се измъкнеш от житейска ситуация, която драматично напомня на мъртвото вълнение?

Има такива моменти. Направо виждаш как те напускат силите да се бориш по-нататък. Уж брегът е близо, но е недосегаем. Искаш да си стъпиш на краката, да имаш твърда почва под себе си.

Хвърляш всички сили да плуваш стремглаво. Първо – както са те учили, после паникьорската. За малко си викаш – защо ми беше изобщо да влизам в морето. Защо ми беше да се захващам с почивка на море?

Като нахален кадър от филм, умът ти извиква спомен от предната вечер и пиенето на бира с приятели. Беше цяла вечер, а пък сега е само част от секундата. Няма време за губене. Защото няма още много време по принцип.

Също, както е в живота. Толкова много искаме да постигнем нещо. Наистина, толкова много! Рискуваме. Хвърляме се през глава. Какво толкова! Няма начин – ще успеем.

Усещаме първите признаци за подводното вълнение, но пак – какво толкова! Ще успеем! Амбициите помагат, положителното мислене, целенасочеността, планът за действие. Всичко е в наша полза.

И само едно в наша вреда. Едно, но когато това – едното, е мъртвото вълнение, всичките наши предимства отиват под пясъка на дъното. А то – едното мъртво вълнение, се заусуква и ни завлича точно там.

На дъното! Не ни е там мястото! Нито на тебе, нито на мене! Не сме влезли, за да не излезем никога. Не сме започнали, за да не докараме до успешен край!

И тогава брегът става самоцел! Само една цел! И да му се не види, тя е толкова близо, а е безумно недостъпна.

Както ти казах в началото, цял живот живея край морето. Едно от нещата, които са ми разказвали, е как да се спаси човек в такава ситуация.

Как да стигне брега?

Като започне да плува в обратна посока.

Ето – казах ти го в едно изречение.

Когато си заложник на мъртво вълнение:

За да стигнеш брега, му обърни гръб.

За да го видиш отново, първо спри да гледаш към него.

За да се прибереш по-скоро, отдели време за обраната посока.

И за това си има физическо обяснение и то също може да бъде прочетено. За да не сметнеш, че не съм наясно, а само така си приказвам, ще го спомена накратко.

Мъртвото вълнение е силно в прилежащата зона до брега. Разбира се, много е опасно. И най-опитни плувци, не могат да мерят сили с него. Но и то си има слабо място.

Някъде пак по брега има друга – спокойна зона, през която като по коридор, може да се излезе. Тъкмо заради нея, спасителите съветват – ако тръгне да те влече, ти пък се изхитри, и плувай навътре. Сам ще усетиш, че по някое време отпуска.

Сега, като ги пиша тези неща, се сещам за една статия, която прочетох преди години. В нея един американски блогър, Стийв Павлина, използваше скАла от 1 до 10. И казваше така:

Ако си на 7, но не ти е ОК, трябва да се разкараш оттам.

В статията седмИцата май беше сравнена с блато. Или поне аз съм си създала такова впечатление. Сега обаче седмИцата ми прилича повече на мъртво вълнение.

Стийв продължаваше така: Кой ти казва, че пътят към десятката е направо? Възможно е да ти се наложи да се спуснеш до дъното на скАлата и чак тогава да се оттласнеш.

Ако търсиш само прекия път към 8, 9 и 10, може никога да не ги достигнеш. Може да изхабиш страшно много сили и енергия в това да бъдеш праволинеен. И едновременно – безрезултатен.

Естествено в спускането риск има. Да набиеш рязко спирачки. Да тръгнеш назад. Да започнеш от нулата. Никой и нищо не вещае, че няма да се законтриш някъде там.

Няма сигурност, че ще бъдеш достатъчно последователен, че ще имаш подкрепяща среда, че ще намериш верния път към десятката.

Съвсем неслучайно пиша тази статия точно сега – в апогея на мъртвото вълнение. Защо го използвам за сравнение? Не за да те плаша. Изплозвам го, защото в такава ситуация има няколко изключително съществени фактора. Те са от решаващо значение.

Първо:

Непоносимостта на ситуация е достигнала своята кулминация.

Второ:

Нямаш повече никакви съпротиви да избереш обратния път за направо. Като единствено възможен и спасителен.

Всичко това поради един единствен факт – просто искаш да продължиш да живееш!

Или, пренесено в житейската ти ситуация:

Разбираш, че борбата да търчиш праволинейно е станала безсмислена.

Осъзнаваш, че обходният маршрут е допустим и възможен.

Пестиш всяка своя останала силица и се изпълваш с безусловна вяра.

Предприемаш първите реални действия по обратния път, водещ направо.

Познавам хора, за които постигането на успех по този начин, не е успех.

Какво от това че ще стигнеш брега? Нали си изневерил на посоката? Нали си се изплашил? Паникьосал си се бил?

Срам те е да си спомниш. Изпитваш вина пред себе си. Яд те е, как можа да ти се случи.

Не си успял, а толкова искаше… Провал! Абсолютен провал!

Хубаво се каня аз да я забраня тази дума. И тогава ще съм първата, която ще спре да я употребява.

А вместо провал, ще ти кажа – жив си!

Събери слънце, изсъхвай и ето го морето. Не се е свършило с това че смелостта ти се свърши по едно време.

Лятото продължава, независимо, че силите ти се бяха изцедили до капка.

Подбери момента. Не изчаквай много. Проучи дали повече няма мъртво вълнение.

Вече си знаеш урока. Защото:

Ти си човекът, който дръзна да се бори с морето!

Ти си човекът, който не го победи, но не му позволи то да те надвие!

Ти направи всичко това, докато другите си правеха селфита на плажа.

Обичай риска, но не живей заради него!

Обичай сигурността, но не загубвай мечтите за открито море!

Стресоустойчивост – прекият път към бърнаут

от Albena Slavova | авг. 18, 2021 | живот без бърнаут

Работодателите търсят стресоустойчиви служители. Още докато трае интервюто ти за работа, са те проверили по този показател. Стресоустойчивият човек е трудноподатлив на бърнаут.
Така ли е?
Има ли връзка между стресоустойчивостта и клопката на прегарянето?
Ако си издръжлив и неподатлив на стрес, има ли риск за теб да прегориш точно поради това?
На тези въпроси е посветена статията, която четеш.
В нея ще намериш провокативен поглед върху връзката бърнаут – стресоустойчивост.
В края на статията те чака тест за стресоустойчивост, който можеш да си направиш още сега. Преди да се скролнеш към него, кажи – как преценяваш себе си по отношение на стреса. А сега сравни своя отговор с отговорите на теста.

В този ред от статията ще въведа едно чисто техническо понятие – умора на материала.
“Това е процес на постепенно натрупване на структурни повреди в резултат на повтарящи се променливи натоварвания, при което якостта на материала прогресивно намалява. Скоростта на развитие на процеса зависи от честотата на натоварване, свойствата на материала и прилаганата сила.”
Всеки материал има праг, над който се счупва, скъсва, поврежда се необратимо. Казано на непрофесионален, нетехнически език – ако многократно, постоянно огъваш, усукваш, сгъваш и т.н. на едно и също място даден здрав по принцип материал, започваш да го повреждаш. Първоначално невидимо, после едва забележимо, следват леки видими промени, след което разрушителната повреда може да настъпи внезапно. Всичко това се случва толкова по-скоростно, колкото по често “изморяваш” материала.
“Умората на материала е сериозен технически проблем” се казва по-нататък в цитата от Уикипедия. Такъв може да бъде взет от всеки учебник по материалознание на техническите средни училища или университети.

Препоръчват три основни метода за справяне.
1. Поддържане на натоварването под прага на границата на умора;
2. Проектиране за такова време на експлоатация, след което детайлът се заменя с нов;
3. Периодична проверка за пукнатини и замяна на детайла, след като пукнатината надвиши критичната дължина.

Защо говоря за умора на материла? Каква е връзката между стресоустойчивостта и бърнаут? Повишената стресоустойчивост не предпазва ли от бърнаут?

Краткият отговор е НЕ.
Малко по-дългият е – само временно е буфер.
Още по-дългият отговор е, че устойчивостта на стрес има праг на поносимост и продължителност, след който рязко настъпва бърнаут заради въпросната стресоустойчивост.

Стресът е поносим и преодолим, ако не е постоянна величина на присъствие. Стресоустойчивостта прилича на сърфиране по гребена на вълната, където са изострени максимално вниманието, концентрацията и напрежението на сърфиста. Там, на гребена на вълната, скоростта е убийствена и затова в тялото му за секунда се изливат хормоните на стреса, които го спасяват и които го карат да изживява еуфорията на успеха. Но същите хормони, ако мигът продължи дълго, започват да унищожават същото това тяло, а възхитата на човешкото му его се изпарява.
Дори най-опитният, най-лудият и вманиачен по риска сърфист, сърфира, сърфира и …
Спира. Стресоустойчивият служител обаче не.
Ако си човек, който е много стресоустойчив, това не означава, че не си податлив на стрес, че си застрахован срещу него или си ваксиниран срещу прегаряне.

Да, служебният стрес е прибавената величина към ангажиментите, описани в длъжностната характеристика. В голяма част от случаите, когато се появява, стресът е израз на нещо съвсем различно от теб и от преките ти задължения. Обикновено има един конкретен или няколко такива източника. Може да бъде избегнат с по-добра организация на времето, процеса и работното пространство, чрез повишаване на емоционалната интелигентност /и не само на емоционалната/, чрез разграничаване на чувството за отговорност и професионализъм от създаването на напрежение и стрес, и т.н.
Ако изброените неща са все такива, върху които не можеш да влияеш, не се оттегляй с мисълта, че нищо не може да се направи и че стресът е закономерен. Ти си човекът, който е назначен, защото освен всички други качества, е и стресоустойчив. Но също така ти си човекът, който може да осъзнае, че е ненормално не да имаш бърнаут, а да си нон стоп на гребена на вълната на стреса. Ненормално е, някой друг да решава вместо теб, че там ти е мястото, и то само дотогава, когато настъпи “умора на материала” и дойде време да те сменят или, не дай си боже, да се разболееш и си тръгнеш скоропостижно.

Затова, развивай своята стресоустойчивост, но не я използвай непрекъснато!

Защото

Ако “Бърнаут” е име на площад, “Стресоустойчивост” е името на най-пряката улица, която води към него.

Бърнаут е професионално прегаряне, а стресът е натоварването, което води до т.н. умора на материала и последващо разрушаване.
Ти си елемент в един сложен и голям корпоративен механизъм. Вечни елементи не съществуват. Когато се повредят след многократно натоварване над допустимите граници за стрес на материала, следва смяна на елемента с нов.
Ти обаче не си бурма! Ти не си някакъв човешки материал!
Ти си Личност, ти си Жена. Ако в професионален план всеки е заменим /в т.ч. и ти/, то в живота на много хора ти си единствена.
Когато си с бърнаут, не си себе си. Когато си с бърнаут, лишаваш тези хора от себе си. Когато си с бърнаут, лишаваш себе си от себе си.

Затова, направи теста за стресоустойчивост и се ориентирай чрез резултатите.

Никога не избирай стреса! Не избирай бърнаут!
Избери себе си!

Тест за стресоустойчовст

Резултати:

• 51 – 54 –  много ниска стресоустойчивост
• 53 – 50 – ниска стресоустойчивост
• 49 – 46 – стресоустойчивост под средното ниво 
• 45 – 42 – близко до средното ниво на стресоустойчивост
• 41 – 38 – средна стресоустойчивост
• 37 – 34 – малко над средната стресоустойчивост 
• 33 – 30 – значително над средното ниво, но под високото 
• 29 – 26 – висока стресоустойчивост
• 18 – 22 – много висока стресоустойчивост