Юли, седем вечерта, градски плаж. Малкото останали на него правят пейзажа да изглежда рехав.
На този фон се откроява човек с металотърсач – съвременният златотърсач. Тараши плажа за изгубени бижута.
Хм! Това проява на прекален оптимизъм ли е, че някой плажуващ неблагоразумно се е нагиздил с повече от необходимото?
Или е проява на прекален песимизъм, че нищо друго не му остава на човека, освен да се надява на нещо, изгубено от някой друг?
Златотърсачът с металотърсач работеше доста системно, ритмично и обиграно, защото не се застоя в периметъра на погледа ми, а продължи по дължината на плажната ивица. Предстоеше да се свечери, а пясък за преравяне имаше няколко километра.
Не знам дали намери, каквото търсеше. Не знам дали знаеше какво търси. Но ми направи услуга аз да си намеря своето, което да споделя с теб.
Всяко едно нещо може да бъде погледнато от две различни страни.
Мислите могат да омиротворяват ума, но същите тези мисли биха могли болезнено да го накълват.
Мисли като гълъби.
Не съм допускала, че гълъбите, освен символ на мира и духа, е възможно да нанасят вреда.
Тази година долитат на ята и кацат върху саксиите ми с мушката. Мачкат ги и ги кълват, а те не могат да им отвърнат със същото.
Какво ли събитие в екосистемата беше създало това птиче поведение?
Какъв ли бъг ще възникне от него?
И какво от това?
Не, не нихилистичното „К`во от това?”, в смисъл на „К`во пък толкова!”.
Наистина, същинският, същностният въпрос:
Какво от това?
катапултира всяко едно разсъждение и го изстрелва в началото на разсъждаването, ако не е бил поставен още тогава своевременно.
Този супер прост въпрос е наистина супер, но никак не е прост.
Нямаме обичай да си го задаваме и е направо неприлично да го отправим към някой друг.
Какво би било, ако го задаваме?
На себе си? На другите около нас?
За какво служат въпросите?
За да изкопаят отговори.
А те за какво са? Кой има нужда от тях?
Преди години, спомням си много ясно, следях няколко блога. Очаквах всяка седмица новата статия или видео, които се публикуваха периодично. Не само очаквах, а се възползвах от всяка дума.
Но, признавам си, не ми минаваше и през ум да оставя следа за това. Не ми хрумваше да сложа имотикона, че съм прочела или да напиша няколко думи в коментар.
А ти оставяш ли диря, че си минала оттук?
На мен тогава, преди години, ми липсваше знанието, че този, който е написал статията или снимал видеото има нужда от обратна връзка.
Не знаех, че той също се нуждае от подкрепа – от подкрепата на хората, които са потърсили подкрепата му, за да разбере,
че са намерили нещо за себе си, нещо в себе си и са продължили нататък.
Какво става, когато напишем нещо?
А когато не го напишем?
Или, когато не се замислим какво бихме могли да напишем?
И какво от това?
Когато създадох страницата си във фейсбук, а по-късно и сайта си, открих своето липсващо поведение в миналото. От моята днешна гледна точка забелязвам една още по-голяма яма в него.
Онова, неказаното, ненаписаното, невърнатото като обратна връзка, е много, ама много важно всъщност за незнайния читател, който открива себе си в коментара, дори само в имотиконата, оставена отдолу.
Ти от хората ли си, които казват:
„Искам да помагам, искам да съм полезна на другите”?
Бъди!
Направи го още тук и сега. Кажи в коментар под статията – какво мислиш след прочетеното.
Някой със сигурност има нужда точно от твоите думи, от твоята усмивка, от твоя поглед.
Докосни някого с тях, омиротвори някого, остави следа, че прочете тази статия и продължи нататък.
Който може, си го може! Всички ние сме големи майстори в това да скрием от себе си онова, от което толкова силно се нуждаем – своето спокойствие. Ако си олицетворение на уравновесеност, покой и баланс, приеми искреното ми възхищение. Ти си скъпоценното изключение от правилото, под чийто общ знаменател сме се натикали ние – другите. Дробната черта на знаменателя ни е като родна стряха и не смеем да й изменим. Защото правилата са, за да се спазват, а това обединяващо ни правило гласи:
Ако си тревожна постоянно, значи те е грижа, значи обичаш, ти си отговорна, ти си лоялна, не си егоист, на теб може да се разчита!
Честно е да кажа, че с такива думи бих започнала този текст преди години. Преди вече доста години, когато наистина се намирах под общия знаменател на тревожността по подразбиране. Сега не съм над него, а се измъкнах напълно. И разбрах, че от такава стряха – пази Боже! Помъдрях и прозрях, че “автоимунното” прегаряне, което си докарваме сами, до голяма степен се случва заради тревожността, която сме приели като стереотип. В редките случаи, когато успяваме да я игнорираме, моментално я заместваме с чувство на вина, че сме го сторили и бързо се връщаме в изходна позиция. Следва спринт към нова тревога. Спокойствие ли?!
Тук не става дума за онези ситуации, които са брутални житейски урагани. Говорим за всекидневния живот с всекидневните препъникамъни, които е по силите ни да подминем, да прескочим или, ей така за кеф, да вземем в ръка и да изхвърлим далеч встрани. Знам, че разбираш за какво ти говоря. Знам, че изпитваш раздразнение в момента, че се опитвам да ти отнема правото на тревожност. Но, я чакай, нали щях да ти разказвам за спокойствие?! Не го правя все още, защото те моля заради теб самата, кажи, не на мен, а на себе си, кои са твоите препъникамъни всеки ден, заради които включваш тревожността си на автомат? Назови ги. Изброй ги. Напиши ги.
Сега вече имаш камъните, под които стои скрито твоето спокойствие. Къс по къс, е скътано ту в ръцете на някое палаво детенце, ту е дадено на вироглавия тийнейджър, ту е връчено на половинката, на майката на половинката, на любовта на живота ни, на шефа, на счетоводителя, на маникюристката, на фитнес инструктора, на съседите, на правителството, на … И т.н. Всеки един от тях е получил дял от твоето спокойствие. Всеки един от тях трябва да направи или да не направи конкретно нещо или неща, което е единствено условие да си върнеш спокойствието и да бъдеш спокойна.
Трябва ли? А възможно ли е? Ако не стане според очакванията ти за “трябва”, колко време от живота си си готова да погубиш? В чии ръце е твоето спокойствие? Вземи си го обратно! Само поискай!
Ако върнем още няколко кадъра назад – под ръба имаше един пръст, че и повече.
Поглед в по-далечното минало – чашата ти е тревожно пълна наполовина, но все още безгрижно празна също толкова.
Чашата на твоя бърнаут!
Вече преля!
Кой от изброените по-горе моменти би взела под внимание, ако можеше да се върнеш в миналото, за да предотвратиш настоящия момент?
Оставям ти тази тема за размисъл, а аз ще се фокусирам върху последната капка, която предизвика крайния резултат.
На ръба ти дава усещането за риск, който те привлича и затова си го избрала.
На ръба е еднакво адреналиново, но и внушаващо сигурност.
Защото на ръба продължаваш да се доверяваш на самовнушението, че държиш нещата под контрол.
Вярваш, че успехът си струва усилията, да се задържаш в това трудно равновесие – на ръба.
Последната капка е такова събитие или преживяване, без което щеше да продължиш да си на ръба.
И ако няма дренаж на чашата, ако не позволиш на някой да отпие щедро от нея, ако сама не отлееш предвидливо…
Е, тогава има реалната вероятност ти самата да изтечеш от твоята чаша ведно с извънредното съдържание, което я препълваше допреди малко, допреди една капка време.
Граничното чувство между бърнаут и небърнаут се усеща отчетливо. Безчувствени сме към неговото бавно и неусетно настъпление, но финалът е осезателен. Допускам, че знаеш това, тъй като си го преживявала вече. В този все още предстоящ момент може би винаги си смятала, че настъпването на бърнаут е неизбежно, щом си стигнала този краен етап.
Но не е! Не е неизбежно! Точно миг преди бърнаут можеш да не го допуснеш!
Така е, защото, макар да се повторя, ще кажа още веднъж,
в този миг усещаш, предчувстваш, разбираш, че идва бърнаут,
а до този миг не си.
Това знание е вече резултат 1:0 за теб!
Как да спечелиш мача с бърнаут?
Като анализираш последната капка сега!
Когато говорим за бърнаут, разглеждаме неговите кардинални причини. За всяка от нас те са различни, но във всеки отделен случай има една, която е доминираща. Каквато и да е тя за теб, последната капка има съвсем различен характер и няма връзка с тази причина.
Последната капка е нещо, което ти се изсипва като от засада. Насочила си целия си антибърнаут имунитет да противодейства на главния причинител на твоя бърнаут. А капката е нещо невероятно дребно, неочаквано и те сварва неподготвена за нея. Нямаш сила да я понесеш, свръхчувствителна си, безумно изтощена и капката сякаш тежи тон и те затиска. Всеки друг път би изглеждала като дреболия, като нещо без значение, но не и сега, когато си на ръба.
Това е нечия дума или претенция, предявена в момента. Това е някакво взаимоотношение, спомен, звук… Това е неканено чувство, внезапна асоциация…
И въобще не е задължително да е неприятно, болезнено, травмиращо…
Дори хубавото, чистото, Обичното пак могат да капнат последната капка, която няма къде да се дене, освен в контейнера на твоята чаша, с която разполагаш за цял живот – твоята единствена душа.
Как да спреш капката, която вече се процежда и оформя?
Когато си на ръба, изключи всичко, освен себе си.
Какво означава това за теб? Не подминавай въпроса и не чети нататък, преди да си отговориш.
Това “всичко”, което си каза, че не може да бъде изключено, ще пострада истински след малко, когато си в бърнаут, когато си непълноценна като майка, съпруга, дъщеря, приятел, като ценен кадър и професионалист. А ще се удивиш, колко никак няма да пострада твоето “всичко”, ако го изключиш.
Ще ти споделя една тайна – “всичко”-то ще остане доволно. А последната капка ще спре да се оформя и ще се изпари.
Когато понижиш общия си стресов фон от допълнително натоварване извън кардиналната причина, все едно, че отливаш малко от чашата. Оттук и намаляването на усещането, че си на ръба, а това от само себе си прави значението на капката невзрачно. Последната капка обича да си придава важност, невзрачността не е по вкуса и и… И ти сама я предотвратяваш, защото си малко, наистина малко, но все пак по-добре.
Да, знам, много съм метафорична, но никак не искам да ти давам по-точни съвети. Те няма да сработят за теб, а аз не искам да те разочаровам. Готовите идеи за справяне са неработещи, защото ти си уникална и имаш нужда от идея, създадена според твоята уникална ситуация. Нещо, само за теб. Такива идеи се създават с коучинг. Вече знаеш това от мен.
В тази статия разказвам за самоувереност. За домашно сладко от вишни – също.
Тя е за онези,
които страдат от липсата на самоувереност,
които искат да си я създадат
и които знаят, че самоувереността им не зависи от външни фактори.
Тази статия не е за хора,
които са свикнали с ниската си самоувереност,
които вярват, че не е по силите им да я повишат
и правят само това, което тя позволява.
Тази статия задейства тайните механизми на задвижване на вътрешната увереност. Продължава да въздейства дълго време след последната дума. Това се случва, ако използваш коучинг-техниките, които на драго сърце споделям с теб. Ако се ограничиш само с прочитане на статията, ще отлетят 13 минути и толкова.
Началото на това въздействие започва сега:
Кажи честно, защо реши да четеш тази статия?
Изпитваш ли крещяща необходимост от самоувереност?
Жадуваш ли да се препълниш с нея?
Искаш ли да се понесеш като чайка в лятно небе –
без страх от провал,
без опасения,
без нито миг отлагане?
Хайде тогава!
Добрата новина е, че самоувереността се прави, така както може да бъде направено сладко от вишни. Остани с мен и ще ти покажа. Ще бъде полезно и приятно. С необичаен поглед по темата и с аромат на домашно сладко.
До края на статията ще притежаваш две рецепти. Едната за качествена самоувереност, която сама иска да расте. Другата – за сладко, което става готово за 5 минути.
По различно време и в различна степен абсолютно всички хора страдат от ниска самоувереност. Ти, аз и всички останали. Дори да не го показваме. Страдаме! Всички!
Самоувереността и сладкото от вишни си приличат по много неща. Едно от тях е, че в началото и на двете се отстраняват костилките.
Затова ето какво те провокирам да направиш.
Дай пълна воля на ниската си самооценка сега!
Не я крий от себе си и не скривай себе си зад нея!
Огледай я хубаво. Приеми всяка своя отрицателна представа за себе си.Приеми, наблягам на тази дума, че в момента, точно сега не си чак толкова добра, колкото би могла да бъдеш. Това приемане ще ти даде възможност
да си позволиш
да осъзнаваш и наблюдаваш
своите слаби страни без да се критикуваш.
Остани така – безоценъчна и неутрална. Това не е някакво дзен правило. Това е поведение, което като с лупа ще изнесе на показ несъвършенствата ти. Те са тези, които спъват развитието на самоувереността ти.
Ако разполагаш с пълна купа рубинени, ароматни вишни, ще ги изхвърлиш ли, защото имат костилки? Едва ли! Затова ти предлагам да се обърнеш спокойно към качествата си, дърпащи с все сила надолу твоята увереност.
Кои от тях можеш да изброиш без да се замисляш?
Запиши си ги сега. Да, да – точно сега, защото вече си яхнала вълната.
Ако позадълбаеш в мислите си, какво още можеш да добавиш?
Направи списък и го запази.
Сети ли се за още нещо, което да допълниш в списъка? Допиши и него.
После си сложи напомняне в телефона за същата дата, но след месец, след три и след половин година. Разглеждай списъка периодично и отбелязвай онези качества-саботьори на увереността ти в себе си, които все още продължават да съществуват. А сега продължи с четенето, за да си харесаш един от начините да ги пребориш.
Преднамерените опити да повишиш самоувереността си без ясна визия какво да промениш, са обречени. Затова
Ниската ти самооценка в момента е ключ към решаване на този проблем.
ВСЕКИ ПРОБЛЕМ СЪДЪРЖА В СЕБЕ СИ СВОЕТО РЕШЕНИЕ.
То е като капак на винт, с който херметически е затворено бурканчето със сладко. Същият винт, ако бъде завъртян в правилната посока, ще отвие капака и ще се насладиш на сладкото.
Концентрирай се върху посоката на завъртане на капака с въпроса:
Ниската ти самоувереност каква твоя потребност удовлетворява в момента?
Не прескачай този парадоксален въпрос. Не си го и помисляй. Тук си сама със себе си. Никой не чува мислите ти. Никой не упражнява контрол и не слага оценка на откровеността ти. Позволи си я. Тя ще ти нашепне (а може направо да изкрещи)
какво правиш
или
какво при никакви обстоятелства не правиш,
защото не вярваш в себе си.
Ще ти помогна в това. Ще ти задам още един помощен въпрос.
От какво се предпазваш чрез ниската си самоувереност?
Каква си разрешаваш да бъдеш чрез нея?
Нарисувай този образ. Скицирай го набързо, без големи детайли.
А каква си позволяваш да НЕ бъдеш заради ниската си самоувереност?
Каква си, когато ти липсва самоувереност?
Отговорите на тези въпроси ще те побутнат да дорисуваш скицата с няколко детайла.
А след това кажи:
Каква ще бъдеш, когато самоувереността типорасне?
Какво ново ще можеш да правиш?
Какви свои качества ще разгърнеш?
Нарисувай и този образ. Пак така – скицирай. Разгледай двата образа и открий разликите. Какво ще кажеш за това, което виждаш? Кой образ избираш за себе си?
Ако сега си мислиш: „Как кой? Много ясно, че всеки ще избере втория!“, ще ти споделя и това, че има хора, привързани към ниската си самооценка. Те избират първия образ и за тях по-нататъшото четене на тази статия се обезпредметява.
Приемам, че ти си изпитала трепет към втората картинка и ти предлагам да продължиш с четенето. За теб предстои най-интересната и вълнуваща част от статията.
Преди да ти я разгърна, ще добавя, че днес повече няма да рисуваме. Допускам, че може да си пренебрегнала или оставила за после рисунките от по-горе. Може да си си казала нещо от рода на: „Хайде сега пък и да рисувам. Да не съм дете?! Аз и не мога!“.
Ще се повторя, но пак ще кажа, че сега си сама със себе си. Тези рисунки не са за изложба и няма да бъдат представяни пред никого. Погледни на тях като на тайния език, с който разговаряш сама със себе си.
Това е кодираното послание, което си отправяш. Само ти съхраняваш кода за декодирането. С негова помощ би могла да видиш себе си, както никога до сега. Затова направи тези рисунки. И чак тогава продължи с втората част на статията ми.
Имаме време. Представи си как върху почистените вишни в купата насипаната бяла захар полека започва да се топи и да налива ален сироп. Същият, който ще сплоти всичко във фантастично сладко.
Онова, което ще сплоти твоята увереност в себе си, се съдържа в списъка по-долу.
Усъвършенстване
Компетентност
Успех
Нищо ново под слънцето. В началото на статията обаче обещах да има необикновен поглед върху познатите неща и ще си удържа на думата.
Погледни на усъвършенстването ето по този начин.
У – СЪ – ВЪРШ енстване
У – вътре
Вътре в себе си
СЪ – заедно със (като СЪжителство със СЪквартирант или СЪкооператор)
Заедно със своята СЪРЦЕвина
ВЪРШ – от върша (правя) или от вършина (връх), а защо не от вършея
Вършея, правя и стигам върха.
Така погледнато усъвършенстването е вътрешен процес заедно със себе си. То е отвътре навън. Искам да кажа, че опитите да подобриш нещо на външно ниво ще си остават с плахи резултати. Могат да бъдат дори безрезултатни, докато не побутнеш или направо не разореш начина си на мислене и отношението си към себе си.
Опитай със следващите 5 въпроса.
Отделяш ли време да се вслушаш в мислите си всеки ден?
Припомняш ли си досегашни свои успехи?
Мечтаеш ли?
Казваш ли НЕ, когато искаш да откажеш?
Цениш ли себе си и усилията си в трудни моменти?
Всеки отрицателен отговор подкопава твоята самоувереност. Имаш избор. Всичко да си остане, както си е. Или да се изправиш пред въпроса
Какво да започна да правя, така че да заменя отрицателните си отговори с положителни?
Иди изпий чаша вода. Вдишай няколко пъти дълбоко. Раздвижи ръцете и шията си.
Този въпрос е сложен. Но има отговор. Даже много отговори. Намериш ли първия от тях, следващите ще заподскачат един след друг. Също като мехурчетата захарна пяна на сладкото, което току-що забълбука.
Компетентността, за която споменах, не е онази, която седи удобно върху дипломи и сертификати.
Тя не е емоционалната компетентност, която излива ендорфини в любовния живот. Е, коя е тогава? Тя е компетентността
да знаеш какво искаш!
Има вероятност самоувереността да ти липсва тъкмо заради това, че нямаш ясна формулировка към какво се стремиш.
Каква цел имаш?
Какво ще бъде най-важно, когато я постигнеш?
Отговорите на тези въпроси могат да отнемат известно време. Отдай им внимание. Не мога да ти гарантирам с колко процента ще надигне глава твоята самоувереност. Едно е сигурно обаче. Тя ще се размърда! Ще си стъпи на краката! Целта винаги подкокоросва самоувереността да прави така.
Също както гейзерите горещ сироп, които карат вишните да танцуват около тях.
Успехът е като сладко от вишни. Гребваш си една вишничка и невероятният и вкус те кара да си вземеш следваща. Успехът в нещо, даже дребно, създава апетит и готовност за следващия и за следващия. По някое време затваряш бурканчето със сладко, но продължаваш да усещаш вкуса, който се разлива върху небцето ти. Удовлетворението от успехите по същия начин напомня за тях. Единствената разлика между консумирането на сладкото и успехите е, че вишничките намаляват, но успехите стават повече с всеки следващ. За целта е необходимо да разполагаш с успехи.
Помисли за кратко, и кажи
Какво малко нещо, което винаги си искала и никога не си правила, можеш да опиташ да направиш още днес?
Какво ще ти помогне не само да опиташ, ами направо да започнеш да го правиш?
Какво чувство ще те изпълни, когато го направиш?
И сега внимание! Провокация!
Ами, ако се провалиш?
Ще ти призная, че ако имам власт да залича дума от речника на всички езици, тази дума ще бъде
Провал
Няма ли кой да я изтрие? Е, няма!
Тогава си я забрани ти!
Защото провал е само дума, но не и факт! Фактите са други. Придобиваш опит.
Всеки резултат, какъвто и да е той, е обратна връзка как да го направиш по-добре следващия път. Просто гледай да продължиш с правенето и да го направиш по друг начин. Всеки резултат е някакъв успех!
И въобще не я мисли самоувереността си! Тя така или иначе вече започна да се енергизира.
Не ти остава друго, освен да я подкрепиш! Действай!
Хайде да разбъркаме сладкото като за последно и да го дръпнем от огъня. Нали ти казах, 5 минути му стигат. И аз си мислех, че е голяма философИя да направя сладко. А се оказа по-лесно, отколкото очаквах. Просто изпълних това, което ме бяха посъветвали.
Аз използвах желираща захар. И ми се получи сладкото, което исках.
Ти можеш да използваш въпросите в тази статия. И ще започнеш да повишаваш увереността в себе си.
Сега имам няколко бурканчета с рубинени вишни в гъст сироп. Сладко, подходящо за всеки момент, също както увереността в себе си подхожда на всеки момент в живота.
Истинското съкровище в тях е вкусът. Киселият придава стойност на сладкия. Както е в постигането на самоувереност. Всяко усилие си струва!
Твоето и на всеки, дръзнал да си направи самоувереност.
Кой е той? Познаваш ли го?
Подкрепи го, като му споделиш тази статия.
Аз ще подкрепя теб. Разкажи ми кой от отговорите на въпросите по-горе те препъва най-сериозно? Ще ти отделя специално време да поговорим, за да разкараш това препятствие от пътя си.
Този уебсайт използва "бисквитки". Моля, приемете или вижте повече информация тук.
Privacy & Cookies Policy
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these cookies, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may have an effect on your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
Автор