С каквото и да се заемеш, ти е необходима енергия. Съвременният човек изпитва хроничен дифицит на енергия, често се оплаква от отпадналост, от липса на тонус и достатъчно сили, дори в добро здравословно състояние. Ако имаш подобни симптоми, отдели време за този клип. Той разкрива най-честата причина за преразход и изтичане на енергия, която не забелязваме.
Това е фото-книжка със страница за всеки ден от седмицата, за да те замисли, усмихне и тонизира.
Харесвам „Приятели“. Мислих си, че е така, защото обичам да го гледам с дъщеря си. С това долитат свежест и настроение.
Открих обаче още една съществена причина.
Намирам много детайли в диалозите, на които преди години въобще не съм обръщала внимание. Един такъв направо се впи в ума и не излиза от там вече няколко седмици.
Думите на Чандлър сами поискаха да ги напиша.
Сцената беше предколедна. Той се готвеше да отпътува за престижното си работно място в друг град и да се раздели с приятелите точно за празника. И тогава каза: „Не харесвам работата си. Но нали с всички е така?…“ А тези „всички“ вкупом му отговориха, че те изпитват радост от това, което работят.
Не си спомням кой епизод е и в кой сезон. Но мога със сигурност да кажа, че ми стана двойно по-приятно. Хем гледам „Приятели“ с едно вече голямо момиче, хем се почувствах сигурна, че отдавна не съм в отбора на Чандлър.
Само миг размисъл и ми просветна, че съм преминала в другия отбор. Потупах се мислено по рамото и пак така ведро си казах: „Започнала си да работиш с радост !“.
Осъзнах, че съм се оттласнала от това да спра да не харесвам работата си и че то вече не ми е актуално. Преминала съм и през етапа на напасване с това, което харесвам да работя, защото и хубавото си иска адаптация.
От къде извира радостта в работата ми?
1. Нещата, които правя са ми повече от интересни. Те са по силите ми, но много внимавам да не са ми твърде лесни и да не ми доскучае.
Затова през интервали от време си залагам елементи на сложност или ново знание, които добавям. Така имам две големи ползи:
– Предпазвам се от рутината.
– Повишавам качеството на работата си.
2. Работя много съсредоточено и фокусирано. Това в моя случай изглежда така:
– Съсредоточение върху големите цели.
– Фокусиране върху елементите им и междинните резултати.
3. Дотолкова съм увлечена в това, което правя, че придобивам повече сили да преодолявам нещата, които ми пречат в това.
4. Нещата, които правя, зависят от мен. Мога да развихря творческото си мислене. Мога да бъда хуманист. Имам възможност да правя всичко това без ограничения и да виждам крайния резултат.
5. Изхвърлила съм от употреба думата „трябва“. На нейно място стои осмисленото и подплатено „искам, защото …….“. “ Мога“ и „правя“ се побратимиха.
6. Когато работя, ме изпълва усещането за сливане с дадената дейност и хора. Ставам безгранична. След след това се преизпълвам със сила, мъдрост и удовлетворение.
Това не е на една ръка разстояние от радостта. Това е самата радост!
Когато я има в работата, има я навсякъде другаде – в дреболиите на ежедневието, в любовта и взаимоотношенията, в сънищата...
Моята започна с доверието в една значка.
Сега не само знам, а и помагам на хората, които ме потърсят да видят, че в живота им
Всичко си е супер!
И става още по!
Отново е понеделник. Седмицата набира обороти. Всичко от петък се влива пълноводно в днешния ден. Създава устойчивото усещане, че тази седмица ще бъде копие миналата.
Ако предходните 7 дена ти бяха по мярка и ги искаш същите отново, моментално спри да четеш и се потопи в преживяването на понедлника. Ако обаче за пореден път усещаш как червейчето на съмнението в себе си те гризе отвътре и дълбае поредната дупка в съзнанието и душата ти… Остани! Прочети тази статия!
Тя е за хората, които се съмняват в себе си. Тя е за тези, които искат да спрат да се съмняват.
И така – понеделник напредва. Ценим взаимно времето си и не се бавим. Ще бъда кратка. Без обстоятелствени обяснения.
Ще ти дам само една техника. Една, но работеща. Една с въздействието на лечение с дълготраен ефект. Ефект – само и единствено, ако я приложиш, разбира се.
Затова ти казвам, че сега е вторият подходящ момент да спреш да четеш. Ако само ще дочетеш до края и ще се влееш в новата седмица, по-добре недей. Иди по делата си, като уважиш и моя труд и не го обезмисляш с бездействието си.
Благодаря ти, че си още тук!
Истинската статия започва точно сега, точно за хора като теб.
Съмнението в себе си! Онова чувство, което ни кара да се питаме:
Ама наистина ли?
Няма да се справя, нали?
Дали изобщо аз съм …
Мога ли го или не…
И т.н.
Допиши си после твоите думи на съмнение. Каквито и да са те, свиването под лъжичката, което те сгърчва, при всички ни е еднакво. И то е само един от много неприятни симптоми. Физическите даже са по-поносими. Но какво да кажем за емоционалните и психическите, които демонично ни подмятат и разпарчедосват.
Хайде да погледнем на съмнението по друг начин! Като наш наш приятел.
Всъщност абсолютно всички чувства, които изпитваме, са ни приятели. Само че на нас ни харесват повече онези, приятните и светли, които искаме да са с нас постоянно. Истината е, че
неприятните, сред които е СЪМНЕНИЕТО в себе си, са също толкова полезни и необходими. Понякога дори повече!
Хайде да го прегърнем през рамо и да го попитаме
За какво ни служи съмнението в себе си?
Какво ни показва?
Какво друго, освен самокритичност и ниска самооценка, би могло да ни носи?
Това, със самокритичността и ниската оценка, го можем. Отигравали сме го цял живот.
Спри да го мислиш сега. Даже аз се учудвам, че ти го казвам. Но е така. Спри!
Нека видим какво създава това съмнение.
При какви обстоятелства то се появява?
Кога е най-силно изразено?
Дай си една минута преди да преминеш към следващия ред и много накратко си отговори на тези два въпроса.
Ето възможните отговори:
Съмнението в себе си се появява когато:
1. Правим нещо. Действаме.
2. Започнали сме или сме в очакване да правим нещо НОВО. Задействали сме се (най-после).
3. Използваме негативен наш или чужд предишен опит.
4. Мислим си, че не ни достига компетентност или знания.
5. Знаем (незнайно откъде), че успехът изисква липса на съмнения.
6. …………………………..
7. …………………………..
Нали знаеш, че винаги давам възможност да се включваш в изброяването? 6 и 7 са за тебе.
Съмнението така или иначе е част от цялостната картинка на действащия човек. Периодите от живота, когато преставаме да се съмняваме в себе си, са периодите,
в които използваме натрупани знания и опит,
в които се опираме на рутината си (това е нейната добра страна),
в които измененията липсват или са незначителни (то пък не може 100% от времето да новаторстваме),
в които сме избрали и/или решили да не предприемаме нищо ново,
в които като цяло ни е добре или сме се съгласили, че поне ни устройва.
Съмненията в себе си възникват мигновено, щом някой от тези показатели се измени, макар и минимално.
Затова, понеже съмнението е сред неприятните преживявания, мнозина предпочитат бездействието. Играят на сигурно. Издигат стени около зоната си на комфорт и я превръщат в крепост за цял живот.
Сега е момент №3 да спреш да четеш статията. Защото няма правилно и неправилно. Ако си в период, когато издигаш такива стени, добре. Благодаря, че прочете дотук!
Аз продължавам със същото експресно темпо с обещаната техника.
Нарекла съм я Нарекла съм я ОВ.
ОВ е технически термин, който означава обратна връзка. Това ще рече, че част от изходния сигнал (или целият) се сравняват с този, който е подаден на входа, като се връща към него. Целта е не само да се сравни, а най-вече да се коригира (усили или намали), така че на изхода да се получи такъв, какъвто го искаме.
Сега ще го кажа по подходящ начин за целите на нашето съмнение.
Когато започнем да правим нещо, било то ново или не, това се случва в рамките на някакво време. По-кратко или по-дълго…
ОВ ще рече да сравняваме постигнатото сега с това какво е било то в даден минал момент. След което да си направим равносметка и да продължим напред с известни корекции.
Преди да я обясня, моля те, запиши (акцентирам върху това – запиши) какво всъщност променяш, върху какво ново работиш, какво изобщо искаш да постигнеш. И след това още веднъж запиши – как точно звучи твоето лично съмнение в себе си.
Например, ако изживяваш някаква трансформация, ако ти е в ход промяна на едно или много нива в живота, това със сигурност се случва вече година. А и повече.
Можеш да използваш за базата си за сравнение дати, които няма как да не помниш. Такива са рождените дни, празници като Нова година, начало на нов сезон и т.н., и т.н.
Може би си сред хората, които си водят дневник. А може си сред тези, които ще решат да започнат да си водят дневник от днес. Точно, за да могат да имат база за сравнение.
Техниката опира до това да сравниш:
Какво е било постигнато тогава и сега?
Как го правеше тогава и как сега?
Как си се чувствал тогава и сега?
Как и в каква посока са се променили търсенията ти?
В какво си по-спокоен и по-уверен?
В какво не си станал по-спокоен и по-уверен?
Кои твои характерни черти са се променили или са започнали да се променят?
Това помага ли ти или ти пречи?
Какво ще помогне на съществуващите пречки да продължат да ти пречат?
Какво ще попречи на онова, което ти е помогнало, да продължи да ти помага?
Точно сега ще те попитам
Колко от нещата, които са ти били полезни, можеш да наречеш вътрешен фактор?
Колко от тези неща, са външни и независещи от теб?
Кои от тези независещи от теб, наистина са 100% такива?
Спирам да питам, защото искам да те подкрепя силно точно сега. Моля те, каквото и както и да си отговориш, прави го без упрек към себе си или към някой друг. ОВ е полезна и върши работа, само когато е безоценъчна.
Знай, че
Във всеки един момент на този период на сравнение,
си действал по-най-добрия възможен начин и
си се водил само и единствено от добри намерения.
Към подобен род ОВ можеш да добавиш още един елемент на сранение.
Това е оценката, която получаваш от другите, без при това да си я търсил. Тя е дошла спонтанно при тебе. Тази спонтанност повишава вероятността да бъде обективна и искрена. Може да ме попиташ как да я получиш като е именно спонтанна.
Просто бъди отворен за нея,
слушай какво ти казват,
прочитай пожеланията, които получаваш по празници,
вглеждай се в знаците на уважение към теб,
вслушвай се с какви въпроси се обръщат към тебе,
забележи какви съвети искат от тебе.
Друг път ще отделя специално внимание на ОВ, която сам да поискаш без при това да си умреш от страх и притеснение.
Сега ще подкрепя стремежа ти да намалиш вътрешните си съмнения с въпроса:
Търсил ли си по този въпрос подкрепата на коуч ?
Знаеш ли в какво се състои тя?
Как може да те избави от мъките на съмнението в себе си?
Попитай ме. И ще ти олекне от отговора, който ще ти дам.
Тук ще отворя една голяма скоба, за да кажа, че винаги поощрявам хората, и теб в това число, да се похвалват за постигнатото. Това директно отрязва цели парчета от вътрешните ти съмнения, защото си позволяваш да забележиш собствения си напредък. През периода на сравнение си извървял някакъв път, който заслужава да бъде отбелязан, похвален и поощрен за вбъдеще.
Ще ти покажа нагледно как става със следващите си думи:
Изключително много се гордея с успехите на своите коучинг клиенти, които не само ми гласуваха доверие, а и отбелязаха забележително развитие, което продължава в дългосрочен аспект. Те промениха начина си на мислене и започнаха да правят нови, изумителни неща, с които са полезни на себе си и на света около себе си. В работата си с тях не пропускам да ги насърчавам да действат не въпреки съмненията в себе си, а рамо до рамо с тези съмнения и да ги превръщат в свой съюзник. Другият им верен съюзник съм аз като коуч.
И така, нека се върнем към самата статия. И към това какво да правиш с тази ОВ, като я получиш по някой от изброените начини.
Вариантите са няколко:
1. Свържи се с мен, защото в следващите точки на вариантите, ще ти бъде по-леко с подкрепата ми.
2. Екпрериментирай смело. Запитвай се
Какво би било, ако направя еди какво си по друг начин (разбира се напиши го този начин и не казвай, че не се сещаш какъв е)?
Какво опасно ще ми се случи?
Какво от това?
3. Импровизирай смело. Запитай се
Какво ми пречи да правя нещо по друг начин, без да съм доизяснил всички детайли?
Ако импровизирам, какъв риск крие това за мен?
И какво от това?
4. Започни или продължи да учиш или добиваш квалификация, само ако си приложил всички знания, които имаш, от първата до последната буква.
Ученето цял живот е нещо, което е мое абсолютно убеждение! Но не по-малко убеждение ми е, че ученето много леко и почти коварно се превръща в самоцел и приспива в нова зона на комфорт. Самото учене не води до действие, камо ли до различно действие. Ученето води до натрупване на знания, а те от своя страна биха могли да създадат мираж, че човек е активен, без той действително да е. И хоп – така изминал целият живот!
Нека обобщя всичко написано и прочетено до момента:
Съмнението в себе си е полезно, защото подсказва какво от нещата, които правим, имаме нужда да коригираме.
Съмнението в себе си намалява само когато продължим или започнем да действаме, като включим някаква промяна.
Тази промяна би могла да е радикална или микроскопична, но въпреки това да намали вътрешното съмнение.
А от там до повишаване на самоувереността ти е само една статия за сладко от вишни. Очаквай я скоро.
С нея ще ти стане хем още по-леко, хем по-сладко. Обещавам!
После разкажи на някого какво прочете и какво смяташ да направиш.
Сподели с него тази статия още сега, защото знам, че си от хората, които обичат да помагат на другите.
Здравей!
Хайде да си говорим за бърнаут!
Защо, не ни ли стигат всичките други проблеми?
Тъкмо заради тях, защото много от тях, се дължат на бърнаут.
Защо употребявам точно тази дума – бърнаут?
Защото искам да си говоря точно с теб. Човек, който не знае значението ѝ, не би прочел вече няколко реда. Ти четеш все още, а за мен това означава, че по някакъв начин бърнаут те вълнува. Не, не само като дума. А и като съдържание, като нещо, което искаш да не преживееш повече никога или нещо, с което искаш да се справиш сега и завинаги.
Представям си те. Виждам те като жена, майка, съпруга… Ти си в майчински или активно работиш. Може би градиш кариера, развиваш собствен бизнес или работната рутина те убива.
Със сигурност правиш много неща и само едно (или две), които не правиш. Не си почиваш и не мислиш за себе си. Или ги правиш така, че въобще не си личи – че си почиваш или че мислиш за себе си.
Идеалният случай за бърнаут!
Какво в действителност е бърнаут?
Ето 5 не много известни факта за него, които е важно всяка от нас да знае, за да го разпознае на време.
Факт 1 – От бърнаут страдат около една четвърт от съвременните хора
Много от тях страдат истински без да си дават сметка за наличието му.
Бърнаут беше определен като пандемия много преди да стане актуално да се говори за световна пандемия от Ковид.
Факт 2 – Бърнаут започва невидимо
Защото той настъпва постепенно и неразличимо с много дълъг инкубационен период, през който човек направо свиква с проблема, приема го за даденост и не се опитва да промени ситуацията.
Факт 3 – Бърнаут се развива дълго време преди да изяви с леки или по-сериозни симптоми
Подобно на много тежки заболявания, се проявява след време.
Това може да продължи незабележимо с години – 5, 10 или дори 20. Той толкова бавно повишава нагряването при това със “съгласие” от наша страна, че сами не усещаме как се овъгляваме и овъгляваме дотогава, докато не запонем да се разпадаме – като личности.
Факт 4 – Бърнаут не изчезва след почивка като обикновената умора
Това е комплексен синдром: на физическо, емоционално и психическо изтощение, които не изчезват дори след продължителна почивка. Тогава вече нито достатъчно сън, нито отпуск могат да помогнат.
Тотален стрес на всички нива на човешката ни същност!
Бърнаут!
Факт 5 – Последствията от бърнаут са самоподхранващи се
Бърнаут довежда до лавинообразен процес. Започват проблеми не само в работната среда, а в целия живот и взаимоотношения. Настъпва преждевременно остаряване. Появяват се здравословни и сексуални проблеми.
Кой от тези факти те накара да се замислиш?
Напиши неговия номер. Или номера.
Колкото и от тях да си запишеш, всъщност няма значение. Значение имат само две неща.
Едното е, че прочете това и ти добре знаеш защо.
Второто е, че нищо от прочетеното не ти е от полза, докато не предприемеш нещо към промяна.
Не се мъчи, а се включи.