В тази статия всичко е по три. Като в приказките. Но не е приказка, макар да носи стойността на истинска магия. Преди да ти кажа каква е тя ще те попитам нещо:
Случвало ли ти се е да искаш да правиш нещо все по-добре и да повишиш качеството си на работа? Обаче се чувстваш като забит в дървена врата пирон и не можеш да помръднеш? Тогава какво?
Ето ти една хитра 3/1 техника за измъкване от подобно положение. С нейна помощ ще имаш възможност да отпрашиш напред към три пъти по-високо качество.
Като начало са ти необходими само три неща / както вече забелязваш в тази статия действително всичко е по три/:
1. между три и десет минути лично време
2. трикратно по-висока откровеност пред себе си
3. нещо за писане
И така, щом четеш тази статия, значи имаш за цел да подобриш качеството на ….. Ти си знаеш на какво. Вероятно си мечтал за това. Представял си си кое как ще бъде.
Добре…. Виж! Представи си, че вече си постигнал това качество.
Какви твои компетентности са ти помогнали за това?
Може би с някои си на Ти още сега. Други си напипал в хода на работата си. За трети направо си запретнал ръкави и си ги научил от А-Бе-то.
Напиши три от тях в колонка на листа, който си взе преди малко.
Замисли се, но не прекалено много. Остави на интуицията ти също да се издокара.
От тук нататък става по-интересно. Ще имаш възможност да ги оцениш по З – У – П.
З идва от Зная, У – от Умея, П – от Прилагам.
ЗНАНИЕТО, УМЕНИЕТО и ПРИЛАГАНЕТО са ТРИЕДИНСТВОТО на КАЧЕСТВОТО!
И не само на качеството. На големия успех, на личното щастие и на каквото друго ти дойде на ум също!
Май тази техника може да бъде наречена универсална, подобно на формулата за високи резултати. Хвърли едно око на статията ми за нея.
Някъде около този момент изтичат първите 3 минути, откакто започна да четеш тази статия. Както казах в заглавието, след третата минута идва форсирането.
Продължаваме!
Знанието за дадена компетентност осветлява какво е това и какво е нашето разбиране за него.
Умението на дадена компетентност показва доколко можем да я използваме в живота или работата си.
Прилагането е свързано с реалното правене на компетентността в реални условия.
Ще ти дам примера, който най-често използвам за онагледяване на З – У – П. Това е карането на автомобил.
Знанието тук означава да познаваш закона и да имаш книжка.
Умението е самото шофиране.
Правенето е практикуването на шофоьорските права и умения и колко често е това.
Всяко едно от тези три неща е възможно само по себе без другите. Но какъв е резултатът, с какво качество? И какви са последствията?
Нека се върнем към твоите три компетентности.
До колонката, която си състави, направи още три – по една за ЗНАЯ, УМЕЯ и ПРИЛАГАМ.
Най-горе си измисли и нарисувай по един символ за зная, умея и прилагам.
Как ти се струва – защо избра точно тези? Каквото и да си нарисувал, всичко е правилно и точно. Бъди сигурен!
Отговори си на въпроса:
Какво знаеш за всяка от тези компетентности? Как ти ги разбираш? Оцени това знание от 1 до 10 и напиши тази оценка на всеки ред в първата колонка.
Сега дойде ред на умението, което имаш към настоящия момент.
Доколко можеш да правиш или изпълняваш тази компетентност сега? Доколко е развито сега това твое умение? Пак от 1 до 10 го оцени и запиши в редовете на втората колонка.
Накрая, но съвсем не на последно място, направи същото и за прилагането.
Доколко в момента прилагаш постоянно знанията и уменията, които имаш във вида, в който са?
Какво ще кажеш за тези резултати? Гледаш към най-ниския показател. Познах ли?
Може би се досещаш какво ще те попитам изцяло в моя коучинг стил.
Кой показател има най-високата ти оценка?
И веднага ще добавя – фокусирай се върху него. Нека това бъде първата промяна към тройно по-високо качество.
Подобри най-доброто!
Това ще ти даде няколко големи ползи.
1. Очевидно това е твоя сила, а може би и страст. Ще ти бъде лесно и приятно да допълниш нещо, което ти носи удоволствие.
А от там ще доприпка и по-високата мотивация за промени!
Защото нали говорим за три пъти по-високо качество. А пък то без промени ще си остане като забит пирон.
2. Да подобриш това, в което вече си доказано добър, е направо гениално! Гениално е, защото ще избегнеш клопката на отличния показател.
Тя е толкова по-коварна, колкото е по-висока оценката ти. На такава оценка се заспива като в чисти чаршафи. Когато се събудиш, чаршафите са измачкани, а компетентността вече не е на онази висота.
Затова постоянно задобрявай и подобрявай най-добрата версияна най-доброто, на което се способен!
Как да стане това? Ти как мислиш?
Ако най-високата ти оценка за дадената компетентност може да стане с три единици по-висока, благодарение на три прости действия, кои са те?
Дори и да си дал най-високата оценка 10, те уверявам, че с постоянни и неголеми усилия, тя би могла да прекрачи в 11. После по същия начин да надигне глава до 12. По нататък вече по навик ще отиде на 13, а след това иди го гони този показател.
Така както хоризонтът се измества, когато го приближиш, така и твоят максимален резултат ще става по-висок! Изводът е, че твоето лично съвършенство няма граници!
Кой символ би избрал за един такъв висококачествен резултат? Нарисувай и него.
Нека не забравяме, че и по-ниските ти резултати в табличката също имат нужда от ухажване. Да, точно така. От ухажване. Не от напъване, не от гири или панаири.
Аз съм привърженик на това нещата да се получават с лекота.
Сега, след като си си доставил удоволствие
постигнал си още по-висок резултат в най-доброто от себе си,
създал си си самочувствие,
натъпкал си всичките си джобове с мотивация…
не ти остава друго, освен да продължиш да подобряваш компетентностите си по всички редове и колонки.
С колко единици е добре да се увеличи оценката ти, така че качеството ти да помръдне от мъртвата точка? С какво си допринесъл, ако приемем, че това вече се е случило?
Дай възможност на ума и въображението ти да си стиснат ръцете. Ти само запиши каквото те ти подскажат и си нарисувай символ. Какви три прости действия си предприел в началото на промяната към по-високо качество? А! Това начало е днес, сега, точно в този момент!
Няма да те бавя повече да четеш. Защото наистина е време! Време е за три неща:
1. Да запомниш, че:
без триединството на ЗНАЯ, УМЕЯ, ПРИЛАГАМ дори от стола не би могъл да станеш.
равномерното и едновременноподобряване на ЗНАЯ, УМЕЯ, ПРИЛАГАМ създава вкуса на геометричната прогресия х3.
2. Да започнеш:
да засилвашнай-силните си компетентности
да ухажваш по-слабите си компетентости
с прости действия – постоянно, безотказно, в индивидуален стил.
3.Да си направиш „печат“ за високо качество като:
разгледаш символите, които нарисува
обединиш в един знак тяхното значение
и го поставиш така че да го виждаш всеки ден.
Всяко нещо може да бъде променено към по-добро. Ти можеш да направиш това.
ДАР е семпла, лесно изпълнима техника за планиране. Можеш да я използваш като продължение на статията ми за 3/1 -техниката за високо качество и да презаредиш в движение. Няма да те убеждавам какво истинско богатство е скрито в ДАР. Сигурна съм, че след около 10 минути ще си се убедила сама.
В тази статия продължавам да споделям с теб доказано работещи техники от своята практика. Нарекох ДАР тази, защото тя е точно това!
С нея
Заличаваш своите тревоги и страхове, разтреперващи те преди началото на нещо ново и голямо.
Ставаш изумително последователна и безотказна в действията си
Постигаш галопиращи резултати във всеки момент.
Най-голямата полза от ДАР обаче е в ЛЕКОТАТА, с която планираш и изпълняваш плана.
Къде ще използваш тази техника ли? Буквално във всичко, с което си имаш работа.
Тя импулсира професионалния ти напредък.
Дава тласък в учебния ти процес.
Разгръща личните ти взаимоотношения.
Удря рамо на по-доброто ти здраве.
Принципът е еднакъв. Освен това, щом една сфера в живота се подобри, това прихваща и всички останали.
Преди да ти я поДАРя, ще те попитам:
Как се чувстваш, когато е необходимода се заловиш с нещо ново, голямо, с някаква промяна?
Установила съм, че не само аз съм нервна и под стрес. Става ми лошо, понякога до такава степен, та чак ми иде да се откажа, да избягам, да захвърля всичко преди да го започна.
И как иначе? Нали пред мен стои не ангажимент, а цяла канара! Нито да я заобиколи човек, нито да я прескочи!
Как е при теб?
Усещаш ли несигурност и неувереност преди началото?
Изпитваш ли нежелание да продължиш напред след като вече си започнала? А страх? Или леност (да не кажа направо мързел) без иначе да си мързелива по принцип?
Това те демотивира, а после се разочароваш от себе си и чувстваш вина, че си се отказала. И така до следващия път, когато всичко се повтори, а ти затвърдиш мнението, че не ти върви или че си пълен провал.
Ако е така, спри със самообвиненията! До тази точка.
Защото сега ще споделя с теб своята удивителна техника ДАР. Тя помага на мен безотказно всеки път, когато стоя пред канарата. Помага на моите клиенти и те я използват постоянно.
В техниката съм скрила един малък трик. Той я отличава от баналното и със сигурност познато планиране стъпка по стъпка, което много хора са опитвали. При едни работи, при други – не.
С Д А Р обаче винаги се получава отличен резултат!
Избрах името Д А Р от първите букви на
Д – действия
А – алтернативи
Р – радост
Виж как да използваш и прилагаш моя ДАР.
Имаш някаква цел.
Д е свързана с действията, които искаш да планираш, за да я постигнеш. С риск да повторя нещо, което вече знаеш, ще кажа – нарежи плана на парчета, раздели го на етапи, направи си отделни стъпки. Да, знам че знаеш това и че последния път, когато направи така, това не ти свърши добра работа.
Точно тук ще ти поднеса поднеса първата част от поДАРъка.
Размерът има определящо значение!
Ако си направила план, в който отделните действия те затрудняват, значи планът може да се раздроби на още по-прости и лесни действия.Стъпката, на която се равнява всяко от тях, може да се направи по-малка. Ето този размер имам предвид. Малкият!
Той е индивидуален. Ако аз и ти планираме едно и също, стъпките на плана ни ще се различават. Затова аз ще имам своя, ти – твоя. Всяка от нас ще го съобрази с личните си възможности.
Е да, но как да знаеш дали това е наистина твоят размер още преди да си започнала да изпълняваш постъпковия си план?
От просто по-просто! Запитай се
Това отделно действие ще ме затрудни ли?
Стресира ли ме мисълта за него?
Усещам ли страх от него? А съмнения или демотивация?
Ако отговориш с да, продължавай да разделяш всяко действие на две или три по-лесни. След всяко разделяне тествай отново с горните въпроси. Щом почувстваш, че си ОК и че това не ти е трудно, значи си достигнала точната големина на своята стъпка. И е време същинското действие да започне!
Тук плюсовете са не един:
+ 1 Лесните неща стават лесно
Знам че не ти казвам нещо изненадващо, но то и няма нужда. Щом е лесно, грабвай се и го прави!
+ 2 Простите неща запазват енергията ти за дълго време.
Това е много полезно нещо. Който го има, постига повече!
+ 3 Сложните процеси съдържат в себе си много на брой по-прости.
Имах учител по математика, който ни учеше да решаваме прости задачи и да ги различаваме след това в по-сложните.
Нека допълня плюсовете и с един минус.
-1 Има риск от лесните и прости стъпки да ти стане скучно и да придремеш. Така пак може да се откажеш преди финала.
Затова идва ред на втората част от моя поДАРък.
На всеки 3-4 по-семпли действия-стъпки, оставяй по едно по-трудно, но все пак изпълнимо от теб. То ще подкрепя интереса и борбеността ти. Хубавото е, че ти си избираш кое да е това действие. А също така избираш и момента за него.
Като казвам момента, да не забравя да ти напомня нещо, което си знаеш. Всяка стъпка, дори и най-микроскопичната, има своя момент или период на изпълнение. Ти си ги записваш, нали? За срока става дума.
Въпреки всичко, което споделих до тук, ще ти кажа нещо, в което съм убедена.
Трудностите са нещо полезно! Път без завои приспива и стават катастрофи. Това да ти е трудно и притеснено е ясен знак, че си се заловила с нещо ново и мащабно. Ако напълно е заличен всякакъв стрес, значи се опитваш да трупаш точки с нещо рутинно, което ще те върне в изходната ти позиция без никакъв напредък.
Но!
Не е необходимо да се разбиваш и отрепваш от трудностите по пътя.
Ако постоянно ти е трудно, не означава, че полагаш по-качествени усилия, че си по-отговорна, че ще имаш по-висок резултат или че така си по-трудолюбива. Не! Разбери го! Означава само и единствено, че си приела да работиш като ти е супер трудно. А също и че не си потърсила възможности да не е така.
Затова
Веднага ще допълня Веднага ще допълня третата част от поДАРъка.
Нека е трудна голямата, крайна цел! Нека са лесни стъпките в плана! Ако безотказно се стремиш към крайната си цел, с повече и по-прости действия нито ще се забавиш, нито ще пренебрегнеш каквото и да било.
Напротив!
Успяла си да съхраниш себе си, удоволствието от работата и своята активност.
Активност ли? Ами че тя беше А-то от моята техника Д А Р! Именно беше, защото вече не е.
Забелязах, че е от голяма полза да заменя активността с Алтернативността.
Може да си увлечена по това, което правиш, да си целеустремена, може да си разгорещена и максимално активна и… И да забиеш в някое действие, колкото и просто да е то. Пинкаш се, правиш, струваш и няма излизане. Няма излизане, защото предвиденият изход или вход е само един. Губиш време, сили и не можеш да продължиш.
Ето затова е толкова ценно да имаш алтернативи. Имаш обходни маршрути, а също и зони за отдих. С тях ставаш могъща!
Така че ти поднасям следващата четвърта доза от моя поДАРък с въпросите:
Кое от всички микродействия ти изглежда обречено?
Потърси го преди да си го започнала.
Ако не го осъществиш, какво ще се случи? Как това ще се отрази на цялостното ти движение напред?
С какво алтернативно действие можеш да го замениш? При какви обстоятелства? При какви срокове?
Отдели си време за тази част от ДАР-а. Алтернативите ще те освежат, ще те напоят с повече спокойствие, ще ти докарат прилив на увереност. Имаш нужда от всичко това. Така че наблегни на буквата А.
Веднага след това ще се намести и Р!
Р – като радост! Радостта от процеса! Представи си, че имаш списък със семпли и разнообразни стъпки. Имаш алтернативни действия, имаш моменти на отдих. Но нямаш ли усещането за радост, нямаш ли го подрипването по лъжичката, за какво го правиш всичко това? Вярвай ми, правя ти не голям, а направо огромен поДАРък с въпроса:
Какво чувство те гъделичка през по-голяма част от времето?
Спри и го почувствай! Не го мисли, не се осланяй на логиката – почувствай го!
Позволи си да го усетиш точно такова каквото е, а не каквото ти или някой друг иска да бъде.
Радостта не се предизвиква по необходимост. Нея или я има, или я няма. Тя един от най-верните тестове дали си струва да продължаваш.
Ако се е превърнала в постоянен дефицит, се върни на буквата А. Нека А бъде твоят Анализ защо буксуваш безрадостно. Нека А подскаже на сърцето ти дали продължава да е Актуално това, с което си се заела.
В друга статия ще ти споделя какво можеш да направиш в такава ситуация.
Сега ще донапълня своя поДАРък с още повече радост.
Кажи с коя стъпка си готова да поекспериментираш?
Какво би направила по-различно, по-шантаво дори?
Да си търсиш още повече и още повече радост ще ти създаде навика да си щастлива. Да си щастлива без чувство на вина!
Кой ако не ти, стигна чак до тук, до този момент и тази буква, до тази стъпка?
На какво искаш да се осмелиш?
Какво още ще си разрешиш измежду всичко, което правиш?
То може да е свързано с крайната ти цел, но би могло да е нещо специално за теб – като награда за постигнат етап.
Реши го веднага, още сега. И го запиши!
Записаното остава! След всичко прочетено, запиши и си направи ДАР от край до край!
Има начин всичко, каквото искаш, да бъде постигнато! От теб!
6Stoilka Stoyanova, Яна Мицева и 4 други4 коментара11 споделянияХаресванеКоментарСподеляне
Коментари
Най-уместноНапишете коментар…
Dochka DanchevaБени тъкмо навреме получих поДАР акът ти.От три дни боледувам чувството си за вина.Стахът от неизвестното и не желаното демотивира силно.Хубаво е ,че те има.Благодаря за поДАРръка!Направих голям завой в живота си и се чувствам добре благодарение на тво… Вижте повече2
Това е една от истинските истории, които са ми се случили и които никога нява да забравя.
Преди години отивах на работа много рано сутрин. Качвах се на тролей на спирка, където често срещах млада жена с дъщеря и. Не можех да не ги забележа, защото почти винаги бяхме единствените, поради твърде ранния час. Момиченцето беше винаги с ученическа раница, която майката носеше и грижливо поставяше на гърба и, когато тролеят идваше.
Те, двете, бяха картина, която винаги стопляше сърцето ми. Представляваха един общ образ на обич и взаимност. Нямаше прегръдки нито целувки, но имаше светлина в майчините очи, която попиваше в детските.
Имаше обаче и още нещо, което не можех да не забележа. Майката и детето бяха спретнато облечени, но скромността им беше толкова крайна, че подсказваше за недоимък. Бях запомнила, че жената беше винаги обута с едни и същи пластмасови чехли. Първите месеци на учебната година са топли и чехлите не бяха толкова необичайни, но денят, за който сега разказвам, беше малко преди Коледа.
Времето вече беше застудяло, а толкова рано сутрин, зимата хапеше сериозно. Докато чаках тролея, на спирката дойдоха двете. Отдавна не бях ги виждала и зъзнейки в момента, останах изумена. Майката беше със същите леки чехли, а жилищни блокове наоколо няма. Със сигурност беше повървяла дотук доста.
Веднага си спомних, че в началото на есента бях отделила едно яке и съвсем нови ботуши, които смятах да предложа, когато ги видя отново. И ето го моментът, по-подходящ отвсякога, а аз стоях като замръзнала, не толкова от ниските температури, колкото от неудобство, което ме завладя изведнъж.
Тази млада жена излъчваше такова достойнство, че не смеех да се приближа и предложа да направя нещо за тях. Струваше ми се, че това ще и навреди повече от студа, заради който видимо потреперваше.
Изминаха няколко минути, не повече от пет. И моят тролей дойде. Трябваше да се кача.
Оттогава много пъти си мисля за тях. Бяха като герои в някаква вълшебна приказка, защото повече никога не ги видях.
Бях изпуснала мига, който ми се предостави.
Или бях съхранила човешкото достойнство на една горда майка.
Това е една съвсем истинска история.Всяка нейна дума.
Тя започна преди няколко години, когато станах доброволец в Няма невъзможни неща. Спомням си, като че ли беше вчера, своята първа среща с участниците – младежи със специални потребности. Наближаваха Коледа и Нова година. Събрахме се в кръгче около масата. Слепвахме бисквитки, които след това си похапнахме. Имаше и нещо друго, което направихме. Изработихме късмети. Всеки надписа своя върху цветно малко листче, нави го на рулце и го завърза с конопена връвчица.
След това пуснахме всички късмети в бутилка и я затворихме.
А после…
После сякаш хвърлихме бутилката в океана на времето. Измина още една година. Вече бях станала част от екипа на Няма невъзможни неща. Като координатор на доброволците, бях изпратила писма до всички с покана за среща.
Тъкмо тогава пред очите ми изплава онази бутилка с късмети. Вълната на спомена ми я поднесе и аз с готовност започнах да я използвам всеки път, когато идваше доброволец. Разклащах бутилката и я отварях, за да може някое късметче да попадне в дланта на нашия доброволец.
И така всеки път ставах свидетел на едно и също. Написаните думи доставяха истинска радост и удивление!
Среща след среща…
Един ден спонтанно реших и аз да си взема късметче от бутилката .Та нали тя беше свързана с моята най-първа поява при нашите специални младежи. Разклатих, отворих и извадих това, което се подаде най-отпред.
Когато развързах връвта, останах поразена!
Това беше късметът, който бях направила самата аз!
Бях забравила какво съм написала. Но думите ме трогнаха толкова мощно, че внимателно навих листчето като нещо скъпоценно и го прибрах в малкия несесер, който нося винаги със себе си. От постоянното носене вече години наред хартията се поизмачка, но това не пречи на съдържанието.
То остава неизменно, магнетично и стойностно!
То е нещо, в което вярвам и което ти пожелавам от цялото си сърце!
Имало едно време една жълта лястовичка. Тя се била излюпила такава и никога и през ум не ѝ било минавало да иска да бъде друга. Нейното най-естествено състояние било да е жълта. Полетът ѝ се получавал жълт. Чирикането ѝ било в същия цвят. Даже постоянното ѝ настроение било пак такова. Другите лястовички се отнасяли безразлично към жълтите пера на своята позната. Това не им пречело, но леко ги дразнело и те предпочитали да не ѝ обръщат внимание.
Жълтата лястовичка много искала да узнае предназначението на своя уникален цвят. Иначе той би бил безполезен, както и тя самата. Тя не можела да живее просто така, като онези лястовички, които щастливо гонели комари. Трябвало да узнае смисъла.
Решила първо да потърси отговора при своите. Те са черно-бели и това им подхожда. Вероятно знаят ползата да не са в друг цвят.
Жълтата полетяла редом с една от тях и я помолила да ѝ обясни смисъла на черно-бялото, но тя без въобще да чуе за какво става дума, започнала да дърдори:
– Хайде, давай, давай, хвърчи по-бързо! Айде де! Гледай каква муха! Ама че работа! Врабечето я изяде. Хубаво, нека се радва! Не знае какви мухи има в Африка… Какви ги ловим ние там!
А тука заради някакви глупави врабчета, които ни подяждат, не мога да размахам крила като един истински щъркел…
А, Жълтата, ти къде отиде? За какво питаше? Хм, сигурно си намери някоя вкусна пеперуда и изчезна, а ми се пишеше приятелка! Следващия път, като ме попита нещо, няма да й отговоря!
Жълтата в това време вече била далече. Не намерила отговор от своите, но има и други в черно-бяло. Наблизо живеел един чужденец – пингвин. Всички говорели за него, че е птица, но той не лети, а ходи замислено напред-назад. Облечен е във фрак. Дрехите му са едни такива, двуцветни, изгладени, елегантни. Ето, точно той би трябвало да знае най-добре своето черно-бяло предназначение. Жълтата лястовичка кацнала до него, учтиво поздравила чужденеца. Разказала му за своите терзания и попитала:
– Какво е най-ценното в това да се живее в черно-бяло? – Пингвинът престанал да се клатушка, спрял на място и отговорил с авторитет.
– Аз съм тенор! Мое професионално задължение е да изглеждам безупречно! – ала на лястовичката това не ѝ било достатъчно и искала да разбере повече.
– Когато се изморявате да бъдете безупречен тенор, какво правите тогава? – и сама се удивила от отговора.
– Има такива моменти. В детството си мечтаех да стана цирков артист и да ходя на ръце. Затова понякога, когато съм сам, правя точно това. В края на краищата имам нужда, макар и за няколко минути, да престана да бъда тенора Пин-Гвин и да стана акробата Гвин-Пин. Т.е. да обърна всичко с краката нагоре – от професията до името си.
О! Но много Ви моля, това да си остане между нас. Не казвайте на никого! – изведнъж се запритеснявал пингвинът.
Разбира се, че не би разказвала жълтата лястовичка, но не такъв отговор търсела. Затова полетяла нататък, за да си поприказва със свраката. Известно е, че тя винаги е много словоохотлива. Освен това се издокарва в черно-бял стайлинг и знае всякакви новини. Интересно е да се чуе мнението ѝ за живота в черно-бяло. Тъкмо долетяла при нея Жълтата лястовичка, не успяла още да зададе своя въпрос, свраката я изпреварила:
– 5000 евро! Ако искаш да ми вземаш интервю, това е цената ми! Вие всички от жълтата преса сте едни и същи! Омръзнали ли сте ми! Винаги първият ви въпрос е един и същ: “Когато в младостта си работехте като сервитьорка, за какво мечтаехте?”
За какво, за какво!? За бакшиши, разбира се! “А по-късно, когато станахте бизнес дама и бизнесът ви стигна небесата, запазихте черно-белия стайлинг на сервитьорка. С какво е свързано това?” О, господи, само аз си знам каква скръндза съм и как тайно събирам всичко непотребно, особено което блести. А колко по-добре щях да съм, ако не беше така… Питаш ли ме дали ми е лесно? Как се чувствам в тези стари сервитьорски дрехи? Защо никой не се интересува? И на мен ми се иска да съм с такива златни перца като твоите. Аз вас от жълтите вестници не ви понасям! Но без вас не мога да поддържам имиджа си!
Както долетяла, така и отлетяла жълтата лястовичка. По всичко се виждало, че ще се наложи да си отговори без чужда помощ. Слънцето вече залязвало, денят привършвал. Ден без никаква разлика от вчерашния, а по какво ли би могъл да се различава утрешният?
Изведнъж лястовичката се сетила. Утре е денят на излюпването на новото поколение! Вълнуващ момент на великото начало на новия живот! Мигът, когато пиленцето се появява съвършено голо и беззащитно, без нито едно перце.
До този миг оставали само няколко часа. Лястовичката прозряла какво трябва да направи. Решила да подари на всяко малко лястовиче едно от своите жълти пера. Ползата да бъдеш уникален е в това, че имаш възможност да го споделяш с другите!
Цяла нощ тя летяла и поставяла в гнездата до неизлюпените яйца по едно жълто перце от своите. Светлината на утрото я посрещнала изморена, но доволна. Всичко било готово.
Новият живот започнал! Отвсякъде долитало звънко чирикане. Малките пиленца били съвсем лиси, само с по едно жълто перо на главите – следващото поколение различни!
Този уебсайт използва "бисквитки". Моля, приемете или вижте повече информация тук.
Privacy & Cookies Policy
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these cookies, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may have an effect on your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
Автор
