от Albena Slavova | юни 3, 2021 | живот без бърнаут
Бърнаут разполага с пъстър букет от симптоми, но не ти пожелавам да имаш такъв във ваза на бюрото си.
Някои от тях са първоначални. С тях започва запалването и горенето на бавен, много бавен огън. Той тлее и създава редица неприятни усещания и преживявания.
Но понеже не прави пожар и не вдига пушек до небето, не сработва вътрешната ни пожароизвестителна аларма. Или сработва, дава ни знаци, че нещо не е наред, че нещо гори, но кой ти гледа. Имаме по-важни неща за вършене, а пък пожароизвестителните системи да си гледат работата – прекалено чувствително са настроени.
Малко дим! Какво толкова!
Ето за какви първоначални, предупредителни симптоми става дума:
- главоболие
- безсъние
- загуба на апетит
- повишен апетит и безконтролно преяждане
- намалено сексуално желание
- отпадналост и недостиг на енергия
- необходимост от алкохол
- големи дози кафе
- употреба на успокоителни и сънотворни
- чувство на вина пред себе си и на срам.
Тези симптоми са широко разпространени и толкова често срещани, че са станали част от стереотипа на съвременния човек. Не е обезателно, ако имаш един или повече от тях, да си в началото на бърнаут, но е важно да се замислиш:
Какво трябва да се промени в живота ти най-скоро?
Защото
По-нататък нещата загрубяват и симптомите – също.
- изострена до крайност чувствителност
- нарастващото вътрешното напрежение
- раздразнителност и тревожност
- неудовлетвореност, безперспективност
- демотивация
- враждебност
- силни гневни изблици
- намален имунитет
- ниска способност за концентрация
- поява на болести, някои от тях хронични или с остри кризи
- избягване и нежелание за обсъждане на проблемите
- затваряне в себе си
- чувство на неудобство
- опасения и страх от ненормалност
Ако разпознаваш някои симптоми, вече е време, освен за въпроса
Какво трябва да променя?
и за още един задължителен. Той е
До кога така?
Но сега се съсредоточаваме само върху симптомите с обещанието, че етапите на бърнаут и свързаните с тях преживявания и възможности за изход, ще получат друго специално отделено време.
Не само според законите на Мърфи, винаги може да стане и още по-зле. Ако изброените дотук симптоми са останали без внимание, те веднага допълват компанията си с още,
нови и все по-фрапантни. Като:
- липса на емоционална съпричастност
- дистанцираност и безразличие
- убеденост в собственото си лошо справяне с текущите задачи
- влошаване на личната себеоценка
- безпомощност и безизходност от ситуацията
- упадъчни насторения
- песимизъм и проява на цинизъм
- употреба на по-големи количества алкохол, успокоителни, обезболяващи, приспивателни и наркотици
- стремеж към рискови преживявания
- параноя
- депресия
- тотално изтощение, недостиг на сили и енергия
- хронични заболявания, остри кризи, придружени от силни болки
- суицидни състояния
- самоубийство
Вярвам, че не разпознаваш в последните симптоми своето положение на нещата. Но дори и да не е така, има обратен път. Винаги има решение.
Едно от тях е тази рубрика, чиято мисия е да ти предостави информация и да ти даде подкрепа в нелекия, но възможен път обратно към живот без бърнаут.
Имаш ли приятели или колеги, за които се досети, докато чете симптомите?
Изпрати им тази статия и предай нататък увереността, че изход има.
от Albena Slavova | юни 3, 2021 | лично, мотивация, вдъхновение, реализация
Не са много нещата в живота на човек, които са значими, както за него самия, така и за обществото около него.
Щастлива съм, че в моя живот имам такова нещо.
Това е АСТР.
Какво е това? Защо е важно за мен и какво го прави ценно за теб?
Как да се възползваш от тази ценност?
За това ще ти разкажа сега.
Ще ти е интересно и ако искаш да научиш какво изучава един коуч и как ти самата можеш да се квалифицираш.
Както знаеш, аз съм коуч. Това е професия, работа, която с чисто сърце мога да нарека свое призвание. През последните 5 години уча и надграждам тази специфична, много фина материя на познанието.
Коучингът набира популярност, но тъй като не е регулирана професия, много хора наричат себе си коуч след съвсем кратко обучение, нищожно малко практика или дори само след няколко прочетени книги. Или са друг вид специалисти, но използват този термин без основание по една или друга причина. Може би си срещала такива?
Още в самото начало на моя път си обещах да бъда не просто коуч, а да стана много повече. Това означава отличен специалист. Това ме вдъхнови да се стремя и постигам поетапно все по-високи нива.
Честно мога да кажа, че следвам това свое обещание и съчетавам учене, умения и практикуване в професионално триединство.
Ученето само по себе си не ми е самоцел. Когато придобия ново знание, го превръщам в умение, а него превъплъщавам в редовната си практика.
Когато умението започне да става рутинно, идва ред да опресня или разширя знанието.
Когато обаче почувствам, че практиката придобива рутина, разбирам, че е време за качествено ново знание, на по-високо равнище. Предполагам, че така и при теб. Кога се насочваш към нов етап на учене?
Тези хоризонтални и вертикални нива не са случайни. Тях съм ги набелязала и определила предварително. Износвала съм компетентността си също като бременност – ден след ден, не по-рано, но не и по-късно от необходимото, съм предприемала новата крачка по моя коучинг път.
Така дочаках момента през есента на 2020-та да започна обучение с най-висок, световен, клас на акредитация.
До този момент имах зад гърба си около 150 часа обучителни часа в различни обучения по коучинг и повече от 500 часа практика с клиенти. Предполагам, че като цифри, не ти говори много, затова ще го кажа с думи. Това е добре, даже много повече от добре.
Понеже тук разказвам най-вече за обучения, ще допълня, че преди години след класическия коучинг продължих с трасформационен коучинг, с коучинг за личностно предназначение, мотивационен коучинг, арт коучинг и арт терапия.
През есента на миналата година продължих с т.н. АСТР, акредитирано от ICF и през май 2021 се дипломирах.
Не искам да звучи претенциозно, затова бързам да преведа на разбираем език какво е това. Започвам отзад напред.
ICF ( International Coaching Federation ) е най-голямата в света коучинг федерация с 25-годишна история. Създадена е скоро след възникването на коучинга. Да, той е сравнително млад.
ICF създава професионалните и етични стандарти на тази професия като спазването им е гаранция за компетентността на коуча, неговия професионализъм и резултативността от работата му. Тези стандарти се изучават подробно и в детайли в обучения, които биват акредитирани от ICF и покриват високи изисквания към самата обучителна програма.
АСТР ( Accredited Coaching Training Program ) е престижна обучителна програма, акредитирана от ICF и гарантира няколко важни аспекта – брой обучителни часове, брой часове задължителна обучителна практика по време на обучението, наблюдаеми коуч сесии с писмена обратна връзка от ментор, групов и индивидуален менторинг, самостоятелна работа.
Моето обучение имаше 150 часа. За сравнение общият брой часове от всички други обучения, които бях преминала до момента, бяха сумарно толкова. Това беше една чудесна основа, върху която продължих да надграждам с изпипване на детайлите в своята работа. Това беше задълбоченото изучаване на етичния кодекс и на коуч компетентностите.
А това какво е?
Както казах, ICF има стандарти. Бих ги сравнила със значението на ISO само че в света на коучинга. Познаването и прилагането на компетентностите и етичния кодекс са от полза както клиентите, така и за самите коуч специалисти.
Теорията би била голословна без да се приложи – първо в защитената среда на обучителната практика. Този процес е освен всичко и дълбоко катарзисен, защото в продължение на 7 месеца всеки участник ежеседмично биваше и клиент. С ръка на сърце признавам, че това за мен беше дълбоко, много дълбоко поглеждане в себе си и истинско пречистване на душата и ума ми.
За да бъде това така, изключителен принос има авторът и водещ на обучението Руслана Орловска. Личността на учителя, неговият професионализъм и морал са водещи за бъдещите постижения. Благодаря от цялото си сърце!
През живота си съм учила много, но ACTP беше Обучението с главна буква, в което нямаше нито една излишна минута. Всичко беше важно, стойностно и максимално приложимо.
Ще се изненадаш сега, тъй като ще допълня – приложимо в коучинга и в реалния живот. Да, изучаването на коучинг трансформира изучаващия и в един момент коучинг и живот се сливат. Коучингът става стил и начин на живот, а не само професионална активност по време на взаимодействието с клиент.
Краят на едно такова обучение не връчва автоматически сертификат за завършено ACTP. Полага се обемен, нелек тест, който аз покрих с 93%. Но това не е всичко. Обучението дава възможност за сертификация на коуча по критериите на ICF. Необходимо е да се предаде аудио запис на коуч сесия, която отговаря на критериите за PCC.
Налага се да въведа набързо още няколко понятия, на които ще се спра по-подробно друг път. Сега ще кажа само, че възможните нива на сертификация са три. Това са АСС (Associate Certified Coach ) , РСС ( Professional Certified Coach ) и МСС ( Professional Certified Coach ).
Ще допълня, че критериите са точно разписани – това са т.н. маркери, които трябва да бъдат ясно различими в работата на коуча, който кандидатства да стане РСС.
Моята гордост е, че в сесията ми тези маркери присъстваха на 100% и тя ми дава право да се сертифицирам като РСС.
Като се има предвид, че всичко това се случва в неродноезична среда, удовлетворението, което изпитвам, е заслужено.
Какво имам още направя в посока РСС? Това са нови 500 часа практика с клиенти, които са проведени след началото на обучението и които вече натрупвам. Първоначално си мислех, че това изискване има за цел коучът да утвърди стандартите на ICF в работата си. Сега съм убедена, че има още нещо и то е не по-малко важно. Това е предаността на коуча към професията, към ценностите на коучинга и към самия себе си.
Аз чувствам тази преданост.
В началото казах, че АСТР е важно за мен и за обществото около мен. Допълних, че коучингът е част от самия живот и че аз самата съм подобрила личността и професионализма си.
Всичко това е добро и за теб. Ако си в труден период от живота си, ако чувстваш, че прегаряш емоционално и професионално, аз съм твоят коуч.
Но има и още нещо. Ако искаш ти самата да станеш коуч и да вървиш по този вълнуващ път, чуй ме – в бъдеще предстои да създам обучение по коучинг.
Следвай ме, чети ме, пиши ми…
Вече има нещо, което ни свързва.
Коучинг!
от Albena Slavova | май 25, 2021 | живот без бърнаут
„Живот без бърнаут“ е рубрика с мисия да те подкрепи, информира, предпази или изведе от бърнаут.
Продължавам я с търсене на отговор на въпроса какво точно е бърнаут.
Ще научиш защо беше признат за заболяване.
Защо това беше променено.
Има кратка история с неочакван край.
Ще разбереш с кои други състояния си прилича.
В края има линк към подкаста на този пост, ако предпочиташ слушането пред четенето.
Продължаваме заедно!
Бърнаут се появява в не толкова далечната 1974 г в САЩ. Неговата световна премиера е интересна и ще ѝ отделя време, да ти я разкажа някой следващ път.
От жаргон, бърнаут се превръща в понятие, което се разпространява с висока скорост по цял свят, защото симптомите се набиват на очи, а последствията от тях стават все по-драматични.
За кратко време е признат от медицината за заболяване и влиза в Международната класификация на болестите.
Можеш ли да допуснеш какъв би бил в световен мащаб размерът на загубите за работодателите от отсъствие на служители поради заболяване от бърнаут? Отговорът дава представа защо скоро бърнаут е изваден от този списък, но остава определен като състояние, което води до заболявания. Някои от тях – хронични и с опасност от фатален край.
Така или иначе
Световната здравна организация го определя като епидемията на 21 век, много преди да се заговори за Ковид 19.
Първоначално значението на бърнаут се определя като синдром на професионално прегаряне. Днес е повече от ясно, че професионалното прегаряне не може да бъде изолирано от цялостната картина на живота и вече не е актуално да се гледа на него едностранно и обвързано само с работната среда.
Няма защитени от него, независимо от професията, длъжността, статуса, социалното положение, пола или възрастта си. Има по-рискови и по-малко рискови професии, професионални позиции или периоди от живота, но бърнаут е повсеместен. Невидим е и често сме склонни да се “заразим” с него, прилепвайки си ценности, убеждения, мислене и поведение отвън. За това: по-нататък. Има време да говорим за тези толкова дълбоки въпроси.
Сега е време за една история.
Преди години почивах в една от нашите прекрасни планини, в хижа, разположена сред природен резерват. Наоколо гори, поляни, слънце, вятър и небе. Никакъв бетон, никакъв шум, пълно безвремие!
Сутрин в столовата хижарят ни поднасяше закуска. В тази кратка история главният герой е той. Сядаше за малко на нашата маса и си приказвахме.
Може би вече изпитваш благодорна завист към него за това прекрасно работно място, за чистата и спокойна среда.
Но се оказа, че точно този човек, хижар в природен резерват, е в състояние на сериозен бърнаут.
Няма да разказвам повече подробности. Само ще допълня, че тогава прозрях, колко незащитен от прегаряне е всеки един от нас на всяко едно възможно физическо и работно място във всеки момент.
Не ти разказах тази история, за да решиш внезапно, че страдаш от бърнаут. Той може да бъде неволно сбъркан със силна умора, с реакция, вследствие на стрес и напрежение, с моменти на разочарования, тъга и дори депресия и редица физически оплаквания, някои от които психосоматични.
Ето какво представлява бърнаут.
Той е крайно емоционално, психическо и физически изтощение в следствие от продължително свръхпретоварване и преработване.
Той е огромна преумора, която не намалява и не изчезва дори след обичайната почивка.
Невидим е, защото започва неразличимо и без симптоми.
Коварен е, защото настъпва бавно в дълъг период от време, през който свикваме с него и го приемаме за нещо в реда на нещата.
А то не е!
Всъщност, няма да ти досаждам с научни описания. Ще ти дам възможност да разбереш това чрез собственото си преживяване.
Подготвила съм тест, от който да измериш степента си на прегаряне или да си спокойна, че нямаш такова. Не го пускам сега, защото искам да напредваме плавно. Но обещавам – тест ще има.
Следващата статия е “Симтоми на бърнаут”. За някои от тях не би се досетила. Те ще хвърлят светлина върху странни моменти от поведението на твои колеги, близки или дори на теб самата.
Ако познаваш хора, които този материал ще накара да се замислят, изпрати им го. Предай нататък.
Сега остани в кратък размисъл.
Подкрепям те в това с един въпрос:
Какво те провокира да четеш материал, свързан с бърнаут?
Можеш да слушаш подкаста тук. Продължава 6 минути.
https://soundcloud.com/albena-slavova-617069765/kakvo-e-brnaut/s-MY01MXl3daN